Кир Буличов
Рожденият ден на Алиса (6)

6.

Пет дена всички археолози, временари и матроси от космическите кораби монтирали машината на времето и атомните батерии за нейното захранване. Накрая сред полето израснало високо колкото триетажна къща съоръжение.

Самата временна камера заемала в това съоръжение само средата му, останалото били контролни прибори, пултове за управление, дублиращи блокове, кибернетичен мозък и спомагателни устройства.

Всички работи по разкопките били спрени. Какъв смисъл имало да се ровят в развалините, щом има възможност да се видят тези неща и техните стопани наяве?

— Ет-то — казал Петров сутринта на шестия ден, — монтажът на машината е завършен. В камерата може да влезе само един човек. А тъй като моделът на машината е опитен и не е известно как ще завърши всичко в миналото, ще отида аз.

— Нищо подобно! — казал Ричард, като размахвал дългите си слаби ръце. — Ние с вас спорим вече четири дена и аз ви убедих, че трябва да отида аз.

— Защо? — попитала Алиса.

Тя цялата била изцапана с графит и покрита с прах. Нямала време да се измие и да се среше, толкова била заета. Трябвало да се помогне и на техниците, и да се отиде на разкопките, и да излети на разузнаване с добродушния Рррр, който не можел нищо да откаже на Алиса — нали го била спасила от смърт.

— Защото, Алиска — отвърнал Ричард, — ако се случи нещо с мене, моето място може да заеме всеки от стоте сътрудници на Института на времето, а ако се случи нещо с академик Петров, никой в Галактиката няма да може да го замени. Така че аз разсъждавам разумно. Пък и въобще, какво може да се случи с нашата машина?

— Толкова по-добре — казал Петров, — нали все пак трябва да има някаква дисциплина. Аз н-нося отговорност и за машината, и за тебе, Ричард.

— Аз самият бих отишъл в миналото — казал Гръмозека, — но няма да се побера в машината на времето.

— Всичко е ясно — казала Алиса. — Ще тръгна аз.

Всички се засмели и никой не приел думите й сериозно. Алиса много се обидила, едва не се разплакала и тогава, докато Петров и Ричард взаимно се убеждавали кой трябва да полети пръв, Гръмозека внимателно измъкнал Алиса с пипалото си настрани и й прошепнал:

— Слушай, моето момиче, аз не съм те поканил тук съвсем безкористно. Мисля, че ти ще трябва да отидеш в миналото. Не сега, а по-късно. И тогава на теб ще се падне най-сложната работа. Каква е тя — още е рано да се каже. Но ти се кълна във всички чудовища на космоса, че в решителния момент ние с тебе ще командуваме парада.

— Как ли пък не — казала Алиса. — Ние сме тук вече шест дена, а вдругиден заминава товарна ракета за Земята и в нея е запазено място за мен.

— Не ми ли вярваш? — учудил се Гръмозека и изпуснал жълт дим от ноздрите си. — Ти поставяш под съмнение честната дума на самия Гръмозека? Тогава значи аз дълбоко съм се лъгал. Ти си недостойна за честта, която ти бях отредил.

— Достойна съм, достойна съм — отговорила Алиса бързо. — Ще мълча.

Те се върнали при временарите.

— Значи т-така — казал Петров, като гледал в упор Ричард, сякаш искал да го хипнотизира. — Утре сутринта аз ще полетя в миналото. Като начало ще погледнем в момента, когато епидемията вече е бушувала на Колеида. Полетът ще бъде кратък. Не повече от половин час. Аз никъде няма да се отдалечавам от машината и ще се върна, щом разузная нещо. Ако всичко завърши благополучно, следващият полет в миналото ще бъде по-дълъг. Ясно ли е?

— Но, Михаил Петрович… — започнал Ричард.

— Край. По-добре се заеми с проверката на системата за безопасност, ако не искаш началникът ти да заседне по средата на пътешествието.

— Най-важното е — казал Рррр, който слушал целия спор, — да донесете нов вестник. Или даже няколко вестници.

— Непременно — отговорил Петров. — Нещо друго?

— Освен това ще трябва да дойдете в моята лаборатория — казал докторът, който приличал на градинска лейка — и да преминете хипнотичен курс за изучаване на местния език. Това ще ви отнеме два часа. И може да ви потрябва.