Ан Мейджър
Отвъд любовта (3)

Трета глава

Дина се събуди от звънливите смехове на Холи и Морган.

— Това беше моята стая, знаеш, нали? — казваше Холи. — А ти си й придал съвсем мъжки вид. Какво е станало с розовите ми завеси и покривката?

— Страхувам се, че не са в стила ми.

— Разбирам. — В гласа й се усещаше възхищение на жена.

— Ако си искаш стаята, мога да се преместя долу.

— Не съм и помислила. Харесва ми да спиш в… моята стая — отговори Холи със закачлив глас.

Дина оклюма, изпълнена с ревност и страх. Вече не се съмняваше в хищническите намерения на Холи. Защо винаги искаше това, което Дина обича? Отвори вратата на стаята си.

— Я виж, Дина! — изчурулика Холи. — Колко си пораснала! — Устните й се усмихваха, ала сиво-сините очи гледаха хладно.

Дина усети, че Морган я наблюдава. Погледът му я предупреждаваше да бъде по-великодушна.

— Добре дошла, Холи — едва успя да промълви Дина.

— Виж ти, много мило, малка сестричке! Хубаво е да се върнеш. Ако знаех, че вкъщи има толкова интересен мъж, щях да дойда много по-рано! — Холи го погледна закачливо.

Сърцето на Дина се сви от страх, обземаше я отчаяние. Какво да направи? Никога не бе ревнувала по-силно от сестра си, нито беше усещала нейната хубост така болезнено. Холи бе прелестно видение, облечено в ефирната си бледосиня рокля. Русата й коса падаше на къдрици върху раменете и оформяше грижливо гримираното й лице. Дина никога не бе могла да се конкурира с Холи. Изведнъж се почувства изплашена и несигурна за любовта на Морган. Ако Холи му се предложи, дали щеше да предпочете Дина?

— Докато си на училище, скъпа, Морган обеща да ми покаже лозето и избата — каза Холи.

— Така ли? — Дина не можеше дори да погледне към Морган.

Успя само да се уедини в стаята си, за да се приготви за училище. Опита да не слуша разговора им през вратата, но бе невъзможно да пренебрегне закачките на флиртуващата Холи. Обзеха я предишните страхове, почувства се безпомощна и отхвърлена, както винаги досега.

По-късно, когато Холи бе слязла долу да се облича, Морган почука тихичко на вратата й.

— Дина… — Гласът му бе нежен.

— Махай се! — Беше прекалено измъчена, за да го види.

— Дина, моля те…

— Казах — махай се!

— Искам да говоря с теб!

— Говори с Холи, щом искаш да говориш с някого! Тя явно те харесва!

— По дяволите, Дина!

— Просто ме остави! — изкрещя тя.

— Щом искаш, ще го направя, дявол да го вземе! Тя чу стъпките му по стълбите. Сърцето й се сви при мисълта за това, което направи. Отвори вратата, за да извика след него, но я спря звънливият глас на Холи:

— Морган, мислех, че ще закараш Дина на училище.

— Не, няма.

— Тогава искаш ли сега да ми покажеш избата?

— Защо не? — чу Дина гласът, който обичаше най-много.

Сълзите я заслепиха. Препъвайки се, отиде до прозореца и вдигна завесата. Видя ги как излизат заедно. Холи свойски го беше хванала под ръка, а Морган бе наклонил глава към златистата й коса, за да я чува по-добре. Дина разбра, че ако не внимава, ще загуби Морган завинаги.

Но тя бе прекалено млада и твърде влюбена, за да внимава. Докато лятото сменяше пролетта, опитната и хищна Холи нарани Дина доста пъти. Голямата сестра много добре знаеше как да изглежда привлекателна в очите на Морган, както и как да разпалва ревността на по-малката си сестра. Много често Дина изпитваше силно чувство за собственост и ревност и не можеше да не се скара с Морган. Това беше възможно най-погрешният начин на поведение спрямо мъж като него. И тя го знаеше. Не бе ли казал веднъж, че няма да позволи да го командва жена?

Морган не разбираше ревността й и я винеше за всичко. Каза, че съжалявал Холи и че Дина трябвало да опита да разбере сестра си и да е по-мила с нея. Колкото повече той вземаше страната на Холи, толкова повече ревността й растеше. Ако беше сигурна в любовта на Морган, може би щеше да успее да овладее саморазрушителните си действия. Но това беше невъзможно, тъй като Холи постоянно и много хитро я правеше да изглежда смешна и недозряла пред него. Вероятно би разбрал истината, ако не бе така зает с работа, защото сезонът на виното бе в разгара си.

Бе време на съмнения, ала между скарванията си Дина и Морган се любеха безумно и лудо в гористите хълмове над имението. Любов, по-сладка заради отчаяно туптящото сърце на Дина. Сякаш с тялото си искаше да го привърже още повече. После се случи нещо ужасно.

От месеци Брус наблюдаваше как любимката му Холи безсрамно преследва Морган. Той бе доволен, че най-после се е заинтересувала от лозето и избата. Не по-малко се радваше и на възможността за връзка между Морган и Холи. Както винаги, той искаше Холи да има онова, което желае.

Незабелязващ променените отношения между Морган и Дина, една вечер Брус й се довери.

— Няма ли да бъде идеално, Дина, ако Морган се ожени за Холи?

— Какво?! — Цялото й тяло се разтрепери.

— За всички е ясно, че Холи го обича, а Морган иска да остане тук. Няма значение колко усилено е работил през последните години. Аз не мога да лиша от наследство собствената си внучка в полза на него. А вие двамата никога не сте се харесвали.

— Никога не сме се харесвали… — Споменът за неговите ръце по тялото й предизвика остра болка.

— За мен бе невероятно трудно да реша какво да правя с Морган. Ако се ожени за Холи, мога да й дам част от имението и Морган да остане завинаги. А аз ще се оттегля.

Точно тогава Морган влезе в библиотеката. Очите му бяха светнали от любопитство, а Дина насила си припомни за амбициите му, свързани с имението и избата.

— Какво беше това за постоянното ми оставане тук, Брус?

Холи бе зад него, сияеща в бялата си копринена рокля. Тя поздрави тържествуващо.

— Аз… изморена съм — каза Дина немощно. Наистина й се повдигаше и тя избяга в стаята си.

Морган не я спря.

На следващия ден над къщата тегнеше ужасно напрежение. Дина знаеше, че Брус е уведомил Морган за предложението си. Тя се страхуваше, че Морган няма да й се довери. Тази сутрин той излезе по-рано, явно да обмисли решението си.

До обяд Дина се мята в агонията на подозренията. Холи се втурна в трапезарията с пощата, когато влезе и Морган. Сурова решителност бе изписана на лицето му.

— Дядо, има писмо от семейство Конт дьо Ландо — каза Холи.

Дина пребледня — сестра й не бе избрала подходящия момент.

Брус счупи печата и прочете на глас:

— Семейство Конт дьо Ландо канят Дина Кирстен да им гостува в Бордо цяло лято, тъй като синът им Едуард не може да дойде тук и силно желае тя да отиде във Франция…

В плика имаше самолетни билети и писмо от Едуард за Дина, в което настойчиво я молеше да отиде.

— О, Дина, писмо от самия виконт! — Възкликна Холи развълнувано. — Кой би отказал на такава покана!

— Да, кой ли? — Гласът на Морган бе леден.

Вечерта скарването между Дина и Морган бе неизбежно. Бяха сами в старата, разрушена изба. Тъмното помещение се осветяваше само от меката светлина на луната, която надничаше през отворените прозорци. Както винаги, пламенните чувства на Дина надвиха разума и тя го обвини, че всъщност иска имението и Холи.

— Наистина ли ме смяташ за такъв? — попита той.

— Ти никога не си искал да се оженим!

— Мислиш ли, че може двама души да се оженят, ако се карат непрекъснато? Все още се надявам, че ще намерим начин да избегнем противоречията си. Просто си млада да се омъжваш.

— Сигурно Холи не е!

— Поне не ревнува като теб!

— Вероятно това, което наистина искаш, е Холи и имението!

— Значи ти вярваш, че съм от онези, които използват жените, за да постигнат целите си?

— Да! Да! — извика тя настървено.

— Или ме обвиняваш, за да отидеш при Едуард?

— Може би… — Само сляпа ярост можеше да предизвика тези думи. Тя осъзна грешката си твърде късно.

Той стисна ръцете й, дивашката му хватка така притисна плътта й, че тя извика от болка.

— Тогава, мила моя, ето ти нещо за спомен, да не ме забравяш, когато си с него! — каза той грубо.

Сграбчи я за гъстата коса и приближи лицето й към своето. Тя бе принудена да го гледа в пламналите от гняв очи. Беше изключително възбуден. Когато надвеси над нея тъмното си почервеняло лице, тя се разтрепери. Сега любимите черти й изглеждаха чужди. Никога не го бе виждала по-сърдит и я завладя някакъв нов страх. Тя не познаваше този Морган. Обикновено, дори и ядосан, той се владееше, но сега яростта му бе преляла. В паметта й изплуваха неясни спомени за ужасните неща, които някога бе чела във вестниците и тя направи опит да се измъкне. Той я дръпна още по-силно към себе си така, че усети мускулестите му бедра върху своите. Разкъса ципа на роклята й и ръката му се плъзна по оголената чувствителна кожа.

— Ти си моя! Той никога няма да те има! Горещата му ръка, която опипваше голото й тяло, я замая.

— Морган, не прави това! — Опитваше се да му попречи да съблече роклята й.

— Стой мирно, Дина! — изкомандва той. Като изви гърба й, той я притисна още по-силно към тялото си и я целуна дълбоко и грубо, Дина се гърчеше в ръцете му, но опитите й да се откопчи останаха безуспешни. Морган свирепо поглъщаше сочната сладост на устните й. После продължи към пулсиращата ямка на гърлото и проследи нежната линия на врата. Всяка целувка предизвикваше зашеметяваща слабост, която обхващаше крайниците й. Сгъна ръце под гърдите му и усети с пръсти изпънатите мускули, силни в мъжката възбуда.

Устните на Морган се върнаха върху нейните и я насилиха да го целуне. Постепенно страстта му намали гнева й и го превърна в туптящо желание. Тя го искаше! С отслабването на съпротивата й, целувките му станаха по-нежни, ръцете му вече не насилваха, а галеха. И най-лекото докосване стана възбуждащо. Внезапно тя се разплака. Беше толкова зависима от него! Тялото й се разтърси от ридания.

— Не искам да те обичам! — изкрещя Дина. — Толкова боли!

— Само защото не вярваш, че и аз те обичам! — отвърна той с тих, настойчив глас. — Не разбираш ли, че ти сама се нараняваш, като не вярваш в себе си? Защо така упорито рушиш любовта ни, Дина? Ти си единствената жена, която някога съм обичал! Какво да направя, за да ми повярваш? Той се наведе към пищните й гърди и нежно целуна зърната й. — Обичам те, Дина!

В тялото й се надигна прелестна наслада, тя простена и се изви към него. Със затаен дъх почувства как реалността изчезва. Съществуваше само Морган и екстазът от неговото загоряло тяло, магията на устните му, които я поглъщаха нежно, удоволствието да го слуша как се кълне в любов, макар и да не му вярваше напълно. Дина потрепери, когато пръстите му се плъзнаха по-ниско между краката й.

Не се възпротиви, когато той я постави на одеялото върху грубия под на старата изба, която толкова често бе приютявала любовта им.

Тази нощ се любиха още по-страстно и отчаяно. Тя пламенно отвръщаше на чувството му за притежание. Любеше я отново и отново, сякаш божествените изблици на неистов екстаз, до който я довеждаше, доказваха, че тя принадлежи само на него.

Когато той заспа, съмненията се върнаха, въпреки опитите й да ги забрави. Мислеше за това колко красива е Холи и колко често я защитава той. Дина си даде сметка, че ако не беше тя, Морган щеше да е свободен да се ожени за Холи и да остане да живее в имението постоянно. „Вероятно ще бъде по-добре и за двама ни, ако той се ожени за Холи, а аз замина за Франция“ — помисли тя изтощено.

Да обича Морган бе така болезнено! Любовта й към него подклаждаше цялата й ревност и несигурност. Страхът, че може да го загуби бе по-голям от всякога. Боеше се и да не го предизвика с безразсъдните си избухвания. Трябваше да бъде много внимателна!

Той се размърда сънено и протегна ръка към гърдите й. При небрежното му докосване сърцето й заби лудо. Ако го обичаше по-малко, вероятно в постъпките й щеше да има повече разум.

— Е, Дина, вярваш ли, че те обичам? Дявол да го вземе, почти щях да се убия, за да ти го докажа тази вечер!

— Сексът и любовта са различни неща — каза тя твърдоглаво.

— Понякога са едно и също нещо. Поне за един мъж.

— Невинаги.

— Може би, но не искам да ставаш жертва на самата себе си! Всеки път, когато искаш нещо, си ужасена да не го загубиш. Трябва да се научиш да вярваш в хората!

Не й харесваше, че за всичко обвинява нейната ревност и комплекс за малоценност.

— Какво ще стане, ако не мога да ти повярвам? Може би причината не е просто в Холи или в някой мой недостатък. Може би ти си причината! Как мога да ти вярвам, Морган? Как да не се съмнявам в честността ти, като и майка ти се е съмнявала? Откъде да знам, че няма да нараниш и мен като нея?

Един мускул се стегна на бузата му, погледът му я смрази.

— Това било, значи. Ти все още ме смяташ за някакво чудовище. — Той не опроверга обвиненията. — Мислех, че това е останало зад нас. Никога няма да съм достатъчно добър за теб, нали? — Дръпна ръката си от гърдите й. Бе толкова сърдит, че тя се страхуваше да не я удари. Но той само стана и бързо се облече в тъмнината. — Заминавай при Едуард! С неопетненото си минало той ще ти подхожда повече от мен! — извика той и избяга от избата.

Тя го наблюдаваше разтреперана. Ала беше прекалено млада, упорита и горда, за да изтича след него и до го помоли за прошка. По-късно се прибра вкъщи и го видя да разговаря с Холи. Дори не вдигна поглед, докато тя се качваше в спалнята си.

Морган продължи да я отбягва. Нейната гордост бе наранена и тя реши да приеме поканата на Едуард и замина за Франция два дни след това. Наивно вярваше, че ако Морган я обича, ще я последва, въпреки задълженията си в имението през най-натоварения сезон. Четири седмици тя нито му се обади, нито му писа. Единственото писмо, което получи от него, върна неразпечатано. Сърцето й бе разбито.

Дина се взираше безнадеждно през големите прозорци на внушителния салон в замъка на дьо Ландо. Току-що бе дошла от града, където бе ходила на лекар. В главата й напираха въпроси, когато Едуард се втурна в стаята. Под прозорците се простираше красив парк с пясъчни алеи и изискано оформени градини, тераси и беседки.

— Дина…

Тя се обърна към Едуард, слънцето огря бледите й черти.

— Има телеграма за теб от Америка — каза той.

Сърцето й спря, а пръстите й трепереха толкова силно, че не можа да отвори плика. Целият й живот зависеше от тази телеграма, която се надяваше да е от Морган — че я иска, обича я и я моли да се върне, че по някакъв вълшебен начин бе разбрал колко много има нужда от него.

Тя прочете ужасните думи и пребледня като мъртвец. Телеграмата бе от Брус, не от Морган. Краткото съобщение се вряза като нож в сърцето й:

„Холи и Морган се ожениха днес“. Нито дума повече. Нито дума от Морган.

— Какво става, Дина?

— О, Едуард! — Тя се хвърли в ръцете му. — Морган се жени за Холи! А аз съм бременна от него! Какво да правя?