Дикси Браунинг
Любовни сънища (8)

Глава осма

— Не мога да повярвам, че го казах? — прошепна Ани. Тя очакваше Тайръс да я отблъсне… — Тай, не исках да кажа точно това… или по-точно… исках, но… не да… — тя се измъкна от прегръдката му и седна на един стол, захлупила лице в ръцете си. — О! Знаеш какво искам да кажа! — завърши тя отчаяно.

Тай я гледаше безпомощно. Какво ставаше по дяволите? Една птица умря, една жена плачеше, или по-точно се мъчеше да заплаче, което бе по-лошо. Гърлото му се сви… Проклятие! Какви чувства изпитваше към тази жена, за да се вълнува толкова силно? Точно сега не биваше да се поддава на нейните емоционални изблици! Поне не сега, в тези няколко дни, когато Кес щеше да пристигне. Достатъчно му бе това, че идването й съвпадаше с момент на върхово напрежение в лабораторията. Имаше последен шанс да се реабилитира пред Кес. Затова не биваше да се натоварва с никакви допълнителни емоции.

— Ани… — Тай я погледна и си позволи да се усмихне. Тези отблясъци, които танцуваха по повърхността на светлокафявата й коса, тези разбъркани къдрици…

— Ани, приготви се за сън. Ще направя чай. Искаш ли?

Беше опустошена емоционално, за да възразява. Ани кимна и отвори вратата на леденостудената си спалня.

Чаят бе готов и Тай я настани в хола, където беше сложил един пън върху въглените в камината. Накара я да седне на дивана, с одеяло върху коленете, и й поднесе чашата. Коленичи в краката й и я загледа загрижено.

— Не е ли слаб? Не сложих много мед и не е много сладък.

— Чудесен е, много е приятен. Толкова е студено… — Ани гълташе хладната течност и се опитваше да се усмихне.

— Да, става студено… — повтори Тай.

— Обикновено го държа до камината, но сега съм забравила. Чудно е, как нещата зависят едно от друго? — добави тя с леко оживление. — Природата си има план. През лятото навсякъде пълзят мравки, а през зимата ги няма…

Тай отново кимна. В думите й имаше някаква логика.

— Ани, имаш ли някакви успокоителни?

— Защо, за да заспиш ли? — Ани остави чашата си. — Тай, на мен не ми трябват хапчета. Нищо особено ми няма, освен че съм изморена и малко тъжна. Затова си мислех, колко ще е хубаво да заспя в прегръдките на… приятел.

„Приятел!“ — чувствата й се бяха объркали след преживяното през последните няколко часа, но Ани нямаше сили да избегне близостта му. Невинно изказаното желание не бе чак толкова невинно! Това, което искаше от Тайръс, бе много повече от приятелство, но ако той можеше да й предложи само приятелството си, тя щеше да го приеме. Щеше ли наистина? Не го ли бе приела вече?

— Ани, имаш ли някакво бренди вкъщи?

— Не, но мисля, че тук някъде има малко домашно уиски. Знаеш ли, че чуждата топлина е добро средство против настинка? Според една статия, която четох наскоро, при допир на здрав човек се стимулират оздравителни процеси в тялото на болния — тя се опитваше да се оправдава. Събрала смелост, Ани продължи предизвикателно: — Нали не си мислиш, че съм имала нещо друго наум?

Тай си го бе помислил и това го бе изплашило ужасно. Напоследък проблемите, които бе имал с тялото си, май бяха отзвучали. Но когато един мъж не е успял няколко пъти и някой му се е присмял, той се страхува да опита пак. Освен това Кес…

— Разбира се, че не съм, мила. Познавам те достатъчно добре! Още ли те тресе? Може би не е лошо да пийнеш нещо?

Ани нямаше намерение да обърква мислите си още повече с алкохол. От виното, което изпиха на вечерята, тя бе изпаднала в достатъчно сантиментално настроение. Не я бяха депресирали само родителите й и смъртта на ястреба. Ако си беше изпуснала нервите, затова имаше вина и Тай. Тя бе достатъчно щастлива в самотата си, но той пристигна и обърна всичко с главата надолу. За съжаление, тя бе сгрешила, мислейки се за неуязвима.

Кога започна всичко това? Как се влюби в него? През онзи първи ден, когато й се представи резервирано и хладно? Физиката му й подейства като динамит. Когато й съобщи, че не е щастлив човек и не може да бъде мил и я предупреди да не му досажда… Е, добре, какво можеше да направи? Думите му бяха предизвикателство за човек, отдавна свикнал да се грижи за ранени диви същества, камо ли за хора! Само че, тогава тя не помисли как сърцето й ще реагира на тази история… Някъде във времето бе изгубила защитната си маска и се бе поддала на очарованието му. Смешно бе, че дори не бе усетила как затъва…

Ани потърси очите му. Мъчителните мисли бяха заглъхнали някъде дълбоко в душата й…

— Тай, отивай да си лягаш! Стига си се въртял около мен. Причината е в онази последна чаша вино. Понякога ми се случва да прекаля. Утре ще се събудя като нова, ще видиш!

Острите му очи забелязаха обаче необичайната й бледност. Луничките й се открояваха ярко. Като се прибавят и сенките под очите, и стиснатите устни, всичко бе ясно. Тя бе физически изтощена и емоционално унищожена, но кой знае защо се мъчеше да го убеди, че е добре…

Ани вече съжаляваше за слабостта да го помоли да спи при нея. Тя не пожела да вземе хапче, отказа да пийне алкохол, за да се отпусне и дори не си позволи да заплаче. Той поклати глава. Възхищаваше й се. Какво да направи за нея? Тя бе твърде горда, за да моли за помощ и инстинктивно честна, за да откаже. Тай просто не знаеше какво да направи, за да не я засегне. Накара я да обещае, че щом свърши с чая, ще отиде да си легне и си тръгна.

Час по-късно, той все още се мъчеше да заспи и тихо ругаеше в тъмнината:

— По дяволите! Ако бе заплакала, поне щях да имам основание да…

Господ знае, колко пъти и на него му се бе искало да може да плаче. Завъртя се в завивките и студеният въздух докосна гърба му. Би се обзаложил, че тези стени изобщо не бяха преграда за студа. Странна жена! Беше срещал и други ексцентрички, но Ани Къзинс бе нещо много по-различно с глупавите си на пръв поглед идеи, със загадъчния си начин на говорене, с тези нейни дрехи… Но не можеше да й се отрече, че беше талантлива, състрадателна, добра и… толкова възбуждаща с естествените си реакции. Бе една от най-красивите жени, които някога бе виждал. Красива по неповторим начин! Достатъчно красива… — добави той наум, като се въртеше неспокойно в измачканите си чаршафи, — за да го възбуди, без дори да го е целяла. Не, нямаше лесно да я забрави…

Долу старият, повреден стенен часовник отброи шест удара, което означаваше, че е четири часа. Когато веднъж се пошегува за точността му, тя му отвърна с неопровержимата си логика:

— Но аз знам колко е часа, така че какво значение има колко пъти ще удари?

Тай седна в леглото и подпря замислено брадичка. И той разбираше какво иска да каже тя, така че, какво значение имаше как се изразява?

Обу едни джинси и тръгна към стълбата, усещайки ледения под и студените пориви на вятъра, които караха прозорците в антрето да звънтят. В хола светеше. Значи тя още беше там. Имаше нужда от приятел, а той съзнателно не бе откликнал на повика й, защото се страхуваше да не предизвика съдбата.

Тя бе заспала на дивана. Огънят отдавна бе загаснал.

— О, по дяволите! — измърмори той и я повдигна, като повлече подире си халата, одеялото и края на някакъв вестник. Бутна с рамо вратата на спалнята и потръпна от студения въздух в спалнята. Никак не се учуди, че не бе пожелала да се премести в този хладилник.

Трябваше да вземе електрическото одеяло. Тай я положи от едната страна на двойното легло, като издърпа халата и го метна върху завивките. Една дълга минута остана загледан в копринените й коси и сините сенки около очите. Тя изглеждаше толкова безпомощна, толкова… самотна. Една жена не бива да остава сама, дори за малко… Тай си спомни теорията й за чуждата топлина и въздъхна. И той бе самотен, но след няколко дни щеше да бъде със своята Кес… А Ани? Какво ще стане с нея? След като приключеше тук работата си и заминеше, Ани ще остане съвсем сама, ще работи до късно нощем, без дори да се сети да се нахрани, ще броди из горите и никой няма да се интересува дали ще се върне вкъщи… Дори дивите птици, които бе отгледала, нямаше да я потърсят, защото тя не ги опитомяваше. Нямаше дори и домашно животинче.

Тай се наведе и я загърна в завивките. Щом имаше само едно електрическо одеяло, защо го бе дала на него?

Ани се размърда неспокойно и измърмори нещо, като леко намръщи чело.

Тай тихо се пъхна до нея. Какъв ужасен студ! Ще постои докато Ани се стопли и заспи дълбоко, реши той. Необходима й бе само малко приятелска топлина. Поне това можеше да й предложи след всичко, което тя правеше за него тук…

Освен това съвестта нямаше да му позволи да заспи под електрическото одеяло. Та тя зъзнеше под половин тон завивки, които изобщо не я сгряваха. В съня си Ани се сгуши в него толкова доверчиво, като че ли спеше с „приятели“ всяка нощ. Тай усети светкавичната си реакция при нейната близост и се приготви за една дълга нощ… Съдбата го искаше! Той обви ръка около кръста й и я притисна силно. И двамата жадуваха за тази прегръдка…

Косата й докосна устните му и той усети парфюма й. Едно от ледените й стъпала се намести между краката му, търсейки топлина. Тай се сви и си помисли, че може би за първи път в живота си ляга в леглото на жена и я държи в прегръдките си, без да има намерение да я люби.

Малко преди зазоряване Тай заспа. Сънищата му бяха необуздано еротични и когато някой се опита да го измъкне от прегръдката на съня, той се съпротивяваше ожесточено. Беше прекрасно да изживееш любовта си насън.

— Тай, събуди се!

Ани някак си се беше измъкнала от лъжовния свят на съня му и сега се мъчеше да измъкне и него. Но той не желаеше.

— Легни си пак… — молеше я Тай, още във властта на съня и я дърпаше към гладната си за ласки плът.

— Тай, не можеш…

— Мога! — измърка в ухото й и го ухапа.

Пижамата й бе разкопчана и пръстите му закръжаха около гърдите й. Ани се опита да се бори, но странно! Струваше й се, че сънят, който бе сънувала цяла нощ продължава. Чувстваше се безкрайно слаба в легло с един докрай възбуден мъж, милващ голите й гърди и опитващ се да смъкне всички дрехи от нея. Тялото й гореше в пламъци, запалени от най-прекрасния сън, който някога бе сънувала…

Господи! Без никакво усилие от нейна страна той бе напълно възбуден! Какво бе станало в съня им. И двамата ли сънуваха един и същ сън? Какво правеше той с нея?

— Тай, какво правиш в леглото ми?

— Не разбираш ли… — ръката му милваше бедрата й, но Ани дръпна дрехите си нагоре с трескава несръчност. Няколко мига по-късно пижамата бе само една топла, смачкана купчина в края на леглото…

Пръстите на Тай бавно изучаваха тялото й от нежните хребети на бедрата към вдлъбнатината на корема, забавяйки се по нежната кожа в опасна близост до мекия копринен триъгълник, който Ани се мъчеше да запази с присвити колене. Тя усети как съпротивата й намалява и сподави сладостната въздишка в гърдите си. Разбира се, че сънуваше! Не можеше да бъде истина! След малко щеше да се събуди сама, както винаги е било досега.

Не, по дяволите, не беше сън! Бяха стигнали доста далече!

— Тай, послушай, всичко това е грешка! — прошепна отчаяно и отблъсна ръката му от бедрото си, за да я усети отново, промъкнала се към гърдите й.

Тя се дръпна назад и го погледна. В косата му проблясваха сребърни нишки. Очите му бяха притворени, а изгорелите от слънцето краища на тъмните му мигли сякаш я подканваха да ги докосне. Тай се усмихваше!

— Нищо, което е толкова прекрасно, не може да бъде грешка! — прошепна той. — Нека се върнем там, на брега на любовта, и да продължим… Слънцето блести, водата е бистра, както и бледозеления въздух, а аз те чакам на плиткото… Ти се гмуркаш и аз гледам как плуваш към брега, към мен… Знаеш ли, гърдите ти се издигат, когато плуваш…

— Тайръс!

Господи! Те наистина сънуваха един и същ сън! Или този мошеник искаше да я накара да си мисли, че не съзнава какво прави? Добре тогава! Да видим докъде ще стигне играта.

— Ето наближаваш брега… и право в ръцете ми… Толкова хубава, с капки солена вода, блестящи като диаманти по цялото ти тяло и коса, която пада по раменете… — дали благоговението в гласа му беше истинско или се подиграваше?

— Косата ми е много къса, за да пада където и да е било — напомни му тя, опитвайки се да не забелязва връщането на ръката му върху гърдите си.

— Ще я оставим да порасне, любов моя. Ще целувам всеки солен диамант по тялото ти, като започна от устните… ммм…

— Тай, престани да си измисляш!

Тай спря дъха й с целувка. Една фатална целувка. Нищо! Нали все още сънуваха и не искаха да се събудят…

Тази безумна целувка възпламени страстта й. Любовта можеше да бъде само сън. Той леко я прегърна, повдигна бедрата й и я притисна до болка към треперещото си тяло.

— О, Ани, желая те! — изстена той, откъсна устни от нейните и зацелува очите й, лицето й… — Ти не знаеш колко аз…

„О, да, да, моля те, скъпи, знам!“ — казала ли го бе на глас? Беше ли изрекла тези думи или още сънуваше? Още ли лежеше на кристалния бряг, с тяло пламтящо под целувките на слънцето и на любимия си?

Бе отпуснала глава на едната му ръка, притворила сенчестите си клепачи. Не можеше да устои на изкушението да не ги целуне… Господи! Трябваше да го застрелят! Та това беше Ани, а не някоя красавица, хваната от улицата, готова на всичко! Само защото се бе почувствал отново мъж и старите му апетити се бяха възбудили, не бе основание да си позволява това с жена като Ани! Тя имаше нужда от приятел, а не от любовник. Не биваше да губи доверието й.

— Мила, по-добре да си тръгна, преди и двамата да сме направили нещо, за което да съжаляваме… — той се отдръпна, разкъсван между съжалението и желанието си.

Тай продължаваше да я наблюдава, миглите й потрепваха, но очите й оставаха затворени. Тя се страхуваше да ги отвори. Необходимо му бе неимоверно усилие, за да се въздържи и да не я грабне отново в прегръдките си, като остави на съдбата да реши. Никога през живота си не бе бил толкова раздвоен. Тя го възбуждаше страхотно! Никога не бе изпитвал подобно нещо с друга жена, но това в никакъв случай не можеше да служи за извинение и оправдание от негова страна. Още повече, че не бе приключил с Кес, жената, с която бе щастлив толкова време. Тя не направи опит да го задържи и той тъкмо се измъкваше от леглото, когато телефонът иззвъня. Кой звънеше по това време? Тай обу джинсите си и отиде да се обади, притваряйки вратата след себе си.

Ани се сви на кълбо и отвори очи. Бледата утринна светлина заливаше стаята. Зачака да я повика. Сигурно беше Клеър, за да се уточнят кога ще пътува за Ню Йорк.

Проклет да е Ню Йорк, Тай и тя самата, заради надеждите си! Как може да си въобразява, че той ще се влюби в нея? Фантазии! Каквото и да се е случило между него и Кес, той държи на нея, а не на някакви си мъгляви отношения между тях двамата. Бе усетила, че я желае! Каквото и да го бе накарало да легне в леглото й — страст или погрешно разбрано приятелско чувство — нещо се бе случило.

Наистина ли бе се опитала да го отблъсне? Как, след като сама снощи го бе поканила в леглото си. Възмутително! Господи, та те не бяха деца! Тя бе неопитна и нетърпелива, но бе жена! Нещо по-силно от разума й го искаше. Не бе възможно да живееш заедно с мъж като Тай, без да го пожелаеш.

Ани чу изтракването на телефонната слушалка и дръпна завивките върху главата си.

— Ани?

Мълчание. Упорито мълчание.

— Ани, трябва да тръгвам.

„Някой да те спира? Изобщо и не мисля да те задържам, така че тръгвай! Изчезвай от къщата ми и ме остави да правя, каквото си искам и когато си искам!“

— Виж, Ани… Съжалявам! Изглежда, че прекалих, но не съм искал да те обидя… — той застана до леглото, а Ани се сви още по-дълбоко под купчината завивки, чакайки да чуе скърцането на пода под стъпките му. — Бяха от лабораторията… Има шанс да накараме Дженингс да се справи без успокоителни. Клифърд е разговарял с него през последните няколко часа и той изглежда ще се справи. Избрали са мен да продължа… Ани? Чуваш ли ме? Ще ти се обадя, когато разбера какъв ще е графика. Но при всички случаи ще си дойда, за да взема някои неща, преди да замина за Рейли.

Блед слънчев лъч се плъзна по дървения под, докато Тай престъпваше от крак на крак. Най-накрая, изгубил търпение, той се обърна и излезе, затваряйки леко вратата. Пластовете завивки заглушиха самотния й плач…