Омир
Илиада (5)

Пета песен
Подвизите на Диомед

Вдъхна тогава Атина Палада на цар Диомеда

сила голяма и смелост да бъде все пръв между всички

храбри аргийци и сам да спечели най-хубава слава.

Тя му запали край шлема и щита сияние вечно,

5 наподобило звездата,^[45] която най-ярка наесен

между звездите сияе, окъпана вдън океана.

С блясък такъв озарила главата му и раменете,

тя сред войските го тласна, где боят кипеше най-бурно.

Имаше между троянците някой си Дарес, имотен,

10 жрец непорочен на Хефест, баща на двамина герои:

братя Фегей и Идей, във различните битки изкусни.

Двамата сина на Дарес нападнаха цар Диомеда,

двамата със колесница, той прав на земята стоеше.

Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени,

15 първо Фегей със замах дългосенното копие метна.

Острото копие мина над рамото на Диомеда,

без да улучи героя. След туй Диомед се прицели.

Своето копие медно не хвърли напразно с десница:

право в гръдта го умери и от колесницата смъкна.

20 Слезе Идей и остави назад колесницата дивна,

но не можа да изтича в защита на брат си погубен.

Нямаше също и сам да избяга от черната гибел,

но го измъкна бог Хефест, покри го с мъгла непрогледна,

за да не бъде съсипан напълно нещастният Дарес.

25 Храбрият цар Диомед им разпрегна конете веднага,

заповед даде на своите да ги откарат във стана.

А пък троянци, когато видяха децата на Дарес:

първия бягащ, а втория при колесницата мъртъв,

всички се духом смутиха. Но в миг светлоока Атина

30 хвана ръката на буйния Арес и тъй му продума:

„Арес убиец, със кърви оцапан, стени разрушаващ!

Няма ли ний да оставим троянци сами и ахейци

с бой да решават кого промислителят Зевс ще прослави?

Нека отстъпим и нека отбегнем гнева на Кронида!“

35 Каза така и изведе от битката буйния Арес,

па го принуди да седне на стръмния бряг на Скамандър.

Лесно данайци обърнаха в бягство троянци и всеки

вожд порази неприятел. Пръв мощният цар Агамемнон

от колесницата смъкна цар Одий, водач хелизонски.

40 С копие той го удари в гърба помежду раменете,

то през гръдта му излезе, тъй както бе хукнал да бяга.

Просна се Одий, доспехите звъннаха гръмко на него.

Идоменей пък уби меониеца Феста, син Боров,

който тук беше пристигнал с войските от плодната Тарна.

45 Славният Идоменей го прониза със копие дълго

в дясното рамо, когато се качваше Фест в колесница;

от колесницата рухна и страшният мрак го обгърна.

Взеха му всички доспехи слугите на Идоменея.

Цар Менелай пък погуби със своето копие остро

50 вожда Скамандрий, потомък на Строфий, ловец ненадминат:

бе го научила много отдавна сама Артемида

всички животни, в гората отхранвани, с лък да уцелва.

Ала сега Артемида ловджийка не бе му полезна,

нито стрелбата му точна, с която той беше известен.

55 Славният с копие син на Атрей, Менелай гръмогласен,

ядно напред го подгони, в гърба помежду раменете

с копие той го промуши и то през гръдта му излезе.

Ничком се просна Скамандрий, доспехите звъннаха силно.

Вожд Мерион умъртви пък Ферекла, потомък на Хармон,

60 който с ръцете си правеше всякакви вещи изкусни,

че го обичаше много богиня Атина Палада;

той построи злополучните кораби вити на Парис,

зло причинили на него и мъка на всички троянци,

тъй като никак не знаеше волята на боговете.^[46]

65 Щом Мерион във полето подгони и стигна Ферекла,

с яд го прободе отдясно в бедрото и мигом премина

острият връх под костта пряко таза направо в мехура.

С вик на колени се смъкна Ферекъл, смъртта го забули.

Мегес погуби Педея, потомък на цар Антенора,

70 син незаконен, когото отгледа грижлива Теана

редом със своите рожби, угаждайки тъй на мъжа си.

Мегес Филеев, прочутият копиеборец, го погна,

с острото копие в миг по главата в тила го удари.

То му езика подряза и спря между белите зъби.

75 Падна Педей и със зъби студеното копие стисна.

Вожд Еврипил Евемонов срази Хипсенора божествен,

чедо на Долопиона безстрашен и жрец на Скамандър,

който подобен на бог Олимпиец бе тачен от всички.

Вожд Еврипил, Евемонов потомък, се спусна към него.

80 Както се беше затичал, улучи го в дясното рамо,

с меча си остър веднага отсече ръката му тежка.

Цялата в кърви облята, десницата падна в полето.

Алена смърт и всесилна съдба му затвори очите.

Тъй се измъчваха дълго водачите в лютата битка.

85 Трудно човек би узнал Диомед със кои се сражава:

битка с троянци ли води или със самите ахейци.

Той по полето се носеше както река пълноводна,

дето могъщо и буйно събаря преградите здрави.

Нито я бентове спират във нейния яростен устрем,

90 нито огради в нивята цветущи назад я задържат,

щом е веднъж придошла от проливния дъжд на Кронида.

Колко прекрасни дела на човека изчезват под нея!

Тъй и троянски редици погинаха от Диомеда:

не устояха пред него, макар и да бяха тъй много.

95 Пандар, блестящият син Ликаонов, когато го зърна

как из полето пред себе си гони редиците гъсти,

тутакси той си насочи извития лък в Диомеда.

Както нападаше, в миг го умери във дясното рамо,

в медната броня: стрелата опасна през нея премина;

100 плешката мощна прониза, а бронята с кръв се опръска.

Светлият син Ликаонов тогава високо извика:

„Смело нападайте, храбри троянци, гонци на конете!

Вече ранен е най-знатен ахеец и аз се надявам:

той ще се бори не дълго с мойта стрела смъртоносна,

105 щом Аполон ме изпрати да дойда от Ликия тука.“

Тъй се похвали, но с тая стрела не уби Диомеда,

който отстъпи към свойте коне с колесницата крепка,

спря се и тъй заговори на Стенел, сина Капанеев:

„Стенеле мили, скочи напусни колесницата бойна,

110 за да извадиш стрелата жестока от моето рамо.“

От колесницата Стенел се смъкна в прахта на земята,

спря се до него, стрелата измъкна от дясното рамо.

Бликна веднага червената кръв изпод яката броня.

А Диомед гръмогласен тогава така се помоли:

115 „Чуй ме ти, дъще всесилна на егидодържеца Зевса!

Ако на мене и татко ми нявга помощница беше

в лютите битки, сега ми помагай отново, Атино!

Дай да настигна със копие и да убия героя,

който ме първи улучи и много се хвали, че няма

120 дълго да гледам лъчистия блясък на ясното слънце.“

Тъй се помоли, Атина Палада послуша молбата;

тялото леко му стори, нозете, ръцете — чевръсти.

Близо до него застана и думи крилати му каза:

„Смело напред, Диомеде, във бой със троянците тръгвай!

125 В твойте гърди аз изпратих безстрашния дух на баща ти,

точно какъвто е имал героят Тидей щитоборец.

Мракът, преди непрогледен, ти махнах сама от очите^[47]

да разпознаваш добре боговете и смъртните хора.

Ако ли някой безсмъртен пристигне да те изкушава,

130 с никого от боговете всевечни недей се сражава,

но ако влезе във бой Афродита, на Зевс дъщерята,

ти нарани я без милост със твоето копие остро.“

Щом му заръча това, светлоока Атина си тръгна,

а Диомед се отправи веднага сред първите в боя.

135 Той и по-рано желаеше в битка да влезе с троянци,

ала сега бе обхванат от трижди по-гибелна ярост.

Както лъв, който в полето напада овце гъсторунни,

дръзко в кошарата скача, но леко ранен от овчаря,

дваж по-разпален се хвърля; овчарят побягва в заслона,

140 вече забравил овцете, и те изоставени тичат,

но издушени наскоро, една се до друга търкалят,

после лъвът разлютен през оградата ловко прескача;

тъй разярен и могъщ Диомед сред троянци се втурна.

Там той уби Астиной и Хипейрон, водач на войските;

145 първия точно срази над гърдите със копие медно,

втория в силната ключица с меча огромен удари:

рамото падна от едрия гръб и от яката шия.

Той го остави и после свали Полиид и Абанта,

рожби на Евридамант, остарелия съногадател.

150 Техните сънища старецът не разтълкува тогава —

цар Диомед ги уби и им смъкна доспехите светли.

Сетне се спусна към Ксанта и Тоона, рожби на Феноп,

млади и двамата още. А Феноп, измъчван от старост,

нямаше други момчета имота си да им остави.

155 Щом Диомед ги погуби, душата им мила изтръгна,

вопли и скръб безутешна остави на техния татко,

тъй като те се не върнаха живи от боя при него;

взеха в наследство имота на Феноп далечни роднини.

С устрем нападна тогава и двама Приамови сина:

160 Хромия и Ехемона — в една колесница те бяха.

Както лъв стадо говеда връхлита сред място гористо,

счупва врата на юница или пък на крава гоена,

тъй Диомед ги принуди насила да слязат за гибел

от колесницата здрава и сне им доспехите пъстри.

165 Даде на свои другари конете оттам да откарат.

Щом го съгледа Еней, че коси редовете троянски,

бързо във боя се втурна сред множество копия остри,

търсейки богоподобния Пандар дано да открие.

Смелия син Ликаонов, герой безупречен, намери,

170 спря се наблизо до него и тези му думи продума:

„Пандаре, где ти е лъкът и где са стрелите крилати —

твоята слава, която теб никой герой не оспорва?

Никой във Ликия днес не се смята по-храбър от тебе.

Ти помоли се на Зевса и пращай стрелата си в тоя,

175 който надвива и много злини на троянците стори,

че на мнозина прочути водачи сломи коленете.

Само дано не е някакъв бог, разлютен на троянци,

гневен за жертви свещени: че божият гняв е опасен.“

Славният син Ликаонов тогава така му отвърна:

180 „Драги Енее, съветнико на меднобронни троянци!

Той ми напомня по всичко юначния син на Тидея,

както му гледам аз шлема заострен и с четири върха,

пък и конете. Не зная дали не е някой безсмъртен.

Ако е храбрият син на Тидея, тъй както допускам,

185 сам да беснее без помощ на бог той не може. Безсмъртен

близо до него стои, раменете си скрил във мъглата,

той отклони и стрелата ми остра от вожд Диомеда.

Хвърлих я точно във него, улучих го в дясното рамо,

бързо стрелата премина направо през крепката броня.

190 Аз се надявах, че вече го пращам в подземното царство,

ала не съм го погубил: бог някой на нас е разсърден.

Нямам аз тука коне с колесница, в която да скоча,

а единадесет има във къщи добри колесници,

хубави, скоро направени, целите плътно покрити.

195 Има до всяка една колесница два коня впрегатни,

хранени твърде обилно със бял ечемик и пшеница.

Копиеборецът стар, Ликаон, във дома си разкошен

мъдри съвети ми даде за боя, когато потеглих.

Той ми поръчваше винаги от колесницата пъстра

200 да ръководя войските троянски в свирепите битки.

Аз не послушах баща си, а щеше полезно да бъде.

Жал за конете ми стана, от зоб да не бъдат лишени,

ако попаднем в засада, че те до насита се хранят.

Тъй си оставих конете, пешком съм пристигнал при Троя.

205 Имах надежда във лъка, но той се оказва безсилен.

Вече аз стрелях със него във двама най-смели ахейци:

в цар Диомеда и в цар Менелая, улучих ги точно,

кръв им потече, но само ги още по-люто разсърдих.

С лоша поличба свалих си извития лък от пирона

210 в оня ден, в който поведох троянци към Троя любима,

носейки помощ и радост на богоподобния Хектор.

Щом се завърна в дома си и пак със очите си видя

мойта родина, съпругата мила и нашата къща,

нека герой чуждоземец главата ми в миг да отреже,

215 този лък ако не счупя със свойте ръце и не хвърля

в буйния огън, защото напразно ме той придружава!“

В отговор тъй му продума Еней, предводител троянски:

„Не говори! И за в бъдеще той все такъв ще остане,

ако и двамата ние с коне в колесница не тръгнем

220 този човек да нападнем отблизо с оръжие тежко.

Качвай се с мен в колесницата, за да научиш веднага

колко са ловки конете на Троса; познават полето,

всякога вихром се носят, когато преследват и бягат.

Те ще ни върнат в града, ако Зевс олимпийски внезапно

225 слава изпрати отново на вожд Диомеда Тидеев.

Хайде, вземи незабавно юздите блестящи и бича!

Прав в колесницата аз ще стоя с Диомед да се бия,

или пък ти го пресрещай, а аз ще насочвам конете.“

Славният син Ликаонов така на Енея отвърна:

230 „Дръж ти юздите на двата си коня, Енее Анхизов!

По-бързо те ще препускат, когато познават коларя:

ако случайно побегнем от вожд Диомеда Тидеев,

да не запрат ужасени, сами да не искат тогава

да ни изкарат от боя, понеже гласа ти не чуват.

235 Яростно пръв ще нападне синът на Тидея юначен,

нас ще убие, конете ти еднокопитни ще вземе.

Карай сам свойте коне, в колесницата впрегнати двата,

с моето копие аз ще пресрещна героя връхлитащ.“

Тъй си говореха двамата във колесницата пъстра;

240 към Диомеда подшибнаха с устрем конете си бързи.

Щом ги съгледа блестящият Стенел, синът Капанеев,

тутакси думи крилати на цар Диомеда продума:

„Чуй, Диомеде Тидеев, от мене горещо обичан!

Виждам аз двама мъже, устремени във бой срещу тебе.

245 Сила те имат огромна. Единият стреля отлично —

Пандар се казва и с гордост се смята за син Ликаонов,

другият пък се нарича Еней и се хвали надменно,

че е роден от Анхиза безстрашен и от Афродита.

Нека сега с колесницата малко отстъпим и дръзко

250 пръв не нападай във боя, живота си да не погубиш!“

Гневно погледна към него герой Диомед и отвърна:

„Не говори ми за бягство, че нито ти мен ще предумаш,

нито е в мойта природа с измъкване да се сражавам,

ни да се крия уплашен: цветуща е моята сила.

255 Аз с колесница не искам — пешком ще налитам направо.

Мъдра Атина Палада не дава от страх да треперя.

Няма конете им буйни назад да се върнат от боя

даже да може от двамата някой сега да избяга.

Но ще ти кажа и друго, което добре да запомниш:

260 ако премъдра Атина ми прати великата слава

двамата тук да убия, запри ти конете веднага,

след като вържеш юздите добре за перилата здрави,

без да забравиш да вземеш конете на вожда Енея,

да ги откараш оттука при медноколенни ахейци.

265 Те са от тая порода, която Кронид гръмовержец

даде на Троса в отплата за младия син Ганимеда.

Няма по-дивни коне под зората и ясното слънце.

Царят известен Анхиз бе получил от тази порода,

скришом от Лаомедонта, довеждайки свойте кобили.

270 Тъй се родиха шест хубави коня в дома на Анхиза;

четири той задържа и богато ги храни на ясли,

другите два подари на Енея, та ужас да всяват.

Ако ги вземем във плен, ще спечелим най-хубава слава.“

Тъй си говореха цар Диомед и другарят му Стенел,

275 а враговете им близо дойдоха с конете си бързи.

Пръв на Титида продума блестящият син Ликаонов:

„Сине мъжествен и страшен на знатния воин Тидея!

С острата люта стрела не можах да ти грабна живота,

но ще опитам със копие тежко дали ще улуча.“

280 Каза, замахна и в миг дългосенното копие хвърли.

Право умери сина на Тидея във щита му кръгъл.

Медното копие мина през щита и бронята стигна.

Славният син Ликаонов тогава високо му викна:

„Ти си опасно ранен в слабините и дълго не можеш

285 тъй да понасяш; и вече ми даде победната слава!“

Без да се плаши, могъщият вожд Диомед му отвърна:

„Сбърка ти, в мен не уцели! Аз мисля, че двамата вие

битката няма да спрете, без някой от вас да загине

и да насити със своята кръв ненаситния Арес.“

290 Каза и копие метна, Атина го в Пандар насочи

точно в носа до окото; през белите зъби то мина.

Твърдата мед му преряза дълбоко езика от корен,

острият връх пък излезе от долната част на брадата.

Пандар със шум се събори, доспехите звъннаха с него,

295 лъскави, ярки; конете от уплах встрани полетяха.

Тутакси там му изхвръкна душата и мъжката сила.

Скокна Еней на земята със щит и със копие дълго,

в страх да не би да измъкнат ахейците мъртвото тяло.

Силен, подобен на лъв, обикаляше той покрай него,

300 своето копие, щита си кръгъл пред Пандар държеше,

викайки страшно, готов да убие от ярост човека,

който излезе насреща. Синът на Тидея надигна

камък огромен и тежък — двамина от днешните хора

него не биха понесли, а той го самичък захвърли.

305 Силно Енея удари във таза, където бедрото

леко се движи във ямка — наричат я хората чашка.

Чашката зле му премаза и две сухожилия скъса.

Камъкът, остър и ръбест, обели му нежната кожа.

Падна Еней на колене, подпря се с ръка на земята.

310 Мрак непрогледен и черен покри му веднага очите.

Царят мъжествен Еней би загинал тогава безславно,

ако не бе го видяла сама Афродита Киприда,

негова майка, родила го тук от пастира Анхиза.

Тя над любимото чедо ръцете си бели протегна,

315 чудните дипли на светлия пеплос пред него разгъна,

срещу стрелите защита, та мъж бързоконен данаец

да не улучи Енея и да му не вземе душата.

Тъй Афродита изнесе сина си обичан от боя.

Стенел, синът Капанеев, не беше забравил съвета,

320 който получи наскоро от вожд Диомед гръмогласен.

Своите еднокопитни коне настрана той отведе,

след като върза юздите добре за перилата вити,

тръгна да вземе конете Енееви хубавогриви

да ги изтегли от боя при медноколенни ахейци.

325 Даде ги на Деипила, любимия, предан приятел,

тачен най-много сред всички другари за верните чувства,

за да откара конете при витите кораби гладки.

Сам в колесницата скочи и хвана юздите блестящи,

Стенел насочи конете назад към сина на Тидея.

330 Там Диомед бе подгонил Киприда със копие медно,

знаейки, че е безсилна богиня и няма дял равен

с тези богини, които предвождат герои във битки —

нито Атина е тя, нито пък Енио градоломна.

Вред я преследва сред гъсти редици и щом я настигна,

335 славният син на Тидея се втурна направо към нея,

своето копие хвърли, рани я във бялата китка.

В първия миг острието разкъса й дивния пеплос,

който самите харити за нея приготвиха сръчно,

стигна до китката, водната кръв на богиня потече —

340 влага,^[48] която се движи из жилите на боговете,

тъй като жито не вкусват и вино искрящо не пият.

Ето защо са безкръвни и прозвище носят безсмъртни.

Горко проплака Киприда, изпусна сина си да рухне.

Феб Аполон го измъкна с ръце и покри го във облак

345 черен, та никой от смелите и бързоконни данайци

с копие да го не мушне, душата му да не отнеме.

А гръмогласният син на Тидея високо й викна:

„Дъще на Зевса всесилен, излез от свирепата битка!

Мигар на теб ти не стига, че слаби жени прелъстяваш?

350 Влезеш ли в боя отново, то аз съм напълно уверен:

после от ужас ще тръпнеш, щом само дочуеш за битка.“

Тъй каза. Много смутена тя тръгна и страдаше страшно.

А бързонога Ирида я хвана и дръпна от боя.

Болка Киприда обзе, потъмня й красивата кожа.

355 После наляво от боя намери жестокия Арес,

седнал във облак със своето копие, с двата си коня.

Падна сама на колени и брат си горещо помоли;

искаше двата му пъргави коня с начелници златни:^[49]

„Мили ми брате, сега помогни ми и дай си конете,

360 за да отида в Олимп белоснежен, с дворци за безсмъртни.

Страдам от прясната рана, която ми смъртен нанесе:

вожд Диомед би воювал сега и със татко ни Зевса.“

Тъй каза. Арес й даде конете с начелници златни.

Във колесницата влезе Киприда със мъка в душата.

365 С нея се качи Ирида, юздите в ръцете си грабна,

с бича подкара конете и те полетяха със радост.

Стигнаха скоро Олимп белоснежен, с дворци за безсмъртни.

Вихренобърза Ирида запря незабавно конете,

сръчно и двата разпрегна, амброзиев зоб им постави.

370 Падна Киприда в нозете на своята майка Диона.^[50]

Взе дъщеря си сърдечно Диона във свойте прегръдки,

нежно с ръка я погали и думи такива й каза:

„Кой от безсмъртните, свидно ми чедо, така те удари,

сякаш открито сама си направила зло непростимо?“

375 В миг Афродита с усмивка пленителна тъй отговори:

„Дръзкият син на Тидея нанесе ми рана в ръката,

тъй като исках от боя сама да измъкна Енея,

моето чедо, което обичам най-много от всички.

Вече троянци не влизат във лютата битка с ахейци,

380 ала данайците днеска се бият свирепо с безсмъртни.“

Дивната между богини Диона така й отвърна:

„Дъще! Макар наскърбена, бъди търпелива, понасяй!

Ние, мнозина безсмъртни, сме страдали доста от смъртни,

тъй като ние самите беди си нанасяме често.

385 Страда и Арес, когато могъщият От с Ефиалта,

рожбите на Алоей, го завързаха с яки окови.

Цели тринадесет месеца беше във медна тъмница.

Щеше дори да загине на бой ненаситният Арес,

ако прекрасната мащеха тяхна, сама Ерибея,

390 Хермес не бе известила и с хитрост отвлече той Арес,

вече до крайност измъчен от тежки, огромни окови.

Страда и Хера, когато Херакъл, син Амфитрионов,^[51]

бе я ранил със тризъба стрела във гърдите отдясно.

Болка едва поносима търпеше богинята Хера.

395 Страда и едрият Хадес от люта стрела бързолетна.

Същият смъртен, потомък на Зевса, със яд го удари

долу сред мъртви^[52] при портите и го наказа със болки.

Тръгна си той към двореца на Зевс на Олимп белоснежен,

толкова зле изтерзан, във сърцето пронизван от болки:

400 в рамото беше забита стрелата и мъчеше бога.

Ала Пеан му поръси с премахващи болка лекарства

раната и изцери го, понеже безсмъртен е Хадес.

Дързък, престъпен е, който злини не престава да върши,

стреляйки с лък в боговете, които Олимп обитават.

405 Хубавоока Атина Тидей срещу тебе изпрати.

Глупав! Синът на Тидея не знае в духа си надменен,

че кратколетен е смъртният, който с безсмъртни се бори.

Няма дома да се върне, спасен от неравната битка,

няма децата му никога «татенце» да го наричат.

410 Ето защо и синът на Тидея, макар да е силен,

нека не смята, че няма по-храбър от тебе да срещне,

че дъщерята Адрастова, гордата Егалиея,

вярна съпруга на цар Диомеда конеукротител,

няма да буди с ридания своите мили слугини,

415 скръбна за своя законен съпруг, най-юначен ахеец.“

Каза Диона, с ръце й избърса кръвта от ръката,

китката в миг оздравя и преминаха лютите болки.

Щом като всичко Атина Палада и Хера видяха,

с думи обидни започнаха Зевса Кронида да дразнят.

420 Тъй совоока богиня Атина със жлъч заговори:

„Татко мой Зевсе, дали ще се сърдиш, че нещо ще кажа?

Ето Киприда примами и някоя друга ахейка

да я последва в града на троянци, които обикна.

Милвайки нежно красивата и дългопола ахейка,

425 тя си одраска ръката във нейната златна карфица.“

Каза. Засмя се бащата на хората и боговете,

мигом повика при себе си златна Киприда и рече:

„Дъще, военните грижи не са отредени за тебе!

Ти се отдавай усърдно на брачни дела и любовни.

430 Нека Атина и бързият Арес се грижат за битки.“

Докато тъй си говореха двамата — Зевс и Киприда,

цар Диомед гръмогласен нападна Енея Анхизов,

ако и вече да знаеше, че Аполон го закриля.

Нямаше никакъв страх и от бога: връхлиташе често,

435 за да убие Енея, доспехите славни да вземе.

Три пъти дръзко нападна, заплашвайки да го погуби,

три пъти бог Аполон му разтърсваше щита излъскан.

Щом за четвърти път той се нахвърли, подобен на демон,

Феб Аполон далнострелец страхотно му викна веднага:

440 „Сине Тидеев, разумен бъди, отстъпи и не искай

сам с боговете наравно да бъдеш, че никога няма

хората със боговете безсмъртни еднакви да станат.“

Каза така и синът на Тидея назад се отдръпна,

за да избяга от гневния бог Аполон далномерец.

445 Феб Аполон надалече от боя изнесе Енея

и във Пергам го положи, където е храмът му древен.

Хубавостреляща с лък Артемида и Лета във храма

скритом лекуваха с грижа и почит Енея Анхизов.

Бог Аполон, сребролъкият, призрак измамлив създаде,

450 сходен напълно с Енея, със същите бойни доспехи.

Около призрака сбрани, троянци с ахейци взаимно

върху гърдите си в боя разсичаха волските кожи —

щитове кръгли, големи и щитове леки, крилати.

Феб Аполон заговори тогава на буйния Арес:

455 „Арес убиец, във кърви оцапан, стени разрушаващ!

Няма ли този човек, Диомед, да прогониш от боя,

който сега и със татко ни Зевса би дръзко воювал?

Първо рани Афродита във нейната прелестна китка,

после, подобен на демон, и мене самия нападна.“

460 Каза така Аполон и в Пергамската крепост остана.

Злобният Арес подбуждаше вече войските троянски,

в образа на Акаманта, най-бързия вожд на тракийци.

Той призова на Приам синовете, потомци на Зевса:

„Вие, чедата на царя Приама, потомък на Зевса!

465 Още ли тези ахейци войските ви тук ще избиват?

Или ще чакате битка да почнат пред вашите порти?

Ето, ранен е героят, почитан наравно със Хектор —

воин Еней богоравен, синът на Анхиза мъжествен.

Нека спасим от кипежа на боя другаря си знатен!“

470 Тъй рече. Сила и смелост разпали у всеки троянец.

А Сарпедон заговори със думи обидни на Хектор:

„Хекторе, твоята храброст прочута къде се изгуби?

Казваше, че ще запазиш града без войска и без помощ,

само със твоите зетьове, с твоите братя рождени.

475 Никого тука от тях аз не мога сега да съгледам.

Те се страхуват подобно на псета от лъв ненаситен.

Ние дойдохме съюзници, всички оставаме в боя.

Също и аз съм пристигнал съюзник от много далеко:

чак от далечния Ксант пълноводен и Ликия родна.

480 Там си оставих любима съпруга и мъничка рожба,

също и много богатства, желани от бедните хора.

Все пак аз лично подтиквам ликийци и искам самичък

в битка да вляза с героя, а тука имот не владея,

който ахейци да грабнат или да откарат във къщи.

485 Ти пък бездеен оставаш и другите в бой не подканяш

да се сражават юнашки и свойте съпруги да бранят.

Паднали в мрежа опасна, която най-здраво улавя,

жертва и плячка дано да не станете на враговете!

После те лесно ще сринат и вашия град многолюден.

490 Трябва за всичко това да се грижиш и денем и нощем,

трябва да молиш неспирно прочути съюзни водачи

пак да воюват и срамните укори тъй да отбият.“

Каза така Сарпедон и захапа сърцето на Хектор.

Тутакси Хектор с доспехите от колесницата скочи.

495 Махащ две копия остри, обхождайки вредом войските,

той ги зовеше на бой и разпалваше яростна битка.

Те се обърнаха бързо, с лице към ахейците спряха.

Всички аргийци останаха и не отстъпиха в бягство.

Вятърът както отнася свещената плява в хармана,

500 гдето вършачи я веят, когато и златна Деметра

зърно от плява отделя при духнали вихри желани;

всички околни места, дървеса и треви побеляват;

тъй и ахейците станаха бели от прашния облак,

който с нозете си вдигнаха чак до небето конете,

505 щом се понесоха в боя обратно със свойте колари.

Всички троянци започнаха битка със устремна сила.

Бурният Арес покри ги с мъгла, подпомогна троянци,

тичайки вредом по волята на Аполон златомечест,

който поръча на Арес да върне духа на троянци,

510 тъй като беше видял, че Атина си вече отива,

мъдра помощница в тежките битки за всички данайци.

Сам Аполон изпроводи Енея от храма си пищен,

вдъхнал геройство в гърдите на вожда прочут на войската.

Скоро Еней се яви между свойте обични другари.

515 Радостни те го видяха, че бодър и читав си идва,

пълен със сила, но никой за нищо не го и попита,

тъй като почваше новата битка, която скроиха

Феб Аполон, и убиецът Арес, и злата Ерида.

Двамата славни Аякси и цар Одисей с Диомеда

520 в боя подтикваха свойте данайци, макар че войските

нямаха страх от троянската сила и вражия натиск,

ала стояха недвижни, подобни на облаци тъмни,

пръснати над планините от Зевса във време спокойно —

тихи, догдето почива мощта на Борей и на други

525 вихри могъщи, които, щом почнат да веят, разпръсват

черните облаци вредом със своето духане шумно.

Тъй неподвижни данайци очакваха смело троянци.

Цар Агамемнон обходи войската с такива съвети:

„Мили другари, бъдете мъже със сърца на герои!

530 В страшните битки един се пред други срамувайте вие!

Който войник се срамува, по-често във бой се спасява,

който от битката бяга, изгубва защита и слава.“

Каза и копие хвърли, улучи храбреца известен,

Деикоонта Пергасов, другар на Енея юначен,

535 тачен наравно с децата на царя Приам от троянци,

тъй като ревностен бе да се впуща сред първите в боя.

Цар Агамемнон Атреев го хласна със копие в щита,

здравият щит не отхвърли медта и тя мина през него,

стигна във долната част на корема през якия пояс.

540 Грохна троянецът, звъннаха гръмко доспехите с него.

В същото време Еней бе погубил най-лични данайци —

Кретон и брат му Орсѝлох, потомци на царя Диокъл.

Техният татко Диокъл живееше в дивната Фера,

много заможен, той беше по род от Алфей бистроструен,

545 който широко тече през земята на пилосци древни.

Този Алфей е баща на Орсилох, водач на герои,

а пък Орсилох — баща на прочутия, мощен Диокъл,

а пък Диокъл — баща на сърцати момчета близнаци:

Кретон и брат му Орсилох, в различни сражения вещи.

550 Двамата щом възмъжаха, със своите кораби черни

тръгнаха дружно с аргийци към хубавоконната Троя

чест да печелят за цар Агамемнона и Менелая.

Ала смъртта ги настигна и двамата тука пред Троя.

Както два лъва, отраснали сред върховете планински,

555 кърмени нежно от майка лъвица в гора недостъпна,

грабят свирепо рогати юници, овце угоени,

опустошават кошари пастирски, догдето самички

бъдат убити със копие медно от мъжки десници;

тъй от ръцете Енееви двама близнака сломени

560 рухнаха върху земята, подобни на борове стройни.

Паднаха и ги пожали герой Менелай гръмогласен.

Целият в мед заискряла облечен, излезе пред всички,

махайки своето копие; Арес му вдъхна геройство,

тайно кроейки коварство — да бъде убит от Енея.

565 Щом го видя Антилох богоравен, потомък на Нестор,

сам пред войските излезе, изплашен за вожда народен,

да не пострада и целият труд да отиде напразно.

Двамата вече насочваха своите копия медни,

за да се бият със устрем един срещу други отблизо.

570 Сам Антилох бе застанал до вожда прочут на войските.

Колкото сръчен боец и да беше, Еней се отдръпна,

щом забеляза, че двама герои го чакат задружно.

След като бяха отвлекли телата във стана ахейски

и на другари предали убитите двама близнака,

575 те се явиха отново във първите бойни редици.

Стигнаха до Пилемена, подобен по храброст на Арес,

вожд на юначни мъже, щитоносни бойци пафлагонци.

Славният с копие цар Менелай го улучи жестоко

тъкмо във здравата ключица, както се беше изправил.

580 Там Антилох му погуби Мидона, колар и помощник,

син на Антимний, когато обърна конете във бягство;

с камък във лакътя той го умери. В прахта на земята

паднаха мигом юздите, със слонова кост украсени.

С меч Антилох в слепоочника с мощен замах го удари.

585 Хъркайки, от колесницата дивна Мидон се събори,

презглава рухна на темето и на плещите си едри.

Дълго остана така, че попадна в дълбокия пясък,

двата му коня го блъснаха силно в прахта на земята.

С бич Антилох ги закара веднага във стана ахейски.

590 Двамата Хектор позна сред войските и с вик ги нападна.

Всички троянски редици затичаха заедно с него:

водеха ги Енио достославна и страшният Арес.

Носеше вред Енио суматоха голяма във боя,

Арес размахваше копие дълго с ръцете си мощни.

595 Ту се изпречваше близо пред Хектора, ту пък зад него.

Щом го видя Диомед гръмогласен, изпадна във ужас.

Както безпомощен пътник, минаващ полето широко,

спира изплашен пред буйна река, към морето потекла,

само щом зърне шумящата пяна, назад се отдръпва,

600 тъй Диомед се оттегли, на свойта войска заговори:

„Мили другари, така се дивим на сърцатия Хектор,

копиеборец прочут и безстрашен във всякакви битки!

Винаги някой безсмъртен отблъсва от него бедата.

Ето сега му помага бог Арес, престорен на смъртен.

605 Стойте с лица към троянци и гърбом отстъпвайте само!

Никой от вас да не смее във бой със безсмъртни да влиза!“

Тъй каза, ала троянци близо до тях вече бяха.

Хектор тогава погуби Менеста и вожд Анхиала,

двама герои в една колесница и опитни в боя.

610 Паднаха и ги пожали героят Аякс Теламонов.

Спря се наблизо до двамата, своето копие хвърли,

точно попадна във Амфий, потомък известен Селагов,

който в Пес имаше много стада и нивя плодородни,

но го съдбата доведе да брани Приама и Троя.

615 Снажният син Теламонов го в пояса право уцели;

дългото копие влезе във долната част на корема.

Шумно раненият падна. Притича Аякс Теламонов,

за да му снеме доспехите светли; троянците вкупом

ръснаха копия: много от тях се забиха във щита.

620 Мъртвия с крак той натисна и своето копие дръпна,

но не можа да му смъкне доспехите от раменете:

беше обсипан безспирно със гъсти стрели от войските.

Той се уплаши от тесния кръг на троянците горди,

че многобройни и силни със копия идваха смело.

625 Снажен макар и да беше, могъщ и достоен за почит,

те го отбиха назад. И Аякс разтреперан отстъпи.

Всички аргийци така се потрудиха в боя усилен.

После съдбата насочи против Сарпедона божествен

вожд Тлеполема, потомък Хераклов, огромен и мощен.

630 Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени —

Зевсов син бе Сарпедон, Тлеполем бе потомък на Зевса,

пръв Тлеполем заговори на своя роднина известен:

„Цар Сарпедоне ликийски, каква ли те нужда принуди

тук да трепериш, понеже от битки съвсем не разбираш?

635 Лъжат, които говорят, че ти си издънка на Зевса,

тъй като много по-слаб си от тези прочути герои,

Зевсови рожби рождени, велики сред древните хора.

Казват, че точно такъв е създаден героят Херакъл,

моят юначен родител със лъвско сърце във гърдите,

640 който тука бе дошъл за конете на Лаомедонта

само с шест кораба вити и малко отбрани войници.

Той разруши Илион и остави площадите пусти.

Твойто сърце е плашливо, войската ти вече загива.

Мисля, че няма да бъдеш със нищо полезен на Троя.

645 Даже и храбър да беше, от Ликия помощ не носиш.

Скоро от мен повален, ти ще стигнеш вратите на Хадес.“

Цар Сарпедон, предводител ликийски, така му отвърна:

„Твоят баща, Тлеполеме, съсипа свещената Троя,

но заради лудостта на прочутия Лаомедонта,

650 който с обидни слова благодетеля силно засегна,

че му не даде конете — за тях бе пристигнал баща ти.

Казвам: сега ще настъпи смъртта ти и черната гибел.

Тежко ударен от моето копие, ти ще загинеш,

слава на мен ще дадеш, а душата си долу — на Хадес.“

655 Рече така Сарпедон; Тлеполем вече копие вдигна.

В миг от ръцете им литнаха техните копия дълги.

Цар Сарпедон го улучи в средата на бялата шия

и острието, донасящо болка, премина през нея.

Черната нощ непрогледна покри му очите веднага.

660 А Тлеполем нарани Сарпедона в бедрото отляво

и острието стремглаво проникна дълбоко навътре,

стигна костта му; бащата запази сина си от гибел.

Верни другари изнесоха цар Сарпедона от боя,

ала го мъчеше много забитото копие дълго;

665 никой не бе се досетил и нито помислил бе даже

да го изтръгне с ръка от бедрото, та той да се движи,

тъй като бързаха: толкова много те бяха заети.

А Тлеполема изнесоха медноколенни ахейци.

Щом го видя Одисей богоравен, герой хитроумен,

670 с дух издръжлив, със сърце благородно, в тревога изпадна.

Той се размисли тогава във свойта душа наболяла:

първо дали да преследва сина на Кронида всесилен,

или живота да вземе на много съюзни ликийци.

Още съдбата не беше решила за цар Одисея

675 сам да убие със копие мощния син на Кронида,

а мисълта му Атина насочи към други ликийци.

Там той Керана, Аластора, Хромия в боя изтреби,

Халия и Ноемона, Алкандра и с тях Пританиса.

Още мнозина ликийци сега Одисей би погубил,

680 ако не бе го видял шлемовеецът, славният Хектор.

Целият в мед засияла облечен, излезе пред строя,

всявайки страх у данайците. Щом като стигна наблизо,

цар Сарпедон се зарадва и жални слова му продума:

„Сине Приамов, не давай да стана аз плячка данайска!

685 Ти защити ме! И нека във вашия град ме напусне

моят живот кратковечен, понеже разбирам, че няма

вече да ида във къщи и в моята свидна родина,

за да зарадвам жена си любима, сина си невръстен.“

Каза така. Шлемовеецът Хектор му нищо не рече,

690 ала премина край него с желание страшно веднага

сам да прогони ахейците, много от тях да избие.

Сложиха верни другари герой Сарпедона божествен

скритом под чудния дъб на егидодържителя Зевса.^[53]

Дългото копие дръпна навън от бедрото на царя

695 смелият, силен Пелагон — другар неразделен му беше.

Свяст Сарпедон бе изгубил и мрак му забули очите.

Скоро задиша отново и свежият лъх на Борея

вдъхна живот във гръдта, пресекливо и тежко пъхтяща.

Ала аргийци пред Арес и пред меднобронния Хектор

700 нито избягаха в стана при своите кораби вити,

нито нападаха в боя, но бавно отстъпваха вече,

щом като бяха узнали, че Арес е между троянци.

Хектор, синът на Приама, и в бой ненаситният Арес

първи кого ли убиха, кого ли последен от всички?

705 Богоподобният Тевтрант, конеукротителя Орест,

копиебореца Трех етолиец и цар Еномая,

Хелен, потомък Енопов, Оресбий с блестящия пояс,

който живееше в Хила, отдаден на свойте имоти

чак до Кефиското езеро; заедно с него и други

710 там беотийци живееха сред плодорни полета.

Щом белоръката Хера съгледа и двамата дружно

да разгромяват жестоко аргийците в жарката битка,

тутакси думи крилати продума на мъдра Атина:

„Горко ни, дъще безстрашна на егидодържеца Зевса!

715 Двете напразно ний дадохме дума на цар Менелая,

щом укрепената Троя събори, назад да отплува,

ако оставим убиеца Арес така да беснее.

Нека сега си припомним за нашата мощна защита.“

Тъй каза. И совоока богиня Атина послуша

720 Хера, богиня почтена и щерка на славния Кронос,

тръгна веднага да впрегне конете с начелници златни.

Хеба тогава постави в желязната ос колеснична

медните две колела, дето имаха спици по осем.

Техните наплати бяха от злато, нетленни. Отгоре

725 медните шини прилягаха плътно — за чудо и приказ!

Сребърни бяха главините — те на оста се въртяха;

с ремъци златни и сребърни капрата бе закрепена,

имаше също и двойни перила, умело извити.

Сребърен процепът беше. На края привърза за него

730 златен и хубав ярем: позлатените ремъци сложи.

Хера запрегна в ярема конете си вихреноноги:

силно жадуваше яростна битка и викове бойни.

В същото време Атина, любимата щерка на Зевса,

бързо в двореца си бащин съблече ефирния пеплос,

735 пъстър, искрящ, който беше сама изтъкала изкусно;

сложи си здравата броня на облакосбореца Зевса,

въоръжи се с доспехите за многосълзната битка.

На раменете си метна умело ресниста егида;

както венец се извива украсата около нея:

740 там се откройват и Бягство, и Разпра, и Храброст, и Сила,

и на Горгона главата, чудовище зло и опасно,

грозно страшилище, чудо на егидодържеца Зевса.

Сложи си шлема със двете качулки и четири върха,

който бе златен и бе украсен със бойци на сто града.^[54]

745 Тя в колесницата светла се метна и взе си в ръката

копие яко, голямо, с което избива мъжете,

щом им се сърди богинята, имаща татко всесилен.

Хера веднага припряно конете си шибна с камшика.

Крепките порти небесни сами се разтвориха шумно.

750 Хорите пазят усърдно вратите, Олимп и небето,

за да разстилат вред облаци гъсти или да ги сбират.

Двете през портите вкараха свойте коне вихрогонни.

Зевса намериха седнал далече от всички безсмъртни

връз най-високия връх на Олимп многовръх, недостъпен.

755 Там си конете запря белоръката Хера богиня,

Зевса Кронид всемогъщ заразпитва така и продума:

„Зевсе, за тези злодейства защо се не сърдиш на Арес?

Колко прочути войски на ахейците Арес погуби

несправедливо и злобно? Аз страдам, а твърде спокойни

760 вече се радват и бог Аполон сребролък, и Киприда,

след като пратиха този безумец, що правда не знае.

Татко наш Зевсе, дали ще се сърдиш на мен, ако с удар

Ареса срамно накажа и после прогоня от боя?“

Облакосборецът Зевс отговори със думи такива:

765 „хайде прати срещу него Атина, даряваща плячка:

има тя навик да хвърля на Арес страдания тежки.“

Тъй каза, а белоръката Хера веднага послуша,

с бича подкара конете и радостни те полетяха

между земята огромна и звездния свод на небето.

770 Колкото може човек да обхване пространство със поглед,

седнал на о̀гледен връх, винотъмно море съзерцаващ,

толкова с цвилене скачат конете на двете богини.

Щом като стигнаха Троя и двете реки бързотечни,

где Симоент и Скамандър водите си бистри събират,

775 там белоръката Хера веднага запря си конете.

Щом ги разпрегна, наоколо пръсна мъгла непрогледна.

Бог Симоент им изпрати обилно божествена паша.

Двете богини поеха, превърнати в гълъби плахи,

страстно желаейки още да бранят мъжете аргийци.

780 Стигнаха място, където мнозина герои стояха,

всички събрани край цар Диомеда конеукротител,

твърде подобни на лъвове хищни, за кръв настървени,

или на диви глигани, мощта на които е страшна.

Там белоръката Хера застана и гръмко извика,

785 уподобена на силния Стентор, герой медногърлен,

който надвикваше сам петдесет гласовити герои:

„Срамно! Аргийци страхливци, по външност сте само достойни!

Докато идваше тука във боя Ахил богоравен,

нивга троянци не виждахме вън от Дарданските порти.

790 Всяваше ужас у всички със своето копие тежко,

ала сега се сражават във стана, далече от Троя.“

Тъй каза. Сила и храброст събуди у всеки ахеец.

А светлоока Атина потърси сина на Тидея

и го откри досами колесницата и до конете,

795 раната да си разхлажда, която му Пандар нанесе.

Пот го измъчваше чак под широкия ремък на щита.

Страдаше върло героят, ръката го люто болеше,

щом като вдигнеше ремъка, черната кръв да избърше.

Пипна ярема Атина Палада и викна високо:

800 „Колко ти малко приличаш на татко си, вожда Тидея!

Скромен и дребен на ръст бе Тидей, но войник бе отличен,

даже когато и аз му не давах да влиза във боя,

славата в битки да гони, тогава самичък ахейски

пратеник в Тива отиде при много и знатни кадмейци.

805 Аз му поръчах да седне спокойно на пир във двореца.

Както по-рано, в сърцето си имаше смелост безмерна,

викаше млади кадмейци на бой, побеждаваше вредом;

толкова явна помощница бях за Тидея Ойнеев.

Също на тебе помагам и твърде усърдно те пазя,

810 най-благосклонно те карам с троянците да се сражаваш.

Или голяма умора сковала е твоето тяло,

или пък страх малодушен сега те всецяло владее.

Ти не си син на Тидея, юначен потомък Ойнеев.“

Мощният син на Тидея така на Атина отвърна:

815 „Дъще на Зевса всесилен, богиньо, добре те познавам!

Аз ще ти кажа сърдечно и няма да крия от тебе.

Нито ме страх малодушен владее, ни даже умора,

ала аз помня съветите мъдри, които ми даде.

Ти забрани да се бия със други безсмъртни, обаче

820 влезе ли в бой дъщерята на Зевс Афродита, поръча

да я пронижа без милост със моето копие остро.

И затова аз отстъпих самичък и заповед дадох

всички аргийци да дойдат със мене на същото място.

Виждам, че Арес сега ръководи напълно борбата.“

825 А совоока Атина Палада така отговори:

„Сине Тидеев, герой Диомеде, от мене обичан!

Нямай страх нито от Арес, ни даже от други безсмъртни!

Толкова явна помощница днес ще ти бъда във боя.

Хайде нападай ти Арес с конете си еднокопитни,

830 удряй отблизо и без да се плашиш от буйния Арес,

този безумец, във злото изкусен, с дела вероломен!

Той обещание даде недавна на мене и Хера,

че ще се бие с троянци и сам ще подкрепя аргийци,

ала забрави това и сега подпомогна троянци.“

835 Тъй каза. Дръпна с ръката си Стенел и после го блъсна

от колесницата долу; покорно той скочи веднага.

Жадна за битки, Атина се качи до цар Диомеда.

От тежината заскърца пронизно оста на колата:

страшна богиня и воин отличен тя возеше в боя.

840 Грабна Атина Палада юздите и бича му гъвкав,

бързо нападна бог Арес с конете му еднокопитни.

Сваляше богът тогава доспехите на Перифанта,

славния син на Охезий, най-храбрия от етолийци.

В кърви опръскан, бог Арес му смъкваше всички доспехи.

845 Шлема на Хадес си сложи Атина, та скрита да бъде.

Щом като Арес, убиец на смъртни, съзря Диомеда,

той Перифанта огромен остави прострян на земята,

гдето го беше убил и лишил от живота му свиден,

па се насочи против Диомеда конеукротител.

850 Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени,

първо бог Арес запрати над конски юзди и яреми

своето копие медно, живота му с ярост да вземе.

Хубавоока богиня Атина с десница го сграбчи,

блъсна го сред колелата да мине отдолу безвредно.

855 Втори нападна със копие цар Диомед гръмогласен.

А пък Атина Палада насочи медта му направо

във слабините на Арес, където бе с пояс препасан.

Там го улучи и дивната кожа на бога разкъса,

дръпна си острото копие; Арес извика от болка,

860 както войска деветхилядна и десетхилядна вика,

щом като вече започне страхотната битка на Арес.

Ужас обхвана и всички ахейци, и всички троянци:

тъй проглушително викна на бой ненаситният Арес.

Както задава се мрак непрогледен от облаци черни,

865 щом като бурният вятър задуха при лятната жега,

толкова страшен се стори бог Арес на цар Диомеда,

в облаци гъсти нагоре поел към небето широко.

Бързо пристигна в Олимп недостъпен с дворци на безсмъртни,

седна до Зевса Кронида със мъка голяма в душата

870 и му показа кръвта си безсмъртна, която течеше.

Стенейки богът печално, крилати му думи продума:

„Татко наш Зевсе, за тези злодейства защо се не сърдиш?

Винаги ние, безсмъртните, тежки беди сме търпели,

само по лична подбуда щом правим услуги на смъртни.

875 Всички се сърдим на тебе — роди дъщеря неразумна,

гибелна щерка, която дела най-престъпни замисля.

Всички блажени безсмъртни, които Олимп обитават,

с теб са напълно съгласни и всеки от нас е послушен,

само Атина Палада с уста и ръка не наказваш,

880 ала й всичко прощаваш, понеже създаде я дръзка.

Тя и сега Диомеда, надменния син на Тидея,

прати на своя глава да беснее против боговете.

Първо рани Афродита във нейната прелестна китка,

после, подобен на демон, и мене самия нападна.

885 Мен ме спасиха нозете ми бързи, че инак отдавна

мъките щях да понасям сред грозните купища мъртви

или щях жив и безсилен да страдам от удари медни.“

Облакосборецът Зевс го погледна сърдито и рече:

„Бог вероломен, недей да ми плачеш, приседнал до мене!

890 Тебе аз мразя най-силно между боговете безсмъртни.

Винаги много обичаш ти спорове, разпри и битки.

Имаш характера опак и мъчен на майка си Хера,

тая, която със моите думи едвам укротявам.

Смятам, че толкова страдаш по нейна вина и съвети.

895 Дълго от болки да патиш не мога все пак да понасям.

Мой си потомък и твоята майка роди те от мене.

Ако друг някой безсмъртен те беше създал тъй омразен,

щеше отдавна да бъдеш по-долу^[55] от всички титани.“

Тъй каза и заповяда Пеан да го сръчно лекува.

900 Вещо Пеан му положи лекарства, премахващи болки,

раната той изцери му, понеже безсмъртен е Арес.

Както гъст сок от смокиня, във бялото мляко изсипан,

млечната течност сгъстява и бързо тя сирене става,

също тъй бързо Пеан излекува жестокия Арес.

905 Хеба сама го изкъпа, облече го в хубави дрехи.

Своята слава съзнаващ, приседна той близо до Зевса.

Хера аргийка и в битки помощница дръзка Атина

пак се завърнаха горе в двореца на Зевс гръмовержец,

Арес, убиец на смъртни, възпрели от мъжеубийства.