Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’epave du Cynthia, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране и обработка
Сергей Дубина (26 февруари 2004 г.)
Източник
dubina.dir.bg

Издание:

Жул Верн, Андре Лори, КОРАБОКРУШЕНЕЦЪТ ОТ „ЦИНТИЯ“

Биб. Избрани книги за деца и юноши

Послеслов: Необикновената история на едно момче, Димитър КОРУДЖИЕВ — с.219–223

С портрет на авторите. С илюстрации.

Преведе от френски ЛЮБОМИР Б. ПАВЛОВ

Библиотечно оформление: СТЕФАН ГРУЕВ

Художник: ВАСИЛ ИНДЖЕВ

Редактор: ДОБРИНКА САВОВА-ГАБРОВСКА

Технически редактор: ГЕОРГИ НЕЦОВ

Коректор ЦВЕТЕЛИНА НЕЦОВА

ФРЕНСКА. ПЪРВО ИЗДАНИЕ. 1988.

ПОДПИСАНА ЗА ПЕЧАТ ОКТОМВРИ 1988. ИЗЛЯЗЛА ОТ ПЕЧАТ НОЕМВРИ 1988.

Формат: 1/16/60/90. Печатни коли: 14. Страници: 224.

ЦЕНА 1.06 ЛВ.

ИЗДАТЕЛСТВО „ОТЕЧЕСТВО“

ПЛ. „СЛАВЕЙКОВ“ — СОФИЯ

ДЪРЖАВНА ПЕЧАТНИЦА „Г. ДИМИТРОВ“ — СОФИЯ

 

JULES VERNE ANDRE LAURIE

L’epave du Cynthia

Les Humanoides Associes L. F. Editions 41. rue de Lancry Paris 10

 

 

Издание:

Автор: Жул Верн; Андре Лори

Заглавие: Корабокрушенецът от „Цинтия“

Преводач: Любомир Б. Павлов

Година на превод: 1988

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: Издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1988

Тип: Роман

Националност: френска

Печатница: ДП „Георги Димитров“, София

Излязла от печат: ноември 1988 г.

Редактор: Добринка Савова-Габровска

Художествен редактор: Васил Миовски

Технически редактор: Георги Нецов

Художник: Васил Инджев

Коректор: Цветелина Нецова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4198

История

  1. — Добавяне

9. ПЕТСТОТИН ЛИРИ СТЕРЛИНГИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

Доколкото Ерик можа да разбере през недомлъвките и отклоненията на Боулс, Патрик СДоноган не е бил образец на добродетел. Собственикът на „Червената котва“ го бе познавал като юнга, начинаещ моряк и моряк преди и след корабокрушението на „Цинтия“. До това време Патрик СДоноган е бил беден, каквито са, общо взето, мореплавателите. След корабокрушението той се върнал от Европа с голяма пачка банкноти, твърдейки, че бил получил наследство в Ирландия, което изглеждало доста невероятно.

Боулс не повярвал никога на това наследство. Той дори мислел, че толкова неочаквано богатство би трябвало да има някаква връзка с корабокрушението на „Цинтия“, но вероятно не е било за приказване. Защото бил сигурен, че Патрик О’Доноган е бил на кораба и противно на обичая на моряците в подобен случай, старателно избягвал да говори за това; доста несръчно отклонявал разговора, когато попадал на тази тема. Дори побързал да офейка, да предприеме дълго пътешествие по време на гражданския процес, повдигнат от осигурителното дружество срещу собствениците на „Цинтия“, и то за да не бъде замесен в делото, макар и като свидетел. Това поведение изглеждало още по-подозрително, защото Патрик СДоноган бил тогава единственият известен останал жив от екипажа. Боулс никога не е знаел същината на тази работа, ала жена му и той винаги са я считали за подозрителна.

Това, което изглеждало още по-подозрително, било, че Патрик не оставал никога без пари по време на престоя си в Ню Йорк. А пък от пътешествията си никога не печелел. Но няколко дни след пристигането си винаги добивал златни монети и банкноти, а когато бивал пиян, което често му се случвало, хвалел се, че знаел една тайна, равностойна на цяло състояние. И думите, които винаги се мяркали сред бръщолевенията му, били „детето върху спасителния пояс“.

— Детето върху спасителния пояс, господин Боулс! — казвал той, удряйки по масата. — Детето върху спасителния пояс струва толкова злато, колкото тежи.

При това злобно се подсмивал много самодоволен. Никога не успели да изтръгнат от него някакво обяснение на тези думи, които в продължение на години били за семейство Боулс тема за безкрайни догадки.

Оттам и вълнението на госпожа Боулс, когато Ерик й съобщил, че тъкмо той бил това приказно „дете върху спасителния пояс“.

Патрик О’Доноган, който в продължение на повече от петнадесет години имал навик да отсяда в „Червената котва“, когато бивал в Ню Йорк, не се бил явявал вече близо четири години. И в това също по думите на Боулс имало нещо загадъчно. Една вечер някакъв човек посетил ирландеца и се затворил с него почти цял час. След това посещение развълнуван и притеснен Патрик СДоноган набързо уредил сметката си, взел моряшката си торба и отпътувал.

Повече не го видели. Разбира се, господин и госпожа Боулс не знаели причината за внезапното заминаване. Ала те винаги мислели, че то трябва да е свързано с корабокрушението на „Цинтия“ и с историята на „детето върху спасителния пояс“. Според тях посетителят на Патрик бил дошъл да го предупреди, че той е изложен на някаква голяма опасност и ирландецът е намерил за благоразумно да напусне веднага Ню Йорк. Съпрузите Боулс мислят, че той не е идвал оттогава в Ню Йорк. Биха узнали това, казваха те, от други постоянни посетители на тяхната кръчма, които непременно биха се учудили, ако Патрик отседнеше другаде, а не в „Червената котва“, и биха ги попитали защо.

Такъв беше в общи черти разказът, който Ерик можа да чуе. Желаеше по-скоро да го съобщи на приятелите си. И той побърза да помоли господин и госпожа Боулс да му позволят да иде да ги повика.

Неговото съобщение, разбира се, бе посрещнато на Пето авеню със заслужен интерес. За първи път след толкова търсене бяха попаднали на следата на човек, който многократно беше споменавал за „детето върху спасителния пояс“. Наистина не знаеха къде беше този човек, но можеха да се надяват, че все един ден ще го намерят. Още не беше попаднал друг толкова значителен случай. Работата им се стори много важна и те решиха да помолят телеграфически госпожа Боулс да приготви угощение за шест души. Бредейрод бе внушил този начин да изтръгнат от почтените хора всичко, каквото биха могли да знаят. Ще се настанят у тях, ще ги поканят на трапеза и ще разговарят.

Ерик не очакваше да научи нищо ново. Доста добре познаваше вече съпрузите Боулс и беше убеден, че ги е накарал да кажат всичко, което знаеха. Ала му липсваше голямата практика на Бредейорд, който умееше да разпитва свидетелите в съдилищата и да извлича от техните отговори онова, което те дори често не подозираха.

Госпожа Боулс бе надминала себе си. Беше сервирала масата в най-хубавата стая на първия етаж и за по-малко от час бе приготвила необичайно великолепно угощение. Много поласкана, че е поканена да участвува със съпруга си, тя се поддаде на умело подхвърлените въпроси на именития адвокат. Така събраха известен брой факти със значение:

Първо, Патрик О’Доноган бил казал според собствените му думи по времето на процеса, който повдигнало осигурителното дружество, че си отива, „за да не бъде призован за свидетел“. Явно доказателство, че той не е искал да дава обяснения за събитията около корабокрушението, за което впрочем свидетелствува изцяло поведението му.

Второ, тъкмо в Ню Йорк или в околностите му се намира изворът на подозрителните му доходи, които той явно изтръгва срещу някаква тайна. Защото, когато пристига, той винаги е без пари, докато някоя вечер се връща с пълни със злато джобове, след като се е губил цял следобед навън.

Нямаше съмнение, че тази тайна е била свързана с „детето върху спасителния пояс“, понеже той неведнъж го е казвал.

Патрик О’Доноган се е опитвал вероятно да изтръгне цялата стойност на тайната и този опит е предизвикал някаква криза. Защото вечерта преди внезапното си заминаване той твърдял, че му омръзнало да плава; нямал намерение вече да се връща към морето и иска за в бъдеще да живее като рентиер в Ню Йорк.

Трето, лицето, което идвало да види Патрик О’Доноган, е било заинтересувано да го накара да замине, защото още на другия ден отишло да търси ирландеца в „Червената котва“ и явно било много доволно, че вече го нямало там. Боулс считаше, че може да познае този човек, който според държането си и своите постъпки му изглеждал на „детектив“ или един от онези официални полицейски агенти, каквито ги има в големите градове.

Бредейорд заключаваше от тези обстоятелства, че Патрик сигурно е бил последователно заплашван от онова лице, от което той е изтръгвал пари по време на своите престои в Ню Йорк и че без съмнение то му е изпратило набързо детектива, за да го уплаши със съдебно преследване като престъпник. Единствено това можеше да обясни защо ирландецът е тръгнал много набързо след онова посещение и никога не бе се появил отново.

Впрочем беше много важно да притежават указания за детектива, а същевременно и за самия Патрик О’Доноган. Семейство Боулс даде доста точни сведения. Като претърсиха своята сметководна книга, те успяха да открият точната дата, когато ирландецът е заминал тя беше четири години без три месеца, а не пет-шест години, както мислеха отначало.

Доктор Швериенкруна веднага бе поразен от факта, че времето на заминаването, а следователно и на посещението на детектива съвпадаше с времето от първите съобщения, които той бе разгласил във Великобритания, за да търси останали живи пътници от „Цинтия“. Съвпадението беше толкова поразително, че беше невъзможно да не се установи някаква връзка между двете случки.

Като че ли започна да се прояснява малко въпросът. Изоставянето на Ерик върху плавателен пояс трябва да е било следствие на престъпление — престъпление, на което младшият моряк О’Доноган, настанен в кораба „Цинтия“, е бил свидетел или съучастник. Той е познавал извършителя на престъплението, който е живеел в Ню Йорк или в околностите му, и дълго време е използувал тази тайна. После е настанал ден, когато, уморен от настойчивите искания на ирландеца и изненадан от поместените във вестниците съобщения, този човек достатъчно е наплашил Патрик, за да го принуди да избяга.

Във всеки случай дори ако предположим, че тези изводи не са строго обосновани, те съдържат наченки на строга съдебна анкета. Ерик и приятелите му напуснаха „Червената котва“ с твърдата надежда, че скоро ще постигнат някакъв успех. Още на другия ден Бредейорд направи постъпки да бъде представен от посланика на Швеция на главния инспектор на полицията в Ню Йорк, когото постави в течение на познатите факти. Същевременно се свърза с ликвидаторите на осигурителното дружество, които бяха водили дело срещу собствениците на „Цинтия“, и успя да изрови досието на този процес от прашните папки, където спеше от дълги години. Но проверката на тези книжа не даде никакъв документ със значение. И едната, и другата страна не бяха успели да представят никакъв свидетел на корабокрушението. Цялото дело беше се развивало по пунктове на закона и върху преувеличената цифра на осигуровката в сравнение с действителната стойност на кораба и на товара му. Собствениците на „Цинтия“ не можаха да изтъкнат уверено твърдението си, нито пък да обяснят как е станало корабокрушението. Понеже цялата им защита беше слаба, съдът даде право на противната страна. Обаче осигурителното дружество беше задължено да изплати много обезщетения за живот на наследниците на различни пътници. Ала никъде в тези процеси и спогодби нямаше ни най-малка следа от дете на девет месеца.

Изследването на тези досиета трая много дни. То току-що бе завършило, когато Бредейорд получи покана да се яви при главния полицейски инспектор, който му каза, че за свое голямо съжаление не е намерил нищо. Никой в Ню Йорк не познава щатен или доброволен детектив, който да отговаря на отличителните черти, дадени от Боулс. Никой не могъл да даде дори най-малко указание за лице, което е имало интерес да се освободи от Патрик О’Доноган. А колкото до този моряк, той, изглежда, не е стъпвал в Съединените щати най-малко от четири години.

Бяха си взели бележка за отличителните му белези, което би могло да послужи при подходящ случай. Но главният инспектор не можа да прикрие от Бредейрод, че за него анкетата му изглежда погребана. Впрочем фактите са толкова отдавнашни и толкова близо до давността от двадесет години, че дори да допуснем едно незабавно завръщане на Патрик О’Доноган, най-малкото съмнително е правосъдието да приеме да повдигне процес. И тъй Ерик, който за миг бе повярвал, че държи ключа от тайната в ръцете си, виждаше как тя му се изплъзва и може би безвъзвратно.

Не им оставаше нищо друго, освен да се завърнат в Швеция, минавайки през Ирландия, да видят да не би случайно Патрик О’Доноган просто да се е прибрал там на село. Точно това сториха доктор Швериенкруна и неговите приятели, след като отидоха да се сбогуват с господин и госпожа Боулс.

Параходите от Ню Йорк за Ливерпул винаги спираха в Корк, на пътниците им стигаше да тръгнат по този път и да се намерят на няколко мили от Инишънън. Там узнаха, че Патрик О’Доноган от дванадесет годишна възраст не се е завръщал в родното си място и никога не се е и обаждал.

— Къде да го търсим сега? — питаше доктор Швериенкруна, когато се качваха за Лондон, откъдето щяха да поемат за Стокхолм.

— Из морските пристанища, очевидно, и то не в американски — отговори Бредейрод. — Защото отбележете следното положение — един моряк, някогашен юнга, не се отказва на тридесет и пет години от професията си. Той знае само това. Патрик плава. И понеже корабите имат задача да отиват от едно пристанище в друго, само там може да се надяваме да намерим един моряк. Какво ще кажете вие, Хохстед?

— Разсъждението ми се струва правилно, макар и малко пресилено — отвърна професорът с обичайната си сдържаност.

— Да допуснем, че е така — продължи Бредейорд. — Щом като Патрик О’Доноган е заминал под натиска на същински ужас и вероятно под заплахата от съдебно преследване за престъпление, той се страхува от екстрадиция. По всяка вероятност се пази да не бъде разпознат и следователно избягва някогашните си другари. Ще предпочита пристанища, които те не са свикнали да обикалят… Това, зная, е само едно предположение, но да приемем за момент, че е обосновано — числото на пристанищата, в които американците нямат работа, не е толкова голямо, та да не можем лесно да им направим списък. Мисля, че трябва да започнем оттук и най-напред да попитаме в тези пристанища дали нямат някакви сведения за лице, което отговаря на отличителните белези на О’Доноган.

— Защо да не прибегнем просто до съобщения? — запита Швериенкруна.

— Защото дори да допуснем, че съобщението може да стигне до един моряк, ако Патрик О’Доноган се крие, той ще се пази да отговори.

— Кой ни пречи да направим съобщението приемливо за него, да го предупредим, че ще бъде при всички случаи под закрилата на давността и че е в негова изгода да ни се обади?

— Това е добре. Но аз повтарям своето възражение: много се съмнявам едно съобщение да стигне до един прост моряк.

— Винаги може да опитаме, като предложим награда на Патрик О’Доноган или на който го намери. Какво ще кажеш ти, Ерик?

— Струва ми се, че подобни съобщения, за да имат успех,; трябва да бъдат повторени в голям брой вестници. Ще струва много скъпо и може, колкото и примамливи да са, да уплашат Патрик О’Доноган, в случай че смята, че има интерес да се крие. Не би ли било по-добре да се повери на някой грижата да иде лично да прави анкета в онези пристанища, където предполагаме, че може да се намери този човек?

— Много добре, но къде да намерим доверен човек, който би могъл да проведе подобна анкета?

— Той е налице, скъпи ми учителю — подзе Ерик. — Това съм аз.

— Ти, скъпо мое дете… А твоето следване?…

— Моите занимания може да не пострадат от това пътуване. Нищо не ми пречи да се уча, докато пътувам. Още повече, ако трябва да ви призная, докторе, аз вече съм си осигурил начин да пътувам безплатно.

— И как така? — запитаха заедно Швериенкруна, Бредейорд и Хостед.

— Съвсем просто, като се подготвих за изпит като капитан за далечно плаване. Може да го взема утре, ако се наложи. И веднъж взел тази диплома, няма да има нищо по-лесно от това да намеря място в кораб като лейтенант в първото попаднало ми пристанище.

— Как! Ти си сторил това, без думица да ми кажеш? — възкликна докторът малко сърдит, докато адвокатът и професорът се смееха от сърце.

— Наистина — отвърна Ерик, — моята вина не е чак колкова голяма, защото досега само трупах знания и се поготвях за изпита. Но нямаше да се явя, без да ви попитам, и в момента правя тъкмо това — моля ви за разрешение.

— Давам ти го, лошо момче! — рече докторът, укротен от довода. — Ала да те оставя да заминеш още отсега, и то съвсем сам, това е съвсем друг въпрос! Ще почакаш за тази работа, докато станеш пълнолетен.

— Но аз точно това имам наум! — отвърна Ерик с подчертан тон на признателност и послушание, в които не можеше да се излъже човек.

При все това докторът не пожела да се откаже от идеята си. Според него. личното дирене из пристанищата винаги ще бъде само един изход. Съобщението, напротив, ще проникне навред едновременно. Ако Патрик О’Доноган не се крие, което е допустимо, този начин трябваше веднага да го подтикне да дойде. Ако пък се криеше, то можеше да помогне да го открият. След като претеглиха всички доводи, те съставиха следната редакция, която, преведена на седем-осем езика, скоро щеше да литне към петте части на света върху крилата на сто от най-разпространените вестници: „Патрик О’Доноган, моряк, отсъствуващ от Ню Йорк отпреди четири години. Сто лири стерлинги възнаграждение за който го Намери! Петстотин лири стерлинги лично нему, ако той влезе във връзка с долуподписания. Няма нищо опасно, след като действията са покрити от доктор Швериенкруна, Стокхолм.“

На 20 октомври докторът и неговите другари в пътешествието се завърнаха в своето огнище. На другия ден дадоха съобщението в Генералната агенция за печата в Стокхолм и след три дни то се появи в множество вестници. Ерик не успя да задържи една въздишка, като предчувствие за окончателно поражение, когато го прочете. А пък Бредейорд заяви направо, че това беше най-голямото безумие на земята и че занапред той счита работата за пропаднала.

Ерик и Бредейорд се мамеха, както ще го докажат последвалите събития.