Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Toine, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
ckitnik (2010)
Корекция
hammster (16.09.2011)

Издание:

Ги дьо Мопасан. Нормандска шега

Избрани разкази

 

Съставител: Борис Дечев

Редактор: Пенчо Симов

Оформление на корицата и титула: Лиляна Басарева

Художник-редактор: Зоя Ботева

Технически редактор: Васил Стойнов

Коректори: Елеонора Янкова, Лидия Ангелова

 

Код 29 95366 5557-61-82

Френска. Първо издание.

Издателски № 18/1982 г.

Дадена за набор на 30 юни 1982 г.

Подписана за печат на 13. IX. 1982 г.

Излязла м. ноември 1982 г.

Формат 16/60/84.

Издателски коли 27,29. Печатни коли 29,25.

Условно-издателски коля 24,79

Цена 2,80 лева.

 

Издателство на Българския земеделски народен съюз

Печатница на Издателството на БЗНС

Поръчка № 222/1982 г.

 

Това издание е съставено по 8-томното издание на избраните съчинения на Мопасан от 1958–1959 г. на издателство „Народна култура“.

 

На корицата — репродукция от картината „Лодкар на Сена при Буживал“ (1881 г.) от Огюст Реноар

История

  1. — Добавяне

III

Туан бе победен. Той трябваше да мъти яйца, да се откаже от играта на домино, да се откаже от всяко движение, защото за всяко счупено яйце бабата го лишаваше жестоко от храна.

Той лежеше на гръб, неподвижен, вперил поглед в тавана, повдигнал ръцете си като криле, затоплящ до тялото си птичите зародиши, спотаени в белите черупки.

Говореше вече само с нисък глас, като че ли се боеше не само от движенията си, но и от шума и се безпокоеше за жълтата квачка, която като него се мъчеше в кокошарника.

— Яде ли жълтата тази нощ? — питаше той жена си.

А бабата сновеше от кокошката до мъжа си и от мъжа си до кокошката, изцяло погълната от грижата за малките пиленца, които съзряваха в леглото и в гнездото.

Хората от селцето знаеха вече историята и идваха, сериозни и любопитни, да се осведомяват при Туан. Те влизаха тихо като при болен и питаха, живо заинтересувани:

— Е какво? Как върви?

— Ако е за вървене, върви, но толкова ме стопля, че не ме свърта на едно място, тръпки ми лазят по кожата.

И ето че една сутрин жена му влезе много развълнувана и заяви:

— Жълтата има седем пиленца. Три яйца излязоха запъртъци.

Сърцето на Туан се разтуптя — колко ли ще бъдат неговите? С тревога на родилка той попита:

— Скоро ли ще бъде?

Измъчвана от страх от неуспех, старицата отвърна ядовито:

— Да се надяваме!

Зачакаха събитието. Предупредени, че срокът за излюпване бе изтекъл, приятелите пристигнаха скоро, самите те неспокойни.

По къщите се говореше също за това. Осведомяваха се от съседите.

Към три часа Туан задряма. Той сега спеше половината ден. Внезапно го събуди необичаен гъдел под дясната ръка. Той посегна с лявата си ръка и улови животинчето, покрито с жълт пух: то шаваше в пръстите му.

Туан се развълнува тъй силно, че почна да вика и изпусна пиленцето. То се затича по гърдите му. Кръчмата беше пълна с хора. Клиентите се втурнаха, изпълниха стаята, обкръжиха го като някакъв фокусник, а бабата дойде и прибра предпазливо животинчето, сгушено под брадата на мъжа й.

Никой не говореше вече. Беше топъл априлски ден. През отворения прозорец се чуваше жълтата квачка — тя къткаше новоизлюпените пилета.

Изпотен от вълнение, тревога и безпокойство, Туан пошепна:

— Току-що се излюпи още едно под лявата мишница.

Жена му пъхна в леглото голямата си костелива ръка и грижливо като акушерка измъкна второ пиленце.

Съседите пожелаха да го видят. Подаваха си го от ръка на ръка и го разглеждаха внимателно като някакво рядко явление.

Следните двадесет минути не се излюпи ни едно, после четири изскочиха наведнъж от черупките си.

Всред присъствуващите се вдигна голяма глъчка. А Туан се усмихна, доволен от успеха си. Той се гордееше вече с това необикновено бащинство. Не се срещат всеки ден такива като него! Той действително е рядък екземпляр!

— Станаха шест — заяви Туан, — същинско кръщение, бога ми!

Силен смях избухна всред зрителите. Кръчмата се пълнеше с нови посетители. Някои чакаха пред вратата. Питаха се:

— Колко пиленца има?

— Шест.

Стрина Туан отнесе в курника новото семейство, а квачката кудкудякаше тревожно, настръхнала цяла, и разперваше широко крила, за да приюти нарасналата си челяд.

— Още едно! — извика Туан.

Той се бе излъгал, оказаха се три. Същински триумф! Последното проби черупката си в седем часа вечерта. Всички яйца излязоха хубави. Обезумял от радост, облекчен, възгордян, Туан целуна крехкото създанийце по гърба и едва не го задуши с устните си. Обхванат от майчинска нежност към мъничкото животинче, на което бе дал живот, той поиска да го задържи в леглото си до другата сутрин, но старата отнесе и него както другите, без да слуша молбите на мъжа си.

Присъствуващите се разотидоха много доволни, разговаряйки за събитието. Останал последен, Орлавил попита:

— Кажи сега, чичо Туан, нали ще ме поканиш да опържим първото?

При мисълта за пържено пиле лицето на Туан светна и шишкото отговори:

— То се знае, че ще те поканя, зетко.

Край
Читателите на „Туан“ са прочели и: