Кир Буличов
Рожденият ден на Алиса (5)

5.

Корабите кацнали на Колеида в ранно утро. Докато отворят люковете, дежурният радист вече успял да събуди всички археолози и те, обличайки се в движение, забързали към корабите по отъпканото от роботите и земекопачните машини прашно поле.

— Аз ще изляза последен — казал Гръмозека на временарите и на Алиса. — Вие сте гости, а аз съм скромен археолог. Те вече знаят, че сме докарали машината на времето и много ще се радват да ни видят. Алиса, облечи се добре, обещах на баща ти, че няма да изстинеш. Макар че няма такава опасност, защото простудата се предизвиква от микроби, а на Колеида няма микроби.

— Защо няма? — попитала Алиса.

— Защото на Колеида няма нищо. Нито хора, нито животни, нито растения, нито мухи, нито микроби. Космическата чума унищожава всичко живо.

Алиса първа слязла от кораба.

В експедицията имало тридесет и пет археолога. И нито един от Земята. Имало линеанци, фиксианци, ушани и други учени. Освен общата професия, нямали нищо друго общо. Сред посрещачите имало хора съвсем без крака, на два крака, на три крака, на осем крака, с пипала, на колелца, а един археолог можел да се похвали със сто четиридесет и четири крака. Най-малкият археолог бил колкото котенце, а най-големият бил нашият приятел Гръмозека. Всички археолози имали различен брой ръце, очи и даже глави.

И всички глави били обърнати към люка на кораба, а когато Алиса спряла пред люка и помахала на своите нови познати с ръка, в отговор те й замахали с ръце и пипала и извикали „здравей“ на повече от двадесет езика.

Археолозите се зарадвали още повече на появяването на временарите, но когато през люка се промъкнал Гръмозека с натъпкан чувал с писма и колети, археолозите даже заподскачали от радост, подхванали Гръмозека на ръце (пипала и колелца) и го понесли към разноцветните палатки на лагера. По пътя даже стъпкали един от археолозите — най-малкия и крехък, — но за щастие не до смърт — Алиса успяла да го забележи под краката (пипалата и колелцата) на археолозите и да го измъкне полузадушен навън.

— Благодаря ти, момиченце — казал археологът, като се свивал на кълбо в ръцете на Алиса. — Може би ще мога да ти се отплатя за доброто с добро. Моите приятели малко се поувлякоха.

Археологът бил светлозелен, пухкав, имал чипоносо личице с едно люляково око.

— Аз съм един от най-големите специалисти в Галактиката — казал той — по разшифроване на древни езици. Нито една кибернетична машина не може да се сравнява с мене. Ако бяха ме стъпкали съвсем, това щеше да бъде голяма загуба за науката изобщо и за нашата експедиция в частност.

Даже в такъв тежък момент малкият археолог мислел за работата, а не само за себе си.

Алиса занесла пострадалия археолог, който се наричал Рррр, в най-голямата палатка, където вече били събрани всички, и с помощта на Петров намерила лекаря на експедицията — тъжен, приличен на градинска лейка на крачета обитател на планетата Кроманян. А когато лекарят казал, че нищо не застрашава болния, тя се заслушала в разговора на археолозите.

Оказало се, че докато техният началник летял до Земята за машина на времето, членовете на експедицията не са стояли със скръстени ръце. Те изцяло разкопали едно малко градче — с всичките му къщи, улици, бараки, фабрики, кина и железопътна гара.

А след обяда на общата дълга маса, по време на който Гръмозека разказал на приятелите си за своите приключения на Земята, археолозите завели гостите да разгледат разкопките.

Разбира се, през стоте години, изминали от гибелта на града, ветровете, дъждовете и снеговете се постарали да го заличат от лицето на земята и до голяма степен успели. Но каменните къщи все пак останали, макар и без покриви и прозорци; изветрели, но не се заличили съвсем улиците, край които в редици стояли изпочупени, с обелена кора високи пънове на дървета. Най-добре се запазил старият замък на хълма на града. Той бил вече на повече от хиляда години, но стените му, зидани от големи каменни плочи, храбро издържали нападенията на вятъра и дъжда.

Археолозите намазали разсъхналата се дървения със спояващи разтвори, сложили по местата им разхвърляните камъни и тухли, внимателно изчистили от улиците мръсотията и прахта, насъбрали се там през този век, и в слънчевия, светъл ден градът изглеждал, макар и поизвехтял, стар, но чист и почти истински. Сякаш хората го били напуснали съвсем скоро.

Жителите на града били ниски, по-ниски от обикновените хора, но много приличали на тях и когато Алиса влязла в една от възстановените къщи, оказало се, че и масата вътре, и леглото, и столовете били направени сякаш специално за нея.

На гарата стоял малък влак. Локомотивът имал дълъг комин, а вагончетата с големи кръгли прозорци и полукръгли покриви приличали на старинни карети.

Един от археолозите, специалист по реставрациите, който бил възстановил локомотива и влака от купчина ръждясало желязо, дълго не пускал гостите да си отидат от гарата — много му се искало да оценят колко внимателно са направени всички дръжки, копчета и шалтери в старинната машина.

След това гостите разгледали музея, където археолозите събрали всички дребни предмети, намерени в града: картини, статуи, съдове, дрехи, покъщнина, украшения и така нататък. И се виждало колко много е трябвало да се трудят, за да върнат тези неща към живот.

— Кажете, моля — попитал Петров, когато гостите завършили разглеждането на музея, — успяхте ли точно да установите кога е загинала планетата Колеида и от какво е загинала?

— Да — казал малкият археолог Рррр. — Аз прочетох останки от вестници и списания и намерих много документи. За всичко е виновна епидемията. Тя започнала на Колеида преди сто и една години, три месеца и двадесет дена. По това как са я описвали изплашените жители на планетата, тя много прилича на космическа чума.

— А как е попаднала чумата на планетата? Нали вирусите й не са могли сами да прелетят през атмосферата? Значи някой я е пренесъл. Може би метеорит?

— Това не успяхме да разберем. Всичко е възможно — казал Рррр. — Известно е само, че първите съобщения за странната болест са се появили във вестниците именно в три хиляди и осемдесета година от местната ера. В третия месец и осмия ден.

— А нашите приятели временарите ще трябва да изяснят как се е случило това — завършил вместо него Гръмозека. — Те затова са дошли тук. Така че, приятели, смятайте, че ние почти сме победили!

Гръмозека затресъл пипала, разтворил огромната си уста, всички археолози закрещели „ура“, а временарят Петров тихо казал:

— Там е работата, че почти.