Дикси Браунинг
Любовни сънища (9)

Глава девета

Ани се примири с твърдост, която бе развила у себе си през дългите години на самотен живот. Щеше да се справи! Ще зачеркне един полулюбовник и ще прибави приятел…

Нима случилото се може да бъде наречено любов? За него не, но тя се бе влюбила, още преди да я бе докоснал… Трудно щеше да избяга от чувствата си, дори той да си заминеше завинаги от живота й. Онова, което бе чувствала към Сид, беше привързаност. А Тай беше част от самата нея, от сърцето й.

Натиквайки мъката дълбоко в душата си, тя нахлупи светлокафявата шапка и уви шала около врата си. Като излезе през задната врата, тя зави към колибката и намръщено се огледа. Мъртвият ястреб го нямаше…

Ани кръстоса ръце на гърдите си, за да се затопли и със скриптящи по замръзналата трева стъпки, се отправи към бараката. Дали не бе загубила и последната си капка здрав разум? Може ли да е погребала ястреба и да не си спомня? Наистина снощи бе в стресово състояние, но не мислеше, че би могла да забрави такова нещо. Тогава видя прясното гробче, украсено с борова клонка.

— О, Тай! — заплака Ани тихо. — Защо трябва да си толкова добър! — тя никога нямаше да потърси друг мъж. Не би намерила такъв като него. Стоеше под есенното слънце и се чувстваше безкрайно самотна.

После бавно се затътри към къщата. Трябваше да се обади на родителите си в хотела. Ако изчезнеше за няколко дни, нямаше да го вижда, докато е тук.

— Но аз разчитах да се видим днес за обяд — запротестира Клеър. — Ивън ще обядва в клуба със стария Уартингтън от банката, а аз не понасям пурите му. Вече се извиних. Не ми отказвай, мила! Знаеш колко мразя да се храня сама! Чакам те в дванадесет и тридесет.

Ани прекара сутринта в ателието. С невиждащи очи, втренчена в сянката на ръката си, движеща се по листа, тя усети ужасна болка дълбоко в себе си.

— О, Тайръс, защо не ме пожела достатъчно силно!

В единадесет часа се обади в „Пърсимън Прес“.

— Готово! Всичко, освен заглавната страница! Но ако можеш да почакаш две седмици за нея, останалите рисунки ще бъдат на бюрото ти утре в девет! — съобщи тя на Сюзан.

— Кой така запали огън под краката ти?

— Реших да се махна за няколко дни и да отида до Ню Йорк.

— Но аз подготвих следващите ти два договора. Днес изпратих ръкописите по пощата. Между другото, помисли за корицата. Художникът ни ни напусна и отиде в някаква рекламна агенция. Защо не се преместиш в Шарлота?

— Само ако покривът падне отгоре ми! Повярвай ми, няма да чакаш дълго!

Ани закъсня с десет минути за обяда, а майка й с двадесет. Клеър въздъхна драматично и поръча бяло вино.

— Цяла сутрин ми пълниха главата с финансови отговорности. Ужас! — тя потръпна. Светлината, идваща откъм близкия прозорец безмилостно осветяваше бръчките около очите и фино полираните й с розово червило устни. — Между другото, не се ли хвърляш с главата надолу?

„С главата надолу ли?“ — Ани премигна учудено.

— Искаш да кажеш във финансово отношение?

— Не бъди недосетлива, скъпа? Тайръс Клей ми се струва изключително опасен мъж. Достатъчно ли го познаваш?

— Достатъчно, за да му имам доверие — съобщи спокойно Ани. — И освен това, мамо, ние сме само приятели.

— Прекрасни думи! — сухо отбеляза Клеър. — Аз съм омъжена вече тридесет и седем години и знам за мъжете много повече, отколкото ти. Приятелството между мъж и жена е невъзможно, а вие и живеете заедно.

— Клеър, преди няколко поколения жените дори не са могли да гласуват. Сега те заемат важни постове в държавата. Нещата са се променили, знаеш това.

Клеър не отговори, загледана в млада, красива жена, седнала на близката маса. Обърна се и въздъхна:

— Първата и последна любовница на мъжа е неговата работа. Истинското предизвикателство за него. Някога си мислех, че ако имаме дете, нещата ще се променят. Уви! — Клеър продължаваше да говори, но горчивината се долавяше в изисканото й южняшко произношение.

Слисана от неочакваната й изповед, Ани не намираше думи да й отговори. С цялото си сърце би желала да я утеши:

— Мамо…

— О, не приемай нещата трагично — въздъхна Клеър и остави чашата с вино на масата. — Ако по този начин се впечатляваш от моите думи… Все пак е добре, че не се срещаме твърде често. Днес ще поръчам нещо специално, което приготвят тук и което е ужасно вкусно?

— О, както решиш, мамо…

— Не прекалявай, мила, „Клеър“ е достатъчно. И искам да се върна на онова, което казах за Тайръс. Той е прекалено великолепен и опитен за теб. Хвани се за някой приятен и спокоен мъж, като предишния ти приятел — професора. Така, когато свърши меденият ви месец, няма да бъдеш съкрушена.

 

 

По-късно следобед, драскайки безцелни кръгове върху лист вестникарска хартия, Ани мислеше над думите на майка си. Може би не бе я разбрала правилно? Беше ли възможно да се е заблуждавала през всичките тези години за живота на родителите си? Тя винаги смяташе бракът им за успешен, а отношенията им за идеални.

— Но аз не съм Клеър — напомни си Ани. — А Тай няма нищо общо с баща ми.

Смачка драсканиците и залепи чист лист рисувателна хартия на масата, като се приготви да работи сериозно. За разлика от Клеър, тя си имаше собствена кариера и собствен начин на живот. Бе живяла твърде дълго сама, за да се остави да бъде зависима от когото и да било. Ако не можеше да има Тай, щеше да преживее и без него. Знаеше как да се справи, докато болката отмине…

 

 

Седем часа по-късно, тя все още работеше, когато Тай се обади по телефона.

— Ани? Тай се обажда. Слушай, минах по обяд и си взех някои неща. Изглежда ще бъда в лабораторията чак до утре, а после ще отида направо в Рейли. Кес ще бъде там, така че за известно време няма да се връщам вкъщи. Имаш ли молив? Запиши един номер, ако ти се наложи да ме намериш.

Ани гледаше с празни очи редицата рисунки в рамки на стената и не се опита дори да запише номера. Щеше да й бъде адски трудно да го потърси някога.

— Ани? Разбра ли? Слушай, сигурна ли си, че си добре?

— Разбира се, че съм! Защо да не съм? — после добави по-меко. — Тай, благодаря ти, че погреба ястреба вместо мен. Наистина съм ти благодарна!

Той започна отново да говори, но тя го прекъсна. Ако сега омекнеше, беше загубена.

— Всъщност, радвам се, че се обади. Аз все пак ще отида в Ню Йорк с Клеър и Ивън. Клеър е права, цяла руина съм. От години не съм ходила никъде. Ти имаш ключ, така че оправяй се вкъщи! Тай? Би ли ми направил една услуга?

Последва пауза, а след това Тай каза с пресипнал глас:

— Разбира се, Ани, кажи каква?

Борейки се с желанието си да го попита какво смята да прави с Кес, тя с усилие продължи спокойно:

— Ако започне да вали, нали ще провериш кофите на тавана?

— А външните кранове?

— О, остави ги! — неочаквано и за самата нея й бе омръзнала отговорността за старата, рушаща се къща. Всичко й беше омръзнало. Всичко!

— Виж, зарежи ги. Не е толкова важно, имаш да вършиш толкова неща. Дочуване! — Ани се облегна на стената и покри лицето си с ръце. „И ако доведеш тази… тази жена тук, в къщата ми, ще си имаш големи неприятности“ — закле се тихо тя. А щеше да разбере, ако Тай и Кес са се любили в къщата й, в това легло горе, докато тя е била в Ню Йорк. Интуицията щеше да й го подскаже в момента, в който прекрачи прага.

 

 

— Виж какво Кес, съжалявам. Намерих начин да открадна няколко часа за сън. Много добре знаеш, че ако дойда в хотела, последното, за което ще имам време ще е да спя — Тай отдалечи слушалката от ухото си, докато поутихнат фойерверките от другата страна. Бе се приготвил за това. Те не можаха да се видят, освен за вечеря и няколко минути, откраднати между интервютата на Кес и пролуките в графика на Тай в лабораторията. Пак се бе наложило да й откаже среща и се обади, за да й обясни.

— Знам, че обещах! Това не значи, че… — с нарастващо раздразнение той едва дочака да спре и опита отново: — Кес, изпитанието не е завършило… О, не! По дяволите! Няма начин да дойда в Рейли сега. Едва съм намерил четири часа, за да поспя след тридесет и шест часа работа и изобщо не ме интересува, че губернаторът щял да присъства…

Търпението му се изчерпа, но трябваше да бъде честен — наистина й бе обещал…

— Тайръс, това не е просто подражател на Елвис. Този път представям истински талант, който ще стигне върха на класациите. Той още щеше да пее в църковния хор, ако не бях използвала връзките си, за да го лансирам. Ще пее пред губернатора, пред хората от културното ведомство и пред половината богаташи от източното крайбрежие. И сега ли ще ми кажеш, че не можеш да отделиш няколко часа за най-голямото ми откритие? Толкова е важно за мен, Тайръс!

— Кес, мила, ти нямаш нужда от мен там. По дяволите, та аз даже нямам и смокинг.

— Иди и вземи под наем.

— Кес, ще заспя още в началото!

Кес смени тактиката и заговори нормално:

— Знам къде има огромно двойно легло. Ако знаех, че няма да го споделиш с мен, щях да отседна в „Хауърд Джонсън“.

— Мила, съжалявам, много съжалявам, но…

— Ти нещо ме мотаеш! — каза Кес остро. — Какво има? Да не се страхуваш, че пак…

Тай усети познатото туптене в слепоочията си.

— Докога ще бъдеш в града?

— Бих могла, да остана някой и друг ден, но защо? Ти се опитваш да се измъкнеш, значи нищо не се е променило.

Съзнателно или не, Тай се чувстваше задължен да бъде в лабораторията при такива важни изпитания.

— Виж, Кес, мога ли да ти се обадя по-късно? Ще направя всичко възможно. До утре сутринта ще зная дали ще мога да дойда или не, но при всички случаи ще се чуем, нали? Ако не мога да дойда за вечерята, ще се видим след това.

Той затвори телефона, изруга тихо и си помисли защо не е сутрин, за да може да излезе навън и да нацепи няколко пъна на трески за огъня. Беше му нужен някой, с когото да се разговори, за да може да заспи. Имаше нужда от глътка алкохол, но, вместо това си направи чаша силен чай и самоиронично вдигна тост.

— Жени… — измърмори тихо. След една дълга минута на размисъл, Тай бе принуден да признае, че бе изпаднал в паника, още в момента, когато Кес се обади, за да съобщи, че пристига в Рейли. По дяволите, да не бе полудял? Нали очакваше тази среща още от момента, когато напусна Уилмингтън? Защо сега, когато отново имаше шанс да се реабилитира пред Кес, се дърпаше? „Страх те е да си го признаеш, старче! Страх те е още веднъж да не се изложиш, нали? Страх те е да не ти се изсмеят в леглото!“

Тай въздъхна тежко и преглътна изстиналия чай. Онази магьосница го бе накарала да живее толкова дяволски здравословно, че не бе вкусвал алкохол вече цял месец.

Нямаше съмнение, бе му помогнала. Спаси го от самосъжалението и го накара да погледне нещата в очите. Беше му станала приятел! Защо не беше тук сега? Той имаше нужда да поговорят, имаше нужда да се довери някому…

Не знаеше, какво, по дяволите, иска от нея. Но през тези няколко седмици, през които живяха заедно, той получи желаното… спокойствие. Не, спокойствие не беше точната дума, тя не разкриваше напълно смисъла на удоволствието да живееш с жена като Ани. Бе започнал да се събужда с предчувствието, че всеки нов ден ще му донесе ново чудо… „Предателка! Накара ме да променя дори и мисленето си с нейните философски книги и изчезна!“

Все пак, призна си Тай, не бе ли изпитвал известна непълноценност през всичките тези години? Като че ли му бе липсвало нещо важно… Може би нямаше отговор за всяко нещо. Може би никога нямаше да го узнае, но онова мъчително чувство бе изчезнало.

 

 

Решението й да отиде в Ню Йорк беше прибързано. В следващите няколко дни Ани имаше достатъчно време, за да се разкайва за това. Почти не можа да се види с Ивън. Неговите вечни ангажименти! Беше затрупан от работа през деня и очарователен, макар и леко разсеян, вечер. Ани се възхищаваше от енергията и хъса, с които работеше винаги.

Клеър бе на петдесет и осем години, но все още красива, макар и да й бе необходимо все повече време, за да постигне онова, което наричаше свой собствен стил и все повече време вечер, за да възстанови силите си.

По настояване на Ани пазаруването бе сведено до минимум и парите, които харчеше, си бяха нейни собствени. Покривът бе чакал толкова дълго, щеше да почака още година.

На четвъртия ден вечерта тя реши, че повече не може да издържа. Чувстваше се измъчена и безпомощна. Дявол да го вземе, и двамата имаха нужда един от друг! Ако не бяха създадени един за друг, защо съдбата го доведе пред вратата й? За да обърка целия й живот ли?

Тя се обади на летището и направи резервация. Събра си нещата и успокои Клеър, макар да изпитваше същите съмнения като нея. Дали той все още беше в хотела в Рейли с Кес или я чакаше вкъщи? Независимо от развитието на нещата, тя трябваше да се съвземе и да продължи да живее, както досега. Обеща на Ивън да си фризира косата, на Клеър — да пише често, а на себе си — да бъде по-добра дъщеря…

О, Господи, колко мразеше подобни състояния!

 

 

Проклятие! Какво всъщност се опитваше да му докаже? Тай прекоси разхвърлената стая намръщено. Обувки пред предната врата, обувки пред задната врата, един чифт под масичката… Нищо чудно, че краката й винаги са студени. И книги имаше навсякъде, да не говорим за сухите листа и парченцата ръждив метал. Върху прашната махагонова маса се мъдреше красива китайска купа, пълна с върхове от стрели и ръждиви части от снаряди, може би от Гражданската война. Интерес към историята ли или Ани си беше просто такава? Авантюристка! Тай се усмихна скептично. Кой бе той, за да нарича другите „авантюристи“? Гримасата му изчезна, но очите му останаха мрачни. Отдаден на мисли за Ани и лабораторията, той успя да провали оправянето на отношенията им с Кес. Така се случи, че не прекараха нито нощ заедно и дори когато се срещнаха за вечеря, той бе твърде изморен, а тя твърде затворена. Разделиха се хладно. Бяха я поканили за едно предаване по телевизията. Скоро след това Тай си тръгна, единствено със съжалението за пропуснатата диета.

Вече мислеше да си отиде оттук и да остави проклетите водопроводни тръби да замръзнат. Беше изпразнил кофите от тавана и проверил всички кранове в къщата, която се рушеше. А бе била доста красива къща с изкусни дърворезби, които обаче се нуждаеха от постоянни грижи. Но Ани бе заета с отглеждането на ястреби, с търсенето на метални парчетии в околността и с наблюдения над бобрите по реката. Или пък с пътувания до Ню Йорк!

И какво всъщност го интересуваше всичко това? Нека да се забавлява по цяла нощ с техните приятели. Приятели! Това ли искаха всички жени? Първо Кес, а сега и Ани? Не могат ли да оценят това, което си струва в този живот!

Би жертвал какво ли не за едно силно питие, но се чувстваше достатъчно виновен и без това. Откакто Кес беше в града, заряза и диетата, и разходките. Беше се отпуснал. Не бе оправдал очакванията й и тя беше бясна.

— Никога не си направил нещо, което съм пожелала! — обвини го тя накрая, когато се прибра в два и четвърт сутринта в хотела. Той бе отишъл там направо от лабораторията, изморен до смърт, без желание да се карат, но се наложи да я почака, докато тя се прибере. Най-накрая тя се появи, облечена като блестяща пеперуда, миришеща на „Бърбън“ и на тежкия си екзотичен парфюм.

— Мила, обясних ти защо не можах да дойда с теб тази вечер — започна Тай търпеливо.

Качиха се в нейната стая и Тай погледна с копнеж към леглото, въпреки че ужасно му се спеше.

— О, разбира се, твоята скъпоценна работа! Ако не е някой научен експеримент, то ще е някой измислен набързо проект, който да накара такива бивши водолази като теб да се чувстват нужни!

Пулсирането в слепоочията му се появи отново.

— Не, не си права! Хората ще разчитат за в бъдеще на морето повече, отколкото досега…

— О, излез, моля те, от черупката си! Остави ме без кавалер за вечерята! Цял ден чаках да се обадиш и когато се опитах да се свържа с теб, някакъв от твоите в лабораторията каза, че не си можел да дойдеш до телефона.

— Кес, ако имаше начин да дойда с теб, щях да го направя. Броил съм дните, докато те чаках, знаеш ли?

Беше ли ги броил наистина?

— О, сигурно си ги броил — въздъхна тя, без да му повярва. — И какво, ако не бях дошла в Рейли?

— Щях да се върна в Уилмингтън, веднага щом се освободях.

— Така ли? — червени петна бяха избили под внимателно положения й грим.

Тай я гледаше и си мислеше, че това бе жената, която го бе довела до отчаяние.

— Така! — отговори той привидно спокойно. — Кес, мислех да купя малък траулер и място близо до морето. Плановете ми бяха така или иначе да се върна на крайбрежието в началото на следващата година.

— Траулер ли? Искаш да кажеш, че ще се занимаваш с риболов?

Нямаше начин да се угоди на тази жена. По дяволите! Той я вдигна и я хвърли на леглото.

— Не бой се, ще има достатъчно време и за нас — каза той, като опита за последен път да се сдобрят. Никога не можеха да разговарят нормално. Единственото място, където се разбираха, бе леглото…

Но нещата пак не бяха наред. Кес се разтопи още при първата целувка. Проблемът беше, че колкото повече се разнежваше тя, толкова повече той изстиваше. Ръцете й шареха навсякъде по тялото му, но вместо да приеме предизвикателствата й, както правеше винаги по-рано, той се държеше като уплашена девственица… Тай отчаяно се опитваше да направи всичко възможно, за да я заблуди.

— Ммм, какъв бе парфюмът ти?

Кес изглежда се поливаше цялата. Сигурно и той миришеше на него… Без да иска, си припомни лекото благоухание на билки, което се носеше от Ани и извърна глава встрани.

Кес плъзна крак между неговите и прошепна нещо в ухото му, което да го възбуди.

За съжаление ефектът бе обратен. Той съвсем се отказа. На времето бе приел някак си факта, че вече никога няма да може да се възбуди… Но този път причината не бе в него, независимо в какво щеше да го обвини Кес… А тя, бясна, го обвини за всичко, за всичко… Тай бе щастлив, че се отърва толкова бързо. Караше към къщи по пустата магистрала и си мислеше, че по някакво чудо, чувството му за мъжко достойнство се бе отървало дори без драскотина…

След всичко, което си бяха казали, нямаше връщане назад. Каквото и да се случеше, отношенията им с Кес бяха приключили. Той нямаше какво да предложи на жена като Кес, а и тя на него. Господи!

Тя не притежаваше нищо от онова, което той търсеше. Странно защо всичко бе продължило толкова дълго! Бил е сляп, без да го съзнава!

— Къде, по дяволите, е тази жена? — попита Тай още веднъж празната къща. — Колко време й трябва, за да си купи нови дрехи?

Приеми! Клеър беше споменала, че ще има приеми и че всички известни личности ще са там. Кои, по дяволите, бяха всичките тези „известни личности“? Онези, които Ани познаваше и онези, които бяха от кръга на нейните родители, едва ли бяха едни и същи хора. Би се обзаложил, че е така! Той се молеше на Бога тя да се завърне по-скоро вкъщи… Тай намръщено погледна празната камина. Беше студено, но му се стори безсмислено да пали огън за сам човек.

Първия ден след като Ани беше заминала, той се прибра след дълъг разговор с Дженингс и се отказа от плановете да се настани в хотел. Къщата беше студена и пуста, но си включи електрическото одеяло и спа цели десет часа. Оттогава все сновеше между Кес и лабораторията. Слава Богу, че всичко бе приключило! Сега имаше време, но не му се спеше. Влизаше от стая в стая и навсякъде забелязваше нещо нейно.

Той се качи нагоре към ателието и отвори вратата. Сякаш попадна в друг свят. За разлика от останалата къща, то бе подредено и чисто. Боядисано цялото в бяло, създаваше илюзията за простор. Светлината нахлуваше през три големи прозореца и падаше върху една хоризонтална и една наклонена чертожна маса. Нещата й бяха педантично подредени върху открити полици и половин дузина лампи бяха поставени така, че да осветяват при необходимост масите под различен ъгъл.

Тай влезе и с изненада откри, че тук се чувства истинското й присъствие, а не в разхвърляните стаи долу. Цяла редица картини в рамки — серия пейзажи, няколко портрета, натюрморти с цветя и плодове, бяха изложени по стените. Той ги разгледа. Бяха добри. Някои от пейзажите му се сториха познати. Не беше ли онази група скали, където си направиха пикник тогава, когато тя го изостави? Имаше и цяла колекция от рисунки на птици. Онези отвратителни същества с кръгли очи трябва да бяха малки бухалчета, а другите със зинали човки — сигурно отглежданите от нея.

Беше оригинална художничка. В организацията на работата й не се забелязваше нищо от безпорядъка, който цареше долу. В картините и рисунките личеше неин стил и добра техника. Излъчваха толкова тънка чувствителност!

Беше добра, добра във всичко, с което се захванеше. Но беше заминала… Тай искаше да е тук. Липсваше му.