Емилио Салгари
Подземието на смъртта (18)

XVIII. ИЗПОВЕДТА НА СУМ

Страхът, че ще бъдат застигнати от мандарина, ги направи крилати и те бързо стигнаха по няколко извити улички до храма Тиентан. Той бе една от най-внушителните пекински постройки.

В мига, когато първият слънчев лъч заблестя по куполите на голямата столица, групата стигна до изоставената къща.

— А сега ще го накараме да проговори — каза заплашително господин Мускардо, като посочи Сум. — Ще го поверим на нашите китайци и ще видиш как ще се разприказва. Те са майстори по измъчване. Развържете му устата! — заповяда той.

Когато пленникът вече можеше да говори, се обърна към бившия стрелец с умолителен глас:

— Не ме убивайте, защото Пинг Чао ще ви отмъсти.

— Приятелят ти е много далече, подлецо, и няма да може да ни отмъсти — отговори господин Мускардо. — Безполезно е да прибягваш до заплахи, от които никак не се влияем.

Сум не отговори.

Господин Мускардо седна близо до него, а останалите китайци се разположиха в стаята.

— Къде се намира отец Георги? — запита господин Мускардо с развълнуван глас. — Какво направихте с брат ми?

— Жив е още — отговори Сум.

— Не е ли подложен на мъчения?

— Не стана нужда, тъй като той ни каза къде се намира Уанг.

— И намерихте ли го?

— Не. Къщата, която ни бе посочил, е разрушена от пожара.

— А брат ми?

— Бе хвърлен в подземието на къщата на Пинг Чао.

— Какво ще правите с него? Сум го погледна, без да отговори.

— Говори, кажи ми всичко — настоя господин Мускардо. — Не ме карай да ти вадя думите с куки.

— Няма да му се дава храна, докато не се върне Уант.

— Значи бавно гладно умиране! Нещастнико! Осъдили сте го на най-страшната смърт!

Господин Мускардо замахна срещу Сум.

— Успокойте се — каза водачът на „Жълтият кръст“, който дотогава не бе проговорил. — Не се умира толкова бързо от глад и не трябва да изпреварваме събитията. Оставете ме да разпитам Сум. — Кога ще отворят вратите на татарския град?

— Утре, малко преди залез — каза манджурецът. — Принц Туан, след като плени императрицата и сина й, се провъзгласи за император и сега трябва да приеме боксерските водачи, с които ще се посъветва за мерките по отбраната на столицата.

— Колко са водачите?

— Сто.

— Ще можем ли ние, с една твоя заповед, да влезем заедно с тях?

— Искате да ме убиете?

— Или ни служи, или ще те убием!

— А за Пинг Чао не помислихте ли? Като не се върна при него, ще сметне, че съм убит, и тежко и горко на мисионера тогава.

— Ние ще го предупредим, че си в наши ръце и че с главата си отговаряш за живота на мисионера.

— А ако този последен опит пропадне? — попита господин Мускардо, като побледня. — Ако не успеем да влезем в татарския град?

— Преди тридесет часа нашите куриери тръгнаха за До-лон Hoop със задачата да доведат веднага сина на мандарина.

— Ще дойде най-рано след три дни. Ще устои ли дотогава брат ми?

— Надявам се. Бъдете утре при кулата преди залез слънце — каза водачът на „Жълтият кръст“.

Извади от вътрешния джоб на жакета си лист копринена хартия, накара да развържат Сум и му подаде четка, натопена в туш:

— Напиши заповедта да пропуснат представителите на бунтовниците от южните провинции и постави отдолу печата си.

Манджурецът разбра, че животът му беше в опасност, и не чака втора заповед.

— До утре преди залез слънце. — Водачът стисна ръка на господин Мускардо. — Бъдете смели и не забравяйте, че „Жълтият кръст“ се грижи за брат ви.

Той излезе, последван от своите хора, докато стрелецът и Бнрико едва удържаха плача си.

Като прекоси градината, водачът, вместо да поеме пътя край укрепленията, за да стигне до кулата, елезе към края на Императорския канал, близо до източните стени на Пекин, и се спря пред голяма джонка.

Китаец, скрит до този момент под корабното платно, се вдигна и посрещна водача на „Жълтият кръст“.

— Какво направи, Иенг? — попита го.

— Моите хора бдяха по всички врати на татарския град.

— Върна ли се Пинг Чао?

— Преди половин час.

— Сам ли?

— Не, придружен от неколцина добре въоръжени бандити. Ако ги нямаше, моите хора щяха да го хванат.

— Трябва някак да го уведомим, че Сум се намира в ръцете на брата на мисионера.