Ърскин Колдуел
Близо до дома (3)

3

— Ти само за това се ожени за мене — да туриш ръка на земята и сечищата ми — хлипаше безпомощно Мейбъл. Очите й се бяха налели със сълзи. — Пък аз, лековерната, все мислех, че се стремиш към по-възвишени неща.

Тя избърса със салфетката сълзите си, за да го вижда по-добре.

— Ако предишният ми мъж не беше починал и не беше ми завещал тая ценна земя и къщата, нямаше и да ме погледнеш повече от веднъж. Ти си долен мошеник, Нейтив Ханикът! Де да бях имала ум да послушам най-добрите си приятелки! Те ми казваха, че ще съжалявам, ако се омъжа за човек с по-низко от моето положение.

Сълзи течаха по бузите й, но тя беше твърде съкрушена и не правеше усилие да ги изтрие.

— Трябва да има закон против мъже като тебе, които подлъгват безпомощни вдовици като мене.

— Е де, Мейбъл, съвсем не беше така. — Нейтив я погледна и поклати глава. — В това нямам вина, не съм направил нищо повече от кой да е друг в града. Когато те видях за пръв път след погребението, не мислех нищо — само усещах вътре в себе си, че пак ще имам късмет. Изпитвал съм това чувство толкова пъти в миналото, че го познавам, както знам името си. Затова не чаках по-дълго, а дойдох толкова скоро в къщата ти, за да се запозная с теб и да поприказваме. Можех да почакам още няколко дена, но аз не съм от тия, дето чакат. Помня как тате ми казваше да се движа една крачка, един скок пред другите и да не обръщам внимание на говеждите…

Мейбъл захвърли салфетката на масата, после грабна една лъжица и я запокити с всичка сила към другия край на стаята. Лъжицата се удари в стената, а после шумно издрънча на пода.

— Само да беше жив тоя твой тате и да ми беше паднал — повиши глас тя, — щях да му откъсна главата като на пиле! Заради него се мъча като грешен дявол! Този твой тате! Хич да не беше имал тате! Ако той не беше ти казал всички тези неща, нямаше да ме склониш да се омъжа за тебе.

— Е де, Мейбъл, много добре знаеш как беше. Само си спомни! Цялата истина е, че единствената дума, която ти казах в началото, беше „здрасти“. Аз само седях на предната веранда, мислех за теб и се любувах на хубостта ти, а ти заговори за това сама. Точно така беше. И тогава каза, че като на всяка друга жена откровено ти се иска още веднага да си намериш някой приятен мъж. После каза, че се безпокоиш, защото някои съседи може да са ме видели да влизам в къщата ти и да говоря с теб на предната веранда и че искаш да се омъжиш по-скоро, преди клюките да плъзнат из града.

Мейбъл избърса сълзите от очите си. („Хора като него има много — навсякъде по света. Разни нехранимайковци с широки усмивки и нито долар в джобовете. Живеят, сякаш мислят, че днес е още вчера и не знаят, че утре е друг ден. Да са кутрета, ще кажеш, че са родени последни — съвсем са мършави и не могат да попречат на по-големите кутрета да ги тъпчат и да вземат най-хубавото от всичко. Докато се доберат до някоя задна цицка, за тях не останало нищо да сучат. Но такива хора не можеш да удавиш като мършави кутрета и те все се въртят наоколо и чакат някой пак да ги нахрани. И все се намира някой да мине, да ги съжали и да им даде най-хубавото в живота“.) Тя внимателно сгъна салфетката и се усмихна без следа от гняв на месестото й лице.

— Бях страшно самотна, Нейтив — каза тя интимно, като се наклони по-близо до него и му сипа още булгур и наденици. — Трудно е да се обясни на мъж колко самотна може да бъде една жена, защото езикът не е пригоден за такива разговори, но истината е, че исках да ми бъде приятно с теб. Имала съм това приятно чувство много пъти като млада мома, но на моите години не го усещам често. Обаче за момиче то е толкова хубаво чувство, че нищо друго няма значение и то ще направи много безразсъдни неща, за да не го загуби. Само така мога да го обясня на мъж. Не ме е еня да призная, че на моята възраст съм все още като момиче и знам колко е хубаво това чувство. Аз го изпитах, когато ти почука на предната врата. Спомням си, толкова исках да ми бъде приятно с теб, че се тресях от главата до петите. Когато възрастна жена бъде самотна като мен и има нужда да й бъде приятно с мъж — е, това значи, че не лъже себе си. Сега сме женени и мога да ти разкрия такава лична тайна. Само като говоря за това ми става приятно на цялото тяло. Така се чувствам и сега. Добре, че женени хора като нас могат да говорят за тези неща насаме, без да се объркват и сконфузват. Нейтив, ти не чувстваш ли същото?

Мейбъл говори толкова много, че трябваше да спре и да поеме дъх. Докато мълчаха, тя се наведе към него и нежно потупа ръката му.

— Май се сещам какво разбираш под приятно чувство — каза той — и ми е ясно всичко, което ми каза. Доста често и мъжете усещат такова буйно чувство и започват да гледат какво могат да направят.

Мейбъл пое дъх и го задържа, колкото можеше.

— Тогава защо не се върна цяла нощ? — запита тя с изблик на яд. — Това ми кажи!

Преди той да отвори уста, от кухненската врата влезе Джозин и Мейбъл се облегна на стола и сви устни. Джозин носеше още горещо кафе и изстинала сладка картофена баница с нарязана кора. Тя постави кафето на масата до Мейбъл, а баницата — пред Нейтив. Когато се наведе над него, той почувства на рамото си допира на ръката й.

Широка усмивка опъна бузите му, когато видя баницата. Той погледна Джозин и закима глава одобрително. Тя остана права близо до стола му и му се усмихна.

— Ей че хубаво ядене поднасяш — каза той, като пак погледна баницата, после вдигна глава и кимна на Джозин. — Много обичам изстинала сладка картофена баница за закуска, пък и по всяко време на деня. Де да можеше все баница да ям. Завиждал съм на богатите само за едно — че ако поискат, могат да имат баница на всяко ядене. Ако някога стана много богат, ще си построя грамадна фабрика за баници и няма да произвеждам нищо друго — само сладки картофени баници. Тате казваше…

— Не искам да слушам повече за това! — сряза го Мейбъл и чукна с ножа по масата.

— Аз само казвах колко съм доволен… — понечи да обясни Нейтив.

— Връщай се в кухнята и си върши работата, Джозин — заповяда Мейбъл остро, като й даде знак да си върви. — Чу, нали? Недей да стоиш и зяпаш! И без тава никой не говори на тебе. Хайде, прави, каквото ти казах, Джозин! Знаеш си мястото.

Джозин бавно се отдалечи от масата.

— И няма защо да идваш тука пак, преди да те извикам.

— Добре, мисис Бауърз — каза тя и се обърна да излезе от стаята.

— Престани да ме наричаш така, Джозин! Чуваш ли? Такова нахалство няма да търпя. Знаеш много добре, че съм мисис Ханикът от вчера следобед. Да не си ме нарекла иначе още веднъж!

Нейтив вдигна очи към Джозин и погледите им се срещнаха. Беше сигурен, че видя на устните й лека усмивка.

— Извинявам се, забравих — каза припряно Джозин, като се отдръпваше заднишком към вратата на кухнята. — Ще се постарая да помня отсега нататък… мисис Ханикът.

— Най-добре ще е да помниш занапред!

Когато Джозин излезе от стаята и се върна в кухнята, не беше казана нито дума, докато Нейтив не сложи в чинията си четвъртината от баницата и отхапа първия залък. Той се облегна на стола и задъвка блажено ухилен. Не след дълго започна да клати глава одобрително.

— Няма, няма по-добра опора за мъжа от сладката картофена баница.

Мейбъл галеше ръката му.

— Не исках да ти правя скандал преди малко — каза тя и понижи глас интимно. Тя се наведе към него и се усмихна. — Когато ме опознаеш по-добре, ще разбереш, че не съм от тия жени, дето правят скандали. Не знам каква дяволщина влезе в мен и ме накара да говоря така. Май е било обтегнати нерви. Половината нощ не ме свърташе и все се надявах, че ще се върнеш в къщи всеки момент. Съвсем не можах да спя, както обикновено. Само позадрямвах от време на време, а после се събуждах изведнъж и се чудех колко ли е часът и кога ли ще се върнеш. Така беше цяла нощ — по-дълга нощ не съм прекарвала. Като че не бяхме се оженили вчера — приличаше повече на кошмар.

Мейбъл галеше ръката му.

— Затова бях възбудена и сприхава, Нейтив. Не ми е присъщо да съм такава. Когато ме опознаеш по-добре, ще разбереш, че съм жена като всички други. Ако не бях спала толкова малко снощи…

— Май малко сън няма да ми дойде много и на мен — каза Нейтив. Той сложи в устата си последния залък сладка картофена баница, сдъвка го, усмихнат със задоволство, и го преглътна. — Ако може да подремна някъде, ще ми бъде много добре. Сега не мога да карам с толкова малко сън като на младини, когато вилнеех нагоре-надолу по всяко време на деня и на нощта. Помня, веднъж преди няколко години, аз…

Мейбъл сграбчи здраво ръката му, избута стола си назад и се изправи.

— Ела с мен, Нейтив! — каза тя настойчиво и не спря да го дърпа за ръкава, докато той не стана. — Приготвила съм ти изненада. Ще те заведа с мен, ще те завия удобничко в леглото и ще спусна кепенците — все едно, че пак е нощ. Само жена знае какво да направи за мъжа в такъв момент. След тази възбуда хубав дълъг сън ще се отрази добре и на двама ни.

Здраво стиснала ръката му, тя го дърпаше след себе си. Те бяха стигнали хола и отиваха към спалнята.

— За каква възбуда говориш? — попита Нейтив, докато пресичаха хола. — Не си спомням нищо особено.

— Знаеш каква — кискаше се Мейбъл и го дърпаше към вратата на спалнята. — Всички се вълнуват, когато се женят, но ти няма защо да се срамуваш от мен. Можеш да ми кажеш всичко, каквото поискаш — няма да те оставя да се чувстваш затруднен.

— Нищо не мога да се сетя да питам сега — продума Нейтив.

След като влязоха в спалнята, Мейбъл затвори вратата и я заключи.

— Знам точно как се чувстваш — каза тя. — Когато човек се ожени, нервите винаги се напрягат много — особено първия път. Ще имам пред вид, че си бил ерген цял живот досега и ще ти помогна да свикнеш с разликата.

Тя го заведе до леглото в дъното на стаята.

— Хайде сега, бъди съвсем естествен — каза тя. — Така е най-добре да се започне.

Нейтив седна на края на леглото и свали калните си обувки. После започна да вади с палец и показалец бабините зъби от панталоните си и да ги подхвърля към тапетите на жълти и бели райета. Обаче колкото и внимателно да се прицелваше и да се мъчеше да ги лепне на тапетите, всяко трънче падаше на пода.

— Снощи в тая същата стая, докато те чаках да се втурнеш, щях да се разболея от тревоги, Нейтив — чу я той да говори някъде зад него. — Вместо да ми бъде приятно, както ми се искаше, чувствах се по-нещастна от всякога. Когато каза, че може за малко да отидеш на лов за опосуми, не обърнах внимание, защото бях сигурна, че ще искаш да се върнеш при мен — преди полунощ поне. А времето минаваше ли минаваше…

— За да си струва трудът, ловът на опосуми винаги трябва да трае цяла нощ — каза той поучително. — Толкова време си трябва, за да се поотпуснеш. Нали ти казах одеве, когато споменах за първи път? Опосумите са хитри. Ако не се покатерят на дърво, или в хралупа ще се сврат, или дупка ще си изкопаят под някой сух пън и много не се показват преди зори. Всеки, който им знае навиците, ще ти каже същото. Смятат, че дотогава хрътките ще са изморени от напразно тичане наоколо и ще се задъхат толкова, че няма да подушат дирите на опосума. Виждаш — хитри са, затова трябва толкова много време и търпение, за да ги принудиш да се покатерят на дърво. Разбира се, само хора, които ходят редовно на лов за опосуми, знаят тези неща.

Когато той свърши, в стаята настъпи дълга тишина. Накрая, от любопитство, той се обърна да види какво прави Мейбъл. Облякла вече нощница, тя седеше на другия край на леглото и решеше косата си.

Внезапно в задната част на къщата нещо силно издрънча. Джозин, изглежда, беше ритнала тенджерата в кухнята или я беше чукнала в печката. Мейбъл се обърна и видя, че Нейтив я гледа.

— Защо ме гледаш така, Нейтив? — попита тя, сякаш дори не беше чула шума в кухнята. — Няма защо да се стесняваш. И аз съм като всички останали дами.

— Какъв беше този силен шум?

— Не чух нищо. Сигурно ти се е сторило. А ти защо не побързаш да си легнеш? Няма защо да седиш така. Време е да ни стане приятно.

— Мисля си — каза той.

— Какво?

— Тате ми беше казал нещо.

— Мейбъл пое дъх рязко. След това известно време мълча, като хапеше нервно устните си.

— Какво ти е казал? — попита тя с надежда.

Нейтив се поколеба.

— Да, ама не знам дали е уместно да го кажа на теб…

Мейбъл се изкикоти:

— Хайде, хайде, Нейтив, кажи ми! Сега сме женени. Искам да разбереш, че на мен можеш да говориш всичко — като на кой да е друг. Сега е време да свикваш. Хайде, кажи ми какво е то!

— Е, толкова искаш да знаеш, тате казваше, че човек може да се ожени за огромна дебела жена само по две причини — защото тя ще му готви и ще го топли през студените нощи. Аз мога да ям готвено всеки ден, но истински студените зимни нощи още не са започнали.

Мейбъл зарида и се хвърли по очи на леглото.

— Да не си споменал тоя твой тате в тази къща още веднъж!