Блага Димитрова (автор и преводач)

Произведения

Роман

Сваляне на всички:

Поема

Сваляне на всички:

Поезия

Биография

По-долу е показана статията за Блага Димитрова от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Блага Димитрова
българска писателка и политик
Родена
Починала
2 май 2003 г. (81 г.)
ПогребанаЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учила вСофийски университет
Литература
Периодот 1938 г.
Жанровепоезия, роман
НаградиОрден „Стара планина“
Димитровска награда
Христо Г. Данов
Политика
ПартияСДС (от 1992 г.)
1-ви вицепрезидент на България
22 януари 1992 – 6 юли 1993
Народен представител в:
XXXVI НС   
Семейство
СъпругЙордан Василев
ДецаХанна Хоанг Димитрова

Уебсайт

Блага Николова Димитрова е българска писателка, поетеса, литературна критичка и политик от Съюза на демократичните сили (СДС).

Родена през 1922 година в Бяла Слатина, тя завършва славянска филология в Софийския университет и защитава дисертация в Москва, след което работи като редакторка и преводачка. Публикува поредица от стихосбирки и няколко романа. Два от тях – „Отклонение“ (1967) и „Лавина“ (1971) – са филмирани, а „Лице“ (1981) е забранен от цензурата на тоталитарния комунистически режим. В края на 80-те години на XX век се включва във възникващите по това време опозиционни групи, а след падането на режима – в СДС. През 1992 година става първият пряко избран вицепрезидент на България в екип с Желю Желев, но през 1993 година влиза в конфликт с него и напуска поста.

Биография

Блага Николова Димитрова е родена на 2 януари 1922 г. в Бяла Слатина, област Враца, в семейство на майка учителка и баща юрист[1]. Израства в Търново. През 1941 г. завършва класическа гимназия в София, а през 1945 г. – славянска филология в Софийския университет. През 1951 г. защитава дисертация на тема „Маяковски и българската поезия“ в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Дълго време се занимава с редакторска, преводаческа и обществена дейност.

Умира на 2 май 2003 г. след тежък инсулт.

Творчество

Блага Димитрова започва да пише още като ученичка (Класическа гимназия, София). За пръв път публикува в сп. „Българска реч“, год. 13 (1939 г.), май-юни, кн. 8 – 9, две стихотворения. Литературните ѝ интереси я подтикват да запише славянска филология в СУ, а по-късно докторантура в Литературния институт „Максим Горки“. За първото си романово произведение Блага Димитрова черпи впечатления от строежите в Родопите, където тя отива, след като осем години работи като редактор в списание „Септември“ (1950 – 1958). Романът „Пътуване към себе си“ се нарежда сред най-добрите ѝ творби, наред с „Отклонение“, „Страшният съд“, „Лавина“ и забранения по време на тоталитарния режим роман „Лице“. През 1987 г. участва в създаването на „Литературно-художествен кръг – 39-те". Между 1987 и 1989 г. ѝ е забранено публикуване на творбите, заради дисидентските ѝ възгледи и дейности.

За дейността си като писател Димитрова получава множество български и международни литературни награди и отличия, включително Хердерова награда и орден „Стара планина“ – първа степен. Романът ѝ „Лавина“ е филмиран през 1981 г., а през 1991 г. името на Блага Димитрова е официално въведено в американската енциклопедия на трансконтиненталните писателки и поетеси Encyclopedia of Continental Women Writers, редом до други две българки – Ваня Петкова и Елисавета Багряна.

През 2003 г. е издаден 1 том от нейните събрани съчинения. Изданието включва общо 22 тома.

Участие в политиката

През 1988 г. Блага Димитрова е сред основателите на неправителствените организации Комитет за екологична защита на Русе и Клуб за подкрепа на гласността и преустройството. По-късно участва в ръководството на Федерация на клубовете за демокрация в Съюза на демократичните сили (СДС).

Народен представител

През 1991 г. става народен представител в XXXVI обикновено народно събрание от парламентарната група на СДС.

Вицепрезидент

На Президентските и вицепрезидентски избори през 1992 г. е избрана за вицепрезидент, но същата година напуска поста, поради несъгласия с президента Желю Желев след т.нар. „Боянски ливади“.

Семейство

Блага Димитрова е омъжена за Йордан Василев.[2] През 1967 г., по време на войната във Виетнам „осиновява“ Ха Тху Хоанг (бълг. име Ханна Хоанг Димитрова) от Хайфон, Виетнам. До 6-годишна възраст Ха живее евакуирана на село с брат си и със сестра си. При молбата на Блага Димитрова да осинови малката Ха, майка ѝ се съгласява да я даде, за да я спаси от бомбите. До законно попечителство не се стига – Йордан и Блага ѝ казват да ги приема като леля и чичо. Но българите я наричат „дъщерята на Блага“. Блага Димитрова няма друго дете.

Памет

На Блага Димитрова е наречена улица в квартал „Подуене“ в София (Карта).

Библиография

  • „Стихове за вожда“ (1950, стихове)
  • „Лиляна“ (1959, поема)
  • „До утре“ (1959, стихове)
  • „Светът в шепа“ (1962, стихове)
  • „Обратно време“ (1965, стихове)
  • „Пътуване към себе си“ (1965, роман)
  • „Осъдени на любов“ (1967, стихове)
  • „Отклонение“ (1967, роман)
  • „Мигове“ (1968, стихове)
  • „Страшния съд“ (1969, роман)
  • „Лавина“ (1971, роман)
  • „Подземно небе“ (1972, роман-пътепис)
  • „Как“ (1974, стихове)
  • „Младостта на Багряна и нейните спътници“ (1975; в съавторство с Йордан Василев)[3]
  • „Дни черни и бели. Елисавета Багряна – наблюдения и разговори“ (1975, в съавторство с Йордан Василев)
  • „Гонг“ (1976, стихове)
  • „Глухарчето“ (1996, роман)
  • „Пространства“ (1980, стихове)
  • „Лице“ (1981, роман)
  • „Лабиринт“ (1987, стихове)
  • „Между“ (1990, стихове)
  • „Нощен дневник“ (1992, стихове)
  • „Отсам и отвъд. Силуети на приятели“ (1992)
  • „Знаци по снега“ (1992)
  • „Урания“ (1993, роман)
  • „Белези“ (1937 – 1997, стихове) (т. 1, 1997; т. 2, 1997)
  • „Нощна лампа сред бял ден“, 1999; ISBN 978-954-492-141-5
  • „Времена“, 2000; ISBN 978-954-439-659-6
  • „Събрани творби“
  • „Глас“ (2004)

Филмография

Бележки

  1. Л. Шумарова, „Спомен за Блага Димитрова“, Акценти от радиопредаванията на Bulgarianvoice, 11 май 2003 г.
  2. Йордан Василев, „Гроб ни събра и гроб ни раздели“ Архив на оригинала от 2015-12-27 в Wayback Machine., в. „Новинар“, 5 август 2010 г.
  3. Белчева, Евелина. Ударихме ѝ брадвата! Случаят с книгата на Багряна в дневниците на Петър Динеков и Борис Делчев. // брой № 1 (242). Електронно списание LiterNet, 16.01.2020. Посетен на 20.11.2022.

Източници

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за