Метаданни
Данни
- Серия
- Перегрин (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Conquest, 1991 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Бранимир Манчев, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 85 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- Xesiona (2010)
- Сканиране
- ?
Издание:
Джуд Деверо. Завоевание
ИК „Ей Си Джи“, София, 1992
История
- — Добавяне
Пета глава
Зарид не изпускаше от очи Търл, докато той се ровеше в колата с дрехите и оръжията. Стомахът й стържеше от глад. Чуваше отдалеч ударите на оръжията и виковете на тълпата, когато състезателите се сблъскваха. Беше ли се бил вече Севърн? С кого? А и Колбранд?
Но Хауърд я бе упоил, бе спала целия ден и не знаеше нищо.
Докато гледаше чернокосия мъж, облечен в черно, тя разбра, че трите дни, за които си бе мислила, че ще бъдат едни от най-приятните дни в живота й, се превръщаха в кошмар. Наистина ли Хауърд възнамеряват да разрушат живота ми, мислеше си тя. Щеше ли някога да успее да се освободи от присъствието им? Дори в собствените си земи не можеше да язди свободно, без да се страхува да не бъде заловена от хората им. Както изглеждаше, те нямаше да й позволят да се наслаждава и на турнира.
Видя как Хауърд извади наметало от яркочервено кадифе, бродирано в краищата със сива лисица.
Той й бе предложил женитба. Брак между Хауърд и Перегрин? Каква абсурдна идея! Братята й никога не биха позволили на Перегрин да живее под властта на Оливър Хауърд. Той сигурно щеше да я окове и да я остави да умре от глад.
Тя знаеше, че младият Хауърд нямаше достатъчно воля и сила, за да се справи с брат си Оливър. Един слабоват човек, който едва не умря от едно малко нараняване, не бе способен да се противопостави на човек като Оливър Хауърд.
— Ето — каза Търл, измъквайки тъмночервена туника, която бе в комбинация с чудесно изплетени панталони.
— Аз… — Зарид се опита да каже, че няма да носи дрехи, дадени й от Хауърд, но точно в този момент покрай тях мина Колбранд. Бе много красив, така както когато го видя за пръв път, дори по-красив. Пак бе облечен в бяло — чист и кристален като планинско езеро. Косите му блестяха на слънцето. Лъчите се отразяваха в ризницата му. Очите му…
Търл й хвърли дрехите така силно, че тя отстъпи назад.
— Сложи ги — изръмжа той.
Тя потта кадифето и разгледа кожата. Може би Колбранд ще я хареса с по-хубави дрехи.
— Ще ги сложа, но не заради теб — тросна се тя. — Стой тук, за да мога да те виждам какво правиш — нареди му, докато влизаше в палатката. Тя се облече, като не сваляше поглед от врага си. Опъна крак и разгледа панталона, доволна, че по него нямаше кръпки и мазни петна. Отърка бузи в меката кожа около врата й.
— Облече ли се? — попита нетърпеливо Търл. — Брат ти излиза срещу първия си противник.
Тя профуча край него.
— Ела! Искам да видя брат ми. Стой близо до мен!
— Поласкан съм от честта — отвърна Търл, като се усмихваше.
Но Зарид не стигна до арената. Недалеч от оръфаната палатка на Перегрин тя зърна палатка от бяла коприна, с бяло знаме пред нея, бродирано със сребърни леопарди, скачащи от корона. Без да може да се контролира, тя се обърна и тръгна към палатката.
— Брат ти! — извика Търл, но тя продължи.
Пред палатката седеше Джеми, оръженосецът на Колбранд, и се опитваше несръчно да наточи един меч на кръгло, задвижвано с педал точило.
— Ей ти! — каза Джеми, втренчен в Зарид и навъртащата се зад нея черна сянка. Той бе решил, че мрази това момче Перегрин, защото заради него Колбранд му се скара жестоко. — Какво искаш?
Зарид понечи да отговори, но в този момент Колбранд излезе от палатката. Не носеше ризница, но голямото му мускулесто тяло бе облечено в бяла туника, краката му обути в бледосиви панталони. Тя го зяпна безмълвна.
Колбранд не видя веднага оръженосеца на Перегрин, защото гледаше към Джеми.
— Не трябва да държиш така меча — каза той. — Не знаеш как да го правиш. Ще ти покажа.
— Аз мога — каза Зарид и пристъпи към Колбранд, гледайки го втренчено.
Той й се усмихна. Бе свикнал младите оръженосци да го боготворят като герой. И това момче не бе изключение, помисли си той. Винаги бе любезен с тях, защото не знаеше дали след година или две нямаше да срещне някое от тях в двубой. Но той бе любезен към повечето хора, защото такъв бе по природа.
— Ще се радвам, ако покажеш на моя оръженосец — каза той.
Зарид пристъпи напред, но една здрава ръка я стисна за рамото.
— Той трябва да се срещне с брат ти.
Зарид се обърна и с присвити очи изгледа Търл.
— Брат ми може сам да се погрижи за себе си. Всеки Перегрин може сам да се грижи за себе си, включително и аз.
Тя се измъкна от хватката му, обърна се и се усмихна на Колбранд. Все още го гледаше, когато взе меча от Джеми.
— Ще ти го върна — прошепна й Джеми, като й подаваше меча.
Зарид не му обърна внимание и седна на стола пред точилото. Когато растеше, братята й, след като се бяха отчаяли да я направят силна колкото един мъж, решиха да я научат на много неща като острене на мечове и изчукване на вдлъбнатини по броните. Тя бе доста добра в точенето и вложи всичките си умения, за да направи меча на Колбранд изключително остър. Когато свърши, тя му го подаде и го погледна като малко кученце, което очаква награда от господаря си.
Колбранд взе големия меч и прокара палец по острието.
— Отлично — каза той и се усмихна толкова топло на Зарид, че на нея й се стори, че отново ще припадне.
В този момент се появи продавач, който носеше голям поднос с лакомства.
— Такава работа трябва да бъде наградена — каза Колбранд. — Гладни ли сте, момчета? Не? — продължи той, смеейки се. — Момчетата на вашата възраст винаги са гладни — той подаде на продавача една монета и каза на Зарид и Джеми да си изберат лакомства.
Зарид си избра черешов сладкиш и известно време само го гледаше. Той бе подарък от Колбранд и й се прииска да го прибере и запази завинаги. Но гладът й бе тъй голям, че тя започна да го яде, макар и бавно.
— Бихте ли се вече? — попита тя Колбранд.
— Един път — отвърна той, усмихвайки се гордо на момчето, което го гледаше с неприкрито възхищение. То вероятно бе чувало за славата му, за наградите, които бе спечелил през годините.
— И победи! — каза войнствено Джеми. — Събори противника си четири пъти. Колбранд никога не е бил събарян от коня си.
Зарид изплю една костилка, но вместо да я хвърли на земята, внимателно я изтри и прибра в панталона си.
— Нека не изкушаваме съдбата, Джеми — каза Колбранд. — Може и някои да ме събори на този турнир. Има много нови хора, като брат ти. Той е добър с копието, нали, момче?
— Много е добър — каза Зарид. — Но сигурно с вашите умения и практика ще се представите добре срещу него.
— Да се представи добре! — каза Джеми, като скочи на крака. — Той ще събори брат ти.
Джеми не харесваше начина, по който любимият му господар се отнасяше към това твърде красиво момче. Беше бесен, че то умееше да точи меч по-добре от него. Не му харесваха хорските приказки, че въпреки мръсотията си, Перегрин са добри бойци. Той знаеше, че Колбранд очаква от него да се държи възпитано, но самохвалството на този пикльо Перегрин му дойде твърде много. Той скочи върху Зарид.
Отначало на Търл му се прииска да ги остави да се бият. Зарид се правеше на глупак пред Колбранд и това не му се харесваше. Как можеше да бъде така заслепена от мъж, който бе толкова глупав да не разбере, че тя е жена? Как можеше да бъде заслепена само от едно красиво лице и блестяща ризница?
Нито Колбранд, нито Търл можаха да спрат момчетата, защото Севърн, още с ризница, със слепнала от пот коса изникна изневиделица, втурна се към тях, сграбчи ги за яките и ги раздели. Той дори не погледна Джеми, а просто го хвърли настрани, като непотребен парцал. Продължаваше да държи Зарид за яката, като я буташе пред себе си към палатката. Блъсна я вътре толкова силно, че тя едва не направи дупка от другата страна.
Зарид разбра, че е ядосан, а когато някой от братята, й бе в подобно състояние, по-добре беше да мълчи.
— Ти си мой оръженосец — каза той приглушено, което означаваше, че наистина е страшно ядосан. — Твоите задължения са да ми носиш нови копия, да се грижиш за конете ми, да ми даваш вода, когато поискам. А ти проспа целия ден и когато се събуди, дойде ли да ми помогнеш? Не! Ти отново се превърна в магаре и отиде при този надут, надменен…
— Колбранд не е — Зарид се спря. Не бе сега моментът да опонира на брат си.
Севърн пристъпи към нея и тя се дръпна назад уплашено. Докато братята й често се биеха помежду си с юмруци, никога не бяха вдигали ръка срещу нея, но я бе страх, че Севърн няма да се сдържи.
— Много съжалявам, Севърн — прошепна тя.
— Смятам да те върна при Лиана.
— Не! Недей, моля те — прошепна тя. — Ще ти помагам. Заклевам се.
— Как? Като се правиш на идиот пред Колбранд? Не разбра ли, че той също се стреми да спечели ръката на лейди Ан? На обяда споменаха, че тя също го харесвала, както и баща й.
— Не исках да направя нищо лошо. Оръженосецът му е толкова глупав. Той дори не може да наточи един меч. Трябваше да му покажа всичко, на което си ме научил…
— Ти си му наточила меча?! — очите на Севърн се разшириха от гняв. — Мечът, който той ще използва срещу мен? Да не искаш да видиш някой да пролива кръвта ми?
— Не, Севърн, разбира се, че не. Просто…
— Какво? — настоя той.
— Аз… — Какво можеше да каже? Че няма думи, за да опише красотата на Колбранд? Че когато е близо до него, краката й се подкосяват?
— Предполагам, че тя го иска в леглото си — каза тихо Търл иззад Севърн.
— Не е вярно! — извика Зарид. — Какво знаеш ти за моите желания? Какво знаеш ти въобще? Ти си…
— Тя?! — ококори се Севърн. — Ти си му казала, че си жена!! — той седна и се хвана за главата. — Лиана беше права.
— Не съм му казвала нищо — тросна се Зарид. — Той знаеше…
Севърн погледна въпросително Търл.
— Погледни я — започна Търл. — Би ли повярвал, че е мъж. Тя е така запалена по този Колбранд, че едва стои на краката си, когато той е наблизо. Само един глупак би повярвал, че е момче. Тя се държи като момиче, говори като момиче, гласът й е като на момиче. Как да не разбера?
На Севърн му се зави свят. Ако станеше известно, че Зарид е момиче, новината със сигурност щеше да стигне до Оливър Хауърд. А той, както изглеждаше, се бе зарекъл да залови всички жени в рода им и Зарид нямаше да бъде изключение. Как би могъл да я защити, след като непрекъснато беше на арената? Днес например, вместо да му бъде под око, тя флиртуваше с мъж, който бе негов съперник за ръката на лейди Ан! Откъде можеше да бъде сигурен, че Оливър Хауърд не плащаше на Колбранд?
— Трябва да се върнеш при Роган! — каза накрая Севърн. — Ти си в опасност.
— Не — извикаха в един глас Зарид и Търл.
Търл знаеше, че ако сега си тръгне, нямаше да я види повече никога.
— Аз ще я наглеждам — каза бързо той.
— Ти — тросна се тя. — Ти си… — Какво? — попита той, предизвиквайки я да каже, че е Хауърд.
— Той е страхливец и слабак и не може да се грижи за когото и да е.
В друга ситуация Севърн би бил объркан от неприязънта на сестра си към един непознат, но сега умът му бе зает с други мисли.
— Лиана го изпрати. Тя го е избрала — мнението за снаха му се подобряваше с часове. Трябваше да я послуша и да вземе дрехите, а да остави Зарид у дома, помисли си той.
— Лиана не е…
— Какво? — попита Севърн.
— Не знае какъв е той. Той е толкова слаб, че не може да защити, когото и да е. Ако Хауърд ни нападнат, сигурно ще ме предаде на тях — тя бе почти готова да му каже истината.
Севърн погледна мъжа, който Лиана му бе изпратила, и не можеше да приеме думите на сестра си. Този човек, Смит, бе доста як, здрав, едър и мускулест. Докато Зарид спеше, Севърн забеляза колко бе силен, докато помагаше да разтоварят ризниците и оръжията. А и на два пъти бе го видял да държи меча по начин, който му говореше, че този човек има опит.
— Ще си жертваш ли живота, за да я спасиш? — попита Севърн.
— Да! — каза Търл, а очите му го потвърждаваха.
— О, не! Севърн, ти не можеш да го направиш!
— Ти си го направи сама — каза Севърн, докато ставаше, чувствайки се далеч по-спокоен. — Смит, внимавай да не даде на целия свят да разбере, че е жена. Пази я от сбивания и заради всички нас я дръж по-далеч от мъжките легла. Обещах на Лиана да я върна девствена.
— Ще я защитавам винаги — каза Търл. — Имаш думата ми.
— Добре — отвърна Севърн. — Тя е твоя. Гледай никой да не научи истината за нея. Сега отивам да наблюдавам двубоите. Трябва да преценя способностите на съперниците си. — Той се обърна и излезе от палатката.
Зарид гледаше след брат си. Никога не си бе представяла, че може да попадне в такава ситуация. Брат й току-що я бе предал на грижите на техния проклет родов враг. Хауърд щеше да я защитава от Хауърд!
— Не ме гледай така — каза Търл, след като Севърн излезе. — Казах ти, че няма да ти причиня зло. Ще те защитавам.
— Твоят род избива моя вече три поколения и ти искаш да повярвам, че един Хауърд може да ми боде приятел? Не! — каза тя с презрение. — Ти трябва да ми бъдеш съпруг!
Търл потрепери при думите й и отново се запита какво прави тук, защо не си тръгва. Може би думите й му тежаха и той чувстваше греховете на прадедите на раменете си. Може би предците му наистина бяха откраднали земите на Перегрин?
— Време е за вечеря — каза той. — Трябва да сервираш на брат си и хората му.
— Трябва какво?
Търл й се усмихна. Зарид беше оръженосец и едновременно с това бе Перегрин. Обикновено, когато едно момче станеше на седем години, родителите му го изпращаха да живее с друго семейство. Хората знаеха от векове, че едно момче би се вслушвало повече в непознати, отколкото в родителите си. Зарид, която бе свикнала да се храни с братята си, не можеше да приеме мисълта, че трябва да му сервира.
— Казах на брат ти, че ще се грижа за теб и имах предвид да изпълняваш задълженията си. Ако имаш повече работа, няма да имаш много време да се въртиш около Колбранд.
— Дотегнаха ми заповедите ти — просъска тя и се отправи към изхода. — Отивам да вечерям сама.
Зарид трябваше с лакти да си пробива път между две момчета, за да вземе парчето месо, което Севърн й бе поръчал. Стараеше се да запази самообладание, но не беше лесно. На Севърн явно му бе харесала идеята малката му сестра да му сервира, а и искаше да я накаже малко, че бе го пренебрегнала през деня. Посочваше й парчета по други маси и искаше да му ги донесе.
— Вземи на брат си салфетка — каза й Търл.
— Защо? Той няма да я използва — отвърна Зарид.
Но, разбира се, Севърн реши, че това, което най-много му трябва, е салфетка и Зарид трябваше да изтича да му намери.
През цялото време тя гледаше Хауърд. Севърн го бе сложил от дясната си страна и двамата изглеждаха, като че ли бяха стари приятели. Приятели, които имат общ враг, мислеше си тя.
Вечерта бе много дълга, а Зарид бе толкова заета през цялото време, че не можа да се погрижи за себе си. Така мечтаеше да отиде с брат си на турнира, а идването й се превърна в нейно нещастие.
Най-сетне вечерта свърши и рицарите, фамилията Маршал, кралят и гостите започнаха да се разотиват от огромната зала и да се отправят към вечерните развлечения. Някои от момчетата поканиха Зарид да ходят при проститутки, но тя отказа. Откъсна парче говеждо месо, половин самун хляб, взе чаша вино и излезе.
— Чаках те — каза Търл, веднага щом тя се показа от вратата.
Зарид едва не изпусна виното. Нямаше ли отдих от него?
— Остави ме! — каза тя.
— Заклел съм се пред брат ти да те пазя.
— От кого? От себе си? Не разбираш ли, че не искам да си около мен? Отиди и си намери на кого да се натрапваш.
Търл я погледна и изведнъж се зачуди защо се насилва да стои там, където не е желан. Брат му нямаше да се занимава с нея, докато той беше тук. Огледа се. Имаше стотици хора, шляещи се наоколо, групи момчета, задяващи момичетата. Имаше дами с дълги рокли, придружавани от джентълмени с обшити с кожа туники. Имаше продавачи, акробати, певци и музиканти.
— Отивай — каза той. — Отивай, но не закъснявай, за да не се налага да те търся.
Зарид побягна в тълпата, за да може да се скрие колкото се може по-добре от него. Ядеше, докато се разхождаше, гледайки какво се продава, спря да погледа артистите, бой с кучета, мечката с верига. Гледката бе толкова непозната и чудесна, че тя бе като замаяна.
Настроението й се помрачи, когато едно младо момиче започна да флиртува с нея. Зарид я погледна, но тя, вместо да си тръгне, се притисна до нея и попита не иска ли да се поразходят. Зарид се обърна и я остави.
Други момичета, дъщери на богати търговци, се разхождаха в красивите си рокли, с обсипаните със скъпоценности прически. Зарид се стараеше да запомни всичко, което виждаше. Много би искала да носи нещо като техните рокли, с дългите фусти, мислеше си тя. Виждаше как момичетата хвърлят погледи през рамо на момчетата, а момчетата ги следваха като кучета, на които са им подсвирнали.
— Ела с нас — викна й едно от момчетата, но Зарид се обърна и поклати глава.
— Той е един от онези Перегрин — чу тя и всички се засмяха.
Чувстваше, че не принадлежи на нищо тук. Не можеше да бъде нито с момчетата, нито с момичетата. А шествието бе направило името Перегрин обект на подигравки.
— Утре Севърн ще се справи с това — прошепна тя, обещавайки си да помага на брат си по всякакъв начин. Нямаше да позволи на този Хауърд да я упои отново и да спи цял ден.
Хората и веселието загубиха изведнъж значение за нея и тя пожела да си е у дома. Да препуска по бойните полета на Морей Касъл и да се наслаждава на природата. Искаше да стои в стаята на Лиана и да слуша песните на жените.
Чудеше се къде ли е Севърн. Сигурно е с някоя жена, помисли си тя с отвращение. Брат й никога не бе имал проблеми с намирането на жени.
Тя продължи да върви далеч от шума, докато стигна до малка горичка, близо до имението Маршал.
Тук, изглежда, имаше по една двойка във всеки храст и докато минаваше помежду им, се почувства още по-самотна. Не можеше да ходи с момчетата, нито с момичетата, просто нямаше къде да отиде.
Продължи през гората, заобикаляйки дърветата и храстите. Бе се стъмнило, но луната бе ярка. Някъде пред себе си чу шум от плискаща се вода. Продължи напред, като очакваше да види сърна, но това, което видя, я накара да затаи дъх и да замръзне на мястото си.
Застанал до глезените във водата, с гръб към нея съвсем гол, стоеше Колбранд. Топлина обля тялото й, докато го гледаше. Устата й изсъхна, а краката й отмаляха.
Той се обърна, погледна я през рамо и се усмихна.
— А, младият Перегрин. Ела и ми измий гърба.
Зарид се опита да преглътне буцата, заседнала в гърлото й, когато нагази в ледената вода. Не се тревожеше, че бе с обувки, не си спомняше, че носи обувки. Очите й се бяха впили в голото тяло на Колбранд.
Взе сапуна и насапуниса гърба му. Ръцете й докосваха мускулите на гърба му, обходиха раменете му и продължиха надолу.
Колбранд се засмя.
— Ти изглежда си много по-добър в много неща от моя оръженосец. Защо не си с някое момиче като Джеми?
— Аз… — тя не бе в състояние да говори, докато го докосваше. Сякаш от човек, който мисли, се бе превърнала в човек, който чувства.
Той се обърна към нея и Зарид преглътна. Ще разбере ли, че е жена? Ще я целуне ли?
— Донеси ми кофата да се изплакна — каза той и тя му се подчини.
Той трябваше да застане на колене, за да може тя да го полее. Докато го правеше, сърцето й биеше лудо в слепоочията й. Той бе толкова близо до нея.
— Благодаря ти — каза той, стана и отиде да се избърше.
Зарид стоеше във водата и го гледаше. Имаше ли друг мъж, който да изглежда така великолепно? Златните му коси блестяха върху мускулестите му рамене.
— Цяла нощ ли ще стоиш във водата? — попита той усмихнат.
— О, не… — тя излезе, без да усети, че краката й бяха замръзнали. Просто стоеше и го гледаше, докато се облича.
— Вие… имате среща? — едва успя да попита тя. Ще й извадя очите, помисли си.
— Лейди Ан — отвърна Колбранд. — Баща й ме покани да говорим за утрешните двубои и вярвам, че тя ще е там.
— Тя е красива — каза Зарид, а в гласа й имаше примирение.
— И богата — каза той, смеейки се. — Сега трябва да тръгвам. Ако видиш оръженосеца ми, кажи му да се наспи тази вечер. Искам го свеж утре на полето. — Той махна на Зарид и тръгна.
Тя гледа известно време след него, после седна на студената земя и се втренчи във водата. Какъв шанс би имала с Колбранд, щом нейна съперница бе лейди Ан? Тя не би могла да му предложи повече красота, повече пари, нищо повече от лейди Ан.
— Освен може би по-мек нрав — каза тя, спомняйки си за срещата на лейди Ан със Севърн.
Тя стоя дълго на брега, потънала в мислите си, и не усети сянката, която се появи зад нея.
— Търсих те — каза Търл.
Зарид бе така отчаяна, че дори не го наруга. Просто продължи да гледа пред себе си.
Търл се бе опитал да се забавлява, но за разлика от Зарид той бе присъствал на толкова много подобни турнири във Франция, че не намери нищо интересно. Няколко жени го загледаха, но той не им обърна внимание. По някаква необяснима причина само червенокосата Зарид го интересуваше. След около час без нея той започна да я търси и се разтревожи, когато не успя да я намери.
Бе потиснал гордостта си, когато срещна Колбранд и го попита виждал ли е младия Перегрин. Рицарят му бе казал, че Зарид му е помогнала да се изкъпе и това още повече вбеси Търл. Скоро след това я намери. Искаше да й се скара, да й каже, че се държи глупаво, но когато видя очите й, се спря. Седна до нея.
— Време е да си лягаш — каза той. — Брат ти е един от първите утре.
Зарид продължи да гледа водата.
— Ще бъда там.
— Какво те тормози? — попита той внимателно.
Зарид се обърна към него с блестящи очи.
— Ти! — кресна му тя. — Защо ти разбра, че съм жена, а никой друг не го усеща?
— Не знам. Ако имаш предвид Колбранд, той не го разбира, защото е глупак. Той е като животно, достатъчно умен, за да се бие, но не и за да мисли.
— Защо го мразиш толкова? Защото умее да прави нещо, което ти не умееш ли? Толкова ли си ревнив към всички истински мъже?
Тя се опита да стане, но той я хвана за ръката и я накара да седне отново.
— Какво означава за теб истински мъж? Който умее да се бие ли? Та ти припадна по Колбранд, преди още да го беше видяла да се бие, и все още не си го виждала. Как би могла да знаеш, че е истински мъж? Ти влезе във водата при него, прокара ръце по тялото му, а той не бе достатъчно умен, за да разбере, че го докосва жена. Жена, която го желае страстно. Глупостта ли е критерият ти за истински мъж?
— Ти ревнуваш! — каза тя с учудване. — Ти ревнуваш от Колбранд! Защо? Защото той може да има всяка жена, а ти нямаш нито една?
— Нито една? — той я погледна, после стана и се завъртя. — Погледни ме! Не можеш ли поне за момент да забравиш, че съм Хауърд и да ме погледнеш с други очи?
Тя го погледна, но той видя, че е прав — фактът, че е Хауърд, я заслепяваше.
Думите му не й бяха направили никакво впечатление. Какво от това, питаше се той за хиляден път. Какво значение имаше какво мислеше за него тази млада жена? Защо не се забавляваше? Той би могъл да пие и да се смее с някоя мръсница на коленете, а вместо това седеше тук, в тъмнината, мъчейки се да накара едно твърдоглаво момиче да повярва, че е толкова красив, колкото Колбранд. Той, Търл Хауърд, бе красив, богат, силен, образован, а това момиче се отнасяше с него като със син на коняр.
Обърна се към нея.
— Трябва да се върнем в палатката при брат ти. Той ще се тревожи, ако те няма.
— Севърн няма да прекара нощта сам. Той ще бъде с жена.
Зарид каза тези думи с такава тъга, че Търл се засмя, разбирайки, че тя стои тук и тъгува, задето Колбранд не подозира, че е жена. Не можеше повече да понася самосъжалението й, а и я познаваше достатъчно добре, за да е наясно, че гордостта й бе по-силна.
— Перегрин — каза той с подвеждаща жестокост. — Дори и да носиш най-красивата рокля на света, Колбранд няма да те забележи. Ти не можеш да бъдеш жена, каквото и да носиш. Ти не можеш да съблазниш нито един мъж.
Тя реагира както очакваше. Скочи и застана срещу му.
— Мога да имам всеки мъж, който пожелая. Лиана каза, че съм хубава.
— Казала ти го е жена, а не мъж — той се подхилкваше.
Но Зарид не разбра, че той само я дразни, и почти се разплака. Той й говореше неща, за които тя непрекъснато си мислеше.
— И мъж ще ми го каже, ако знае, че съм жена. Много мъже ще ми го кажат, ако…
Желанието на Търл да я дразни секна. Тя можеше да съблазни всеки мъж, който пожелае, но кого искаше да съблазни?
— Като Колбранд — каза той гневно. — Той не го забеляза дори, когато ръцете ти го докосваха. Защо мислиш, че ще забележи, когато си в други дрехи?
— Мразя те — прошепна тя. — Мразя те — и тръгна към гората.
— Ще има ли значение за теб, ако ти кажа, че си красива и толкова женствена, колкото всяка една жена, която съм срещал — попита я той нежно.
Тя отвърна поглед. Нямаше да му позволи да я види, че плаче.
— Думите ти нямат абсолютно никакво значение за мен — тя го заобиколи и си тръгна, стараейки се да върви изправена:
Търл я гледаше и се чувстваше отвратително. В крайна сметка опитът му да я подразни нарани най-вече него самия.