Дейвид Морел
Петата професия (58)

1.

Не можеха да използват летището в Атина. Беше ясно, че там със сигурност ще чакат хората на Пападрополис. Другите международни летища бяха в Солун — на няколкостотин километра на север, и Корфу — на същото разстояние, но на северозапад. Без съмнение те също щяха да са под наблюдение.

Следващата възможност беше да напуснат Гърция с кола, но това би било истинско мъчение. За по-голяма безопасност трябваше да се отправят първо на север към Югославия, после на запад през планините в северна Италия и накрая през Франция до контролираното от сестрата на Рейчъл княжество.

Най-доброто решение изглежда беше да се качат на кораб. Дори и състоятелен човек като Пападрополис едва ли би могъл да осигури наблюдението на всяко пристанище, макар да беше ясно, че близките до Атина ще бъдат проверявани, както и фериботите в района.

Савидж, Акира и Рейчъл се отправиха към Патра на четири часа път на западното крайбрежие. Решиха, че могат да подкупят някой рибар да ги прекара до Италия. Можеха ли обаче да му имат доверие? По-безопасно им се стори да минат легално границата.

— Все пак имам известни възражения — каза Акира, докато тримата стояха на една тъмна улица до билетната каса на пристанището и наблюдаваха пешеходците и колите, бързащи за ферибота. Беше девет часа вечерта. — Да приемем, че е по-бързо от пътуването с кола и не чак толкова като със самолет.

— Което казахме, че не ни устройва — допълни Савидж.

— Това място може да е също толкова опасно, колкото и летището.

— Без съмнение. Отивам да проверя. Не е изключено да отгатнат, че съм американец, но мога да мина и за европеец. Но ти… Тебе веднага ще те забележат — обърна се той към японеца.

След десет минути Савидж се върна.

— Не забелязах нищо подозрително.

— Това не означава, че е чисто.

Савидж подаде на всеки билета и каза:

— Могат да наблюдават не само касата, а и кораба.

— Или на кораба. Няма къде да избягаме. Могат да ни устроят капан.

— Същото важи и за тях. Ние имаме по-голям шанс да ги проследим.

Акира обмисляше тази възможност.

— Така е — съгласи се той.

— За колко време ще стигнем до Италия? — попита Рейчъл.

— Деветнадесет часа.

— Какво?

— Фериботът спира на две места по гръцкото крайбрежие преди да пресече Адриатическо море — обясни Савидж. — Времето не ме притеснява. Пападрополис едва ли ще предположи, че ще изберем по-бавния начин да напуснем страната. Тръгваме след петнадесет минути, затова по-добре да се връщаме в колата.