Дейвид Морел
Петата професия (95)

13.

По алеята бяха разхвърляни празни кутии и други отпадъци. По средата имаше слаба крушка, която едва осветяваше наоколо.

— Това е задният изход на механата — поясни Савидж.

Тримата вече стояха на една тиха уличка и следяха движението на ръката му.

— Трябва да съм бил вече тук, след като познавам това място.

— Освен ако…

Савидж разбра какво иска да каже Акира.

— Мислиш, че това е поредният фалшив спомен? Нещо трябва да е истина. Мак ме позна. Сигурен съм, независимо, че ме нарече с име, което не си спомням — въздъхна дълбоко той и продължи. — Каза да го чакам след петнадесет минути. След малко ще дойде. Искам да получа някои отговори.

Савидж се озова на алеята.

— Почакай — извика му Акира.

Савидж се обърна нервно назад.

— Какво има?

— Не мога да те оставя да отидеш сам.

— А Рейчъл?

— Да, не мога да я оставя тук без охрана. Ще дойде с мен и като види, че има някаква опасност, ще изтича обратно на пътя. Още от Ню Йорк, когато реши да я вземеш с нас, знаех, че рано или късно този момент ще настъпи. Не мога да осигурявам тила ти и едновременно да бъда бавачка.

— Когато аз реших, така ли? Нали и ти се съгласи с мен?

— С неохота.

— Обещах, че няма да ви създавам главоболия. Отивай с него, Акира. Тук ще съм в безопасност.

— Не. Докато си с нас, ние отговаряме за живота ти — отвърна японецът.

— Мъжът ми не знае къде съм. Ще се справя сама.

— В момента не ме притеснява мъжът ти. Каквото и да се случи с нас… ако тази среща се издъни, както вие американците обичате да казвате…

Савидж видя как очите на Рейчъл проблеснаха.

— Аз се притеснявам за Савидж не по-малко от теб. Дори повече, отколкото за себе си. Ако не искаш да ме оставиш тук сама, значи и двамата тръгваме с него. Не виждам друга възможност.

— Страхувам се, че е права — съгласи се Савидж.

— Ако стане нещо? — попита Акира.

— Ще застана отстрани. Мога да се скрия.

— А ако се наложи да се разделим?

— Трябва да си уредим няколко срещи. Първо там, където оставихме колата. Ако не можем да се доберем дотам, ще взема стая в „Холидей Ин“. Знам псевдонимите от кредитните ви карти, а вие знаете моя — Сюзън Портър. Ще звъним и в останалите хотели на „Холидей Ин“ докато не установим връзка. Ако и след два дни не се срещнем, ще знаем, че се е случило нещо лошо. Разделяме се и всеки тръгва по пътя си.

— Предложенията ти не са лоши — отбеляза Савидж.

Акира вдигна учудено вежди, но без особено въодушевление.

— Имам добри учители. Петнадесетте минути изтекоха — обърна се тя към Савидж. — Приятелят ти ще се появи всеки момент.

Савидж погледна Акира, за да види реакцията му.

Акира намръщено отговори:

— Добре — въздъхна той и застана по-близо до Рейчъл. — Ето тук ще се скрием — посочи й той една ниша.

Савидж се отправи към задния изход на механата.