Мейв Харън
Материал, подходящ за съпруг (21)

Глава 21

— Не изглеждаш във възторг от новата възможност за Аманда — отбеляза Ангъс.

— Я чупката! — грубо рече Люк. — И махай оная нафукана кола от улицата пред къщата ни.

— Люк — започна Аманда, — няма нужда да…

— Има, има — Люк продължаваше да гледа Ангъс, а не Аманда.

— Значи няма да се присъединиш към нас в събота и неделя, когато ще се заемем с ремонта? — хладно запита Ангъс.

Това изказване беше доста прибързано и Ангъс почти очакваше Аманда да скочи и да го отрече. Но по някаква причина тя не го направи.

— Значи в събота, в девет сутринта, нали? — той реши да се възползва от преднината си. — Лади също ще дойде, а съм сигурен, че и Клио ще се радва да види как се прави обновяване. Ако желаеш, ще накарам момчетата ми тази седмица да оправят теча.

Аманда доста по-късно се сети да се запита как така Ангъс знаеше, че има теч.

Люк го последва до колата му.

— Знам какво кроиш, Дей. Дори Аманда го знае — изсъска той.

Ангъс не му обърна внимание и подкара колата. Аманда го наблюдаваше поразена.

— Какво, за Бога, е това отношение? — настойчиво запита тя.

— Не разбираш ли какво става? Практиката на Клио свършва тази седмица. Той прави услуга не на теб. Иска да ти помага, за да може да продължи да се вижда с дъщеря ти.

 

 

При цялото вълнение около договора Аманда съвсем бе забравила за читателската сбирка същата вечер. Умът й беше твърде зает със списъци, планове и спешни задачи, за да говори за някаква книга. Знаеше, че Рути ще й мърмори за отсъствието, затова вместо на нея се обади на Симон и я помоли да предаде извиненията й.

Предстоеше й да свърши толкова неща. Най-напред трябваше да подпише договора. Можеше да го направи утре. Тъй като районът около пристанището беше извънредно порутен, наемът бе смайващо нисък. Въпреки това имаше да посреща и други разходи. Трябваше да плати за ремонта, макар да подозираше, че Ангъс няма да й разреши. След това трябваше да инсталира хубава касова система, ала не бе необходимо да е нещо свръхмодерно. После за местна реклама. За счетоводство. Дали да последва примера на Луиз и да изложи поздравителни картички и дребни сувенири?

Люк бе решил да се примири с неизбежното и да бъде ентусиазиран, така че следващата вечер остана при Шон, докато Клио и Аманда отидоха на място да оценят пространството.

Хангарът беше точно толкова привлекателен, колкото го помнеше, но имаше и някои разочарования. Най-напред — подът. Беше покрит с мръсен линолеум, произведен поне преди петдесет години.

— Трябва да решим как да използваме пространството — нетърпеливо заяви Клио. — Ако искаш, ще ти начертая план. Ангъс казва, че имам око на дизайнер.

— Така — Аманда се замисли. — Ще имам нужда от място за складиране някъде отзад, което да е скрито, и островче в центъра за касовия апарат. Не мисля да слагам цял щанд, искам да запазя усещането за непринуденост. Не съм сигурна дали да продавам картички и подаръци.

— Мисля, че именно те първоначално привличат хората в магазина. Лесно ще е да сложиш няколко стойки за картички в дъното — Клио махна към далечния край на хангара. — Всъщност при тази приказна гледка към морето можеш да отвориш и кафене.

— Задръж малко — засмя се Аманда, зарадвана от ентусиазма й и от това, колко беше пораснала по време на практиката си. Доскорошната намусена, объркана тийнейджърка беше изчезнала. — Стъпка по стъпка. Не мога да си позволя нещо толкова амбициозно.

— Тогава по-късно, но имаш огромен потенциал. Ангъс твърди, че винаги трябва да се мисли за следващата крачка.

— Тъй ли твърди? — тя се усмихна на факта, че й цитираха премъдростите и духовитостите на Ангъс Дей. Само преди седмица Клио би отказала да вярва, че човек, надхвърлил двадесет години, знае нещо ценно или стойностно. — Така — Аманда посочи голите стени. — Това е нещо, за което имам идеи. Как да окачим картините.

— Картини ли? Мислех, че ще започнеш с дърворезба.

— Да. А също и с картини. Току-що открих прекрасна художничка. Ще я харесаш. Невероятен характер има, на седемдесет и седем години е. И е местна.

— Луиз няма да е особено щастлива, а? Местният поглед не е ли неин приоритет?

Аманда сви рамене. Луиз нямаше да е доволна, че тя изобщо открива галерия.

— Така. А как ще я наречем? Чудя се дали името не се налага от само себе си — галерия „Хангара“?

— Хммм! Не съм сигурна. Май много прилича на галерия „Вълна“. Какво ще кажеш за „Крайморски изкуства“?

— „Крайморски изкуства“… да, харесва ми. Звучи модерно и ново.

— Можем да направим крайморски декор — Клио забеляза изражението на Аманда. — Няма да окачваме котви и стари рибарски мрежи като в евтин италиански ресторант, а ще наблегнем на морските тонове и необичайни, подбрани с вкус артефакти.

Аманда усети, че се топи от гордост. Клио звучеше като голяма и компетентна специалистка.

 

 

Рути беше възхитена — на читателската сбирка бяха дошли толкова много хора, че възглавниците на пода не стигнаха.

— Брей! Даже Луиз е тук! — Луиз както винаги приличаше на кръстоска между панамски папагал и една от вещиците от Истуик. — Здравей, Луиз. Отдавна не сме чели заедно.

Тя тръсна обиците си без следа от извинение.

— Бях страшно заета.

Симон поемаше бутилките на пристигащите, като ги слагаше в претъпкания хладилник на Рути и се чудеше коя да отворят за начало. Всички изглеждаха еднакво съмнителни — някои с откъснати етикети, други — потънали в прах. Върху една дори беше залепен лотариен билет, очевидно бе получена като награда в някаква древна томбола. Добре поне, че не бяха газирани.

— Какво предпочитате? Трансилвански ризлинг или Унгарска бича кръв? — запита Симон.

Луиз потрепери и предложи собствената си бутилка Мюскадел.

— Ще се придържам към това, благодаря — огледа стаята. — Аманда дойде ли вече?

След спречкването им следобеда Луиз беше започнала да съжалява за внезапното напускане на Аманда, най-вече защото сега тя трябваше да върши всички досадни неща, нужни за функционирането на галерията. Беше забравила и с какъв усет и вещина Аманда закачаше картините. Когато тя самата се опитваше, не изглеждаха същите. Нещо повече, беше пресметнала, че ако наеме друг човек на нейното място със същата компетентност, щеше да й излезе доста по-скъпо. Надяваше се тази вечер да успее да изгради някои мостове. Положително не бе привлечена от литературата. А още по-малко от виното.

— О, по дяволите! — Симон сложи ръце на устата си. — Рути, забравих да ти кажа. Аманда няма да дойде тази вечер. Голямата новина е, че отваря собствена галерия и е потънала до уши в подготовката.

— Проклета да е! — избухна Луиз, бясна на себе си, че въобще е помисляла да приеме обратно Аманда.

Всички я зяпнаха.

— Но аз мислех, че Аманда работи за Луиз — изуми се отнесената Ан.

— Работеше до днес следобед, когато ме напусна. Какъв мръсен номер! Особено, при положение че й дадох работа, без да притежава никаква квалификация, защото бракът й рухваше и я грозеше гладна смърт. И ето как ми се отплаща! Подобни неща не стават току-така. Трябва да го е планирала от месеци — Луиз изглеждаше, като че ли ще се пръсне на дребни, червеникавокафяви парченца. — Каква змия съм топлила в пазвата си! Вероятно си е записала имената на всичките ми клиенти.

— За Бога, Луиз, млъкни — пренебрежително рече Симон. — Ти използваше Аманда и години наред й плащаше трохи. Ще ти дойде добре, ако ти осигури малко здравословна конкуренция. А сега, защо не поговорим за „Тайната история“?

Луиз и без това не беше чела книгата, затова мълча до края на вечерта, като изобретяваше начини да си го върне на неблагодарната Аманда. Само като си помислеше какви усилия бе положила да я запознае с Люк. И сега те си живееха щастливо и прещастливо, а Аманда се беше отметнала и, за благодарност, откриваше конкурентна галерия на две крачки от нейната.

— Още вино, Луиз? — предложи й кротката Ан в опит да успокои разгорещените страсти, като ги залее с Ризлинг.

Луиз кисело отбеляза, че качественият й Мюскадел бе изпит до капка и сега се наливат с отвратителното унгарско.

— Не, благодаря — закри надуто чашата си с длан. Забеляза, че всички останали не обръщаха внимание на етикета върху бутилката и се напиваха, започнаха да се кикотят, когато дискусията тръгна в коловоза на секса. Вместо да продължава да седи и да ги слуша, тя събра мръсните чаши и ги занесе в кухнята.

Скоро се появи и Рути, леко пийнала, но по-скоро разтревожена, отколкото развеселена. Очевидно искаше да сподели нещо.

Луиз се вкамени. Нямаше да допусне да бъде отново критикувана по темата за клетата експлоатирана Аманда.

— Виж — започна бойко тя, — не желая повече да разговарям за Аманда.

— Лошо — виното правеше Рути по-властна от обикновено. — Работата е там, че открих нещо, което сериозно ме безпокои. Може да се окаже безпочвена клюка, но все пак мисля да го кажа на Аманда.

Луиз прикова вниманието си върху думите й. Ако Аманда не я беше предала, щеше да настоява веднага да я предупредят.

— Питаш ме какво мисля — рече Луиз, когато Рути свърши. — Мисля, че не е редно да се бъркаме. Ако отидеш и й разкажеш подобно нещо, тя няма да ти благодари. Според мен трябва напълно да изясниш фактите, преди да говориш с нея. Остави ме да помисля как най-добре да подхванем работата.

Рути кимна. Луиз познаваше Аманда по-дълго от останалите в групата.

Само се молеше този съвет да се окаже правилен. Ако сбъркаше, залогът бе огромен.

 

 

В събота Аманда бе нагласила будилника за седем сутринта, както правеше в делничните дни, но Люк лениво се отърколи върху нея, обзет от желание да се любят. Макар да умираше час по-скоро да отиде в галерията, знаеше, че това е начинът на Люк да иска извинение. Едва не му изнесе лекция в дух „Мъжете са от Марс“, за да му обясни, че жените предпочитат първо да чуят извинението, а после да правят секс, и че не гледат на самия секс като на извинение, както често правят мъжете. Но беше прекалено рано, а тя нямаше време за губене, затова набързо сподели преживяването, като се надяваше той да не забележи разликата. След това скочи от леглото и навлече бояджийския си костюм, който представляваше стар джинсов гащеризон.

— Не си ми казвала, че имаш гащеризон. Значи живея с платена феминистка в гащеризон! — подразни я Люк.

Тя нежно го бръсна с ръка.

— И при това изглежда страхотно!

Шон вече седеше на масата за закуска и тършуваше в новия пакет с корнфлейкс за някоя безплатна игра. Но от Клио нямаше и следа.

— Клио! — викна тя. Никакъв отговор. Надникна в стаята й, разхвърляна както винаги и с неоправено легло, но дъщеря й не се виждаше никаква. Точно когато започна да се тревожи, забеляза бележка: „Станах рано. Ще се видим по-късно в Крайморски изкуства“.

Беше прекрасен ден и Аманда реши да излезе без палто. Месец май вече се носеше във въздуха. Мина напряко по задните улички до пристанището, махна на Роуз Майлс, която използваше практично топлата утрин за простиране на пране. Жалко, че районът беше толкова запуснат, но тутакси си напомни, че няма да може да си позволи да плати наема, ако хангарът се намираше в по-добре поддържаната част на града. Налагаше се да направи галерията толкова хубава, че хората да идват тук специално за нея.

Когато зави зад ъгъла, разкрилата се гледка я накара да се закове на място. Клио, размахваща плана, който двете бяха изработили грубо, командваше екип от около осем мазачи, бояджии и дърводелци под усмихнатия поглед на Лади.

— Има усет за тая работа — сподели той. — Нищо и никаква хлапачка, а вече я гледат в очите. Очаква се аз да надзиравам какво става, а се чувствам като резервен годеник на сватба.

— Здрасти, мамо — подвикна Клио. — Какво ще кажеш? Вършат направо чудеса с боядисването. Какъв цвят предпочиташ за прозорците? Мисля, че бледосиньото ще стои чудесно — пъхна под носа на смаяната си майка цветова таблица. — Лади ще иде да я купи с картата си на строител, за да получим отстъпка.

Лади се ухили по-скоро като помилван котарак, отколкото като петдесет и пет годишен мъж, командван от пубертетка.

— Не е ли чудесна? Ще стане голямо началство, преди да кажеш „копче“.

Аманда изпита леко бодване на разочарование, че Ангъс не се виждаше никакъв.

— Мислеше, че ще пречи — обясни Лади, което Аманда си преведе като предположение, че сигурно Люк е причината. Все пак бе много тактичен.

— Момчетата оправиха теча в четвъртък, така че можахме да направим замазката в петък, а днес можем да боядисаме. Искате ли да видите как става?

Вътре в хангара всякакви признаци от предишната му битност на склад за гуми бяха изчезнали и заменени от чисто белите прости стени, които толкова често си беше представяла.

— Клио реши, че ще искате гредите да останат небоядисани. Че придават атмосфера на помещението.

Аманда кимна. Дъщеря й беше права.

— Ето го островчето с касата — развълнувано посочи Клио. — Момчетата свършиха чудесна работа. Ти трябва да решиш единствено за цвета. А Лади има прекрасна изненада. Лади, кажи й.

— Имам приятел, който е художник на табели. Каза, че ще намине и ще ви изработи табела, съвсем евтино. Само че ви съветвам отсега да помислите какво точно ще искате. По обяд той се отбива в кръчмата и след това буквите му се кривят като пияни.

Аманда се усмихна и му благодари. После изведнъж я връхлетя неприятна мисъл. Как щеше да плати на всички тези работници?

Лади отново прочете мислите й.

— Това ще е техният подарък за Клио на сбогуване. Тя им даваше уроци как да се разбират с нейните връстници.

— Не се тревожи, мамо. Те се забавляват. За тях е приятно поне за малко да се отърват от Лади. Когато решим как ще изглежда табелата, защо не идеш да ги почерпиш с риба и пържени картофки? Те са като камили. Не спират да ядат и пият. Но мисля, че днес яденето и пиенето трябва да са от нас — плесна властно с ръце. — Добре, господа, дайте поръчките си на Аманда. Моята е карначе, пържени картофи и пюре от грах. С много оцет.

Докато послушно записваше огромната поръчка, Аманда почувства глупави сълзи на умиление да замъгляват очите й — можеше ли да си представи, че онова мразещо себе си, объркано дете отпреди няколко седмици ще се превърне в това оправно момиче.

 

 

След две седмици ремонтът свърши и бяха готови за откриването. Клио беше осенена от вдъхновението, че ако преместят стойките с картичките в средата на галерията, можеха на практика да създадат две обособени пространства, в едното от които да подредят морските птици на Наташа, а в другото — да окачат маслените картини на Сейди.

Тържественото откриване беше тази вечер и бяха поканили всички, за които се сетиха. Люк откри страшно изгодно предложение на ферибота, наречено „До Франция за петарка“, отиде дотам и купи три каси шампанско с намаление от местния супермаркет. Така че свободно предлагаха чаши с „Кир Роаял“, както се полагаше на една лъскава галерия.

Сейди беше довела целия си курс по рисуване и всички охотно вдигаха тостове в нейна чест като най-преуспялата курсистка. Наташа бе дошла с недъгавия си баща, а Лади и екипът му работници бяха извадили от нафталина най-хубавите си костюми. Всички стояха скупчени и горди, но смутени обсъждаха картините на Сейди.

— Как се нарича това, когато е у дома? — запита дърводелецът и наклони глава в опит да разгадае големия розов предмет на платното.

— Скъпи, това е единственият ми опит за абстрактна живопис — изчурулика Сейди. — В общи линии съм аз. Тук са циците ми, а тук е…

— Разбрах, разбрах — прекъсна я човекът и побърза да допълни чашата си със съкрушен вид.

Хелън демонстрираше познанията си върху импресионизма пред крехката на вид Изобел Дей, която явно бе решила да настоява на своето, въпреки факта, че е в инвалидна количка.

Половината от клуба „Над шестдесет“ присъстваха групово, както и Лу Уилс от „Истклиф“. Джайлс не успя да дойде, защото водите на Стефани бяха изтекли, но изпрати огромен букет слънчогледи.

— Джайлс е направо трогателен — отбеляза Аманда. — Дано се сети да изпрати и на Стефани. Доколкото го познавам, вероятно се е спазарил да купи два на цената на един.

В центъра на тълпата стояха Роуз и Бети Майлс, погълнати от разговор с Люк. Бети, увита в обсипан с пайети дълъг шал, останал от тридесетте години, обръщаше чашите с „Кир“, сякаш бяха последната течност, преди да навлезе в Сахара, и безобразно флиртуваше с Люк. „Изумително е — разсъждаваше Аманда — как сестринското съперничество не умира и след осемдесетте.“

Аманда, неуверена какво точно трябва да облече, беше се докарала с морскозелената рокля от празненството за Нова година, а в последната минута добави и гердана към нея.

— Надявам се, че не си се облякла умишлено така — тихичко заговори някой зад гърба й, — само за да пробудиш стари спомени.

Обърна се и видя Ангъс Дей да я наблюдава, облегнат на една колона.

Аманда усети, че шията й пламва в най-неподходящия момент. Защо беше сложила тази рокля?

— Исках да ти благодаря — наложи си да запази гласа си спокоен — за цялата помощ, която ми оказа.

— Аз нямам нищо общо. Те го направиха заради дъщеря ти.

— Това е другото, за което исках да ти благодаря. Не мога да повярвам колко по-самоуверена е станала. Направо е нов човек.

— Но е постижение на самата Клио. Тя наистина е изключително момиче.

През претъпканата зала забеляза, че погледът на Люк се откъсва от Бети и проследява с кого разговаря тя.

Веднъж вече бе преживяла да я смятат за лична собственост и втори път нямаше да допусне да се съобразява с кого контактува. Ако на Люк му липсваше увереността да й вярва, толкова по-зле за него.

— Все пак благодаря — вдигна чашата си към Ангъс. — Ти си много по-щедър и великодушен, отколкото признаваш.

Зад тях се дочу внезапен шум и като се обърна, видя Люк, застанал на сантиметри със сащисаната Бети до себе си.

— Нямаше така да хвалиш тези щедрост и великодушие — информира я Люк, — ако беше чула какво има да каже Бети.

Ангъс го гледаше, без да трепне.

— И какво има да каже Бети?

Люк предизвикателно вирна брадичка.

— Само това, че господин Голямо сърце иска да ги изхвърли от хижата им. След като са живели петдесет години в нея. За да отвори място за величествен нов проект. Колко щедро и великодушно ти се струва това?