Ан Мейджър
Отвъд любовта (2)

Втора глава

Дина не се реши да издаде истината за Морган. Веднъж той дойде при нея и каза с приятния си мек глас:

— Благодаря ти, Дина! Няма да съжаляваш. Обещавам ти!

Но той се лъжеше. Тя вече съжаляваше.

Морган остана и се зае с цялата си душа да изучава лозарството и изкуството да се прави вино. Животът в имението се промени.

Дина изпитваше смътна неприязън към Морган. Бе направила голяма жертва, но дори да й беше благодарен, той не го показваше открито. Изглежда смяташе, че му се полага. Дори по-лошо. Зае мястото й до Брус. Вършеше всичко, което тя бе вършила преди, а дядо й беше по-доволен от всякога.

Веднъж в изблик на ревност тя се нахвърли върху него, а Морган отвърна кротко:

— Мислех, че съм те избавил от бреме. Сега съм тук и няма нужда да си така вързана към имението. Можеш да правиш всичко, което вършат момичетата на твоята възраст. Искам да бъдеш щастлива!

Като че това бе възможно. Та той й бе отнел работата, която обичаше, справяше се по-добре от нея и имаше наглостта да каже, че й прави услуга! Но как да се оплаче на дядо си? Той беше така омаян от младежа, че непрекъснато го превъзнасяше.

Дина опитваше да не обръща внимание на Морган, ала той не беше от хората, които можеш да пренебрегнеш. Той работеше много и упорито. Намираше време и за забавления. Носеха се слухове за разни момичета, но той не доведе нито едно вкъщи. За свой ужас Дина се улови да мисли за това каква жена би му харесала. Спомни си единствения случай, когато бе използвал чувствата й и я бе целувал и молил да остане. Начинът, по който му беше отвърнала, бе двойно по-унизителен, защото сега той не показваше и най-малък интерес към жената в нея. Тя предполагаше, че я взема за малка глупачка. Каквито и да бяха помислите му обаче, той се държеше приятелски с нея, беше неизменно учтив и почтителен.

Изминаха четири години. Четири години, през които Дина завърши гимназия и се превърна в жена, но нито веднъж Морган не й каза отново, че я желае. Ала напоследък тя чувстваше, че той я наблюдава с онзи настойчив поглед, с който гледаше узрялото грозде през лятото, и тя се питаше какво ли мисли.

През тези четири години Морган се беше отдал изцяло на имението и Дина мислеше за него като за безскрупулно амбициозен човек. Понякога го чуваше да спори с дядо й. Морган искаше да знае какво е бъдещето му място в имението. Каквото спечелеше, спестяваше го. Дори бе купил няколко акра, които засади с лози. Най-много се интересуваше от избата и лозето на Брус. По настояване на Морган бяха засадени различни сортове грозде — както в неговите земи, така и в тези на Брус. Той експериментираше с нови сортове вина. Спечели няколко международни награди. Имаше голям талант и огромна енергия. Брус не искаше той да си отиде, но и нищо не му обещаваше. Морган ставаше все по-неспокоен, а Брус по-замислен. Предстоеше му да вземе важно решение.

Дина пък вършеше всичко, от което се интересува една гимназистка. Записа се в местния колеж с нежелание. Всички я познаваха и имаше много приятели сред момчетата, но нито един сериозен. Най-близък й беше Едуард дьо Ландо, сега двайсет и една годишен, студент първи курс в някакъв френски университет. Той идваше всяко лято и оставаше в имението на баща си, съседно на Кирстеновото.

Едуард бе синът на семейство Конт дьо Ландо от Бордо, производители на първокласни вина и шампанско от световна класа. Той бе закърмен с този бизнес и щеше да наследи не само титлата на баща си, но и видното му положение в света на винопроизводителите. Семейство дьо Ландо притежаваха лозя и винарски изби в областта Шампан и Бордо, както и в долината Напа.

Беше през пролетта, преди Дина да навърши двайсет и една. Брус искаше тя да продължи в колежа, но внучката му предпочиташе да остане при него и да му помага. Защо не можеше да я разбере?

— Трябва да знаеш, че има много по-интересни неща от имението Кирстен — каза й Брус. — По-късно, ако искаш да се върнеш, ще ти намеря място тук.

— Колежът не помогна на Холи! — изтърси Дина и веднага съжали, щом видя болката в очите му.

Знаеше, че дядо й бе много разочарован, когато Холи заряза училището преди две години и замина да живее в Сан Франциско. Там се местеше от работа на работа и бе така разточителна, че рядко изкарваше достатъчно, за да се издържа. Брус, разбира се, й помагаше, независимо колко харчеше.

Пролетта бе сезон, през който нямаха много работа, но този път бе много по-напрегнато от обикновено. Макар все още да не беше завършила училище, Дина трябваше да реши какво ще прави по-нататък. А Морган искаше да разбере дали бъдещето му е свързано с имението Кирстен. Брус, който никога не бе взимал прибързани решения за важни неща, беше станал раздразнителен, защото изборът му щеше да се отрази на всички.

Седмица преди двайсет и първия й рожден ден между Брус и Морган избухна ужасен скандал. Дина си избра площадката над библиотеката, за да слуша.

— След като ти не можеш да решиш, аз вече го направих! — каза Морган. — Работих сериозно тези четири години!

— Четири! Ами аз? Тук съм вече петдесет и шест години! Купих първото си парче земя през 1933 по време на сухия режим, когато никой не знаеше дали този безумен закон няма да изкара още едно десетилетие! Бях едва на осемнайсет! Работих като роб, за да превърна имението в това, което е сега!

— Не омаловажавам това, което си направил за имението, а и за мен, Брус! Но ако тук няма какво повече да очаквам, ще се махна!

— Кой е казал, че няма да има нищо за теб?

— Никога не си казвал нещо различно.

— Не ми вади душата, Морган! Не мога да решавам бързо като теб.

— А аз не мога повече да чакам!

Вратата на библиотеката се затръшна и Дина отскочи към стената, за да не я види Морган. Той изтича надолу и напусна къщата. Сърцето й тежеше като олово. Би трябвало да тържествува, ала вместо това, бе ужасена и отчаяна.

Какво ставаше с нея? Защо се чувстваше опустошена? През всички тези години ужасно бе ревнувала от Морган, беше се насилвала да не го харесва. Изведнъж осъзна, че дълго време е мислила за него само като за лош човек. Детски навик или инат да не забелязва доброто? Но само така можеше да чувства превъзходство над него. Ревността и неувереността винаги й бяха пречили да опознава хората.

Нима Морган не бе изкупил вината си още преди много време? Бе работил толкова упорито! Не се беше държал никога нелюбезно с нея, нито с когото и да било в имението. Тя го бе смятала за лош заради нещо, прочетено във вестниците преди пет години. Каквото и да беше направил на майка си или заради нея, сигурно е имал сериозна причина. Защото вече бе убедена, че Морган е добър човек. Сега той си отиваше, а тя не му беше признала, нито показала, че истински му се възхищава!

Като чу бръмченето на пикапа му, тя се втурна по стълбите и изскочи на пътя. Нощта беше студена, но нямаше време да вземе пуловер. Фуркетите паднаха от косата й. Фаровете я осветиха, когато внезапно се появи пред колата. Той спря.

— Морган!… — Нямаше дъх да продължи.

Той се наведе през седалката и отвори вратата. Както всеки път, когато говореше с нея, гласът му бе нежен.

— Какво има, Дина?

— Чух, че се карахте с дядо…

— Сигурно са ни чули и в Калистога!

Тя се качи и изведнъж се притесни, че е сама с него в тъмнината. Той не беше вече онова рошаво, неуверено момче, което бе спасила. Този сърдит младеж беше изчезнал преди години. Тук сега бе Морган — мъжът с бронзов загар на кожата, под която напираше мускулеста плът. Морган, който знаеше какво иска и как да го постигне, и в чиято амбиция никой не се съмняваше. Този нов Морган бе непознат за нея.

— Ще се върнеш ли някога? — попита най-после тя.

— А ти искаш ли? — Прямият му поглед я обърка.

— Мисля, че свикнах с теб — призна си тя.

— Проклет да съм! — Смехът му намали напрежението помежду им. — Значи си свикнала с мен? Знаеш как да ме ласкаеш.

— Нямаш нужда от ласкателствата на жена.

— Стана ли вече жена?

Нещо различно и вълнуващо интимно се бе появило в тихия му провлечен говор и тя не знаеше как да отговори. Бе все още девствена. Той я наблюдаваше настойчиво и това я изнервяше.

— Не знам какво искаш да кажеш.

— Просто питам дали вече си жена.

— Никога не съм била с мъж, ако това искаш да разбереш! — изплъзна се отговорът й, още преди да помисли. И понеже той се засмя, тя добави: — Не ми се присмивай, Морган! Не знам какво искаш да ти кажа!

— Ти вече каза това, което исках! Не ти се присмивам! Просто си помислих, че не ти харесах преди четири години, нали? А винаги съм искал да ме харесваш, Дина! Но почти се бях отказал, когато тръгна с Едуард. Ти бе така хладна към мен! Мислех, че си влюбена в него. И всички тези писма от Франция…

Морган внезапно млъкна и тя се чудеше дали само си внушава, или наистина в гласа му има страст и ревност. Дина потрепери и той помисли, че й е студено. Свали сакото си и го сложи върху слабите й рамене. Години бе живяла в една къща с него, бе спала в стая до неговата. Би трябвало да го чувства като по-голям брат, но тя не го приемаше като такъв: когато ръцете му случайно докоснаха раменете й, тя усети стария коварен огън във вените си.

— Невинаги съм била добра към теб — прошепна Дина.

— Донякъде си права. Но от друга страна, ти бе по-добра към мен от когото и да било, дори много по-добра, отколкото заслужавах по онова време. Ти рискува живота си, за да спасиш моя. А след това ми даде възможност да остана, въпреки че не го искаше. Никога няма да забравя това, Дина! На теб дължа всичко!

— Може би щях да съм по-добра, ако ми бе казал тези неща по-рано.

— Нима можех? Ти не ме допускаше до себе си. А може би е било за добро.

— Защо?

— Казвал съм ти вече.

Дали имаше предвид онзи път, когато я бе целувал?

— Морган, аз… искам да ти кажа, че ще ми липсваш!

Преди да й отговори, тя се хвърли към него и го прегърна. Сълзи се стичаха по бузите й.

— Бях лоша с теб, защото така ревнувах! И теб, и дядо!

— Знам, скъпа, знам. — Бе притиснал треперещото й тяло до себе си и нежно галеше косата й. — Не бива да съжаляваш за това, което си била. Не и заради мен!

— Но сега ти си тръгваш, а аз не искам!

Той я целуна братски по бузата и това леко докосване бе толкова кратко!

— Пази се — каза Морган, когато тя слизаше от колата.

— Ти също! — Лицето й изразяваше разкаяние.

След това той замина. Тя се втурна в стаята си и по лицето й рукнаха горещи сълзи. Плачеше, сякаш сърцето й бе разбито. Разбра, че точно това бе станало.

Тя го обичаше, и то не като брат! Може би винаги го бе обичала. Но не го беше разбрала, докато не стана твърде късно. Защо го бе тормозила така? Ако можеше само да се върне, тя щеше да намери начин да покаже колко много го обича!

През първата седмица на отсъствието му над имението цареше тъга. Като че някой бе умрял. Дядо й се затваряше в стаята си всяка вечер и стоеше там дълго. Грациела бе съкрушена — най-голямото й удоволствие беше да глези Морган с гозбите си.

Дина бе неутешима, но въпреки собствената си мъка, се тревожеше много за Брус. Изглеждаше остарял поне с десет години. Дните му минаваха в апатия, не се интересуваше дори дали лозите са напъпили. Като че ли не го беше грижа. Тя копнееше да се случи нещо, което до го извади от тази летаргия.

Почти се зарадва, когато Холи се обади. Дина разбра, че сестра й е закъсала, защото Брус тръгна веднага за Сан Франциско. Поне изглеждаше жизнен отново, макар че в оживлението му имаше някакво мрачно настървение. За първи път Дина не изпита ревност към Брус.

В дена, в който той замина, тя се прибираше вкъщи. Бе прекалено замислена, за да забележи хубавия ден, докато слизаше от автобуса. Безкрайно дългите редове цъфнал синап се люлееха между лозята като златна пяна над морето от трева. Самотен червеноопашат ястреб се плъзгаше ниско под забързаните бели облаци.

Тя чу името си. Викаше я мъжки глас. Като насън тя се обърна се и очите й засияха: на банкета бе паркиран пикапът на Морган. Очевидно я чакаше. Никога не бе изглеждал по-красив — слънцето блестеше в косата му, бяла риза и джинси очертаваха неговото мускулесто тяло. Тя изтича към него.

— Мислех, че си заминал завинаги! — промълви задъхано.

— Така беше. — Пръстите му докоснаха нейните.

— Но ти се върна!

— Просто не мога да бъда далеч оттук, Дина!

— И защо?

— Мисля, че знаеш — каза с мекия си, възбуждащ глас. — Ако започна да ти обяснявам, ще се възгордееш.

— Нека да се възгордея — прошепна тя, когато Морган я прегърна.

— Това, което искам, е да станеш моя жена! — Улови уплашения й поглед и го задържа.

Точно за това копнееше и тя!

Големите му ръце обвиха тънкото й кръстче и тя чувстваше изгарящия им натиск през леката блузка. Качи я в пикапа и седна до нея.

— Морган, никога не съм била така нещастна, както след като си отиде!

— И аз…

— Липсваше ми — призна тя.

Той повдигна с пръст брадичката й, за да я погледне в очите и сърцето й подскочи лудо от топлината на хубавото му лице.

— И ти ми липсваше… както и имението. Когато ми мина яда, разбрах, че не искам да изоставям Брус, особено сега.

Малко й бе неприятно, че в този момент Морган можеше да говори за друго, освен за любовта си към нея, макар и да знаеше колко пристрастен бе към работата си. Като че някаква ревност отново я споходи, когато той се взираше в лозята със златните поляни около тях.

— Днес е рожденият ти ден, скъпа! — Погледът му отново се върна при Дина. — Вече си на двайсет и една. Най-после порасна!

С палеца си Морган проследи очертанията на нейните устни. Полека изучаваше всяка извивка. Мислите й изоставиха ревността и се върнаха при Морган, който я докосваше. Изведнъж й стана трудно да диша, защото ласките му я възбуждаха.

— Бе егоистично от моя страна дори да помисля да напусна Брус по това време на годината. Без значение как се чувствам — шепнеше той. — Гласът му бе разсеян, сякаш му бе трудно да мисли за лозята, когато тя е в ръцете му. — Дявол да го вземе! Може би причината да напусна, е пролетното напрежение.

Пролетта бе особен сезон за лозята. Всеки път този период между зимата и пролетта носеше напрегнато очакване. Защото с напълването идваше постоянният страх от нощните слани, постоянната бдителност.

Той я притегли към себе си. Като се страхуваше да помръдне, Дина почувства как пулсът му се ускорява.

— Не е много романтично да мислиш за лозята в такъв момент — заяде се тя.

— Ревнуваш дори и от лозята? — Той се усмихна нежно. Устните му бяха съвсем близо до нейните. — Един ден, когато наистина пораснеш, Дина, ще разбереш, че не трябва да ревнуваш. Ти означаваш много за дядо ти и за мен. Не е нужно да се бориш за любовта ни. Винаги си я имала!

— Наистина ли, Морган?

— От мига, в който те видях!

— Но през всичките тези години ти нищо не каза. Само работеше много.

— За да не полудея. Ти беше на шестнайсет, а аз те обичах! Дори когато ме мразеше… Трябваше да чакам да пораснеш.

— Ти имаше и други момичета…

— Те нямат значение. Само ти…

Разговорът изведнъж замря и повисна плаха тишина. Той притисна още по-силно Дина към себе си, тялото й потръпна от натиска на ръцете му. После я целуна, в началото нежно, а после с нарастваща страст. Ръцете й се плъзгаха по раменете му. Леко и колебливо докосваше с върха на пръстите си меката му черна коса. Трепереше като изплашено животинче, докато отвръщаше на пламенното удоволствие от ласките му.

— Никога няма да разбереш какъв ад е да обичаш шестнайсетгодишна — прошепна той, като я целуваше отново и отново. — Мисля, че си най-безсърдечното момиче на земята! Имаш да наваксваш много.

Без съмнение, Морган можеше да се люби с нея още първия ден след завръщането си, но не го направи. Каза, че имат цял живот за физическа любов, но само този кратък миг на чист трепет.

През тези великолепни, вълшебни дни Дина ходеше на училище, а той работеше много: Брус беше останал в Сан Франциско, а се бе събрала и доста работа, докато Морган го нямаше. Въпреки натовареното им ежедневие, Дина се чувстваше по-жизнена от всякога. Тя живееше заради Морган. Следобед, когато се върнеше от училище, той зарязваше работа и я ухажваше.

Развличаха се заедно. Веднъж летяха с въздушен балон. Той бе надут близо до реконструираната изба, пълна с магазини и ресторанти. Наблюдаваха как постепенно набъбва и се превръща в голяма обърната сълза с цветовете на дъгата. Дина се притискаше силно към Морган, докато се издигаха над мъглата, покрила земята. Вятърът ги носеше леко над долината.

Колкото по-високо се изкачваха, толкова повече Дина се притискаше. Към девет часа слънцето започна да пари, а мъглата се разсея. Долу Дина разпозна очертанията на вековна винарна и извика от удоволствие.

— Виж, Морган! Това са старите изби на Ешкол. Сега имението принадлежи на Трефтън.

— Да, знам. — Той не поглеждаше надолу. Бе прекалено погълнат от красивата жена в прегръдките си…

Един друг следобед Морган я заведе във винарската изба на имението Стърлинг в северната част на долината. Разположени на хълм, белите сгради с кръгли камбанарии приличаха на гръцки манастир от егейски остров. Ръка за ръка, Морган и Дина седяха в стоманената кошница на лифта, който ги отвеждаше към върха на хълма. На залязващото слънце лозето под тях изглеждаше позлатено. Дивият синап все още не бе изоран.

— Разказвала ли съм ти легендата за синапа? — попита безгрижно Дина.

— Мисля, че не — прошепна той и целуна врата й.

— Легендата гласи, че когато отец Алтимир посетил за първи път долината Напа през 1823 година, носел със себе си торба със синапено семе, на която умишлено била пробита малка дупчица.

— Много интересно — каза той разсеяно. Бе се съсредоточил единствено върху движението на устните й.

— Но ти не ме слушаш — едва успя да каже Дина.

— Не е така — отвърна той с усмивка.

— Е, торбата със семената била качена на гърба на едно от магаренцата на отец Алтимир, така че движенията на животното да предизвикат изтичане на тънка струйка семена. След няколко месеца отецът се върнал по стъпките си. Той просто вървял по златната пътека…

Морган се засмя, доволен, че разказът свърши, защото внезапно бе пожелал да я целуне.

— Не съм чувал това. Ала знам, че синапът е ценна защитна култура и добър естествен тор.

— Само такива неща знаеш!

— Няма много романтика във фермерството, Дина. А аз съм фермер.

— Много романтичен фермер — промълви Дина, когато той я целуна.

— Искам да бъда насаме с теб! — Той я притискаше силно към себе си.

Тя кимна мълчаливо, а после го целуна за последен път, преди да тръгнат обратно. Бе толкова нетърпелива да получи жадните му целувки, колкото и той да й ги даде.

Друга вечер той я заведе на вечеря в механата на имението Домейн Шандон, собственост на френска компания-производителка на шампанско. По време на изисканата вечеря от сьомга и шампанско те си държаха ръцете, разговаряха и откриваха нови неща един за друг.

Тя разказваше за несигурността и ревността, измъчвали я като дете.

— Питам се дали изобщо има човек, чието детство да е леко — каза той накрая. Явно имаше предвид собственото си детство.

— Ти никога не си ми разказвал за своето — опита лекичко тя.

— Някой ден може би… Сега обаче, все още нямам сили да говоря за онова време. Опитвам се да го унищожа.

— Морган…

— За да оцелея, Дина! Не мога да разкривам същността си като герой от серийна мелодрама. Мога да ти кажа само, че…

— Какво?

— Докато ме нямаше през последната седмица, ходих в Лос Анджелис. Видях майка си.

Дина не знаеше какво да каже. В погледа му имаше нещо страшно и тя само стисна силно ръката му под масата.

Той продължи тихо да разказва:

— Мислех, че никога няма да поискам да я видя отново. Мислех, че е мъртва за мен. Да не бях отивал никога! Но има един човек, който веднъж се опита да ми помогне. Обаждам му се от време на време. Той ми каза, че майка ми е много болна и аз отидох да я видя. Беше ужасно. Така е опустошена от алкохолизма си, едва разбираше какво става, а когато накрая ме позна, побесня. Тя толкова ме мрази! Повярвала е в лъжите си. Непрекъснато ме питаше: „Защо трябва толкова много да приличаш на него?“ Не знам какво имаше предвид…

След тази вечер, когато той се опита да говори за миналото си, и двамата изпитваха нова близост помежду си. Тя бе научила нещо важно за него. Зад цялата си самоувереност Морган все още се измъчваше от миналото си.

В петък, след като вечеряха и Грациела събра масата, той прошепна:

— Не си на училище два дни, а Брус се обади, че няма да се върне до вторник. Защо не отидем някъде тази вечер? Имам предвид едно много романтично място. — Пламтящите му очи не изпускаха нейните. Изведнъж чувственото напрежение в стаята нарасна. Той продължи тихо: — Когато бях в Лос Анджелис, една стара приятелка ми предложи семейното им ранчо в Мерин каунти, като й казах, че имам нужда да отида някъде, за да помисля. Но вместо да отида там, аз се върнах при теб. Можем да отидем там тази вечер…

Нейният отговор бе страстна целувка, която отне дъха му.

Къщата, построена на върха на високи скали, надвиснали над океана, бе величествена като мавърска крепост. Морган и Дина се разхождаха от стая в стая. Всички гледаха към океана.

— Морган, чие е ранчото?

— Казах ти. На една приятелка.

— Сигурно е много богата.

— Колкото и известна, мое любопитно момиче — добави той усмихнато. — Тя е актриса.

— Като… майка ти.

— Каквато майка ми някога беше. — Поправи я той. — Дина, не искам да говоря за нея. Моята приятелка отглежда чистокръвни арабски коне — смени Морган темата. — Помолих коняря Джо да оседлае два коня. Каза, че има кротка кобилка като за теб.

Морган бе решил да язди посред нощ, докато тя не искаше нищо друго, освен да бъде в прегръдките му! Беше разочарована и ядосана.

— Дай ми жребеца! Мога да яздя не по-зле от теб — отсече възмутено тя.

— Моето котенце е вече лъвица.

— Морган, мога да яздя не по-зле от теб!

— Не така добре, скъпа — закачи я той. — Започвам да разбирам колко неопитна си с мен. Би било разумно, ако най-после ме оставиш да мисля, че в някои неща съм по-добър и по-осведомен от теб!

— Това е старомодно!

— Но си има своя чар и тази вечер ти ще яздиш кобилката. Нямам намерение да бъдеш отъпкана преди… да те любя.

— Отказвам да ме командва мъж!

— В такъв случай животът ни никога няма да е скучен — отвърна той невъзмутимо, — защото аз пък нямам намерение да ме командва жена! — Той обърна лицето й към своето и устните им се сляха.

На вратата се почука и те бавно се отдръпнаха един от друг. Беше Джо, който каза, че конете са готови.

— О, да — въздъхна Морган. — Благодаря ти, Джо.

Копитата биеха по мокрия пясък. Брегът се простираше пред двамата ездачи като бледа сребриста пътека. Вълните бяха сякаш бели пламъци, разбиващи се в черните носове на скалите.

Дина препусна напред, кобилката й бе бърза и лека. Чуваше тропота на жребеца зад себе си. Вятърът развяваше косата й и я смесваше с гривата на кобилата.

— Дина, почакай! — извика Морган отзад. — Ти спечели!

Тя внимателно започна да задържа кобилата си. Морган приближи, жребецът му влезе в крачка с кобилата. Яздеха мълчаливо. Най-после спряха. Морган скочи от жребеца и хвана юздите на конете, а със свободната си ръка свали Дина от седлото. Той я целуна и точно когато цялото й тяло отвърна на ласката, почувства устните му и острия мирис на морето. Изпълни я наслада, желанието й бе силно, почти болезнено. Обещанието за страст между тях бе нещо повече от любов. Когато я прегръщаше на лунната светлина, тя знаеше, че е безвъзвратно отдадена на този мъж, че не би могла да обича никой друг. Споменът за тази нощ щеше да я преследва през целия й живот.

Той я целуваше отново и отново. Дина помисли, че обещанията за любов в песните и книгите са верни, че сливането на мъж и жена трябва да е безумно великолепие, пламенно, диво и безкрайно нежно.

Бавно се отдръпна от него. Смееше се, щастлива и сигурна, че никога нищо няма да застане между тях. Морган я вдигна на ръце и я понесе към закътано заливче, където растеше евкалиптова горичка. Постла одеяло под дърветата и я придърпа към себе си. Проследи линията на устните й. Никога не се беше чувствала така свободна и жива. Усещането бе опияняващо, остро и сладостно. Очите им се срещнаха и погледът му проникна в душата й.

Безмълвно започна да разкопчава блузата й. Сръчен в плетеницата от копчета и ципове, той я съблече. Свали и сутиена. Тя трепна, когато гърдите й се люшнаха свободни и ръцете му се заровиха в тях. Винаги се бе срамувала заради едрите си гърди, смятайки ги за вулгарни, понеже пораждаха нежелано мъжко любопитство. Но сега чувстваше свенливо удоволствие, че бе така щедро надарена — нямаше нищо вулгарно в красотата, която Морган обичаше. Тя нямаше и най-малко желание да се скрие, когато изпиващият му поглед се плъзна по съблазнителното й тяло, блестящо като слонова кост на лунната светлина.

— Ти си красива, Дина! Много по-красива, отколкото си представях! — прошепна той.

И тя се чувстваше красива. Морган се наведе и я целуна леко, разтваряйки устните й с умелия натиск на своите. Ръцете му се плъзгаха по тялото й и нежно мачкаха гърдите й, докато зърната им се втвърдиха. Галеше голите й бедра и докосна женствеността й. Тя се задъха, но въпреки притеснението си, не се възпротиви. Устните му проследиха ямката на гърлото й. Тялото й се разгорещяваше от трескавите му целувки, от умелите му ласки. Скоро тази странна, нова близост стана желана и приятна и смущението й изчезна. Тя го целуна дълго и страстно, макар че все още не смееше да го докосне така, както той правеше това.

Морган спря да я гали и съблече дрехите си. Тя откри удоволствие в красотата на мускулестата плът. Той взе в ръцете си топлото й тяло и тя потрепери от допира на кожата му, еротично плъзгаща се по нейната. Ръцете й плахо погалиха широките му рамене, а после се спуснаха по-ниско и обвиха кръста му, като че искаше да се притисне към него завинаги.

— По-леко, мила! — простена той. — О, Дина, любов моя…

Спусна тялото си над нейното и много нежно потъна в меката й плът. Тялото му бе твърдо и жилаво като парче стомана.

Дина леко извика, трепвайки, и той дълго остана неподвижен в нея. Усети устните му върху клепачите си. Тялото й потръпна от слабост.

— Заболя ли те? — прошепна той загрижено. От страх, че може да я остави тя отвърна дрезгаво:

— Не — и се прилепи към него, а ръцете й се сплетоха около силното му тяло.

Пръстите й запълзяха по врата му и надолу към раменете, за да докосва и чувства твърдите мускули на гърба му, влажни от пот. Той я целуна и нейните устни и език му отвърнаха с дива невъздържаност.

Тя се размърда и това го възбуди още повече.

Бавно започна да се движи в нея с ритъм, който постепенно пробуждаше дълбоко женско удовлетворение. Бе й приятен начинът, по който ръцете му я стискаха, накъсаният му неразбираем шепот. Леката болка, която усети в началото, бе изчезнала и я заляха вълни от наслада. Тялото й започна бавно да отговаря на сладостното удоволствие, което й доставяше, като я любеше със съзнателно овладяното си тяло. Чувството на вина и свенливостта се смениха от екстаза на задоволството. Тя го прегърна силно, пробуденото й тяло бе неспокойно, жадно.

Сякаш някаква сила я издигаше до невероятни усещания, разбиваше я, поглъщаше я. Тя повтаряше името му отново и отново. После се разплака заради красивата поезия на преживяното. Накрая всичко свърши. Безумното вълшебство помежду им, този вулканичният прилив на чувства, който ги бе отнесъл, си бе отишъл. Но Морган продължи да я прегръща, притискайки я плътно до себе си.

Тя бавно започна да възприема света наоколо — острия аромат на евкалиптовите дръвчета, хладния, влажен въздух, радостното цвилене на конете и глухия тътен от плясъка на разбиващите се вълни.

Завита в ръцете му и в дебелото одеяло, с глава върху гърдите на Морган, Дина заспа под балдахин от звезди и лунна светлина. Той нежно милваше черната й коса. Преди да заспи, тя много тихичко прошепна:

— Обичам те!

— Завинаги, любима! — дочу приятния му глас.

Валеше, когато в неделя вечер Дина и Морган тръгнаха към имението. Докато пътуваха, ръката му небрежно обгръщаше раменете й, а нейната бе отпусната върху бедрото му. Говореха тихо, изпълнени с приятни спомени за новооткритата чувствена радост.

Когато автоматичният гараж се отвори, видяха лъскав бял корвет, паркиран на мястото на пикапа, и изведнъж млъкнаха.

— Виж ти! Та това е колата на Холи — едва промълви Дина, задушавана от обземащата я ревност.

— Значи блудната дъщеря се върна. Чудя се дали Брус няма да принесе в жертва тлъсто теле.

Цинизмът на Морган я вцепени. Опита да се отпусне, когато усети да я гали по косата. Той я целуна по челото, ала топлината на устните му й бе чужда. Гледаше я, отгатнал тревогата й.

— Опитай се да бъдеш великодушна, скъпа. Ти имаш толкова много, а хората като Холи съвсем малко. Знам това.

Думите му я смразиха. Още не бе видял Холи, а вече я защитаваше!