Джуд Деверо
Завоевание (7)

Седма глава

Търл успя да се добере до арената, вървейки изправен. Каква жена бе тя, мислеше си той. Един мъж току-що бе спасил живота й, бе рискувал своя, а тя не направи нищо повече, освен да отбележи факта.

Отиде в палатката само за да остави ръкавиците и се върна на арената. Севърн беше готов за двубоите, но бе в отвратително настроение. Вероятно ядосан от нещо, което се бе случило по време на обеда. Той се скара на Зарид, че е закъсняла, а първият си съперник удари така силно, че той падна и се търкаля дълго в праха. Тълпата го аплодира, но настроението му не се подобри.

Търл стоеше настрана и наблюдаваше Зарид, която тичаше като луда, носейки копия в старанието си да върши всичко добре, за да задоволи брат си. Само един път се опита да я заговори, но тя отсече:

— Мислиш, че си ме впечатлил, а, Хауърд! — изсъска му тя. — Да не мислиш, че ще се омъжа за теб и ще обединя семействата ни? Мислиш, че ще успееш да се подсигуриш и да запазиш земите, които принадлежат на нашето семейство?

Търл стоеше пред нея, цялата му дясна страна крещеше от болка, защото се опита да спаси малкото й неразвито тяло, а тя му говореше за земи и имения. Той само зяпна след нея, когато тя хукна да помага на Севърн. Той възседна коня си, за да се бие срещу Колбранд.

Гледаше я как се усмихва сладко на Колбранд, докато помагаше на брат си.

Едва не умрях заради нея и не получих дори благодарност, а Колбранд получава всичко, без да е сторил нищо — измърмори Търл.

Гледаше как Севърн и Колбранд яздят един срещу друг. И двамата бяха отлични ездачи и той знаеше, че ако някой няма по-голям късмет, двубоят щеше да завърши наравно. На четвъртия рунд той се измори да гледа как Зарид затаяваше дъх, с очи вторачени в Колбранд, страхувайки се да не бъде наранен.

Не й пукаше въобще за копитата върху гърба ми, трепери, когато едно дървено копие се удря в покрито с броня тяло, мърмореше той.

Когато Севърн и Колбранд счупиха по четири копия, Търл дръпна Зарид настрана и отиде да занесе вода и копия на Севърн.

— Той държи копието си твърде ниско — каза Търл на Севърн, докато той пиеше. — И доста вляво. Ако се наведеш наляво и повдигнеш копието си, мисля, че ще го удариш.

Севърн го погледна учудено.

— Сестра ми го зяпа, така ли? Искаш да го видиш паднал?

— Искам да видя червата му да се търкалят в прахта — отвърна разпалено Търл.

Севърн се усмихна и сложи предпазителя на лицето си.

— Ще се постарая — каза той, докато наместваше копието си.

Това бе единственият път, когато копието на Севърн се счупи, а на Колбранд не и така Севърн получи по-висок резултат.

Търл не се сдържа да иззлорадства пред Зарид.

— Както изглежда, твоят непобедим рицар ще получи по-слаб резултат — каза той самодоволно.

— От брат ми — отвърна тя. — Но само от Перегрин. Няма друг рицар, който да го победи. Не и в Англия.

— Аз… — започна Търл, но се спря.

— Какво ти? — каза тя. — Да не би да искаш да кажеш, че можеш да го победиш? — Тя се усмихна. — Хауърд могат само да се крият и да отвличат жени. Те не приемат открит бой.

Обърна се и тръгна след Севърн, който се прибираше в палатката. Това бе вече твърде много за Търл. Той винаги бе имал много повече жени, отколкото му бяха нужни. Никога обидите на една жена не го бяха впечатлявали, а ето че това момиченце го караше да се съмнява в себе си.

Той спря едно момче и му даде една монета, за да занесе съобщение на лейди Ан на трибуната. След малко видя, как Ан слуша момчето, после каза нещо на баща си и напусна трибуната. Видя я да се изкачва по стълбите и тръгна след нея. На втория етаж той видя част от рокля да се скрива зад една врата. Последва я в стаята и затвори вратата.

— Ти си в опасност? — попита Ан.

— Има опасност да убия една жена — отвърна той.

— А аз — мъж! — каза Ан.

— Колбранд?

— Не, твоя враг Перегрин.

— Севърн? — учуди се Търл, докато разкопчаваше колана си и започна да сваля туниката си.

— Какво правиш?

— Един кон мина през мен и бих искал да погледнеш раната ми. Какво е направил Севърн?

Ан помогна на приятеля си да се съблече.

— Знаеш, че той възнамерява да се ожени за мен и смята, че ще успее. Днес баща ми го сложи до нас. Този Перегрин ми каза, че е пътувал дотук, именно за да се ожени за мен. Каза го, сякаш бе голяма чест за мен. Така мисли и баща ми, след като го видя на полето.

Търл изпитваше съчувствие към Ан, тъй като нейният опит с Перегрин бе също толкова лош, колкото и неговия? Тя заслужаваше съчувствие. Когато Търл махна ризата си, Ан ахна.

— Имаш черни и сини петна по цялото си тяло. Търл, конят не просто е минал през теб, ти си бил ударен доста тежко. Ударен ли си и на други места? Махни и останалите си дрехи. Ще те прегледам целия. — Тя отиде до вратата и каза на минаващ слуга да донесе кърпи и топла вода.

Търл се усмихна. Така трябва да се държи една жена, помисли той. Жените би трябвало да са сладки и нежни същества. Те би трябвало да рошат косите на мъжа и да шепнат нежно, когато го боли. Истинските жени правят точно така. Те разбират от ръкавици и платове, а не острят мечове.

Търл свали панталоните си и се опъна по корем на леглото. Ан, красива и сладка, истинска жена, почисти раните му и му сложи мехлем.

— Разкажи ми за нея — попита Ан меко.

Търл започна да обяснява, че не може да й разкаже, защото е много опасно, но знаеше, че може да й се довери. Бе разчитал на нея толкова пъти през живота си. Ако Ан бе издала кой е и Севърн научеше, без съмнение щеше да го убие моментално.

Така малко по малко й разказа всичко: как хората на Оливър отвлекли най-младия Перегрин и Търл още щом го видял, разбрал, че са хванали момиче. Разказа как Зарид го наръга, за желанието му да я види и как е успял да бъде близо до нея.

— Но тя си харесва Колбранд — каза горчиво той. — Аз се хвърлих върху й да я запазя, а тя все още не приема, че съм мъж.

— Ти можеш да победиш Колбранд, както и Севърн. Как бих искала да го видя повален — каза тя с блестящи очи. — След обяда той се опита да ме целуне! — Тя се усмихна. — Но с крак го накарах да му дойде ума в главата.

Търл изсумтя.

— Явно сме на двете противоположни страни. Баща ти няма да те насили да се омъжиш за човек, който не може да победи в турнира. — Той се усмихна. — А аз бих искал да победя Колбранд, наистина много бих желал да го видя повален.

— Ако не беше в тази глупава роля, която сам си измисли, можеше да се биеш. Ти можеш да ги събориш и двамата. Виждала съм те да се биеш и знам, че си по-добър от тях.

— Да — каза Търл, докато сядаше така, че тя да може да го превърже. — Ако не трябваше да остана Смит… — той спря за миг. — Мога да се бия!

— Да — каза тя с надежда. — Няма причина да се криеш. Открий самоличността си и участвай в турнира. Този Перегрин няма да посмее да ти направи нищо, докато си под покрива на баща ми.

— Не — отвърна замислено той. — Няма да падна до нивото на брат ми. Твърде много хора ме видяха с Перегрин и те ще се почувстват като глупаци, тъй като са приели един Хауърд сред тях.

— Те са глупаци! — каза яростно Ан.

Търл погледна финото й лице. Не се ли дърпаше твърде много?

— Севърн не е чак толкова непривлекателен.

— Той е грубиян, грубиян без обноски, който вярва, че жената е за да се вземе — не да се попита дали иска или не, а да се вземе.

— Но не е чак толкова грозен на външен вид — каза Търл. — Стои добре на коня.

— Искам да го видя да пада! Искам да го видя да му се смеят! Искам да го видя да изглежда такъв глупак, какъвто е! Искам…

— Разбрах — прекъсна я Търл, като едва сдържаше забавлението в гласа си.

— Само да посмееше да ми се смееш, ще…

— Аз? — каза невинно Търл. — Аз, един тежко ранен човек, и то заради Перегрин, да се смея на нечие желание да бъдат злепоставени?!

Красивото лице на Ан се отпусна. Търл я познаваше отдавна, и то доста добре, мислеше си тя. Когато този ужасен мъж, миришещ на пот и коне, я бе бутнал в тъмния ъгъл, тя отначало бе отвърнала на целувката му. Имаше нещо, което я дразнеше в този мъж. Той изглежда приемаше за нормално, държанието й, сякаш тя желаеше, дори гори от желание да се омъжи за него. По време на обяда той говореше така свойски с баща й, сякаш бяха роднини, а баща й отговаряше със същото. Ан стоеше помежду им пренебрегната. Този Перегрин на няколко пъти се пресегна през нея за храна и тя трябваше да се отдръпне назад. Той говореше с всички наоколо, а на нея не обръщаше внимание, сякаш не беше там.

И всички разговори бяха за оръжия и войни. Доколкото можа да разбере, нямаше никаква изтънченост в него. Все пак, Колбранд, другият любимец на баща й, имаше добри обноски и забеляза роклята й, дори и само с поглед. А този Перегрин я бе погледнал само веднъж, сякаш за да я оцени и доколкото си спомняше, не я бе погледнал повече.

След обяда той тръгна с баща й. Ан щеше да ги остави, но той й нареди да дойде с тях до клетките, за да покаже соколите на Перегрин. Ан и няколко от нейните дами ги следваха безмълвно.

При клетките този мъж я бутна под един навес и я целуна. Може би защото бе много ядосана, отначало тя също го целуна, но много бързо дойде на себе си. Ритна го с коляно между краката. Той я отблъсна с ярост. Ан не искаше да му дава да разбере колко се страхува от него и затова остана на мястото си.

Той мълча известно време, после каза: „Отивай при баща си“, обърна се и я остави. Трябваше да признае, че не бе очаквала такава реакция от него, но бе доволна, че го ядоса. Може би щеше да се откаже да иска ръката й.

— Ще се появя маскиран — каза Търл.

— Маскиран?

— Да… като… Черният рицар. Можеш ли да ми намериш ризница, боядисана в черно? Ще предизвикам тези, които са с най-много точки.

— Това са Колбранд и Перегрин. Явно никой друг не може да ги победи.

Търл си спомни как Зарид гледаше Колбранд всеки път, когато се появеше и почувства огромен наплив на сили в цялото си тяло.

— Ще ги бия — каза той меко. — Заради теб ще бия Севърн, а за собствено удоволствие ще накарам Колбранд да съжалява, че се е родил.

Ан му се усмихна.

— Ще ти намеря ризница. Ела тази вечер в полунощ в градината, а аз ще се погрижа да имаш всичко, което ти е нужно. Ще се постарая да уредя всичко с баща ми. Той би се радвал един мистериозен рицар да победи в турнира.

Търл стана. Раните го боляха по-малко.

— А ако те даде като награда?

Ан седеше на ръба на леглото. Погледна го. Той бе почти гол и докато се движеше, мускулите му играеха под кожата му.

— Ще приема — каза тя нежно.

Търл се обърна и я погледна. Тя бе красива, с перфектни черти и знаеше, че зестрата й ще е огромна. Обединяването на Маршал и Хауърд би било нещо много мъдро и знаеше, че брат му с радост би приветствал такъв съюз. Оливър щеше да използва зестрата й да закупи оръжие, за да ликвидира Перегрин.

Докато гледаше изключително красивото й лице, той започна да вижда лицето на Зарид. Красотата й не можеше да се сравнява с тази на Ан, но невинността, която излъчваше Зарид, липсваше у Ан. Търл си спомни очите на Зарид, когато опитваше ръкавиците. Имаше много нови и различни неща, които би желал да покаже на Зарид.

Може би именно липсата й на опит го бе привлякла. Може би защото бе видял твърде много през живота си, свежестта на Зарид бе нещо като слънчев лъч за него. Дори откритото благоговение, с което гледаше Колбранд, бе го заинтригувало. Жените като Ан, никога не биха разкрили чувствата си така открито, освен ако не бе изгодно за нея. Ако Зарид обичаше един мъж, тя щеше да даде живота си, за да го защити.

— То ще бъде най-голямата награда за мен — каза той, усмихвайки се, докато лъжеше.

Ан също му се усмихна, знаейки, че лъже.

— Облечи се. Тръгвам първа. Не искам никой да ме вижда с полусъблечен мъж, дори и да си достатъчно възрастен, за да си ми баща.

Търл се усмихна разбиращо. Бе доволен, че тя гледаше на него като на мъж. След Зарид бе приятно да има жена, която да го гледа така.

— В полунощ — каза той, когато тя отвори вратата.

Тя кимна и излезе.

 

 

Зарид напусна арената много объркана. Твърде много неща й се бяха струпали. Спомняше си — чувстваше как този Хауърд лежеше върху нея, докато конят го тъпчеше. Тя усещаше ударите по тялото му. А по-късно той й отказа помощ.

Дали я спаси с някакви скрити подбуди? Дали искаше да обедини Хауърд и Перегрин? Ако брат му е намерил документите, доказващи, че Перегрин са собственици на земята на Хауърд, той просто щеше да ги изгори. Нямаше нужда да изпраща брат си да събира двете фамилии.

Тя се хвана за главата. Какво искаше този мъж от нея? Защо просто не си тръгне и не я остави сама и… с Колбранд?

При мисълта за красивия мъж Зарид реши да отиде при неговата палатка. Може би при вида на русия мъж щеше да забрави чернокосия, който я преследваше.

Но пред палатката на Колбранд оръженосецът му Джеми я посрещна с обида.

— Дошъл си да се подиграваш? — тросна й се той.

— Не, аз… — А за какво, помисли си тя. Искаше просто да види Колбранд.

— Брат ти имаше късмет. Конят на Колбранд се подхлъзна.

— Не е вярно. Севърн е просто по-добър.

— Не е по-добър в нищо от господаря ми — изкрещя Джеми. — Господарят ми се бие по-добре. Той е по-добър мъж. Колбранд ще победи накрая и ще спечели ръката на лейди Ан!

Зарид бе твърде развълнувана от случилото се през деня, за да може да се контролира.

— Брат ми ще спечели лейди Ан.

Джеми се усмихна с отвращение.

— Лейди Ан мрази брат ти. Тя му се присмива, когато той не я гледа. Но другите виждат. Днес следобед тя го ритна.

Зарид се втренчи в момчето, знаейки, че това, което казва, е истина, но в същото време го мразеше, защото го е казал. Той бе мършав и твърде млад. Тя си помисли, че доста би искала да го смачка.

Тръгна към него, но Колбранд сложи ръка на рамото й.

— Отново ли ще се биете? — попита той замислено.

— Казах му, че имаш намерение да се ожениш за лейди Ан — отвърна Джеми самодоволно.

— Да, красивата лейди Ан. Баща й иска силен мъж за съпруг.

— Тогава баща й би желал един Перегрин — каза Зарид.

— Тогава той е направил добър избор — отвърна Колбранд.

Зарид му се усмихна. Красив, мил, също така грациозен, помисли си тя.

Тъкмо щеше да му отговори, но се появи Севърн, ядосано я хвана за ухото и я блъсна към тяхната палатка. Вътре я пусна.

— Къде е Смит?

Тя разтри ухото си.

— Не знам. Той е мой пазач, а не аз негов.

Севърн си наля вино.

— Чух какво се е случило днес. Спасил ти е живота и е бил прегазен от кон.

Зарид се обърна.

— Имаше си причини да го направи.

— Да. Той вярва, че е влюбен в теб.

Зарид се обърна с широко отворени очи.

— Влюбен? — Тя ахна. — В мен?

— Аз съм също толкова изненадан, както и ти. Но той те гледа също така влюбено, както Роган гледа Лиана — каза Севърн.

Кълна се, че никога няма да погледна жена така, помисли си той.

— Ти си си изгубил ума — каза Зарид. — На него не му пука за мен.

— Той винаги е знаел, че си жена. Дойде при теб, когато плака през нощта, а сега ти спаси живота.

Зарид бе ужасена. Тя никога не би говорила за любов или за подобно чувство с братята си.

— Какво мислиш за това? — попита тя подозрително.

— Мисля, че Лиана го е изпратила, защото иска да се омъжиш за него. Изпратила го е да те ухажва.

— Лиана не… — Не е, какво?

— Не иска да се омъжа за него — каза тя, неспособна да му разкрие истината. — Какво те интересува за кого ще се омъжа?

— Този мъж умее да се бие. Той ми каза как да победя Колбранд.

— Разбирам — каза студено Зарид. — Искаш да се омъжа за него, за да има кой да ти помага да победиш останалите в турнира.

— Да помогне на семейството ми да се бием с Хауърд.

— Той няма да ти помогне за това — тросна се тя, но после, за да са прикрие, нападна. — Защо ти не се ожениш, за да помогнеш на семейството ни? Караш ме да са омъжа, защото не можеш да се ожениш за лейди Ан. Чух, че те ритнала.

Лицето на Севърн почервеня от яд.

— Какво правя с тази жена не е твоя работа!

— А моят живот е твоя работа, така ли? Ти не можеш да си намериш жена и ме тласкаш към мъж, за когото не знаеш нищо.

— Знам, че те желае, а никой друг не го прави — тросна се Севърн.

Това бе истина, болезнена истина, помисли си тя. Само един мъж я желаеше и това бе проклетият им враг. Тя се втурна край Севърн, дърпайки се от него, когато се опита да я задържи, и излезе. Още щом се показа навън побягна и не се спря, докато не стигна потока.

Там седна на брега, склони глава на коленете си и заплака. Защо животът не бе така прост за нея, както изглежда за всички останали? Другите поне бяха сигурни дали са мъже или жени.

Не знаеше колко дълго е плакала, колкото може по-тихо, но луната изгря, а тя все още седеше на брега.

Когато изтри носа си и стана, видя Хауърд пред себе си.

— Нямаш ли си работа? — тросна му се тя.

— Не, нямам. Аз съм един нищо неструващ Хауърд, не си ли спомняш? — Той се опъна на брега.

Зарид го погледна. Севърн бе казал, че мъжът я харесва, помисли си тя.

— Спомням си как брат ти отвлече първата жена на Роган, Джени, и по-късно Лиана.

— Как може да си спомняш? Ти си била бебе — каза той.

 

 

Зарид не бе признала на никого, но историята на първата жена на Роган я бе впечатлила. По-старите й братя решили, че той трябва да се ожени, защото се нуждаели от зестра. Роган се оженил за млада жена на име Джени, но няколко месеца след сватбата Оливър Хауърд я отвлякъл.

Перегрин се били дълго и упорито, за да я върнат. Дори двама от братята загинали. Родителите й и брат й Уилям бяха умрели преди години и Зарид се страхуваше, че братята й един по един може да я напуснат.

Известно време той мълча, после каза много нежно:

— Защо плачеш? Защо плачеш, докато спиш, а и сега, тук?

Зарид моментално скочи и понечи да тръгне, но той се оказа твърде бърз и я хвана за раменете.

— Пусни ме. Ще те накарам да съжаляваш, че си ме хванал.

— О — каза той, усмихвайки се. — Ще ме наръгаш ли? Или ще извикаш любимия си Колбранд?

— Той не е мой… — започна тя, после се дръпна рязко, успя да направи няколко крачки, но той пак я хвана.

— Затова ли плачеш? Той те пренебрегва? Пак ли се прави на глупак пред него? Или отново не разбра, че си жена?

Тя се опита да се измъкне, но той не отпускаше хватката си и след малко тя спря да се съпротивлява.

— Защо не си отидеш и не ме оставиш на мира? Няма ли други жени? Ние сме врагове! Не разбра ли? След като не можете да ни победите в боя, искате да ни спечелите с претенциите си за приятелство.

— Не, не искам приятелство — отвърна той приглушено и я притисна до себе си.

Отначало тя се бореше срещу докосването на устните му. Дръпна се назад, опита се да се измъкне, но той я хвана за врата и тя вече не можеше да мръдне. След като разбра, че няма смисъл да се съпротивлява, тя се отпусна, мислейки, че щом той отпусне прегръдката си, ще му избяга.

Но щом се отпусна, се случи най-странното нещо. Той отпусна главата й и устните му докоснаха нейните. Чувството бе… бе нещо, което Зарид не бе усещала преди това.

Тя просто стоеше с широко отворени очи, докато той я целуваше и усещаше как топлина облива тялото й. Започна да я целува по страните. Зарид усещаше тялото му притиснато до нейното, и сякаш се разтваряше в него. Опря глава на силното му рамо. Устните му се отвориха и докоснаха нейните, подканяйки я да ги отвори. Тя затвори очи и се наведе към него. Той я целуваше по устните, страните, челото, врата.

Зарид се отпусна. Тялото й трепереше. Животът й бе протекъл без подобни усещания. Той я докосваше толкова нежно. Да бъде прегръщана, да бъде целувана, бе много повече, отколкото можеше да понесе.

Търл се отдръпна и я погледна. Тя се бе отпуснала изцяло в него. Ако я пуснеше, щеше да падне. Нито една жена не се беше оставяла на ласките му така пълно. Той докосна ръката й, погали я по косата. Когато Зарид обикнеше един мъж, щеше да го обича с цялото си същество и Търл искаше той да бъде този мъж.

— Името ми е Търл — прошепна той и я целуна по челото.

Старото име Търл, което означаваше човек, който не плаче, прозвуча като милувка.

— Търл — прошепна тя.

Той се усмихна. Имаше толкова много нежност в гласа й, нежност, която той винаги бе знаел, че тя притежава.

— Бих искал да те отведа с мен — каза той нежно, докосвайки косата й. — Искам да те любя цяла нощ, до сутринта.

Тя се отърка о него и му даде лицето си да я целуне. Той я целуна бавно и нежно. Нежна целувка за едно девствено момиче.

— Сега, любима моя, трябва да те заведа при брат ти.

— М-м-м — бе всичко, което Зарид можа да каже, като опря лице на гърдите му, а устните й докоснаха кожата му. Тя нямаше представа, че да докоснеш един мъж е толкова приятно.

Търл я отдръпна от себе си и израза на лицето й го възбуди. В този момент той би могъл да я заведе, където пожелае.

— Трябва да се връщаме — каза той.

Знаеше, че ако я остави тази нощ девствена, за награда ще получи златна корона. Хвана я за ръката и я поведе към палатките.

Изминаха така само няколко метра, когато Зарид се успокои. Тя разтърси глава, за да разпръсне мъглата от себе си и дръпна ръката си. Тя се бе отдала на един враг, вместо да помни, че е Перегрин и този мъж е техен враг, тя бе загубила самоконтрол и му бе позволила да я докосне. Позволи ли му? Тя щеше да му позволи много повече, ако той бе пожелал, но той не го направи. Дръпна се от нея, когато тя бе готова.

Тя извади малка кама от колана си, обърна се и му я показа, като че се готвеше да я забие в него.

— Ако някога ме докоснеш пак, ще те убия.

Той, този отвратителен, гаден мъж й се усмихна.

Зарид се хвърли към него, но той с лекота я хвана за китката и я притисна към себе си.

— Имам една малка рана от ножа ти, дясната ми страна е наранена заради теб. Не искам повече рани.

— Ще ти причиня още по-голяма, ако още един път употребиш сила срещу мен.

— Сила? — попита той, все още усмихвайки се, после се наведе, сякаш искаше да я целуне.

— Не — прошепна тя и извърна глава.

Той отпусна прегръдката си и когато Зарид побягна, чу смеха му зад себе си.