Мери Балоу
Съблазнителката Хариет (6)

Глава шеста

Беше доста точна. Закъсня само няколко минути — не повече от три или четири, така че на херцога дори не се наложи да решава дали да чака или да се откаже и да си тръгне. Все пак се бе замислил колко време след уречения час да чака. Десет минути? Петнадесет? Половин час? Наблюдаваше я как върви към обикновената, тъмна карета, без да бърза и без да я поглежда. Вместо това се оглеждаше наоколо, сякаш се възхищаваше на природата. Питаше се дали е разочарован от това, че е толкова точна.

Разочарован? Той я желаеше, нали? Слабините вече го боляха в очакване на това, което щеше да се случи след час. Бе я желал много дълго време. Шест години. Въпреки че не бе мислил съзнателно за нея през повечето време. Винаги я бе желал. Два пъти й бе предлагал да стане негова метреса преди шест години, като втория път бе яздил през целия път от Лондон до Ебъри корт, за да го стори. При това знаеше, че тя ще откаже.

Да, тогава знаеше, че тя ще откаже. Но не и първия път. Когато я бе примамил в каретата на Фреди след едно театрално представление, съзнавайки, че има на разположение само няколко минути, преди Фреди да изведе жена си — мисис Съливан не можеше да върви по това време — той беше напълно убеден, че тя ще приеме картбланша. Беше готов да й предложи нейна собствена къща, слуги, карета, дрехи, бижута и, разбира се, самия себе си. Но втория път знаеше какъв ще бъде отговорът. Въпреки това язди през целия път до Кент.

Сега се питаше дали щеше да бъде разочарован, ако тя се бе съгласила. Странен въпрос. Преди и през ум не би му минало да си задава такъв въпрос. Защо ще й предлага, ако не иска тя да приеме? Може би защото нейната приветливост и чистота го бяха привличали повече от всичко друго? Може би несъзнателно я подлагаше на изпитание?

И все пак беше ли разочарован сега? Предния ден бе готов да й предложи брак, но тя го бе изпреварила и се бе предложила като любовница. Защо трябваше да бъде разочарован? Можеше да я има сега, преди да е изминал и час, вместо да чака да бъдат сторени всички венчални приготовления. И без да разочарова никого или да нарушава принципите, които бе спазвал през целия си живот. Не му се налагаше да прави крачка в неизвестното. За него да намери нова любовница и да легне с нея бе нещо напълно познато все пак.

Кочияшът му, облечен семпло, без отличителната ливрея на неговия дом, отвори вратата, помогна й да се качи вътре и я затвори след нея. Херцогът се пресегна и без да каже нито дума дръпна пердето на прозореца до нея. Това от неговата страна вече беше дръпнато.

— Хариет — промълви дрезгаво той, като я погледна, — точна си.

Беше облечена доста невзрачно със сиво наметало, което не бе подходящо за времето, и семпла шапка. Но въпреки това сумракът на каретата не можеше да скрие златистия блясък на косата й. Семплите дрехи никога не можеха да направят Хариет да изглежда обикновена.

— Да. — Тя вдигна очи към устните или може би към носа му, но не срещна очите му. — Казах на Аманда, че отивам на пазар с Джулия, графинята на Биикънсууд. Не й хареса, че напускам къщата пеш и без слугиня.

— Хариет — той взе ръката й в своята. Беше леденостудена. Вдигна я, за да я затопли с устните си. — Ще трябва да се научиш да бъдеш непочтена, скъпа моя.

— Да — пръстите й бяха неподвижни до устните му.

Мълчаливо продължи да държи ръката й. Тя се загледа в отсрещната седалка, докато той изучаваше профила й. Въобще не приличаше на жена, която е на път да започне любовна връзка. Питаше се дали беше напрегната и нервна или само нещастна.

Как ли би се чувствала, ако знаеше, че предния ден той бе готов да й предложи да стане негова херцогиня? Дали щеше да приеме? Или всичко, което искаше, беше просто едно любовно приключение? От начина, по който говореше за брака, си личеше, че е била привързана към възрастния мъж, за когото е била омъжена. Може би той е бил изключителен любовник? Може би точно това й липсваше и тя искаше да задоволи този копнеж, докато си търси подходящ съпруг? Беше убеден, че жените имат сексуални потребности, също като мъжете. Щеше да задоволи тези нейни потребности, също както тя неговите. Разбра, че е стиснал устните си със същия гняв, а дали гняв беше точната дума, който бе изпитал предния ден.

Защо не й беше предложил брак все пак? Защо не бе взел ръцете й в своите, не се бе засмял и не бе казал, че не това иска всъщност? Че иска нещо повече от това тайно да има тялото й в предварително уговорен час. Че я иска цялата за цял живот. Като негова любима, като негова съпруга, като негова херцогиня. Защо беше държал устата си затворена и се бе съгласил с нейното предложение, сякаш бе негово собствено?

Наистина ли почувства разочарование? Гняв? Изненада от това, че тя сама се бе предложила толкова лесно? Не беше сигурен. Тогава не бе анализирал чувствата си, не бе го направил и досега. Просто бе реагирал. И реакцията му беше, че ако може да я има без неприятностите от това да се ожени за нея — а женитбата с нея определено би довела до неприятности — просто трябва да я има. Въпреки всичко той я желаеше много силно. Както тя бе казала, те без съмнение щяха да си омръзнат един на друг, докато приключи сезонът. После щеше да е свободен да продължи с предпазливото ухажване на лейди Филис Рийдър. Щеше да се ожени за нея през лятото и да достави удоволствие на баба си и на майка си. И на себе си. Лейди Филис щеше да се справи с ролята на негова херцогиня. Тя като че ли бе родена за това. Начинът му на живот едва ли би се променил особено.

— Можем просто да се поразходим малко с каретата — предложи той. — Мога да те оставя до дома на лейди Биикънсууд, ако искаш. Още не си достигнала до там, от, където да не можеш да се върнеш, Хариет.

Притаи дъх. Сякаш, помисли си той, се надяваше тя да приеме предложението му. Сякаш искаше да се откаже от следобедните си развлечения.

Тя вдигна очи и той отново беше разтърсен от откровения й поглед.

— Напротив, стигнала съм — отговори. — Аз съм тук. И не съм страхлива. Просто съм нервна и несигурна в себе си. Никога не съм… правила това преди. Какво очакваш от мен? Да флиртувам? Не съм сигурна, че мога да бъда такава.

Опазил Бог! Хариет да флиртува? Хариет да примигва кокетно, да се цупи и да го забавлява с брътвежи и съблазнителни кикотения? Той осъзна, че точно с това е свикнал, и винаги го е приемал като сексуално стимулиращо. Но не Хариет. Изведнъж си помисли, че неговото любовно гнездо няма да подхожда на Хариет. Искаше му се да има друго място, където да я заведе.

— Очаквам просто да бъдеш такава, каквато си — каза той, вдигайки отново ръката й към устните си. Тя все още беше студена.

Чудеше се дали не трябва да я вземе в прегръдките си и да я успокои с целувка. Обикновено не се питаше как трябва да постъпи, когато бе с жена. Действаше по инстинкт. За щастие не му се наложи да се измъчва дълго. Каретата забави ход и после спря и той отново почувства как тя се стяга, докато чакаха кочияшът да отвори вратата и да пусне стъпалата.

Тя намрази тази къща и лакея, който отвори вратата, поклони се и пое наметалото и шапката й и неговия бастун. Изглеждаше почтен и дискретен и без съмнение беше такъв. Накара я да се почувства като куртизанка. Къщата беше разкошно обзаведена. Такива бяха поне холът, стълбището и гостната, през която минаха, преди херцогът да я въведе в спалнята. Завесите на прозорците и балдахинът бяха с цвят на вино. Не особено алени, но намекващи за лукс и… грях. Това беше единствената дума, която й идваше наум. Леглото беше добре подредено, готово за употреба. Завивките и възглавниците, които можеше да види, бяха от сатен. Беше точно този тип място, където богатите мъже водеха жени, за да спят с тях. Или ги настаняваха да живеят, ако с това си изкарваха прехраната. Може би тук щеше да бъде подслонена, ако бе приела предложението му преди шест години.

— Ако си толкова нервна, колкото изглеждаш или колкото каза, че си, когато бяхме в каретата — той затвори вратата и прокара ръце по рамената й, преди да я прегърне, — не би желала да си в гостната и да пиеш чай, нали Хариет?

Изведнъж високото му и мускулесто тяло, красивите черти, русата коса и сребристите му очи, всичко това, което я бе привличало толкова дълго време, я порази. Беше сама с него в една спалня. Бяха там с точно определена цел, да правят любов. Макар че тя предполагаше, че този не е най-точният термин за това, което предстоеше да се случи.

— Не — избъбри тя. — Предпочитам… — и преглътна. Щеше да каже да го направим веднага, без никакво отлагане. Изведнъж, в пристъп на паника и гадене й се прииска да бе приела предложението му просто да се поразходят и той да я остави при Джулия. Тогава това, което бе казала на Аманда, нямаше да бъде лъжа. Искаше й се Годфри да е там. Отчаяна се нуждаеше от него, от неговото тихо, скучно приятелство и привързаност. Скучно за всеки, който не е емоционално обвързан с него.

— Да — кимна той. — Аз също, Хариет.

Целувката му веднага я успокои, въпреки че както винаги я възпламени. Цялата сутрин и през цялото време, докато бяха в каретата, се бе питала дали все пак го желае. Беше се питала дали все пак го обича. Но устата му, отворена върху нейната, ръцете му, които я притискаха към тялото му, езикът, който изучаваше първо устните й, а после и устата й, успокоиха страховете й и за пръв път този следобед тя почувства в тялото си топлината на желанието.

Не е грях, помисли си тя. Не е. Никой от тях не беше женен. Никой от тях не мамеше другия. И двамата се бяха съгласили предварително с това, което се случваше. Не трябваше да си мисли, че е греховно. Или подло. Нямаше нищо подло в това двама зрели възрастни да получават удоволствие един от друг, без да нараняват никого. Тя затвори очи, за да не вижда стаята. Изгони внезапно появилия се образ на Сюзън от съзнанието си. Не трябваше да се чувства грешница. Бе желала това цели шест години.

— Хариет — шепнеше той в ухото й и движеше разтворената си ръка надолу по гърба, към кръста й, до извивката на гръбнака и обратно. — Отпусни се…

Не бе усетила, че е напрегната. Но, разбира се, беше. Опъната като лък. Тя се отпусна в прегръдките му.

— Съжалявам, ваша светлост — промълви. Очите му я гледаха от няколко сантиметра, сребърни, присмехулни, пълни с желание.

— Нека да престанем с официалностите — каза той, — предвид обстоятелствата. Опитвах се да измисля по-злополучно име от Арчибалд — това, което родителите ми са ми дали — и не успях. Няма по-злополучно име. Повечето от интимните ми приятели ме наричат Арчи. Ако не можеш да се насилиш да ме наричаш така, тогава трябва да е Тенби. Но не и ваша светлост, Хариет. Във всеки случай не и в тази къща.

Тази къща, и всичко, което става в нея, трябва да бъде един отделен свят. Вън от къщата те щяха да поддържат официални отношения. Тя знаеше, че ще бъде така. Беше разумно. Нямаше да се поддаде на чувството за грях, което напираше.

— Арчи — опита тя. Да го нарича така изглеждаше по-интимно и от целувка. Дори и в себе си не бе и помисляла да го нарича така. В съзнанието й той винаги се появяваше със своите титли.

— Изведнъж — измърмори той — харесах името си. Искаш ли да облечеш нощница. В будоара зад тебе има най-различни нощници. Ще почакам да се облечеш, ако така ще се чувстваш по-удобно. Разбира се, бих искал да те съблека, без да губим време. А, изчерви се. Твоите изчервявания са изключително привлекателни, Хариет…

Това бе наистина неочаквано. Годфри никога не я бе разсъбличал и не я бе виждал гола. Винаги я бе любил на тъмно и под завивките, повдигайки нощницата й само толкова, колкото е необходимо. Дори през първата брачна нощ тя не бе изпитвала големи притеснения.

— Ще бъде както ти искаш — промълви тя.

Желаеше благоприличието на нощницата, но не искаше да влиза в будоара и да види редицата нощници, които са обличали предишните му любовници.

— Това е съвсем като покана, Хариет.

Той я целуна отново и тя разбра, че моментът неумолимо приближава. Почувства, че пръстите му разкопчават копчетата на гърба на роклята й. Копчетата продължаваха под кръста й. Устата му се придвижи надолу по брадичката й към основата на шията й. Тя наклони глава назад и затвори очи. Ръцете му бяха свлекли дрехите от раменете й и се движеха надолу. Без да отваря очи усети, че и долната й риза бе съблечена. След това устата му се плъзна към една от голите й гърди и устните му, топли и влажни, се свиха около зърното й.

— Аа — чу се тя да простенва. Пронизваща болка премина през двете й зърна и запулсира в утробата й. Това е физическото желание, внезапно разбра тя. Никога преди не го бе изпитвала толкова силно.

— Ела. — Устата му отново бе върху нейната, а очите му полузатворени. — Ще ни бъде по-удобно на леглото.

Едва когато той я поведе към легло и я сложи, да легне върху него тя разбра, че е съвсем гола. Посред бял ден! И той я гледа! Стоеше до леглото и очите му, с натежали клепачи, доста безцеремонно се разхождаха по тялото й. Започна да се съблича.

— Винаги съм се чудил — отрони тихо той, — дали червенината покрива цялото ти тяло, до върха на пръстите на краката ти. Така е. Колко очарователно…

Той махна ризата си и започна да свлича панталоните си без никакво стеснение. А и защо трябваше да се притеснява? Без ризата си изглеждаше дори още по-величествен, отколкото когато бе облечен. Сигурно доста се труди, помисли си тя, да поддържа така мускулите си. Погледна го в очите и видя, че той се забавлява от факта, че тя преценява тялото му така откровено, както той преценяваше нейното.

След това той легна до нея в леглото и една силна гола ръка се промуши зад главата й, докато другата я прихвана през кръста и я притисна силно към него. Тя бавно пое въздух и долови мъжкия му аромат. Помисли, че ще припадне.

— Харесва ли ти, Хариет? — попита той с устни върху нейните. — Какви са предпочитанията ти? Нека да ти доставя удоволствие.

Очите й широко се разтвориха. Той се засмя нежно.

— Ти си доста неопитна, нали?

— Да — преглътна тя.

— Но не си девствена?

— Не. — Изглежда той не подозираше за съществуването на Сюзън. Не знаеше защо, но дори не му бе споменавала за нея. Не искаше той да знае за дъщеря й. Искаше двата й свята да останат строго разделени. Никога не бе споменавала и на Сюзън за херцога на Тенби.

— Аа — възкликна той. — Нека да ти доставя удоволствие, Хариет. За това сме тук, нали?

Да, бяха тук за това. Няма да има романтика, бе казал той предния ден в Кю. Нито любов. Тя се бе упрекнала за болката, която бе изпитала тогава. Но това бе част от онова, което бе решила — да стане негова любовница. Само това. Плътско удоволствие.

Той й достави удоволствие. Тя забрави притесненията си и глупавия си копнеж за романтика в чисто физическото удоволствие, когато ръцете, устата и езикът му, опитни и вещи, й доставиха удоволствие. Не, не удоволствие. Болка. Болка, която беше удоволствие. Изхвърли от съзнанието си всички сравнения. Предварително бе решила да не прави никакви сравнения. Но онази част от съзнанието й, която не можеше да контролира, все пак ги правеше. Въпреки че в продължение на четири години бе съпруга, въпреки че бе свикнала да го прави редовно веднъж седмично, въпреки че бе майка, тя разбра, че досега тялото й не е било събудено. Разбра, че онова, което се бе случвало в брачното й легло, е било повече емоционално, отколкото физическо удоволствие — във всеки случай поне за нея. Тя се бе радвала на физическия контакт с Годфри, защото той я бе приближавал максимално към него и защото го бе обичала. Тялото й никога не се бе наслаждавало на това, което той бе вършил с него, а само съзнанието и емоциите й.

И след това красивото и мускулесто младо тяло, с което нейното се събуждаше за удоволствията на плътта, проникна в нея. Краката й се задвижиха бясно, чувствителната плът по вътрешната страна на бедрата й се съпротивляваше на силните мъжки бедра. Тя закопня, с внезапно завърналата се предишна паника, за любов, за по-старото, по-слабо и ъгловато тяло на мъжа, който я бе обичал с нежност и благоговение и никога не я бе възбуждал.

— По-спокойно, Хариет — прошепна херцогът на Тенби с уста върху нейната. — Плашлива си като девойка.

Той я целуна леко, нежно, докато тя привикна към него, все още съпротивлявайки се на навлизането му в нея. Не започна веднага да се движи в нея.

— Арчи — гласът й прозвуча високо и чуждо. Обичаше го. Винаги го бе обичала. Искаше да го направят с любов. Не по този начин. Искаше той да я обича. За миг й мина мисълта какво би отговорил той, ако му каже, че го обича, и притисна устните си отново към неговите, за, да не би да направи немислимото и да го изрече на глас.

— Най-сетне. — Той се подпря на лакти и я погледна в очите. Неговите влажни, сребърни очи бяха пълни със страст. — Най-сетне. След шест дълги години, Хариет.

Той проникна в нея толкова бавно, че в началото тя успя да контролира паниката си. Очите му бяха приковани в нейните. Но когато навлезе по-дълбоко, тя захапа долната си устна и се противопостави на проникването му. Той спря.

— Докрай, Хариет — прошепна той. — Отдай ми се цялата, скъпа.

И тя затвори очи и се отпусна под него и му позволи да навлезе до края. В този момент разбра какво бе това. Подчинение. Да подчини добродетелта си, да подчини онова, което винаги бе било най-пазената й ценност. Да подчини себе си. На мъж, чиято любовница се бе съгласила да стане, докато си омръзнат един на друг. Докато не съединя тялото си с твоето, нищо не е безвъзвратно, бе казал той. Сега вече нищо не можеше да се върне назад.

— Чудесно — кимна той, когато тя отвори отново очите си. — Вътре е също толкова хубаво, колкото и отвън, Хариет. Топло и влажно. Разбираш, че си направила нещо, от което няма връщане назад, нали? Очите ти изглеждат учудени. Ще бъда мил с теб — този път и всички други пъти, когато ще се срещаме тук. Обещавам. Затвори очи и ми позволи да те лю… Да бъда мил с теб.

Той остана дълбоко в нея, докато тя свърши с въздишка и след това се отдаде на своята кулминация, докато тя го държеше, обичайки го по-нежно, отколкото бе любила някога. Освен, разбира се, момента, когато Сюзън бе излязла от утробата й. Тя не се съпротиви на това, че двете любови се смесиха в една мисъл, че нейните два свята внезапно и неочаквано се сляха.

— Прекрасно, Хариет — промълви той след няколко минути, когато лежаха прегърнати.

— Прекрасно, Арчи. — Тя притисна лице към гърдите му, сънлива. — Не казвай нищо повече — молеше го тя мълчаливо. Не питай как беше. Не питай дали ми е доставило удоволствие.

Не искаше да й се напомня, че това е било удоволствие, а не любов. Не искаше да си спомня, че е любовница, а не съпруга.

Но той я притисна още повече към себе си, целуна я по главата и не каза нищо. Тя се отпусна с благодарност върху него и се чудеше как може да мисли само за сън след такова плътско удоволствие.

И с учудване разбра, че е спала, когато след известно време се събуди. Не се събуди сама. Ръката му бе на гърдите й и зърната й се втвърдяваха под леките движения на пръстите му. Езикът му се движеше бавно по устните й. Тя отвори очи и погледна в неговите.

— Отново? — попита тя и веднага поиска да не го бе казвала. Очите му блеснаха весело срещу нейните и той се засмя тихо.

— Надявам се, че ще се уговорим да се срещаме редовно два пъти седмично — каза той. — Веднъж седмично определено няма да е достатъчно, а повече от два пъти ще привлече внимание и ще ни навлече скандал. Два пъти седмично ще са ни печално недостатъчно, особено докато още не сме си омръзнали. Не си ли съгласна? Но трябва да бъдем разумни. Ако ще се срещаме само два пъти седмично, тогава трябва да използваме всяка минута. Ще трябва да съкратим спането, доколкото е възможно, така че да можем да се наслаждаваме един на друг два или три пъти. Съгласна ли си?

Два пъти. Или три пъти? Не изглеждаше възможно. Никога не бе мислила, че това е възможно. Той ще я има отново? И може би след това отново?

— Да — кимна тя.

И, разбира се, откри, че е възможно. И едновременно с това прекрасно. Третия път също толкова скоро след втория, че дори още не се бяха разделили. Животът като любовница, разбра Хариет, лицето й върху влажните му гърди, след като всичко бе свършило, бе доста различен от живота като съпруга. Беше твърде изтощена, за да проучва тези разлики.

 

 

Той се облече до леглото, докато тя се обличаше в другия край на стаята. Беше забелязал, че тя се колебае и след това изглежда реши, че ще бъде безсмислена скромност да занесе дрехите си в будоара. Бе с гръб към него.

Наблюдаваше я докато се обличаше. Хариет. Дребна, стройна и красива. Вече не бе тайна за него. Позната. Тялото му бе отпуснато и чувстваше задоволство от това, че я познава. Не вече чистата и недостижима малка Хариет от мечтите му. Тя бе негова любовница. Беше станала напълно негова през последния час и половина.

Той се чудеше дали тя щеше бъде все още негова любовница, ако бе приела предложението му преди шест години. Той никога не бе задържал любовница повече от осем месеца. Шест години? Със сигурност щеше да му е омръзнала отдавна. И досега щеше да бъде забравена. Не в миналото, а напълно забравена. Не си спомняше имената и лицата на жените, с които се бе забавлявал преди шест или дори пет години.

В най-добрия случай, ако спазваха техните две срещи седмично и ако той вземаше всичко от тези срещи, както днес, тя щеше да му омръзне до края на сезона. Беше само жена, вече позната, с чието красиво тяло неговото собствено щеше да се пресити от честа и енергична употреба. Беше радостен, че не й бе предложил брак. Не бе достатъчно близо до неговия свят, за да може да се очаква някаква задоволителна връзка. Тя го бе спасила от най-голямата и фатална грешка в живота му.

Бе я притежавал и бе доволен. Много доволен. Предстояха доста седмици напред, през които щеше да я има. Но бе и малко разочарован, въпреки всичко. Трябваше да си го признае сега. Просто бе легнал с любовница, която го бе задоволила повече от всички други, доколкото си спомняше, дори повече от всички, ако си спомняше всички. И трябваше да очаква още повече.

Но се чувстваше сякаш и бе загубил нещо. Някого. Хариет. Тя не бе човека, за когото я бе мислил. Прекоси стаята, за да й помогне с най-горните копчета на роклята.

— Благодаря ти — тя се обърна, след като той свърши. Лицето й бе зачервено, но не от обичайното притеснение, а заради бурния секс.

Господи, когато го погледна така с тези огромни красиви очи, тя отново бе Хариет. И оставащите седмици изглеждаха ужасяващо малко.

— Два пъти седмично устройва ли те? — попита той и с известна изненада чу студения си делови глас.

— Да, Арчи — отговори тя.

— Понеделник и четвъртък тогава — каза той. — По същото време?

— Да.

— Трябва да пазим репутацията ти — продължи той. — А също и моята, тъй като ухажвам друга дама и ще бъде неучтиво спрямо нея тази връзка да стане обществено достояние. Ще изпращам каретата да те взема всеки път, но, разбира се, от различни места. Ще се уговаряме предварително къде ще се срещаме. Това устройва ли те?

— Да, Арчи — отвърна тя.

— Ще се срещаме по време на официални приеми и обществени места — каза той. — Не трябва да се обръщаш към мен по име, освен тук, Хариет.

Тя се изчерви, но продължи да го гледа мълчаливо и сериозно. Разбра, че я унижава със своя делови, маниер повече отколкото с думите, които изричаше. Но за свое учудване не можеше да спре. Почувства необяснимо желание да я нарани. Защото бе паднала от пиедестала си? Но той с готовност бе я вдигнал и я бе поставил в леглото си.

Наведе се и я целуна силно по устата.

— Благодаря ти — каза той. — Ти си прекрасна, скъпа! Достави ми голямо удоволствие. — Думите трябваше да я успокоят, да го откупят. Но бяха произнесени толкова бързо, както думите, които ги предхождаха. — Хайде. Ще те придружа през по-голямата част от пътя до вкъщи.

— Благодаря — каза тя.

Той сложи ръката си върху стройния й и крехък кръст и я изведе от стаята. Искаше да спре, да я обърне към себе си и да я задържи там, докато тя се увери, че той не е искал да бъде студен и безцеремонен. Но не го направи. Бяха минали близо два часа, откакто я бе взел от тях. Не можеха да рискуват и да останат заедно по-дълго време.

За мъж, който току-що бе направил три страхотни сексуални сеанса, мислеше той, докато слизаха по стълбите към очакващата ги карета, се чувстваше удивително потиснат. Може би просто бе уморен. Беше свикнал с постоянни любовници, при които можеше да преспива през нощта, когато пожелаеше това. Или може би се чувстваше така, защото трябваше да чака до понеделник, преди да може да я има отново. При започването на нова връзка той обичаше да се глези с дневни сексуални сеанси. Беше му ясно, че в този случай четирите дни щяха да минат много бавно.

Мълчаливо седнаха един до друг в каретата. Тя изглеждаше официална и невинна в невзрачните наметало и шапка, които не можеха да скрият красотата й. Зачуди се дали има някакви угризения, но не я попита. Или може би се чувстваше еуфорична — но не изглеждаше така, нито пък потисната като него. Възможно бе нито да е еуфорична, нито да има угризения. Може би за нея всичко това беше, както сама бе казала, обикновена физическа връзка. Може би тялото й бе задоволено и съзнанието й вече бе съсредоточено върху това, което възнамеряваше да прави тази вечер.

Той й целуна ръка, когато каретата спря. Наблюдаваше я докато кочияшът й помагаше да слезе. Тя се сбогува, без да го погледне в очите. Отдалечи се, без да се обръща назад.