Сандра Браун
Здравей, тъма (21)

Двадесета глава

Беше дребна жена. Ръцете й, стискащи влажната материя биха могли да принадлежат на дете. Бе кръстосала краката си в глезените и ги бе пъхнала под стола си. Трепереше като ученичка по пиано, която чака реда си, за да излезе на сцената.

Къртис ги представи един на друг:

— Мисис Армстронг, запознайте се с доктор Дийн Малой.

— Приятно ми е, мисис Армстронг.

Къртис се отнасяше галантно с нея, както се бе държал и с Парис.

— Да ви донеса ли нещо за пиене?

— Не, благодаря. Колко, мислите, ще продължи? В четири трябва да прибера децата.

— Ще свършим много по-рано.

Преди срещата Дийн бе накратко информиран за какво става дума; обясненията отнеха не повече от трийсет секунди, времето, което му бе нужно, за да се придвижи до бюрото на Къртис, след като изпрати Гавин и Лиз. Нямаше представа, защо го повикаха да присъства на интервюто. Както си беше прав, се облегна на стената и остана мълчалив свидетел на разговора.

Мисис Армстронг не беше свенливото цвете, за което я бяха взели първоначално поради крехката й външност. Вероятно мислеше, че се намира на разпит, защото мина направо на въпроса:

— Мистър Хатауей ми каза, че сте искали да ме видите, сержант Къртис, и ето ме тук. Никой не ми обясни за какво ще разговаряме. Да повикам ли адвоката си? Може би съпругът ми има проблем, за който не знам?

— Дори да има, на нас също не ни е известно, мисис Армстронг — равнодушно отвърна Къртис. — Обаче е нарушил правилата на условната присъда, прав ли съм?

— Така е.

— Хатауей казва, че само вие можете да му въздействате.

Тя наведе глава и започна да изучава материята, която продължаваше да стиска в потните си длани.

— Най-трудното нещо, което съм правила през живота си.

— Да, сигурно е така — съжали я той. — Хатауей се обадил на офицера от СРСП и колегата го прехвърли на мен.

Дийн бе започнал да разбира. СНСП — Службата за наблюдение на сексуалните престъпници — бе под шапката на ЦСС. Детективите в областта на сексуалните престъпления трябваше да са в течение на разследването, водено от Къртис. Твърде често сексуалните престъпления водеха до убийства.

— Би ли ме осведомил по-подробно? — помоли Дийн.

— Преди година и половина Брадли Армстронг бил обвинен, че закачал малолетна и го осъдили на петгодишен изпитателен срок, групова терапия и тъй нататък. Напоследък не се явявал на сеансите на групата. Днес полицаят, който го наблюдава, му определил две срещи в различно време. Не се появил. Мисис Армстронг се обадила на адвоката си, който отишъл в кабинета му — той е зъболекар, — за да го убеди да се подчини и да спазва правилата. Но не го заварил, въпреки че имал записани пациенти за следобед. Никой не знаел къде е отишъл. Не отговарял и на клетъчния телефон.

— Отбих се при вас, защото предпочитам да го арестувате за нарушение на изпитателния срок, отколкото… отколкото за нещо друго — изрече припряно Тони Армстронг.

— За какво друго? — попита Дийн.

— Боя се, че е на прага да извърши друго провинение. Прави неща, които не трябва да прави.

Като видя, че разговорът потръгна, Къртис предложи на Дийн да се настани на стола му зад бюрото. Дийн седна и каза:

— Знам, че ви е трудно да говорите за това, мисис Армстронг. Ние не се стремим да усложним положението. Напротив, искаме да ви помогнем.

Тя подсмръкна и кимна с глава.

— Брад отново колекционира порнография. Намерих снимките в кабинета му. Не мога да вляза в компютъра, защото непрекъснато сменя паролите, за да ме държи настрана от него, но аз знам, какво бих намерила там. По време на процеса срещу него стана ясно, че си е отбелязал десетки уебстраници. Не става дума за художествена или лека еротика. Брад си пада по грубата порнография, особено ако момичетата са под двайсет години. Но това не е най-лошото. Не съм го споделила дори с полицая, който го наблюдава.

Тя тъжно се усмихна на Дийн.

— Не знам защо ви го казвам. Може би защото искам Брад да бъде спрян, преди да е направил истинска беля.

— Какво не сте споделили с мистър Хатауей?

Тя на пресекулки започна да разказва за зачестилите напоследък закъснения и отсъствия на съпруга си от работното му място и от къщи, за лъжите и оправданията му.

— Това са сигнали, че губи контрол над себе си и своите действия.

Дийн се съгласи с нея. Това бяха класическите сигнали.

— Заема ли отбранителна позиция, когато се опитате да му говорите за това? Става ли свръхчувствителен и сърдит? Обвинява ли ви, че сте подозрителна и не му вярвате?

— Отхвърля всяко обвинение от себе си и се опитва да стовари вината върху мен с твърдението, че не го подкрепям.

— Проявява ли насилие?

Тя с наведен поглед отговори на въпроса му, а после разказа, какво се бе случило в кухнята миналата нощ. Говореше тихо, като гледаше в пода, ала не им спести и най-интимните подробности.

Когато свърши, Дийн тихо я попита:

— И не сте го виждали, откакто е излязъл сърдит от къщи?

— Не, но сутринта разговаряхме по телефона. Той се извини и каза, че не знаел какво му било станало.

— И друг път ли се е отнасял грубо с вас?

— Не, не е бил груб дори на шега. Никога не го бях виждала в такова състояние.

Още един лош знак, помисли си Дийн. Тя забеляза загрижеността, изписана на лицето му. Очите й неспокойно се спираха ту на него, ту на Къртис.

— Все още не сте ми казали защо съм тук.

— Мисис Армстронг — започна Къртис, — съпругът ви слуша ли късните радиопрограми?

— Понякога — отговори несигурно тя.

— Изчезвал ли е от къщи и преди?

— Само веднъж. Когато родителите на пациентката му го обвиниха, че задява дъщеря им. Нямаше го цели три дни, преди да го намерят и арестуват.

— Къде го откриха?

— В един мотел от онези, в които хората отсядат, нали знаете? Каза, че се скрил, защото се страхувал, че никой няма да повярва на версията му.

— А вие? — попита Дийн.

— Да му вярвам? — попита тя и презрително поклати глава. — Не за първи път негова пациентка или колежка се оплаква от неприличното му поведение. Смени клиниката, смени пациентите си, но оплакванията си останаха. Преди онзи злощастен случай Брад се държеше по подобен начин. Но сега поведението му е по-ясно изразено. Не се опитва да го прикрие, както преди. Стана по-предизвикателен, което го прави непредпазлив. Затова не беше трудно да го проследя.

— Проследили сте го?

Когато Дийн й зададе въпроса, Къртис я попита кога е станало това.

— Една вечер миналата седмица.

Тя разтърка чело, сякаш се срамуваше от признанието си.

— Не мога точно да си спомня. Брад се обади от кабинета си и ме предупреди, че ще закъснее. Измисли някакво извинение, но аз не му повярвах. Помолих съседката да наглежда децата и излязох. Когато тръгна от клиниката, аз го последвах. Отиде в магазин за книги и видеокасети за възрастни и остана там около два часа. После се качи в колата си и отпътува за езерото Травис.

— Къде по-точно.

— Не знам. Никога нямаше да открия мястото, ако не карах след него. Районът не е населен. Наоколо нямаше нито къщи, нито индустриални постройки. Затова се изненадах да видя толкова много хора. Повечето бяха момичета и момчета. Под двайсет години.

— Той какво правеше?

— Дълго време не правеше нищо. Седеше в колата си и наблюдаваше. Младежите пиеха, събираха се на групи, разделяха се по двойки. Накрая Брад излезе от колата и се приближи до едно момиче.

Тя наведе глава.

— Поговориха и тя влезе в колата с него. Тогава си тръгнах.

— Не му ли дадохте да разбере, че и вие сте там?

— Не — мрачно се усмихна тя. — Чувствах се омърсена. Исках да се махна, да се прибера у дома и дълго да стоя под горещия душ. Това и направих.

След кратко мълчание Къртис попита:

— Ще разпознаете ли младата жена, която сте видели с него?

Тя се замисли за миг и поклати глава.

— Мисля, че няма да мога. Помня само, че си помислих — може да е още ученичка. Беше тъмно и не я разгледах добре.

— Руса ли беше или тъмнокоса? Висока, дребна?

— Мисля, че беше руса. По-висока от мен, но по-ниска от Брад. Около метър и седемдесет.

— Това тя ли е?

Къртис се протегна да вземе снимката на Джейни, която бе поместена във вестника и й я подаде.

Жената я погледна, после спря очи на двамата поотделно.

— Сега разбирам, защо сте искали да ме видите — каза тя и очите й се напълниха със сълзи. — Четох за момичето. Изчезналата съдийска дъщеря. Така е, нали? Затова съм тук.

Вместо да отговори. Къртис я попита:

— Казахте ли на съпруга си какво сте видели?

— Не. Когато онази нощ се върна, аз се престорих на заспала. На сутринта беше весел и мил. Играеше си с децата и правеше планове за почивните дни. Беше идеалният съпруг и баща.

За миг притихна и се замисли. Дийн усети, че Къртис се кани да прекъсне мислите й с още въпроси и му направи знак да мълчи.

Най-после Тони Армстронг вдигна глава и се обърна директно към Дийн:

— Понякога ми се струва, че Брад сам си вярва. Сякаш живее в измислен свят, където човешките действия нямат последици. Може да прави каквото си иска, без да се страхува, че ще го хванат или ще го накажат.

Това беше най-обезпокоителното нещо, което им бе казала досега. Дийн се съмняваше, че тя го осъзнава, ала Къртис го разбра добре. Когато Дийн погледна детектива, онзи замислено бе свъсил вежди.

И двамата с Дийн знаеха, че профилът на серийните убийци и сексуалните престъпници обикновено се характеризира със сложен въображаем живот, тъй неустоим и толкова реален за тях, че го живееха като свой истински. Често вярваха, че стоят над законите на обществото, което сурово ги съдеше и отговаряха само пред своя бог, който разбираше и дори наказваше тяхната извратена природа.

— Благодаря за времето, което ни отделихте, мисис Армстронг — прокашля се Къртис. — Особено ценя помощта ви, защото съзнавам, колко ви боли.

Ала тя нямаше намерение да се остави лесно да я изгонят от тук.

— Макар да научихте някои ужасни истини за моя съпруг, бъдете сигурни, че той не би могъл да е замесен в изчезването на младата жена.

— Нямаме причини да смятаме, че е замесен. Никакви. Както ви казах, работим по различни версии.

Къртис замълча, после продължи:

— С ваша помощ ще можем да го елиминираме като заподозрян.

— Как мога да ви помогна?

— Като разрешите на нашите специалисти да влязат в компютъра му. Да разгледат файловете му и да видят, дали ще могат да открият нещо. Момичето е присъствало много силно в уебстраницата, където си е разменяло сексуални съобщения с мъже. Така е направила множество контакти. Ако двамата със съпруга ви не са си кореспондирали, шансът да я познава, е много малък.

Тя си помисли и каза:

— Не мога да се съглася, без да съм се посъветвала с адвоката на Брад.

Макар да не остана доволен, Къртис прие условието й. Мнението на Дийн за мисис Армстронг нарасна с още един пункт. Тя не беше лесен противник. Вероятно преди да се сблъска със странностите на съпруга си, не е била тъй издържлива. С течение на времето е придобила твърдост на характера, за да се запази и оцелее.

Къртис й помогна да стане от стола и я изпрати до вратата.

— Благодаря ви, че наминахте, мисис Армстронг. Надявам се, че скоро ще открият съпруга ви и че той ще получи нужната помощ.

— Може и да не е човекът, когото търсите.

— Вероятно не е. Освен това, не сме сигурни, че Джейни Кемп е станала жертва на престъпление. Но, както сама разбирате, когато налице е сексуално провинение, всички предишни нарушители са под подозрение. Просто съпругът ви е избрал неподходящото време да пропусне срещата си с наблюдаващия го полицай, това е всичко.

Не, това не беше всичко и тя бе достатъчно умна, за да го разбере. Но беше твърде добре възпитана, за да заяви на Къртис в очите, че е лъжец. Сбогуваха се.

— Приятна дама — забеляза Къртис, щом мисис Армстронг се отдалечи.

— И умна.

Къртис го погледна в очакване да продължи.

— Съпругът й пропада и тя го знае. Прозря и мрачното ти предположение. Независимо от онова, което говориш, ти очевидно мислиш, че между изчезването на Армстронг и това на Джейни съществува връзка.

— Не мога да я отхвърля.

Къртис се настани на стола зад бюрото и посочи на Дийн да седне на другия. Взе си бонбон от стъклената кутия върху писалището и предложи и на Дийн.

— Не, благодаря.

Докато го развиваше, каза:

— Собствената му жена го е видяла да скланя малолетна към секс. С тази цел е бил път чак до езерото. И откъде е знаел как се стига дотам? Само от едно място.

— От сексклуба — продължи мисълта му Дийн.

— Точно така. Вероятно използва сайта на съобщенията като меню. Пощата възбужда апетита му и той тръгва да търси момичето, изпратило съобщението. А Тони Армстронг го е видяла с момиче, чиято външност напомня тази на Джейни Кемп.

— Съвсем слабо — отвърна Дийн. — Описанието, което мисис Армстронг направи, приляга поне на половината от колежанките в Остин.

— Все пак съвпаденията са твърде много. Не си ли съгласен?

Дийн приглади косата си назад.

— Да бе, да, съгласих се.

Чувстваше симпатия към Тони Армстронг. Тя въплъщаваше надеждата на жената, че вярата в невинността на любимия е оправдана, колкото и малко да вярваше в самия него.

— Ако в скоро време не ни допусне до компютъра му, ще изискам заповед от прокурора — заяви Къртис. — Рондо би могъл да проследи пътеките на Армстронг с помощта на електронните адреси, които Джейни е записала, но това ще отнеме повече време. Междувременно, предупредих всички, че държа да говоря с доктор Армстронг, още щом излезе на повърхността. Вече поставихме устройство за проследяване в колата му.

— Като говорим за това, готови ли са резултатите от лабораторните изследвания?

Къртис направи гримаса.

— Снеха отпечатъци от всяка частичка, била тя от естествен или промишлен произход, от всичко известно ни досега. Килим, дрехи, хартия и най-незначителната дреболия беше изследвана. Ще има да ги сортират седмици наред.

— Откриха ли други пръстови отпечатъци, освен тези на Джейни?

— Десетки. Сега търсят притежателите им. Ако сме късметлии, ще открият, че между тях има и отпечатъци на Брад Армстронг. Събраха проби и от почвата, храната, растенията и контролните субстанции. Ще изследваме, каквото кажеш. Практически момичето е живяло в колата си. Приятелите й, дори родителите й твърдят, че там се е забавлявала най-много. Правела всичко в нея — хранила се, спяла, сваляла мъже. Единственото, което идентифицирахме със сигурност, е един човешки косъм. Той съвпада с космите, които взехме от четката й за коса в банята у дома й. О, и парченце от изсъхнали фекалии. Кучешки, което е логично, тъй като открихме и няколко кучешки косми, съвпадащи с козината на домашния им любимец.

— Не си спомням да съм забелязал следи от присъствието на куче в къщата.

— Държат го в пералното помещение. Съдията е алергичен.

Къртис изяде и последния бонбон, смачка опаковката и я хвърли в кошчето за боклук.

— Доста е далеч.

— Не разполагаме с нищо, което да ни подскаже какво е станало с нея — забеляза Дийн.

— Няма разкъсани дрехи, нито пък следи, че в купето на колата е имало борба. Косъмът, който взехме от там, е само един. Няма и счупени нокти, следователно не се е съпротивлявала. Не открихме и кръв. Резервоарът е пълен до половината, значи не е спряла, защото горивото е свършило. Двигателят е наред. В гумите има достатъчно въздух. Изглежда, е излязла от колата по собствено желание, защото е заключила вратите.

— Надявала се е да се върне — замислено добави Дийн. — Има ли следи от други автомобилни гуми в района?

— Известно ли ти е колко хора влизат в сайта на сексклуба всеки ден? Стотици. Предполагам, че всички те, до последния, са се събрали там онази нощ. Да речем, че в един автомобил са се возили по двама-трима, пак остават стотина коли. Взехме няколко отпечатъци и определяме марките и моделите, но това ще отнеме дни, ако не и седмици, а не разполагаме с толкова време. Нуждаем се от време и за анализирането на евентуални проби от ДНК. Със сигурност няма да стане в идните… — той погледна часовника на стената. — Остават по-малко от трийсет и шест часа.

— А снимката, която е дала на Гавин? Някакви следи в тази посока?

— Твърде интересни. Не е проявена във фотоателие.

— Значи, нашият човек има на разположение собствена тъмна стаичка?

— Или използва нечия друга. Няколко души работят по тази линия и разпитват в магазините за фотоматериали, но пак…

— Времето.

— Така е. А и нашият любител-фотограф вероятно не си ги купува от магазин. Може да си прави поръчки, или да пазарува онлайн.

Оредяващата му коса не се нуждаеше от приглаждане, но той я причеса с ръка, сякаш се бе разрошила.

— И да хвърля още мерудия в чорбата, помниш ли чистача Марвин?

— Какво за него?

— Той е и Морис Грийп и Марти Бентън, и Марк Райт. Като добавим и Марвин Патърсън, известни са ни и четирите имена, под които се подвизава.

— Разкажи ми за него.

— Истинско име — Ланси Рей Фишър. Бил зад решетките няколко пъти по дребни обвинения. На осемнайсет излежал присъда в Хънтсвил за кражба на автомобил. Намалили му я, защото издал съкилийника си, който се похвалил на Ланси Рей, че е извършил убийство. Но като излязъл от затвора, извършил серия углавни престъпления, за които излежал минимална присъда, защото уважили тъжбата му. Известен е най-вече с подправяне на чекове и кражба на кредитни карти.

— Къде се намира?

— Не знам. Още го търсим, търси го и колегата, който го наблюдава. Когато му се обадихме, той изчезна в дън земя. Григс и Карсън опраха пешкира. Както и да е, фактът, че Марвин избяга, ме кара да мисля, че нарушението на условията за пускането му от затвора не е единственото му провинение и че почистването на тоалетните в радиостанцията е само един от начините да се препитава.

— Или пък крие нещо по-лошо — добави Дийн.

— Получихме прокурорска заповед и обискирахме жилището му. Няма компютър.

— Може да го е взел със себе си.

— Възможно е, но пък е оставил други следи.

— Какви?

Къртис изброи цял списък от скъпа електроника, която трудно би могла да бъде закупена със заплата на чистач.

— Главно звукозаписна техника. Последна дума на модата. Иззехме и няколко кутии с вещи, които все още сортираме. Но ето кое е наистина интересно. Нали ти споменах за някои негови простъпки? Една от тях е сексуално престъпление. Неговото ДНК е в полицейските компютри.

— Ако го сравниш със следите, оставени в колата на Джейни…

— Искаш да кажеш, ако имам време да ги сравня.

Дийн споделяше тревогата на детектива. Случаят беше объркан. Разполагаха с доста неща, но не бяха доказани, че е извършено престъпление, нямаше и жертва. Издирваха похитител, без да бъдат сигурни, че Джейни Кемп е била отвлечена. Само предполагаха, че момичето е било задържано против волята си и че животът й е в опасност, но нима…

Внезапно на Дийн му хрумна нещо:

— Ами ако…

— Казвай. Приемам всякакви предложения — Къртис ставаше нетърпелив.

— Не е ли възможно самата Джейни да стои зад всичко това?

— За да привлече внимание?

— Или да се позабавлява. Не би ли могла да убеди някой приятел да се обади на Парис и да я избудалка, за да види какво ще стане?

— Предположението ти не е толкова невероятно. Но не е оригинално. Сутринта отидох в съда, за да разговарям със съдията и…

— Работи си, сякаш нищо не се е случило, така ли?

— Дори си е облякъл тогата — отвърна неодобрително Къртис. — Придържа се към твърдението, че Джейни не се е прибрала, за да отмъсти на него и на майка си. До изборите през ноември съдията не желае никакви неприятности. Семейният му живот трябва да бъде неопетнен и всякакви такива. Мисли, че Джейни се опитва да провали шансовете му отново да седне на съдийския стол.

— Лоша работа.

— Какво имаш предвид?

— Сега и аз мисля като съдия Кемп.

— Може да излезе, че и двамата сте били прави — изкиска се Къртис.

Няколко секунди останаха замислени, после Дийн каза:

— Не съм на това мнение, Къртис. Валентино е убедителен. Или предполагаемият приятел на Джейни разбира доста от психология, или Валентино казва истината.

— Мисля, че казва истината.

— Джейни си е уговорила среща с този тип. Срещнали са се на определеното място. Тя е заключила колата си и е тръгнала с него.

— Има логика — съгласи се Къртис.

— А това съвпада и с твърденията на Гавин — детективът се съсредоточи във върховете на излъсканите си ботуши. — Гавин може да я е взел с колата си и да са отишли някъде само двамата, за да изяснят отношенията си.

— Вместо това Гавин я е ударил, така ли мислиш?

Къртис вдигна поглед и сви рамене, сякаш искаше да каже: възможно е.

— След като поговорил с Джейни, Гавин отишъл при приятелите си. Даде ти списък с имена и телефони. Провери ли ги?

— Работя върху това.

Неангажиращият отговор на детектива раздразни Дийн още повече.

— Мислиш ли, че би могъл да промени гласа си така, че да зазвучи като Валентино? Не смяташ ли, че бих могъл да разпозная гласа на собствения си син?

— А би ли искал да го направиш?

Дийн приемаше критики. Случвало се е негов анализ на заподозрян, на потенциален свидетел или на полицай, попаднал в беда да не се приеме добре и колегите му да му се обидят. Това бяха рисковете на професията.

Но за първи път се поставяше под съмнение неговата почтеност. Никой досега не го бе засягал по такъв начин. Излезе извън кожата си.

— Обвиняваш ме, че възпрепятствам правосъдието, така ли? Мислиш, че укривам доказателства? Да ти дам ли кичур от косата на Гавин?

— Може би по-късно.

— Когато поискаш. Само ми кажи.

— Не исках да те обидя, Дийн. Работата е там, че криеш доста неща.

— Какви например?

— За теб и Парис Гибсън. Не казваш всичко за вас двамата.

— Защото не е твоя работа, по дяволите!

— Много си прав — отвърна Къртис и също повиши глас. — Тази неразбория започна от нея. — Наведе се напред и снижи гласа си, за да не го чуят наоколо. — Двамата сте били страхотен екип по време на кризата със семейството заложници в Хюстън. Появили сте се във всички вестници, по телевизията.

— Загинаха хора.

— Чух. Това доста ви е разстроило. Взели сте си отпуск, за да се съвземете.

Дийн се пръскаше от гняв.

— Скоро след това годеникът на Парис и твой най-добър приятел — нещо, което също пропусна да споменеш, е пострадал. Тя напуска телевизията, за да се грижи за него, а ти…

— Тази история ми е известна. Откъде черпиш информацията си?

— Имам приятели в хюстънското полицейско управление. Изпратих запитване — отвърна той без нотка на извинение в гласа.

— Защо го направи?

— Защото ми се струва, че бъркотията с Валентино се корени в онези дни.

— Не е така.

— Сигурен ли си? По всичко личи, че проблемът на Валентино произтича от коварните жени. Нали не мислиш, че привлекателна и жизнена жена като Парис е останала вярна на Джак Донър през седемте години, през които се е грижила за него?

— Не мога да знам. Прекъснах контактите си с тях, още щом се преместиха от Хюстън.

— Напълно ли?

— Тя го пожела.

— Нещо не разбирам. Трябвало е да бъдеш кум на сватбата им.

— Хюстънският ти източник е добре запознат с историята.

— Не ми каза нищо по-различно от онова, което е било публикувано. Защо Парис те е помолила да стоиш настрана?

— Не ме помоли. Тя настоя. Подчиняваше се на предполагаемото желание на Джак. С него играехме в един отбор в колежа. Бяхме приятели и всичко онова, което произтича от този факт. Той нямаше да иска да стана свидетел на мизерното му съществувание.

Къртис кимна, сякаш да потвърди правдоподобността на обяснението, но остана с мисълта, че вероятно Дийн не му казва всичко.

— Има още нещо, което възбужда любопитството ми — продължи той. — Слънчевите очила.

— Страда от свръхчувствителност към светлината.

— Носи ги и на тъмно. Снощи, когато двамата дойдохте при уличния телефон, тя пак ги носеше. Беше полунощ и дори нямаше пълнолуние.

Къртис го изгледа с пронизващ поглед.

— Сякаш се срамува от нещо, не мислиш ли?