Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алиса от XXI век (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
День рождения Алисы, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
gogo_mir (2010)

Издание:

Кир Буличов. Момиченцето от Земята

фантастични разкази и повести

Издателство „Отечество“, София, 1981

Първо издание

Редактор: Елена Коларова

Художник: Петър Терзиев

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Петър Балавесов

Коректор: Мина Петрова

Код 11/9537721531/6354-3-81

Националност руска. Изд. №551.

Дадена за печат на 22. IV. 1981 г.

Подписана за печат на 20. ХI. 1981 г.

Излязла от печат на 20. ХII. 1981 г.

Издателски коли 16,52 Печатни коли 25,50

Усл. изд. коли 16,02 Формат 32х70/100 Цена 1,03 лв.

Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2-а,

ДП „Балкан“, бул. В. И. Ленин, 113

София 1981

 

Кир Булычев. Девочка с Земли

Издательство „Детская литература“, Москва, 1974 г.

История

  1. — Добавяне

11.

Алиса послушно загасила светлината и се вслушала в дишането на Гръмозека. Трудно било да се разбере дали е заспал, или не. Той спи толкова леко. И освен това Гръмозека има три сърца и диша много неравномерно.

Алиса решила да брои до хиляда. Тя преброила до петстотин и шестдесет и разбрала, че заспива. Това не трябвало да става. Ощипала се за ръката, но ощипването било слабо и тогава й се сторило, че пътува с колеидския влак в малко вагонче и колелата тракат монотонно и тихо: так-так-так…

„Алиса“ — тихо й казал кондукторът.

Сигурно искал да й провери билета. Но Алиса нямала билет, била си забравила парите в къщи. Искала да каже това на кондуктора, но устата й не се подчинявала.

„Алиса… так-так-так…“

Кондукторът я хванал за ръка, за да я изведе от вагона, и Алиса се опитала да се измъкне.

И тогава разбрала, че наоколо е съвсем тъмно. Че тя е в палатката, а не във влака, че се е успала.

Скочила. Леглото изскърцало. Гръмозека се раздвижил на сън и попитал:

— Кой не спи?

Алиса застинала. До себе си чула бързо дишане.

— Кой е тук? — пошепнала тя.

Платнището на палатката било открехнато.

— Аз съм — отвърнал Рррр.

Алиса взела комбинезона си и изпълзяла навън.

Светела ярка луна, било студено и в лагера не горял нито един фенер. Рррр изглеждал като черно топче.

— Чаках те — прошепнал малкият археолог. — А ти все не идваш. Аз съм свикнал да държа на думата си. Казах, че няма да спя и не спах.

— Извинявай, Рррр — казала Алиса, — аз броих до хиляда, чаках докато Гръмозека заспи и без да искам съм заспала.

— Защо ме помоли да не спя?

— Не се ли досещаш?

— Досещам се — казал Рррр. — Само че искам да го чуя от тебе.

— Утре сутринта Ричард ще отиде в миналото. Той само ще види кораба, но нищо няма да прави. Петров му забрани. Но машината е готова за работа. Какво ще стане, ако ние я включим и аз отида там вместо Ричард? Гръмозека всичко ми обясни.

— А ти можеш ли да я включиш?

— Зная всичко как се прави.

— Но какво ще правиш в миналото?

— Ще отида на космодрума, ще посрещна кораба и ще убия вирусите.

— Как?

— Гръмозека всичко е приготвил. Аз зная.

Малкият археолог се замислил.

— Това май е нашият единствен шанс — казал той. — Ако сега не го направим, никога няма да можем да го направим. Но това е такова нарушение на дисциплината!

— По-тихо, ще събудиш всички. Помисли си, какво означава едно нарушение на дисциплината, щом става дума за цяла планета? Аз съм длъжна да рискувам.

— Говориш като Жана Д’Арк — казал малкият Рррр. — Помниш ли коя е?

— Разбира се, че помня. Тя е спасила Франция.

— Точно така. Аз също съм чел. Само че Жана е била на осемнадесет години, а ти си само на десет.

— Но Жана е живяла сигурно преди хиляда години, а аз живея в двадесет и първия век.

— Знаеш ли какво? — казало черното топче, което лежало в краката й. — Ти си права. Понякога се налага да се нарушава дисциплината.

— Прекрасно! — възкликнала Алиса. — Сутринта, когато всички се събудят, кажи им истината. Аз ще се върна, щом направя всичко. И нека не ме търсят.

— Те сигурно ще тръгнат след тебе.

— Не, ти не знаеш, Рррр. Не могат да направят това, защото машината пуска само един човек. И го запомня, за да го приеме обратно, когато трябва. Ако през нея мине друг човек, преди да се е върнал първият, ще се наложи той завинаги да остане там, в миналото. И Петров знае това най-добре от всички. Така или иначе ще се наложи да ме чакат.

— Това е прекалено опасно.

— Не, не е прекалено.

— Прекалено е. И затова аз ще тръгна с тебе.

— Ти — с мене?

— Да.

— Но ти не приличаш на тях, съвсем не приличаш. Веднага ще те познаят.

— Но аз приличам на техните котета. И ти ще пътешествуваш с коте. Освен това зная техния език по-добре от тебе. Изучил съм всичко за тях и мога да ти подскажа нещо, ако се наложи. И изобщо, ще следя какво правиш.

— Ох, как не искам да ме следят! — казала Алиса. Но в действителност тя много се зарадвала, че малкият Рррр ще тръгне с нея. Все пак е доста страшно да пътешествуваш сама сто години назад в миналото на неизвестна страна.

— Аз ще те взема на ръце и ще те държа като коте.

— По-добре ме сложи в чантата — казал Рррр.

— Добре, ще си взема чантата. Все едно трябва да взема и флакона с ваксината. Без него няма какво да правим там.

— Тогава ти се приготвяй, а аз ще изтичам до вкъщи.

— Защо?

— Ще взема пари — при мене в лабораторията има техни пари. Нали ще трябва да купуваме билет. Освен това ще си направя опашка и ще се съблека. Нали няма котета с комбинезони. Макар че не ми се иска да ходя на чужда планета гол, но какво да се прави?

— Нищо, ти не си много гол — окуражила го Алиса. — Ти целия си вълнен и пухкав.

— Благодаря — измърморил Рррр. — Ние с тебе имаме различни възгледи за еднакви неща.

И той зашумял по прахта, затичал към палатката си.

Алиса облякла комбинезона си, след това се промъкнала в палатката и свалила от гвоздея флакона с ваксината. Гръмозека спял. Той дишал високо и пипалата му се спускали от широкия креват на пода.

После Алиса намерила чантата си, сложила вътре пуловера и флакона. След това помислила малко и решила, че не трябва да пътува в миналото в комбинезон. Намерила в куфарчето роклята си, която още не била слагала, и се преоблякла. Гръмозека все още спял.

Но когато вече се канела да тръгва и се огледала, сторило й се, че едното око на Гръмозека е отворено.

— Не спиш ли? — попитала шепнешком тя.

— Спя — прошепнал в отговор Гръмозека. — Да не забравиш пуловера.

— Няма — учудила се Алиса.

Тя постояла още секунда, но Гръмозека дълбоко спял. Може би само й се е сторило, че току-що е разговаряла с него.

Тя се измъкнала навън.

— Всичко наред ли е? — разнесъл се шепот.

Алиса се навела и при светлината на луната видяла в краката си пухкаво котенце с къса опашка.

— От какво си направил опашката? — шепнешком попитала тя археолога.

— Моят съсед по палатка има кожух. Все ми се присмива, че кожухът му е направен от мои събратя — толкова лоша шега. Пък виждаш ли — дотрябва. Харесва ли ти?

— Ти си съвсем истинско коте — казала Алиса. — Жалко, че окото ти е само едно.

— С това вече нищо не може да се направи — въздъхнал Рррр. — Ще се наложи по-рядко да се подавам от чантата. Гръмозека спи ли?

— Спи — казала Алиса. — Много странно спи. Насън ми каза да си взема пуловера.

— Аха — казал Рррр. Сякаш не повярвал, че Гръмозека спи.

И те тръгнали към тъмната сграда на станцията на времето.