Барбара Картланд
Изстрадано щастие (7)

Седма глава

След като прекара нощта в нерадостни самообвинения и съжаления, Тория се събуди в съвсем различно настроение. Тя бе лежала дълги часове в тъмнината на нощта и бе мислила за унижението, на което беше подложила себе си и Чарлз, както и за непрекъснато нарастващото раздразнение към Майкъл. Всичко се бе превърнало в такава бъркотия, бъдещето им беше така преплетено, че никой не беше щастлив. Това, което тя бе предприела като разумно и великодушно действие, се обърна срещу нея самата, срещу хората, които обичаше най-много.

Сигурно е била луда да се омъжи за Чарлз. С този брак не успя да разреши нито своите проблеми, нито тези на Майкъл, макар да бе уверена, че се пренася в жертва заради него, като се махне от къщи и по този начин поне му осигури покрив над главата. Сега Майкъл вече разполагаше с повече от достатъчно пари, за да отиде, където пожелае, да прави каквото поиска.

И единственото, което тя постигна, бе, че направи нещастна преди всичко себе си. И Чарлз.

Него в нищо не можеше да го обвини. Той я бе взел за жена, вярвайки й напълно, макар да знаеше, че не го обича. Измамата, лъжата, ако това бяха най-точните думи, бяха извършени изцяло, напълно и само от нея. Сама се бе поставила в положение, в което цялата вина падаше върху нея.

Цялата нощ се мята в неспокоен сън. Когато слънцето надникна в спалнята и я разбуди, тя осъзна, че навън е един прекрасен ден, който не трябва да пропилее. Стана, както бе по нощница, отиде и отвори прозореца. Златните лъчи на слънцето милваха с топлината си цялото й тяло, прогонваха тъмните мисли от главата и нещастното чувство, загнездило се в душата й.

Яркото и топло слънце сякаш вля в нея гордост, която я накара да се изправи и да вдигне глава. „В края на краищата — помисли си тя — от какво трябва да се срамувам?“ Фактически не бе излъгала Чарлз. Той поиска да се оженят и тя се съгласи. Не му беше казвала, че е единственият мъж в живота й. Ако бе приел едно такова предположение, нека сега той да носи последствията. Той можеше да е герой и любимец на обществото, ала тя също притежаваше завидно обществено положение. Беше млада, красива, принадлежеше към социални кръгове, които живееха живота си както намерят за добре, при това в непрекъснати удоволствия. В такава прекрасна утрин нямаше никаква причина да се чувства виновна и нещастна.

Вдигна ръка, за да предпази очите си от блясъка на слънцето, и отправи поглед към ярката синева на морето. Имаше цвета на робата на Дева Мария. В залива се полюшваха множество кораби. Градината бе едно пиршество от ярка зеленина и пищни цветове. Портокалите надничаха от дърветата като златни топки. Ветрилообразните листа на палмите се полюшваха леко и нашепваха нежно едва чути звуци. Всичко бе така ярко, пъстро и безкрайно красиво.

„Защо трябва да се чувствам нещастна“? — запита се тя и се върна в леглото.

Позвъни да й донесат закуската. Излегната върху пухените възглавници, тя изяде всичко: меките опечени същата сутрин кифлички, златния мед с аромат на цвета на цъфтящите мимози. С огромно удоволствие изпи горещото, ароматно кафе, което нямаше нищо общо с това, което поднасяха в родната й Англия под същото име.

Какво ли правеше Чарлз? От другата стая не бе чула никакъв звук, но това не я разтревожи. След като закуси, стана и влезе в банята. Решена да се наслаждава на всеки миг от този прекрасен ден, тя остана дълго в пълната с топла, ароматизирана вода вана. После се избърса и остави лъчите на слънцето да погалят влажната й кожа. През цялото време мислеше, че никой не би могъл да е нещастен, когато слънцето е толкова ярко, топло и примамливо.

След това застана пред гардероба и се замисли какво да избере от множеството висящи в него дрехи. Тъй като познаваше климата на Франция, знаеше, че колкото и топло да изглежда, всеки момент може да излезе коварен и почти студен вятър. Избра рокля с цвета на градински теменужки. Към нея имаше жакет, обточен с кожа от самур, който при нужда можеше да наметне. Допълни тоалета с шапка, която беше гарнирана с букетче сякаш набрани същата сутрин теменужки.

Огледа се и на устните й се появи доволна усмивка. Каквото и да казваше, както и да се държеше с нея Чарлз, тя приличаше на истинска младоженка, при това изключително красива. Безгрижно и леко небрежно тя отвори вратата към дневната. Почти бе сигурна, че ще види Чарлз да я чака. Тя обаче се оказа празна, а вратата към неговата спалня — отворена.

— Чарлз!

Извика го по име, ала никой не откликна. Тогава се огледа и забеляза един бял лист, оставен на масичката пред дивана в дневната. Взе го и веднага позна старателния почерк на Чарлз, с който бе написано:

Отивам на разходка. Ако искаш да ме видиш, към 11 и 30 ще бъда на терасата.

Чарлз

Тория прочете два пъти бележката и леко се намръщи. След като е искал да се разходи, а тя е била още в леглото, защо просто не й е почукал, за да й каже сам какво смята да прави. Не можеше да прости на Чарлз, че се опитва да страни от нея. Въпреки раздразнението си, тя се почувства като смъмрено без причина дете.

Смачка листа и го хвърли в кошчето за боклук. Чарлз изобщо като че ли не го бе грижа, че младата му съпруга може да се безпокои за него, да е нещастна и разстроена след снощния разговор.

Макар никога да не се бе влюбвала, Тория имаше повече от достатъчно обожатели, влюбени до полуда в нея. Трябваше да се съгласи, че Чарлз се държеше съвършено различно от всички тях. По време на краткия им годеж бе мълчалив и не бе предявил почти никакви претенции към нея. Ако я обичаше истински, нямаше да се занимава със собствените си чувства, преди да се съобразява с нейните. Макар да го бе засегнала историята с Майкъл, той бе неин съпруг и можеше да се възползва от правата си.

Всичко това започна да я възмущава. Ако бе на мястото на Чарлз, помисли си тя, щеше да се държи така, сякаш нищо не се е случило. Сега той издигаше с държанието си такива високи прегради между тях, които можеха да бъдат разрушени изключително трудно, щяха да направят съвместния им живот съвсем непоносим.

Добре, сви тя рамене. Нека прави каквото си иска, но тя бе твърдо решена да се държи по същия начин. Добре познаваше силата на красотата си, бе флиртувала с много мъже. С никого от тях дори не бе помисляла за брак. А защо ли се съгласи да сключи брак с Чарлз, след като знаеше, че обича Майкъл?

Сигурно харесваше Чарлз заради чувството за сигурност и спокойствие, което й вдъхваше. По начина, по който се държеше сега, най-вероятно щеше да загуби това, което му бе дало предимство пред другите й обожатели. С тези мисли в главата тя излезе от хотела, като търсеше някой познат или нещо, с което да се забавлява.

Вече бе почти единадесет и половина, но тя бе решила твърдо да накара Чарлз да я почака. Не й се искаше да остане в апартамента или в задушаващата луксозна атмосфера на фоайето на хотела. Реши да се разходи в градината. Мина покрай пълни със златни рибки и заобиколени с красиви цветя изкуствени езерца. Приседна на една пейка под сянката на вековно дърво и се заслуша в гукането на гълъбите. Навсякъде цъфтяха цветя, чиято красота бе толкова екзотична, сякаш принадлежаха на някакъв друг свят.

Не бе минало много време, когато чу някой да я вика по име.

— Тория! Това наистина ли си ти?

Тя се усмихна и тръгна към човека, който стоеше с театрално протегнати към нея ръце.

— Каква изненада — продължи мъжът, който без съмнение добре познаваше Тория. — Макар, да си призная честно, като прочетох за сватбата ти, помислих, че може и да се срещнем тук. Къде другаде биха могли да прекарат медения си месец младоженци като вас, освен тук?

Смеещият се срещу нея мъж се казваше Били Грантли.

— Ела да пийнем нещо — предложи той. — А къде е щастливият младоженец?

— Отиде да се поразходи. Ще се срещнем, малко по-късно.

Той я хвана подръка и заедно тръгнаха към кафене „Париж“. Избраха една маса и седнаха на открито под топлото слънце.

— Разкажи ми всичко за себе си — каза Били, след като поръча два коктейла.

— Едва ли бих могла да добавя нещо повече от това, което си прочел вече във вестниците. Мога само да ти кажа, че съм изморена до смърт. По-добре ми кажи какво правиш ти.

Докато говореше, тя погледна компаньона си и помисли, че би било наистина интересно, ако Били разкаже на някого истината за себе си. Той бе представител на тези мистериозни и загадъчни космополити, които можеха да бъдат срещнати на най-модното в момента място в света през най-модния за това място сезон. Познаваше всички, не само от своя кръг, но и финансисти, индустриалци, комарджии и дори странни и съмнителни индивиди.

Когато Били Грантли влизаше в някой бар или ресторант, всички, сякаш се надпреварваха да поговорят с него и да го почерпят. Въпреки това никой не знаеше нищо по-определено за него. Като се започне от това, че никой не знаеше истинската му националност. Носеха се слухове, че баща му бил грък, майка му — рускиня, а той получил образованието си във Франция. Според други бил от египетски произход. Трети пък твърдяха със сигурност, че е един от малкото оцелели от арменските кланета.

Тория бе чувала различни твърдения за фамилията му, че всъщност завършва на -овски, -азу или -еров. Всички обаче бяха сигурни, че името Били е твърде обикновено и разпространено, за да е името, което е получил при раждането си.

Откъде имаше толкова пари? Това бе още една област, в която спекулациите не преставаха. Даже големите финансисти, с които Били работеше и бе в близки приятелски отношения, не можеха да отговорят на тази загадка. Често прибягваха до услугите на безкрайните му познания за хора и факти не без съответното възнаграждение, но това едва ли бе достатъчно да му осигури средствата за начина на живот, който водеше. В който и град да беше, винаги отсядаше в най-реномираните хотели и наемаше най-луксозните апартаменти. Колите му бяха последни модели. На огромната си яхта правеше събирания, които се запомняха с пищността си дори в пристанищата на Кан, Монте Карло, на Тунис и Гибралтар.

Заради това и прякорът му бе Загадъчния Били. Може би тъкмо тази загадъчност допринасяше за голямата му популярност. Имаше приятен външен вид. Винаги бе гладко избръснат, косата му изглеждаше така грижливо сресана, сякаш току-що излизаше от фризьорски салон. Обличаше се с небрежната елегантност на англичанин. Въпреки безупречния му английски и звучащото по същия начин име в него имаше нещо едва доловимо, което караше хората да се въздържат да го причисляват към родените на острова.

Не можеше да се каже какво караше хората да бъдат сигурни в това. Може би прекалено големият изумруд, който украсяваше пръстена му. Или непрекъснатата напрегнатост в погледа му, който сякаш виждаше всичко. Или вроденият от векове инстинкт на кореняците англичани, които винаги можеха да разпознаят принадлежността на някой към самите тях.

Но това нямаше никакво значение за Били. По някакъв странен начин той успяваше само за няколко часа да се превърне във всеобщ любимец на всяко ново място, където се появеше.

— Току-що пристигам от Скандинавия — прекъсна мислите и Били.

— Ти винаги си току-що пристигнал отнякъде — отговори тя шеговито. — Защо Скандинавия?

— Защо не? Нали някъде трябва да се прекара и през зимата? За Коледа отскочих до Калифорния. Мислех да използвам случая и да отида за няколко дни до Мексико. Проклетият ми бизнес обаче попречи да изпълня това си намерение.

— Какъв бизнес? — полюбопитства Тория, която знаеше прекрасно, че няма да получи отговор.

— Драга моя, сигурно дори до твоята красива главица е достигнал фактът, че в момента светът е в невъобразима финансова бъркотия. Ала това е скучна тема за теб. По-добре ми разкажи как мина твоята сватба. Щастлива ли си?

— Това едва ли е подходящ въпрос за младоженка на следващия ден след брачната церемония — отговори тя закачливо.

Били й се усмихна.

— Права си, права си. По всичко личи, че си изтеглила голяма печалба, Тория. Ще ме запознаеш ли с мъжа си?

— Да не би да искаш да кажеш, че все още не го познаваш? Мислех си, че познаваш всички хора на света!

— Всички, освен него. Именно поради тази причина желанието ми да се запозная с него е толкова голямо.

— Не зная дали ще си допаднете — каза замислено Тория. — За разлика от теб той винаги е водил затворен и скучен живот.

— От това, което зная за него, не мисля, че животът му е бил толкова скучен. Заместник-шеф на такова важно управление, носител на толкова ордени и отличия, най-младият вицемаршал на Кралските военновъздушни сили, изобретил едни от най-модерните нововъведения във военните изтребители на Англия…

— Откъде знаеш всичко това? — попита тя изумена.

— Чета вестници, скъпа — отговори той важно. — Когато разбрах, че най-красивото момиче, което познавам, се омъжва, аз се постарах да науча колкото може повече за щастливия съпруг. Защото той със сигурност е един от най-щастливите мъже в света.

— Благодаря ти за хвалебствените думи — изръкопляска Тория.

— Не се подигравай с мен. По-добре да отидем да намерим този късметлия. Ако не му харесам, ще се прибера на яхтата и ще изплача мъката си в морето.

— Значи и яхтата ти е тук? — попита с искрен интерес Тория.

— Дори предпочетох да спя на борда й, вместо в хотел. Последните шест месеца не съм я използвал и екипажът малко се е разпуснал. Ще трябва да го стегна, като излизам по-често в открито море. Ти не би ли искала да дойдеш на разходка някой ден?

— С най-голямо удоволствие — усмихна се безгрижно тя.

— Тогава ще се уговорим за някой от близките дни. Надявам се времето да се задържи хубаво. Не мога да си спомня как си с морската болест.

— Понасяме се. Макар да предпочитам морето да е гладко като дъска за гладене.

— Съгласен, ще се погрижа и за морето — пошегува се той. — Надявам се и съпругът ти да дойде. На яхтата ми са монтирани някои от собствените ми изобретения, които съм сигурен, че ще бъдат особено интересни за него.

Докато вървяха към терасата, Тория си помисли колко е странно, че никога не бе говорила с Чарлз за неговата работа. Това, което чу от Били, бе за нея нещо съвсем ново и неизвестно. Опита се да си спомни някъде да е чела за изобретенията на Чарлз, но не можа. Реши, че първото нещо, за което ще говори, когато остане насаме с него, ще бъде това.

На терасата имаше тълпи хора. Настанени под оранжевите чадъри, те отпиваха от коктейлите си и слушаха веселите звуци на оркестъра. Тория и Били спряха и започнаха да се оглеждат за Чарлз. Тория го видя първа. Бе застанал до парапета и гледаше към морето. От цялата му фигура лъхаше такава сила и спокойствие, че несъзнателно изпита желание да се затича към него. Вместо това тръгна бавно, следвана от Били. Бяха само на две крачки от него, когато той усети, че някой го приближава и се обърна. Първо видя нея, после погледът му се спря на Били, сякаш го изучаваше внимателно.

— Здравей, Тория. Точно се чудех дали ще дойдеш или не.

— Срещнах един стар приятел, с когото се задържах. Той ми каза, че не сте се срещали. Чарлз, това е Били Грантли.

— Приятно ми е — отговори с безупречна учтивост съпругът й. Без да бъде сигурна, на Тория й се стори, че той не остана особено доволен от новото запознанство.

Били обаче не забеляза нищо. Бъбрейки непрекъснато и крайно любезно, той ги поведе към три като по чудо свободни стола, под един чадър. Настаниха се и поръчаха напитки.

— Надявам се да разрешите да вдигна тост за вашето щастие, тъй като не бях поканен на сватбата и бях лишен от възможността да го направя вчера. Какво искате за сватбен подарък?

— По-лесно бих могла да изброя дълъг списък от неща, които не искаме. Щом ми задаваш въпроса по приятелски, нека ти отговоря по същия начин: няма нещо на света, което бих поискала.

— Щастливка. Въпреки това като стар твой приятел си запазвам правото да прескоча до магазина на Картие и да потърся нещо, което да подхожда на красивите ти очи. Ако, разбира се, съпругът ти не възразява — добави той скромно.

Говореше така, сякаш с Тория бяха много по-близки, отколкото в действителност. Тя реши, че не може да разреши Чарлз да бъде подведен от думите му.

— Ако наистина ми направиш подарък, Били, той ще е първият, който получавам от теб. Спомням си, че веднъж обеща да ми купиш подарък за Коледа. Само че тя сигурно все още не е дошла.

— Ще уволня секретаря си — каза невъзмутимо Били. Тория се засмя.

— Не се притеснявай, аз не съм и очаквала да изпълниш обещанието си. Същото каза още на поне шест момичета, които като мен през следващите няколко седмици с нетърпение очакваха пощальона.

Били сякаш не сметна за нужно да й отговаря. Вместо това — се обърна към Чарлз.

— Бих искал да ви поздравя за изобретението, което се отнася до регулиращото устройство за замръзване. Повече от блестящо е!

Чарлз го погледна изненадан.

— Откъде знаете за него? Доколкото си спомням, все още се намира в списъка на секретната техническа документация.

— Тория ще ви каже, че зная още много неща — махна Били небрежно с ръка. — Всъщност аз по един или друг начин съм оказвал някои услуги на вашето управление.

— Наистина ли?

— Наистина. Няма да е нескромно от моя страна, ако ви кажа, че военновъздушните сили ми дължат големи благодарности за ценната информация, която съм им предоставял по един или друг повод. Разбирате какво искам да кажа, нали?

Той гледаше втренчено Чарлз, който сякаш нарочно се правеше на явен глупак.

— Не съвсем. Да не намеквате, че сте от тайните служби или нещо подобно?

— Боже милостиви — огледа се наоколо Били. — Приятелю, нима не знаете, че на такива многолюдни места трябва да сме изключително внимателни? По-добре да говорим за други неща. На тази тема ще говорим, когато дойдете на яхтата ми, където се надявам да вечеряме в най-скоро време.

Били погледна часовника си и стана.

— Сега моля да ме извините, но трябва да ви напусна. Имам среща с една прелестна дама. Ах, да, преди това да не забравим да решим кога можете да вечеряте с мен на яхтата. Свободни ли сте утре вечер. Ако предпочитате, можем да го отложим и за другиден.

Тория почти отвори уста, за да попита Чарлз коя вечер предпочита, когато по погледа му позна, че нейният приятел никак не му е харесал. Устреми очи към Били, който обаче не бе забелязал нищо. Може би самата тя се бе излъгала, защото когато повторно спря очите си върху лицето на Чарлз, то бе съвсем безизразно. С обичайната си любезност той ставаше от мястото си, за да се сбогува с Били.

Все пак нещо невидимо в държанието му, в израза на очите и леко свитите ъгълчета на устата й подсказваха, че той е недоволен. Без да знае защо, тя неочаквано се ядоса. Какво право имаше Чарлз да проявява нетърпимост към нейните приятели. Били се бе държал повече от любезно и възпитано. Ако още от началото на брака им съпругът й смяташе да се цупи като капризно дете, тя нямаше да допусне такова нещо. Нито сега, нито в бъдеще.

Тъй като бе ядосана, Тория не попита Чарлз какво мисли за отправеното предложение, а бързо и без много приказки прие поканата.

В знак на искрена благодарност Били взе ръката й между двете си длани и леко я притисна.

— Ще изпратя кола да ви вземе в осем от хотела. Всъщност не е ли по-добре да използваме възможността, която ни предоставя хубавото време. Елате на яхтата още от обяд и останете да нощувате на нея. Така няма да се наложи късно след вечеря да се връщате в хотела. Ако решим, можем да отскочим и до Капри. Казват, че там сега бил най-добрият нощен бар. Какво ще кажете за тази идея?

Чарлз замълча, но Тория усети как той вътрешно застина. Неговото нежелание да приеме едно такова примамливо предложение я предизвика да го приеме веднага със същата охота, с която малко преди това бе приела поканата за вечеря.

— Божествено! И двамата сме възхитени от чудесната идея.

— Тогава утре в дванадесет. Не забравяй да си вземеш нещо топло. По това време на годината човек не знае какви изненади може да му поднесе откритото море.

С тези думи той им махна дружелюбно и си тръгна. Чарлз отново се отпусна на мястото си. Тория го погледна изпитателно.

— Не смяташ ли, че ще прекараме приятно? — попита тя предизвикателно, явно все още раздразнена от скритото му нежелание да приеме приятелите й.

— Какво знаеш за този Грантли? — не отговори той на зададения от нея въпрос.

— Познавам го от години. Той е от тези хора, които можеш да срещнеш навсякъде.

— Какво значи това „навсякъде“?

— Ами тук, в Париж, в Лондон…

— Къде точно? В частни домове или на обществени места?

— Ами, не си спомням точно… Мисля, че веднъж някой ни събираше по някакъв повод в Клариджис…

— Според мен Клариджис не би могъл да се нарече частен дом. Сигурно някой го е довел там. Не си ли спомняш кой?

— Защо ме разпитваш? Да не би случайно да се страхуваш, че познанството ти с него ще навреди на твоята или на моята репутация?

— Тук не става въпрос за репутация — отговори Чарлз съвсем сериозно. — Просто ми се струва, че някъде чух да се споменава името на този господин Грантли. И не мога да си спомня във връзка с какво. Той пита ли за мен?

— Наистина Чарлз — засмя се иронично Тория. — Не мога да разбера дали си непоправим сноб или безкрайно самомнителен. Както и да е, Били каза толкова мили неща за теб, без да ме попита кой си, от къде си или нещо подобно.

— А за работата ми стана ли дума? — не преставаше да задава въпрос след въпрос Чарлз.

— Не — започна да се нервира Тория, но все още запазваше самообладание. — Но дори да го беше направил, нямаше да мога да му кажа нищо определено. Точно когато с него идвахме към терасата, си мислех, че не знам нищо за работата ти, за всички тези твои изобретения, за които толкова много говорят хората.

— Кой точно говори за тях?

— Ами например Били.

— Точно това исках да разбера. И какво точно ти каза?

— Но ти беше там. Сам чу — едва се сдържаше Тория.

— Не това имам предвид. Преди малко каза, че докато сте идвали насам, си мислела, че нищо не знаеш за изобретенията ми. Какво те накара да мислиш така?

— Нещо, което преди това бях чула от Били.

— Какво точно?

Последва пауза, през която Тория се мъчеше да си спомни точно какво бе казал Били.

— Сетих се. Каза, че би искал да видиш яхтата му. В нея имало приложени някои от неговите собствени изобретения, които според него биха те заинтересували.

— Това ли е всичко?

— Абсолютно. Но какъв е този разпит?

— Не мога да ти обясня. Постарай се, много те моля, да ми разкажеш всичко, което знаеш за този господин Били Грантли.

— Проблемът се състои в това, че на практика не зная нищо определено. Когото и да попиташ, всеки се чуди кой е Били, откъде се е появил, какви са източниците на голямото му богатство. И никой не може да отговори със сигурност.

Чарлз се замисли. След известно време каза тихо.

— Може би трябваше да се заинтересуваме какъв е точно, преди да приемем поканата му.

Тория почти скочи от мястото си.

— Такива глупости никога не съм чувала! Слушай, Чарлз, ако се държиш така с приятелите ми, животът ни ще стане непоносим! Не мога да разбера защо ме подлагаш на такъв разпит заради Били. Той е добър и чаровен, всички го познават и го приемат навсякъде. Не сме ние хората, които могат да си позволят да го отхвърлят, защото се мислят за нещо повече от него! Лично аз го смятам за свой приятел и се гордея с това.

— Значи — започна той съвсем тихо и като че ли тъжно, — това, което е добро за лейди Тория Гейл, трябва да бъде прието безусловно от простосмъртния Чарлз Драйтън. С цялото ми уважение към аристократичната фамилия Гейл, бих предпочел да нямам нищо общо с господин Били Грантли, ако това, разбира се, е истинското му име.

— Нямах представа, че си толкова самовлюбен в себе си — разгневи се не на шега Тория. Обзе я непреодолимо желание да обиди Чарлз. Заговори, без да подбира думите си: — Сигурно всички тези писания във вестниците през последните три седмици са замаяли главата ти. Ако мислиш, че ти си човекът, който ще съди другите, няма да можем да се радваме на много приятели или дори познати.

— Не си права… — опита се да каже Чарлз, но тя го прекъсна.

— Да сме наясно от самото начало. Нямам намерение да се отказвам от приятелите си само защото съм се омъжила. Те бяха добри към мен, когато нямах пукната пара, канеха ме с тях; макар да знаеха, че не мога да им отвърна със същото. Знаеш ли, че когато отивах на гости при някои от тях, те ми даваха дори пари, за да давам бакшиш на собствените им слуги? Не всички те биха получили одобрението на майка ти, но те са мои приятели и аз държа на тях. Много се лъжеш, ако мислиш, че ще ги изоставя само защото съм се омъжила за богат мъж.

Когато свърши, Тория трепереше от ярост. Чарлз прие тази словесна тирада с невъзмутимо спокойствие. Много бавно извади табакерата от джоба си, после запалката, постави цигарата в уста и я запали.

— Значи си решила твърдо утре да отидеш на яхтата? — попита той, като произнасяше бавно и отчетливо всяка дума.

— Абсолютно! Ти можеш и да не дойдеш. Обаче аз бях тази, която прие поканата на Били, и няма да отстъпя от думата си.

— Много добре.

Спокойствието и невъзмутимостта на Чарлз започнаха постепенно да стопяват гнева й. И двамата замълчаха. Тя проговори първа:

— Извинявай, бях груба…

— Ти извинявай, че те ядосах толкова много — отговори той.

Изведнаж Тория се почувства безкрайно самотна и душевно опустошена. Винаги бе мразила кавгите. Беше абсурдно да се кара тук, в сърцето на тази прекрасна страна с човека, за когото почти без да познава се бе омъжила и чието име сега носеше.

— Моля те, Чарлз, нека не се караме — каза тя съвсем смирено.

Лицето му се отпусна.

— И аз не искам това, Тория. Сигурно вината, че всичко се обърка по този абсурден начин, е моя. Сигурно това е грешка поради липсата на опит — никога преди не съм бил женен.

Гласът му звучеше почти шеговито. Тория се усмихна с облекчение.

— Аз също. Освен това винаги съм ненавиждала аматьорските прояви.

— Знаеш ли, снощи стигнах до извода, че бедите ни произтичат от това, че и двамата бързахме твърде много. Оженихме се, преди да се опознаем, без да знаем почти нищо един за друг. Бракът трябва да се крепи на нещо повече от това, че някой харесва другия повече от всички хора на света.

— Вината е моя. Аз те помолих да се оженим колкото може по-бързо.

— Не мисля, че трябва да се задълбочаваме в търсене на виновник. Да забравим за това, което е минало. За добро или лошо, вече сме мъж и жена. Смятам, че ако обмислим спокойно и разумно ситуацията, в която попаднахме, бихме могли да станем приятели.

Тория мълчеше. Имаше чувството, че в думите на Чарлз е скрит друг смисъл. А именно, че той се бе влюбил в нейната красива външност и впоследствие бе открил, че вътрешният й мир не е толкова съвършен. Засрами се от него. Той опитваше да бъде добър и разумен, докато тя се държа неоправдано грубо и капризно. Импулсивно протегна ръка през масата.

— Разбира се, нека се опознаем по-добре. Има толкова неща, които бих искала да зная за теб.

Пръстите му стиснаха ръката й болезнено и той каза съвсем тихо:

— Не бих искал да забравяш за мен едно нещо, което ти казах неотдавна.

— Какво е то?

— Че те обичам.

— Но снощи… ти…

Тория не можа да продължи. Не знаеше с какви думи да му изтъкне факта, че през първата си брачна нощ бяха спали в отделни спални.

— Зная — отговори Чарлз, сякаш прочете мислите й. — Предпочитам да чакам, докато те накарам да ме обикнеш. Знам, че ще е изключително трудно. Не съм сигурен, че ще успея. Но ще се опитам, дявол да го вземе!

Той пак стисна ръката й и този път тя простена от болка. Той разтвори пръстите си и погледна побелялата й ръка.

— Понякога забравям колко си нежна и деликатна. Обаче има моменти, в които ми се струва, че си много по-голяма и по-силна от мен. Моля те да ме извиниш, не исках да ти причиня болка.

Внезапно замълча и след малко каза, променил напълно темата на разговора.

— А сега ще обядваме ли?

Вместо отговор тя бавно и грациозно стана от мястото си. Когато бе изправена, можеше да види пристанището с акостиралите в него множество украсени с разноцветни знаменца яхти.

— Въпреки всичко много ми се иска утре да отидем на тази разходка с яхтата на Били. Ако времето се задържи така, ще е изключително приятно преживяване.

— Сигурно — съгласи се той този път с нея, забравил за предишните си аргументи против излета. — Жалко само, че е твърде студено за къпане.

Макар да бе доволна, че е спечелила в спора с Чарлз, изпита необяснимо съжаление, че е приела поканата на Били. Поне защото нямаше да е приятно отново да слага в куфар част от нещата, които бяха подредени в гардеробите на спалнята й в хотела преди по-малко от двадесет и четири часа.

Помисли, че спокойно би могла да каже на Чарлз, че е размислила и вече не държи толкова много да отидат на яхтата на Били. Че ако той предпочита, биха могли да си останат в Монте Карло. Почти отвори уста да каже това, когато се сети за думите на госпожа Фергюсън: „Продължавай така, както си започнал!“.

Ако отстъпеше сега, Чарлз щеше да очаква в бъдеще да прави същото. Тя бе избрала позицията си, бе я отстоявала и в крайна сметка бе победила. Щеше да е глупаво да отстъпи без някаква основателна причина от завоюваното — това бе един от основните принципи, които следваше в живота си.

— Не трябва да забравяме да си вземем топли дрехи, както каза и Били. Когато слънцето напича така силно, е трудно да си представиш колко студено може да стане вечерта.

Решението бе взето. Утре отиваха на яхтата на Били. Тя погледна Чарлз. Бръчката на челото му бе изчезнала. Значи нямаше защо да се безпокои. Въпреки това дълбоко в душата я глождеше някакво неясно чувство, че е направила нещо не така, както трябва.