Джуд Деверо
Завоевание (11)

Единадесета глава

Зарид яздеше сковано, без да поглежда мъжа, който яздеше до нея, мъжът, който бе вече неин съпруг. Бяха женени от два дни и тя все още бе девствена. Бе доволна, разбира се, че този Хауърд не я бе докоснал, но нещо скрито дълбоко в нея се бореше с факта, че той все още не я бе направил жена.

Тя му бе казала някои неща, които, както изглежда, го бяха ядосали доста.

След като се съгласи да се омъжи за него, той веднага бе отишъл при брат й, за да му поиска ръката на Зарид. Севърн, зает със собствената си женитба, не се бе замислил много-много и се бе съгласил. Той харесваше Търл и още мислеше, че Лиана го е изпратила. Зарид бе наскърбена от малкото внимание, което бе обърнал брат й на нейната женитба. Той я бе целунал небрежно по челото и бе отишъл да брои парите си с Хю Маршал.

Зарид не каза дума на Търл, докато отиваха към църквата, а мърморенето й в отговор на свещеника едва се чуваше. След церемонията тя стоеше скована, докато Търл се наведе и я целуна. Имаше други хора в църквата и те се хилеха, тъй като отстрани изглеждаше, че един голям мъж се жени за слабичко момче. Зарид държеше главата си изправена и отказа ръка на Търл, когато напуснаха църквата и тръгнаха към чакащите ги коне.

Качи се на коня и се опита да потисне увеличаващия се страх. Какво възнамеряваше да прави с нея Хауърд? Дали мислеше да я заведе при брат си, в замъка Хауърд, откъдето идваше смъртта за Перегрин? Щеше ли да я предаде на брат си, за да може да я използва срещу братята й?

— Не съм дявол — каза Търл, докато се качваше на коня. — Не ме гледай така, сякаш имам намерение да те измъчвам.

Тя не му отговори, нито го попита къде я води или какво смята да прави с нея. Разбира се, той й бе казал, че ще я заведе при братята й и ще живее с Перегрин, но тя не бе сигурна, че му вярва.

Напуснаха земите на Маршал, вземайки само това, което можеха да носят конете им. Извън имението ги посрещнаха трима души — хора на Хауърд.

Зарид знаеше, че той я е измамил. Тя се проклинаше, тъй като усещаше, че женитбата й ще причини смъртта на двамата й братя. Яздеше до мъжа, който бе неин съпруг, но не му говореше. Няколко пъти той се опита да я заговори, но тя мълчеше. Събра всичките си сили и кураж, за да сдържи сълзите си. Помисли дали би могла да убие тримата, които яздеха с тях, но се съмняваше, че ще успее да го направи. Явно трябваше да се изправи лице в лице с това, което предстоеше.

Именно през първата им брачна нощ всичките й страхове и нещастия излязоха наяве. Хауърд бе наел стая в странноприемница. На вечеря Зарид седна безмълвно до него. Не му продума, а и яде твърде малко. Няколко пъти погледна Търл и забеляза, че той я гледате нежно, сякаш разбираше как се чувства.

Когато стана време да си лягат, тя се стегна, но Търл най-учтиво помоли ханджийката да се качи с нея. Зарид не се съблече, легна с дрехите и го зачака.

След време той дойде и докато се събличаше, тя гледаше завесите над леглото. Той легна до нея и я прегърна.

При докосването му страховете и яростта й се отприщиха. Тя не можеше да си спомни какво точно му каза, но знаеше, че би й спечелило боя, ако го бе казала на братята си. Каза му какво мисли за неговата подлост, за лъжите му. Каза му, че душите на Перегрин ще се върнат и ще го преследват. Нарече го с всичко, каквото й дойде на ума. Каза му, че ще си смени кръвта, ако я докосне още веднъж.

Дни наред след тази вечер тя си спомняше израза на лицето му. Той изглежда бе вцепенен от обидите й, от омразата й. Стана, обу се и я погледна.

— Това бе грешка. Аз мислех, че може би…

— Какво си мислил? — тросна му се тя.

— Че можем да бъдем мъж и жена. Виждам, че съм грешил.

— Ние сме Перегрин и Хауърд — каза тя. — Как можем да бъдем нещо друго? Да не би да очакваше да те обичам, заради няколкото думи, казани от свещеника? Да не би да очакваше да измиеш омраза, трупана три поколения с няколко минути в църквата? Казах ти, че те мразя! Не ми ли вярваш?

Той мълча известно време, после я погледна.

— Имам… чувства към теб още от първия път, когато те видях. Беше безумие да мисля, че тези чувства могат да получат отговор. — Той облече ризата си и отиде до вратата. — Ще се видим сутринта — и излезе.

Зарид беше твърде шокирана от думите му, за да му отговори. Тя седна в леглото и се загледа в затворената врата. Какъв човек бе той? Ако една жена се бе държала така с някой от братята й, те биха постъпили както Севърн постъпи с Ан. Но когато тя прокле Хауърд, той не отвърна на яростта й, а просто я остави сама в първата й брачна нощ.

Тя не спа добре, а когато сутринта слезе, хората на Хауърд вече я чакаха.

Съпругът й не й помогна да се качи на коня, както обикновено, нито й проговори през целия ден.

Следващата вечер те спряха в друга странноприемница и той не дойде в стаята й. Зарид бе твърде изморена и заспа веднага, а когато се събуди, се опита да потисне негодуванието си. Яздеше до него и откри, че мълчанието му бе също така дразнещо, както и непрекъснатото му говорене.

— Къде отиваме? — попита тя и гласът й прозвуча много по-войнствено, отколкото искаше.

Той я погледна студено. Имаше тъмни кръгове под очите и набола брада по бузите му. Ако не беше така обладана от собственото си нещастие, Зарид би се учудила от външния му вид. Тя не можеше да знае, че Търл бе прекарал предните две нощи сам, буден, пиейки и проклинайки се. Бе се поздравил, че толкова умело убеди една жена да се омъжи за него, но след церемонията не мислеше така. Може би бе достатъчно глупав, за да вярва, че след казаните в църквата думи тя ще го обикне. Мислеше си, че я познава, а се оказа неподготвен за яростта, с която тя го нападна още в първата брачна нощ. Той я бе спечелил, но какво всъщност спечели? Една жена, която го мразеше с цялата си душа и сърце.

— Водя те при брат ми, за да може той да те затвори и измъчва. Ще го оставя да те използва във войната срещу братята ти. Аз, както и той, имам силно желание да притежавам вашия разпадащ се замък. Най-голямото ми желание е да видя брат ти Севърн мъртъв и да се оженя за жена, която ме мрази.

Тя отвърна поглед.

— Къде отиваме? — попита тя доста по-меко.

— В моя дом. Аз не стоя много при брат си. Къщата беше на майка ми.

Зарид го погледна изненадана.

— Учудва те, че имам майка? Или са те учили, че всички Хауърд идват направо от пъкъла?

— Никога не съм мислила за майка ти. Брат ти умори моята от глад, обсаждайки я в един замък, когато бях дете.

Търл отвърна поглед.

— Да, Оливър е способен на това.

Тя не му отговори веднага, после го попита за майка му, тъй като мислела, че той е израснал във Франция. Той й разказа за живота си във Франция, за майка си и добави, че всяка година тя идвала в Англия в дома на баща си, за да види хората, които живеят там.

Последва дълго мълчание, после той я погледна.

— Знаеш ли защо исках да се оженя за теб?

— Не — каза тя откровено. — Не знам.

— От една страна, исках да спра враждата и омразата. Тя продължава вече твърде дълго. Но за разлика от теб, аз не съм закърмен с омразата между двата рода. Знам, че има спор на кого принадлежат земите и титлата. Брат ми няма деца, а като го гледам, мога да предположа, че не му остава още много да живее.

— И ти ще станеш дук? — каза меко Зарид.

— Да, аз ще стана дук. Мислех си, че ако се оженя за Перегрин и имаме син, тогава детето ще може един ден да наследи титлата и земите. Така и Хауърд, и Перегрин ще владеят общо земите, които така желаят.

— Не! — каза остро тя. — Това са земи на Перегрин. Те винаги са били наши. Брат ми Роган трябва да бъде дук, а синът му да управлява след него. Никой Хауърд не може да притежава земите и титлата.

Той я погледна.

— Твоят син ще стане дук. Не искаш ли?

— Синът ми не заслужава титлата — отвърна рязко тя. — Нито пък ти. Тя принадлежи на брат ми Роган. — Зарид го погледна. — Ти се ожени за мен, за да си сигурен за себе си и сина си, ли?

Търл въздъхна и поклати глава.

— Винаги ли мислиш за мен най-лошото? Аз не съм като брат си. Виждам начин да се прекрати враждата, а ти си мислиш, че желая само власт, какво да направя, за да докажа добрите си намерения?

— Когато наследиш земите, да ги дадеш на брат ми!

Очите на Търл се разшириха.

— Баба ти никога не е била официално омъжена! Браковете в Перегрин са само една легенда. Семейството ти се състои от копелета. Дори кралят го потвърди.

— Не е истина! — извика тя. — Моето семейство е истинският собственик на всички владения на брат ти. Защо мислиш, че брат ти се бие с нас така усилено, ако не е истина?

— Може би има нещо общо с това, че и братята ти са убивали моите — каза Търл меко, после спря за момент. — Ако нашата женитба и бъдещето ни дете не успеят да прекратят враждата, не виждам причина да сме женени.

— Нито пък аз — отвърна тя, гледайки го право в очите.

Търл я погледна и после се усмихна.

— Правил съм много глупости през живота си, но никога не съм постъпвал по-глупаво. Лейди Зарид — каза той, докосвайки шапката си, — извинявам се, че ви принудих да се омъжите за мен. Помислих, че мога да ви накарам да ме обикнете. Виждам едва сега, че съм бил глупак. Омразата на Перегрин е по-силна от любовта на Хауърд. Тъй като няма начин да се направи компромис в тази кръвна вражда, тъй като и двете страни искат само другата да отстъпи, предлагам да ликвидираме брака си.

— К-как можем да го направим?

— Ще изпратя молба до краля. Сигурен съм, че ако му дам малко земя, той ще разреши да се анулира женитбата. Тогава всеки ще може да отиде, където пожелае. Твоите хора ще шпионират моите, моите — твоите. Така харесва ли ти?

— Не съм сигурна — каза тя колебливо.

— Не си сигурна? Каква друга възможност има? Ти ме мразиш, по-скоро ще умреш, отколкото да ми позволиш да те докосна, така че нямаме надежда за деца. Що се отнася до мен, бих предпочел да имам няколко деца. Предложението ми е да останем в къщата на майка ми, докато чакаме отговора на краля. Не мисля, че ще ми бъде приятно да живея с този твой страшен брат, нито пък ти би желала да живееш с брат ми.

— Не! — каза тя бързо. — Не искам да живея с Хауърд.

— Значи е уговорено. Това е всичко, ако те удовлетворява. Не искам повече да бъда обвиняван, че те насилвам да се омъжиш за мен, да лягаш с мен. Би предпочела да се събереш със… как го каза? Трикрак гърбушко, белязан от дявола по бузата. Нали така беше?

Зарид се обърна с почервеняло лице. Тя бе казала твърде много неща през брачната им нощ, а не помнеше и половината от тях. Сигурно е казала какво ли не, за да го държи далеч от себе си. Тя кимна.

— Добре, най-накрая се споразумяхме за нещо. Колкото по-бързо анулираме брака си, толкова по-скоро ще се спасим един от друг и толкова по-скоро ще си намеря няколко желаещи ме жени — той се усмихна по начин, по който не го бе виждала да се усмихва преди. Цялото му лице светеше. — На турнира имаше едно изключително красиво блондинче със зелени очи. Косата й… — той спря и прочисти гърлото си. — Добре, разбрахме се. Ще си стиснем ли ръцете за сделката?

Зарид взе ръката му, стисна я силно и бързо се обърна намръщена. Тя бе получила това, което искаше. Но кой знае защо не бе щастлива.

 

 

При вида на къщата на майката на Търл Зарид се почувства още по-нещастна. Това бе красива голяма къща от розов камък, а не крепост, защитена от високи дебели стени. Имаше дървета в големия парк, който я заобикаляше, дори видя сърна да пасе под дърветата. Всичко бе изключително красиво, чисто и подредено.

Един вътрешен глас й казваше, че къщата е абсолютно неудобна за защита и може да бъде превзета от всеки, който пожелае да го стори, но друг се възхищаваше от красотата наоколо.

Когато влязоха в двора, чули шума от копитата на конете, хората излязоха да ги посрещнат. Имаше три възрастни жени, облечени в брокат, в косите им блестяха скъпоценности.

Търл я представи на дамите, които бяха достатъчно вежливи и тактични, за да не реагират на мъжките й дрехи. Зарид мислеше да слезе от коня и да им се поклони, но се наведе малко, когато Търл я хвана за раменете и я изправи. Обясни й, че тези красиви жени ще бъдат нейни прислужници, че те ще се грижат за нея, както са се грижили за майка му. Тя трябваше да отиде с тях и щяха да се видят за вечеря.

Когато погледна жените и красивите им дрехи, Зарид почувства нещо много близко до страха. До този момент не бе мислила какъв ще бъде животът й, ако е облечена като жена. Бе така обладана от гнева към съпруга си, че въобще не бе мислила за това. Помисли си как би носила копринена рокля, и почувства някакво вълнение. От една страна, й се искаше да усети плата по тялото си, но от друга бе ужасена. Тя погледна с тъга хората на Хауърд. Те сигурно щяха да яздят или да пият бира и да се хвалят един друг за турнира. Колко би искала да отиде с тях. Щеше да се чувства по-удобно с тези хвалещи се, оригващи се и сумтящи мъже, отколкото с дамите.

Тя се обърна към Търл и видя, че той я гледа. За първи път не гледаше на него като на враг. Той бе най-близкият й човек тук. Тя му се усмихна.

Той не отговори на усмивката й и изглеждаше объркан от нейната.

— Оттук, лейди Зарид — каза една от жените.

Той явно разбра какво иска и й се усмихна.

— Ще дойда скоро при теб — каза той. Думите му я накараха да се изчерви, тъй като прозвучаха сякаш тя не може без него. Тя навири нос и последва трите жени. Щеше да му покаже, че не се нуждае от него.

Зарид огледа голямата обкована с дъб стая. В техния замък нямаше стая, която да бе и на половина толкова красива. Отиде до голямото легло и с желание докосна завесите.

— Да ви помогнем ли да се изкъпете и облечете, милейди? — попита една от жените.

Зарид не искаше да им показва невежеството си.

— Не, аз… аз ще се оправя сама — видя, че жените се спогледаха и разбра, че е сгрешила.

— Добре, тогава ще донесем ваната тук.

Зарид кимна мълчаливо и жените излязоха. След минути четирима мъже внесоха голяма дървена вана, а жените ги следваха с топла вода, сапун и кърпи. Водата бе добра, а Зарид бе доволна, че Лиана й бе показала как да се къпе, тъй като не желаеше да изглежда пред жените от Хауърд още по-голяма глупачка, отколкото вече се бе показала. Насапуниса тялото и косата си, после се потопи, за да се измие. Излезе от ваната, стъпи на студения каменен под и взе кърпата. Тя бе много по-фина от тези, с които бе свикнала да се бърше, а и бе затоплена. За секунди тя притисна лице в меката кърпа и я помириса. Независимо колко дълго и старателно ще бъде почистен родният й замък, той никога не би имал аромата на тази кърпа.

Когато се изсуши, тя се огледа за дрехите си, но тях ги нямаше. Вместо това на леглото имаше чисто бельо и дълга мека кадифена роба. Тя се облече. Робата бе от синьо кадифе с бродирани нежни златни цветя. Тя обви ръце около себе си и затвори очи, докато търкаше брадичката си в мекия плат.

В този миг някой почука и една от жените влезе. Доколкото Зарид си спомняше, името й бе Маргарет.

— Милейди — каза жената, а на Зарид й трябваше известно време, за да разбере, че жената говори на нея. — Лорд Търл ви моли да го придружите долу за вечеря.

Зарид отвори уста да каже, че скоро ще е долу, тъй като бе много гладна, но се усети, че няма дрехи.

— Бих желала да ми върнат дрехите — каза тя, колкото се може по-високомерно.

— Ако бъдете така добра да ми кажете къде е багажът ви, ще изпратя веднага за роклите ви.

Зарид нямаше багаж и нямаше какво да отговори.

— Кажете му — не знаеше как да нарича съпруга си, — че не съм гладна и няма да вечерям с него.

Зарид знаеше, че няма никаква нощница. В нейното семейство нощните одежди бяха ненужни разходи. Брат й купуваше един комплект дрехи и тя не ги сваляше, докато се изпокъсаха.

— Не — каза тя. — Ще се оправя сама.

Въздъхна с облекчение, когато жената я остави сама.

С въздишка погледна леглото. Нямаше какво друго да прави, освен да си легне със стържещ от глад стомах. Тя се стресна, когато след няколко минути четиримата мъже влязоха да изнесат ваната с мръсната вода.

Малко след това, когато тя седеше до огъня, топлейки ръцете си, някой почука. Този път още преди да успее да отговори, вратата се отвори и съпругът й влезе.

— Прекаляваш — каза той. — Толкова ли ненавиждаш моето присъствие, че предпочиташ да умреш от глад?

— Аз не… — каза тя изненадано.

— Възнамеряваш винаги да се храниш сама тук ли?

— Не съм искала да ми носят храната тук — истината бе, че тя не знаеше, че може да поиска храната в стаята си. Това бе ново за нея, тъй като при братята й не се правеше така.

Търл отиде при нея и сложи ръце на раменете й.

— Не може така. Не може да се измъчваш от глад. Ако ме презираш, тогава ще се погрижа да се храниш тук сама. Никой няма да те безпокои, но долу има музика и забавления. Не мога ли да те убедя да слезеш с мен на вечеря?

— Нямам дрехи, глупак такъв! Какво ще нося, когато седна до теб? Тези твои слуги ми отнесоха дрехите.

Изглежда му трябваше малко време, за да разбере за какво говори. После се усмихна. Обърна се и отиде до големия шкаф на една от стените.

— Трябваше да попиташ. Сложих те в тази стая, защото е на майка ми. Дрехите й са тук.

Зарид остана на мястото си, докато той се ровеше в шкафа. Извади една червено-кафява рокля от кадифе. Имаше тъмнокафява кожа по нея. Тя много искаше да я докосне, но се спря.

— Как бих могла да помоля прислужниците за дрехи? Да им дам да разберат, че съм бедна? Снаха ми дойде при брат ми с цяла кола дрехи. — Искаше да му покаже, че въпреки че нямаше нужните дрехи, все пак знае какво би трябвало да има.

Търл видя гордостта, изписана на лицето й.

— Ще им кажа, че си ги изгубила при наводнение. Да, че си имала осем, не, дванадесет коли с най-чудесни дрехи от Франция, но са загубени и сега ще трябва да използваш старите дрехи на майка ми — той й подаде роклята. — Наистина стара е, но мисля, че ще ти стои добре, а и цветът й ще ти отива.

Зарид протегна ръка да докосне кожата на деколтето.

— Ще я сложиш ли?

Тя кимна.

— Тогава ще извикам една прислужница да ти помогне да се облечеш и да оправи прическата ти.

— Не — каза тя и сведе поглед. — Ще се облека сама.

Не искаше да изглежда непохватна пред прислужниците. Тя знаеше, че щяха да й се смеят, след като разберат, че няма представа как да се облече или какво да прави с косата си. Зарид бе чувала прислужниците на Лиана да я питат хиляди пъти как да плетат косата й, за панделките и чорапите, а тя самата не знае нито един от отговорите.

Търл остави роклята на леглото, после взе ръката й и я накара да седне срещу огъня. Взе един красив гребен от черупка на костенурка и започна нежно да сресва косата й.

— Аз мога да го направя.

Той отстрани ръцете й.

— Ние двамата няма да сме дълго заедно. Не ми отнемай това удоволствие, поне сега.

Тя не отговори, но затвори очи, когато той решеше нежно сплетените й коси. Като дете никога не си решеше косата. Едва когато порасна и започна да забелязва красивите млади мъже, които тренираха с братята й, тя взе гребан и се опита да се среше. После едва го измъкна от сплъстената си коса.

— Какви хубави коси — каза Търл. — И толкова мека, като пух — ръцете му се движеха по врата й, после по челото й, масажирайки я. — Няма коприна, която да се сравни с косата ти.

Когато спря да я реши, тя отвори очи и го видя да стои срещу себе си. В очите му имаше топлина, която не беше забелязвала.

— Това е само коса — каза тя рязко, опитвайки се да скрие, че думите му й бяха доставили удоволствие.

— Ще се облечеш ли сега?

Зарид погледна роклята на леглото. Сигурно би могла да я облече сама. Преди да реши какво да прави, Търл застана зад нея, сложи ръце на раменете й и започна да съблича робата й. Тя инстинктивно я притисна до себе си.

— Ще бъда прислужницата на господарката тази вечер — каза той. — Ще ти помогна с корсета — той се усмихна. — Ако не предпочиташ да извикам Маргарет.

— Не, аз… — тя преглътна. — Може би ще мога да вечерям тук?

— Зарид — каза той твърдо. — Ти все някога ще трябва да излезеш от тази стая. Не можеш да стоиш тук непрекъснато и да носиш само тази роба. Ако не желаеш да съм тук, ще извикам някоя от жените.

Той й бе враг, но все пак й бе близък. Бе прекарала няколко дни в компанията му. Тя се отпусна и той взе робата. Зарид взе роклята и я наложи на тялото си.

— Сега — каза той. — През главата. Не, не така, обратно. Ето, обърни го така, че лицето да стои по този начин.

Зарид държеше роклята до себе си, притискайки я така, че да не се отвори деколтето й. Никога през живота си не бе излизала на дневна светлина без гърдите й да са превързани стегнато. Това я караше да се чувства особено.

— Стой така — каза Търл, докато затягаше връзките на корсета й.

Зарид бе свикнала със стегнатата превръзка, която изцяло скриваше гърдите й. Сега корсетът беше стегнат по-слабо, притиснат в кръста й. Тя погледна надолу и видя, че гърдите й са изложени на показ в дълбокото деколте и сложи ръце да ги прикрие.

Търл свърши със завързването и я обърна да я погледне.

— Чудесно ти стои. — Той се отдръпна да я погледне. — Свали си ръцете. Хайде, послушай ме.

Зарид му се подчини, но не го гледаше, докато мълчанието му стана нетърпимо. Тогава тя вдигна поглед. Той имаше доста странно изражение на лицето, което накара тялото й да потръпне.

Търл се прокашля и отвърна очи.

— Ще слизаме ли за вечеря? — той й подаде ръка.

Зарид направи две крачки и политна с лице напред. Щеше да се удари, ако не я бе хванал. Тя погледна назад и видя, че роклята има голям шлейф, който се влачеше отзад. Как би могло да се ходи така, чудеше се тя.

— Мисля, че трябва да го прехвърлиш през рамо — каза Търл и когато Зарид го погледна с неверие, той се опита да й покаже. — Трябва да го направиш така.

Тя го гледаше как направи няколко превзети стъпки, после се наведе сякаш, за да хване нещо. И прехвърли илюзорния предмет през рамо. Зарид едва се сдържаше да не се разсмее. Това ли бе Черния рицар, който събори всички участници? Тя се намръщи леко.

— Не мога да разбера. Ще ми покажеш ли отново?

— Казах ти, че не съм абсолютно сигурен как се прави, но дамите като че го правят така. Сега вървиш така.

Тя го гледаше как имитира дама.

— После се навеждаш. Правиш го грациозно: вдигаш шлейфа, после го прехвърляш през рамо. Ето, това е, не е толкова трудно, нали?

— Ще опитам — Зарид направи две стъпки, опитвайки се да имитира походката му, наведе се и нарочно не успя да хване шлейфа. Погледна го.

— Мисля, че трябва да ми покажеш отново.

Той въздъхна.

— Добре, но ме гледай внимателно. Вървиш, навеждаш се, вдигаш, премяташ — той демонстрираше всяка дума. — Сега опитай ти.

Зарид отново направи няколко неумели опита да прехвърли шлейфа през рамо и успя да скрие усмивката си, когато той се намръщи.

Той застана зад нея и я хвана през кръста.

— Върви! — заповяда той, после се наведе напред, като я натисна и също се наведе. Хвана лявата й ръка — Сега хвани проклетото нещо и го прехвърли през рамото си.

Зарид отново успя да го изпусне. Тя се отдръпна и му каза с невинен поглед:

— Явно не мога. Може би трябва да облечеш роклята и така да ми покажеш.

Физиономията, която той направи, я накара да избухне в смях.

— Ах, ти малка палавнице! — каза той и тръгна към нея.

С почти перфектно движение Зарид хвана шлейфа и го прехвърли през рамо, преди да побегне. Втурна се към вратата, но той стигна преди нея и я затисна. За секунди тя се уплаши — ако беше се опитала да дразни братята си по такъв начин подигравайки се с мъжествеността им, щеше да си изпати здраво, но скоро разбра, че Търл също се забавлява.

Избяга от него, държейки шлейфа с една ръка, а с другата се държеше за рамката на леглото. Отначало й се стори странно, че той не я хвана, въпреки че можеше да го направи. Тя побягна към масата и я остави помежду им. Когато се опита да избяга от едната страна, той я пресрещна, после тя се опита на другата, там също я спря. Тя се усмихна, после се разсмя и хукна колкото можеше по-бързо. Но той пак я изпревари.

Зарид бутна един стол на пода, прескочи го, а когато той се пресегна да я хване, му избяга. Побягна към прозореца и когато той се втурна към нея, тя се изкиска и избяга. Той бе на сантиметри зад нея, на два пъти я хвана, но много леко, така че тя можеше да му избяга.

Когато скочи на леглото, тя бе без дъх от смях, от бягане и от нещо друго, което не й бе съвсем ясно. Той я сграбчи, преобърна я и започна да я гъделичка, докато тя едва не умря от смях. Ръцете му опипваха тялото й.

— Молиш ли ме за прошка? — попита той. Спря да движи пръстите си и я погледна. Тя лежеше по гръб, когато той падна върху нея. Бедрата му притиснаха нейните.

— Никога! — каза тя, усмихвайки се. — Никога няма да помоля един Хауърд за прошка.

Не искаше да го обиди, дори не мислеше това, което каза, но лицето му изгуби веселото си изражение и той се отдръпна от нея. Тя го хвана за ръката, преди да стане.

— Не исках… — не знаеше как да завърши изречението.

Той седна на ръба на леглото и я погледна. Зарид притаи дъх. Всъщност, помисли си тя, той не изглеждаше толкова зле. Тя му се усмихна.

Той също й се усмихна и Зарид пак си помисли, че Търл въобще не изглежда зле.

Той продължи да я гледа с усмивка и се пресегна през леглото.

— Ти ще ме убиеш! — каза той и я хвана за раменете.

Зарид изписка и спря да се движи. Погледна го. Очите му бяха нежни, но тя не можеше да разбере изражението им.

— Ти си много красива, знаеш ли? — той прибра кичур коса зад ухото й.

— Не съм — каза тя. — Приличам на момче.

При тези думи той се засмя, легна до нея и я прегърна.

— Никога не съм виждал друг човек, който да прилича по-малко на момче.

— Но никой досега не го е забелязал. Че аз…

— Това доказва колко са глупави хората.

Тя се отпусна в прегръдките му. Никой досега не се бе държал така с нея. От една страна, й се искаше да се отдръпне, а от друга, й бе толкова хубаво, че не й се помръдваше.

Голямата му ръка дръпна косата от лицето й, която все още беше влажна от банята и Търл зарови лице в нея. Зарид затвори очи за миг.

— Ти не си красива като Ан Маршал — каза той меко. — Ти си повече като… жребче или като кутре.

Тя се дръпна, но той не я пусна.

— Кон? Приличам ти на кон? Или на куче?

— Много добре знаеш какво имам предвид — отвърна той, като отново зарови лице в косата й. Устните му докоснаха врата й и го целунаха няколко пъти.

— М-м. Разбирам — каза тя със затворени очи. — Мъжете харесват Ан Маршал. Брат ми я харесва. Продължи да я харесва, дори след всички ужасни неща, които му стори — тя придвижи главата си така, че той да може по-добре да я докосва. Той хапеше леко врата й и го целуваше. — Обзалагам се, че би искал да имаш Ан Маршал.

Търл спря да я целува и я придърпа още по-близо.

— Тя ми го предложи, но й отказах.

Зарид бе учудена и се обърна да го погледне в очите, за да види дали лъже.

— Не би могъл да отхвърлиш лейди Ан. Тя е красива и богата. Всеки мъж, на когото му бъде предложено да се омъжи за нея, сигурно би приел.

— Аз отказах — той я целуна по темето. — Каква прекрасна червена коса. Като паяжина.

— Паяжините са лепкави. Защо отказа на лейди Ан?

— Защото не я желая. Тя има доста остър ум и е твърде хитра, за да мога да живея с нея.

— Какво значение има това? Севърн не се интересува от езика й. Той ще я накара да се подчинява.

— Както и брат ти Роган е накарал неговата жена да се подчинява?

Тя понечи да го разпита откъде знае толкова много за семейството й, но си спомни, че е Хауърд, а те ги шпионираха непрекъснато. Също така си спомни, че той и Севърн бяха пили заедно, а знаеше, че на чашка се разказват много клюки. Но вместо да го нагруби както беше решила отначало, тя се усмихна.

— Севърн ли ти разказва за брат ми?

— С подробности. Той не знае дали да мрази или да обича снаха си. — Търл прокара ръка по рамото й. — Как си успявала да криеш всичко това под момчешките си дрехи?

Зарид погледна към гърдите си, които изпъкваха под кадифето на роклята й. Тя сложи ръка да ги закрие и започна леко да се измъква, но той я задържа. Отдръпна ръката й.

— Ако не мога да те докосвам, поне ми позволи да те гледам.

Тя усети, че се изчервява цялата и по цялото й тяло преминава някаква особена вълна.

— Не можеш да ме докосваш ли? — попита тя.

— Ако бракът ни е към края си, ако ще моля краля да анулира женитбата ни, мисля, че е по-добре да те оставя девствена. Ако ще се омъжваш отново, сигурно за новия ти съпруг ще бъде удоволствие да ти отнеме девствеността.

— О — каза тя. — Разбира се! — Едва можеше да говори, защото ръцете му галеха гърдите й…

— Надявам се той да бъде добър любовник.

— Кой?

— Мъжът, за когото ще се омъжиш. Мъжът, който ще има правото да ти прави деца. Мъжът, който ще има право да се наслаждава на твоето красиво тяло.

— Не съм красива. Ти току-що го каза. Каза също, че не съм умна.

— Никога не си ме чула да казвам, че си най-привлекателната жена, която съм срещал в живота си?

— Не, не съм — гласът й бе мек.

Пръстите му се движеха надолу по роклята й.

— В целия френски двор не може да се намери по-привлекателна жена от теб.

— И с какво съм по-привлекателна? — тя затвори очи. Усещаше мъжкия му аромат, усещаше сърцето му да бие толкова близо до нейното.

— Толкова невинност има в теб. Твърде много жени знаят всичко, което би могло да се знае за мъжете още преди първата си брачна нощ. Но ти, ти си чиста. Един мъж може да те научи на това, което желае да знаеш.

Тя отвори очи и се стегна в прегръдката му.

— Знам как се правят деца — каза тя с някаква ярост в гласа си. — Не съм невежо селско момиче. Може да не съм умна и красива като твоята лейди Ан, но знам доста за мъжете и жените.

Той й се усмихна.

— Знаеш само за акта. Не знаеш нищо за това, което е преди него?

— Какво преди него?

Той прокара ръка по голото й рамо.

— Освен правене на деца, има и правене на любов. Има огромна разлика между двете неща.

Тя все още се чувстваше засегната, задето той й каза, че може да не знае нищо.

— Може би ти ще ми кажеш каква е разликата, а аз ще ти кажа дали си прав?

Той се засмя.

— Мое малко соколче, бих могъл да ти покажа каква е разликата, но трябва да се съобразя с моя разсъдък. Мисля, че е по-добре да отидем да вечеряме.

Той махна ръцете си и понечи да стане, но тя го задържа при себе си.

— Но на лейди Ан би казал, нали? Тя е достатъчно умна, за да разбере, не е като мен.

Той я погледна през рамо.

— Мисля, че Ан знае всичко, което може да става между мъжа и жената. Ако брат ти не й достави удоволствие през първата брачна нощ, Ан, без съмнение ще му го каже, но ще се оплаче и на всеки, който би я слушал.

Зарид се отдръпна от него и се отпусна на възглавницата.

— Тогава и аз ще се оплача. Когато имам съпруг, който да ме заведе в леглото, ще му кажа същото.

Той се обърна и й се усмихна.

— И с какво ще сравниш как те люби? С другите си любовници?

— Защо не, аз… — очите й се разшириха. — Мислиш ли, че Ан е имала други любовници? На Севърн няма да му хареса…

— Твоят луд брат може да я убие, ако не е девствена, а Хю Маршал без съмнение ще го награди за това.

Тя не можеше да разбере все пак. Ако Ан Маршал бе девствена, как би могла да знае толкова много за любенето? Зарид не бе съвсем сигурна какво имаше предвид той, но се чувстваше обидена. Братята й винаги се бяха отнасяли с нея като към дете, а ето, че и този мъж също се държеше с нея като с дете.

Тя обърна глава и понечи да стане. Нямаше повече да се унижава, като му задава въпроси.

— Зарид — прошепна той, като я придърпа към себе си.

Тя започна да се бори с него. Не й харесваше начина, по който й се усмихваше и как говореше за другите жени.

Той я затисна с тялото си към леглото, но ръцете й бяха свободни и тя взе да го удря по гърба и раменете.

— Пусни ме! — настоя тя. — Мразя те! Мразя да си до мен!

Той хвана главата й и започна да целува устните й. Тя ги държа известно време затворени, но усещането бе така приятно и не можеше да устои дълго време. Той захапа долната й устна и нежно прокара езика си между двете. После взе да целува очите и страните й.

Тя се чувстваше така, сякаш никой досега не я бе докосвал — всъщност твърде малко хора го бяха правили, и тя се чувстваше гладна за физически контакт. Забрави, че той й бе враг и разтвори устните си. Извърна се към него, за да може да го целува по-силно. Ръцете й спряха да го удрят и го прегърнаха възможно най-силно.

Животът й бе протекъл в непрекъснато движение. Не бе стара мома или благоприлична госпожичка, прекарала живота си в стъклена кутия. Бе пораснала на коня с меч в ръка, бе свикнала да дава воля на емоциите си.

Когато усети желанието си да прелива, тя му се отдаде с целия си ентусиазъм. Захапа устните му и обгърна с краката си неговите.

Когато й се стори, че той иска да се отдръпне, тя се притисна до него. Търл трябваше да я хване за раменете, за да я отдели от себе си. Легна по гръб, гледайки я с учудване.

— Къде си научила това? — попита той и в гласа му личеше едва сдържана ярост.

Трябваше й време, за да се сети коя е, къде е и кой е той. Тя бе върху него, краката й стискаха бедрата му. Бе й толкова добре да е върху него, да се чувства като победител, сякаш го бе съборила на земята и го държеше там.

— Какво да съм научила? — усмихна се тя.

Той не отговори на усмивката й. Вместо това я отхвърли от себе си и стана.

— Някой мъж трябва да те е научил на това? Колбранд ли беше? Кога беше с него? При реката правехте ли нещо повече, освен да го къпеш?

Думите му я върнаха в настоящето и тя усети гнева, който се надигаше в нея, но се отпусна на възглавницата.

— Не ме е учил нищо. Аз си го знам.

Той я хвана за кръста и я изправи срещу себе си.

— Ти може да не бъдеш моя жена, но ако те хвана да гледаш друг мъж… — той спря.

— Какво? — пошепна тя.

Той я пусна и я гледа известно време.

— Сложи си обувките и ела долу. Вечерята ще изстине.

Когато остана сама в стаята, Зарид прекара ръце по тялото си и се завъртя така, че тежката й кадифена рокля се носеше около нея.

 

 

— Ще вечеряте ли, милорд?

Търл кимна и вдигна глава от чашата с вино.

— О, Маргарет, не ви видях. Не е ли слязла още милейди?

— Не — каза бавно Маргарет. — Мисля, че ще й е трудно да се облече.

— Не пропускаш нищо нали? — той се усмихна на жената, която живееше с майка му от дете. Майка му бе умряла в ръцете й.

— Не мога да не отбележа, че сте луд по тази жена.

— Тя ме мрази — каза той мрачно.

Маргарет едва не му се изсмя.

— Това момиче, което те гледаше с такъв копнеж в градината, не би могло да те мрази.

— Не си я чувал как ми говори. Е, понякога тя ме желае, ако я целувам достатъчно и й казвам, че е красива, но тя би желала това от всеки красив мъж — изсумтя той. — Тя желае това дори от мен, въпреки че мисли, че съм тъп — той погледна Маргарет. — Тя е Перегрин.

Маргарет спря да се смее. Отиде при Търл и сложи ръка на рамото му.

— Ти винаги си бил добро момче. Това, че си се оженил за това момиче-момче, за да спреш враждата, е много благородно от твоя страна.

— Аз я принудих да се омъжи за мен — каза той. — Не се ожених за нея, за да спра враждата, а защото я желая.

— О, а сега не можеш да спиш с нея?

Търл замълча за момент.

— Може би — той не каза нищо повече, само седеше и гледаше чашата си с вино.

— Чувала съм за тези Перегрин. Толкова ли са груби, колкото се говори?

— Повече.

— Тогава може би малко повече красота и нежност няма да й навредят. Може би приятната музика и нежните думи ще я спечелят. Може би, ако разкриеш себе си, тя ще се влюби в теб.

— Казах й, че ще моля краля да анулира брака ни. Мисля да удържа на думата си.

— Каза ли й кога ще изпратиш човек?

Търл се усмихна.

— Не, не съм, но й казах, че ще й осигуря анулирането, което означава, че не мога да я докосна.

Маргарет се засмя.

— Не знаеш ли, че има много по-смислени удоволствия от това, което става в леглото?

Търл я погледна сякаш бе ненормална.

— Момичето се отдръпна от мен, когато понечих да я докосна — каза Маргарет. — А гледаше роклята с такава страст. Въпреки момчешките си дрехи, мисля, че тя е жадна да има всичко, което една жена носи. Мисля, че розите ще спечелят твоята дама.

— Рози?

— И музика, и разкази за любов, и коприна, и нежни целувки зад ухото.

Търл гледа жената известно време, докато мислите препускаха из главата му. Спомни си как Зарид реагира на целувките му. Може би не го мразеше толкова, колкото казваше? Ако не бе позволил на ревността си да надделее, какво ли щеше да се случи? Може би бе възможно да я спечели с ухажване. Той се усмихна на Маргарет.