Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ιλιάς, 760 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от старогръцки
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 77 гласа)

Девета песен
Пратеници при Ахил
Молби

Тъй охраняваха стана троянци,[87] а вече ахейци

тръпнеха в ужас смразяващ, придружник на бягство позорно.

Мъка безмерна разтърси и всички най-храбри герои.

Както вълнуват морето дълбоко, богато със риба,

5 злият Борей и Зефир — ветровете тракийски студени,

дето внезапно връхлитат, и черни вълни се надигат,

шумно изхвърляйки куп водорасли от морското дъно, —

тъй се вълнуваше бурно духът във гърдите ахейски.

Цар Агамемнон Атреев, пронизан от скръб безпределна,

10 вредом сновеше и свойте вестители звънкоречиви

пращаше бързо да свикат съвета на всички водачи,

тихо, поименно.[88] С първите сам се стараеше много.

Седнаха тъжни мъжете в съвета, а цар Агамемнон

стана, проливайки сълзи, подобно на извор клокочещ,

15 който излива възтъмни води от скала недостъпна.

С болка въздъхна Атрид и така на аргийци продума:

„Мили другари, водачи, съветници мъдри аргийски!

В тежка, голяма неволя оплете ме Зевс олимпийски,

който коварно ми бе обещал и с главата си кимнал,

20 щом укрепената Троя превзема, назад да отплувам.

Ето сега той замисля измама и сам ми внушава

да се завърна безславно във Аргос след толкова жертви.

Всичко това е напълно угодно на Зевса надменен,

който е често събарял безчислени крепости градски,

25 а ще събаря и още, понеже владее над всички.

Хайде това да изпълним, каквото сега ще предложа:

нека побегнем със кораби в нашата свидна родина,

широкодрумната Троя не можем със бой да превземем.“

Каза така и останаха всички дълбоко смълчани.

30 Дълго стояха безмълвни печалните рожби ахейски.

Цар Диомед гръмогласен най-сетне така проговори:

„Пръв възразявам, Атриде, на твоите думи безумни,

както е редно, царю, във съвета: недей да се сърдиш!

Първо обиди ти моята смелост пред всички данайци,

35 тъй като тук ме нарече невойнствен, безсилен. Но колко

вярно е всичко това, знаят млади и стари аргийци.

Само с едно те прослави синът на коварния Кронос:

даде ти царската власт, за да бъдеш почитан от всички,

ала не даде ти храброст, която е сила могъща.

40 Вярваш ли, клетнико, че синовете прочути ахейски

тъй са страхливи и слаби във битките, както говориш?

Щом те подтиква духът ти припряно назад да отплуваш,

тръгвай, открит ти е пътят и твоите кораби бързи,

тука дошли от Микена, те чакат на морския пясък.

45 Другите хубавокоси ахейци без теб ще останат,

докато Троя съсипем. Дори ако всички поискат,

нека побягнат със кораби в своята мила родина;

двамата ние със Стенел упорно ще водим войната,

докато Троя не сринем: дошли сме със божия помощ.“

50 Тъй каза. Всички ахейски водачи със вик одобриха,

хранейки почит голяма към думите на Диомеда.

Конникът Нестор се вдигна сред тях и така заговори:

„Както във битките винаги ти си най-силен, Тидиде,

тъй надминаваш в съвета и всичките свои връстници.

55 Никой не би ти словата осъдил или пък оборил,

все пак докрай не доведе речта си и сам я прекъсна.

Още си малък на възраст — могъл би и син да ми бъдеш.

Ако и най-млад от всички, но зряло приказваш, Тидиде,

между царете аргийски, понеже говориш със разум.

60 Ето аз, който се хваля, че много по-стар съм от тебе,

думата вземам в съвета и всичко подробно ще кажа.

Никой не може речта ми да хули, ни сам Агамемнон.

А беззаконен, бездомен, напълно безроден е този,

който обича раздора и страшната гражданска битка.

65 Хайде да бъдем покорни на черната нощ и на мрака:

да си приготвим вечеря, а стражите всички на смяна

нека застанат до рова, прокаран отвън край стената.

Аз предоставям това на младежите, после отново

пръв ти да бъдеш, Атриде, понеже си цар най-достоен.

70 Давай гощавка на старците — редно и лесно за теб е.

Пълни са твойте палатки със вино, което докарват

често ахейци от Тракия тук през морето широко.

Всичко обилно ти имаш, над много народи царуваш.

Щом се стекат покрай тебе мнозина, послушай тогова,

75 който най-умно съветва. Ахейците днес се нуждаят

мъдър съвет да получат, че близко стоят враговете.

Палят огньове във стана: кого ли това ще зарадва?

Днешната нощ ще погуби или ще запази войската.“

Тъй каза. Всички го слушаха, бяха със него съгласни.

80 Стражите тръгнаха скоро, облечени в свойте доспехи:

сам Тразимед Несторид, предводител прочут на войските,

Ялмен и брат му Аскалаф, двамина потомци на Арес,

също герой Мерион, Афарей и Деипир юначен,

заедно с тях Ликомед богоравен, потомък на Креон —

85 седем водачи на стражите. А по стотина младежи

крачеха стройно след всекиго с копия дълги в ръцете.

Спряха се между голямата крепост и рова, в средата.

Там те огньове накладоха, всеки си сготви вечеря.[89]

Цар Агамемнон заведе ахейските знатни стареи[90]

90 в своята шатра и сложи за всички богата гощавка.

Те си простряха ръцете към вече готовите гозби.

Свойта охота за вино и ядене щом утолиха,

старецът Нестор започна пред сбраните мъдрост да каже;

той и по-рано им даваше често полезни съвети.

95 Благонамерен към тях, заговори със думи такива:

„Сине Атреев преславен, царю на мъже Агамемнон!

С тебе ще почна и с тебе ще свърша, защото царуваш

мощно над много народи, а Зевс олимпийски ти даде

власт и закони да имаш, съвети да даваш разумно.

100 Ето защо ти си длъжен и реч да държиш и да слушаш.

Следвай съвета на този, когото сърцето подтиква

само добро да предлага, а сам ще решаваш за всичко.

Аз пък това ще говоря, което за най-добре смятам.

Никой не може да има по-хубава мисъл от мойта,

105 както и нося до днеска в сърцето си вече отдавна,

още от времето, сине божествен, когато изведе

с гняв дъщерята на Бриза от светлия шатър Ахилов.

Ти не послуша тогава, макар че те много съветвах.

Сам се поддаде надменно, без разум, на своята гордост,

110 тежко обиди най-храбрия воин, когото почитат

много безсмъртни; ти взе му наградата, днес я владееш.

Нека сега да помислим как бихме Ахила смирили,

да го помолим с подаръци скъпи и с ласкави думи.“

Мощният цар Агамемнон така отговори на Нестор:

115 „Старче! Съвсем справедливо за мойта вина ме упрекна!

Грешка голяма направих и няма това да отричам.

Струва един за мнозина, когато от Зевс е обикнат.

Днес Зевс почете Ахила, наказа войската ахейска.

Тъй като сбърках тогава, отдаден на пагубни мисли,

120 искам това да поправя и откуп безчетен да пратя.

Моите дарове скъпи пред вас ще посоча подробно:

седем триножника[91] нови и десет таланта[92] от злато,

двадесет светли бакъра, дванадесет хранени коня,

дето победи печелят в надбягване лудо в полето.

125 Никой не би могъл беден да бъде и няма да има

нужда от ценното злато, щом толкова той притежава,

колкото тези коне ми донесоха щедри награди.

Още предлагам и седем най-сръчни робини от Лесбос.[93]

Аз ги избрах, щом разсипа Пелид многолюдния остров.

130 Те надминават по хубост жените, родени от смъртни.

Тях ще му пратя, а с тях — дивнобузата щерка на Бриза.

Ето пред всички сега се заклевам със клетва велика:

никога аз с Бризеида не легнах във брачна постеля,

както човешки закон е мъже със жени да постъпват.

135 Всичко това ще получи веднага Ахил богоравен.

Ако дадат боговете да сринем града на Приама,

сам нека дойде, когато разделяме нашата плячка,

да си напълни догоре цял кораб със мед и със злато,

сам да си вземе и двадесет дивно красиви троянки,

140 първи по хубост и стройност след наша Елена аргийка.

Ако се върнем във Аргос ахейски, земя плодородна,

зет да ми стане и аз ще го тача наравно с Ореста,

син мой обичан, отглеждан далече във пълно охолство.

Имам три щерки в Микена, в двореца си здраво иззидан:

145 Хризотемида, Ифианаса и Лаодика.

Нека без откуп откара, която си иска от трите,

в царския дом на Пелея: и дарове аз ще прибавя

колкото никой баща не е давал на своята щерка.

Вричам му аз за подарък и селища седем цветущи:

150 Хира, богата със сочна трева, Кардамила, Енопа,

също свещената Фера, Антея, със тучни ливади,

още Епея красива и Педас, с лозя преизпълнен.

Всички са те до морето, край древния пясъчен Пилос.

Техните жители имат стада от овце и говеда.

155 Те с дарове ще го тачат наравно със бог олимпийски,

данъци щедро ще плащат под скиптъра строг на Ахила.

Всичко това ще получи, когато гнева си надмогне.

Нека смири яростта си: суров, непреклонен е Хадес —

смъртните него презират най-много от всички безсмъртни.

160 Хайде Ахил да отстъпи пред мене, защото аз имам

власт по-голяма,[94] а също по-стар съм на възраст от него.“

Нестор, геренският конник, така му отвърна тогава:

„Сине Атреев преславен, царю на мъже Агамемнон!

Ти дарове най-желани предлагаш на царя Ахила.

165 Хайде сега да подтикнем избрани герои, които

с вести да тръгнат веднага за шатъра бял на Ахила.

Нека самичък посоча лицата, а те да послушат.

Феникс, любимец на Зевс, да потегли и пръв да ги води,

после Аякс исполински и цар Одисей богоравен.

170 Двама вестители — Одий и смел Еврибат, да ги следват.

Дайте вода за ръцете[95] и нека смирено замлъкнем,

Зевса Кронида да помолим сърдечно, дано ни пожали.“

Тъй посъветва; на всички допаднаха мъдрите думи.

А глашатаи завчас им поляха вода на ръцете.

175 юноши с вино напълниха кратера чак до венеца,

чаши наляха, поднесоха после поредом на всички.

След като в жертва възляха и пиха кой колкото иска,

дружно напуснаха шатъра на Агамемнон Атреев.

Нестор, геренският конник, ги с много наръки изпрати,

180 правеше знаци с очи, а най-вече към цар Одисея:

всичко да сторят, Ахил благороден да върнат във боя.

Тръгнаха вече по стръмния бряг на морето шумящо,

молейки с цяла душа земетръсеца бог Посейдона,[96]

лесно дано да спечелят сърцето на вожда Ахила.

185 Стигнаха до мирмидонските шатри и кораби леки.

Те го завариха там да услажда душата си с лира —

хубава, многозвънлива, със сребърно столче за струни.

Той я бе взел, разрушавайки Еетионова Тива.

Сам се развличаше с нея, възпяваше славни герои.

190 Мълком, наблизо до него, седеше единствен Патрокъл,

чакайки внука Еаков, догдето престане да свири.

Тримата вече дойдоха, а цар Одисей бе начело.

Спряха наблизо, Ахил се учуди и с лира в ръцете,

мигом напусна креслото, в което бе седнал да свири.

195 Вдигна се също Патрокъл, когато съгледа мъжете.

С поздрав ги срещна любезно Ахил бързоног и продума:

„Драги, дошли сте на гости при мен или нужда ви води?

Даже в гнева ми, най-мили за мен сте от всички ахейци.“

Тъй каза и ги поведе нататък Ахил богоравен.

200 Той ги покани да седнат в креслата, покрити със пурпур.

В същото време помоли стоящия близо Патрокъл:

„Мили Патрокле, сложи ни веднага големия кратер!

По-силно вино смеси и за всекиго чаша да има.

Ето най-свидни другари дойдоха във моята шатра.“

205 Каза така и Патрокъл послуша другаря си верен.

Маса голяма постави наблизо до огъня светещ,

сложи на нея месо от овца и коза угоена,

също и рибица свинска, която лъщеше от сало.

Автомедонт му помогна: Ахил сам наряза месото.

210 Той раздроби го на мръвки, на шишове сръчно набоде.

Огън грамаден запали Патрокъл, герой боголюбен.

Щом като пламъкът спадна и огънят вече затихна,

ловко разпръсна жаравата, шишове втъкна над нея,

здраво подпрени: с божествена сол той поръси месото.

215 Щом го опече Ахил и наслага на масичка малка,

хляб на трапезата тури Патрокъл в красиви панерки.

А пък Ахил богоравен раздаде месото на всички,

после самият приседна срещу Одисея божествен,

своя приятел Патрокъл подкани да жертвопринася

220 на боговете — той хвърли във огъня жертва уханна.

Те си простряха ръцете към вече готовите гозби.

Свойта охота за вино и ядене щом утолиха,

кимна на Феникс Аякс, Одисей забеляза му знака,

чаша напълни със вино и тъй към Ахил се обърна:

225 „Сине Пелеев, сполай! От гощавката щедра сме сити.

Както във шатрата пищна на цар Агамемнон Атреев,

също и тука — храна изобилна и вкусна се дава.

Ала не бива да мислим сега за пируване сладко!

Зевсов любимецо, виждаме грозна беда и се плашим.

230 Ние не знаем дали ще запазим или ще погубим

нашите кораби, щом ти не влезеш геройски във боя.

Дръзките духом троянци със свойте съюзници славни

вече напират наблизо до нашата крепост и стана.

В лагера палят големи огньове и много се хвалят,

235 че ще нападат безспирно ахейските кораби черни.

Святка отдясно Кронид и щастливи поличби им праща.

Хектор навред се гордее без мяра със своята сила,

нагло вилнее в полето, облегнат всецяло на Зевса.

Хората и боговете не тачи и бяс го владее.

240 Моли се той да изплува Зората свещена по-скоро

и се заканва емблемите корабни да ни отреже,[97]

нашите кораби сам да запали със огън стихиен,

а пък ахейци, смутени от пушека, с яд да избие.

Страх безпределен обзема сърцето ми, че боговете

245 ще му изпълнят заплахите, че е решено да паднем

близо до Троя, далече от конеразвъдния Аргос.

Даже и късно, щом искаш, Ахиле, тръгни да запазиш

клети ахейци, измъчвани все от троянския натиск.

После самият напразно ще страдаш от нашата гибел:

250 злото щом стане, лекарство за него не ще се намери.

Хайде сега да отблъснеш злокобния ден от аргийци!

Драги мой! Също баща ти Пелей те напътваше мъдро

още когато те прати от Фтия при цар Агамемнон:

«Чедо любимо! Атина и Хера даряват ти сила,

255 щом пожелаят, но ти си въздържай сърцето надменно

в своите смели гърди: кротостта е най-хубаво нещо!

Всякаква гибелна свада със смъртните хора отбягвай,

за да те много почитат и стари, и млади аргийци.»

Старецът тъй те съветваше, ти си обаче забравил.

260 Хайде сега се смири, потуши душегубната ярост!

Дарове щедри ще имаш, когато гнева си надмогнеш.

Ето сега ме изслушай и аз ще ти кажа подробно

колко големи награди за теб обеща Агамемнон:

седем триножника нови и десет таланта от злато,

265 двадесет светли бакъра, дванадесет хранени коня,

дето победи печелят в надбягване лудо в полето.

Никой не би могъл беден да бъде и няма да има

нужда от ценното злато, щом толкова той притежава,

колкото тези коне му донасяха щедри награди.

270 Сам обещава и седем най-сръчни робини от Лесбос.

Той ги избра, щом, Пелиде, ти срина цветущия остров

Те надминават по хубост жените, родени от смъртни.

Тях ще ти прати, а с тях — дивнобузата щерка на Бриза.

Ето пред всички сега се заклева със клетва велика:

275 никога той не е спал с Бризеида във брачна постеля,

както е редно, царю, за мъже и жени да постъпват.

Всичко това ще получиш веднага, Ахиле божествен!

Ако дадат боговете да сринем града на Приама,

сам ти ще дойдеш, когато разделяме нашата плячка,

280 да си напълниш догоре цял кораб със мед и със злато,

сам да си вземеш и двадесет дивно красиви троянки,

първи по хубост и стройност след наша Елена аргийка.

Ако се върнем във Аргос ахейски, земя плодородна,

зет ще му станеш и той ще те тачи наравно с Ореста,

285 негов любимец, отглеждан далече във пълно охолство.

Има три щерки в Микена, в двореца си здраво иззидан:

Хризотемида, Ифианаса и Лаодика.

Всяка, която поискаш, ти сам ще откараш без откуп

в царския дом на Пелея. И дарове той ще прибави

290 колкото никой баща не е давал на своята щерка.

Той за подарък ти врича и селища седем цветущи:

Хира, богата със сочна трева, Кардамила, Енопа,

също свещената Фера, Антея със тучни ливади,

още Епея красива и Педас, с лозя преизпълнен.

295 Всички са те до морето, край древния пясъчен Пилос.

Техните жители имат стада от овце и говеда.

С дарове ще те почитат наравно със бог олимпиец,

данъци щедро ще плащат под твоя величествен скиптър.

Всичко това ще получиш, когато гнева си надмогнеш.

300 Ако презираш Атрида и тези подаръци скъпи,

имай ти милост за всички ахейци, които тъй страдат.

Вечно ще помнят за тебе и вред като бог ще те тачат.

Ти между тях ще добиеш голяма, нечувана слава:

Хектора днес ще погубиш. Обхванат от лудост жестока,

305 той срещу теб ще пристъпи, че никого между данайци,

с кораби тука дошли, не признава на себе си равен.“

А бързоногият син на Пелея така му отвърна:

„Сине божествен Лаертов, царю Одисей хитроумен!

Трябва съвсем откровено и честно в ответ да ти кажа

310 как аз това преценявам и как несъмнено ще бъде,

тримата вече да спрете един подир друг да цвърчите.

Както вратите на мрачния Хадес презирам аз този,

който едно във сърцето си мисли, а друго приказва.

Аз пък това ще говоря, което за най-добро смятам.

315 Нито Атрид Агамемнон, ни всички събрани данайци

ще ме придумат, щом вече признателност няма за този,

който усърдно се бие без отдих с мъжете враждебни.

Плячка еднаква се дава на храбрия и на беглеца,

с почит еднаква се славят страхливият мъж и героят,

320 а работливият гине наравно със всеки безделник.

Полза аз нямам, макар че понесох страдания тежки,

тъй като винаги смело излагах живота си в боя.

Птицата както донася храна за безкрилите рожби,

даже самата измъчвана люто от глад и от жажда,

325 тъй съм прекарвал и аз във безсъние нощи безбройни,

множество кървави дни съм минавал в сражения върли,

влизайки в бой със врага все за техните млади съпруги.

Докато плувах в морето, съсипах дванадесет града,

а пък по суша превзех единадесет в плодна Троада.

330 Много богатства безценни плячкосвах от тях подир боя,

всичко редовно предавах на цар Агамемнон Атреев.

Той си стоеше далече при своите кораби бързи,

плячката сбираше, малко раздаваше, вземаше много.

Все пак отделяше той дарове за царе и за знатни:

335 своето всеки запазва, а моят дар взе Агамемнон.

Скъпа жена ми заграби — да спи за наслада със нея!

Но за какво ли аргийци воюват все още с троянци?

И за какво Агамемнон доведе войската пред Троя?

Всичко нали е за хубавокоса Елена аргийка?

340 Или сред смъртните само Атриди жените си любят?

Всеки мъж, който е честен, почитан и благоразумен,

свойта съпруга обича и грижи полага за нея,

както обичах и аз Бризеида, макар и робиня.[98]

След като мойта награда отне и така ме измами,

345 мен да не моли: добре го познавам, не ще ме предума.

Нека помисли със теб, Одисее, и с други водачи

как да отблъсне от нашите кораби страшния огън.

Много известни дела е извършил той вече без мене:

вдигна голямата крепост и рова до нея прокара —

350 твърде широк и дълбок, а по него заби колореди.

Все пак не смогна и тъй да възпира убиеца Хектор.

Докато аз се сражавах с ахейците дружно пред Троя,

Хектор не смееше битка да почне далеч от стената:

стигаше само до стария дъб и до Скейските порти.

355 Там ме дочака веднъж и едвам се изплъзна от мене.

Повече няма да влизам във битка със Хектор божествен.

Утре щом жертви заколя на Зевса и всички безсмъртни,

моите кораби, пълни с товари, ще спусна в морето.

Щом пожелаеш и щом ти е нужно, ще можеш да видиш

360 как прекосяват в зори Хелеспонт, изобилен със риба,

как ги усърдно подкарват с веслата мъжете ми здрави.

Ако даде Посейдон земетръсец щастливо да плувам,

още на третия ден ще пристигна във плодната Фтия.

Много богатства оставих, когато потеглих за Троя.

365 Други оттука сега ще откарам: червена мед, злато,

хубавопоясни млади жени и възсиво желязо:

всичко по жребий добих. Но наградата, гдето ми даде

цар Агамемнон Атреев, отне ми я сам с подигравка.

Вие това му кажете открито тъй, както поръчвам,

370 за да роптаят подобно на мене и други ахейци,

ако все още се кани той някого пак да измами.

Винаги в наглост облечен, макар и без срам като куче,

няма да смее Атрид да ме право в очите погледне!

Нищо със него не искам да върша или да обмислям.

375 Той ме измами веднъж и коварно постъпи със мене:

втори път с думи не ще ме излъже: един път му стига.

Нека загива! Лиши го от разум Кронид промислител.

Аз му презирам наградите, косъм не струват за мене!

Той десеторно да прати и двадесеторно богатства,

380 колкото има сега и във бъдеще дето ще има,

заедно сбрани в Орхомен или във египетска Тива,

гдето във къщите градски несметни съкровища струпа:

сто са вратите на Тива и дружно през всяка минават

двесте отбрани герои със свойте коне в колесници;

385 да ми дадеше и толкова дарове, колкото тука

пясък и прах съществува, не би ми предумал сърцето,

без да изкупи той сам душегубната, тежка обида.

Няма да взема съпруга от щерките на Агамемнон,

ако дори надминава по хубост и чар Афродита

390 или е равна по сръчност и на совоока Атина.

Нея аз няма да взема, той друг сред ахейци да търси,

който на него подхожда и който е много по-знатен.

Щом ме спасят боговете и здрав се завърна във къщи,

татко Пелей ще намери самичък за мене съпруга.

395 Много ахейки живеят в Елада[99] и в нашата Фтия,

щерки на знатни бащи, защищаващи крепости градски.

Всяка, която поискам, аз своя съпруга ще имам.

Мойто сърце благородно отдавна упорно ме тласка

там да намеря законна съпруга, прилична другарка,

400 всички имоти да ползвам, които Пелей е спечелил.

Зная, че нищо не е равноценно с живота човешки:

нито богатства, натрупани в гъстонаселена Троя,

в мирните дни преди тук да нахлуят чадата ахейски,

нито съкровища, скрити дълбоко в скалистия Питон,

405 вътре зад прага, изваян от камък за Феб Аполона.[100]

В плячка се грабват волове и тлъсти овце гъсторунни,

светли триножници и русогриви коне се печелят,

само душата човешка не може назад да се върне,

ни да се хване, щом вече изхвръкне навън през зъбите.[101]

410 Майка ми, сребърнонога богиня Тетида, разказва,

че отредила съдбата двояка кончина за мене:

ако остана сега за троянския град да се бия,

няма дома да се върна, но слава безсмъртна ще имам;

ако се върна във къщи, във моята мила родина,

415 няма аз слава да имам, но дълъг живот ще живея,

няма тъй скоро, без време, смъртта да ме грабне жестоко.

Бих посъветвал и всички останали видни ахейци,

нека отплуват! Вий няма да видите края на Троя:

Зевс гръмовержец над нея простира ръката си мощна.

420 Смелост голяма добиха войските троянски във боя.

Вие вървете и тези ми думи предайте веднага

в стана на знатни ахейци — това е и вашата длъжност,

та да напрегнат ума си за друго по-сигурно средство,

как да запазят войската и своите кораби гладки,

425 тъй като техните планове, дето ги бяха кроили,

неизпълними са вече: в гнева си съм аз непреклонен!

Феникс сега да остане и заедно с нас да нощува,

за да отплува със мене във нашата свидна родина,

стига да иска: насила не ще го откарам обратно.“

430 Каза така и останаха всички дълбоко смълчани,

хвърлени в смут от речта му, че силни слова изговори.

Конникът, старият Феникс, най-сетне продума през сълзи,

тъй като страдаше сам за ахейските кораби кухи:

„Славни Ахиле! Щом ти си решил да се върнеш във Фтия,

435 щом вече никак не искаш да браниш от гибелен огън

нашите кораби бързи, понеже гневът те владее,

как ще остана самичък, без тебе, любимо ми чедо?

Старият конник Пелей Еакид ме проводи със тебе

още когато те прати от Фтия при цар Агамемнон.

440 Млад, ти не знаеше нито войната, омразна на всички,

нито съвета, където известни мъже се прославят.

Твоят баща ми поръча на всичко това да те уча:

в речи оратор да бъдеш и в дело — велик изпълнител.

Аз затова не желая без тебе сега да остана,

445 даже и бог олимпийски да ми обещае направо

моята старост да махне и юноша пак да ме стори,

точно какъвто напуснах Елада, с красавици славна,

за да отбягна гнева на баща си Аминтор Орменов,

силно разсърден за свойта наложница къдравокоса:

450 нея обичаше той, а презираше свойта съпруга,

майка ми. Тя на колене ме моли да легна с жената,

за да й стане противен старикът, баща ми нещастен.

Аз я послушах и легнах. Щом татко ми всичко научи,

с люти ме клетви обсипа, повика еринии злостни:

455 та да не сложа на скута си никога мое детенце.

Тези му клетви ужасни послушаха злите безсмъртни —

Зевс от подземното царство[102] и нямаща жал Персефона.

Исках тогава със острия меч да убия баща си,

някой безсмъртен обаче гнева ми възпря и ми спомни

460 лошата слава в народа и хорските укори хулни,

щом сред ахейците име на отцеубиец получа.

А пък духът ми в гърдите не даваше вече спокойно

аз да живея във къщата на разлютения татко.

Верни другари и близки ме следваха вред неотстъпно.

465 Те със молби ме насилваха в родния дом да остана.

Много овни угоени и тежки рогати говеда

бяха заклали, а още по-много свине затлъстели

сръчно въртяха високо над буйния огън на Хефест,

много се вино изпи от големите делви на татко.

470 Девет те нощи прекараха будни край мене безспирно,

сменяйки нощните стражи, а огънят вечно гореше.

Бдеше един до колоните в двора със здрава ограда,

друг в коридора пред яките двери на моята спалня.

Ала когато настана десетата нощ непрогледна,

475 счупих на моята спалня вратата, добре прикрепена,

тихо излязох и ловко прескочих оградата дворна,

скритом от всякакви стражи, усърдни робини и роби.

После избягах и бродих през цяла обширна Елада,

стигнах във плодната Фтия, родина на дребен добитък,

480 влязох при царя Пелея и той ме прие благосклонно.

Сам ме обикна тъй, както родител детето си свидно —

своя син единороден, наследник на много имоти.

Той ме направи богат, подари ми народ многоброен;

цар на долопците бях и живеех на края на Фтия.

485 Богоподобни Ахиле, аз тъй те възпитах от малък,

тъй те обикнах сърдечно, че с друг не желаеше нивга

нито на пир да отиваш, ни даже дома да се храниш,

без да те сложа самичък да седнеш на мойто коляно,

мръвките да ти нарежа и виното да ти налея.

490 Колко си пъти намокрял хитона ми върху гърдите,

пръскайки вино с уста през наивните детски години!

Толкова много се мъчих и толкова страдах за тебе,

тъй като мен боговете ме бяха дарили с потомство,

тебе направих и имах за син, богоравни Ахиле,

495 за да отблъснеш ти някога гибел позорна от мене.

Хайде, любими Ахиле, смири си душата надменна!

Трябва и милост да имаш! Дори богове се смиряват,

а с добродетели, слава и мощ са по-висши от всички.

Смъртните хора, възливайки вино, смиляват безсмъртни

500 със благовония, с чисти молитви и мирис от сало,

щом като някой човек е престъпил небесната воля.

А съществуват Молби,[103] дъщери на Кронида всесилен,

гърбави, хроми, набръчкани грозно, с очи кривогледи.

Винаги ходят загрижени след заслепената Ата.

505 Тя е могъща и бърза, далеч изпреварва Молбите,

първа обхожда земята, на хората зло причинява.

После минават Молбите и вредом лекуват бедите.

Който зачита на Зевс дъщерите, щом те го споходят,

помощ голяма му дават и склонно молбите му чуват.

510 Който от тях се откаже и с върла омраза ги гони,

тутакси тичат направо при Зевса Кронида и молят:

Ата да тръгне след него и той да плати за греха си.

Хайде, Ахиле, и ти почети дъщерите на Зевса,

че почитта усмирява душите на много герои.

515 Дарове ако не беше ти дал Агамемнон Атреев,

също и други обрекъл, а само се сърдеше люто,

нямаше аз да те моля гнева си голям да забравиш,

нито аргийци да браниш, макар че от теб се нуждаят.

Царят тъй много ти дава сега, обещава и още.

520 Ето изпрати при теб да те молят мъже най-известни,

първи сред всички ахейци и твои любимци аргийци.

Ти не презирай речта им и техните стъпки дотука!

Твоят гняв само до днеска не беше достоен за укор.

Често сме слушали ние мълвата за древни герои,

525 как се поддавали също на страшна, безпаметна злоба,

ала приемали дарове, чували мъдри съвети.

Спомням си случка, която е станала много отдавна.

Както е станала, точно така и на вас ще я кажа.

Някога куретите водили бой с етолийци юначни

530 около град Калидон и без жал се изтребвали грозно.

Бранили дивния град Калидон етолийците смели,

а пък куретите искали да го съсипят жестоко.

Златопрестолна сама Артемида им пратила злото,

гневна, че царят Ойней не принесъл от свойте градини

535 плод-първоберка на нея, на другите дал хекатомба.[104]

Щерката само на Зевса всесилен оставил без жертва,

бил я забравил или не помислил — голям грях направил!

Стрелолюбивата щерка на Зевса била разгневена:

пратила дива свиня, белозъбест глиган, срещу него.

540 Много вреди причинил на градините той на Ойнея.

Цели грамади от едри овощни дървета изкъртил

заедно с корени, с ябълков цвят повалил на земята.

Но Мелеагър, синът на Ойнея, погубил глигана.

Свикал той много ловци от съседните селища с псета,

545 тъй като шепа смелчаци не биха убили глигана,

който бил силен и качил мнозина на тъжната клада.

Но Артемида възбудила битка и спор за глигана,

и за главата му, и за покритата с четина кожа,

между куретите и етолийците неустрашими.[105]

550 Докато сам Мелеагър, любимец на Арес, се биел,

ставало трудно тогава за всички събрани курети:

те не могли да останат за дълго отвъд, пред стените.

Но Мелеагра обхванала ярост, която разтърсва

даже душата на тези, които се славят със разум.

555 Той се разсърдил свирепо на своята майка Алтея;

в къщи останал при дивната своя жена Клеопатра,

рожба на хубавонога Евенова щерка Марпеса

и на Идаса, най-храбрия мъж на земята тогава,

дръзнал той лък да издигне дори срещу Феб Аполона,

560 бранейки хубавоногата своя съпруга Марпеса.

И оттогава наричана в къщи била Клеопатра

с името на Алкиона,[106] понеже и нейната майка

имала същата участ на морската птица злочеста:

плакала горко, когато сам бог Аполон я отвлякъл.

565 Та Мелеагър преглъщал гнева си при свойта съпруга,

върло ядосан от лютите клетви на своята майка:

скръбна за брат си убит, тя се молела на боговете,

удряла с длани земята, кърмилница щедра за всички,

падала и на колени, обливала пазви със сълзи,

570 с вик умолявала Хадес и с плач Персефона ужасна

да й погубят сина! А ериния, скитаща в мрака,

неумолимо жестока, я чула в подземното царство.

Бойният шум на куретите скоро достигнал вратите,

рухвали кулите в прах. Етолийските старци веднага

575 пратили видни жреци[107] при героя сърдит Мелеагър,

с просба да дойде в защита — и преголям дар му обрекли.

В най-плодородната област на полската шир Калидонска

те му предложили сам да си вземе земя благодатна —

хектара по петдесет, половината годна за лозе,

580 другата пък половина на орна земя да остане.

Старият конник Ойней го предумвал с молби най-горещи,

чакал пред прага на брачната високопокривна спалня,

чукал вратите подпрени, превил колене пред сина си.

Също сестрите и майка им го умолявали дълго.

585 Още по-твърдо отказвал. Другари го молили много,

дето ги смятал най-верни, най-мили от своите близки,

ала и те не склонили сърцето му гневно в гърдите,

докато почват куретите здравата спалня да блъскат,

да се катерят на градската крепост и огън да палят.

590 Чак в тоя миг се провиква съпругата хубавокръста:

молейки с плач Мелеагра, припомняйки всички неволи,

дето понасят народи, загубили своята крепост:

там се избиват мъжете, градът им се опожарява,

в робство откарват децата с жените, препасани ниско.

595 Силно духът му се трогнал от тези нещастия тежки.

Тутакси скочил героят и светли доспехи облякъл.

Той от града етолийски отблъснал деня съдбоносен,

слушайки свойто сърце, но голямата, скъпа награда

никога те не му дали, макар че от сеч ги избавил.

600 Ти не замисляй подобна постъпка, обично ми чедо!

Нека и бог ти не праща такива желания лоши!

Мъчно ще бъде да браниш запалени кораби вече.

Дарове ценни вземи! Като бог ще те тачат ахейци!

Даже без дарове после да влезеш във бой мъжегубен,

605 няма да бъдеш на почит, макар да отблъснеш троянци.“

А бързоногият син на Пелея така му отвърна:

„Фениксе, скъпи ми дядо, потомък на Зевса! Аз нямам

нужда от почит: от волята Зевсова аз съм зачетен!

Тая чест с мен ще остане при кораби вити, догдето

610 дух във гърдите си имам и крепко нозете ме носят.

Но ще ти кажа и друго, което добре да запомниш:

ти не вълнувай душата ми тъй с плачове и въздишки

в полза на цар Агамемнон. Недей го обсипва със обич,

за да не станеш омразен на мене, че аз те обичам.

615 С мене ти трябва да мразиш човека, когото аз мразя.

Заедно с мене царувай, честта ми споделяй наравно.

Двамата[108] вести да носят, а ти остани да нощуваш

в мека постеля. Щом пукне зората, със теб ще обмислим

да си заминем ли с кораби, или пък тук да останем.“

620 Рече и знак на Патрокла безмълвно със вежди направи

меко легло да приготви по-скоро за стария Феникс,

за да си тръгнат от шатрата другите двама към стана.

Богоподобният син Теламонов така заговори:

„Сине божествен Лаертов, царю Одисей хитроумен!

625 Хайде да тръгваме! Виждам, че няма успех да постигнем

с нашето идване тука. А трябва веднага да кажем

тези слова на данайци, при все че са твърде печални.

Трепетно те ни очакват, събрани в съвета ахейски.

Вождът Ахил е натрупал в гърдите си ярост свирепа.

630 Той не зачита сърдечната дружба на свойте другари.

С нея го тачехме ние във стана най-много от всички.

Няма той жалост! Дори от убиец на брат еднокръвен

откуп са вземали, също за собствено чедо убито!

Щом се откупи убиец, остава в страната спокоен,

635 всеки с отплата смирява в душата си гордата злоба.[109]

Но боговете всевечни са вложили в тебе, Ахиле,

злост несмирима и всичко това за една мома само.

Ний ти предлагаме седем най-хубави между жените,

също и дарове други. Смили си най-сетне сърцето.

640 Гостоприемството[110] имай на почит! Дошли сме под твоя

покрив, изпратени тук от данайци. Желаем да бъдем

много по-мили за теб и по-драги от всички ахейци.“

А бързоногият син на Пелея така му отвърна:

„Богородени Аякс Теламонов, водач на войските!

645 Смятам, че всичко това откровено и смело ми каза,

ала сърце ми от гняв се вълнува, когато си спомня

как ми нанесе жестока обида Атрид пред аргийци,

сякаш съм някакъв жалък изгнаник, без чест и достойнство.

Вие тръгнете обратно, предайте му следните вести:

650 няма да имам аз грижа за кръвопролитната битка,

докато Хектор божествен, синът на Приама юначен,

тука не стигне до шатри и кораби на мирмидонци,

за да убива аргийци и кораби с огън изтребва.

Вярвам, че близо до мойта палатка и черния кораб

655 Хектор от бой ще отстъпи, макар и да буйствува силно.“

Тъй рече. Всички поеха по чаша двудръжка, възляха

за боговете и цар Одисей ги поведе към стана.

А пък Патрокъл накара слугини и верни другари

меко легло да постелят по-скоро за стария Феникс.

660 Те го послушаха: както им каза, застлаха леглото

с овнешко руно, с килими и ленена тънка покривка.

Старецът в него си легна, очакващ зората свещена.

В своята здрава палатка навътре Ахил се оттегли,

легна със него робиня, която бе грабнал от Лесбос,

665 хубаволика мома Диомеда, Форбантова щерка.

Също Патрокъл отиде отсреща в леглото, а с него

стройна Ифида, която му даде Ахил богоравен,

след като срина високия Скирос, града Ениеев.

Другите[111] двама се върнаха в шатрата на Агамемнон.

670 Знатни ахейци ги срещнаха, вдигайки чаши от злато,

около тях се събраха и почнаха да ги разпитват.

Пръв ги запита могъщият цар Агамемнон Атреев:

„Хайде кажи, Одисее, велика прослава ахейска!

Иска ли той да отблъсне враждебния огън от стана,

675 или отказва и гняв му владее все още сърцето?“

Богоподобният и търпелив Одисей му отвърна:

„Сине Атреев преславен, царю на мъже Агамемнон!

Той не желае все още гнева си свиреп да потисне,

в ярост презира и тебе, и твойте подаръци скъпи.

680 Той ти предлага да мислиш самичък сред всички аргийци

как да запазиш войската и нашите кораби бързи.

Даже заплашва той още, че щом се покаже зората,

своите кораби дивнонавесни ще спусне в морето.

Също съветва и всички останали воини ахейски

685 да си отплуват във къщи, че няма да видите нивга

края на Троя висока, че нея с ръката си мощна

Зевс далногръмец закриля и смелост добиха троянци.

Тъй рече. Моите спътници ще потвърдят тия думи —

ето Аякс и разумните наши вестители двама.

690 Старецът Феникс остана да спи, че Ахил го покани,

за да отплува със него във нашата мила родина,

ако желае: насила не иска назад да го води.“

Каза така и останаха всички дълбоко смълчани,

хвърлени в смут от речта му, че силни слова изговори.

695 Дълго стояха безмълвни печалните рожби ахейски.

Цар Диомед гръмогласен най-сетне така им продума:

„сине Атреев преславен, царю на мъже Агамемнон!

Трябваше ти да не молиш известния син на Пелея

с толкова дарове скъпи: надменен и по-рано беше!

700 Ето сега го подтиква към още по-лоша надменност.

Да го оставим! Той нека си тръгне или да остане!

Смятам, че после Ахил ще се втурне отново във боя,

щом го подбуди духът му или богове го принудят.

Хайде сами да изпълним, каквото сега ще предложа!

705 Вие вървете да спите, щом свойто сърце усладите

с хляб и със вино, защото те дават и смелост, и сила.

Ала когато се сипне Зора розопръста, прекрасна,

свикай, Атриде, пред стана и пеши, и конни войници,

ти насърчи ги и с първите влизай направо във битка!“

710 Тъй ги подкани. И всички царе одобриха речта му,

хранейки почит към думите на Диомед конеборец.

Вино възляха и всеки си тръгна към свойта палатка,

гдето си легна и вкуси дара на съня благодатен.

Бележки

[87] Троянците охранявали неприятелския стан, за да не избягат ахейците.

[88] Глашатаите обикновено са викали високо, но в случая трябва да отидат при всекиго и да го викат тихо на съвет, за да не чуят враговете.

[89] Всеки войник сам си приготвял храната.

[90] В поемата често водачите се наричат стареи или старци, макар че не винаги са били стари.

[91] Триножниците били два вида: едните се поставяли на огън, а другите били изящно изработени и служели за украса.

[92] Няма точни данни за стойността на таланта по времето на Омир. Предполага се, че не е била много голяма, понеже при състезанието се полага за четвърта награда (XXIII, 269).

[93] Жените на остров Лесбос се славели с красотата си. Ахейците го завладели на път за Троя и през време на войната им служел за база.

[94] Агамемнон имал право да си отдели от общата плячка всичко, което му харесва.

[95] Нестор се обръща към глашатаите да донесат вода за измиване на ръцете преди жертвоприношението.

[96] Тримата пратеници се молят на Посейдон, понеже този бог помага на ахейците. Той бил сърдит на троянците, тъй като техният древен цар Лаомедонт не му платил уговорената цена за построяването на крепостната стена.

[97] Корабите имали различни украшения-емблеми. Понякога това били ценни статуи на богове, фигури от скъпи метали и т.н.

[98] Наложниците се смятали за съпруги, но с по-малки права от законните жени.

[99] В Омирово време Елада се наричала малка област в Северна Гърция, а Обширна Елада — Тесалия.

[100] Делфийският храм на Аполон бил известен с оракула си и с големите си богатства. Старото име на Делфи било Питон.

[101] Древните смятали, че душата излита през устата. В отделни места на «Илиада» се говори, че душата излита през раната на убития (XIV, 518; XVI, 505).

[102] «Подземен Зевс» или «Зевс на подземното царство» се наричал Хадес.

[103] Това обожествяване на Молбите се среща само у Омир. Древните обяснявали техните физически качества така: те са куци и хроми, защото колкото по-силно страстта и грехът овладяват човека, толкова той по-бавно се разкайва и търси помощта на боговете; те са набръчкани, защото съзналият своята грешка е тъжен и с навъсено лице; те са кривогледи, защото съгрешилият се срамува и не смее да гледа хората в очите.

[104] Първите плодове се принасяли в жертва на боговете, предимно на Деметра, богинята на плодородието.

[105] Разказът не е довършен. Според легендата Мелеагър предал главата и кожата на ловджийката Аталанта, която първа улучила глигана. Синовете на Тестий, които били братя на майката на Мелеагър, отнели дара от Аталанта. Мелеагър се разсърдил и убил един от тях. Майка му Алтея го проклела и изгорила главнята, вследствие на което Мелеагър трябвало да умре. Според легендата на Алтея било предсказано, че синът й ще умре, щом догори запалената в огнището главня. Тя веднага я изгасила и запазила.

[106] Митът не е разказан ясно. Марпеса се омъжила за Идас от Месения. Аполон се влюбил в нея и я похитил. Идас влязъл в бой с бога. Зевс се намесил и спрял двубоя, като предоставил на Марпеса да си избере един от двамата. Тя предпочела Идас. Също само е загатнат и митът за Алкиона, разказан подробно у Овидий («Метаморфози», XI, 412–748). Тя загубила съпруга си рано и била превърната в морска птица, която пее тъжно.

[107] Жреците били изпращани често като посредници.

[108] Одисей и Аякс Теламонов.

[109] Убийството се смятало за провинение само пред близките на учителя, а не и пред държавата. Близките на убития можели да простят на убиеца срещу откуп.

[110] Гостоприемството било под върховната защита на Зевс.

[111] В книжното издание обяснителната бележка към този стих на „Илиада“ (IX, 669) липсва. — Бел. NomaD.