Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ιλιάς, 760 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от старогръцки
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 75 гласа)

Втора песен
Сън
Изброяване на корабите

Всички блажени безсмъртни и колесничарите храбри

спяха през цялата нощ, ала сладък сън Зевса не хвана.

Само обмисляше богът как чест на Ахил да окаже,

а да погуби по-много ахейци край кораби вити.

5 Нему се стори накрая най-хубава следната мисъл:

гибелен сън да изпрати на цар Агамемнон Атреев.

Викна веднага Съня и крилати слова му издума:

„Бързо иди при ахейските кораби, гибелни Съне!

Влез във палатката дивна на цар Агамемнон Атреев,

10 всичко предай му подробно, което на тебе нареждам.

Ти му кажи да приготви за бой дългокоси[18] ахейци:

широкодрумната Троя най-лесно сега ще превземе,

тъй като вече не спорят сами боговете безсмъртни —

достопочтената Хера с молби е предумала всички.

15 Много нещастия тежки очакват троянци наскоро.“

Тъй каза. Тръгна Сънят, щом заръката строга изслуша.

Скоро пристигна при бързите кораби в стана ахейски,

влезе при цар Агамемнон Атреев, когото намери

в шатрата спящ. И амброзиев сън се разливаше вредом.

20 Спря до главата му близо — подобен на Нестор Нелеев,

старец, почитан най-много от цар Агамемнон Атреев.

Уподобил се на Нестора, божият Сън му продума:

„Спиш ли ти, сине на смелия конесмирител Атрея?

Вождът-съветник не трябва нощта си така да проспива.

25 Вярват на него войските и важни дела той обмисля.

Хайде сега ме изслушай, защото съм пратеник Зевсов,

Зевс надалече от тебе, за тебе се грижи и жали.

Той нареди да приготвиш за бой дългокоси ахейци:

широкодрумната Троя най-лесно сега ще превземеш,

30 тъй като вече не спорят сами боговете безсмъртни —

достопочтената Хера с молби е предумала всички.

Много нещастия Зевс отреди за троянци наскоро.

Ала ти всичко това да запомниш и нека забрава

тебе не хване, щом медено-сладкият сън те напусне.“

35 Тъй каза. После Сънят си отиде и царя остави

сам да размисля над всичко, което не щеше да стане.

Днеска очакваше той да превземе града на Приама.

Клетият! Никак не знаеше плана на Зевса всесилен,

който реши да изпрати страдания много и мъки

40 в лютите битки на всички троянци и всички данайци.

Той се събуди, но божият глас се разливаше още.

Стана, приседна и почна хитона[19] си мек да облича,

който бе скоро направен; големия плащ си наметна,

а на нозете си мощни завърза красиви сандали,

45 метна си през раменете и меча си сребърногвозден,

взе със ръката си жезъла бащин, нетленен вовеки.

С него той тръгна из лагера на меднобронни ахейци.

А на Олимп недостъпен възлезе Зората богиня

новия ден да покаже на Зевса и всички безсмъртни.

50 Цар Агамемнон изпрати вестители красноречиви

да позоват на събрание хубавокоси ахейци.

Викаха много едните, а другите идваха бързо.

Първо накара да седнат в съвета разумните старци

близо до черния кораб на Нестор, владетел от Пилос.

55 След като всички събра, предложение хитро направи:

„Чуйте, приятели! Божият Сън бе пристигнал при мене

в тази нощ чудна, напълно подобен на Нестор божествен

както по ръст и по образ, така и по стройна осанка.

Спря до главата ми близо и думи такива ми каза:

60 «Спиш ли ти, сине на смелия конесмирител Атрея?

Вождът-съветник не трябва нощта си така да проспива:

вярват на него войските и важни дела той обмисля.

Хайде сега ме изслушай, защото съм пратеник Зевсов,

Зевс надалече от тебе, за тебе се грижи и жали.

65 Той нареди да приготвиш за бой дългокоси ахейци:

широкодрумната Троя най-лесно сега ще превземеш,

тъй като вече не спорят сами боговете безсмъртни —

достопочтената Хера с молби е предумала всички.

Много нещастия Зевс отреди за троянци наскоро.

70 Всичко добре да запомниш.» Това като каза на мене,

мигом изчезна безшумно и сладкият сън ме напусна.

Нека обмислим как бихме повели на битка ахейци.

Първо сега да опитам със думи, доколкото следва,

да наредя да побягнат към нашите кораби бързи.

75 Вие от разни места ги задържайте тук да останат.“

Рече и после си седна. Сред тях се изправи цар Нестор,

който отдавна царуваше в древния пясъчен Пилос.

Благонамерен към тях, със такива слова заговори:

„Мили другари! Водачи, съветници мъдри аргийски!

80 Този сън ако ни кажеше друг от ахейците днеска,

бихме лъжец го нарекли и скоро съня ще забравим,

но е сънувал героят, признаван за пръв сред ахейци.

Нека обмислим как бихме повели на битка войската.“

Тъй каза старият Нестор и пръв от съвета си тръгна.

85 Дружно се вдигнаха всички царе скиптроносци, съгласни

с умния вожд на народа. Войската се сбираше вече.

Както рояци пчели зажужали излитат внезапно

от пещера в планината, все нови и нови прииждат

и се натрупват на гроздове върху цветята напролет,

90 вкупом едните насам, а натам гъсто другите кацат,

тъй многобройни войските от кораби и от палатки

в плътни тълпи се рояха край стръмния бряг на морето

в общо събрание. Зевсов вестител, мълвата, вървеше

с тях и подбуждаше вред духовете. Войските се сбраха.

95 Бурно събрание стана, земята започна да стене,

щом като седнаха всички и глъчка отвред се понесе.

Девет вестители, викайки силно, ги спираха вече,

за да изслушат речта на царете, родени от Зевса.

С мъка най-после войската насяда по своите пейки.

100 Спряха да викат, а цар Агамемнон Атреев се вдигна

с жезъл в ръката, отколе изкусно направен от Хефест.

Хефест го беше предал на великия Зевс олимпийски,

Зевс след това го предаде на Хермес, вестителя пъргав,

Хермес божествен го връчи на конесмирителя Пелопс,

105 Пелопс го даде на царя Атрея, водач на войските:

него Атрей завеща на Тиеста, стада притежаващ.

Той го остави наследство на цар Агамемнон Атреев,

за да владее над острови много и целия Аргос.

Царят, на него подпрян, към аргийците тъй заговори:

110 „Мили другари, данайски герои, слуги на бог Арес!

В тежка, голяма неволя оплете ме Зевс олимпийски,

който коварно на мен обеща и ми кимна с главата

да разруша укрепената Троя и здрав да се върна.

Ето сега той замисля измама и сам ме съветва

115 в Аргос безславно да бягам, погубил безчислено войнство.

Всичко това е напълно угодно на Зевса надменен,

който е често събарял внушителни крепости градски,

а ще събаря и други, понеже е с власт най-голяма.

Срамно това е за нашите бъдни потомци да знаят:

120 толкова храбра и тъй многобройна войската ахейска

как безуспешно война е повела и тук се е била

дълго със по-малоброен противник, без никаква полза!

Ако ли ние, ахейците, също и всички троянци

клетви за вярност положим и двете войски преброиме,

125 ако пристигнат и всички троянци, които са живи,

ний пък ахейците в групи застанем по десет човека,

щом виночерпец троянец за всякоя група си вземем,

колко десетки ще бъдат лишени от мъж-виночерпец!

Зная, че толкова много ахейци по брой надминават

130 всички троянци, които града обитават. Съюзни

копиеборци те имат, от селища разни събрани.

Тези мъже ме възпират и твърде ми пречат в стремежа

Троя, града многолюден, да срина и в прах да превърна.

Девет години на Зевса всевластен отминаха бързо.

135 Корабни части изгниха, въжета се скъсаха вече,

нашите верни съпруги и нашите рожби невръстни

в родните къщи ни чакат напразно, а славното дело,

дето ни тука доведе, несвършено още остава.

Нека ний всички постъпим тъй, както сега ще ви кажа:

140 с кораби нека побегнем към нашата мила родина;

широкодрумната Троя не можем със бой да превземем.“

Каза и силно разпали сърцата в гърдите на тези,

дето не бяха в съвета и плана не чуха тогава.

В миг се раздвижи войската, тъй както вълни исполински

145 всред Икарийско море се надигат от Евра и Нота,

рукнали буйни от облаци, сбрани от татко ни Зевса.

Както Зефирът неспирно вълнува узрелите ниви,

щом забушува, и доземи чак класовете им свежда,

тъй се раздвижиха заедно всички ахейски войници.

150 С вик се понесоха в стана и прах под нозете се вдигна.

Вкупом взаимно се блъскаха по-скоро те да достигнат

близо до витите кораби и да ги спуснат в морето.

Чистеха пътя пред тях и засваляха ниски подпори,

бързаха в къщи: викът им достигна небето високо.

155 Щяха аргийците вече сами да си тръгнат обратно,

ако не беше продумала Хера така на Атина:

„Тежко ни, дъще безстрашна на егидодържеца Зевса!

Тъй ли във бащини къщи, във своята мила родина

всички аргийци ще бягат по морската равна повърхност?

160 Щѐ ли оставят за радост на царя Приам, на троянци

тази Елена аргийка? За нея мнозина ахейци

бяха убити пред Троя, далече от свидна родина.

Хайде върви сред войската на меднохитонни ахейци,

с ласкави думи задържай ти всеки герой поотделно,

165 кораби вити не давай да спуснат в морето за бягство!“

Тъй каза, а совоока Атина я с радост послуша.

Устремно слезе Палада от стръмни била олимпийски,

тутакси стигна при гладките кораби в стана ахейски.

Там Одисея намери, подобен на Зевса по разум.

170 Той не докосваше черния хубавопалубен кораб,

тъй като мъка гнетеше ума и сърцето му гордо.

А светлоока Атина наблизо застана и рече:

„Сине божествен Леартов, царю Одисей хитроумен!

Тъй ли към бащини къщи, към своята мила родина

175 жалки ще бягате вий с многовеслите кораби вече?

Щѐ ли остане за радост на царя Приам, на троянци

тази Елена аргийка? За нея мнозина ахейци

бяха убити пред Троя, далече от свидна родина.

Хайде иди сред войската ахейска, недей да се бавиш,

180 с ласкави думи задържай ти всеки герой поотделно,

кораби вити не давай да спуснат в морето за бягство.“

Тъй каза. Той разпозна по гласа, че богиня говори.

Хукна да тича веднага, захвърли си плаща разкошен,

който прибра Еврибат глашатаят, вървейки след него.

185 Цар Одисей, щом видя Агамемнон, сина на Атрея,

взе от ръцете му жезъла бащин, нетленен вовеки,

с жезъла тръгна сред кораби на меднобронни ахейци.

Колкото срещаше славни царе и юначни войници,

Всекиго спираше той и обсипваше с ласкави думи:

190 „Достопочтени! На теб не прилича да бягаш страхливо!

Спри незабавно и всички войници заставяй да спират,

тъй като точно не знаеш какво е решил Агамемнон:

той ни изпитва сега, но ахейците зле ще накаже.

Всички не чухме словата, които е казал в съвета.

195 Гневен, дано не постъпи жестоко с войските ахейски!

Много голям е гневът на царете, родени от Зевса.

Почит той има от Зевса, обича го Зевс промислител.“

Ако пък срещнеше някой войник от народа да вика,

почваше с жезъла той да го удря и с думи да хули:

200 „Клети! Седи си спокойно и слушай словата на други,

много по-храбри от тебе, а ти си плашлив и невойнствен.

Нито си имал значение в битката, нито в съвета.

Всички ахейци не можем сега да царуваме тука.

Няма добро многовластие: нека един е владетел,

205 който получи от Зевса, сина на коварния Кронос,

жезъл и право законно над нас да царува всевластно.“

Вредом сновеше из стана и даваше тези съвети.

Рукнаха всички обратно от кораби и от палатки

с шум към площада, тъй както пенливи вълни се разбиват

210 с грохот о стръмния бряг и морето реве страховито.

Седнаха те настанени безмълвно на свойте седалки.

Още шумеше единствен Терсит, неумерен във думи,

който в душата си въдеше разни слова непристойни,

дързостно все предизвикваше свади без повод с царете,

215 стига това да разсмива събраните много аргийци.

Между дошлите при Троя ахейци той беше най-грозен:

с гърбица, куц, кривоглед, раменете му хилави бяха,

вгънати силно навътре и сведени чак до гърдите.

Имаше остра глава само с няколко щръкнали косми.

220 Беше най-лютият враг на Ахила и цар Одисея.

Тях ги ругаеше често, а днес Агамемнона нагло

с крясък ужасен и злоба нападна. Затуй и ахейци

върло му бяха сърдити и гневни в сърцата си горди.

Викаше гръмко, обиждаше с хулни слова Агамемнон:

225 „Сине Атреев, защо негодуваш, какво ли желаеш?

Твойте палатки са пълни със мед; а във шатрите имаш

о̀тбор жени многобройни, които ахейците щедро

даваме първо на тебе, щом някоя крепост превземем.

Злато ли още жадуваш да ти донесе тука някой

230 конесмирител троянец за откуп на чедо, което

вързано ти си получил от мен или други ахейци?

Нова жена ли желаеш, в любов да прекарваш със нея,

скрил я далече от всички? За тебе, водача, е срамно

все да увличаш във гибел и зло синовете ахейски.

235 Жалки, презрени страхливци! Ахейки, но не и ахейци!

Нека си тръгнем със кораби в къщи, а той да остане

тука при Троя на плячката сам да се радва! Да види

полза дали му принасяме, или не служим за нищо.

Той оскърби и Ахила, герой по-юначен от него,

240 силом отне му наградата скъпа и сам я владее.

Но отстъпчив е Ахил и в гърдите си жлъч не запазва:

иначе, сине Атреев, за сетен път би оскърбявал!“

Каза Терсит и обиди Атрида, водач на войските.

Мигом застана пред хулника цар Одисей богоравен,

245 гневно към него погледна, нападна го с думи свирепи:

„Глупав дърдорко, Терсите, макар гръмогласен вития!

Спри се и вече не рипвай все ти със царете да спориш.

Смятам, че няма по-долен от тебе сред смъртните хора,

дето дойдоха при Троя със двамата братя Атриди.

250 Иначе нямаше ти да говориш със злост за царете,

да ги ругаеш пред всички, за връщане само да мислиш.

Точно не знаем и ние делата ни как ще завършат:

славно ли или безславно ще стигнем обратно във къщи.

Ти упорито охулваш сега Агамемнон Атреев,

255 тъй като много награди му дават герои данайски;

вожда известен осмиваш и укори сипеш по него.

Но ще ти кажа сега и това ще изпълня най-точно:

само да чуя отново така да дърдориш безумно,

мойта глава да не бъде върху раменете ми вече

260 и да не бъда баща на любимия син Телемаха,

ако те мигом не хвана и твоите дрехи не смъкна,

плаща с хитона, които ти срамните части покриват:

ще те изпратя разплакан при нашите кораби вити,

вън от съвета изгонен позорно със удари тежки.“

265 Рече и сам го зашиба със жезъла твърд по плещите.

Сви се Терсит и започна да плаче със сълзи обилни.

Кървава, синкава буца подпухна от златния жезъл.

Цял разтреперан тогава, Терсит най-смирено си седна,

сгърчен от болки, погледна смутено, изтри си очите.

270 Весело там се присмяха над него, макар натъжени.

Всеки погледна към своя съсед и така му продума:

„Виж, Одисей е извършил дела многобройни и славни,

давал е твърде полезни съвети и битки подготвял,

днеска обаче извърши пред всички най-славното дело:

275 този опасен хулител застави да млъкне веднага!

Наглата дързост едва ли ще кара Терсита отново

с думи обидни да хули безсрамно царете известни.“

Всички говореха тъй. Одисей, градове разрушаващ,[20]

стана със жезъл в ръка, а сама светлоока Атина

280 в образа на глашатай заподканя войската да млъкне,

за да го чуят ахейските първи и крайни редици,

дружно да могат съвета му мъдър добре да обмислят.

Благонамерен към тях, заговори със думи такива:

„Сине могъщ на Атрея! Ахейците днеска желаят

285 да те охулят жестоко и срамно пред смъртните хора,

да не извършат делата, които сами обещаха

още по пътя от Аргос, където коне се отхранват:

щом укрепената Троя съборят, назад да отплуват.

Както невръстни деца и жени овдовели копнеят

290 всички задружно да тръгнат за своята мила родина.

Много е тежко войник да се върне, измъчен напразно;

даже и месец да бъде далече от свойта съпруга,

той със досада остава запрян в многовеслия кораб,

че го задържат вълните огромни и морските бури.

295 Вече девета година стоим пред стените на Троя.

Аз да се сърдя не мога на сбраните тука ахейци,

че негодуват ужасно край своите кораби вити.

Срамно е още да чакаме и да се върнем без полза.

Но потърпете, другари, почакайте мъничко още,

300 за да изпитаме вярно ли Калхас ни всичко предсказва.

Знаем какво ни предрече — свидетели вие сте всички,

дето не са ви отвлекли при Хадес свирепите Кери.

Бяха събрани в Авлида ахейските кораби гладки,

носейки мъка и гибел за царя Приам и троянци.

305 Там хекатомби отбрани принасяхме на боговете

около извор обилен на дивни олтари свещени,

в сянка на кичест платан, гдето бистрата струя течеше.

Чудо голямо се случи: показа се змей ненадейно,

с яркочервена гърбина, изпратен на светло от Зевса.

310 Той под олтара изскочи, напред пропълзя към дървото.

Имаше пиленца малки в платана, врабчета невръстни,

сгушени, тръпни от страх сред листата на клонче високо,

пиленца осем те бяха, а с майка си ставаха девет.

Всичките змеят изяде, а те все писукаха жално.

315 Майката близо хвърчеше, оплаквайки своите рожби.

Змеят изви се нагоре, крилото на врабката хвана.

Ала когато изяде врабчетата с тяхната майка,

богът, изпратил го там, ни разкри преголямото чудо:

мощният син на коварния Кронос превърна го в камък.

320 Смаяни ние стояхме от всичко, което се случи.

След като чудото стана по време на нашата жертва,

Калхас веднага започна пророчески думи да ниже:

«Вий, дългокоси ахейци, защо ли безмълвни стоите?

Зевс промислител ни прати знамение твърде голямо;

325 някога то ще се сбъдне и слава безсмъртна ще има.

Този змей колко врабченца изяде със тяхната майка —

пиленца осем те бяха, а с майка си ставаха девет,

толкова ние години ще водим войната за Троя:

широкодрумния град на десетата чак ще превземем.»

330 Тъй ни говореше Калхас и днеска това се изпълва.

Всички вий, медноколенни ахейци, от бягство се спрете,

докато дружно превземем прочутия град на Приама.“

Каза така и аргийци започнаха силно да викат.

Целият стан заехтя от високата мъжка гълчава.

335 Хвалеха шумно словата на цар Одисея божествен.

Нестор, геренският конник, тогава така им продума:

„Истина! Вие приказвате като деца неразумни,

нямащи никаква грижа за хода на лютата битка.

Нашите верни съюзи и клетви къде ще останат?

340 Биха във огън изтлели съвети и замисли мъдри,

жертви с несмесено вино и наши обети за вярност.

Спорим напразно със думи отдавна, а още не можем

средство добро да намерим, макар да сме тука от дълго.

Сине Атреев, със воля желязна, тъй както по-рано,

345 тръгвай да водиш аргийци във кървави, яростни битки!

Трябва със смърт да накажеш един или двама ахейци,

тайно замислящи друго: те няма успех да постигнат.

Няма към Аргос да тръгнем, преди да узнаем самички

вярно ли или лъжовно ни Зевс обещание даде.

350 Казвам открито, че властният Зевс ни предрече успехи

в оня ден, в който аргийци потеглиха с кораби морски,

носейки смърт неизбежна, разруха за всички троянци:

мълния хвърли отдясно[21] и верни поличби ни прати.

Ето защо нека никой не бърза да плува за в къщи,

355 без да е спал във леглото с жената на някой троянец,

без да е сам отмъстил за скръбта и плача за Елена.[22]

Ако ли някой желае тъй много дома да се върне,

само до кораба хубавопалубен да се докосне,

той ще намери по-рано от всички позорната гибел.

360 Сам ти, Атриде, обмисляй добре, но и другите слушай!

Има значение моята дума, която ще кажа.

Ти раздели и групирай войските по род и по племе,

род да подкрепя рода си и племето — своето племе.

Ако постъпиш така и ахейците теб те послушат,

365 ти ще узнаеш за всеки войник и водач на войските

кой е страхлив и юначен, че битка ще водят за свои.

Също дали и града не ще вземеш по Зевсова воля

или от страх на мъжете и липса на опитност в боя.“

Властният цар Агамемнон така отговори на Нестор:

370 „Старче, ти пак надминаваш в съвета чедата ахейски!

Татко наш Зевсе, богиньо Атина и ти, Аполоне,

десет такива ахейци съветници мъдри да имах,

щеше веднага да падне градът укрепен на Приама,

с устрем превзет и разсипан от нашите мощни десници.

375 Егидодържецът Зевс ми изпрати нещастия щедро,

тъй като той ме захвърли във разпри и спорове празни.

Двамата ние с Ахила се скарахме зле за момата

с думи враждебни; и пръв аз подхванах, жестоко разсърден.

Но ако някога двама отново съгласие стигнем,

380 няма да има отсрочка на злото за всички троянци.

Хайде вървете на обед, а после борбата ще почнем.

Копие нека си всеки наостри и щит си приготви,

всеки добре да нахрани сега и конете си бързи,

всеки добре да притегне за бой колесницата здрава,

385 целия ден непрестанно да водим омразната битка,

тъй като няма почивка да има дори и за малко,

докато нощ не настъпи, да спре яростта на мъжете.

Върху гърдите на всекиго ремъкът жилав на щита

в пот ще прогизне, ръката от копие ще отмалява,

390 конят му в пот ще се къпе, летящ с колесница блестяща.

Щом забележа, че някой отстъпи далече от боя,

искайки скрит да остане край витите кораби в стана,

няма грабливите птици и псетата той да избегне.“

Каза и почнаха дружно аргийците силно да викат,

395 както вълните бучат, в канарата крайбрежна разбити,

щом като вятърът Нот ги надигне; вълните не спират,

вихри различни ги вият и в разни посоки ги тласкат.

Станаха и се разпръснаха всички към кораби гладки,

огън запалиха в стана, започнаха те да обядват.

400 Всеки принасяше жертва на някой почитан безсмъртен,

молейки сам да избегне смъртта във кипящата битка.

Мощният цар Агамемнон принесе във жертва на Зевса

бик угоен петгодишен, отгледан за бога всевечен.

Свика при себе си всички най-знатни ахейски стареи:

405 първо разумния Нестор и властника Идоменея,

после Аяксите двама и храбрия син на Тидея,

шести герой Одисея, по разум подобен на Зевса.

Цар Менелай гръмогласен дойде без покана при него:

знаеше колко се грижи в душата си брат му обичан.

410 Те край бика се събраха, зърна ечемичени взеха.

Мощният цар Агамемнон започна така да се моли:

„Славен, велик, чернооблачен Зевсе, живеещ в ефира![23]

Слънцето нека не зайде и мрак не покрие земята,

докато аз не съборя двореца опушен[24] Приамов,

415 докато не изгоря и вратите му с огън стихиен,

бронята върху гърдите на Хектор догде не разкъсам

с копие медно и много другари наблизо до него,

паднали ничком в прахта, не загризат във ужас земята.“

Каза така, но Кронид не поиска сега да го чуе:

420 жертвите само прие, а засили бедите несносни.

Щом се помолиха, ръснаха печен ечмик едрозърнест,

жертвите първо свалиха, заклаха и сръчно одраха.

После бедрата отрязаха, с пласт тлъстина ги покриха,

двоен слой туриха вещо и сетне над него месото.

425 Всичко това изгориха на клони безлистни и сухи.

С шишове сложиха дроба, сърцето над огън разпален.

Щом изгориха бедрата, изядоха дроба, сърцето.

Дребно нарязаха другото, внизаха в шишове остри,

много усърдно изпекоха, тутакси всичко свалиха.

430 След като тъй се потрудиха, седнаха те на гощавка.

Никой от нищо лишен не остана на пира им равен.

Свойта охота за вино и ядене щом утолиха,

Нестор, геренският конник, започна така да говори:

„Сине Атреев преславен, царю на мъже Агамемнон!

435 Повече тука не бива бездейни да бъдем; не трябва

още да бавим делата, които сам бог ни възлага.

Хайде сега глашатаите на меднобронни ахейци

бързо войската да свикат при нашите кораби вити,

ние задружно да тръгнем из стана обширен ахейски,

440 да поощрим незабавно бойците за лютата битка.“

Каза. И мощният цар Агамемнон послуша съвета.

Тутакси прати вестители красноречиви да идат

с вик гръмогласен за бой да зоват дългокоси ахейци.

Почнаха те да ги свикват и всички се сбраха веднага.

445 Заедно с цар Агамемнон царете, потомци на Зевса,

бързаха строя да стегнат. Сред тях се яви и Атина,

носейки скъпата, вечно нетленна, безсмъртна егида.

Горе се вееха нейните златни сто чудни пискюла,

дивно изплетени всички и струваха по хекатомба.[25]

450 С нея блестейки, Атина обходи войските ахейски

да ги застави да тръгнат. И всекиму вдъхна в сърцето

смелост голяма да влезе във боя и сам да воюва.

Битката стана за тях по-желана от пътя обратен

с гладките кораби право към тяхната свидна родина.

455 Както пожар всепоглъщащ изгаря горите просторни

върху планинското било и огънят свети далече,

тъй от доспехите медни, когато войската вървеше,

яркият блясък премина ефира и стигна небето.

Както ята многобройни на някои прелетни птици,

460 жерави, гъски или дългошиести лебеди бели,

в тучна ливада във Азия, там край реката Каистър,

хвъркат насам и натам, със крилете си радостно пляскат,

с крясък се спускат надолу и цяла ливадата еква,

тъй племената ахейски от кораби и от палатки

465 шумно поеха в полето на бистрия, буен Скамандър:

страшно затътна земята от хората и от конете.

Толкова хиляди бяха в полето сега при Скамандър,

колкото много листа и цветя избуяват напролет.

Както огромни рояци от нагли мухи насъбрани

470 хвъркат с бръмчене навред из овчарските ниски кошари

пролетно време, когато ведрата се пълнят със мляко,

тъй се стълпиха в полето за бой дългокоси ахейци,

жадни без жал да погубват троянските бойни редици.

Както мъжете козари разделят стадата си лесно,

475 щом се размесят козите, когато отиват на паша,

тъй пълководците лесно строиха войските ахейски

в битка да тръгнат. А цар Агамемнон сред всички блестеше,

в погледа и във главата подобен на Зевс гръмовержец,

в кръста — на лютия Арес, в гърдите — на бог Посейдона.

480 Както сред стадо говеда бикът е най-личен от всички,

пръв отдалеч се познава веднага сред сбраните крави,

точно такъв Агамемнон по воля на Зевса бе станал,

рязко отличен от всички пръв сред герои прочути.

Хайде кажете ми, музи, дарени с дворци олимпийски,

485 вий сте богини и бивате вредом, и знаете всичко,

ние пък чуваме само мълвата и нищо не знаем!

Хайде кажете кои са царе и водачи данайски!

Всички не бих изброил, нито бих изредил имената,

даже да имах по десет отлични уста и езика,

490 даже да беше гласът ми най-силен, сърцето ми медно!

Вий, дъщери олимпийски на егидодържеца Зевса,

хайде спомнете ми колко дойдоха при Троя свещена.

Ще назова аз водачите с техните кораби само.

Смелите вождове на беотийците бяха петима:

495 Аркесилай, Пенелей, Протоенор и Клоний със Леит.

Те обитаваха Хирия и камениста Авлида,

Схена и Скола, дори Етеона, със урви известен,

Теспия, Грея и с много обширни поля Микалеса.

Други от тях обитаваха Харма, Илесий, Еритра,

500 и Елеона, и Хила, и град Петеона до Тива,

и Окалея, и град Медеона, красиво иззидан,

Копа, Етреса и твърде богата със гълъби Тисба,

и Коронея, и град Халиарт със ливади тревисти,

имаха още Платея, Глисант с население гъсто,

505 гдето владееха град Хипотива, прекрасно иззидан,

също свещена Онхеста, с гората на бог Посейдона,

Арна с лозя, натежали от гроздове, още Мидея,

Ниса свещена и град Антедон, надалеч от морето.

Техните кораби бяха пет пъти по десет, седяха

510 в тях по стотица и двадесет млади мъже беотийци.

Всички, живеещи в град Аспледон и Орхомен минийски,

водеха дружно Аскалаф и Ялмен, потомци на Арес.

Тях ги роди Астиоха в двореца на Актор Азеев,

дева свенлива; когато се качила в своята спалня,

515 мощният Арес преспал във леглото със нея на скрито.

Тридесет кораба вити вървяха със тях наредени.

Всички фокийци предвождаха двама — Епистроф и Схедий,

рожби на смелия духом Ифита, потомък Навболов.

Водеха воини от град Кипарис и скалистия Питон,

520 още от Криса свещена, Давлида и град Панопея,

жители също на град Анемория и на Хиампол,

всички, заселени чак до брега на Кефис велелепен,

още в Лилея, отдето извира Кефис бистроструен.

Черни четиресет кораба следваха тези водачи —

525 Схедий с Епистроф. Строили усърдно редиците бойни,

готвеха всички за битка във ляво покрай беотийци.

Бързият син на Ойлея Аякс бе водач на локрийци,

който не беше еднакъв на ръст със Аякс Теламонов,

бидейки много по-малък, възнисък, със ленена броня,

530 но надминаваше в бой всички елини, пък и ахейци.

Те обитаваха Кинос и град Опоент с Калиара,

Беса и Скарфа, Авгея, любимия град на народа,

Тарфа и Троний и гдето реката Боагрий протича.

Черни четиресет кораба следваха него в редици

535 само с локрийци, живеещи срещу свещена Евбея.

Дишащи смелост абанти владееха остров Евбея,

също Халкида, Еретрия и Хистиея лозарска,

Керинт приморски и здравата крепост на Дион евбейски,

още и тези, които живееха в Карист и Стира,

540 тях ги предвождаше цар Елефенор, потомък на Арес,

син Халкодонтов, известен по храброст водач на абанти.

Идваха с него абанти със плитка отзад на главата;

бяха те храбри войници, желаещи с копия остри

броните върху гърдите на много троянци да счупят.

545 Кораби черни четиресет следваха него в редици.

Тези, които владееха дивната крепост Атина,

област на цар Ерехтея юначен, когото отгледа

Зевсова щерка Атина: земята го беше родила.

Него Атина посели в града си, във храма си пищен.

550 Жертви от бикове тлъсти и агнета нему принасят

ловки атински младежи през всяка четвърта година.[26]

Опитен в бой Менестей Петоид ги предвождаше мъдро.

Никой от смъртните хора не можеше смел като него

в бой да подрежда конете си и щитоносните воини.

555 Само по-старият Нестор му беше единствен съперник.

Кораби черни пет пъти по десет го следваха дружно.

От Саламин бе Аякс със дванадесет кораба бързи.

Спря ги Аякс на брега при атинските стройни редици.

Тези, които живееха в Аргос и в крепостен Тиринт,

560 в град Хермиона, Асина, пристанища морски и двата,

също в Трезен и Ейона, с лозя пребогат Епидавър,

млади ахейци от древна Егина и дивна Масета,

всички тях водеха цар Диомед гръмогласен и Стенел,

син благороден, обичен на славния вожд Капанея.

565 Трети вървеше със тях Евриал, воевода божествен,

син Мекистеев достоен, потомък на царя Талая.

Пръв сред водачите беше герой Диомед гръмогласен.

Осем десетки от кораби черни ги следваха дружно.

Всички, които живееха в чудно сградена Микена,

570 още в заможен Коринт, във красиво строена Клеона,

също и тези в Орнея и в Еретирея желана,

в Сикион древен, където Адраст най-напред зацарува,

във Хипересия, чак в Гоноеса ахейска висока,

всички, които владееха Егион, древна Пелена,

575 целия бряг на морето, обширната крепост Хелика,

тръгнаха с кораби сто, управлявани от Агамемнон.

С него вървяха отбрани войски многобройни и храбри.

Сам си облече тогава блестящите медни доспехи.

Гордо стоеше, изпъкващ най-много сред всички герои,

580 тъй като беше най-силен, войската му бе най-голяма.

Всички, които владееха Лакедемон с долините,

Фарис и Спарта известна и Меса със гълъби много,

всички, които населваха Брисия, Авгия мила,

също Амикла и Хелос, приморската хубава крепост,

585 тези, които живееха в Лаа и пазеха Ойтил,

братът на цар Агамемнон, сам цар Менелай гръмогласен,

водеше в кораби шест десетици, отделно строени.

Той сред войските вървеше, облегнат на своята дързост,

викайки всички на бой със желание неудържимо

590 да отмъсти за скръбта и плача за Елена аргийка.

Тези, които владееха Пилос и скъпа Арена,

Трион на брода Алфейски, красиво издигната Епи,

град Кипарисия, град Амфигения, много прочути,

Хелос, и Дорин, и Птелеос, музите гдето отдавна

595 срещнали Тамир от Тракия и го от песни лишили

тъкмо когато се връщал от царя Еврит ехалийски.

Той се похвалил, че музите, щерки на Зевса всесилен,

сам ще надвие със песни, когато се с него надпяват.

Гневни го те ослепили, отнели му дара да пее

600 и го лишили навеки от меденозвучната лира.

Тях ги предвождаше старият Нестор, геренският конник.

Деветдесет многовеслени кораба бяха със него.

Всички, родени в Аркадия под планината Килена,

близо до гроба Епитов, войници за бой ръкопашен,

605 също във Финеос, още в богат със стада град Орхомен,

в Рипа и Стратия, в малката и ветровита Ениспа,

още в Тегея старинна и в град Мантинея обичан,

в Стимфал които живееха, също в Парасия равна,

всички тях водеше цар Агапенор, синът на Анкея,

610 с кораби шест десетици: и много аркадски войници,

опитни в битки, се качиха в своите кораби вити.

Мощният цар Агамемнон самичък им даде тогава

хубавопалубни кораби, за да преминат морето,

тъй като те се не грижеха за мореходното дело.

615 Всички, отрасли в Бупрасий, в свещената древна Елида,

в целия кът, обграден от Хирмина и Мирсин далечен,

и от скалите Оленски, от хълма крайпътен Алезий,

бяха с четирима юначни водачи и кораби десет

бързо след всекиго плуваха, пълни със много епейци.

620 Бяха водачи Амфимах и Талпий, потомци на Актор:

първият син на Ктеата, а вторият син на Еврита.

Трети водач бе могъщият воин Диор Амаринков.

Беше четвърти известен водач Поликсен богоравен,

доблестен син Агастенов, потомък на царя Авгея.

625 Всички войски от Дулихий и острови святи Ехински,

пръснати точно насреща в морето, далеч от Елида,

тях ги предвождаше Мегес Филеев, подобен на Арес.

Нявга роди го Филей конеборец, любимец на Зевса,

който в Дулихий остана, разсърден на своя родител.

630 Кораби черни четиресет с него вървяха в редици.

Цар Одисей бе водач на сърцатите кефаленийци,

в мир населяващи остров Итака с гористия Нерит,

и Крокилея, и чак Егилипа, скалистата местност,

още владееха остров Закинт и земите на Самос;

635 всички мъже, обитаващи сушата и бреговете,

водеше цар Одисей, на Кронида подобен по разум.

Следваха него дванадесет кораба червенобордни.

Волният син Андремонов Тоант бе водач етолийски.

А етолийци живееха в Оден, Плеврон и Пилена,

640 също в Халкида приморска и в град Калидон недостъпен.

Вече не бяха сред тях синовете на вожда Ойнея,

мъртъв Ойней бе отдавна, умря русокос Мелеагър.

С власт безгранична сега бе Тоант, господар етолийски.

Черни четиресет кораба следваха него в редици.

645 Славният с копие Идоменей бе водач на критяни,

волно живеещи в Кносос и в здравата крепост Гортина,

в Ликт и в Милет, и в Ликаст, белокаменна крепост известна,

още във Ритий и Фест, градове многолюдни, старинни,

тия, които живееха също в сто селища критски,

650 тях ги предвождаха Идоменей, знаменитият воин,

и Мерион, на убиеца бог Енеалий подобен.

Осем десетки от кораби черни ги следваха дружно.

А Тлеполем, на Херакъл потомък, висок и безстрашен,

кораби девет доведе със горди войници от Родос.

655 В Родос живееха всички, на три племена разделени.

Те обитаваха Линд, и Ялис, и Камир белокамен.

Славният с копие мъж Тлеполем ги предвождаше вещо.

Него роди Астиохия в брак със героя Херакъл.

Той я доведе от древна Ефира при бистър Селѐент,

660 след като селища много на Зевсови люде съсипа.

А Тлеполем, щом порасна в двореца изящно иззидан,

скоро погуби любимия вуйчо Хераклов в полето,

стария вече Ликимний, достоен потомък на Арес.

Кораби той си приготви, събра и войска многобройна,

665 тръгна веднага да бяга в морето, преследван от всички

войнствени рожби и внуци на същия силен Херакъл.

Стигна изгнаник във Родос, понасяйки мъки големи.

Три племена там живееха, тачени много от Зевса,

който всевластно царува над всички безсмъртни и смъртни.

670 Щедро Кронид им изливаше неизброими богатства.

Кораби три симетрични Нирей бе докарал от Сима.

Този Нирей бе роден от Аглая и царя Харопа:

беше Нирей най-красив от дошлите данайци при Троя,

но след блестящия син на Пелея, Ахил благороден.

675 Плах и безсилен, войска малобройна го следваше в боя.

Всички, владеещи острови Нисир, и Крапат, и Касос,

Кос Еврипилов, дори Калиднийските острови малки,

бяха предвождани в бой от сърцатите Фидип и Антиф,

двама потомци на царя Тесала, сина на Херакъл.

680 Тридесет кораба вити след тях се редяха за поход.

Тия, които живееха в мир в Пеласгийския Аргос,

тия, които владееха Алос, Трехин и Алопа,

плодната Фтия и малка Елада с жени най-красиви,

тях мирмидонци, ахейци и елини всички зовяха,

685 имаха кораби те петдесет със Ахила начело.

Тия войски не помисляха вече за шумните битки,

тъй като нямаше кой да ги в бойни редици предвожда.

В стана при кораби черни лежеше Ахил богоравен,

гневен все още за хубавокоса мома Бризеида.

690 Нея си беше избрал от Лирнес след голяма победа,

след като беше съборил Лирнес и стените на Тива,

в боя погубил Минет и Епистроф, със копие славни:

бяха те рожби на царя Евена, потомък Селепов.

Тъжен за нея лежеше, но скоро той щеше да стане.

695 Всички, владеещи дълго Филака и китния Пирас

с храм на Деметра, град Итон, родина на дребен добитък,

Антрон приморски и град Птелеон със ливади зелени,

бяха предвождани вред от юначния Протезилая,

докато жив бе, но черната пръст го покриваше вече.

700 А във Филака остана жена му, сломена от скърби,

и недовършен домът му: дарданец го мигом погуби,

щом като пръв от ахейците слезе от гладкия кораб.

Имаха други водачи, но жалеха всички за него.

Тях ги поведе на битка Подаркес, потомък на Арес,

705 син на Ификъл Филаков, прочут със стада многобройни,

брат еднокръвен на същия Протезилай велемощен,

но на години по-малък. А по-стар и много по-храбър

беше сам Протезилай. След смъртта му войските не бяха

от пълководец лишени, но жалеха много за него.

710 Следваха дружно Подаркес четиресет кораба черни.

Всички, живущи във Фера на Бебското езеро бистро,

също във Беба, в Глафира и в чудно красивия Яолк,

със единадесет кораба водеше Евмел Адметов.

Евмела беше родила от царя Адмета Алкеста,

715 между жените богиня, най-хубава щерка на Пелий.

Всички, които живееха във Тавмакия, в Метона,

във Мелибея и в град Олизон каменист, недостъпен,

ловкият с лък Филоктет ги предвождаше с кораби седем.

Вътре във всеки от тях петдесет от гребците му бяха

720 опитни много във точно и смело воюване с лъка.

Но Филоктет във страдания тежки лежеше на остров

Лемнос божествен, от свойте другари ахейци оставен,

люто терзан от жестоката рана на хидра коварна.

В мъки лежеше, но скоро аргийците пак ще си спомнят

725 за Филоктета юначен край своите кораби бързи.[27]

Имаха други водачи, но жалеха много за него.

Медон им стана водач, незаконният син на Ойлея;

Рина родила го бе от Ойлей, градове разрушаващ.

Всички, живеещи в Трика и в терасовидна Итома,

730 във Ойхалия, града на Еврит, именит ойхалиец,

водеха в бой синовете рождени на бога Асклепий,

лекари опитни — сам Махаон и герой Подалирий.

Тридесет кораба вити след тях във редици вървяха.

Всички, живеещи близо до извора бърз Хиперея,

735 още в Оремний, в Астерий, край бялото било на Титан,

водеше цар Еврипил, велелепният син на Евемон.

Кораби черни четиресет следваха него в редици.

Всички, живеещи в древна Аргиса и китна Гиртона,

Орта, Илона и в белия град Олоосон известен,

740 водеше сам Полипет, най-мъжествен и смел воевода,

син на герой Пиритоя, роден от Кронида безсмъртен.

А Полипета роди Хиподамия от Пиритоя

тъкмо когато наказа обраслите с косми кентаври:

от Пелион ги прогони и до етикийци преследва.

745 Сам той не тръгна, а с вожд Леонтея, потомък на Арес,

син на безстрашния Корон и внук на Кенея прославен.

Кораби черни четиресет с тях на редици вървяха.

С кораби двайсет и два бе доплувал Куней от град Кифос.

Следваха го ениенци и смелите в битки переби.

750 Всички, които си вдигнаха къщи край хладна Додона,

мирни, грижливи орачи на ниви покрай Титаресий,

който в Пеней си излива вълните, течащи игриво,

без да се слива със него във сребристите водовъртежи,

само отгоре му леко се плъзга, подобен на масло:

755 иде Пеней от водите на Стикс, най-злокобен за клетви.[28]

А Тентредонов Протой бе водач на магнетите силни —

волно живееха те край Пеней в Пелион гъстолистен.

Знатният пъргав Протой ги предвождаше в лютите битки.

Кораби черни четиресет следваха него в редици.[29]

760 Тези са всички водачи и всички царе на данайци.

Музо, кажи ми, кой беше най-храбър от всички ахейци,

кой бе с най-буйни коне от дошлите с Атридите храбри?

Евмел, потомък на Ферес, бе с двойка най-яки кобили,

стройни и вихрено бързи, подобни на птици крилати,

765 двете напълно еднакви на ръст, и на цвят, и на възраст.

Сребърнолъкият бог Аполон във Перея отхрани

двете кобили, които докарваха бягство във боя.

Между мъжете най-храбрият беше Аякс Теламонов,

докато още Ахил се гневеше — Ахил бе по-храбър:

770 първи му бяха конете, които го носеха в битки.

Ала сега той седеше при витите кораби в стана,

страшно разсърден на цар Агамемнон, водач на войските;

около стръмния бряг на морето бойците бездейни

хвърляха дискове, копия дълги, стрели за забава.

775 Край колесниците спрени, конете им кротко ядяха

целина блатна най-сочна и сладка за тях детелина.

Частите на колесниците, плътно покрити, лежаха

скрити в палатките царски; войските с тъга за водача

скитаха вредом из стана, не влизаха вече във битки.

780 Тръгна войската и сякаш пожар се развихри в полето.

Както земята застенва, щом Зевс, разярен гръмовержец,

грозно бичува със мълния около Тифон местата,

гдето е, казват, направил леглото на клетия Тифон,

тъй под нозете ахейски страхотно застена земята,

785 щом те потеглиха. Минаха скоро полето открито.

Вихрено бърза Ирида вестител дойде при троянци,

пратена с вести тревожни от егидодържеца Зевса.

Там пред двореца Приамов голямо събрание стана:

заедно всички стояха — и стари, и млади троянци.

790 Вихрено бърза Ирида наблизо застана и каза,

уподобена напълно по глас на Полита Приамов,

който бе пъргавоног съгледвач на троянци; следеше

все от високата гробна могила на цар Есиета,

дебнещ кога ще потеглят ахейци от кораби вити.

795 Образ Политов приела, Ирида продума тогава:

„Старче ти винаги твърде обичаш безкрайните речи,

както по време на мир; ала днеска войната бушува.

Често съм влизал във лютите битки с мъжете враждебни,

ала такава и толкова много войска не съм виждал:

800 хиляди, както листата в гората и пясъка морски,

вече настъпват в полето, борба да завържат пред Троя.

Хекторе, аз те съветвам усърдно така да постъпиш:

много съюзници има в големия град на Приама,

разни езици говорят далечните хора събрани.

805 Всеки да бъде началник на тези, които предвожда,

своите хора във строй да нарежда и води във битка.“

Тъй каза. Хектор можа да познае гласа на Ирида.

Скоро съвета разпусна; поеха за свойте доспехи,

цялата порта отвориха, с устрем забърза войската —

810 колесничари, пешаци; и шум неизказан се вдигна.

Има висока могила, не много далече от Троя,

нейде в полето, която се лесно обхожда от всички.

Смъртните хора я просто наричаха хълм Батиея,

а боговете безсмъртни — могила на бърза Мирина.

815 Там се строиха троянци със свойте съюзници верни.

Вожд на троянците бе шлемовеецът славният Хектор,

син на Приама; мнозина най-смели се готвеха вече

заедно с него да влязат със копия остри във боя.

Вожд на дарданците беше известният син на Анхиза,

820 царят Еней — от Анхиз го роди Афродита блестяща:

беше богинята спала със смъртен сред урви на Ида.

Дружно с Еней ги предвождаха двамата Антенориди:

вожд Архелох с Акаманта, изкусни във всякакви битки.

Всички, живеещи мирно в Зелея и близо до Ида,

825 бяха богати и пиеха черна вода от Езепа,

тези троянци предвождаше Пандар, синът Ликаонов.

Сам Аполон далнострелец лък даде на светлия Пандар.

Всички, живеещи в град Адрестея, в земята Апеса,

в град Питиея и чак в планината висока Терея,

830 водеха Адраст и Амфий, облечен във ленена броня,

двамата сина на Меропс, прочутия цар перкосийски,

който бе вещ предсказател за всичко и спираше строго

своите рожби да тръгнат на страшна и пагубна битка.

Те не го чуха, защото ги тласкаше черната гибел.

835 Тези, които живееха около Практий, в Перкота,

в Сест, и в Абид, и далече в божествена древна Арисба,

водеше Азий Хиртаков, прославен водач на мъжете,

Азий Хиртаков, докаран от едри коне златожълти

чак от далечна Арисба и чак от реката Селѐент.

840 Водеше цар Хипотой племе с копие силно пеласги,

тези, които живееха сред плодородна Лариса,

тях ги предвождаха в бой Хипотий със Пилей войнолюбец,

двамата сина на Лет пеласгийски, потомък Тевтамов.

А пък Пейрой с Акаманта предвождаха всички тракийци,

845 мирно живеещи близо покрай Хелеспонт бързотечен.

Вождът на копиеборци кикони бе смелият Евфем,

син на Трезена, потомък на Кея, отхранен от Зевса.

Водеше храбро Пирехъм пеонците с лъкове вити,

с чест обитаващи град Амидон до широкия Аксий,

850 който разлива води превъзходни далеч по земята.

Силният вожд Пилемен от Енетия, гдето се въдят

мулета диви, доведе безброй пафлагонци юначни.

Те населяваха Китор, живееха мирно във Сесам,

имаха хубави къщи навред край реката Партений,

855 в Егиал, сред Еретина висока и още във Кромна.

Одий и с него Епистроф доведоха тук ализони

чак от далечна Алиба, където сребро се добива.

Мизи начело със Хромий и Еном, вещ птицегадател,

ала чрез птиците той не отбягна най-черната гибел.

860 Падна в реката, убит от ръцете на внука Еаков,

който във нея погуби и други отлични троянци.

Форкис с Асканий божествен доведоха фриги при Троя

чак от Аскания: искаха в стръвната битка да влязат.

А пък меонци предвождани бяха от Местъл и Антиф,

865 рожбите на Талемен и на езерна нимфа Гигея:

водеха в боя меонци, родени при Тмол недостъпен.

Наст бе водач на карийци, известни със говор незвучен,

имащи къщи в Милет, край Фтирон, планината гориста,

и край реката Меандър, по стръмното било Микале.

870 Наст с Амфимах ги предвождаха дружно във всякакви битки,

Наст с Амфимах, синове именити на вожд Номиона.

Както момиче нагизден със злато, Наст влизаше в боя.

Глупчо! Това не отблъсна от него ужасната гибел:

падна в реката, убит от ръцете на внука Еаков,

875 който му златото взе и отнесе във своята шатра.

А Сарпедон със почтения Главк пък доведе ликийци

чак от далечната Ликия, негде от Ксант бързотечен.[30]

Бележки

[18] Дълги коси носели знатните и свободно родените, а робите и азиатските народи си стрижели косите. При голяма скръб обаче древните елини си стрижели косите.

[19] Хитонът бил тънка долна дреха с къси ръкави или без ръкави. Обличали го на голо тяло, а над него намятали плащ или кожа от звяр.

[20] Епитетът „градорушител, градове разрушаващ“ се дава рядко на Одисей. Тук се има пред вид обстоятелството, че Троя паднала чрез измисления от него план за дървения кон.

[21] При знамения дясната страна била смятана за благоприятна, а лявата — за неблагоприятна.

[22] Гръцкият текст може да се тълкува двояко: «Скръбта и плача на Елена» — предполага се, че Елена се разкайва за своята постъпка и страда, и «Скръбта и плача за Елена» — това са страданията на елините след грабването на Елена.

[23] Древните гърци смятали, че въздушният пласт се състои от гъст слой, наречен аер, а над него се намират етер, ефир. Хората дишат аер, а боговете — етер.

[24] Дворецът бил опушен от огъня, с който бил осветяван вечер.

[25] Търговията била разменна. Цената хекатомба (сто вола) била твърде висока. Една робиня се купувала обикновено за четири вола.

[26] Имат се пред вид тържествените празници в чест на Атина Палада, уреждани всяка четвърта година — в третата година на всяка олимпиада. Наричали се Панатенеи — всеатински.

[27] Ахейците не можели да превземат Троя без лъка и стрелите на Херакъл, които се намирали у Филоктет. Затова довели отново Филоктет при войските.

[28] Боговете се клели във водите на подземната река Стикс и тази им клетва се смятала ненарушима.

[29] Ахейските кораби били 1186. В един кораб имало по 120 души (стих 510) или 50 души (стих 719). Приема се, че средно в един кораб имало по 85 души или всичко 100810 души. Аристарх изчислява елинската войска на 140000 души, а схолиастите — на 120000 души.

[30] Броят на троянските войски не се дава, но щом на всеки десет ахейци се пада по един троянец (стихове 123–130), предполага се, че троянците били към 12000 души, а техните съюзници — към 38000.