Ан Мейджър
Отвъд любовта (5)

Пета глава

— Дядо обеща, че ти никога няма да научиш! — извика Дина.

Морган хвърли още едно дърво в огъня.

— И това ти е било достатъчно? — каза той тихо.

Завесите в модерната вила на Морган бяха спуснати, за да осигурят пълно уединение. Той бе клекнал пред огромна камина от камък, а Дина стоеше завита все още в мокрия си от снега кожух. Предпазливо го наблюдаваше от разстояние. Бяха в огромна стая със сребрист плюшен килим, огледала, кристални полилеи и хромирани мебели. С поразителния изглед, който откриваше и закрития басейн, подобен на пещера, вилата бе мечтата на всеки богаташ.

Ароматът на току-що сварено кафе насищаше въздуха. Чашата на Морган бе върху камината, а Дина едва-едва придържаше своята с треперещи пръсти.

Какво би могла да каже в своя защита? Последното нещо, което искаше, бе да преживее отново мъката от решението си да се откаже от сина им. Беше го направила само защото вярваше, че е най-доброто за Стивън. Ако го отгледаше сама, той щеше да носи позора на извънбрачно дете. При Морган и Холи той беше законен наследник на имението Кирстен. Желанието й бе Стивън да расте и да се чувства част от истинско семейство и от имението — така, както тя никога не се беше чувствала.

— Съмнявам се, че някога ще мога да ти обясня. — Въздъхна отчаяно.

— Опитай, Дина! — каза той с дрезгавия си глас.

Тя свали непохватно ръкавиците си. В него имаше нещо толкова сурово! Като че обуздаваше всяко свое искрено чувство.

— Не мога… — Дишаше бързо и неравномерно и не смееше да го погледне в очите.

— За теб може да е и лесно, и трудно. Но аз съм изминал толкова път, за да отговориш на въпросите ми!

Бездънният му син поглед сякаш я пробождаше. Имаше ужасното предчувствие, че той иска не само отговори.

Отраженията на огъня танцуваха из цялата стая. При други обстоятелства обстановката би била романтична. Ала тихата враждебност между мъжа и жената беше заплашителна.

Морган напълни камината със съчки, остави шумно ръжена и се обърна към нея. Беше свалил якето си и сега бе по черно поло и ски панталон, който прилепваше плътно към тесния му ханш и мускулестите бедра. Измери я нахално и дръзко с очи.

Тя се изчерви от грубия, преценяващ поглед.

— Не трябваше да идваш — каза тя хладно. — И нямаш право да ме домъкваш тук по този начин! Ами ти всъщност ме отвлече!

— Доста мелодраматично представяш нещата, не мислиш ли? — Гласът му бе заплашителен.

— Щом вече знаеш истината за Стивън, значи не това те води тук. Какво всъщност искаш от мен?

Отново тези упорити очи, които шареха по тялото й и я заливаха с топли и студени вълни, въпреки решението й да не се поддава.

— Зависи. — Нещо в погледа му я накара да потрепери.

— От какво? — попита окуражено тя.

— От това дали става дума само за тази вечер или за едно трайно споразумение между нас — отговори той с убийствено спокойствие.

— Не разбирам какво искаш да кажеш.

Интимността в очите му накара сърцето й да ускори ритъма си. Спомни си дивата му целувка. Изглеждаше и невъзможно да иска да подновят любовната си връзка.

— Искам да се върнеш в Калифорния и да живееш с мен!

Подскочи от изненада. Бе очаквала всичко, но не и това.

— Не говориш сериозно! Та аз се омъжвам след една седмица!

— Още една причина да се върнеш сега, преди да се омъжиш за друг — каза той арогантно, като се смееше.

Сега те бяха почти непознати. Как може той дори да си помисли такова нещо?

— От осем години ти ме избягваш — каза тя ледено. — Не каза нито дума. Не прояви и най-малкия интерес.

— Забравяш, че бях женен! — Устните му се изкривиха язвително.

— Не съм го забравяла дори за миг!

— Дина, не разбираш ли? Мислех, че всичко между нас е приключило. Тогава не знаех, че има какво да ти кажа!

— И сега няма.

— О, ужасно грешиш! От седем години живея в ад заради теб, а ти казваш, че няма какво да си кажем! Нито дума за коравосърдечната ти лъжа?

— Коравосърдечната ми лъжа? Аз те обичах, Морган! Нима женитбата ти със сестра ми не беше коравосърдечна?

— Донякъде, това бе и твоя грешка — отвърна той хапливо.

— Не разбирам защо.

— Тогава ще ти кажа. Напусна ме, за да отидеш при Едуард. В началото си мислех, че е някаква глупава детинщина от твоя страна и че ще се върнеш при мен веднага, щом се вразумиш, но ти не го направи. Не получих дори картичка от моята любима. А собственото ми писмо се върна неразпечатано. Обичах те и бях много ядосан, наранен и разочарован. Мъжът е много уязвим в такава ситуация. Мислех, че лошо съм те преценил и че си като майка ми — ще скачаш от мъж на мъж. Холи бе около мен и ме ласкаеше през цялото време. И тя бе самотна като мен. Може би още тогава бях наясно какво представлява тя, ала гордостта ми беше наранена. Гневът ме заслепяваше. Вниманието й ме ласкаеше и накрая се оженихме, защото и двамата с Брус искаха това. Мислех, че по този начин донякъде ти отмъщавам. Седмица по-късно, когато разбрах какъв глупак съм, казах на Холи, че искам развод. Тя бе съкрушена, когато постъпих в армията и напуснах нея и имението. Смятах, че всичко между нас е приключило, когато месец по-късно получих писмо от нея, в което ми съобщаваше, че чакаме бебе.

— О, Боже…

— Започваш ли да разбираш? Аз те обичах, Дина! Въпреки това, което бе направила, а друга жена беше бременна от мен! Нямаше как да напусна нея и детето, въпреки че очаквах неуспеха на подобна женитба.

— Но аз разбрах, че съм бременна, след като ти се ожени, Морган!

— Ако бе дошла при мен и ми беше казала, щяхме да направим нещо. Вместо това ти отиде при Брус и Холи и тримата уредихте тази безумна фалшификация, за която Брус накрая има смелостта да ми каже. Знам всичко за това как си постъпила в онази болница в Сан Франциско, регистрирала си се като моя съпруга и си родила бебето, докато аз съм бил в чужбина. После си дала детето на Холи и си продължила по пътя си, сякаш нищо не се е случило. Направи добра кариера в бизнеса с вино, нали? А аз се върнах вкъщи и се опитах да живея някак с Холи, докато ти стана любовница на френския граф.

— Никога не съм била любовница на Едуард! — извика тя. — Когато ти се ожени за Холи, той ми бе само приятел! Не дойдох при теб, защото не исках да мислиш, че използвам нашето бебе, за да разваля брака ти!

— Прости ми, че не успях да възприема действията ти като благородна жертва! Лъжата ти ме вкара в капана на безплодния брак с Холи за седем години!

— Чух, че пиела и че…

— Ходела по мъже — довърши той мрачно и се опита да скрие силната, стара болка в очите си. Вдигна чашата с кафе. — Копие на майка ми. Донякъде я съжалявах. Не можеше да намери щастие и удовлетворение в нищо. Беше унищожена от най-ужасната вечна неудовлетвореност. Известно време наистина се опитвах да живея нормално с нея, но накрая се отказах и поех по своя път. Не можех да се разведа, защото се страхувах да не ми отнеме Стивън. А тя се отнасяше с него със същата небрежност и властна неприязън, както майка ми към мен. Не можех да разбера омразата й към Стивън и това още повече усложняваше отношенията ни. Тя е знаела, че има мен само заради Стивън. Но как можех да предположа, че не му е майка?

— Съжалявам… — едва промълви тя, неспособна да го погледне. — Вярвай ми, Морган! Ако знаех, щях да ти кажа истината. Но сега Холи е мъртва. Ти си свободен. След няколко дни ще се омъжа за Едуард. Не виждам ползата от обсъждането на всичко това и не мога да разбера защо си изминал толкова път, след като си разбрал истината.

Настойчивият му поглед разтрепери всяка частица от тялото й.

— Не можеш ли? — промълви той, като потискаше гнева си.

— Не.

— Стивън е жив, Дина!

— И?

— Има нужда от майка!

— Но той не знае за мен, нали? Аз съм му леля!

— Леля, която обожава. И макар че идваш само веднъж в годината, той непрекъснато говори за теб. Помни всичко, което сте правили заедно, всички пикници, всяко яздене, разходките до библиотеките и по брега. Той пази писмата ти, подаръците, които си му изпращала. Дори е сложил една от снимките ти в рамка и я държи на бюрото си!

— Наистина ли?

Въпросът й бе сподавен. Тя нервно се извърна и отиде до близкия прозорец. Дръпна завесата. Ръцете й трепереха. Навън снегът падаше леко, ала гледката бе замъглена от горещите сълзи, напълнили очите й.

— Опитвах се да не измествам Холи — каза тя пресипнало, като се надяваше, че Морган няма да усети плачещия й глас. — Исках да го виждам по-често, но така болеше, когато си тръгвах! Да бъдеш любяща леля на собствения си син е непоносимо, Морган! — Гласът й се накъса, слабите й рамене потрепваха. Нервно избърса сълзите си. Не искаше да плаче пред него.

Изведнъж почувства как Морган силно стисна ръцете й и я придърпа към себе си. Погледна го през сълзи и видя сините му очи, изпълнени с нежност.

— Дина, скъпа! — Той обви ръце около нея и я притисна силно. — Не исках да те разплача. Не мислех, че…

Тя знаеше, че трябва да се освободи от прегръдката му, но неговият сигурен комфорт бе така приятно успокояващ! От осем години тя бе съвсем сама. А винаги беше копняла да бъде прегръщана — така, както сега я прегръщаше той. Прилепи се към него, докато агонията на всички тези години бликна от нея като буен поток. Плачеше неудържимо.

Той я притискаше покровителствено до гърдите си, люлееше я, ръцете му галеха нежно косата й…

Накрая през накъсания си от плача глас, тя успя да каже:

— Когато го оставих, ми се струваше, че животът свършва, Морган! Никога няма да разбереш… Сякаш част от мен умря! А след това дойде мъката. Всеки път, когато отивах при него, осъзнавах какво пропускам. Неговата първа усмивка, първата му стъпка, първият училищен ден, всички тези скъпоценни мигове в живота му, които никога няма да са мои! Ревнувах от теб и Холи заради това, че бяхте непрекъснато с него!

— Трябваше да знам всичко това, Дина — прошепна Морган в косата й. — Когато Брус ми разказа, аз не можех да разбера подбудите ти. Изглеждаше ми толкова безсърдечно, толкова непривично за теб да се откажеш от Стивън. Непростимо е!

— Сега знаеш колко трудно ми е било. Ще ме оставиш ли на мира? — извика тя. — Достатъчно тежко е и без…

— Не говори така — каза той спокойно. — Можеш да се върнеш в Калифорния при Стивън, Брус и мен!

— Никога няма да направя това! Ти и аз…

Болката в очите му я спря. Въздухът изведнъж стана задушен и тя едва дишаше.

— Всичко между нас отдавна е мъртво. Знам това, Дина. Любовта ни умря, преди да разцъфти. И двамата сме виновни за това. Твоята ревност и моята гордост ни попречиха, но факт е, че имаме дете!

— Какво искаш да кажеш? Един вид брак по сметка?

— Изобщо не ти предлагам брак! Все още — отвърна той мрачно. — Ела за шест месеца. Да видим какво ще стане.

„Да видим какво ще стане!“ Тя го погледна и се почувства неудобно, когато очите й неволно спряха върху чувствената линия на устните му. Острите му черти бяха вбесяващо невъзмутими. Само ако можеше да разбере какво изпитва той! Толкова малко значение ли имат собствените му чувства? Отчаяно се дръпна от него.

— Това, което искаш, е невъзможно! Аз имам свой живот. Сигурна съм, че можеш да намериш някоя да се ожениш — каза тя хладно.

— Ти си майката на моето дете, Дина! — Обезпокоителната настойчивост отново се появи в гласа му.

Неговите думи се разляха като течна лава в нея. Погледна го за момент учудено. Все още ли не разбираше колко силно я беше наранил някога? Как я нараняваше дори присъствието му?

— Прекалено много разводи има. — Той продължи да говори с приятния си глас, сякаш ставаше въпрос за нещо обикновено, а не за най-дълбоките чувства в душата й.

— Никога с теб не сме били женени!

— Това определено беше грешка — каза той толкова нежно, че тя се разтрепери.

— Не разбирам защо! — извика тя разгорещено.

— Досега Стивън има същите проблеми, каквито и аз навремето — каза Морган. — Децата на разделени родителите винаги страдат от липсата на единия. Ако мислиш, че ми е било лесно сам да отгледам Стивън, дълбоко се лъжеш. Ти не си при него петдесет седмици от годината, през които съм аз. Не знам, по дяволите, какво да правя с половината от времето. Имам нужда от теб, Дина! Стивън не е лесно дете. Прилича дяволски на мен. Ставам нетърпелив, когато го виждам да върши същите щуротии като мен. Правя неща, за които съжалявам, когато се успокоя, но е прекалено късно. Ако ти беше там…

Тя не му даде възможност да продължи:

— Този разговор е безумен! — избухна гневно тя. — Мислиш ли, че искам да съм разделена от него?

— Няма нужда повече да сте разделени. Стивън никога не е имал майка, Дина, и той копнее за ласка! Не мога да му дам това, от което се нуждае. Аз трябваше да живея без майчина любов и детството ми бе ад. Стивън минава през тежък период. Мисля, че твоето идване ще му помогне.

— Родителите ми умряха, когато бях бебе…

Тя се унесе в спомени за жестоката ревност и неувереност, които винаги я бяха тормозили. Може би ако родителите й бяха живи, нямаше да страда толкова силно, нямаше да бъде измъчвана от противоречивите си чувства.

— Знам не по-зле от теб какво значи да живееш без майка! Но не разбираш ли? Не мога да се върна в Калифорния! Моята кариера, животът ми с Едуард… Дължа му толкова много!

— Повече, отколкото на сина си?

— Ако беше само Стивън, нямаше да се колебая. Но не става въпрос само за него. А за теб. За нас! Ще трябва да се откажа от Едуард, а той винаги е бил много мил с мен. Не разбираш ли, че не мога отново да изпитам болката, която ми причиняваш? Лудост е да мислим, че е възможно да бъдем щастливи заедно. Животът ни ще е изпълнен само със страдания…

— Само със страдания?

— Да.

— Откъде си сигурна? — Гласът му бе тих и странно дрезгав.

Ако не беше толкова разстроена, щеше да забележи, че едва удържа силните си чувства.

Очите му зашариха по тялото й. Изгаряха я, все едно, че ръцете му я опипваха. При този поглед нещо трепна в нея. Той притежаваше някакъв всепоглъщащ магнетизъм.

— Каза, че Едуард може да ти даде доброта — промърмори той. — Може би е време да ти покажа какво мога да ти дам аз!

Дина отмести поглед от него, очите й неуспешно търсеха начин да избяга. Снажното му тяло се изправи между нея и вратата.

— Все още те искам, Дина! Разбрах това в момента, в който те видях вчера.

— Но аз не те искам! — извика тя отчаяно. Не смееше да го погледне. Прекалено много се страхуваше от начина, по който очите му я разтапяха.

— Да допуснем, че ти докажа обратното… — прошепна той възбуждащо.

— Не искам да изпитвам към теб нищо друго, освен омраза! Не разбираш ли?

— Мислиш ли, че аз искам нещо друго след всичко, което ми причини? — Беше побеснял. — Е, така беше, но вчера, когато те видях за първи път след тези години, в този прилепнал ски костюм, със спусната около раменете черна коса и с Едуард, толкова очевидно влюбен в теб, си спомних как се чувствах, когато аз бях влюбеният. Не мога да забравя, че някога беше моя! Никоя друга жена не ми е пасвала така. Ти си малка развратница, Дина. Прелестно чувствена жена, която може безумно да обича един мъж. Няма да забравя как ме целуваше навсякъде с езика си, докато полудявах от желание. Все още помня всяка подробност от онази първа нощ на брега, мириса на евкалиптите, шума на морето, тялото ти на лунната светлина и неговата атлазена топлина под моето, аромата на парфюма ти… Помня как се любехме. Споменът за теб непрекъснато ме преследваше, Дина, през тези проклети осем години!

— Недей!

Единствената изтерзана дума почти не се чу. Самотна сълза се плъзна по бузата й. Той умишлено я възбуждаше с тези провокиращи спомени, които се бе борила да забрави. Които трябваше да забрави…

Морган се приближи към нея.

— Стой настрана от мен! Моля те… — Но дори когато протестираше, тръпка на неудържимо вълнение ускоряваше нейния пулс.

Той се протегна, хвана ръката й и я придърпа към себе си.

— Морган, недей…

Устните му се прилепиха към нейните, тя едва дишаше… Когато разтвори уста, той лекичко простена, заради прелестното удоволствие, което му доставяше. Тя не можеше да спре да не отвръща на целувките му. Реакцията й увеличаваше желанието му и го подлудяваше.

Той откъсна устните си от нейните и зацелува лицето, ушите, кадифената й шия…

— Толкова време мина, скъпа моя! Никога не съм мислил, че ще изпитам това отново!

Жадните му устни галеха и навсякъде, където я докоснеха, огнени вълни изгаряха чувствителната й кожа. Ръцете му милваха дългата й копринено черна коса. Изви тялото си към неговото. Като сваляше кожуха й, горещите му и влажни целувки проследиха врата й и продължиха към мекото възвишение на гърдите й, обвити с кашмирен пуловер.

Тя се задъха, като я докосна така интимно, но то бе от удоволствие, а не от срам, който би трябвало да изпитва. През пуловера той нежно стискаше гърдите й и втвърдяваше зърната им с пръсти. Тих, гърлен звук се изтръгна от устните й в отговор на неговите възбуждащи ласки.

Морган я погледна. На меката светлина лицето й бе унесено в страстта, устните й — набъбнали от целувките му, очите — затворени от удоволствие. Той нежно изви главата й и целуна ямката на гърлото, която ускорено пулсираше.

— Морган, не бива да го правим! Не можем да възкресим миналото… Прекалено късно е — промълви тя, останала без дъх, докато пронизващи пристъпи на възторг разтърсваха тялото й. — Никога вече няма да можем да се обичаме!

— Кой говори за любов? Мислех, че съм бил ясен. Искам да се върнеш, защото си майка на моето дете. Желанието, което изпитвам към теб е това, което бих изпитал към всяка хубава жена. И тъй като ще живеем заедно, не виждам причина да не се забавляваме.