Джуд Деверо
Завоевание (9)

Девета глава

Търл плуваше под вода, като се появяваше на повърхността само, колкото да си поеме въздух. Плуваше по гръб известно време, усмихваше се. Никога досега не се бе чувствал така добре. Беше уморен, ранен, гладен, но се чувстваше чудесно.

Беше направил точно това, което бе решил. Да докаже на Зарид, че е мъж. Беше сигурен, че тя го беше разпознала, видя как се разшириха очите й. Чудеше се какво го бе издало, но може би тя просто е усетила кои е, както той разбра, че тя е жена още когато я видя за първи път.

Обърна се и преплува бързо езерото. Тя ще промени отношението си към мен, помисли си Търл. Повече няма да се съмнява в него. Повече няма да смята, че не е мъж.

Достигна брега и излезе. Двама от хората на брат му се бяха скрили зад дърветата. През целия турнир те бяха край него, облечени като търговци и Търл им беше платил добре, за да пазят тайната му. Те му бяха помогнали да се облече в доспехите, после да се съблече, бяха скрили коня и ризницата му.

Той се избърса и започна да се облича, усмихвайки се. Не беше лесно да победи всички участници. Когато излезе срещу Севърн, тялото му крещеше от болка. Контузията от коня, подсилена от сътресението на тялото му, когато копието му срещаше желязо, му причиняваше болка, която беше на границата на това, което можеше да понесе.

Но колкото и голяма да беше болката, заслужаваше си да я изтърпи, тъй като би всичките участници. С Колбранд му беше трудно и само изключителната концентрация и силната му воля го задържаха на коня. Когато излезе срещу Севърн, се съмняваше, че ще успее. Той беше много добър, изключително добър и когато копието на Севърн се счупи в гърдите му, беше сигурен, че Севърн ще го победи. Но на последния рунд Севърн като по чудо падна от коня.

Това бе едновременно горчив и сладък спомен за Търл, защото той не можеше да се наслади на триумфа си. Той не можеше да свали шлема и да покаже на тълпата кой е. Само за миг погледна Зарид, която тичаше към брат си, преди хората да се спуснат над него. Всички искаха да видят кой е мистериозният мъж, но Търл обърна коня и препусна, преди да успеят да го настигнат.

Язди няколко мили през гората, после уморено слезе от коня на брега на езерото. Стоя тихо докато мъжете му разкопчаваха ризницата, след това свали пропитите от пот дрехи и се хвърли във водата.

След час се почувства по-добре. Нетърпелив бе да види красивото лице на Зарид. Тя отдаваше голямо значение на бойните умения, не като повечето жени, които обичаха цветя и нежни думи. А сега той й бе показал, че е по-добър дори и от брат й.

Отново се усмихна, докато се качваше на коня. Най-после тази жена щеше да го гледа не като враг, а като нещо друго.

 

 

Зарид нямаше опит в утешаването на човек, изпаднал в меланхолия, тъй като досега мислеше, че братята й можеха да бъдат обладавани единствено от ярост. Тя ги беше виждала съкрушени от скръб, когато семейството бе споходено от смъртта, но тази скръб обикновено беше примесена с гняв, тъй като най-често смъртта в семейството идваше от Хауърд.

Днешният гняв на Севърн бе по-различен, защото бе накърнено самочувствието му. Тя не познаваше братята си в моменти, когато не са абсолютно уверени в себе си. Начинът, по който Севърн седеше мълчаливо в палатката, хранеше се сам, не се срещаше с никой, освен с нея, я обезпокои много повече, отколкото всичко, което й се бе случило досега.

Когато Хауърд влезе в палатката, Зарид отвърна поглед от него и не беше в състояние да скрие омразата си. За това, което бе сторил на Севърн, тя можеше да го убие. Не можеше да му позволи да види чувствата й, защото смяташе да му отмъсти. Не знаеше как ще го направи, но щеше да го накара да плати за това.

— Пропусна последното унижаване на Перегрин — каза Севърн, ставайки от леглото.

— Имаше болен в семейството ми — каза Търл, гледайки ги един след друг. Той внимателно беше обмислил оправданието за отсъствието си, но погледът на Зарид го накара да забрави всичко. Ако преди си беше мислил, че вижда омраза в погледа й, то бе нищо в сравнение с това, което виждаше сега.

Очите му се задържаха на смазаното от скръб лице на Севърн. Изведнъж разбра, че се бе случило нещо много лошо. Толкова ли тежко Севърн приема една загуба! — зачуди се той. Смяташе го за по-корав, отколкото изглеждаше.

Търл напълни една паница и седна да се храни. Зарид не го погледна.

— Чух, че днес имало вълнуваща случка — каза той с пълна уста. — Някакъв мистериозен рицар се появил.

След като му хвърли гневен поглед, Севърн излезе навън. Зарид остана доволна, че не е казала на брат си, че Черния рицар е Търл, иначе вече да е мъртъв. Тя излезе бързо след Севърн.

— Върни се в лагера! — каза й той, когато наближиха гората.

— Трябва да кажеш на хората! — каза тя. — Те трябва да знаят, че не те е съборил! Ако не беше разхлабено седлото, ти щеше да го победиш.

Севърн се обърна към нея.

— Да се оправдавам?! Това още повече ще разсмее всички — каза той. — Не разбираш ли? Аз се провалих!

— Не си се провалил! Ти имаш враг на този турнир и той ти отне победата!

— Да, ние Перегрин имаме враг, но Оливър Хауърд не бе тук. Не виждаш ли, че това е краят на надеждата ни да си възвърнем загубеното?

— Какво искаш да кажеш? — прошепна тя.

— Надявах се да се представя добре на турнира и да направя впечатление на Хю Маршал. Но след унижението днес никой не би дал дъщеря си на Перегрин. Слуховете за този турнир ще се разнесат из цяла Англия. Ако не успея да си намеря богата жена, ние никога няма да можем да се снабдим с нужното ни оръжие и да наемем достатъчно хора, за да победим Хауърд. Никога няма да успеем да си възвърнем откраднатото.

Зарид не можеше да слуша тези думи. Тя знаеше, че грешката е нейна и ако беше казала още първия ден на Севърн, че мъжът, на когото се доверява, е всъщност Хауърд, това нямаше да се случи. Спомни си как видя Хауърд с лейди Ан.

— Ще се ожениш за нея — каза нежно Зарид. — Ако е възможно, ти ще се ожениш за лейди Ан.

Тя се обърна, остави брат си сам. Трябваше да помисли сериозно.

Докато се връщаше през полето, хората се обръщаха и я гледаха с усмивка. Те още един път се смееха на Перегрин.

Когато влезе в палатката, тя видя Хауърд заспал на леглото си. Не се поколеба нито за миг, грабна меча на Севърн и замахна с все сила, за да го стовари върху главата му.

Търл отскочи миг преди мечът да го посече. Изтърколи се от леглото на пода, веднага скочи на крака и се хвърли върху Зарид, като я притисна под себе си.

— Можеше да ме убиеш — изсъска той в лицето й.

— Исках! — тросна му се тя. — Дори и да трябва да умра, наградата ми ще бъде, че съм освободила света от теб.

Той я погледна. Тя винаги го гледаше с гняв, но в очите и винаги имаше и малко скрита нежност. Сега тя липсваше. Ако беше заспал дълбоко, когато тя го нападна, вече нямаше да е жив.

— Какво се е случило? — попита той меко, като леко се отдръпна, но все още притискайки краката и раменете й.

— Това, което брат ти не успя да направи, го стори ти. Той поне използва мъжки оръжия, а ти подлост и измама. Севърн смята, че ти си… приятел — тя едва не се задави с тази дума.

Той не смееше да я освободи, защото по очите й личеше, че ще го нападне отново.

— Какво знаеш?

— Всичко! Ти искаш лейди Ан за себе си!

— Аз?! Аз да искам лейди Ан?!

Ако Ан се ядоса на един мъж, тя едва ли щеше да грабне меч и да се опита да го обезглави. Щеше да се облече красиво и да се опита да го прелъсти, за да постигне това, което иска. Не, Търл не желаеше Ан. Той желаеше Зарид, която говореше и се държеше естествено, без скрити чувства, без задни мисли.

— Защо да желая Ан?

— Тя е богата.

— Вярно — той се приближи до нея.

— Не ме докосвай! — изкрещя тя и започна да се бори.

Той я удържаше лесно, въпреки че изръмжа, когато го удари по болно място.

— Не желая Ан — каза той, като притисна лицето си до шията й.

Зарид се отпусна и когато усети, че той разхлаби хватката си, се превъртя и го изрита между краката.

Търл изстена и се сви. Хвана се с една ръка за чатала, но с другата продължаваше да стиска Зарид.

— Седни! — заповяда й, като я натисна на леглото, докато подскачаше наоколо и се мъчеше да преодолее болката. Когато се съвзе, се надвеси над нея.

— Искам да чуя всичко, което е в главата ти.

— Няма да ти кажа нищо! — през зъби каза тя.

— Ако не ми кажеш, ще кажа на брат ти кой съм.

— Ще те убие.

— Както днес ли? — попита той надменно, но веднага съжали, защото не искаше да я нарани.

— Ти разхлаби седлото му! — изкрещя тя. — Ти го унижи! Ти искаш лейди Ан!

Търл трябваше да я държи на леглото, докато асимилира това, което му каза. Вероятно Севърн не беше паднал като по чудо. Може би седлото му се беше подхлъзнало. Копието едва го докосна.

— Някой е разхлабил седлото на Севърн? — едва попита Търл, страхувайки се, че това можеше да е работа на брат му. Откакто кралят си тръгна, Оливър можеше да се опита да направи нещо такова.

— Ти знаеш, защото ти си сложил кал в шлема му, мед на…

— Какво?! — Търл се изправи и я погледна изумен. — Аз съм сложил кал в шлема му?! — попита я възмутено той.

— Хората се смяха на Севърн — каза тя и нещастието замени яростта й при спомена за подигравките. — Севърн няма да спечели богата жена и това ще е моя грешка. Ако бях му казала за тебе още в началото, сигурно щеше да те убие. По-добре да го бяха екзекутирали, отколкото да го унижат така.

Търл известно време не бе способен да мисли. Той бе искал просто да облече черна ризница и да впечатли момичето, но вместо това бе унижил семейството й.

— Какво искаш от мене? — нежно попита той. — Да си тръгна ли? Да си тръгна и никога повече да не те видя?

— Да! — каза тя. — Ти ни погуби. Севърн никога няма да се ожени за богата жена.

Той докосна косата й.

— Трябва да ми повярваш, че съм искал само доброто на тебе и на брат ти. Никога не съм искал…

— Махни се! Остави ме! Не искам да те виждам повече. Ти погуби всичко, което се опитваше да направи семейството ми.

Търл стана и тръгна, без да я разбира добре, но усети дълбоката тъга в гласа й. Той взе твърдо решение да напусне живота й, но първо трябваше да разбере каква беше тази кал в шлема на Севърн.

Не му трябваше много време, за да научи, тъй като всички говореха само за това. Докато слушаше и пресмяташе на ум и за пчелите, и за калта, и за счупените копия, у него назря подозрение.

— Хю Маршал няма да даде дъщеря си на един Перегрин — смеейки се каза някой. — Той не би желал да има за зет глупак.

— Той иска Черния рицар. Чух, че дава награда на този, който му каже кой е той.

— Наградата е лейди Ан.

Търл престана да слуша и си тръгна. Плати на едно момче да занесе съобщение на Ан, че ще я чака тази вечер в градината.

След няколко часа, когато отиде на срещата, лейди Ан вече го чакаше сияеща.

— Беше великолепен! — каза тя, като го прегърна и целуна. — Наистина великолепен, Търл. А имаше и страхотен ефект. Баща ми престана да говори за този Перегрин, сега се интересува само от Черния рицар. Но, разбира се, никога няма да разбере кой е той.

— И това те радва, нали? Това, че баща ти вече не се интересува от Севърн като кандидат за женитба?

— Наистина ме радва! Много! Той е толкова отегчителен мъж. Не бих могла да понеса да бъда с него и пет минути.

— Била ли си? Била ли си пет минути с него?

Ан спря да се усмихва и го погледна студено.

— Какво искаш да кажеш? Не си ли доволен от победата?

Доволен? Той искаше да покаже на Зарид, че не е слабоват, за какъвто го смяташе тя, а вместо това я накара да го намрази и причини на един добър човек като Севърн огромно унижение.

Отново я погледна.

— Кой сложи кал в шлема на Севърн?

Тя отвърна поглед, но не успя да скрие усмивката си. Той я сграбчи за раменете и обърна лицето й към себе си.

— Кой, Ан? Кои накара хората да му се смеят?

Тя се дръпна рязко.

— Няма да се омъжа за него! Той ме унижи публично. Нали видя какво направи с мен на шествието? Хвърли ме на земята пред всички. Два пъти се опита да ме целуне.

— Той не е като мазните мъже от кралския двор, нали? — попита той. — Севърн не пише любовни стихотворения за твоята красота. Не те ухажва с нежни думи?

Тя го погледна втренчено.

— Не ми харесва тонът ти! — каза ледено тя. Повдигна полите си и се приготви да си тръгва.

Търл отново я задържа.

— Севърн е добър човек. Може би маниерите му са малко груби, но той е добър човек. Той се грижи за семейството и честта си. Той е много горд човек.

Това ядоса Ан. Тя скри лице в шепите си, за да прикрие бликналите сълзи.

— А аз нямам ли гордост? — погледна го тя, опитвайки се да се владее. — Да, унижих го! Да, аз накарах хората да му се смеят! Но какво друго можех да направя? По какъв друг начин да се боря? Казах на баща си, че не желая да се омъжвам за него. Казах му, че не искам този човек за съпруг, но никой не ме слуша. Не разбираш ли, че трябваше да направя нещо?

Търл не отговори веднага. Въздъхна тежко и нежно каза:

— Кой друг би се харесал на баща ти, след като Севърн беше направен на глупак?

— Баща ми избра съпруг на сестра ми, заради връзките му с трона, а за мен казва, че търси силен човек.

— Мъдър баща… — промърмори Търл.

— Той харесва Колбранд или…

— Колбранд? — изпъшка Търл. — Този човек е идиот, няма капка мозък.

— Има добри обноски, а и външният му вид е представителен.

— Ако се омъжиш за него, ще го изядеш жив! Колбранд не е за тебе.

— А кой? — тросна се Ан. — Твоят отвратителен Перегрин?

— Много по-добре той, отколкото другите, които видях тук. Севърн няма да позволи да го въртиш на пръста си.

— Нямам намерение да го правя каквото и да е. — Тя погледна към Търл. — Този Перегрин може да ти е приятел, но за мен той е само един груб човек. Досега не ми е проговорил. Дори на обеда говори само с баща ми.

— Мъдро. Както самата ти каза, той трябва да те ухажва не теб, а баща ти.

Ан погледна недоумяващо Търл. Как не разбираше…

— Колбранд ми говори. Той…

— Стига с този Колбранд! — през зъби каза Търл. — Наслушах се за него. Той е толкова тъп, че не може да различи момиче от момче. Няма да мине и година от брака ви и вече ще си го намразила.

Тя му хвърли убийствен поглед.

— За Перегрин няма да ми трябва толкова много време. Ако ти ги обичаш толкова, ожени се ти за тях, но аз няма да го направя. Благодарна съм ти, че ми помогна да се отърва от непрекъснатите натяквания на баща ми, и все пак не смятам, че се нуждаеш от награда. Ти вече получи това, което искаше.

— И какво съм искал?

Тя го погледна учудено.

— Как какво?! Същото, което и аз: да унищожиш Перегрин! След днешния ден цяла Англия ще им се смее. А щом се разбере, че всъщност този Перегрин е бил победен от един Хауърд, вие няма да имате проблеми във войната си срещу тях. Те ще се страхуват да си покажат носа навън от дома си! — Ан се усмихна. — И двамата свършихме хубава работа. На Севърн ще му е много трудно да си намери годеница, независимо бедна или богата.

След тези думи тя остави Търл сам в градината.

Той остана като зашеметен. Всяка дума на Ан кънтеше в ушите му. Това, което искаше, бе да впечатли едно момиче, а вместо това докара страшен позор за целия й род. Знаеше, че Ан е права и рано или късно щеше да се разбере кой е Черния рицар. Твърде много хора знаеха тайната. Скоро от нечия уста щеше да излезе наяве, че Черния рицар е Хауърд.

Търл си каза, че Оливър ще е най-доволен. Той щеше да се погрижи за най-бързото разпространяване на новината. Търл тежко се отпусна на една каменна пейка. Да, Зарид беше права, той съсипа рода Перегрин. Воден от най-добри подбуди, той беше успял за миг да направи това, за което неговото семейство воюваше вече три поколения.

Загледан в звездите, Търл започна да обмисля по какъв начин да поправи стореното.

 

 

Зарид не можа да спи тази нощ. Тя лежеше будна и се чудеше по какъв начин да изпълни дадената клетва, как да накара лейди Ан да се омъжи за Севърн. Спомни си добре как реагира тя, когато брат й спря побеснелия й кон. Искаше да обясни на Хю Маршал всичко, но както каза Севърн, нямаше да е добре да се говори за измама. Съмняваше се дали въобще ще й повярват.

Лежеше и слушаше хъркането на Севърн. Той вече не прекарваше нощите си с жени. Остана в палатката си, дори не стоеше при другите мъже, което бе добре, защото те не бяха особено горди да яздят под знамето на Перегрин.

На сутринта Зарид отиде да вземе храна. Севърн щеше да се бие едва следобед и тя не мислеше, че ще излезе от палатката дотогава. Пътеката минаваше край други палатки. Когато излизаше оттам, изведнъж иззад един ъгъл едра ръка запуши устата й.

Тя удряше и дращеше с всичка сила, но не успя да избяга. Когато мислеше, че ще се задуши, ръката се отпусна и тя пое дълбоко въздух. Веднага й завързаха устата с кърпа, после я покриха с наметало.

Качиха я на някакво седло и тръгнаха нанякъде. Хауърд! — помисли си тя. Още един път бе отвлечена от Хауърд.

Яздиха малко преди да спрат и да я свалят от коня. Махнаха наметалото. Не се учуди, когато видя пред себе си точно него.

— Не ме гледай така — каза Търл. — Няма да ти причиня зло.

Веднага щом махна наметалото, Зарид търти да бяга, като се опитваше в движение да свали превръзката от устата си. Той я настигна след няколко ярда и се хвърли отгоре й. Стискаше я, докато престана да се отбранява.

— Не ме удряй, моля те — каза той уморено. — Наръга ме с нож, заради теб ме тъпка кон, едва не загинах на арената, опита се да ми отсечеш главата, вероятно си ме лишила от възможността да имам деца, а последната нощ не съм спал въобще. Моля те, дай ми поне малко почивка.

Гласът му звучеше така искрено умоляващ, че Зарид едва не се разсмя, но той все още лежеше върху нея.

— Какво искаш сега от мен? — попита тя.

Той придърпа главата й към гърдите си.

— Моля те, не ме бий. Твърде съм слаб, за да се защитавам от мечовете, ножовете ти и от краката ти.

— Слаб? — изсумтя тя. — Ти събори Колбранд.

— По-спокойно — каза меко той. — Успокой се.

— Пусни ме! — каза тя, като се опита да го отхвърли, но той не я пусна. — Ще крещя за помощ!

— Ще те целуна.

— Не!

Той се усмихна, като видя страха в очите й.

— Ще се омъжиш ли за мен, ако лейди Ан се омъжи за брат ти?

При тези думи тя се стегна и започна отново да се бори. Той я пусна с въздишка, но когато Зарид се опита да стане, сложи ръка на рамото й и я накара да седне.

— Няма да се омъжа за теб, дори да си единственият мъж…

— Дори и ако докарам богатствата на лейди Ан във вашето семейство?

— Няма да се омъжа за теб… — тя го погледна как мързеливо се бе излегнал. — Баща й няма да й позволи да се омъжи за Перегрин. Ти се погрижи за това. Ти накара цяла Англия да ни се смее!

— Не съм накарал никого да ви се надсмива. И през ум не ми е минавало да слагам мед по ризницата на Севърн или да сменям знамето ви. Ако искам да победя някого, правя го с копие — той й се усмихна. — Ти го видя.

— Знам, че не можеш да победиш брат ми и затова си разхлабил седлото му, за да изглежда, че си го бил.

— Мога да бия брат ти, дори ако трябва да си загубя рамото!

Лицето на Зарид почервеня и тя скочи отгоре му готова да го удуши. Той се изхихика и се затъркаля с нея, като я мачкаше, опипвайки я и криеше главата си, когато тя се опитваше да го одере.

След малко Зарид разбра, че той си играе с нея и побесня. Когато ръцете му отслабиха прегръдката си, тя се отдръпна.

— Няма да се омъжа за врага си!

— Мислех, че се грижиш за името на семейството си — каза той, като стана. — Мислех, че те интересува името на Перегрин да не предизвиква смях — той тръгна към коня си, но Зарид застана пред него.

— Ти не знаеш нищо за гордостта на семейството ни — тросна му се тя. — Ти живееш в крадени земи. Брат ти е ненормален. Ако се биеш, трябва да си маскиран.

— Маскирах се, защото исках да защитя името на рода ти — каза той на един дъх. — Не исках хората да знаят, че един Хауърд е бил един Перегрин.

— Ти си победил брат ми? — изкрещя тя. — Ти трябваше да разхлабиш седлото му…

Той се наведе и я целуна.

Зарид се извърна, тъй като мразеше начина, по който я караше да се чувства.

— Именно, защото обичам семейството си, няма да се омъжа за един Хауърд — прошепна тя.

— Един брачен съюз ще спре враждата.

Тя го погледна.

— Брат ти ще…

— Аз ще живея с теб — каза той. — Където ти искаш. Ще дойда да живея с теб при братята ти.

Тя премигна срещу му.

— Роган ще те убие — прошепна тя.

— Съмнявам се, че ще успее.

— Ти си глупак!

— Сигурно — отвърна той, повдигайки рамене. — Може би съм глупак, но имам чест. Не съм разхлабвал седлото на брат ти. Мога да победя и без подобни долни номера.

— Ха! Не можеш… — тя спря, защото той се канеше да я целуне отново. — Няма значение, вече се случи. Лейди Ан няма да се омъжи за човек, който предизвиква смях.

— С една дума, ти не би направила каквото е по силите ти да спреш убийствата, или да помогнеш на семейството ти да се сдобие с богата булка? — той дръпна юздите на коня си.

— Ще направя всичко, което мога, за да защитя брат си! Ще направя всичко!

— О! — каза той, като повдигна вежди. — Не ми се вярва.

Тя го погледна с присвити очи.

— Как смяташ да накараш Хю Маршал да даде дъщеря си на един Перегрин?

— Остави това на мен.

Тя се усмихна тъжно.

— Мислиш да я отвлечеш? Хауърд са майстори на отвличанията на беззащитни жени. Ще я накараш насила да се омъжи за брат ми? Да не мислиш да предизвикаш вражда между Перегрин и Маршал? Да не би да искаш да се обедините с Маршал, за да водите война срещу нас.

Известно време той мълча, мигайки срещу й.

— Не можеш ли да мислиш за нещо друго, освен за война? Не можеш ли да повярваш, че може би имам други причини, освен войната? Нямам намерение да насилвам Ан Маршал за каквото и да е. Баща й ще я даде на брат ти за жена.

— Сигурен ли си?

— Толкова, колкото никой не може да бъде сигурен за бъдещето — той й се усмихна. — Но нямам намерение да си създавам неприятности, за да уредя женитбата на брат ти, ако не получа това, което искам в замяна.

— И искаш една Перегрин? — троснато попита тя. — Ти няма да дойдеш да живееш при братята ми, както каза. Ще ме закараш насила във вашия дом. И какво тогава? Ще ме измъчвате. Или ще ме използвате като заложник, за да принудите братята ми да правят това, което искате.

— Казах ти вече, няма да те заведа да живееш при брат ми. Ще живея с теб и семейството ти, Зарид.

Тя зяпна. Толкова ли беше глупав?

— Хауърд ни наблюдават. Ще те видят с братята ми и ще разкрият самоличността ти. Когато братята ми научат кой си, ще те убият. И брат ти ще…

— Да знам — каза той с отвращение. — Няма смисъл да говорим повече. Връщай се при брат си. Помоли го да предложи на Колбранд да се ожени за теб. Омъжи се за него. Гледай обаче в първата ви брачна нощ да му кажеш, че си жена — той яхна коня си и я погледна. — Кажи сбогом от мен на брат си.

Когато го видя да си тръгва, всичко, което си помисли бе, че тревогите й най-накрая свършваха. Тя бе свободна от бремето да пази самоличността му в тайна.

Но щом той обърна коня си, тя му извика.

— Чакай!

Той спря и я погледна.

— А лейди Ан? — попита тя. — Как да я накарам да се омъжи за брат ми?

— Проблемът е, че брат ти е прицел на подигравки и Хю Маршал няма да му даде дъщеря си.

— А ти можеш да го накараш да промени решението си? — попита тя с отвращение.

Той обърна коня си, но тя хвана юздите.

— Кажи ми как? — настоя тя. — Дължиш ми това, след като пазих тайната ти.

— А ти си ми длъжна, че те спасих от хората на брат ми, от коня, длъжна си ми за…

— Кажи ми! — изкрещя тя, удряйки го с юмруци по прасеца. — Това касае моето семейство, а не теб!

— Знаеш цената ми?

Тя опря чело във врата на коня.

— Не мога да се омъжа за теб — каза тя бавно. — Ти си ми враг, мразя те.

— Ако ти си мислиш, че ме мразиш, то това въобще не може да се сравнява с чувството, което Ан Маршал ще изпита, когато я принудят да се омъжи за брат ти.

Зарид се усмихна и го погледна.

— Преди игрите конят й побягна и въпреки че Севърн я спаси, тя му се надсмя. Каза, че трябва да извари юздите си, преди да ги докосне отново.

— Напълно в неин стил.

— Добре ли я познаваш?

Търл не бе сигурен, но му се стори, че откри някакво скрито чувство в гласа й. Не смееше да помисли, че може би е ревност.

— Достатъчно добре — отвърна той.

Искаше да я накара да реши какво ще прави. Не можеше да понася тази ситуация. И тъй като бе последният ден на турнира, това трябваше да стане сега или никога.

— Ще осигуря на брат ти жената, която иска — каза Търл. — Хю Маршал ще даде лейди Ан на Севърн, но няма да го направя, нито ще ти кажа как ще стане, докато не се съгласиш да се омъжиш за мен.

— Няма да успееш — каза тя. — Хю Маршал няма да изпълни желанието на втория син…

— Тогава няма защо да се тревожиш, нали? Ако пропадна, няма да се омъжиш за мен — той я погледна. — Но няма да направя и опит, ако не се закълнеш, че ще направиш каквото искам.

Тя пусна юздите и се загледа в гората. Да се омъжи за него? Да се омъжи за един Хауърд? Как ще реагират братята й, когато разберат, че зет им всъщност е Хауърд? Севърн може би ще се замисли, преди да го убие, но на Роган няма да му мигне окото. И тогава Оливър Хауърд ще доведе цяла армия и ще ги избие всичките. От друга страна, цяла Англия се смееше на Перегрин.

Само женитбата на Севърн за Ан Маршал щеше да спре подигравките.

Зарид се хвана за главата. Той бе като дявола. Изкушаваше я. А и приличаше на дявол, седнал на коня си и черната си коса и черни очи. Да се омъжи за него? Да се омъжи за него и да живее с фамилията, която мрази?

— Не мога — прошепна тя.

Търл дръпна юздите на коня си.

— Спри! — изкрещя тя.

Той спря.

Без да го гледа, със стиснати юмруци, тя каза:

— Ще го направя.

— Не те чувам.

Не го погледна.

— Ще се омъжа за теб — прошепна тя.

— Все още не те чувам.

Зарид го погледна, а очите й блестяха гневно.

— Ще се омъжа за теб — изкрещя тя. — Ако осигуриш лейди Ан за съпруга на Севърн, ще се омъжа за теб — устните и се свиха. — Но няма да дойда да живея при брат ти. Никога няма да живея под един покрив с Оливър Хауърд.

Той я погледна и лицето му се отпусна.

— Ще живея с теб, където поискаш, докато си готова да ме следваш, където и да отида.

— Да! — каза тя. — Да!

Но Търл просто й се усмихна, обърна коня и препусна.