Ърскин Колдуел
Близо до дома (11)

11

Докаран от бурни ветрове, които чупеха клони и изкореняваха по-старите магнолиеви и джакарандови дървета, проливен есенен дъжд започна да вали късно следобед, когато бурята в залива премина в североизточна посока над целия окръг Сикъмор. Всяка работа на открито в дървопреработвателния завод и в близките ферми трябваше да бъде преустановена чак до края на деня и само няколко души се мяркаха по улиците на Пелмира, докато траеше бурята. Тротоарите покрай площада пред съда бяха залети с вода, защото тръбите на канализацията се задръстиха с листа й смет. Някои собственици на магазини трябваше да напъхат подплънки от конопени чували под вратите си, за да не се просмуче водата през праговете и да съсипе ценни стоки.

На свечеряване, когато вятърът утихна и дъждът окончателно престана, небето се проясни и блеснаха ярки звезди, но Биг бой слот беше заляна с кална вода, дълбока няколко сантиметра.

Градският инженер на Пелмира не беше подравнявал и отводнявал късата задънена уличка от много години и след всеки силен дъжд Нейтив трябваше да носи в продължение на няколко дни гумени ботуши при всяко излизане от дома си. Дори и след това на Биг бой слот имаше обикновено по всяко време на годината дупки, които бяха пълни с кал от дъжд до дъжд. Нейтив беше престанал да се оплаква от това — инженерът неизменно казваше, че уличката я няма в официалната карта на града и що се отнася до него, дори не съществува. („Няма да си губя времето да поправям улица, на която живее само един избирател. Ако не му харесва там, да се премести на друго място. Едва насмогвам с важните избиратели — гледам те да са доволни и да не се оплакват.“)

След бурята нощта и тъмнината настъпиха бързо, както беше обичайно през есента, и Нейтив вече реши да си стои в къщи и да работи над някои от радиоапаратите, които беше обещал да поправи. Знаеше, че тази вечер ще трябва да работи до много по-късно от обикновено, ако искаше да довърши дори и малка част от обещаните поправки и подмени на проводници.

Нейтив беше свършил вечерята си от лют боб и спагети, бе изхвърлил празните консервени кутии през прозореца на купчината смет и се беше настанил на работната маса, когато някой почука силно на вратата. Той не обръщаше внимание на чукането, докогато можеше, като се надяваше, че който и да беше отвън, ще си отиде и няма да му пречи на работата. Обаче настойчивото чукане продължи и той се принуди да спре започнатата поправка. Докато отиваше към вратата, той се мъчеше да измисли някакво уважително оправдание, загдето нечие радио или електрически сухарник, или настолна лампа още не са поправени и годни за употреба.

Нейтив отвори вратата и видя Ал Дид да стои на прага и да се мръщи. Той държеше в ръка обувките и чорапите си. Ал беше навил крачолите на панталоните си до колената, за да не ги намокри, и кафеникавата кал на Биг бой слот се процеждаше между пръстите на краката му.

— Я ми погледни краката! — каза той на Нейтив и лицето му се намръщи повече. — Приличам ли на възрастен човек в тоя хал? Какво мислиш, че се мъча да правя — да ти покажа, че съм десетгодишно хлапе, което си играе с калта в локвите?

— Добре, че си ти, Ал — каза Нейтив. — Страх ме беше да не е някой друг. Влез вътре!

Ал Дид беше стар приятел, който, както и Нейтив, беше живял в Пелмира през целия си живот. Той беше висок и слаб, с късо подстригана черна коса и с плътен басов глас. По професия беше електротехник и на времето имаше собствена работилница. В нея обаче не успяваше да върши достатъчно работа, за да издържа жена си й петте си деца, затова преди няколко години отиде в Електроснабдителната компания като надзирател на далекопроводите с добра заплата. („Цялата ми работа е да се разхождам и да гледам нагоре към далекопроводите и стълбовете, за да видя дали умрял лешояд или детско хвърчило няма да направи късо съединение и да вдигне във въздуха някой трансформатор. Някои хора мислят, че се надувам и много виря нос, но то е, защото ми се е схванал вратът — нали по цял ден гледам нагоре към жиците.“)

Ал влезе в стаята и остави след себе си по пода следи от кафява кал.

— Защо не накараш градските власти да се заловят и да пресушат това блато пред къщата ти? Ако ще стои така, вземи си прасенца и ги пусни да се въргалят в него. Направи това и ще можеш да се хвалиш, че в цялата страна няма по-хубаво място за въргаляне на свини от твоето. А когато огладнееш, само излизаш отвън, заколваш една и ядеш колкото искаш бутове и свински ребра.

— Всичко иде оттам, че не плащам достатъчно големи данъци — каза Нейтив и затвори вратата. — Колко пъти съм вдигал врява, но никой не ме слуша и не пресушава водата. Ама изборите са другия месец и ако дойдат да ми искат гласа, този път може да го трампосам — на ви гласа, но ми свършете работа. Не знам как другояче да уредя това след толкова разтакаване.

Нейтив донесе кофа вода и намери чист парцал в купчината отпадъци. Ал изми краката си от калта и ги избърса. После започна да обува обувките и чорапите си.

— Какво ми става! — каза той, погледна краката си и поклати глава. — Защо си слагам обувките и аз не знам. Пак ще трябва да ги свалям, когато изляза и нагазя в това блато отвън.

— Не бой се, Ал — успокои го Нейтив. — Имам един чифт стари гумени ботуши и за тебе. Много не ги бива на вид, но ще те пазят да не се намокриш, докато излезеш до паветата на ъгъла.

Ал отвори вратата и изхвърли калната вода от кофата. После затвори вратата, седна на големия разклатен стол и запали цигара. Нейтив се върна при работната маса и седна на столчето.

Внезапно Ал скочи на крака.

— Какво ми става на мене! — възкликна той на висок глас. — Толкова се ядосах заради това блато пред къщата ти, че забравих за какво дойдох.

— Не помня да си оставял тук нещо за поправяне, Ал. Радио ли беше или нещо друго?

— Нищо не съм оставял за поправяне.

— Какво има тогава?

— Важно е — каза той сериозно и отиде до работната маса. — Става нещо много лошо.

Нейтив остави инструментите си и погледна Ал, който бавно клатеше глава.

— Заради това дойдох тук да те видя, веднага щом спря дъждът. Иначе сега щях да съм си в къщи и да си ям вечерята с моята бабичка — ей, тя пък каква врява ще ми вдигне, че не съм там!

— Какво е станало, Ал?

— Лоши работи са станали. Ще ти кажа точно, както го чух. Така е най-добре. Преди малко Клайд Хефлин говореше на някого на ъгъла пред пощата. Аз отивах да видя дали имам нещо в моята кутия, но той говореше толкова високо, че ми стана интересно и спрях да го чуя. Клайд беснееше като триста дяволи — хвалеше се какво щял да направи. Разправяше, че щял вече да го свърши, ако не била дошла бурята и не траяла толкова дълго. Нали знаеш какъв е Клайд, когато говори как ще тикне в затвора някой негър за нещо? Като че треска го лови — става червен в лицето и пръска слюнки по брадичката си. Точно такъв беше на ъгъла пред пощата. Викането му се чуваше чак до другата пресечка.

Нейтив стана от столчето и се облегна на работната маса.

Не съм виждал друг човек, който да мрази черната раса както Клайд Хефлин — продължи Ал. — Някой път си мисля, че той само за това и живее — само за да ги мрази. Аз, колкото и да ме хване яд, не мога да се отнасям към хората както Клайд, когато му падне някой негър. Трябва да са те напоили с някаква особена злоба, за да бъдеш като него. Не ми е ясно защо държат полицай или помощник-шериф, злобен като него. Само една причина ми идва на ум — той има десетки вуйчовци и братовчеди, които гласуват, в Пелмира и целия окръг, а за политик като шерифа Главър това май е най-важното.

— Клайд какво казваше, че щял да прави?

— Каза, че ще се върне в къщи и ще вечеря, а веднага след това щял да отиде в негърския квартал и да арестува Джозин Медъкс. Шерифът му наредил да я прибере и пъхне в затвора тази вечер.

— За какво да я пъхне в затвора?

— Каза, че истинската причина била за расово смешение с тебе, но никой не бивало да говори това открито. Гроувър Главър му казал, че не иска такива неща да се говорят точно преди изборите и затова щели да я обвинят в проституция — като обикновена развалена жена, значи — нали така арестуват само за идеята по няколко негърки всяка събота вечер. Каза, щели да изпратят Джозин в окръжния изправителен дом за шест месеца. Клайд разправяше, че било хубав повод да се даде на всички негри урок, загдето се мъчат открито да другаруват с бели и се опитват да ядат в същите ресторанти и да ходят в същите училища, и други такива неща. Каза, че те започвали да се държат много на голямо и мислели, че не трябва повече да има сегрегация. Е, знаех малко какво има между теб и Джозин — нали ти ми каза — и знаех, че ще искаш да разбереш за това веднага. И ако не ти бях такъв добър приятел, нямаше да си изпускам вечерята и да газя това блато отвън, за да ти съобщя. Гледай да не забравиш да ми върнеш услугата, хем скоро.

— Това е на Мейбъл работа! — възкликна Нейтив. — Бас се ловя, на каквото искаш, тя прави тези бели. Тя се закани, че ще накара да ни арестуват и двамата. А снощи, когато излезе оттука, беше побесняла и го е сторила.

— Какво ще правиш, Нейтив? — попита го Ал. — Не можеш да спреш Клайд Хефлин да я арестува. Няма как да го спреш.

— Ще го спра, ако мога. Ще отида у Джозин и ще й кажа, преди Клайд да стигне там. Знам всичко, което ще стане, ако той я заключи в затвора. Всички знаят. Той ще я сложи в онази задна стаичка и цяла нощ ще ходи до нара й. Чувал съм какво става, когато сложат там негърки събота вечер. Сам Гроувър Главър ходи там, когато поиска.

— Ти внимавай, недей да ходиш у тях! — предупреди го Ал. — Опасно е. Ако Клайд те хване с нея сега, както се заканваше, може да арестува и теб… или да направи нещо по-лошо. Знаеш какъв е, когато носи пистолет, белезници и тая палка.

— Ами че носи, какво да направя! — каза Нейтив. — Отивам там и ще я предупредя, преди Клайд да стигне до къщата й. Пред себе си няма да се чувствам почтен, ако не отида.

— Какво ще й кажеш да прави?

— Не знам още. Но ще мисля, докато отивам. Все ще измисля нещо. Не искам да я арестуват, за което ти каза. Не е редно. Винаги е имало много развалени жени в страната, но тя не е от тях. Джозин е добро момиче. А, не! Това просто не е редно.

— Може да не е редно, Нейтив, но ти нямаш власт, а той има.

Нейтив се отстрани от работната маса и заходи нервно нагоре-надолу из стаята.

— Ами нямам, какво да направя, Ал? Аз си имам мои разбирания. Някои неща са редни, други не са. И аз знам как да реша за себе си кое как е.

— Е, щом си решил — каза Ал, — най-добре е и аз да дойда с тебе. Опасно е да ходиш сам, когато и Клайд е тръгнал за нататък.

— А не! — поклати глава решително Нейтив. — Това не искам да правиш. Ти си стой настрана! Ти си семеен, а аз имам да мисля само за себе си. Може да се забъркаш някак в тая работа, а няма смисъл да си играеш с огъня. Сам ще се оправя. Ти си стой съвсем настрана, Ал!

Те обуха гумените ботуши и Нейтив изгаси тока в цялата къща.

— Добре, ще стоя настрана, щом казваш, но ти там карай умната — посъветва го Ал в тъмнината. — Знаеш колко зъл може да бъде Клайд, когато е тръгнал да прибере някой негър за нещо. И с негърките може да се държи злобно като с негрите, и тях ги оковава толкова жестоко. Побеснява, ако някой негър му отговори само с една дума, която той не харесва. Затова е убил вече толкова много от тях — и все повече се гордее, като направи нещо такова. Важното е, ти да не му се пречкаш, когато той се развилнее.