Сандра Браун
Здравей, тъма (17)

Шестнадесета глава

Джейни се бе отказала от плановете си за отмъщение и се бе съсредоточила върху това да оцелее.

Опитите й да избяга от стаята изглеждаха толкова далечни, колкото и споменът й за първите й рождени дни като дете. Бе разглеждала снимки от тържествата, ала не свързваше себе си с малкото момиченце със сребриста хартиена корона на главата, което духа свещичките върху тортата. По същия начин си спомняше за опитите си да избяга от своя тъмничар и за плановете си да го накаже: сякаш всичко бе избледнял спомен, но не неин, а нечий друг. В момента дори не можеше да си представи, че може да следва подобна дръзка стратегия на поведение.

Чувстваше се толкова слаба, че дори ръцете и краката й да бяха свободни, нямаше да може да ги помръдне. Последните два пъти, когато бе тук, той бе пропуснал да й даде да яде и пие. Можеше да преживее глада, но жаждата бе разяла гърлото й. Умоляваше го с поглед, ала той не обръщаше внимание на мълчаливите й молби.

Беше приказлив и доволен, дори предоволен. Наклонил глава на една страна, той я разглеждаше с подновен интерес.

— Питам се дали липсваш на някого, Джейни. Толкова хора си обидила, сама знаеш. Особено мъже. Необикновеният ти талант, бих казал твоето хоби, е да караш мъжете да те пожелаят, а после да им откажеш и публично да ги унизиш. Дълго време те наблюдавах, още преди ти да се приближиш до мен онази първа вечер. Не си го знаела ли? Е, добре, наблюдавах те. Разбрах и какво означава името ти в електронната поща: „Котаракът в чизми“. Нали така? Много хитро. Особено както обичаш да носиш каубойски ботуши. Червените са ти любими, нали? Дори една вечер дойде с тях при мен. Чакай! Задръж така.

Той затършува из стаята и измъкна албума, който търсеше.

— Ето те тук с ботушите. Всъщност снимал съм само тях — ухили се коварно той.

Когато обърна снимката към нея, за да я види, тя извърна глава и затвори очи. А това го ядоса.

— Питам те сериозно, наистина ли мислиш, че някой съжалява за това, че си изчезнала?

Скоро след това той излезе. Тя с облекчение видя гърба му, но се ужаси при мисълта, че никога няма да се върне. Шумно се разхълца въпреки лентата на устата си. А може би плачът й отекваше силно само в нейните уши. Когато се задави, тя се паникьоса и се зачуди дали човек може да се удави в собствените си сълзи и да повърне.

Стегни се, Джейни!

Можеше да го направи. Можеше да оцелее. Можеше да се държи, докато дойде спасението, а скоро и това щеше да стане. Родителите й ще обърнат Остин с главата надолу, за да я открият. Баща й е богат. Ще наеме частни детективи, ще докара ФБР, войска, всичко, само и само да я намерят.

Преди това мразеше някои от старомодните ченгета от полицейското управление в Остин, онези, дето й опяваха, че шофира пияна и се държи неприлично, че често носи дрога у себе си. Ако не беше дъщеря на съдия Кемп, полицаите щяха да се придържат към закона и да я задържат почти всяка нощ.

Но тя бе завъртяла главата на някои от ченгетата в Остин, по-младичките и приятни полицайчета, които имаха по-широки разбирания от ветераните, като например онзи с наркотиците, който работеше под прикритие в колежа. За нея бе истинско предизвикателство да го прелъсти, а когато най-после той се предаде, да го захвърли.

Въпреки това тя имаше и някои приятели в полицейското управление. И те ще я търсят.

А нейният мъчител се беше обадил по телефона на Парис Гибсън. Джейни нямаше представа защо го бе направил, пък и не й пукаше. Очевидно се гордееше с това, защото бе записал разговора на касета и й го пускаше. Дали не искаше да се похвали, че е на „ти“ с известната радиоводеща? Какъв егоистичен идиот! Нима не му беше известно, че Парис е на „ти“ с всеки, който й се обади?

Както и да е. Важното беше, че той въвлече и нея в играта. А тя можеше да направи това-онова. Никой не можеше да се шегува с Парис Гибсън.

Ала оптимизмът й бързо се изпари. Нямаше време. Тъмничарят й бе заявил, че до седемдесет и два часа ще убие Джейни. Но кога се беше обадил? Колко ли часа бяха минали от тогава? Бе загубила чувство за време и почти не можеше да каже, кога е ден и кога — нощ. Ами ако бяха изминали седемдесет и един от определените седемдесет и два часа?

Дори да не я убиеше, тя можеше да умре. Ами ако той просто не се върне? Колко време ще изкара без храна и вода? Ами ако — и това бе най-големият й страх, — той е прав и никой не дава пукната пара за нея?

* * *

Доктор Брад Армстронг не прекара нощта, както той си знаеше, но когато на сутринта пристигна в зъболечебницата половин час преди първия си пациент, беше весел.

Цяла нощ бе зает и бе поспал не повече от два часа. Ала спането не бе единственият начин да възвърнеш енергията си. Едно момиче със сребърна халка на зърното на гърдата си може да те зареди с нечувана сила.

Когато влезе в сградата и поздрави секретарката, душата му пееше.

— Добро утро, докторе. Предполагам, че снощи мисис Армстронг ви е открила. Беше тъй разочарована, че изненадата й се провали!

— Когато децата си легнаха, организирахме си вечеря само за двамата, така че всичко е наред. Има ли съобщения за мен?

— Някакъв мистър Хатауей се обади два пъти, но не остави съобщение. Само помоли да му позвъните. Да набера ли номера му вместо вас?

Мистър Хатауей беше полицаят, който отговаряше за поведението му. Намусен задник, който се обажда с намерението да го сплаши, предположи Брад.

— Не, благодаря. Ще му се обадя по-късно. Други съобщения?

— Това е всичко.

Този път Тони сигурно наистина се е разсърдила. Обикновено до този час вече се обаждаше, дори само за да се увери, че Брад не се е заиграл с някоя осемнайсетгодишна фръцла и е получил инфаркт, или че не е бил нападнат и убит. Винаги тя правеше първата стъпка към помирението между двамата. Нима обичащата и вярна съпруга не трябваше да направи тъкмо това, когато съпругът й е излязъл разгневен от къщи след жестокия скандал?

Така че той не би могъл да бъде обвиняван за нищо, което бе сторил предишната нощ. Беше нарушил клетвата си, но вината за това бе на Тони, не негова. Тя дори не се бе опитала да прояви разбиране и състрадание. Вместо това тя му се бе скарала.

Имал си бил колекция от еротични списания и снимки. Голяма работа! Някои биха могли да нарекат материалите порнография, но какво от това? Може неговата колекция и да е по-богата от нечия друга. Е, нима това е причина да превърне този факт във федерално престъпление?

След снощната случка жена му вероятно щеше да го обвини, че е играл твърде грубо. Чуваше я: Откъде идва цялата тази агресия, Брад? Не мога да те позная. Тони притежаваше доста хубави качества, но й липсваше чувство за приключение. Всичко ново и неизпитано досега я плашеше. Снощи бе видял този страх в очите й.

Тя трябваше да се учи от момичето, което Брад срещна на езерото. Май че се казваше Мелиса. Поне така му каза. Той не й съобщи името си, но пък не си спомняше да го е питала. Името нямаше никакво значение за авантюристка като нея.

Често я бе виждал там, придружена от различни партньори, така че тя не се шокира от еротичните снимки. Всъщност ги оцени по достойнство. Подействаха й възпламеняващо. Веднага го награби. Това момиче и халката на зърното й бяха нещо различно. Вероятно и Тони би привлякла вниманието му по същия начин, ако бе предложила да си сложат халки по телата. Но, дявол да го вземе, как му се нахвърли само!

Настани се на стола до бюрото и включи компютъра си. Хората се чудеха защо мониторът му е обърнат към стената, а не към стаята, защото така кабелите висяха неестетично. Бе измислил някакво обяснение, ала истинската причина бе, че никой не биваше да вижда какво е показано на монитора му.

Посети любимите си уебстраници, но остана разочарован, защото от предишната сутрин не бяха постъпвали нови материали. Въпреки това подробно ги разгледа, като търсеше жени с халки на зърната. Не намери.

По-късно отново щеше да ги изследва, да сърфира в Интернет и да открие нови екзотични уебстраници. Може пък някой член на сексклуба да е открил нещо интересно, за което още не знае. Ако искаш да откриеш нещо ново, остави на децата да ти свършат работата.

Написа паролата и влезе в сайта. Отиде направо на съобщенията и тъкмо да напише въпроса, когато някой почука на вратата и без да чака я отвори.

— Доктор Армстронг?

— Какво има? — попита грубо той.

— Извинете — каза една сестра, — не исках да ви безпокоя. Първият ви пациент е готов да влезе.

— Благодаря — насили се да се усмихне той. — Идвам веднага щом изпратя имейла до майка ми.

Тя излезе. Той погледна часовника. Беше изминал цял час, откакто пристигна на работното си място, а му се струваше, че бе влязъл преди пет минути. „Как лети времето…“, каза си той. По време на сутрешното си кафе някои преглеждаха борсовите данни от предишния ден, други четяха спортните страници. Той пък имаше други интереси. Да не би това да е престъпление?

Върна се на същата страница и за всеки случай зае сервиза, който изтрива всичките му връзки с Интернет, така че да не могат да бъдат проследени.

През ръцете му минаха трима пациенти, докато му се отвори възможност да си почине. На бара за кафе някой бе оставил вестник. Той го взе и се върна в стаята си с димяща чаша и поничка в ръце. Отпи от кафето, отхапа от поничката и отгърна на първата страница на вестника… Едва не се задави, когато видя снимката й.

Беше сериозна на снимката, която вероятно бе направена миналата година в колежа. С иронично изражение на лицето, тя изглеждаше въздържана и скромна. Сякаш го гледаше право в очите така, че направо му се искаше да извърне поглед. Но не можеше.

Снимката бе придружена с материал за нея: дъщеря на окръжния съдия… — Господи, учи в колежа; предишни провинения — тридневно отсъствие от часове предния семестър; тайнствено изчезнала.

Журналистът се впускаше в подробности за членуването й в някакъв клуб в Интернет, чиято цел била да подтиква към сексуално партньорство. Пишеше всичко черно на бяло. Авторът описваше как става всичко, разказваше за чатовете, за съобщенията със сексуално съдържание в уебсайта, тайните сборища, които са били известни само на членуващите и разгулното поведение на тези сборища. Полицията откривала и разпитвала всеки, с когото Джейни е поддържала контакти. Правеше се връзка с радиопредаването на Парис Гибсън и се намекваше за евентуално отношение към случилото се.

Брад се облакъти на бюрото и хвана главата си с ръце.

„Сержант Робърт Къртис, който организира групата за разследване, отказа всякакъв коментар по евентуалните връзки на мис Кемп със сексклуба, макар полицай Джон Рондо от Службата за компютърни престъпления да не изключва подобна връзка.

„В процес на разследване сме“, заяви Рондо.

Полицаите не пожелаха да коментират възможността за евентуална измама.“

В материала се казваше също, че служителите на полицейското управление в Остин отказали да коментират защо в разследването е включен детектив от отдел „Убийства“. По-разговорливият Рондо бил заявил: „До този момент нямаме данни за отвличане и работим по версията, че мис Кемп е избягала от дома си.“ Добър отговор, но е извън зададения въпрос.

Съдия Кемп бе също цитиран:

„Както всички младежи на нейната възраст и Джейни може да е неразумна и безотговорна, когато става дума за това да ни уведомява за плановете си. Двамата с мисис Кемп сме уверени, че дъщеря ни скоро ще се завърне. Твърде рано е за каквито и да било спекулации по въпроса.“

Когато телефонът иззвъня, Брад буквално скочи от мястото си. Протегна треперещата си ръка към копчето, което го включваше в интеркома.

— Да.

— Жена ви е на втора линия, доктор Армстронг. Следващият ви пациент пристигна.

— Благодаря. Дайте ми пет минути.

Той избърса потта от лицето си и преди да вдигне телефонната слушалка, пое дълбоко въздух няколко пъти. Трябваше да се престори на кротък.

— Здрасти, скъпа. Виж, преди да кажеш нещо, искам само да знаеш, че много съжалявам за снощи. Обичам те. Ненавиждам се за нещата, които изрекох. Торбата с онези неща ли? Остана в историята. Изхвърлих я. С всичко в нея. Що се отнася до… другото… не знам какво ме прихвана. Аз съм…

— Пропусна срещата си.

— А?

— Срещата си с мистър Хатауей в десет часа. Обади се тук, защото не могъл да те намери в зъболечебницата.

— Господи, забравих!

Наистина бе забравил. Бе влязъл в кабинета си, бе убил цял час с Интернет, прегледа трима пациенти и бе прочел първа страница на вестника.

— Как може нещо тъй важно да излезе от ума ти, Брад?

— Имах пациенти — обясни чинно той. — И те са дяволски важни за мен. Изплащаме къщата, забрави ли? А колата? А сметките в бакалията? Имам работа.

— Което няма да има никакво значение, ако отидеш в затвора.

Той хвърли поглед към снимката на Джейни Кемп.

— Няма да отида в затвора, не и заради пропуснатата среща с полицая, който ме наблюдава.

— Той прояви снизхождение и промени часа. Един и половина следобед.

Тя пак важничеше и му говореше така, сякаш бе колкото сина им. Той беше възрастен човек, за бога!

— Очевидно не ме разбра, Тони. Имам работа.

— И си пристрастен — отсече тя.

Господи, не му цепеше басма!

— Казах ти, че се отървах от списанията. Изхвърлих ги в една кофа за боклук. Ясно ли ти е? Сега доволна ли си?

Вместо да се зарадва, тя се засмя тъжно:

— Добре, Брад, така да е. Но няма никого да излъжеш. Нито Хатауей, а най-малко мен. Ако не се явиш на срещата, той ще трябва да докладва, а последствията остават за теб.

Тя затвори телефона.

— Много си важна, любима! — изкрещя в слушалката той и я затръшна. Скочи на крака и столът му се завъртя на колелцата. Закрачи из стаята, като през това време масажираше тила си.

Всеки друг път щеше истински да се ядоса на Тони, че разговаря толкова отвисоко с него. И наистина бе ядосан. Всъщност беше побеснял. Но Тони ще почака. Днес той трябва да се съсредоточи върху много по-сериозен проблем.

Когато събра две и две, осъзна, че нещата никак не са благоприятни за него. Имаше присъда за сексуално престъпление. Обвинението бе напълно невярно, а процесът — фарс. Въпреки това всичко бе записано в личното му досие.

Снощи прави секс с млада жена. Господ да му е на помощ, ако няма седемнайсет. Нямаше значение, че бе обиграна като десетдоларова платена проститутка. Десет долара, по дяволите! За втория кръг бе готов да й даде петдесет долара „бакшиш“. Въпреки опита й, ако е малолетна, значи той е извършил престъпление. А жена му, която се чуваше с терапевта на групата и с полицая, наблюдаващ поведението му, вече сигурно плещеше с тях и ги запознаваше с последните му прояви като насилник.

Но онова, което го тревожеше, което предизвикваше спазми в корема му, бе фактът, че не можеше да си спомни дали някога е виждал Мелиса в компанията на Джейни Кемп.