Ърскин Колдуел
Близо до дома (14)

14

— Ти пак ме излъга, чернилка с чернилка! — изруга Клайд и тръгна към Харви. Той спря, за да плюе на земята, а после избърса с опакото на ръката устата и брадичката си. — Тя не е тук вън, тя се крие някъде вътре в къщата. Ето какво ме излъга, защото ти знаеш много хубаво къде е тя. Още една възможност ще ти дам, момче. Върни се в къщата и гледай да я намериш тоя път! И ще ти кажа нещо да помниш, докато търсиш. Много ще жалиш черната си кожа, ако не я намериш.

— Но не мога да я намеря в къщата, щом тя не е там, мистър Хефлин.

— За това ти се кахъри, момче. И хубавичко се кахъри. Може да ти е за последен път.

— Ама кахъря се. Трябва да ми повярвате…

— Само още веднъж ми кажи какво трябва да правя и ще избия тези големи бели зъби от черната ти глава, без да ми мигне окото!

Харви се отдръпна заднишком от Клайд.

— Какво искате от Джозин, мистър Хефлин? — попита той умоляващо. — Какво е направила, че вие идвате тук да я търсите? Тя не е такъв човек да направи нещо лошо и да си навлече беля.

— Ей, момче, ти ще си навлечеш беля, ако не правиш, каквото ти казах, и то бързо.

— Ама няма ли да ми кажете какво лошо е направила, мистър Хефлин? Само това! Само такава малка услуга ви искам. Защо да не ми кажете поне това? Джозин и аз…

— Казах ти веднъж — не е твоя работа. Хайде сега обратно в къщата и я намери, както ти казах, преди да съм натикал тоя твой нагъл език в гърлото ти!

Като внимаваше да се държи на разстояние от Клайд, Харви бавно тръгна към входа.

— Мистър Хефлин, моля ви се, сър, ако я оставите на мира, аз на драго сърце ще дойда в затвора вместо нея. Това ще приемете ли? Знам какво става с цветни момичета като Джозин, когато ги откарат в този затвор. Чувал съм. Не искам това да се случи на нея.

Клайд не отговори.

— Нали ви казах, мистър Хефлин! Ние утре ще се оженим. Няма ли да ми дадете да отида в затвора вместо нея?

Клайд пак не отговори. Той последва Харви през кухнята до спалнята на Джозин. („Не казвам, че цветните момчета не поглеждат бели момичета, защото е трудно да не им се възхищаваш, но повече от това те никога не правят. Най-често ги е страх дори и да гледат, защото знаят, че момичетата като нищо ще ги издадат, за да се похвалят. Но ако е бял мъж с цветно момиче, решено е в негова полза още от самото начало. И май нищо не може да се направи против това.“)

Клайд освети с фенерчето си стаята. Погледна в килерчето, после вдигна леглото и го обърна наопаки. Все по-ядосан и раздразнен, той събори с ритник скрина, като го запрати чак в другия край на стаята и разпръсна по пода дрехите на Джозин.

— Ти много хубаво знаеш къде се крие тя — каза той заканително и тръгна след Харви, който отстъпваше заднишком вън от стаята и в кухнята. Той откачи от колана си тежките стоманени белезници и ги размаха. — Ако само още веднъж ме излъжеш, бога ми, ще напъхам тези белезници в гадната ти уста, без да ми мигне окото. Хайде, кажи ми къде се крие тя от мене! Давам ти последна възможност… последна!

Като гледаше тежките белезници, Харви поклати глава страхливо и отстъпи назад по-надалеч от Клайд.

— Моля ви се, мистър Хефлин, не ме удряйте — каза той горещо. — Знаете, че не съм направил нищо, за да ме удряте. Истина е, мистър Хефлин. Но не искам да стоя и да се оставя да ме удряте. А и не искам да върна удара на бял човек. Не съм такъв. Никога преди в целия си живот не съм се бил с възрастни бели мъже и не искам да го правя сега. Правил съм такова нещо само веднъж, отдавна, когато малки бели момченца искаха да се боря и играя с тях, но никой не пострадваше. Не ме удряйте, мистър Хефлин, само това ви моля.

— Хайде, удари ме само веднъж, момче! Дай да те видя това да направиш! Хайде, удари ме! — Посмей де! Хайде посмей! Много се периш, но те е страх. А ако го направиш, за последен път ще удряш бял човек в тоя живот. Ами ти как си станал такъв дързък негър? Откъде си?

— Аз съм от планините на петнадесет мили оттук, мистър Хефлин, и ви казвам простата истина като селско момче. Не знам къде е отишла Джозин. Моля ви, повярвайте ми, мистър Хефлин! Не ме насилвайте! Дори не знаех, че е излязла от кухнята и е отишла на друго място, докато не ми казахте да я потърся. Знам само какво каза тя — че отивала да приготви нещо за вечеря, а после щяла да сложи момиченцето да спи. Каза, че след като момиченцето заспяло, аз и тя сме щели да направим нещо като сватбена вечеря. После отиде в кухнята и оттогава не съм я виждал. Трябва да ми повярвате, когато ви казвам истината, мистър Хефлин!

— Този път го прекали! Ти ли ще ми кажеш какво трябва да правя! — рече Клайд ядосано, размаха тежките белезници и пристъпи напред. — И за последен път ми казваш какво да правя, вонящ черен негър!

Вместо да отстъпи назад, когато видя заплашителните движения на белезниците, Харви остана да стои, където беше. Ръцете му бяха леко повдигнати, но той още не беше свил юмруци.

— Закарайте ме в затвора, ако искате, мистър Хефлин, но не ме наричайте така, както казахте сега. Такова нещо не искам да ми казва никой — черен или бял. Засягам се, когато ме наричат така.

Клайд се наведе на една страна, за да плюе на пода.

— Ще те наричам, както поискам. Ти пък за какво се мислиш? Говориш, като че ли си равен на бял мъж.

Чак сега Харви сви юмруци, впил поглед в белезниците.

— Можете да ме ругаете и да ме наричате лъжец, ако искате, мистър Хефлин, защото не мога да докажа, каквото казах за Джозин… че не знам къде е. Не говоря повече, отколкото може да говори човек като мене. Но не ме наричайте онова другото нещо. Говоря ви сериозно. Такова нещо никой не може да ме нарича. Засягам се. Аз съм черен, както вие сте бял, и само толкова могат да ми кажат, каквото и да стане. Нямаше да говоря така, ако не го мислех наистина.

— Ти за какво се мислиш, щом не си вонящ негър?

Аз съм обикновен човек, както всички други. Е, родил съм се черен, както вие сте се родили бял. Само това е разликата и съм готов да го повторя.

— Ти знаеш ли какво приказваш?

— Знам, разбира се.

— Тебе май не те сдържа да покажеш, че си нагла чернилка. Продължавай, само продължавай, за да разбереш каква беля ще ти докара това.

— Какво да направя, мистър Хефлин, щом така го разбирате! Това трябваше да кажа, за да се защитя.

— А аз ще те наричам, както на мене ми хрумне, ама черен никаквец!

Баба Медъкс, сграбчила здраво Елън в едната си ръка, стигна пипнешком до вратата на кухнята. От страх очите й се бяха втренчили, без да виждат, а прегърбеното й слабо тяло трепереше нервно, но тя потупваше момиченцето и се мъчеше да го умири.

— Мълчи си, Харви Браун! — каза му тя с неистов поглед на сбръчканото си лице. — Какви приказки приказваш, като че нямаш никакъв ум в главата си! Чух те какво каза. Да не смееш да говориш така на белите хора! Ти трябва съвсем да си пощурял! Знаеш, че така не бива. Много беля ще ни докараш на нас цветните, ако не спреш. Белите хора няма да търпят ние цветните да им отговаряме така дръзко, нали знаеш! Казвам ти, Харви Браун, мълчи си, не си отваряй устата! Не му отговаряй пак… нито веднъж!

— Аз само си защищавах правата — каза Харви. — Никой не може да ми попречи да правя това. Сега времената не са вече такива, каквито са били.

— Това са щури приказки, Харви Браун. Ти нямаш права пред белите хора, щом им отговаряш и ги ядосваш. Живяла съм аз много, знам всички черни ядове и цялата тежка мъка на тоя свят и не ми се ще ей толкова още да видя, докато съм жива. Затова знам кое как е. Млъкни си сега и не си отваряй устата, Харви Браун!

— Излез от къщата, бабо! — каза й Харви. Вземи и Елън с тебе някъде! Остани при някой съсед. Хайде, казах ти, излизай бързо! Аз знам какво правя. Няма нужда ти да ми казваш.

— По-добре ме послушай, Харви Браун — предупреди го баба Медъкс, като вървеше заднишком от вратата на кухнята към предната част на къщата. — Не съм вчерашна аз, научила съм какви са белите хора. Ако още му отговаряш на този бял човек, такива ядове ще си докараш, че няма да видиш бял ден, докато си жив. И преди съм виждала какво се случва на негри, които отговарят като тебе — знам аз какво приказвам. По-добре ме послушай, преди да е станало късно, Харви Браун.

Клайд посегна към вратата на кухнята и я тръшна, за да я затвори, когато баба Медъкс, като се вайкаше страхливо и стискаше в ръка момиченцето, излезе от къщата през предното преддверие и се спусна надолу по стълбите колкото се може по-бързо и с опипване.

— Тая твоя нагла уста вече доста много говори — каза Клайд. Той спря, за да плюе на пода. — Сега ще те наредя, мръсен вонящ, негоден негър!

Той захапа долната си устна и без да каже дума повече, удари със замах на тежките стоманени белезници главата на Харви отстрани. Харви не можа да отбегне неочаквания удар и беше зашеметен. Той залитна назад и се облегна на стената. („Трябва да има някакъв начин цветните да попречат на белите да ги бият, без да си докарват беля на главата, но ако има начин, аз не го знам още. Да те мамят, е лошо, но винаги можеш да внимаваш и да не се дадеш. Най-лошо от всичко е да те бият и ти да не можеш да се отървеш. Някой ден ще трябва да се сложи край на това и тогава ние цветните няма вече да патим. Ама де го този голям ден да дойде по-бързо! Както е сега, на мене никак не ми харесва. Това не може да бъде редно, както и да го гледаш. Само това съм казвал против белите. Знам, че някои от тях не правят такива неща, но има доста много, които ги правят.“)

Харви не беше способен да се защити от друг удар, след като Клайд го удари с белезниците. Кръв започна да залива очите и бузите му и той се отпусна безпомощно на пода. Докато лежеше там, Клайд го рита по главата много пъти. Успокояващата музика от близкото радио бе рязко спряна.

— Мътните да вземат черната ти кожа, ти няма пак да отговаряш на бял човек! — изруга Клайд, като плюеше и бършеше устата си. Кръв течеше от лицето на Харви и заливаше пода. — Аз ще те оправя, вонящ негоден негър! Няма пак да отговаряш на бял човек! Това ти беше за последен път!

Харви се обърна и се опита да се вдигне от пода на ръце и колене. Клайд го гледа за късо време, после отново ритна Харви по главата с всичка сила. Харви пак се просна на пода.

— Защо не кажеш нещо с тая твоя нагла уста? Защо сега не ми кажеш какво трябва да правя? Май разбра, че няма полза да се молиш да станеш оттам!

Клайд бръкна в джоба си, извади си ножа и с бързи замахвания на наточеното острие разпра ризата и панталоните на Харви. Той заби върха на острието в голите гърди на Харви, но тялото потръпна съвсем леко. След това със свирепи замахвания на ножа Клайд отряза срамните части на Харви и ги натика в устата му. Със завъртане на петата, като че мачкаше с крак гнездо от птичи яйца, той ги набута навътре в гърлото на Харви, докъдето можа.