Кир Буличов
Рожденият ден на Алиса (4)

4.

Целият следващ ден Гръмозека се носи из Москва, летя до Прага, звъни на Луната, търси кораби, договаря се за товаренето и едва вечерта дойде в къщи. Този път без цветя, но не сам.

С него дойдоха двама временари. Така при нас наричат работниците от Института на времето. Единият временар беше млад, дългокрак, много слаб и може би затова не много весел. Той имаше тъмни къдрави коси като на папуас и Гръмозека, като се чудеше как може на света да съществуват такива тънки създания, все се стараеше да го подкрепи с нокът. Вторият временар беше невисок, набит възрастен човек с малки остри сиви очички. Той леко заекваше и беше облечен по най-последната мода.

— Петров — представи се той. — М-михаил Петров. Аз ръководя проекта. А Ричард ще се занимава непосредствено с нашата машина.

— Разбира се, разбира се — казах аз. — Името на този знаменит физик, който откри временните изменения на свръхтечливата плазма, а след това възглави Института на времето, ми беше много добре познато. — Много се радвам, че сте ни дошли на гости.

— Някакъв празник ли имате? — попита Петров. — Р-рожден ден? Извинете, ние не знаехме, иначе щяхме да ви донесем подарък.

— Не, нямаме празник — казах аз. — Нашият приятел Гръмозека вчера ни донесе букет цветя. А тъй като Гръмозека всичко прави малко преувеличено, той просто е обрал цяла цветна оранжерия.

— Седнете — каза Гръмозека. — Сега ще пийнем валериан и ще си поговорим.

Той извади от дълбоката торба, която расте на корема на всички чумарозци, бутилка валериан и много най-различни вкусни неща и напитки.

— И така — каза той, като седна на килима и ни обкръжи всички с пипалата си, сякаш се страхуваше, че ще се разбягаме, — намерихме кораби, получихме съгласието на Академията на науките за вашата командировка в космоса и скоро ще тръгнем да изпитваме машината. Радвате ли се?

— Благодаря — вежливо каза Петров. — Ние ви благодарим за поканата.

— Ето — обидено каза Гръмозека, като се обръщаше към мен, — всъщност той не се радва. И знаеш ли защо? Защото му се иска да отиде на Чудното езеро.

— На Чудското — поправи го Алиса.

Гръмозека сякаш не чу.

— На него му се иска да отиде на Чудското езеро, защото знае какво да очаква от това езеро. Колкото и да ходиш там, все едно рицарите няма да победят Александър… Невски. А на Колеида не е известно как ще свърши всичко. Ами ако не ги е погубила космическата чума, а нещо друго?

— Ако искате да ни обвините в страхливост — обиди се Ричард, — сбъркали сте адреса. Вие просто не можете да си представите с какъв риск е свързана работата във времето. Вие не знаете, че нашите хора се опитаха да помогнат на Джордано Бруно и да го спасят от кладата, че те проникваха в редовете на кръстоносците и във фашистките концлагери. Знаете ли, че те трябва напълно да се превъплъщават в хората от другото време, да делят с тях всичките им опасности и беди.

— Не се горещи, Ричард — каза Петров. — Нима н-не виждаш, че Гръмозека нарочно те дразни? И ти се хвана на въдицата.

— Никого не съм дразнил! — възмути се Гръмозека. — Аз съм много прям и наивен археолог.

Гръмозека не казваше истината. В действителност той не е лишен от ехидство и се страхуваше, че временарите по една или друга причина ще се откажат от полета при археолозите и тогава всичките му мечти ще пропаднат.

— Не се тревожете, Гръмозека — изведнъж каза Петров, който беше много проницателен човек, — щом Института на времето ви е обещал, че експерименталният модел на машината на времето ще се изпитва във вашата експедиция, значи така и ще бъде.

— Прекрасно! — отговори Гръмозека. — Аз не се и съмнявах. Иначе не бих ви запознал с най-добрите си приятели — професор Селезньов и неговата смела дъщеря Алиса, за която вие знаете малко, но скоро ще узнаете повече.

— А защо скоро ще узнаят повече? — попитах аз.

— Защото аз измислих прекрасен подарък за рождения ден на твоята дъщеря, професоре — отвърна Гръмозека.

— Какъв?

— Ще я взема със себе си на Колеида.

— Кога? Сега?

— Разбира се, че сега.

— Но тя трябва да ходи на училище.

— Още утре аз самият ще отида в училището и ще поговоря с учителката. Тя сигурно ще я пусне за няколко дена.

— Ох — каза Алиса, — много благодаря! Само недейте да ходите в училище.

— Защо?

— Защото нашата Елена е много нервна и се страхува от паяци, мишки и други чудовища.

— А аз какво общо имам с това? — строго попита Гръмозека.

— Ти нямаш нищо общо — побърза да отговори Алиса. — Но тя може малко да се поуплаши от тебе. Не толкова за себе си, колкото за мене. Тя ще каже, че се страхува да ме пусне… тоест, не с тебе, а с такива като тебе… тоест, ти само не се сърди, Гръмозека…

— Всичко е ясно — каза моят приятел печално. — Всичко е ясно. Ти, моето момиче, си попаднала в ръцете на жестока жена. Ти се страхуваш, че тя може да ми причини на мене, твоя приятел, зло.

— Не, ти не ме разбра…

— Много добре те разбрах! Професоре!

— Какво? — попитах аз и се постарах да сдържа усмивката си.

— Незабавно вземи детето си от това училище. Ще я изтормозят там. Ако ти не направиш това, още утре аз самият ще отида там и ще спася Алиса.

— Самата Алиса би могла да спаси когото си иска — казах аз. — Не се бой за нея. По-добре ми кажи за колко дена се каниш да я вземеш?

— За около тридесет-четиридесет — каза Гръмозека.

— Не, за това дори не мечтай!

— Тогава за двадесет и осем дена.

— Защо за двадесет и осем?

— Защото се пазаря с тебе и ти вече успя да отбиеш два дена. Продължавай да се пазариш.

Временарите се засмяха.

— Никога не съм предполагал, че космическите археолози са толкова весели хора — каза Ричард.

— Нямам никакво намерение да се пазаря с тебе — казах аз на Гръмозека. — Нима не е ясно, че детето трябва да ходи на училище?

— При такова чудовище като Елена, която измъчва мишки и паяци? Която би могла и мене да нападне, ако не беше предупреждението на Алиса?

— Да, при това чудовище, при тази очарователна, добра и отзивчива жена, не като тебе, дебелокож егоист.

— Чакайте, не спорете — каза тогава Петров. — Кога започва ваканцията на Алиса?

— След пет дни — каза Алиса.

— Дълга ли е?

— Едноседмична.

— Прекрасно. Пуснете, професоре, дъщеря си с нас за една седмица. Ние сигурно няма да успеем да завършим товаренето преди ваканцията.

— Спрете! — обиди се Гръмозека. — Аз още не съм завършил пазарлъка си с професора. Пусни дъщеря си за двадесет и шест дни.

— Не.

— За двадесет и два!

— Няма да я пусна!

— Ти си жесток човек, Селезньов. Съжалявам, че вчера ти подарих скромен букет цветя. Осемнадесет дни и нито секунда по-малко.

— Но защо ви е толкова много време?

— Два дни полет нататък. Два дни обратно. И две седмици там.

— Добре — казах аз. — Четири дена за път, пет дена на Колеида и един ден за всеки случай. Общо десет дена. Аз ще отида в училище и ще помоля да разрешат на Алиса да закъснее три дена след ваканцията. И повече нито дума за това.

— Добре — съгласи се Гръмозека. — Но корабът може да се задържи по пътя. Ако срещнем метеоритен поток?

— Ако срещнете, вие не сте виновни.

— Алиса — обърна се Гръмозека към дъщеря ми, разбра ли всичко? Инструкции ще получиш утре от мене. А сега, скъпи временари, аз ще ви разкажа колко ви е провървяло, че този жесток професор се съгласи да пусне с нас прелестната си дъщеря. Чуйте моето изложение за това как тя намери тримата капитани и спаси Галактиката от космическите пирати.

И Гръмозека започна да разказва на временарите за нашето пътешествие с „Пегас“ за космически животни и за това как намерихме Втория капитан. Разказът му беше толкова далеч от истината, че аз даже не прекъснах Гръмозека, а само казах на Петров и на Ричард:

— Намалявайте всичко десет пъти. А ти, Алиса, иди да си учиш уроците, току-виж наистина си повярвала на Гръмозека, че си извършила такива подвизи.

— Е, да речем, че не съм извършвала подвизи — каза Алиса, — но се държах достойно. Лека нощ, отивам да уча. Ще се срещнем в космоса.

Когато Гръмозека завърши разказа си за Алиса, временарите започнаха да обсъждат своите работи, да си изясняват какво ще е нужно да се вземе допълнително на Колеида и си отидоха след полунощ.

Като си лягахме да спим, попитах Гръмозека:

— Кажи ми, стар хитрецо, защо толкова настояваше Алиса да лети с тебе на Колеида?

— А, дребна работа, иска ми се да направя нещо приятно за детето — каза Гръмозека.

— Не ти вярвам, но какво да се прави…

— Аз самият ще се грижа за нея — обеща Гръмозека, докато се настаняваше удобно и се свиваше в блестящо кълбо. — Нито едно златно косъмче няма да падне от прекрасната й главичка.

А след четири дена корабите с разглобената машина на времето на борда поеха курс към Колеида. В първия кораб заедно с Гръмозека летеше Алиса. А какво се бе случило с нея на тази планета, разбрах едва след две седмици, когато Алиса се върна в къщи. Ето какво се бе случило там.