Лоръл К. Хамилтън
Кървави кости (36)

35

Кръстовете бяха все още съвсем ясно видими и сияеха с мека бяла светлина. Все още я нямаше горящата бяла светлина. Не бяхме в явна опасност, но кръстът стана топъл дори през ризата ми.

Янос постави ръка пред очите си по начина, по който аз бих прикрила очи от слънцето, докато съм в колата.

— Моля, махнете тези неща, така че да можем да поговорим.

Не ни каза да ги свалим. Можех да живея с кръст, прибран под дрехата. Можех да го извадя по-късно. Прибрах верижката с една ръка, а с другата държах пистолета в готовност. Осъзнах, че не знам дали мунициите в оръжието са сребърни. Сега не беше моментът да питам. Така или иначе Стърлинг най-вероятно щеше да излъже. Лари също прибра кръста си, така че да не се вижда. Блестящата нощ потъмня малко.

— Добре, сега какво? — попитах аз.

Киса се появи зад гърба му с Джеф Куинлан пред себе си като щит. Очилата му ги нямаше и без тях изглеждаше дори по-млад. Държеше ръката му зад гърба му под ъгъл, който можеше да стане болезнен само с едно дръпване.

Момчето беше облечено с кремав смокинг и пояс с две идеи по-тъмен, така че да пасва на папийонката. Киса беше облечена в черна кожа. Контрастът между нея и Джеф беше прекрасен.

Преглътнах, пулсът ми заплашваше да ме задави. Какво ставаше?

— Добре ли си, Джеф?

— Предполагам, че да.

Киса подръпна леко. Той се намръщи.

— Добре съм — гласът му беше малко по-висок, отколкото би трябвало, малко изплашен.

Протегнах ръка към него.

— Ела тук.

— Не още — каза Янос.

Поне бях опитала.

— Какво искаш?

— Първо пуснете оръжията.

— И ако не го направим? — мислех, че знам отговора, но исках той да го каже.

— Киса ще убие момчето, а ти няма да си постигнала нищо.

— Помогнете ми — каза Стърлинг. — Тя е луда. Нападна госпожа Харисън със зомбитата. Когато се опитахме да се защитим, почти ни уби.

Вероятно щеше да каже същото и в съда. И заседателите щяха да му повярват. Щяха да искат да му повярват. Аз щях да съм голямата, лоша кралица на зомбитата, а той — невинната жертва.

Янос се разсмя, тънката му като хартия кожа заплашваше да се скъса, но така и не го направи.

— О, не, г-н Стърлинг, наблюдавах ви от мрака. Видях ви да убивате другия мъж.

По лицето му пробягна страх.

— Не знам какво имате предвид. Наехме го добросъвестно. Той се обърна срещу нас.

— Господарката ми отвори ума ви за Кървави кости. Тя му позволи да шепне в сънищата ви за земя, пари и власт. За всичко, което желаете.

— Серефина е изпратила Айви да ме убие или по-скоро аз да я убия. Така че да е сигурна, че Кървави кости ще се освободи — казах аз.

— Да — отвърна той. — Серефина й каза, че трябва да измие срама от това, че е изгубила от теб.

— Като ме убие.

— Да.

— И какво щеше да стане, ако беше успяла?

— Господарката ми имаше вяра в теб, Анита. Ти си смъртта, дошла сред нас. Полъх на тленност.

— Защо иска нещото да е на свобода? — тази вечер доста често задавах този въпрос.

— Иска да вкуси безсмъртна кръв.

— Това е доста претенциозно за малка добавка към храната ви.

Той ми отправи още една широка усмивка.

— Човек е онова, с което се храни, Анита. Помисли си по този въпрос.

Направих го и очите ми се разшириха.

— Тя смята, че като пие безсмъртна кръв, ще стане наистина безсмъртна? Няма да проработи — казах аз.

— Ще видим — отвърна той.

— А ти какво ще получиш от цялата работа?

Той наклони кокалестата си глава на една страна, подобно на разлагаща се птица.

— Тя е мой господар и споделя богатството си.

— Ти също искаш безсмъртие?

— Искам сила — отвърна той.

Страхотно.

— И не те притеснява, че това нещо ще убива деца? Че вече е убило няколко?

— Ние се храним, Кървави кости се храни, какво значение има?

— И Кървави кости просто ще ви остави да се храните от него?

— Серефина е открила заклинанието, което е използвал прародителят на Магнус. Тя контролира феята.

— Как?

Той поклати глава и се усмихна.

— Без повече протакания, Анита. Пусни пистолета или Киса ще го вкуси пред очите ти.

Киса прокара ръка през късата коса на Джеф с нежен жест. Наклони главата му на една страна и оголи дълга гладка част от врата му.

— Не!

Джеф се опита да се отдръпне и Киса изви ръката му достатъчно силно, така че той извика.

— Ще счупя ръката на момчето — изръмжа тя.

Болката го държеше неподвижен, но очите му бяха разширени и ужасени. Погледна към мен. Нямаше да се моли, но очите му го направиха вместо него.

Устните на Киса се отдръпнаха назад и разкриха блестящите й зъби.

— Недей — казах аз, макар да се мразех.

Хвърлих четиридесет и петкалибровия на земята. Лари хвърли моя пистолет. Обезоръжени два пъти за една нощ. Беше си рекорд, дори и за мен.