Мери Балоу
Съблазнителката Хариет (9)

Глава девета

— Но скъпа моя Хариет, толкова добре би се забавлявала следобед — каза лейди Форбс доста паднала духом. — Екскурзия до реката и пикник след това. И времето е толкова хубаво, че човек се чуди колко ли ще съжаляваме за него по-късно. Много мило е от страна на Смит да те поканят, но те го направиха, защото обясних колко съжаляваш, че ни си могла да дойдеш на градинското увеселение вчера. Не може ли да се отложи посещението на Националната галерия с Биикънсууд?

— Обещах — промърмори Хариет, изучавайки гърба на ръцете си. — А и това е място, което наистина искам да видя, докато съм в Лондон.

Лейди Форбс въздъхна.

— Но това може да бъде направено и в дъждовен ден — продължи тя. — И няма да губиш такова хубаво слънце. Но колко съм ужасна! Казах ти да се чувстваш като у дома си. Можеш да правиш каквото желаеш, скъпа. Радвам се, че приятелството ти с графинята стана толкова силно. Изглежда е много симпатична жена.

— Да — промълви Хариет, без да вдига очи. — И децата ни се забавляват добре, когато са заедно. Не че ще водим и децата в галерията, разбира се. Много малки са за това.

Лейди Форбс се надигна от масата, където бе сервиран обядът, и от която сър Клайв се бе оттеглил доста отдавна.

— Трябва да се приготвям за екскурзията по реката — въздъхна тя. — Предполагам, че трябва да взема най-голямата си шапка.

— Аманда — каза Хариет, когато приятелката й се обърна. Стисна силно очи и сключи ръце. — Не мога да правя това повече. Не мога повече да лъжа.

— Да лъжеш, скъпа? — Лейди Форбс седна отново и кимна с глава, за да освободи прислужника, който стоеше до бюфета.

— Няма да ходя никъде с Биикънсууд следобед — продължи Хариет. — Не ходих на гости с Джулия в понеделник, нито пък да пазаруваме в четвъртък, въпреки обясненията, които ти дадох за двете излизания. Виждам Джулия само сутрин, когато сме с децата.

Лейди Форбс не каза нищо.

— Ще излизам сама всеки понеделник и четвъртък до края на сезона — продължи Хариет. — Имам определени срещи.

Лейди Форбс помълча още известно време.

— Няма нужда да се товариш с лъжи, Хариет — каза тя. — И не е нужно да казваш нищо повече, ако не искаш. Не ми дължиш обяснения. Разполагаш напълно със себе си.

Най-накрая Хариет отвори очи, но продължи да гледа надолу.

— Чувствам, че може би не трябва да оставам повече тук — промълви тя. — Ще си тръгна, ако искаш.

— Къде отиваш? — попита лейди Форбс с въздишка. — Кой е той, Хариет? Искаш ли да ми кажеш.

Хариет пусна ръцете си и разтвори пръсти.

— Не и Тенби — настръхна лейди Форбс. — О, Хариет, не и Тенби! За това ли бе толкова развълнувана вчера? Не е било само защото херцогинята се е почувствала задължена да ти предложи място в каляската на Тенби за разходка в парка?

Хариет сви рамене.

— Беше толкова ужасно, Аманда — въздъхна тя. — Да стоя до него през цялото време и баба му да е насреща. Не можеш да си представиш какъв кошмар беше.

— Тенби. — Лейди Форбс пое дълбоко въздух и бавно го изпусна. — Той никога няма да се ожени за теб, Хариет.

— Знам — избъбри Хариет бързо. — Никога не съм хранила каквито и да е било илюзии относно това. В продължение на шест години, във всеки случай.

— Ще разбие сърцето ти — добави лейди Форбс.

— Не. — Хариет най-сетне вдигна очи. — Съвсем наясно съм със ситуацията. Зная, че това ще свърши. Зная дори кога ще свърши. Той ще се ожени за лейди Филис Рийдър това лято. Ще приема това и ще бъда доволна, когато дойде моментът.

— О, Хариет! — Лейди Форбс се наведе и сложи ръката си върху нейната. — Не, скъпа, недей! Имаш чудесна способност за любов — за дълга, безусловна любов. Нямаш дарба за флиртове или за… губене на време.

— Тогава вероятно е време да порасна — отрони Хариет. — Аз съм на двадесет и осем години.

— И смяташ, че да пораснеш означава сърцето ти да закоравее така, че да можеш да се забъркаш с някакъв развратник и когато всичко свърши, само да вдигнеш рамене? — попита лейди Форбс.

— Няма да го забравя — отговори Хариет. — Но ще успея да оставя всичко това зад гърба си, когато дойде лятото. Той ми предложи картбланш преди шест години, когато все още бях с Клара. Никога не съм го забравяла. Част от мен винаги е съжалявала, че тогава отказах.

— Сърцето ти е било наранено само, защото ти е било направено предложение и ти си го отхвърлила — продължи лейди Форбс. — А как мислиш ще издържи то, след като си се срещала с него два пъти седмично в продължение на повече от два месеца? О, Хариет, мисля, че познавам сърцето ти по-добре от теб самата. То ще бъде разбито.

— Предполагам, че ще стане ясно коя от двете ни е права — отговори Хариет с доста пресилена усмивка. — Освен това, Аманда, вече е твърде късно. — Тя се изчерви.

— Този мъж трябва да бъде нашибан с камшик и разстрелян — обяви лейди Форбс ядосано. — Наистина трябва, Хариет. Не му е работа да си играе с жени като тебе. Да се държи за такива като него. Сигурно има много жени, които горят от нетърпение да… да го обслужват срещу съответното заплащане.

Хариет отново стисна ръце.

— Предпочиташ ли да се изнеса? — попита тя.

— Не. — Известно време лейди Форбс гледаше наведената й глава. — Не си прекрачила границата на приличието, Хариет, при условие, че си дискретна. Без съмнение много хора допускат, че щом се забавляваш през сезона като млада вдовица, трябва да имаш любовна връзка с някого. За много ще е изненада, ако нямаш. Животът в обществото е донякъде като игра, скъпа. Човек трябва да знае правилата и строго да се придържа към тях. Можеш да се забавляваш с колкото си искаш джентълмени, при условие, че не позволите на никой да ви види при компрометиращи обстоятелства. На никой и през ум няма да му мине да ви съди, дори и да подозира истината. Аз не те съдя. Познавам те достатъчно добре, за да зная, че правиш това така, че да не навредиш на репутацията си.

— Поне няма да се налага да ти разправям други лъжи. Лъжите ме измъчват най-много.

— Вчерашната разходка в парка ще ти помогне — каза лейди Форбс. — Дори и някой да е подозирал нещо, а съм съвсем, съвсем сигурна, че не е така, ще се убеди, че е грешил. Тенби не ми могъл да направи нещо толкова безсрамно, като да се разхожда със своята… с тебе в компанията на баба си и леля си.

— Трябва да се приготвяш за екскурзията до реката. — Хариет се усмихна доста уморено.

— Да. — Лейди Форбс се изправи заедно с Хариет. — И ти трябва да се приготвяш за излизане, скъпа. Бъди внимателна. О, бъди много внимателна.

Тя прегърна младата си приятелка, преди да излязат от стаята.

 

 

Гневът бе емоция, която не спохождаше често Хариет. Майка й понякога казваше, за нейно добро, че е твърде невъзмутима, че има склонност да се превърне в съвсем безволево същество. Страхуваше се да не стане така и сега.

Както винаги кочияшът й бе помогнал да се качи в каретата, но с изключение на един студен поглед, херцогът с нищо не даде да се разбере, че е усетил присъствието й. Докато стигнат до неговото любовно гнездо и той я придружи по стълбите и през дневната в спалнята, тя разбра, че е бесен.

Добре, тя също беше сърдита. Спомняше си думите, които бе казал вчера на раздяла. Тогава тя бе твърде нещастна, за да може да се ядоса на думите му. Но беше ядосана сега.

— Е? — първата дума за следобеда изплющя като камшик. Бе пуснал ръката й и затворил вратата. — Подготвихте ли обясненията си, мадам?

— Би било глупаво да не го направя — отговори тя, — след като съм имала един ден за това. Предполагам, че трябва да кажа истината, ваша светлост. Добрах се чрез хитрост до възможността да бъда представена на баба ви и я принудих да ме покани в парка с предположението, че тя на момента ще се влюби в моята красота и изтънченост и ще започне да настоява да ме направите ваша херцогиня.

Очите му се свиха и той пристъпи напред, докато телата им почти се допряха.

— Бъдете внимателна, мадам, — изсъска той. — Сарказмът не ви подхожда.

— От своя страна — върна му го тя — арогантността наистина много ви подхожда, ваша светлост.

Сребърните му очи светнаха заплашително.

— Беше неизказано неприлично, вие, моята любовница, да пристъпите прага на къщата ми — продължи той — и да натрапите компанията си на нищо неподозиращите ми баба и леля.

— Чувала съм — отговори тя, — че това е заразно. Като тифа. Притеснявате ли се за тяхното… здраве, ваша светлост?

Почувства ръцете му като стоманени обръчи върху раменете си. Той я разтресе, докато главата й се залюля напред — назад и тя остана без дъх и невиждаща протегна ръце, за да се хване за реверите на палтото му.

— Хариет, престани — изръмжа той дрезгаво, пускайки я внезапно, преди да е намерила къде да се хване.

— Забравяте, ваша светлост — каза тя, натъртвайки на титлата му, — че аз не съм една от вашите проститутки и че не ми се плаща за услугите, които ви правя в това легло. Аз съм дама по рождение и баронеса по брак и няма да допусна да се отнасяте с мен като с мръсна курва. Ако аз съм курва, тогава и вие сте такъв. Защо жените трябва да бъдат считани за паднали, когато имат извънбрачни връзки, а мъжете не?

Тя не разбра откъде дойдоха тези думи. Никога през живота си не бе била толкова бясна. Може би защото отношението към нея… бе твърде ядосана, за да може да анализира чувствата си напълно. Ако още веднъж я докоснеше грубо, ще се нахвърли върху него с юмруци, реши тя.

Той я изгледа продължително с пуснати до тялото ръце.

— Ти не си курва, Хариет — каза той. — Или една от моите проститутки. Дори и метреса е неподходяща дума, тъй като това предполага да те издържам. Ти си моя любовница.

Нещо в стомаха й се преобърна. Думата я поласка. И същевременно звучеше като подигравка. Те не бяха любовници. Любовниците се обичаха. Самата дума предполагаше това. Те не се обичаха. Те просто имаха сексуална връзка.

Очите и гласът му бяха станали по-нежни. Но само за момент. Те отново станаха твърди и студени, когато той заговори отново.

— Защо реши, че е прилично да посетиш Сейнт Джеймс скуеър и да се представиш на нейна светлост? — попита той. — Познанството ти с леля ми ли ти се стори достатъчно извинение?

Сякаш наблюдаваше отстрани как ръката й се вдига и се стоварва върху лицето му. Зачака застинала от ужас и със стисната челюст той да я накаже. Но той не направи нищо. Все още ужасена тя гледаше как пръстите й се отпечатват по бузата му.

— Не ти ли мина през ума, че може би съм била поканена? — попита тя. — Не ти ли мина през ума да попиташ?

— Беше ли? — попита той. — Защо отиде?

— Може би — каза тя — от учтивост. Може би защото харесвам лейди София, въпреки че, разбира се, е трудно да се повярва, че някой може да обича толкова стара и толкова глуха дама, нали? И може би защото не знаех, че това е твоят дом и че дамата, на която бях представена и която ми бе представена просто като снаха и херцогиня е всъщност херцогинята на Тенби. Може би нямаше да разбера това, ако не беше влязъл в стаята.

— Не знаеше къде е моят дом? — попита той намръщено.

— Откъде да знам? Да не мислиш, че обикалям ден и нощ около дома ти, натъжена от несподелената си любов?

— Казах ти, че баба ми и леля ми пристигат в града — настоя той.

— И защо трябваше да направя връзката, когато получих поканата от лейди София? — попита тя. — Хората пристигат всеки ден в Лондон. Сезонът е в разгара си.

— Бил съм несправедлив с тебе — промълви, той сковано. — Моля за извинение, Хариет.

— Допускам това — каза тя. Беше доволна да чуе, че гласът й бе решителен колкото неговия.

— Добре — смотолеви той, отмествайки очи от нея и оглеждайки стаята. — Губим време. Нека да вървим в леглото.

— Не.

— Не? — той я погледна и веждите му се повдигнаха.

— Не — повтори тя и за момент се ужаси. Наистина ли ще сложи край на всичко тук и сега? Ще остави ли в себе си празнина до края на сезона — до края на живота си? — Не мога, ваша светлост.

Очите му се вторачиха в нейните. Той стисна ръце зад гърба си.

— Без съмнение ще ми обясниш защо — изръмжа нетърпеливо.

Тя не бе сигурна дали може да обясни и на себе си.

— Ние сме ядосани един на друг — каза. — Ти ми се извини, но не го мислиш наистина и аз не съм ти простила. И все пак искаш да легна с теб? Не очаквам това да бъде направено с любов. Ние и двамата се съгласихме, че няма любов и романтика, само взаимно търсене на удоволствие. Но все пак трябва да изпитваме нещо един към друг. Това не е само акробатично изпълнение. Дори и да казваш, че не съм курва и аз зная, че не съм, няма да позволя да се чувствам като такава.

Той стоеше пред нея, без да помръдне и да каже каквото и да било.

— Хариет — започна най-сетне. Гласът му отново бе нежен. — Аз наистина съжалявам за гнева си. Не бях справедлив. И за моята арогантност. Не виждам никаква причина да не бъдеш представена на баба ми. И бях трогнат от твоето внимание към леля ми. Повечето хора я намират досадна. Ще ми простиш ли? Моля те…

Тя кимна незабележимо, без да вдигне поглед.

— В това, което правим тук, няма любов или романтика — каза той. — Но то е повече от акробатично представление, Хариет. Мили Боже! Така ли виждаш нашите срещи? Ти ми доставяш повече удоволствие от всяка жена, която съм познавал. Ти си все още сладката, искрена, малка Хариет, която ме очарова преди шест години. Малката сладка Хариет с характер. Това ми харесва. — Той сложи един дълъг пръст под брадичката и повдигна лицето й. — Когато си в това легло с мен, аз във всеки момент съм наясно, че ти си Хариет.

Тя се вторачи в очите му, но беше невъзможно да разбере дали усмивката, която вижда там, бе подигравателна или не. Нов гласа му имаше нежност. Това бе достатъчно. Беше достатъчно да разбере, че не е просто някаква си жена за него. Това бе всичко, което искаше. Знаеше, че няма място за любов. Никога не бе очаквала любов.

— Хариет! — той поглади брадичката и бузата й. — Ти си права. Вчера се държах с теб, сякаш си някаква пропаднала жена. Аз съм свикнал с друг тип… любов, предполагам. Моля те да ми простиш. Това няма да се повтори.

— Арчи. — Тя докосна с пръсти гърдите му и ги отдръпна отново. — Струва ми се, че аз бях толкова ужасена и притеснена, колкото и ти, когато разбрах, че съм в твоя дом и с твоите роднини.

— Прости ми — повтори той.

— Да. — Когато тя го погледна този път, видя, че очите му я изгаряха. Той я изненада като взе ръката й и я поднесе към устните си. След това се наведе и притисна устните си в нейните.

Това приличаше много на любов! Ръцете й се сключиха около врата му. Твърде много. Твърде много. Той я целуна с нежност, която не бе проявявал преди. Тя се отпусна в прегръдките му, опитвайки се да не мисли за опасността, ужасната опасност да повярва, че е нещо повече за него от едно тяло, с което той обича да се забавлява. Не трябва да започва да си вярва, че идват тук да се любят. Единственият начин да направи края поносим, а и останалата част от живота си поносима, е да се придържа безмилостно към истината, че между тях въобще няма любов. И двамата го казаха отново този следобед. Бяха се споразумели и помежду им нямаше никаква любов.

Но целувките му приличаха много на любов.

— Да отидем ли в леглото? — попита той все още с устни върху нейните.

Тя кимна и потръпна. Току-що бе отказала да отиде, защото между тях нямаше никакви лични чувства. Сега се страхуваше, че има твърде много. Перверзно, но би искала той отново да бъде по-безчувствен — какъвто бе последния път.

— Ще го направим по-бавно днес, нали? — попита той, водейки я към леглото, въпреки че още не я бе разсъблякъл. — По-нежно, Хариет? Ще ти хареса ли повече? Ще се опитам да не мисля колко малко време ни остава. И ще почиваме, когато телата ни се нуждаят от почивка. Това е част от опита… да се наслаждаваме един на друг. Трябва да ме научиш да бъда такъв любовник, какъвто ти искаш.

Тя гледаше очите му, когато той я съблече до леглото, но не виждаше и следа от подигравка в тях. Със сигурност тази идея бе с главата надолу. Не искат ли мъжете жената да бъде такава любовница, каквато те искат? Може ли да е истина, че нейните чувства, нейните нужди, нейните предпочитания са важни за него? Или той й се подиграваше, защото тя бе ядосана и му бе отказала отначало?

— Ще ти е приятно ли това? — попита той.

— Да — отговори тя.

— Легни тогава — каза. — Докато се приготвя да те любя нежно.

Да ме люби. Внезапно почувства много по-ясно, отколкото предишните два пъти, че си играе с огъня. И няма начин да не се опари. Той също ще се опари, помисли тя, гледайки в усмихнатите му очи, докато той се събличаше. Ще прави любов с нея. Ще й даде това, което мислеше, че тя иска.

И това, което тя мислеше, че иска.

 

 

— Вечеря за двадесет и четирима — каза херцогинята на Тенби и подаде на внука си списъка, когато се оттеглиха в дневната след вечеря. Херцогинята никога не бе позволявала на мъжете да се бавят с портвайна, когато вечеряха в семейна обстановка. — Включих хората, които специално спомена тази сутрин, Тенби. Сама избрах останалите. Ще забележиш, че освен лейди Филис Рийдър съм включила Кингсли и тяхната дъщеря, лейди Лейла. Разбрах, че е била представена тази пролет, въпреки че едва е навършила седемнадесет години. Може би ще я прецениш. Момичета, които току-що са напуснали училище, по-лесно се подчиняват на волята на съпрузите, отколкото тези, които са в своя трети сезон. И тя е дъщеря на маркиз.

Той замислено погледна списъка.

— Виждаш, Тенби — продължи баба му, — че не затягам примката около врата ти. Ще има още двадесет и трима души, освен лейди Филис. Ще ми е интересно да я преценя.

Баба му бе удивителна, помисли си херцогът, докато очите му преглеждаха имената в списъка. Беше в Лондон от два дни и не бе идвала тук от две години, и все пак знаеше кой е тук и кой е подходящ за публичното оглеждане на евентуалната му годеница.

— Има само двадесет и три имена в списъка — каза той, броейки.

— А? — леля му бе привършила с разливането на чай и се бе заинтригувала от разговора. Той повтори високо какво бе казал.

— Трябва ни още една дама — каза баба му. — Не зная дали ще предпочетеш лейди Тревър, лейди Холдън или лейди Прайд, Тенби? Искам да се консултирам с теб.

— А? — заинтересува се отново лейди София.

Херцогинята повтори думите си.

— В списъка ли е моята скъпа лейди Уингъм, Арчибалд? — изрева старата дама. — Казах на Сади да я включи, но не зная дали ме чу. Понякога ми се струва, че Сади оглушава.

Херцогът не смачка листа само с огромно усилие на волята.

— Името й не е тук, лельо — отговори той.

— Добави го, Арчибалд — нареди тя. — И я сложи до мен по време на вечерята. Тя е единственият човек, който има желание да говори достатъчно високо, за да го чувам. Мога да се закълна, че всички други говорят само тайни, щом само шепнат.

— Струва ми — извика херцогинята, — че лейди Уингъм няма да се чувства добре в такава компания. Може би ще я поканиш на чай някой ден през следващата седмица.

— Знаеш, че не обичам да създавам трудности, Сади — запъна се лейди София. — Аз съм най-сговорчива от всички, нали, Арчибалд? Не трябва да отговаряш, скъпо момче. Но няма да присъствам на тази вечеря, ако моето мило дете не е до мен. Никога няма да простя на Уингъм, че се ожени за момичето. Щях да я взема за моя компаньонка, когато майка й почина. Но той бе добър с нея, така че все пак трябва да му простя. Добави името й в списъка, Арчибалд.

— Е, Тенби? — херцогинята го погледна настойчиво. — Имаш ли възражения срещу присъствието на лейди Уингъм?

— Никакви, бабо — отговори той. — Тя, изглежда, искрено обича леля Софи.

— А? — попита леля му.

Той остави баба му да повтори думите му, докато прекоси стаята към масата и потопи перото в мастилницата, за да добави името, което щеше да направи броя на гостите му четен. За понеделник вечерта.

Стоя до масата по-дълго, отколкото беше необходимо, очите му четяха списъка, спирайки се на името на лейди Филис, името на лейди Лейла и на Хариет. Чувстваше се нещастен. При обичайни обстоятелства сега щеше да вечеря сам в апартамента си или по-вероятно в някой от клубовете си. След това щеше да седи и да мисли, или ако бе в клуба, щеше да намери шумна компания приятели, с които да гуляе. Щеше да поиграе на карти. Може би щеше да убеди Брус или някой друг приятел да отиде с него при Анет. Не. Не би направил това. Но нещо такова. Вместо това щеше да прекоси стаята отново и да забавлява баба си и леля си поне още един час, преди да се оттеглят за сън.

Искаше само да поразмисли какво бе направил.

Бе правил любов с нея. Бе разбрал нейната нужда за нежност. Бе се държал непростимо неуважително с нея — бе я накарал да се чувства като курва. И защото я обичаше, или може би защото имаше съвест, бе решил да й даде нежност. Но тъй като не можеше да раздели нежността от любовта, й бе дал и любов. Макар че нито тя, нито той бяха нарекли това, което се случи между тях, любов.

Господи! Всичките му предразсъдъци се бяха срутили и той бе правил любов с нея. Нещо, което не бе правил преди с никого, и нещо, което искрено го ужаси. Не че бе загубил контрол върху себе си. Контролираше се може би много повече, откогато и да било. Всяко движение, всяко докосване по време на това, което бе останало от техния час и половина, след като бяха свършили да се карат, бе отдаден да й достави удоволствие според нейните мерки, не като физическо упражнение, а като среща на двама души, които изпитват някакви нежни чувства един към друг. Беше владял напълно тялото си и все пак бе загубил напълно контрол върху емоциите си. Всяко движение, всяко докосване бяха изпълнени с любов.

Не знаеше дали някога ще може да легне с жена без тези измерения, които правеха всичко много по-различно. Изведнъж осъзна защо актът се наричаше правене на любов. Не знаеше как ще може да се откаже от нея в края на юли. Ще бъде ли възможно, чудеше се той, да я убеди да остане негова любовница след брака му през лятото? Съмняваше се. Много се съмняваше. Той бе изненадан и дори малко разочарован, че тя бе готова да му даде добродетелта си. Беше сигурен, обаче, че тя нямаше да бъде съгласна да се забърка в извънбрачна връзка.

И така, бъдещето се очертаваше плашещо и празно.

— Доволен ли си от списъка на гостите, Тенби? — Не бе чул кога баба му се бе приближила зад него. Тя сложи ръка на рамото му.

— Да, бабо — кимна той. — Предполагам, че не трябва да питам дали поканите са готови. Разбира се, че си ги приготвила.

— Разбира се — отговори тя. — Нямаш нищо против прищевките на Софи?

— За лейди Уингъм ли? — попита той. — Не, разбира се. Защо трябва да имам?

— Просто се надявам, че не си много доволен — каза херцогинята. — Тя е необикновено красива млада жена и има свежест и чар, които са необикновени.

— Да — пак кимна той.

— Забелязах вчера — продължи тя, — че бе впечатлен от нея, Тенби.

— Аз? — засмя се той. — Винаги се впечатлявам от красиви лица, бабо. И половината Лондон е впечатлен точно от това лице. Трябва да си забелязала в парка колко много са ухажорите й.

— Да, скъпи — каза тя. — И понякога това предизвиква мъжката гордост. Ще я считаме за компаньонка на Софи в понеделник вечер, нали?

— Съмнявам се, че леля Софи ще ни остави някакъв шанс, дори и да решим друго — отговори той.

Баба му го потупа по рамото.

— Върни се при огъня — каза тя. — Или тя ще си помисли, че си говорим нещо тайно. Очаквам големи неща от тебе преди края на лятото, Тенби, и наследник до Коледа. Няма да ме разочароваш, знам. Никога не си го правил. Дядо ти те е възпитал добре.

Той взе ръката й от рамото си, когато се изправи и я целуна, преди да я сложи върху своята.

— Надявам се, бабо — каза той, усмихвайки й се, — че жена ми ще бъде достатъчно разумна да ми роди син от първия път, а не той да следва три или четири дъщери.

Тя си изправи.

— Херцогините по наша линия винаги са разбирали задълженията си, Тенби — отсече тя. — Няма нито една от нас в продължение на почти век, която да не е раждала първо син, и то само година след брака. Всичко е в наследствеността. Избери жена от добро потекло и по това време следващата година вместо вечеря ще планираме кръщенето на наследника на Тенби.

— А? — попита лейди Софи, когато се приближиха към нея.