Ан Мейджър
Отвъд любовта (9)

Девета глава

Любовта на Дина към Морган й донесе истинското щастие, към което винаги се бе стремила. Точно като в мечтите й. Споменът за годините, когато бе звезда в света на виното и романтиката, обграждаща годежа й с французина, избледня. Не бе знаела какво й липсва.

Чувстваше, че няма нужда от нищо, ако е вкъщи и има своя син, съпруг и дядо. Седмиците, които изминаха, бяха безкрайно различни, тъй като Морган, Дина и Стивън се учеха да се обичат.

Дина беше изпълнена с радост, когато мислеше за бъдещето. Тя бе в своя дом и с хората, които обича. През годините на изгнаничество мислите й твърде често се връщаха към долината, чиято поетична красота я преследваше, а сега отново беше нейна. Тя преоткриваше нежната плетеница от светлини и сенки върху скалите на връх „Света Елена“. Скиташе със сина си из същите зелени хълмове, където бродеше като дете. Хълмовете, които през пролетта бяха сини от лупината и жълто-кафяви от златото на лятото. Сезон подир сезон наблюдаваше как лозята пожълтяваха от синапа, после ставаха зелени и накрая обличаха отново есенната си дреха в пурпурно и златно, когато гроздето узряваше и се пълнеше с нектар. Но най-важни в живота й бяха хората, които обичаше. От години не се бе чувствала така истински жива, а животът й никога не е бил по-щастлив.

Дина започна редовно да ходи в избата, когато коледната ваканция свърши и Стивън тръгна на училище. Тази година реколтата бе необикновено добра. Всеки ден Дина работеше заедно с Морган. Когато двамата с управителя на избата спореха по важни въпроси на винарството, Морган я слушаше с уважение. Първото нещо, което направи, беше да му помогне да дегустира и съчетае най-известните сортове каберне на Кирстен, които бяха известни в света с мекотата и наситеността си.

Няколко журналисти интервюираха Дина за причините, поради които бе напуснала дьо Ландо и се бе върнала вкъщи. Тя говореше винаги с въодушевление за възможностите, които вижда в имението Кирстен. На тръгване един от тях, господин Дейвис, дребен мъж с резки, безцеремонни маниери, когото тя не хареса много, я попита за Морган.

— Кой е господин Смит, госпожице Кирстен?

— Вече ви казах, господин Дейвис, той управлява имението. Партньор в бизнеса.

— Чух, че ще се омъжите за него.

— Да, вярно е.

— Изглежда ми познат. Никога не забравям лица, госпожице Кирстен. Вероятно съм писал за него по-рано?

— Струва ми се, че не сте.

— Но аз мисля обратното.

Погледът му бе станал особен и лукав. Дина почувства някакво смътно, неосъзнато безпокойство, докато се сбогуваше. Наблюдаваше го как слиза весело по стълбите. Тревожните чувства не я напуснаха през целия дълъг и напрегнат следобед.

През свободното си време тя превърна една стая под дневната от кабинет на Морган в свой. С усета си за тези неща така я преобрази, че един ден той се пошегува, когато потъна в дебелия плюшен килим:

— Кабинетът ти е толкова пищен, че всеки би се запитал кой всъщност е шеф тук?

Тя наблюдаваше гордата извивка на суровите му устни.

— Съмнявам се в това. Ти винаги си бил своеволен, скъпи. Не че имам възражения. Ти знаеш, че една жена не може да има всичко. — Тя стана и се приближи към него.

— Виж, кой го казва — рече той нежно. Вдигна брадичката й със загорялата си ръка и се вгледа дълбоко в очите й.

— А ти си най-хубавата малка вироглавка в околността. Какво ще стане, ако двама вироглавци си разменят целувки?

Устните им дълго останаха слети, после неохотно се разделиха.

— Не съм и предполагал, че мога да бъда толкова щастлив — каза той със странен глас, заровил лице в косата й. — За такъв живот мечтаех като дете. Любов. Истински дом и истинско семейство. Можеш ли да си представиш как се чувствам сред всичко това?

Изражението му стана сурово от някакви горчиви спомени. Тя го наблюдаваше тихо, без да посмее да промълви и дума. Надяваше се, че ще й разкаже за това, което бе заключил дълбоко в себе си. Ръцете му галеха косата й.

— Само ако знаеш колко добре се чувствам, когато виждам теб и Стивън толкова щастливи заедно! Когато бях малък, имаше хора, които ми завиждаха заради красивата ми майка, филмова звезда. Завиждаха ни заради парите и славата, заради къщата в Бевърли Хилс. Те нищо не разбираха. Тя бе голяма актриса и успяваше да заблуди почти всички. И го вършеше съвсем съзнателно. Когато бе млада, трябваше много да внимава за обществения си имидж.

Когато остаря стана по-непредпазлива. Тя бе „лошата“ на екрана и престана да й пука, когато хората разбираха, че е същата и в живота. През по-голямата част от времето не ми обръщаше внимание. Аз мразех това почти колкото дните, когато идваше пияна в стаята ми и ме нараняваше с думите и постъпките си. Бях толкова объркан! Изглежда ме мразеше, а аз не знаех защо. А после започна една върволица от мъже. В известна степен ревнувах. Искаше ми се да е грозна, за да спрат да се мотаят наоколо. Колкото повече растях, толкова по-сърдит и объркан ставах. Накрая започнах да се нахвърлям върху всичко и всеки, включително и върху нея. Мисля, че това, което стана после, бе неизбежно.

— Ами баща ти?

— Каза ми, че бил умрял. Не обичаше да говори за него.

— Ти никога не си ми разказвал какво е станало през онази нощ, за която писаха вестниците. Според майка ти, си опитал да я убиеш заради парите й. Затова щяла да промени завещанието си и да ти отнеме правата на наследник. И още, че си обезумял, когато си научил за това. Морган, та тя е била пребита от бой!

Лицето му потъмня от яростни чувства.

— Мислиш ли, че не помня как изглеждаше тя онази нощ? — Очите му светеха трескаво. — Но онова, което тя каза за мен беше лъжа! — рече той остро. — Всички й вярваха — продължи с глух, монотонен глас. — Не знам защо измисли тези неща. Никога не съм имал удобен случай да говоря с нея. Както ти казах, тя бе много внимателна по отношение на имиджа си. А аз не се интересувах от моя. Забърквах се в истории с много момичета и безумни веселби. Възрастта ми бе против мен. Никой за нищо ми нямаше доверие. Тази последна нощ беше най-унизителната ирония на целия ни съвместен живот. Може би някой ден ще ти разкажа за това. То вече няма значение. Майка ми почина преди три години. Не я бях виждал, откакто бях избягал от училището Лоутънс, освен онзи път. Това бе преди повече от дванайсет години. Благодарен съм, че Стивън никога няма да премине през ада на моето детство.

На Дина й се искаше Морган да й разкаже всичко, ала очевидно той не можеше да говори за това време, без да се поддава на ужасните спомени. И тя не го насили. Надяваше се, че като мине време и станат по-близки, щеше да й разкаже.

Все още я преследваше онази неясна неувереност, която винаги я бе измъчвала, въпреки удовлетворението й и постоянните обещания на Морган да не се страхува, че ще загуби най-скъпото, което има. Тя просто не можеше да повярва, че щастието с Морган и нейния син ще продължи. Бе прекалено хубаво, за да е истина. Нещо щеше да се случи и да го разруши!

— Вярвай в бъдещето, Дина — молеше я той. — Вярвай в мен!

И тя се опитваше. С цялата си воля. Но бе невъзможно да се променят психологическите навици на нейния живот. Никога не бе вярвала в себе си. Само се научи по-добре да прикрива това зад фасадата на блясъка.

Тази зима бе по-студена от обикновено. Един след друг ледените океански ветрове връхлитаха върху лозята на Кирстен през целия януари, а и през февруари. Като че този безкраен студ накара Дина първа да усети, че Брус е болен. Дядо й направи всичко, за да скрие състоянието си от нея. Беше на осемдесет и четири, но здравето му доскоро бе много добро.

Тя изведнъж забеляза колко блед и слаб е той. Наскоро се беше преместил в една от спалните на долния етаж. Нямаше сили, едва се хранеше, а понякога, когато бе много студено, оставаше в леглото си. Когато и да го попиташе как се чувства, той не обръщаше внимание на въпросите й. Казваше, че е добре, както всеки на неговата възраст, че е настинал и ще се оправи като се стопли времето. Но отказваше да го прегледа доктор. Отчаяна, тя се нахвърли срещу Морган.

— Виждам, че нещо става с дядо! А той е прекалено горд, за да признае. Кажи ми истината, Морган! Болен е, нали?

— Да, и то сериозно — призна той мрачно. — Страхувам се, че е неизлечимо. — Сините му очи бяха пълни със съчувствие. — Много ми е неприятно, както и на теб.

— Откога знаеш?

— Научих точно преди да дойда в Сент Мориц.

— Това бе е една от твоите неизречени причини да дойдеш при мен в Швейцария, нали?

— Да, знаех, че ще поискаш да си при него, както и той искаше да бъдеш тук.

— Защо не ми каза, Морган?

— Защото Брус ме помоли да не го правя.

— Откога го има?

— Той не се съгласи с прилаганото в такива случаи лечение. Лекарят му каза, че е силен и тези неща могат да забавят хода си при неговата възраст. Може би две години. А може и повече.

— О, не… — Тя се разплака тихо.

— Нищо не може да се направи. — Той я притегли към себе си.

— Радвам се, че все пак разбрах навреме.

— Дина, може би това не е най-подходящият момент за… А може би е… — Той приглаждаше косата към врата й, както правеше винаги. — Аз съм сигурен в чувствата си към теб. Винаги съм те обичал и това няма да се промени. Искам да се омъжиш за мен! Мисля, че би означавало много за Брус, ако се оженим, докато е добре и може да се порадва на сватбата.

— Сигурен ли си, че няма да се ожениш за мен само заради Брус? Сигурен ли си, че не прибързваме?

— Съвсем сигурен.

— В такъв случай и аз. — Тя се протегна и докосна устните му с нейните. — О, Морган!

Името му бе като болезнен шепот от нежност.

Два дни след това едно заглавие във втората част на вестника накара Дина да пребледнее. Тя го стисна с треперещи пръсти, като се опитваше да се овладее, докато четеше жестоките думи.

„Известната производителка на вино Дина Кирстен се омъжва за Морган, синът на Хейстингс, обвинен в нападение на майка си, известната актриса Тереза Хейстингс.“

Сърцето й се сви пред сензационната снимка на младия, предизвикателен Морган, който се опитваше да избегне камерата. Статията препечатваше по-известните думи на Тереза за това как преди четиринайсет години Морган избягал от поправителното училище. След това разказваше за нейния бурен любовен живот, болестта и смъртта й. Имаше информация и за кариерата на Дина във Франция, както и за имението Кирстен. Името на автора бе Дейвис.

Ах, този противен дребен мъж! Дина разкъса вестника на парчета и го хвърли в кошчето.

— Наистина ли смяташ, че е толкова лесно да се отървеш от това нещо? — чу мрачния глас на Морган от вратата.

Тя се обърна. Лицето му бе като изваяно от гранит. Очите му бяха метално студени, а тялото му — напрегнато.

— Не искам Стивън да го види! — обясни тя.

— Аз му го показах вече, преди да отиде на училище.

— О, Морган — извика тя, — защо го направи?

— Нямах избор. Не искам да го узнае от другите деца. Казах му, че не е истина и че някой ден, когато е достатъчно голям, за да разбере, ще му обясня. Отговори ми, че ми вярва и че щял да напердаши всеки, който каже и дума срещу мен. Тръгна, готов за битка. Знаеш ли, никога не съм бил по-горд с него. — Морган замълча. — Питам се как ли ще реагират приятелите ни.

— За истинските приятели това няма значение.

— Ами ти? Сега, когато всички знаят, все още ли искаш да се омъжиш за мен? Ще те разбера, ако си променила решението си.

Тя се загледа в тъмното му, нещастно лице. Не го виждаше ясно, заради собствените си емоции. Нежно постави ръката си в неговата. Той конвулсивно стисна пръстите и й я притегли към себе си.

— Обичам те, Морган! Никога и нищо няма да промени обичта ми към теб!

Той я притисна силно към високото си, кораво тяло. На Дина й стана мъчно за ужасното му, самотно минало. Болеше я заради неловкото положение, в което бе изпаднал.

— И аз те обичам…

Гласът му бе дрезгав от агонията на емоциите, които го разкъсваха.

— Никой от тези, които знаеха за това, не ми е давал шанс. Никой, освен теб.

Почувства, че ако каже още нещо, всичко вътре в него ще се разхвърчи на парчета. Всеки мускул се стегна, за да потисне горчивите спомени. Не можеше да й покаже как го разяждат.

— Скоро ще се освободиш от миналото си, Морган. Обещавам ти!

Той я целуна и тя изпита изумително щастие.

Дина и Морган се ожениха на първи март. Беше студен и ясен неделен следобед. Навън вилнеещият вятър отвяваше златните цветове на акацията до къщата, която бе разцъфнала изведнъж. Вътре стаите бяха уютни и топли. В камините пращеше весел огън.

Брачната церемония, извършена в старата гостна, бе кратка. Брус изглеждаше оживен. Когато предаде булката, той сияеше от удоволствие. Стивън бе особено горд от себе си в ролята си на кум, застанал от страната на баща си, но се обърка притеснено, когато дойде време да им подаде халките.

След кратката, тържествена размяна на клетвите, къщата се оживи от шумната веселост на гостите, предимно хора от долината, които останаха за приема. Никой не каза нищо лошо, дори и да е имало някое по-различно мнение за дългогодишния им приятел и колега. Щедро се лееше шампанско и първокласни бели вина.

Докато приемаха поздравленията, Дина сияеше в бялата си копринена рокля и воалетка, под ръка със своя висок, чернокос съпруг. Младоженецът често й изпращаше подкупващи усмивки, които смекчаваха острите му черти. Тя се изчервяваше пленително, къпеше се в топлината на неговата любов. Този ден много гости отбелязаха изключителната красота на Дина. Тя чуваше приятния шепот: „Каква хубава двойка са! Много сполучлива женитба. Той има дете, но казват, че тя била много добра с него…“

Един от съседите им извика Морган настрани и го помоли да му заеме трактор, защото един от неговите се счупил. Скоро двамата бяха погълнати от разговора и Дина ги остави. Минаваше от стая в стая, замаяна от щастие, докато разговаряше със старите, си приятели. Скоро Морган започна да й липсва и тръгна да го търси. Когато се върна в гостната, той бе изчезнал. Мъжът, с когото бе говорил, й каза, че изглежда са отишли с Брус в библиотеката.

Внезапно се разтревожи, че въпреки вида си, Брус може би не се чувства добре и бързо слезе долу. Вратата на библиотеката беше открехната и тя чуваше гласовете им ясно. Някакво предчувствие за опасност я спря да влезе.

— Сигурно ще трябва да го оставя на тебе, Морган — каза Брус с топъл, тържествен глас. — Ти беше прав, а не аз за това как да се действа с Дина. Не съм и помислил, че може да я убедиш да се ожените. Това определено е по-добро разрешение от моето.

— Да, така е — бе мрачният отговор на Морган.

Пръстите й замръзнаха върху студената врата. За какво говореха? Трябваше да разбере. Стоеше отвън и слушаше разтревожена.

— Не трябва да си нещастен, Морган. Като си женен за Дина, никой няма и да пита за правата ти да управляваш имението, когато аз си отида.

— И двамата знаем, че нямаше да насилвам Дина да се омъжи така бързо, ако ти не ходеше по петите ми.

— Аз също не исках да я насилвам, обаче не можех да стоя спокойно с всичко това… във въздуха. — Брус въздъхна тежко. — Хубаво е, че се оженихте и всичко се уреди.

— Може би.

Дина отвори вратата. Те млъкнаха виновно.

Брус се изчерви от неудобство. Чертите на Морган излъчваха заплашителна твърдост.

— Ето къде си бил, скъпи. Търсих те навсякъде — започна тя закачливо. — Какво е сватбеният прием без младоженеца?

— Извинявай, Дина — каза той нежно. Приятният му глас бе безкрайно нежен и за момент тя забрави, как преди минута бе вярвала, че е способен на двуличие. — Нямах намерение да отсъствам дълго.

Ръцете му обвиха вкочаненото й тяло. Остави го да я заведе при гостите.

През останалата част от приема Дина беше объркана заради това, което бе дочула. Морган изглеждаше странно изнервен след разговора си с Брус и тя бе сигурна, че те умишлено са скрили нещо от нея. И реши да разбере какво.

Когато приемът бе към края си, Дина се качи да се преоблече за сватбеното пътешествие. Щеше да е кратка, тридневна почивка в къщата на техен приятел, която се намираше на брега в Стинсън Бийч. Морган не можеше да отсъства дълго, защото пролетта бе сезонът на постоянната опасност от нощните студове. Не искаше да оставя други да се грижат за имението. Бе избрал Стинсън Бийч, защото беше наблизо.

— Определено не искам да загубя от малкото време, което имаме, в шофиране — пошегува се той.

На Дина й бе все едно къде ще отиде, с него навсякъде бе хубаво. Сега обаче всичко се промени.

Тя беше в стаята си и бе облякла син вълнен костюм и копринена блуза. Приближи се към огледалото и със сръчни движения начерви устните си.

Брус почука силно на вратата й.

— Дина, мога ли да вляза?

— Разбира се — отвърна тя.

Той пристъпи и я погледна, изпълнен с обич. Сивите му очи бяха по-ярки от всякога.

— Исках да избегна тълпата и да ти кажа довиждане тук.

— Радвам се, че го направи — отвърна тя с нежен поглед.

Дядо й сияеше от щастие. В този момент изобщо не изглеждаше болен.

— Сигурен ли си, че ще се оправиш без нас, дядо? — попита тя кротко. Сложи червилото в синята си тоалетна чантичка и приближи към него.

— Никога не съм се чувствал по-добре.

Тя се усмихна и го прегърна.

— Ще ни липсваш!

— Вие няма да сте тук само три дни. Не си губи времето да мислиш за един старец по време на сватбеното си пътешествие. Бъди щастлива, Дина! Това е, което съм искал винаги за теб. Морган е добър човек, няма значение какво мислят някои.

— Знам, че е добър. Тя пусна Брус.

— Дядо, искам да бъда щастлива и съм, но…

— Не изглеждаш щастлива, детето ми. Какво те тревожи? Ако не са онези напечатани лъжи, тогава какво?

Тя го погледна настойчиво и реши да му каже.

— Не смятах да говорим за това толкова скоро, ала преди малко чух разговора ви в библиотеката.

Изведнъж Брус се почувства много неудобно.

— Не е трябвало да подслушваш.

— Нямах намерение, дядо, но сега искам да знам какво си направил, за да накараш Морган да ме помоли да се оженим по-скоро, отколкото той иска. Как си го притиснал?

— Дете, не знам какво си чула, но важното е, че ти и Морган се обичате и принадлежите един на друг — отвърна Брус уклончиво. — Вече сте женени. Тези неща сега нямат значение.

Но имаха, и то голямо.

— Идеята да ме преследва в Швейцария негова ли беше или твоя, дядо? — попита Дина.

— Отначало бе моя. — Брус наведе глава.

— Как го накара да го направи?

— Никой не може да го принуди да направи каквото и да било.

— Как го убеди тогава?

— Ами, за мен отдавна бе ясно, че вие двамата сте родени един за друг. Ала съществуваше Холи, разбира се. Обвинявам себе си, поне отчасти, за техния брак. Но след като тя умря, вие бяхте толкова твърдоглави, за да направите каквото и да било да се съберете или дори да признаете, че се обичате. Опитах се да говоря с Морган за теб през лятото след инцидента, но той отказа да слуша. Когато ти ми писа, че ще се омъжиш за Едуард през ноември, реших да взема нещата в свои ръце.

— И какво точно направи, дядо?

— Знаеш, казах на Морган за Стивън.

— Да.

— Исках да разбере защо отказваш да се върнеш. После му казах, че съм болен и че искам да си тук при мен. Когато и това не успя да го накара да отиде при теб, страхувам се, че трябваше да прибягна до завещанието си. Той можеше да се инати и това ме вбесяваше. Виждаш ли, аз оставям цялото си имение на теб, а това, което принадлежеше на Холи, сега е на Стивън. Съобщих му, че скоро ще имаш петдесет и един процента. И ако той иска да остане тук, защото ти ще бъдеш шефът, тогава е по-добре да те накара да се върнеш и да сключите някакво примирие, преди да умра. Морган работи години наред тук и аз знаех, че не иска да остави плодовете на своя труд. Знаех още, че щом веднъж сте били заедно, вие ще намерите пътя един към друг отново. Така и стана.

Гърлото й се свиваше конвулсивно. Беше й трудно да говори.

— И какво направи Морган?

— Най-напред пак ми отказа, и то много яростно. Скоро след това Стивън започна да създава повече проблеми от обикновено. Морган не знаеше как да се справи с него. Измина време, докато се съгласи да те потърси.

Лицето на Дина бе восъчно, като смъртна маска. Всеки удар на сърцето бе тъпа болка в гърдите й. Парите ли бяха единствената причина, поради която Морган бе дошъл при нея? Той беше амбициозен. Винаги знаеше това. Човек трябваше само да погледне нововъведенията и разширението на имението, за да разбере какво е отношението му. Можеше ли да остане безучастен и да я остави да поеме всичко, което той бе направил? Толкова ли хладнокръвно безскрупулен беше, че да се ожени за нея само по тази причина? Или тя постъпваше нечестно? Възможно ли беше той също да я обича? Да е бил искрено загрижен за Стивън? Тя искаше, страшно много искаше да му вярва! Но съмненията отново я обсебиха. Старата й неувереност не й позволи да повярва, че Морган я обича заради самата нея…

Като излизаше, тръгнала на своето сватбеното пътешествие, сърцето й бе натежало от мъка. Морган стоеше в края на стълбата. Широкоплещестото му тяло изглеждаше великолепно в морскосиния костюм. Очите му, срещнали нейните, бяха топли и поглъщащи и тя поруменя. Никога преди това не бе усещала така страшно колко безнадеждно го обича. Тя постави ледената си ръка в неговата — много по-голяма и по-топла, и го остави да я свали през последните няколко стъпала, въпреки че се разкъсваше от безумна мъка и съмнения.

И най-лекото му докосване събуждаше чувства у нея. Отвърна на усмивката му с треперещи устни. Времето спря, докато се гледаха в очите. После изтичаха заедно навън под дъжда от ориз. Помогна й да се качи в колата. След това влезе при нея. Всеки нерв предупреждаваше за присъствието му. Тя наблюдаваше дългите му ръце с добре оформени нокти да палят двигателя и движат волана и си спомни как тези ръце я докосваха толкова интимно. Усети в ноздрите си приятния аромат на одеколона му, който близостта на неговото тяло излъчваше. Копнееше за него и мисълта, че не я обича бе непоносима.

Той я погледна и каза с дрезгав глас: — Цял ден чакам за истинска целувка от моята булка.

Почувства се отмаляла от погледа му. Бе мъчение да се пита дали всяка негова ласка е фалшива. Тя остана неподвижна, когато той се приближи.

Дългите му, бронзови пръсти хванаха нежния край на брадичката й и я наклониха силно назад, докато другата му ръка се плъзна по гърба й. Черната й коса се спускаше по раменете. Той я изви внезапно към себе си в енергична, властна прегръдка. Дина знаеше, че приятелите им ги наблюдават и желанието й да потеглят бе неудържимо. Но той показваше на всички, че красивата жена, сгушена до широкия му гръден кош, е негова. Ръката му бе като стоманен обръч около раменете й, заключващ здраво малкото й тяло в себе си. Наведе главата си и разтворените му устни обходиха нейните, за да потърсят страстна, изпиваща целувка. Горещи и топли, те я накараха да разтвори своите, бавно и упоително събуждаше усещанията й с топлия си, опипващ език.

Накрая целувката свърши, но не и преди Дина да потрепери силно — както от срам, така и от желание. Това го възпламени и когато тя се отдръпна на сигурно разстояние от него, той я прегърна и потегли. Тя нервно наблюдаваше как пътят лети край тях. Чувстваше се обсадена и победена от него, но изглежда той не подозираше колко я тревожи близостта му.

Тя въздъхна силно. Колко много го обичаше и желаеше! Но не искаше да е в капана на брак по сметка.

Какво да прави? Вече бяха мъж и жена. Можеше ли да продължат по същия начин, ако премълчеше? Щеше ли грешката да е непоправима? Тя не го бе насилвала да се ожени за нея. Не можеха ли да живеят някак двамата? Ще отгледат детето си заедно. Съвсем ясно бе, че Морган няма лошо отношение към нея. Очевидно я желаеше. Защо това не й бе достатъчно?

Отново си спомни жестоката му подигравка в Швейцария, когато бе казал, че не я обича, обаче иска да се върне само защото е майка на детето му. Не спомена пари, разбира се, но думите му изгаряха сърцето й: „Желанието, което изпитвам към теб, е същото, което бих изпитал към всяка хубава жена и тъй като ще живеем заедно, не виждам причина да не се забавляваме…“

Това ли бяха истинските му чувства? Сега казваше, че я обича, ала така ли беше наистина? Не беше ли този брак само брак по меркантилни съображения? Никога не бе споменавал завещанието на дядо й, но пропускът само насочваше вниманието към вината му.

Когато стигнаха Стинсън Бийч, тя се чувстваше неприятно замаяна от пътуването по вития стръмен път. Едва забеляза старомодния, непринуден чар на крайморското село, сгушено между тясната ивица на брега и скалистите склонове отзад. Морган я закара направо при къщата на брега, и я остави мъничко да си почине, докато той купи храна от града.

— Мисля, че никой от нас не би искал да вечеря навън — каза той, преди да тръгне. — Ти се съвземи, а аз ще се върна скоро.

Морган задържа погледа й. Тя не можа да отмести очите си от лицето му, дори когато неговите паднаха по-ниско и проследиха меката, съблазнителна линия на гърдите й, изпъкнали под синята коприна. После погледите им пак се срещнаха и тя леко потръпна.

„Кажи му! Кажи му за съмненията си!“ Може би ще може да й обясни. Но тя беше слаба и прекалено много се страхуваше. Остави го да тръгне, без да спомене и дума. Реши да се държи така, сякаш всичко е наред. Осем години тя нямаше нищо. Грешка ли щеше да бъде опитът да задържи това, което имаше сега?

Той я завари на дървената тераса. Беше седнала до една груба маса за пикник и се взираше унило в разбиващите се вълни. Морган умишлено затръшна вратата и когато тя се обърна, й се усмихна със своята смайваща усмивка, от която й се свиваше стомахът. Лицето му беше зачервено от студения вятър, бе сменил дрехите си и беше облечен с огромен пуловер с висока яка, джинси и ботуши. Тези дрехи само подчертаваха мъжествеността му. С премерена, широка крачка прекоси терасата и се облегна небрежно на масата до нея.

— Красиво е, нали? — каза той, като я наблюдаваше.

— Да.

Тя гледаше водата, а той нея.

— Ухаеш много хубаво.

Гласът му бе мек и хипнотизиращ и Дина се усмихна колебливо.

— Защо се усмихваш? — прошепна Морган и дъхът му я лъхна в слепоочието.

— Не мислех, че ще забележиш парфюма ми.

Едната му ръка обиколи раменете й и заигра с кичур дълга коса.

— Кога ще разбереш, че забелязвам всичко, свързано с теб? — отговори с приятния си, копринен глас.

Беше опасно близо, а движението на пръстите му по врата й започна да разбърква чувствата й. Бавно се наведе за кратка, но сладка целувка.

— Дина, искаш ли да вечеряш или искаш… Погледът му се отнесе към кадифената мекота на устните й.

Не довърши въпроса си, а и не бе необходимо. Тя отвори клепачите си и го погледна измъчено, като се питаше дали това бе само похот. Ръката му бе все още на рамото й, но когато очите им се срещнаха, пръстите му се насочиха към коприненото шалче на гърлото й и го развързаха, така че краищата затрептяха на вятъра. Откопча първото копче и тя почувства ръката му да гали голата плът. Очите и кадифените движения на пръстите му я съблазниха. Пулсът й се ускори и тя се наведе към него.

Устните му бяха топли и влажни, когато пожелаваха нейните. Хапеха ги нежно, докато тя ги отвори със стон, така че езикът му да се плъзга вътре и вкусва от медената топлина. Дина се разтрепери от близостта му. Здравите му ръце я притиснаха още по-силно към мускулестото тяло.

Морган продължи бавно да я възбужда, докато тя се изпълни с изгарящо желание, което само той бе в състояние да задоволи. Вече нямаше значение, че не я обича, че може да се е оженил за нея само заради парите… Това, от което се интересуваше сега, беше изгарящият вкус на неговите устни върху нейните и дълбоката, болезнена жажда, която предизвикваше. Странно, съмненията й само направиха копнежа по него още по-страстен. Да можеше да плени душата му, като му доставя удоволствия с пищния дар на своето тяло!

Той я вдигна на ръце и я внесе вътре. Сложи я да легне на грубото легло. Очите й срещнаха неговите, после погледът му запътува от върха на чернокосата й глава, преброди тъмните й, искрящи очи, надолу към пълничките й устни и после по-нататък по пищния наклон на гърдите, под синята коприна. Те сякаш вибрираха под неудържимата сила на горещия му поглед. Беше почти като физическо докосване.

— Ти си красива, жена, Дина. Често ми се иска да си грозна и стара… и дебела… така можех да те забравя. Но понякога си мисля, че дори тогава не бих успял. — В тихия му глас се долавяше нотка на потискана ярост.

Призна, че иска да я мрази и това я нарани болезнено. Но тя също бе искала да го мрази! Погледът й пробяга по мощните очертания на мъжкото му тяло. Какво право имаше да бъде толкова мъжествен, така ужасно привлекателен и смайващо енергичен? Какво право имаше да командва любовта й, ако само я използва?

Тя се бе излегнала съблазнително. В меко проблясващите й очи се четеше недвусмислена покана.

Те изпращаха най-еротичните послания.

— Когато ме гледаш така, целият изтръпвам — изрече той тихо.

— Как мислиш, че се чувствам, когато ти правиш същото?

Тя се пресегна и нежно докосна суровата линия на устните му. После мъчителните думи, които нямаше намерение да зададе никога, се изплъзнаха от устата й:

— Морган, защо се ожени за мен? — Въпросът бе изпълнен със страдание.

Той дълго се взира в нея. Настойчивостта на погледа му накара плътта й да пламне, сякаш я бе погалил с ръце. След това се наведе и я целуна нежно.

— Защото трябваше — отговори той накрая, без да подозира колко болка ще й причини. — Край на въпросите, любов моя!

Тя започна да протестира, но този път устните му смачкаха нейните с целувка, която изтри последните остатъци от способността й да мисли логично или да спори. Течен огън изпълваше вените й и я правеше отпусната в ръцете му, докато отвръщаше на целувките му и страстта й беше така пламенна, както и неговата. Пръстите му се плъзнаха и милваха гладката топлина на голото й тяло.

Тя го искаше прекалено много, за да устои на мощния магнетизъм на мъжкото привличане. Съмненията нямаха значение. Желанието избухна, когато той я съблече и се нахвърли върху сочните черти на пищната й красота, като изучаваше отново най-интимните й тайни. Тя дръпна пуловера му, той спря и го смъкна. Сега пръстите й можеха свободно да се плъзгат по твърдата гладка плът с вълнообразни мускули.

Морган я целуваше все по-жадно.

Дина се обърна към него, останала без дъх:

— Люби ме, Морган! Моля те, люби ме! Не мога да чакам повече!

— Имаме цялата нощ…

Устните му се движеха умишлено бавно по извивката на слабите й рамене.

Той се съблече напълно, треперещ от желание. След това легна до нея и нежно повдигна тялото й към своето. Дина потръпна при допира с голата му кожа. Дланите й нежно се движеха надолу по раменете и след това се сключиха на гърба му и притиснаха тялото му надълбоко в нейното. Когато той я облада, тя извика съвсем тихичко в лек пристъп на екстаз. Собствената й объркана жажда я издаде. Той се унесе в тласъците на твърдото си тяло над нейното.

Вкопчиха се един в друг във вихъра на страстта, която ги понесе по бурните си течения, докато всичко потискано у тях избухна в сладостно удовлетворение. Останаха прегърнати, с преплетени тела, двете сърца биеха като едно в богатата, топла възбуда на безмълвното блаженство.

Но душата на единия остана неудовлетворена.