Ърскин Колдуел
Близо до дома (9)

9

Когато Милър Хайът влезе в бирарията и салон за развлечения на Ед Хауърд, Нейтив държеше в лявата си ръка наяден сандвич с месо, а с другата играеше на любимия си моникс. Беше вече спечелил бутилка бира и две безплатни игри на „Момичета на плажа“. Освен Ал Дид около автомата се бяха струпали няколко други мъже, които наблюдаваха как Нейтив леко и сръчно бележи точки на моникса. Всички се възхищаваха от стойката на отпуснатото му тяло и сложните движения на краката му, когато дърпаше ръчката назад и я оставяше да се върне обратно.

Ал Дид бутна Милър с лакът.

— Милър, мислех, че вие адвокатите все висите в съда и гледате кого да осъдите или изпратите в затвора — каза Ал. — Я недей идва тук да ни правиш ядове. На нас тук повече ядове не ни трябват — патили сме достатъчно. Хайде сега, за да сме приятели, вземи да си отидеш! Стига си додявал на хората — всички ги лови страх от тебе.

— Стига, Ал, стига! Аз съм съвестен адвокат. Моята цел в живота е да защищавам хората, не да ги преследвам.

— Тогава защо не докажеш, че искаш да правиш добро — престани да съдиш хората, не се мъчи да изкараш десет долара от някаква си изхабена перална машина!

— Ела утре в кантората ми, Ал, и ще уредим този въпрос без повече неприятности. Винаги съм готов да помиря двете страни и да постигна компромис или безпристрастно уреждане на спора. Това е един от принципите на етичната ми платформа. Знам, че пералната машина, която купи на жена си, се счупи, преди да свършиш със седмичните изплащания. Моят съвет е да не купуваш друг път употребявани вещи на вересия.

— Колко пари ще ми искаш за този юридически съвет?

— Ще приема приятелството ти като пълно изплащане.

Милър знаеше, че ще трябва да почака доста време, преди да може да поговори насаме с Нейтив, затова си купи от бара сандвич с шунка и сирене и започна да го яде. Отиде до един от свободните моникси, като взе сандвича със себе си, пусна в прореза монета от пет цента и дръпна ръчката.

Измина близо половин час, докато Нейтив спре да играе на моникса „Момичета на плажа“ и седне на бара. Милър избърза да заеме стола до него и поръча на Ед Хауърд две бири. Плати за тях веднага.

Седяха, без да говорят, докато и двамата отпиха от бирата.

— Току-що имах разговор с Мейбъл — каза след малко Милър, като се наклони по-близо до Нейтив и понижи поверително глас. — Дойдох тук и те потърсих, за да ти кажа за него.

— Какъв разговор? — попита Нейтив.

— Тя ме упълномощи да анулирам брака ви въз основа на сериозни законни доводи.

— Защо?

— Ти трябва да знаеш защо. Ти си причината.

— Какво съм направил?

— Първо, не си консумирал брака докрай и освен това тя те е заварила в къщата ти с онази негърка. Не може да има по-добри от тези доводи за анулиране на брака или за получаване на развод.

— Грешката е на Мейбъл. Тя много бързаше. На много неща човек трябва първо да привикне, а после става по-непринуден. Жените например, когато още не ги познаваш. Щях да стигна и до това, за което разправяш, ако тя не беше припирала толкова. Не обичам да ме карат да правя нещо, което не ми е познато, докато не съм съвсем готов.

— Е, сега е късно да привикваш — каза Милър. — Мейбъл вече ме упълномощи да издействам анулиране на брака ви. Отивам в съда да видя какво трябва да се направи веднага щом изляза оттук.

Нейтив дълго пи от бирата.

— След няколко дена ще можеш пак да се считаш неженен — обади се отново Милър. — Тебе и без това май не те бива за семеен човек. Във всеки случай не си се държал като женен мъж.

— Какво пък, на мене ми изнася! — ухили се широко по навика си Нейтив и бутна каскета на темето. — Само да бъде еднакво с развод. Ако е нещо по-друго, не съм съгласен.

— От каквато и страна да го гледаш, то е по-добро от развод, Нейтив. Тя ще плати всички съдебни разноски, а и възнаграждението на адвоката. Какво по-хубаво ти трябва? Няма да дадеш една стотинка твои пари.

Нейтив побутна Милър с лакът.

— Това да се чува! Пак май се връща старият ми, късмет. Тия един-два дена никакъв го нямаше и бях почнал да се тревожа. Спечелих само четири безплатни игри на моникса и една нищо и никаква бутилка бира. Когато ми върви, мога винаги да разчитам на два пъти повече. — Той бръкна в джоба си и извади една монета. — Дай да играем на ези-тура, Милър! Искам да си опитам късмета. Три познати от пет пъти. Какво ще кажеш?

Милър поклати глава.

— Не. Дойдох тук да те видя по сериозна работа.

Нейтив прибра двадесет и петте цента и пак отпи от бирата.

— Я ми кажи нещо. — Милър се наклони по-близо до него. — Между нас ще си остане. Защо се ожени за нея? Защото е богата вдовица ли? Затова ли?

Нейтив се ухили.

— Ако си бил ерген толкова дълго, колкото мене, и си ял на всяко ядене консерви със студен лют боб и спагети, и ти щеше да направиш нещо отчаяно. Бях изгладнял за истинско домашно готвено. Когато отидох онзи ден в къщата й, искаше ми се само едно — да ме покани вътре, да седна на масата и да си напълня корема с истинско домашно ядене. Толкова бях слушал от Джозин и за пресните свински бутове, и за пържените пилета, и за граха, и за сладките картофени баници на Мейбъл, че носът ми се бърчеше, а от устата ми течаха лиги като на гладно куче пред касапница. Колкото повече ми разказваше Джозин, толкова повече ми се ядеше. После, когато отидох у Мейбъл, не съм усетил как разговорът е стигнал до женене, защото не мислех, че ще стане дума за такова нещо. Ослушвах се само да чуя дали ще ме покани на масата. Право да ти кажа, май ме подлъга да се оженя за нея. Тъй или иначе, два пъти ядох до сито, а и Джозин ми донесе снощи от останалото пържено пиле и сладка картофена баница. Мога само да кажа, че цялата работа си струваше труда, който си направих. Не помня да съм ял преди такива хубави яденета, и то за толкова късо време. — Широка усмивка опъна бузите на Нейтив. — Знаеш ли какво, Милър? Бас ловя, че на земята има много хора, които ще искат да се сменят с мене и да бъдат на мое място. Само че аз за нищо няма да се сменя с кой да е друг човек.

— Ще предявиш ли искане за някаква част от собствеността на Мейбъл?

Нейтив поклати глава.

— Ако ме остави на мира и аз ще я оставя. Живей си и остави другите да живеят — в това вярвам аз.

— Много разумно становище — съгласи се Милър. — Ако се опиташ да се аргументираш юридически, че имаш право на част от нейната собственост, ще трябва да наемеш адвокат да те представлява в съда и да изложи доводите ти. Това ще ти струва доста пари, а аз съм убеден, че никой съдия и никои съдебни заседатели няма да отсъдят на теб и стотинка от парите й, след като чуят нейните показания за твоето поведение. Умно постъпваш, Нейтив.

— Знам, че е умно. Тате ми каза.

— Тъй ли? Какво точно ти е казал?

— Тате казваше, че с жените никога не бива да се правят две неща. Първото е, никога да не хулиш роднините на бедна жена, а другото — никога да не се опитваш да накараш богата жена да ти даде от парите си. Тате казваше, че и в двата случая жената ще избухне и ще ти направи живота тежък.

Милър довърши халбата си бира и я бутна настрана.

— Ти не си ми искал юридически съвет, Нейтив, а аз не съм свикнал да давам съветите си безплатно. Но все едно, ще ти кажа приятелски нещо, което трябва да знаеш, и няма да ти искам, стотинка. Казвам ти го заради приятелството ни. Заради него дойдох тук у Ед Хауърд да те видя.

— Какво има? — попита той е интерес.

— Това момиче — Джозин Медъкс…

— Какво за нея?

Милър се наклони по-близо.

— Съветвам те да стоиш настрана от нея през следващите няколко дена. Ако стоиш настрана една-две седмици, ще бъде по-добре. А цял месец ще бъде още по-добре. Нямаше да ти казвам това, ако не знаех каква е работата и искам да ми повярваш. Въпросът е сериозен, Нейтив. Затова те предупреждавам да стоиш настрана от нея.

— Защо? — попита Нейтив. — Тя пък какво общо има? Не съм направил нищо, от което да се срамувам. Цял живот съм се държал естествено като всички. Всеки мъж има право да хване жена и да бъде естествен с нея, когато поиска.

Милър понижи глас, за да бъде сигурен, че никой в бирарията и салон за развлечения няма да чуе какво казва.

— Имам пред вид какво каза Мейбъл, когато водих с нея този разговор, за който ти говорих преди малко. Във връзка с това искам да те посъветвам.

— Какво е казала Мейбъл?

— Каза, че ще накара да арестуват и двамата ви — и теб, и момичето.

— За какво да ни арестуват?

— За расово смешение.

— Това пък какво значи?

— Точно на каквото прилича.

— Искаш да кажеш, понеже тя не е съвсем бяла?

Милър кимна.

— Тате ми казваше…

— Не ме интересува какво е казал баща ти. Той никога не се е сблъсквал с някого като Мейбъл, когато тя предприеме кампания против нещо. Казвам ти, заела се е сериозно. Вбесена е.

Нейтив отвори уста да каже нещо, но замълча и се замисли. Докато мислеше, преглъщаше силно, а адамовата му ябълка подскачаше нагоре-надолу. Накрая той обърна глава и погледна въпросително Милър.

— Как може да направи това? — попита той бавно.

— Не е важно как или защо. Късно е да се мисли за това. Ще отиде в полицията. Всъщност тя вече е тръгнала да види Люк Мое. Обадих се по телефона на Люк и му казах това за възможното най-кратко време, но не знам дали е успял да й се изплъзне.

— Защо пък Люк Мое ще й играе по свирката? Люк много добре знае, че ще си навреди на репутацията, ако застане на нейна страна в такава история.

— И аз не знам дали ще се захване с това, освен ако тя не го подплаши и го накара със закани да арестува теб и момичето. Но трябва да знаеш едно нещо, Нейтив. Аз направих всичко възможно да я убедя да се откаже, но не можах да я накарам да отстъпи ей толкова. Решила е да започне тази кампания и никой не може да я разубеди, докато тя сама не я остави. Мейбъл е такава. Ще й мине с времето, но още не е дошъл денят за това.

Нейтив дръпна сивия си каскет на челото, сложи двете си ръце на бара и се облегна тежко на него. На лицето му нямаше и следа от обичайната му усмивка. Той се беше втренчил над бара, където висеше голяма рисунка на жена, къпеща се в малка вана.

— Не знам какво ще излезе от заплахите на Мейбъл — каза му Милър, — но бъди разумен и послушай съвета ми. Мисля, че засега най-добре е да не водиш Джозин Медъкс в къщата си, и да нямаш никакви отношения с нея, докато всичко това поутихне. Не се срещай с нея и на други места. Дори и в гората извън града по тъмно. Ако пък те хванат с нея, все едно е къде ще бъде. Знам, че от дълго време си свикнал да я виждаш, а не е лесно да се откажеш от такъв навик, но най-разумно е да не се отпускаш и да се държиш настрана, докато Мейбъл забрави за тази кампания против расовото смешение. И сто долара в брой да ми дадеш ей сега, по-добър от този съвет не мога да ти дам, Нейтив.

Нейтив сложи пари на бара и поръча друга бутилка бира. Милър Хайът стана да си върви.

— Тя каза, че и без това ще се жени — заговори, Нейтив и погледна Милър с окаяно изражение на лицето. — Щяла да се жени за някой от техните. Всичко направих да я разубедя, но не успях. Ако Джозин направи това, тя и тъй и тъй няма да идва вече при мен. Май късметът ми е тръгнал от лошо на по-лошо. А на мен не ми идва на ум как да го спра. Чувствам се безпомощен като дърто куцо куче, тръгнало да гони зайци заедно с млади кутрета.