Метаданни
Данни
- Серия
- Алиса от XXI век (7)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- День рождения Алисы, 1974 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Мая Халачева, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- gogo_mir (2010)
Издание:
Кир Буличов. Момиченцето от Земята
фантастични разкази и повести
Издателство „Отечество“, София, 1981
Първо издание
Редактор: Елена Коларова
Художник: Петър Терзиев
Художествен редактор: Венелин Вълканов
Технически редактор: Петър Балавесов
Коректор: Мина Петрова
Код 11/9537721531/6354-3-81
Националност руска. Изд. №551.
Дадена за печат на 22. IV. 1981 г.
Подписана за печат на 20. ХI. 1981 г.
Излязла от печат на 20. ХII. 1981 г.
Издателски коли 16,52 Печатни коли 25,50
Усл. изд. коли 16,02 Формат 32х70/100 Цена 1,03 лв.
Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2-а,
ДП „Балкан“, бул. В. И. Ленин, 113
София 1981
Кир Булычев. Девочка с Земли
Издательство „Детская литература“, Москва, 1974 г.
История
- — Добавяне
15.
Килията, в която се озовала Алиса, била малка и съвсем гола. Нямало даже стол. Зад вратата се чували гласове. Това даже не било килия, а просто един от складовете на космодрума, от който бързо изнесли всичко, за да затворят вътре държавната престъпничка, която извършила покушение срещу космонавтите.
Алиса седнала на пода. Тя била щастлива, само че много била изморена и се безпокояла какво е станало с археолога Рррр.
Съзнавала каква паника цари сега по цялата Колеида. Никой нищо не разбира. И всички се питат един друг дали космонавтите не са пострадали. И хиляди различни страшни слухове се носят по Колеида.
Изминали пет минути, след това още пет.
„Сигурно — помислила си Алиса — сега се занимават с космонавтите и не им е до мене.“
След това й дошла друга мисъл в главата. Много добре — успя да спаси Колеида. А по-нататък? Та тя никога няма да може да се измъкне оттук. И никога вече няма да види шумния и добър Гръмозека, и няма да се върне в къщи, на Земята…
Доплакало й се. И заплакала. Може би даже не от жалост към себе си, а защото била много изморена и развълнувана. След като си поплакала малко, настроението й се подобрило. Защото разбрала, че за нищо на света няма да я оставят в беда. Ако е необходимо, от Земята ще докарат още три машини на времето. И тогава тук ще дойдат да я вземат и Петров, и Ричард, и може би даже самият Гръмозека. И ще обяснят всичко на колеидяните. И даже може да построят на Алиса паметник…
Алиса задрямала, облегната на бялата стена.
Нея наистина никой не я разпитвал, защото отначало на космодрума се вдигнала страшна паника. Но когато я отвели и мъглата се разсеяла, оказало се, че космонавтите са съвсем невредими. А щом вече били долетели, тържеството трябвало да продължи. За известно време забравили за Алиса.