Ан Мейджър
Отвъд любовта (6)

Шеста глава

— Отново едно от онези хладнокръвни и жестоки неща, които казваш — прошепна Дина сърдито.

— Това е истината, любов моя — каза той, без да успее да прикрие горчивината в гласа си. — Защо да не взема единственото удоволствие, което все още можеш да ми дадеш? Помня мекотата на тялото ти, Дина, помня как гърдите ти се изливаха в дланите ми, как стенеше и се извиваше към мен, когато те любех…

Тя настръхна, но под масажиращите му пръсти зърната й бяха твърди и я издаваха.

— Няма да ти позволя да ме съблазниш с думи — задъха се тя.

— Добре. В такъв случай няма да използвам думи.

Дъхът му срещу устните й бе горещ и езикът му се плъзна вътре. Тя потръпна от желание при възторга от неговата силна прегръдка и той я целуна по-дълбоко. Почувства, че се поддава на сладката, всепоглъщаща страст. Знаеше, че трябва да го спре, преди да е станало твърде късно.

— Ние няма да живеем заедно — каза Дина побесняла, като се освободи от пламенните му обятия. — Няма!

Той я остави, ала пламтящите му очи я дебнеха. Единствено гордостта му помогна да обуздае непреодолимата страст. Не би позволил тя да разбере колко много я иска. Беше го примамила веднъж със своята страст и думи за любов и това едва не го унищожи. Беше твърдо решен никога повече да не й позволи да властва над него. Когато тя сграбчи дръжката на вратата с треперещи пръсти и отвори с трясък, той каза с бавен, съзнателно премерен глас:

— О, ние ще живеем заедно. Аз ще те имам, Дина! С позволени или непозволени средства!

— Какво точно имаш предвид? — изсъска тя. Обзе я някакъв ужасен страх, който накара сърцето й да бие безпомощно.

— Просто си мислех за легендарната Дина Кирстен, за която толкова много съм чел във всички списания и жълти хроники. Тази обаятелна супержена, сгодена за френски граф, чието благородно име е неопетнено от скандал. Едуард съзнателно е обработвал пресата в твоя полза, глупава и безполезна постъпка от негова страна. Тъй като ти представляваш дьо Ландо, мисля, че за него е жизненоважен ореолът от привлекателност и съвършенство, който те съпътства. Тази реклама е негово хрумване, нали?

— Как… — Тя спря, бе пребледняла от ужас.

— Да предположим, че кажа на някой мой приятел журналист, че миналото ти не е така неопетнено, както граф дьо Ландо е внушил на света. Че неговата обаятелна представителка е фантастично произведение на благородното му въображение. Че е изоставила незаконороденото си дете, за да преследва блестяща кариера. Дали Едуард ще продължи да те държи на такова почетно място в компанията? Дали ще подкрепя плановете ти в Тексас? Дали ще се ожени за теб? Или ще загубиш всичко и заедно с това ще навредиш на дьо Ландо?

— Няма да посмееш!

— Напротив.

— Това е изнудване!

— Предпочитам да го наричам постъпка на отчаян мъж, който иска синът му да има майка.

— Ако Стивън разбере истината, тя би го наранила непоносимо!

— Още една причина да направиш каквото искам и да го предпазиш от болката.

— Напразно ще нараниш сина ни! Едуард ме обича. Той никога няма да постъпи така, както ти смяташ. Вече знае, че имам дете от теб и че ми бе много трудно да се откажа от него!

Сините му очи не помръдваха от нея. Тя изглеждаше безумно красива с лъскавата си черна коса, разбъркана с бледата рисова козина, с тъмните си очи, припламващи от гняв и ако не защитаваше Едуард, Морган може би щеше да омекне. Толкова силна бе властта й над него. Но сега той остана непреклонен и не каза нищо, само механично притисна ръката й към парапета на стълбата.

— Да, бях дълбоко трогнат, когато ми каза как Едуард те поддържал, докато бях женен за Холи и живеех щастливо през цялото време — каза той с груб, саркастичен глас. — Разбирам желанието му да те има, въпреки миналото ти. Безспорно ти си красива и интелигентна. Въпросът е дали иска светът да разбере що за жена си всъщност. Ще си позволи ли да пожертва репутацията на компанията си в името на любовта? Ти знаеш, Дина, че може да попаднеш на нещо по-лошо и от мен. С моя злополучен старт в живота пет пари не давам за твоето минало, нито пък за нечие друго. Няма човек, който да не прави грешки. Само че нашите са по-очебийни и по-интересни от тези на останалите.

— Няма да отстъпя! Сама ще му кажа.

— Давай тогава. Имаш двайсет и четири часа да решиш. Аз ще бъда тук и ще чакам. Но запомни — ако дойдеш с мен и останеш в имението Кирстен шест месеца и след това все още искаш да се върнеш при Едуард и той още те обича, няма дори да опитам да те спра. Стивън има нужда от теб повече, отколкото Едуард. Смятам, че това ще ти донесе много по-голямо удовлетворение, отколкото бизнеса ти в Бордо или Тексас. Можеш да отглеждаш грозде и да правиш вино в имението, както навсякъде другаде. Ако се върнеш с мен, ще имаш и кариерата, и сина си. Дори твоят отзивчив френски граф не може да ти даде последното.

Дина не можеше да слуша повече. Морган й предлагаше Стивън и това я разкъсваше на парчета. Цената на Стивън обаче, бе красивият живот, който си беше изградила като защитна стена срещу мислите за болезнената загуба. Без тази стена и без Едуард щеше да е сама и да е изправена пред всичко, от което беше бягала през тези осем години. Да предположим, че след шестте месеца Морган пожелае тя да си замине, а й се иска да остане. Какво убежище би имала тогава? Добре познаваше изгнаничеството и самотата. Трябваха й години, за да ги превъзмогне. Можеше ли още веднъж да преживее всичко това?

Тя бавно излезе и стъпките й постепенно заглъхнаха по стълбата. Двайсет и четири часа, за да реши! Как можеше да избере? Прибра се веднага в хотел „Палас“. Когато се върна в изпълнения с уютни кътчета, луксозен, фантастичен палат с кули и вити коридори с персийски килими, й беше много трудно да повярва, че Морган и неговият ултиматум не са част от някакъв сън. Изгаряща от нетърпение да говори с Едуард насаме, тя се разстрои, защото апартаментът му бе пълен с негови приятели. Той пиеше шампанско с един гръцки корабостроител и двама немски барони. Те се опитваха да решат дали да карат ски, бобслей, безмоторни самолети или шейни, или да се качат на склоновете Корвиля и да обядват в един от най-добрите светски клубове в Европа, петдесетгодишния Корвиля Скай Клуб.

Едуард я повика нежно и тя отиде при него. Ръката му се плъзна по раменете й.

— Къде беше толкова време, скъпа? Мики Ворженски току-що ми казваше, че те е видял преди повече от час в Суврета.

— Натъкнах се на един стар приятел — каза тя, като придаде на гласа си безгрижие.

— Кой е той? Познавам ли го?

При този въпрос кръвта замръзна във вените й, но когато погледна Едуард, не забеляза подозрение в очите му. Насили се да се усмихне весело.

— Ако нямаш нищо против, скъпи, ще ти разкажа за това по-късно. Сега искам да се преоблека. Лявата ми обувка се е впила в крака ми. После ще сляза долу да си купя сладкиши. А след това ще отида в магазина на „Картие“ където има една гривна, която страшно харесвам. Така че не ме чакай скоро.

Само Едуард да не усети как опитва да се измъкне от него!

— Внимавай, Едуард! Изглежда сериозно — каза Лоел фон Тюрн. — Може би днес ще трябва да забравиш за безмоторното летене. Да се остави жена като Дина в „Картие“ може да бъде доста опасно.

Дина не остана, за да чуе спокойния отговор на Едуард. Тя се промъкваше към апартамента си през тълпата от познати, като ги поздравяваше ведро.

— За мен няма страшно, Лоел — каза Едуард, след като Дина си отиде. — Ако иска гривната, сама ще си я купи. В никакъв случай няма да позволи аз да я купя. Такъв подарък би бил компрометиращ за нея.

— Не разбирам, мислех, че ти и тя…

— Сгодени сме, Лоел, и тя работи за мен. Това е всичко — заключи Едуард хладно.

— Но тя е в твоя апартамент! — настоя Лоел.

— Стаите й са напълно отделно от моите. Нека да ти кажа, че тя настоя да си ги плати.

— Сигурен ли си, че не се стреми към твоето име и богатство?

— Съвсем сигурен.

— Това безупречно целомъдрие, за което загатваш, я прави съвсем различна от всички ония луди жени от миналото ти.

— Точно затова не съм искал да се женя за тях.

— Нищо чудно, че бракът е така невъобразимо глупав! Наистина, Едуард, не се ли страхуваш да се ожениш за жена, която има претенцията да е непорочна на нейната възраст? Жените рядко са това, за което се представят.

— Не се страхувам да се оженя за Дина. Никога не е искала да бъде това, което не е. Можеш да спреш да се безпокоиш, Лоел. Знам всички нейни тайни. — При тази мисъл Едуард леко се намръщи. — Но ако наистина искаш да караме безмоторни самолети следобед, защо не се срещнем в два? В твоя хотел?

Лоел не забеляза, че темата за Дина ловко бе сменена.

Тази вечер Едуард и Дина вечеряха в ресторанта на хотела. Тя изглеждаше превъзходно в дългата си черна рокля. Диамантен медальон проблясваше на тъничката й бяла шия.

— Трябва да ти кажа нещо, Едуард — започна тя нервно по средата на вечерята.

Сивите му очи я гледаха въпросително. Дълго я наблюдава как върти около пръста си годежния пръстен, който й бе подарил.

— Да — отвърна той меко.

— Старият приятел, когото срещнах в Суврета…

— Бе Морган — довърши той. Изглежда знаеше всичко.

— Откъде знаеш?

— Мики го описа. Видях другия хеликоптер. Видях мъжа, който излезе от него. По-късно ви видях да се пързаляте заедно.

Дина непрекъснато се питаше дали я е видял в прегръдките на Морган.

— Той е разбрал за Стивън — прошепна тя. — И… не зная как да ти кажа това…

— Просто го кажи.

— Иска да се върна в Калифорния за шест месеца! — изтърси тя. — Той каза, че Стивън има нужда от майка.

— А какво мислиш ти?

— Аз… искам да бъда със Стивън, ала не желая да постъпвам нечестно с теб. Не искам да бъда с Морган. Не искам!

— Е, това е положение, в което не можеш да имаш всичко, което искаш, малка моя. Компромисите винаги са трудни.

— Какво да направя, Едуард?

— Само ти можеш да решиш това.

— Но ние щяхме се женим!

И двамата забелязаха, че е употребила минало време и изведнъж им стана трудно да се погледнат.

За един кратък миг тя усети мъчително съчувствие към него. Бе я обичал толкова вярно! Знаеше, че го наранява много повече, отколкото някога щеше да покаже. Опита се да каже нещо, обаче размисли. Всяка любезност от нейна страна само щеше да увеличи мъката му.

Въпреки че не споменаха нищо повече по въпроса, през останалата част от вечерята между тях често се настаняваше неловка тишина. Едуард пи много повече от обикновено. Страдаше болезнено, но бе прекалено горд, за да покаже пред нея мъката си.

По-късно, пред вратата на спалнята тя свали годежния пръстен и го постави в ръката му.

— Някой ден, някое друго момиче…

— Не искам друго момиче! Но и никога не съм те имал истински, нали? — каза той дрезгаво. — Ти беше мечта, която никога не се сбъдна!

Внезапно Едуард обви ръцете си около нея, целуна я жадно и отчаяно, но целувката му не я възпламени така, както тези на Морган. Въпреки това, чувстваше сладостта на прегръдката му, както и безнадеждната му тъга. Той беше неин приятел. Много, много повече от приятел! Знаеше, че никога повече няма да го целуне. Никога повече няма да може да се върне при него за помощ в момент на слабост. Дори утехата от неговото приятелство вече беше загубена.

— Ще ми липсваш — каза тихо тя.

Той замълча, ала тя усети огромно напрежение в ръцете му. Дълго я държа в обятията си, а лицето му бе заровено в косата й. После безмълвно я пусна да си иде.

Когато затвори вратата след него, тя плачеше.