Омир
Илиада (18)

Осемнадесета песен
Изработка на оръжие за Ахил

Тъй се сражаваха бурно,^[211] подобно на огън разпален.

Бързият млад Антилох вестоносец дойде при Ахила.

Той го намери покрай праворогите кораби в стана,

в мисли потънал за всичко, което бе станало вече,

5 тъжен, въздъхващ да казва на свойто сърце благородно:

„Горко на мене! Защо дългокоси ахейци отново

в страх през полето тъй бягат към своите кораби черни?

Няма ли днес боговете несносни злини да ми сторят,

както ми нявга предсказа и моята майка Тетида:

10 още догдето живея, най-личен герой мирмидонски^[212]

ще се прости със сияйното слънце, убит от троянци.

Може би вече е мъртъв юначният син на Менойтий.

Клетият! Бях му поръчал, щом вражия огън отблъсне,

с Хектора в бой да не встъпва, а тук да се върне веднага.“

15 Още премисляше всичко в душата си мълком,

когато близо до него застана синът на прочутия Нестор.

Леейки сълзи горещи, той скръбната вест му предаде:

„Тежко ми, сине на храбрия воин Пелея! Ще чуеш

горестна вест за това, що не трябваше нивга да стане!

20 Падна Патрокъл! За голия труп се сражават жестоко,

че шлемовеецът Хектор му смъкна доспехите светли.“

Каза така. Черен облак на мъка обгърна Ахила.

Грабнал с ръцете си пясък и прах, потъмняла от пушек,

той си посипа главата, изцапа лицето си дивно.

25 Черната пепел полепна навред по хитона уханен.

Проснат голям на голямо пространство в прахта на земята,

той си заскуба косите, раздърпа ги грозно със пръсти.

А пък жените, пленени във бой от Ахил и Патрокъл,

писнаха жално с души съкрушени, напуснаха вкупом

30 ширната шатра и в миг окръжиха Ахила мъжествен,

удряха свойте гърди,^[213] а нозете им се подкосиха.

Сам Антилох, разридан и обливан във сълзи горчиви,

здраво държеше Ахил за ръцете от страх да не вбие

меча си в своето гърло героят, покрусен в сърцето.

35 Стенеше грозно Ахил и дочу го почтената майка,

седнала в морските бездни при своя баща многолетен.

Тъжно заплака Тетида и около нея се сбраха

всичките нейни сестри нереиди от морската бездна.

Там се явиха и Главка, и Талия, и Кимодока,

40 хубавооката Халия, Спея, Низея и Тоя,

още дойде Лимнорея, Актея и с тях Кимотоя,

също Мелита, Иера, дойде Амфитоя, Агава,

Дота и Прота, Феруса и заедно с тях Динамена,

и Дексамена дойде с Амфинома и Калианира,

45 още Дорида, Панопа, прочутата вред Галатея,

Калианаса, Немерта и твърде известна Апсевда,

също дойде Ианаса, Климена и с тях Ианира,

с дивни коси Аматея, Орития с Мера и всички

други сестри нереиди, които са в морската бездна.

50 Те пещерата й сребърнобяла изпълниха. Дружно

удряха своите гърди, а Тетида през плач им продума:

„Слушайте, мили сестри нереиди, да знаете всички

колко големи са мъките, мойто сърце поразили!

Тежко на мене, нещастната майка на воин юначен,

55 тъй като аз съм откърмила син благороден и силен,

пръв сред герои, порасна красив като пролетно цвете,

аз го отгледах подобно на нежна фиданка в градина,

но го изпратих със кораби вити далече при Троя,

за да се бие с троянци, а няма назад да се върне,

60 няма и аз да го срещна със радост в двореца Пелеев.

Ала догдето живее и гледа пресветлото слънце,

трябва да страда: не мога сама да му бъда във помощ.

Все пак ще ида да видя любимото чедо, да чуя

болка каква го постигна, макар че не влиза във боя.“

65 Тъй каза, от пещерата излезе и с нея сестрите

тръгнаха с вопли. Вълните край тях се разбиваха с грохот.

Ала щом стигнаха вече наблизо до плодната Троя,

те на брега се изкачиха, гдето стояха нагъсто

кораби на мирмидонци край бързия воин Ахила.

70 Властната майка се спря до сина си, дълбоко застенал,

горко заплака, прегърна главата на своето чедо,

цяла във сълзи обляна, крилати му думи продума:

„Рожбо, защо ми ридаеш? Каква ли печал те терзае?

Хайде кажи ми, не скривай! Кронид вече всичко изпълни.

75 както го молеше ти, със ръце към небето прострени:

всички ахейци да струпа нагъсто при корабни кърми

в боя лишени от тебе, позорни беди да понасят.“

С тежка въздишка Ахил бързоног на Тетида отвърна:

„Мила ми майко! Това Олимпиецът вече изпълни,

80 ала съвсем ме не радва, че моят приятел погина.

Него, Патрокла, от всички другари най-много обичах,

както живота си свиден, а сам го погубих неволно.

Хектор му смъкна доспехите мои — за чудо и приказ,

бляскав подарък на татко Пелея от всички безсмъртни,

85 даден, когато теб хвърлиха в брачното ложе на смъртен.

Ти да си беше останала там сред богините морски,

а пък Пелей да си вземеше смъртна жена за съпруга!

Ето че днеска безкрайна тревога сърцето ти мъчи:

твоето чедо погива и няма назад да се върне,

90 няма дома да го срещнеш, понеже духът ми не дава

аз да живея наравно с мъжете, преди да издъхне

Хектор Приамов, ударен от моето копие остро,

та да плати за смъртта на Патрокъл сина на Менойтий.“

Леейки сълзи обилно, Тетида така му отвърна:

95 „Чедо, наскоро ще бъдеш ти мъртъв, щом тъй ми говориш:

тутакси гибел очаква и тебе след Хектор Приамов.“

С тежка въздишка Ахил бързоног на Тетида продума:

„Нека веднага умра, че оставих без помощ да падне

моя приятел! Далече от свойта родина загина,

100 викащ напразно към мен да му бъда защитник в бедата.

Вече аз няма назад да се върна във мойта родина;

ни на Патрокъл помогнах, ни даже на други другари,

тъй многобройни, избити жестоко от Хектор божествен;

в стана оставам бездеен, товар на земята без полза,

105 нищо, че пръв съм във боя сред меднохитонни ахейци —

само в съвета се срещат и други по-горни от мене.

Нека изчезне раздорът между богове и човеци,

нека пропадне гневът, който в лудост и мъдрия хвърля;

бидейки много по-сладък от течния мед на пчелите,^[214]

110 той във гърдите човешки нараства, подобно на пушек.

Тъй ме до бяс разгневи Агамемнон, водач на мъжете.

Ала това да забравим, макар да сме много печални,

своята ярост в сърцата сами да смирим по принуда.

Тръгвам сега да намеря убиеца зъл на Патрокла —

115 Хектора. Аз пък смъртта ще посрещна тогава, когато

Зевс олимпийски и други безсмъртни това пожелаят.

Своята смърт не избягна дори и Херакъл свръхсилен,

който бе твърде обичан от Зевса Кронида всевластен,

все пак го смаза съдбата и страшната злоба на Хера.

120 Също и аз, ако участ подобна ме дебне в живота,

мъртъв ще легна, но нека спечеля велика прослава.

Аз ще заставя троянки и с тях пълногърди дарданки

с двете ръце да изтриват от своите разцъфнали бузи

сълзи обилни и жално да охкат от мъка безмерна.

125 Нека узнаят, че дълго съм бил надалече от боя.

Майко! Недей ме възпира от битки! Не ще ме предумаш!“

Сребърнонога богиня Тетида така му отвърна:

„Чедо! Това е наистина вярно. Сега не е лошо

своите клети другари да браниш от грозната гибел!

130 Ала троянците взеха красивите твои доспехи,

медни, блестящи, които свали шлемовеецът Хектор,

метна ги на рамене и надменно ги носи. Но смятам:

дълго той няма със тях да се хвали — смъртта му е близка.

Синко любими, все пак не се втурвай в разгара на боя,

135 без да ме зърнеш с очите си, че се завръщам отново.

Утре аз рано със изгрева слънчев ще дойда във стана,

дивни доспехи ще нося за тебе от властника Хефест.“

След като каза това, тя веднага напусна сина си,

спря се до свойте сестри нереиди и тъй им продума:

140 „Вие сега се спуснете вдън морското лоно широко,

влезте в двореца ни бащин, идете при морския старец,

всичко поред му кажете! Сама към Олимп недостъпен

тръгвам при Хефест, прочутия майстор, дано пожелае

той да даде на сина ми блестящи и славни доспехи.“

145 Тъй рече. Мигом се гмурнаха те под вълните пенливи.

Сребърнонога Тетида на вис към Олимп се отправи

да донесе за сина си обичен прекрасни доспехи.

Тя полетя към Олимп, а във същото време ахейци

бягаха с викот страхотен пред мъжеубиеца Хектор,

150 стигнаха в стана при своите кораби и Хелеспонта.

Медноколенни ахейци напразно се бяха старали

с бой да изтръгнат трупа на Патрокъл, другаря Ахилов,

Тъй като вражи коне и пешаци го пак доближиха,

също и Хектор Приамов, по сила подобен на пламък.

155 Трижди блестящият Хектор нозете Патроклови сегна,

искащ трупа да изскубне; и викаше гръмко троянци.

Трижди Аякси безстрашни, облекли си бурната сила,

ядно далеч го отблъсваха; Хектор, в мощта си уверен,

ту връхлетяваше в схватка, ту спираше най-ненадейно,

160 викайки диво: дори не помисли назад да отстъпи.

Както пастири в полето не могат лъва да прогонят —

гладен и огнен — от труп на говедо, убито от него,

тъй шлемоносците двама Аякси не можеха дружно

с бой да оттласнат сина на Приама от мъртвото тяло.

165 Щеше трупа той да грабне и слава безсмъртна да има,

ако не беше дотичала вихрено бърза Ирида

тайно от Зевса и други безсмъртни със вест при Ахила —

да се приготви за боя веднага: изпрати я Хера.

Спря до Ахила наблизо и думи крилати му каза:

170 „Ставай, Ахиле Пелеев, най-страшен от всички герои!

Своя Патрокъл спаси, за когото сега се разгаря

яростна битка и двете войски се изтребват взаимно:

силно желаят едните простряния труп да запазят,

другите — да го отмъкнат до към ветровитата Троя.

175 Светлият Хектор най-много напира да дръпне Патрокла,

тутакси да му отреже главата от нежната шия,

кървава да я забучи на копие дълго за показ.

Ставай веднага, не се излежавай! За теб ще е срамно,

ако остане Патрокъл игралка за псета троянски:

180 вечен позор те очаква, щом бъде похулен трупът му.“

А бързоногият, богоподобен Ахил я попита:

„Кой те изпрати, богиньо Иридо, вестител при мене?“

Вихрено бърза Ирида така на Ахила отвърна:

„Хера, преславна съпруга на Зевса, ме скришом изпрати,

185 Нищо не знае ни Зевс, нависоко царуващ, ни никой

от боговете, които живеят в Олимп белоснежен.“

А бързоногият син на Пелея така отговори:

„Как да отида във боя? Доспехите вече ми взеха.

Моята майка любима не дава във битки да влизам,

190 без да я зърна с очите си, че се е върнала тука:

тя обеща да ми връчи прекрасни доспехи от Хефест.

Чужди прочути доспехи да сложа, не ще ми прилепнат,

ако не смятам огромния щит на Аякс Теламонов.

Ала и той се сражава, допускам, сред първите воини,

195 с копие медно троянци громи край трупа на Патрокъл.“

Вихрено бърза Ирида отново така му продума:

„Знаем и ние, че твоите доспехи са вече пленени;

само до рова иди, покажи се поне на троянци!

Може би те ще се стреснат и боя сами ще напуснат.

200 Ще си отдъхнат за кратко юначните рожби ахейски,

тъй изтощени: и малка почивка във бой е почивка.“

След като каза това, бързонога Ирида си тръгна.

А пък любимецът Зевсов Ахил се изправи. Атина,

между богини богиня, му метна ресниста егида

205 връз раменете — и в миг увенча му главата със облак

златен. От него лъчисто запали тя пламък сияещ.

Както към етера дим се издига^[215] от град, разположен

нейде на остров далечен, обграждан от вражи войници,

целия ден се сражават мъжете от градските кули

210 в битка жестока; но щом светлозарното слънце залезе,

лумват сигнални огньове и блясък високо се пръска,

за да го видят съседи, които със своите леки

кораби бързо на помощ да се притекат във бедата;

тъй зарево от главата Ахилова стигна ефира.

215 Спря се до рова героят извън крепостта и войската,

помнейки мъдрите думи на своята майка Тетида.

Спря и със все сила викна, отсреща откликна Атина:

в миг суматоха страхотна настана сред всички троянци.

Както е ясен и мощен звукът от тръбата военна^[216]

220 на врагове душегубци, които град-крепост обсаждат,

тъй беше ясен и мощен тогава викът на Ахила.

Медния глас на сина на Пелея щом чуха троянци,

всички се духом смутиха. Конете им хубавогриви

мигом поеха обратно, предсетили вече злината.

225 Трепнаха колесничари, съгледали огън негаснещ,

ярко, страхотно пламтящ край самата глава на Ахила,

че светлоока Атина безспир го разгаряше вещо.

Трижди извика гръмовно през рова Ахил богоравен,

трижди потръпнаха в ужас троянци с войските съюзни.

230 Тъкмо тогава погинаха в смута дванайсет герои

от колесниците свои и своите копия остри.

С радост ахейци издърпаха изпод стрелите Патрокла,

в ложе го туриха грижно, заплакаха верни другари.

Бавно закрачи след тях бързоногият син на Пелея,

235 леейки сълзи горещи, загледан в другаря си предан,

паднал от копие стръвно, положен сега на носило.

Сам го бе пратил с конете си и с колесницата в боя.

Той се не върна, Ахил го не срещна пред своята шатра.

А волооката Хера застави усърдното слънце^[217]

240 вдън океана да втъне, макар да не беше му време.

Слънцето скоро залезе и богородени ахейци

спряха свирепата битка, еднакво опасна за всички.

Също троянци отсреща напуснаха боя разпален,

от колесници разпрегнаха сръчно конете си бързи,

245 па на съвет се събраха, преди за вечеря да мислят.

Прави останаха всички и никой не седна в съвета.

Ужас ги беше обхванал, понеже Ахил се показа,

след като дълго стоеше далеч от печалната битка.

Мъдрият Полидамант Пантоид заговори им първи,

250 който единствен и бъдно, и минало виждаше вярно.

Беше приятел на Хектор — в една нощ се бяха родили.

Той побеждаваше с речи, а Хектор — със копие точно.

Благонамерен към тях се обърна със думи такива:

„Всичко добре обсъдете, другари! Предлагам веднага

255 в нашия град да си идем, в полето до кораби вражи

свята зора да не чакаме ние далеч от стената.

В дните, когато Ахил се гневеше на цар Агамемнон,

много по-лесно воювахме всички с войските ахейски.

Винаги весел нощувах край бързите съдове морски,

260 смятайки, че ще пленим двойновитите кораби чужди.

Много ме плаши сега вихроногият син Пелеев.

Той е със храброст безмерна и никога няма да иска

тук да остане в полето, където ахейци и ние

дълго деляхме наравно голямата ярост на Арес.

265 Той ще се бие за Троя, за нашите верни съпруги.

Хайде в града да се върнем! Повярвайте! Тъй ще се случи!

Нощ амброзийна възпря бързоногия син на Пелея.

Ако ли утре той пак ни намери, събрани в полето,

ще ни нападне в доспехи и всички Ахил ще познаем.

270 Който избяга, зарадван ще тича в свещената Троя:

псета и птици грабливи ще ръфат мнозина троянци!

Нека до моите уши нивга вести такива не стигнат!

Ако послушате мойте съвети, макар да сме тъжни,

цяла нощ нека държим на площада войската. Ще бранят

275 нашия град тези кули високи, залостени порти,

плътно с греди закрепени — големи, одялани гладко.

Утре във ранни зори, със доспехи облечени всички,

ний ще застанем на кулите. Тежко му, ако поиска

с нас да воюва за градската крепост, пристигнал от стана.

280 Той ще се върне при своите кораби, мъчил напразно

високошийни коне във препускане около Троя.

Храброст не ще му достигне да влезе във нашата крепост,

пъргави кучета там ще го ръфат, преди да я срине.“

А шлемовеецът Хектор със яд го погледна и рече:

285 „Полидаманте! Какви неприятни слова ми говориш!

Ти ни съветваш в града да се върнем и там да се скрием.

Сити не сте ли така все във кулите да сте запрени?

Смъртните хора през дните предишни разказваха често,

че е известен градът на Приама със мед и със злато.

290 Нашите дивни богатства изчезнаха от домовете.

Много от тях са във Фригия и във Меония свидна:

там ги продадохме, щом всемогъщият Зевс се разсърди.

Днеска, когато синът на лукавия Кронос ми даде

слава да имам и чак до морето да тикна ахейци,

295 мисли такива, безумецо, ти пред народа не казвай!

Никой троянец не ще те послуша: това забранявам.

Всички ний нека постъпим тъй, както сега ще предложа.

Почвайте свойта вечеря веднага във стана по групи,

нощната стража помнете и будни бъдете на поста!

300 Който троянец премного милее за своите богатства,

нека ги вземе и обща гощавка сега да направи:

нека със тях да пируват троянци наместо ахейци!

Утре във ранни зори, със доспехи облечени, всички

битка сурова ще почнем при вражите кораби гладки.

305 ако е вярно, че в боя е влязъл Ахил богоравен,

тежко му, щом е поискал. А що се отнася до мене,

няма аз нивга пред него да бягам от шумната схватка:

сам ще го срещна в двубой: или аз, или той ще загине.

Арес е равен към всички и често убива убийци.“

310 Тъй им говореше Хектор, троянците с вик одобриха.

Глупави хора! Ума им бе взела Атина Палада.

С Хектора бяха съгласни, макар да съветваше лошо,

с Полидаманта — не бяха, макар да съветваше мъдро.

Почнаха свойта вечеря във лагера. А пък отсреща

315 цяла нощ всички ахейци оплакваха с вопли Патрокла.

Първи синът на Пелея подхвана ридание гръмко,

върху гръдта на другаря си сложил ръце мъжегубни.

Стенеше страшно, подобно на хубавогрива^[218] лъвица,

след като нейните малки ловец е отмъкнал далече;

320 късно лъвицата идва и скръб й разкъсва сърцето,

скита из горски усои и търси следи от ловеца,

нейде дано го намери, че яростен бяс я владее.

Стенещ дълбоко, Ахил заговори така с мирмидонци:

„Горко ми! Думи напразни изрекох в деня злополучен,

325 в който предумвах героя Менойтий в двореца Пелеев.

Аз обещах, че в Опунт ще му върна Патрокла прославен,

след като Троя съсипе и своята плячка получи.

Ала не всички човешки желания Зевс изпълнява.

Двама сме с него орисани — с нашата кръв да обагрим

330 тука земята при Троя. Аз няма назад да се върна.

Старият конесмирител Пелей и богиня Тетида,

майка ми, няма дома да ме срещнат: аз тук ще загина.

Тъй като тръгвам след тебе, Патрокле, в подземното царство,

няма да те погреба, преди тук да докарам главата

335 с всички доспехи на Хектор — на твоя надменен убиец.

Гневен за твоята гибел, дванадесет славни троянски

рожби ще обезглавя върху твоята клада висока.

Ти ще лежиш дотогава при нашите кораби вити.

Теб ще оплакват троянки ведно с пълногърди дарданки,

340 леейки сълзи горчиви и денем и нощем във стана.

Тях ги пленихме със сила и с нашите копия дълги,

сривайки с теб градове най-цветущи на жители смъртни.“

Заповед даде Ахил богоравен на свойте другари

бързо на огън да сложат огромен котел със триножник;

345 за да измият Патрокла от прах и от кърви сгъстени.

Туриха сръчно котела за баня над огъня лумнал,

с бистра вода го наляха, дърва наредиха под него.

Пламък обхвана търбуха котелен, водата затопли.

Щом като кипна водата във светлия медник, веднага

350 мъртвото тяло измиха и после с елей го натриха,

раните пресни напълниха плътно с балсам деветлетен;

туриха в ложе мъртвеца и с ленен саван го покриха

чак от глава до пети и със бяло платно го завиха.

Цялата нощ мирмидонци задружно с Ахил богоравен

355 стенеха в мъка, оплакваха жално трупа на Патрокъл.

Зевс заговори на Хера, на свойта сестра и съпруга:

„Ти, волоока властителко Херо! Най-сетне сполучи

пак да насъскаш Ахил бързоног в безпощадната битка,

сякаш си майка рождена на къдравокоси ахейци!“

360 А волооката властница Хера така му отвърна:

„Зевсе Крониде всесилен! Какви ми ти думи издума?

Всеки от хората може на другия зло да направи,

па и макар да е смъртен и нашата мъдрост не знае.

Как да не мога самата, когато съм първа богиня,

365 с почит двояка: по род и с това, че съм твоя съпруга,

а пък, Крониде, нали ти над всички безсмъртни царуваш,

как да не мога в гнева си злини на троянци да сторя?“

Тъй си говореха Зевс гръмовержец и Хера тогава.

Сребърнонога Тетида пристигна в двореца на Хефест,

370 вечен и звезден, най-хубав от всички дворци на безсмъртни;

меден го беше изваял за себе си куцият Хефест.

Тя го намери да шета покрай меховете си потен.

Той едновременно двайсет триножника нови ковеше,

за да ги в низ подреди край стената в двореца си дивен.

375 Всеки крак беше снабден с колелца от излъскано злато,

та да се движат сами към съвета на всички безсмъртни

и да се връщат отново в двореца — за чудо и приказ.

Вече ги беше довършил, но липсваха дръжки изящни —

той ги приготвяше сръчно и скрепките вече ковеше.

380 Докато тях майстореше с вълшебното свое изкуство,

сребърнонога Тетида богиня пристигна в двореца.

Щом я съгледа, излезе във було блестящо Харита,

прелестна, кротка съпруга на куция майстор прославен.

Тя за ръката я хвана, по име я викна и рече:

385 „Ти, дългопола Тетидо, защо във двореца ни идваш?

Мила и достопочтена, тъй рядко ни тук навестяваш!

Следвай ме вътре в двореца и там ще ти сложа гощавка.“

Каза богиня Харита и в къщи въведе Тетида,

гдето любезно я тури да седне на трон среброгвозден,

390 хубав, изкусно направен, снабден за нозете със столче.

После повика прочутия майстор и тъй му продума:

„Хефесте, тука ела, че Тетида от теб се нуждае!“

Куцият майстор прославен тогава така й отвърна:

„Мила и достопочтена богиня дошла е в двореца!

395 Тя ме избави, когато бях паднал и болки понасях

заради моята майка безсрамна, която поиска

хромия, мене, да скрие! Тогава щях много да страдам,

ако не бяха ме взели във морския залив Тетида

с щерката на океана всевечно кръжащ, Евринома.

400 Девет години безспирно ковах им различни украси:

пръстени кръгли, игли за косите, огърлици, гривни.

Бях в пещерата огромна и куха, а около нея

с буйни води океанът бушуваше, в пяна обливан.

Никой безсмъртен и смъртен не знаеше нищо за мене,

405 знаеха само Тетида и нежно добра Евринома,

моите спасителки! В къщи е хубавокъдра Тетида.

Дар й дължа във отплата, понеже спаси ми живота.

Мила Харито, сложи й веднага приятна гощавка,

докато аз прибера инструментите и духалата.“

410 Каза грамадният Хефест и от наковалнята стана,

куцащ, задъхан: придвижваше с мъка нозете си слаби.

Той меховете остави далече от яркия огън,

а сечивата в ковчега си сребърен сложи грижливо,

па си избърса усърдно със гъба лицето, ръцете,

415 яката шия и после гърдите космати. Облече

везан хитон, взе си жезъл дебел и пое към вратата,

куцайки силно. Две верни прислужници тръгнаха с него —

цели от злато, напълно подобни на живи девици:

имаха разум в главата, и говор, и сила голяма,

420 знаеха всички изкусни дела на богините вечни.

Двете подкрепяха бога, че той се придвижваше трудно.

Щом до Тетида дойде, Хефест седна на трона си бляскав,

па за ръката я хвана, по име я викна и рече:

„Ти, дългопола Тетидо, защо във двореца ни идваш?

425 Мила и достопочтена, тъй рядко ни тук навестяваш.

Хайде кажи ми какво ти желаеш. Сърцето ме кара

аз да го сторя с готовност, щом мога и щом е възможно.“

Леейки сълзи горчиви, Тетида така му отвърна:

„Хефесте, има ли друга богиня в Олимп белоснежен,

430 толкова тежки страдания сбрала в сърцето си клето,

с колкото горести Зевс ме обсипа сред всички безсмъртни?

От нереидите мене едничка омъжи за смъртен,

син на Еака, Пелей! И понасях му брачното ложе,

въпреки че не желаех. Пелей днес лежи във двореца,

435 грохнал от старост нерада! Но имам и други неволи.

Зевс ме дари да родя и дома да отхраня Ахила,

пръв сред герои. Порасна красив като пролетно цвете,

аз го отгледах подобно на нежна фиданка в градина,

но го изпратих със кораби вити далече при Троя,

440 за да се бие с троянци, и няма назад да се върне,

няма и аз да го срещна със радост в двореца Пелеев.

Ала догдето живее и гледа пресветлото слънце,

трябва да страда: не мога сама да му бъда във помощ.

Мощният цар Агамемнон му взе от ръцете момата:

445 нея му бяха избрали за дар синовете ахейски.

Тъжен по тая девица, скоси си сърцето от мъка.

А пък троянци при стана притискаха страшно ахейци:

те им не даваха вън да излизат. Аргийските старци^[219]

молеха много сина ми, обричаха скъпи награди.

450 Той им отказа от тях да отблъсне бедата сам лично,

ала облече Патрокла обичан във своите доспехи,

в лютата битка го прати и с него — войска многобройна.

Целият ден се сражаваха те покрай Скейските порти.

Биха превзели тогава града, Аполон да не беше

455 слава на Хектора дал и погубил сред първите в боя

храбрия син на Менойтий, навлякъл беди на троянци.

Днес коленете ти хващам с молба и дано пожелаеш

щит да направиш, и броня, и шлем за Ахил кратколетен,

и наколенници дивни, които с токи се затягат.

460 Всичко това му погуби другарят, убит от троянци.

Моето чедо лежи на земята с душа покрусена.“

Куцият майстор прославен отвърна така на Тетида:

„Смела бъди и не трябва дори за това да се грижиш.

Де аз да можех тъй сигурно сам от смъртта да избавя

465 твоето чедо, когато злощастната участ го стигне,

както е вярно, че той ще получи чудесни доспехи!

Всеки от смъртните, който ги види, на тях ще се чуди.“

Тъй каза, там я остави и към меховете си тръгна.

Право в жарта ги насочи, на работа в миг ги опъна.

470 Всичките двадесет меха в пещта му задухаха силно,

пущайки струи въздушни, различно разпалващи огън,

за да помагат със ритъм променлив ту бързо, ту бавно,

майсторът както изисква, та делото скоро да свърши.

Хефест във огъня хвърли незиблема мед и олово,

475 после сребро той прибави и злато, метал скъпоценен.

И наковалня голяма намести на здрава подставка,

тежък чук взе във едната ръка, а в другата — клещи.

Първо започна да прави той щита огромен и плътен.^[220]

вещо обточи отвред, обкова го със светло кръжило,

480 тройно, блестящо, а сребърен ремък отвътре притъкна.

Пет металически пласта в самия щит бяха споени.

Майсторът с чудно изкуство му вниза богата украса.

Изобрази във средата^[221] земята, небето, морето,

неуморимото слънце наред с пълноликия месец,

485 всички съзвездия, дето обкичват небето високо,

всички Плеяди, Хиади, стрелеца могъщ Ориона,

Мечката^[222] също, която мнозина наричат Колата —

тя все на север кръжи, наблюдава безспир Ориона

и се не къпе единствена в бездните на океана.

490 После представи два града цветущи със жители смъртни.

В първия сватби се вдигат, гощавки и пиршества пищни.

Пряко града се извеждат невести от брачни чертози

с ярко запалени факли и сватбена песен отеква,

в кръшно хоро се понасят младежи, чевръсти играчи,

495 флейти и цитри в средата издават ликуващи звуци.

Спрели пред къщните порти, дивят се и радват жените.

А пък площадът обширен е пълен със хора стълпени.

Тъжба решават и спорят двамина за кръвния откуп:

първият казва, че той е платил за убития вече,

500 вторият пък се заклева, че нищо не е получавал.

Двамата искат пред съд да решат със свидетели спора.

Хора от две страни викат, за всеки един се застъпват.

А глашатаи смиряват народа. И съдници-старци

сядат на камъни гладки, в свещения кръг наредени;

505 всеки в ръката със скиптър на вещ, звънкогласен вестител,

стават, на скиптър подпрени, и редом изричат присъда.

А по средата лежат във съвета два златни таланта,

предназначени за този, когото в съда оправдаят.^[223]

Другият град пък обсаждат войски във блестящи доспехи.

510 Тези, които обграждат отвън, двоумят се все още:

да разрушат ли града, или да поделят с враговете

всички имоти, които желаният град притежава.

Тези отвътре не скланят и тайно стъкмяват засада.

Бранят стената отгоре любимите техни съпруги,

515 малките рожби и даже мъжете, сломени от старост.

Впущат се в битка начело с Атина Палада и Арес,

двамата златни и в златни одежди облечени цели,

хубави, снажни, с доспехи, тъй както са всички безсмъртни:

те си личат отдалече, а смъртните хора са дребни.

520 Щом като стигат до място, пригодно за хитра засада,

нейде до близка река с водопой за стада многобройни,

там те залягат прикрити, облечени в мед заблестяла.

Двама бойци-съгледвачи напред от войската прилазват,

за да причакат стада от овце и рогати говеда.

525 Скоро прииждат стадата и двама пастири ги следват:

весело свирки надуват, не знаят за тази измама.

Щом ги съглеждат бойците укрити, във миг ги връхлитат,

цели стада от говеда заделят и стадо отбрано

от белорунни овце, а самите пастири убиват.

530 Но враговете отвън, щом дочуват шума при стадата,

шибват коне вихрогонни и в бяг с колесници политат

право при свойте другари, веднага пристигат на помощ.

Спират край речния бряг и завързва се битка свирепа.

Те се замерват взаимно със своите копия медни.

535 Смут и Раздор се намесват, а също и Смърт безпощадна,

сграбчила воин ранен, още жив, а и други без рани,

трети пък, вече убит, за крака го повлича сред боя,

с метната дреха през рамо, обагрена с кърви юнашки.

Сблъскват се те и се бият подобно на живи смелчаци,

540 мъчат се все да измъкват от огъня свойте избити.

Нива на щита представи със плодна и рохкава угар,

ширна и триж преорана, а много орачи из нея

карат ралата във впряга, насам и натам ги възвиват.

Винаги щом се завръщат до слога на тучната нива,

545 идва човек и поднася в ръцете им чаша голяма

с медено вино, а те се обръщат отново в браздите,

жадни по-скоро да стигнат до края на плодната нива.

Тя зад гърба им чернее, подобна на рохкава оран,

а пък е цяла от злато: направи той истинско чудо.

550 Измайстори после нива просторна с висока пшеница.

Жънат из нея жътвари със сърпове остри в ръцете,

а на земята нагъсто се стелят ръкойки в редици.

Силни връзвачи с въжета от слама ги стягат във снопи.

Трима връзвачи по стъпките следват жетварите сръчни.

555 А пък децата събират във свойте прегръдки ръкойки,

трупат ги пъргаво. Сам господарят с тояга в ръката,

с радост в сърцето, безмълвен сред тях на браздата застава.

Готвят наблизо вестители обед под дъбова сянка.

Едър вол те са заклали и шетат усърдно край него;

560 бяло брашно за жетварска гощавка замесват жените.

Хубаво лозе, отрупано с грозде, издяла от злато.

Гроздове едри и черни увисват навред по лозите,

всяка подпряна умело със сребърни дълги подпорки.

С тъмен ров той го опаса и още с оловна ограда.

565 Води напряко през лозето само едничка пътека,

гдето минават носачите, щом гроздобер се започне.

А пък девойки и юноши с радостно чувство в сърцата

носят във плетени кошници меденосладки гроздове.

Там сред кръга на младежите момък със цитра звънлива

570 свири игриво и пее със глас благозвучен и нежен

хубава Линова^[224] песен. Те дружно потрепват с нозете,

следват го с песен и викот и скачат във такт хороводен.

Също създаде и стадо — безчет правороги говеда.

Кравите ловко извая от злато и светло олово,

575 как се отправят с мучене от своите обори на паша

чак до реката шумлива из блатни лъки със тръстика.

Четири златни пастири сподирят голямото стадо,

кучета девет ги следват отблизо с нозе бързогонни.

Там посред първите крави внезапно два лъва свирепи

580 бик грабват, който реве страховито, догдето го влачат.

Всички пастири и псета веднага ги погват със ярост,

двата пък лъва, раздрали дебелата бикова кожа,

цялата вътрешност гълтат, лочат му черните кърви.

Всуе ги гонят мъжете, насъсквайки бързите псета:

585 те пък не хапят, назад се отдръпват от тези два звяра,

спират наблизо, залайват, готови отново да бягат.

Куцият майстор направи една долина необятна

с пасбище китно и злачно, а в него овце белорунни,

също кошари, покрити овчарски колиби и навес.

590 После прочутият Хефест хоро изрисува на щита,

както хорото, което в обширния Кносос издяла

нявга Дедал за мома Ариадна със прелестни плитки.

Стройни момци и девойки, откупвани скъпо с добитък,^[225]

кръшно играят, с ръце заловени за нежните китки.

595 С тънки була са момите, момците пък носят хитони,

дивно тъкани и бляскащи още със капки елейни.^[226]

Кичат богато венци пъстроцветни главите момински,

носят момците на хълбок меч златен със сребърен ремък.

Пъргаво ту се затичват с умели нозе във хорото,

600 както приседнал грънчар колелото със длани

ловко опитва дали завъртяно добре ще се движи;

ту пък във гъвки редици се спущат едни срещу други.

Радостно гледат мнозина събрани хорото им вито,

а сред играчите пее и сам си приглася на цитра

605 богоподобен певец. А двамина изкусни скачачи,^[227]

щом той запее, и те се завъртват чевръсто в средата.

Майсторът изобрази Океана със сила безкрайна

в крайния кръг върху щита, грижливо и крепко направен.

След като бе изработил той щита огромен и плътен,

610 почна тогава и броня, по-ярка от огън разпален.

Шлем му приготви, прилягащ покрай слепоочника точно

тежък, красиво изпъстрен: прибави му гребен от злато.

Той наколенници после изчука от ковко олово.

Щом като всички доспехи завърши прочутият майстор,

615 вдигна ги и ги постави пред майката на Еакида.

Тя с бързина на сокол отлетя от Олимп белоснежен,

носейки тези блестящи доспехи, подарък от Хефест.