Омир
Илиада (4)

Четвърта песен
Нарушаване на клетвите
Агамемнон прави преглед на войските

А боговете седяха на златния под при Кронида

и си говореха. Хеба нектар им поднасяше сръчно.

Весело те си подаваха златните чаши взаимно,

гледайки често надолу свещения град на троянци.

5 Зевс ненадейно започна да дразни почтената Хера,

с остри лукави слова присмехулно така заговори:

„Две между всички богини подкрепят Атрид Менелая:

Хера аргийка и силна защитница в битки Атина,

но са далече от боя, наслада изпитват да гледат.

10 В същото време сама Афродита, усмихната мило,

винаги Париса брани, смъртта отклонява от него.

Тя и сега го избави, когато той сметна, че гине.

Ала победата взе Менелай, подпомогнат от Арес.

Нека задружно обмислим как тези дела да завършат:

15 пак ли да вдигнем войната жестока и страшната битка,

или пък сговор да вдъхнем на двата враждебни народа.

Ако за всички безсмъртни това е приятно и драго,

нека градът на Приама остане запазен напълно,

а Менелай да си вземе обратно Елена аргийка.“

20 Каза така, възроптаха Атина Палада и Хера.

Седнали редом, крояха неволи за всички троянци.

Мъдра Атина остана безмълвна и нищо не рече,

много сърдита на Зевса, обзета от злоба свирепа.

Хера не скри във сърцето си своята ярост и викна:

25 „Зевсе Крониде безсрамен, какви ми ти думи надума?

Мигар желаеш да сториш труда ми напразен, несвършен?

В пот се обливах обилно, сама изморих си конете,

свиквайки тази войска — за Приам и децата му гибел.

Действувай! Всичките други безсмъртни това не желаем.“

30 Облакосборецът Зевс й отвърна със тежка въздишка:

„Клета, какво ли Приам и децата на царя Приама

толкова лошо ти правят, че тъй упорито желаеш

чак до основи да сринеш града им, красиво иззидан?

Ако би влязла през портите и през стените на Троя,

35 ти би изяла сурови Приама, децата на царя,

още и всички троянци — така би смирила гнева си.

Действувай, както си искаш! Но нашата свада голяма

нека не стане опасна вражда между мене и тебе.

А ще ти кажа и друго, което добре да запомниш:

40 ако и аз пожелая в гнева си град някой да срина,

в който живеят щастливо герои, любими на тебе,

моята ярост недей да възпираш, свободен да бъда.

Аз ти предадох града неохотно, макар без принуда.

Колкото има под слънцето и под звездите небесни

45 селища върху земята, в които живеят човеци,

Троя свещена за мойто сърце е най-скъпа от всички,

също Приам и народът на копиеборец Приама.

Никога моят олтар не остана без щедра гощавка,

без възлияние, нито без пушек: това е дарът ни.“

50 А волооката властница Хера така отговори:

„Има три града известни, които най-много обичам:

Аргос безводен, и Спарта, и широкодрумна Микена.

Сам разруши ги, когато ти станат омразни в душата.

Няма във тяхна защита да идвам и няма да преча.

55 Ако дори се противя и тебе възпра да ги срутиш,

пак няма нищо да сторя, понеже си много по-силен.

Само не бива трудът ми несвършен сега да остане,

тъй като аз съм богиня, родът ми е с твоя еднакъв.

Хитрият Кронос ме първа създаде и с двойна ме почит

60 щедро дари: със рода си и твоя съпруга да бъда.

Ти пък, Крониде всевластен, над всички безсмъртни царуваш.

Нека и двамата днеска така си отстъпим взаимно —

Хера на Зевса, а Зевс пък на Хера, и всички безсмъртни

ще ни последват. Накарай Атина веднага да влезе

65 в тежката битка сред всички троянци и всички ахейци.

Нека подбуди троянците първи да почнат коварно

клетвите да нарушават към славните в боя ахейци.“

Каза. И чу я бащата на хората и боговете.

Тутакси думи крилати продума на мъдра Атина:

70 „В стана троянски и в стана ахейски иди незабавно!

Хитро накарай троянците първи да почнат коварно

клетвите да нарушават към славните в боя ахейци.“

Тъй рече Зевс и подбуди Атина, отдавна готова.

Устремно тя се понесе от стръмния връх олимпийски,

75 както звездата, която синът на лукавия Кронос

праща поличба на всички моряци или на войските,

ярка звезда, от която се пръскат лъчи многобройни.

Точно такава Атина Палада слетя на земята

между войските. Когато я зърнаха, ужас обхвана

80 там конеборци троянци и медноколенни ахейци.

Всеки погледна към своя съсед и така му продума:

„Пак ли ще пламне войната жестока и страшната битка?

Няма ли обич и сговор да прати на двата народа

Зевс промислител, загрижен за хората в лютите битки?“

85 Често тъй казваше някой ахеец и някой троянец.

Взела човешкия образ на силния в бой Лаодока,

син Антеноров, Атина се смеси с войската троянска,

търсейки богоподобния Пандар сред тях да открие.

Храбрия и непорочния син Ликаонов намери

90 вече изстъпен напред и край него войски щитоносни,

с него дошли от далечните струи на буйния Езеп.

Близо Атина застана и думи крилати му рече:

„Сине сърцат Ликаонов, не би ли сега ме послушал?

Бърза стрела ако пратиш срещу Менелая Атреев,

95 ти благодарност и слава би имал сред всички троянци,

ала от всички най-много пред цар Александър Приамов.

Тутакси ти би получил блестяща награда от него,

види ли той Менелая, юначния син на Атрея,

сложен на тъжната клада,^[38] сразен от стрелата ти люта.

100 Хайде прати си стрелата против Менелая прославен

и обещай на прочутия с лък Аполон светозарен

да принесеш хекатомба от агнета първородени,

щом се завърнеш дома, във свещената крепост Зелея.“

Каза Атина така и склони неразумния Пандар.

105 В миг си извади той лъка, извит от рога на козела,

който бе някога точно в гърдите от Пандар улучен,

щом на скалата изскочи, където бе дебнат в засада.

Там го умери в сърцето; и възнак се просна козелът.

Имаше той на главата рога по шестнадесет лакти.

110 Опитен майстор рогата полира, на лък ги направи,

хубаво цял го излъска и сложи му кука от злато.

Този лък Пандар опъна умело, опря го в земята;

верни другари го криеха с кожени щитове здрави,

за да не го изпреварят юначните рожби ахейски

115 още преди да е паднал Атрид Менелай гръмогласен.

Пандар повдигна капака на тула, стрела си намери —

нова, снабдена с пера,^[39] причиняващи мъки големи.

Тази опасна стрела в тетивата намести веднага

и обеща на прочутия с лък Аполон светозарен

120 да принесе хекатомба от агнета първородени,

щом се завърне дома, във свещената крепост Зелея.

Хвана той волската жила и долния край на стрелата,

па тетивата допря до гръдта си, стрелата — до лъка.

Щом като силно опъна си лъка извит и огромен,

125 звънна рогът, тетивата отекна, политна стрелата,

с острия връх устремена да стигне войската ахейска.

Ала и теб, Менелае, те помнеха много безсмъртни,

първо на Зевс дъщерята, даряваща плячка Атина.

Спря тя пред тебе, препречи самата стрела смъртоносна

130 и я отби от снагата ти гола за удар, тъй както

майка отпъжда мухата от своята рожба заспала.

Там я Атина насочи, където токите от злато

пояса с бронята скрепят и ризница двойна създават.

Право във здравия пояс попадна стрелата коварна.

135 След като чудно красивия пояс прониза до края,

мигом тя мина през бронята, твърде изкусно скована,

плочката стигна, която на тялото беше защита,

срещу стрелите преграда; и нея прониза до края,

нежната кожа докосна и леко отгоре одраска.

140 Тутакси черната кръв му потече от прясната рана.

Както жена от Меония или от Кария плодна

слонова кост боядисва със пурпур за конски набузник,

дълго го пази дома си, макар че мнозина желаят

конския накит да вземат, но той си остава за царя,

145 скъпа украса за коня и слава за колесничаря,

също тъй, цар Менелае, със кръв са обагрени вече

твоите стройни бедра и пищяли дори до петите.

Мощният цар Агамемнон тогава от ужас изтръпна,

щом забеляза как черната кръв се от раната лее.

150 Също и сам Менелай гръмогласен изтръпна от ужас,

ала когато съгледа връвта и зъбците отвънка,^[40]

мигом се върна отново в сърцето му прежната смелост.

Тежко въздъхна Атрид Агамемнон, ръката му хвана,

тъй му продума — въздишаха тежко другарите с него:

155 „Мили ми братко! Аз клетва положих за твоята гибел,

след като тебе изпратих за нас да се биеш самичък.

Клетвите вече не спазват троянците, щом те раниха.

Няма да бъдат напразни ни клетви, ни кървави жертви,

ни възлияния с вино, ни даже обети за вярност.

160 Но ако Зевс олимпийски не ги е наказал веднага,

ще ги накаже по-късно и те ще платят непременно:

всеки със своя живот и със свойте деца и съпруги.

Ето аз зная добре във сърцето си и във душата:

ден ще настане, когато свещената Троя ще падне,

165 заедно с нея Приам и народът на царя Приама.

Високотронният Зевс, обитаващ ефира вовеки,

гневен от тази измама, ще вдигне със ярост над Троя

своята страшна егида. И всичко това ще се сбъдне.

Но и тогава ще страдам безкрайно за теб, Менелае,

170 ако погинеш сега и завършиш живота си земен.

Бих се завърнал с позор неизказан в безводния Аргос,

че ще си спомнят ахейците скоро за свойта родина.

И ще оставим за слава на царя Приам и троянци

наша Елена аргийка, а твоите кости ще гният

175 близо до Троя и без да е свършено твоето дело.

Някой надменен троянец ще скача с омраза над гроба

на Менелая прославен и думи такива ще казва:

«Нека във всичко така си насища гнева Агамемнон,

както без никаква полза доведе войската си тука!

180 Той се завърна във къщи, във своята свидна родина

с кораби празни, оставил убит Менелая юначен.»

Някой така ще говори; тогава дано съм загинал!“

А Менелай русокос, ободрявайки брата си, рече:

„Ти се не бой и недей да изплашваш войската ахейска!

185 Острата вража стрела не попадна на място опасно.

Пъстрият пояс попречи и бронята здрава под него,

също и медната плоча, със труд от мъже изкована.“

Властният цар Агамемнон Атреев така му отвърна:

„Мой Менелае обичан! Дано да е вярно, що казваш!

190 Лекар ще види раненото място и цяр ще му сложи,

за да премахне от раната черните, хапещи болки.“

Рече така и подбуди Талтибий, божествен вестител:

„Хайде веднага повикай, Талтибие, тук Махаона,

славния син на Асклепий, почтен, безупречен целител,

195 за да прегледа добре Менелая, любимец на Арес.

Някой троянец или пък ликиец, изкусен в стрелбата,

с лък го улучи: за чест на троянци, за скръб на ахейци.“

Тъй каза и глашатаят речта на Атрида послуша.

Тръгна да иде във стана сред меднохитонни ахейци,

200 търсейки вред Махаон героя. И в миг го съгледа,

както стоеше готов, а край него войски щитоносни,

от коневъдната Трика далечна пристигнали тука.

Близо до него застана и думи крилати продума:

„Сине Асклепиев, тръгвай със мен! Агамемнон те вика,

205 за да прегледаш ти цар Менелая, водач на ахейци.

Някой троянец или пък ликиец, изкусен в стрелбата,

с лък го улучи: за чест на троянци, за скръб на ахейци.“

Каза така и сърцето в гърдите му той разтревожи.

Тръгнаха бързо да идат в обширния стан на ахейци.

210 Щом приближиха обаче до русия цар Менелая,

свариха около него събрани най-знатни водачи;

точно в средата застана герой Махаон богоравен,

тутакси дръпна стрелата от пояса плътно пристегнат;

в пътя обратен се счупиха нейните шипове остри.

215 Пъстрия пояс развърза и бронята здрава под него,

също и медната плоча, със труд от мъже изкована.

Раната щом му откри, где стрелата попаднала беше,

с устни изсмука кръвта и посипа целебни лекарства —

Хирон ги бе дружелюбно предал на баща му Асклепий.

220 Още ахейци се грижеха за Менелай гръмогласен,

а щитоносци троянци нападнаха с устрем в редици.

Боя си спомниха пак и облякоха свойте доспехи.

Вие не бихте видели там цар Агамемнон божествен

бавен, бездеен, изгубил желание да се сражава;

225 той непрестанно се впущаше в боя, прославящ мъжете.

Свойте коне с колесницата пъстра остави да чакат.

Силно пръхтяха конете, встрани ги задържаше с мъка

Евримедон Птолемеев Пираев, коларят известен.

Цар Агамемнон му заповед даде да бъде наблизо,

230 в случай, че сети умора, когато командва войските.

Тръгна пешком да прегледа той своите бойни редици.

Щом като виждаше бързи данайци в борба устремени,

спираше близо, усърдно им вдъхваше смелост със думи:

„Вие, аргийци, недейте забравя военната храброст!

235 Никога татко ни Зевс вероломните няма да брани.

Ала понеже са първи престъпили своите клетви,

техните нежни тела лешояди ще ръфат свирепо.

Ние пък техните мили съпруги и рожби невръстни

в плен ще откараме с кораби, срутим ли градската крепост.“

240 Щом като видеше други да бягат от тежката битка,

цар Агамемнон припряно ги мъмреше с яростни думи:

„Вий, самохвалци, страхливи аргийци, не се ли срамите?

Плахи защо сте се спрели, подобно на млади кошути,

дето са тичали дълго в полето обширно и морни

245 вече са спрели, понеже в душата си нямат геройство?

Тъй вцепенени и вие стоите, не влизате в схватка.

Може би чакате близо да дойдат троянци, където

нашите кораби съхнат край шумния бряг на морето,

за да узнаете Зевс олимпийски дали ви закриля?“

250 С тези съвети обхождаше своите бойни редици.

Стигна критяните царят, преминал през много фаланги.

Те покрай Идоменей си обличаха медни доспехи:

той бе сред първите, равен по мощ на глиган гороломен,

а Мерион насърчаваше задните бойни редици.

255 Цар Агамемнон се много зарадва, когато ги зърна.

Тутакси ласкави думи продума на Идоменея:

„От бързоконни данайци аз тебе най-много почитам

както по време на битки, така и в дела най-различни,

също на пирове, гдето най-лични аргийци размесват

260 в кратера вино искрящо, отбрано за знатните старци.

И ако другите хубавокоси ахейци изпиват

само частта си, то твоята чаша, подобна на мойта,

винаги пълна остава да пиеш, когато поискаш.

Тръгвай безстрашен в атака, какъвто си беше по-рано.“

265 Идоменей, предводителят критски, така му отвърна:

„Сине Атреев, аз винаги верен другар ще ти бъда,

както в началото бях обещал и ти кимнах с главата.

Но насърчавай и другите хубавокоси ахейци

в боя да влезем, щом своите клетви троянци не спазват.

270 В близкото бъдеще гибел и мъки жестоки ги чакат,

тъй като първи коварно престъпиха своите клетви.“

Каза така. Агамемнон отмина със радост в сърцето.

Много редици обходи, дойде при Аякси юначни.

Бойни доспехи обличаха, имаха много пешаци.

275 Както козар щом съгледа от някое било високо

облак, фучащ над морето, подгонен от западен вятър,

и отдалеч му се струва дори от катрана по-черен,

грозно пълзящ над морето и буря голяма надигащ;

тръпне пастирът от страх, в пещера си потирва стадата;

280 тъй и след тези Аякси се впущаха в лютата битка

гъсти редици герои, цъфтящи и богородени,

страшни със своите щитове кръгли и копия дълги.

Цар Агамемнон се много зарадва, когато ги зърна.

Той им високо извика и думи крилати продума:

285 „Вие, Аякси, водачи на меднохитонни аргийци!

Няма съвет да ви давам — за двама ви той не подхожда:

вие сами насърчавате свойта войска да се бие.

Татко наш Зевсе, богиньо Атино и бог Аполоне,

всички дано притежават в сърцата си храброст такава!

290 Скоро би паднал тогава градът укрепен на Приама,

с устрем превзет и разсипан от нашите мощни десници.“

Тъй каза, там ги остави и тръгна към други герои.

Срещна наблизо той Нестор, известен оратор от Пилос,

който подготвяше свойте другари да влязат във схватка

295 заедно с вожд Пелагон победител, с Аластор и Хромий,

с буйния Хемон, с Биант, предводител прочут на войските.

Нестор постави напред колесниците бойни с конете,

точно след тях нареди многобройни и смели пешаци

в боя опора да бъдат; страхливите сложи в средата,

300 за да воюват насила дори ако някой не иска.

Първо той заповед даде на всички бойци с колесници

свойте коне да задържат, без ред да не тичат в тълпата:

„Никой, облегнат на своето конно изкуство и сила,

да не излиза напред и с троянците сам да се бие,

305 ни да отстъпва, защото ще станете много по-слаби.

Който боец с колесница попадне на враг с колесница,

копие нека извади, това е най-сигурен начин.

Тъй градове и стени са рушили дедите ни славни,

имайки мъдрост такава и смелост голяма в гърдите.“

310 Тъй ги съветваше старецът, опитен в древните битки.

Цар Агамемнон се много зарадва, когато го зърна.

Той му високо извика и думи крилати му каза:

„Старче, да можеше както духът ти е силен в гърдите,

тъй колене невредими и мощ дълготрайна да имаш!

315 Но неизбежната възраст и тебе измъчва жестоко.

Трябваше другиго старост да стигне, ти млад да останеш!“

Нестор, геренският конник, така му отвърна тогава:

„Сине Атреев, бих искал да бъда юначен, тъй както

в дните, когато погубих Еревталиона божествен.

320 Но наведнъж боговете не дават на хората всичко:

юноша бях аз тогава, а днес старостта ме измъчва.

Но и така ще отида с бойците, полезен да бъда

с мойте съвети и думи — това е награда за старци.

Копия трябва да хвърлят по-младите, дето след мене

325 раснат по-годни, облегнати само на своите сили.“

Каза така. Агамемнон отмина със радост в сърцето.

Срещна сина на Петей, Менестея конеукротител.

Около него стояха атинци, съветници в битки.

Беше застанал наблизо и цар Одисей хитроумен.

330 Там се намираха също редиците на кефаленци.

Силния вик на борбата не бяха все още дочули,

тъй като скоро се бяха понесли във боя фаланги

на конеборци троянци и на меднобронни ахейци.

Чакаха двамата друга ахейска войска да пристигне,

335 за да се счепкат с троянците и да подхванат войната.

Щом ги видя Агамемнон, упрекна и двамата гневно.

Той им извика високо, крилати им думи продума:

„Сине на царя Петея, потомък на Зевса всевластен!

Също и ти, Одисее, изпълнен с опасни коварства!^[41]

340 Тука защо сте застанали в смут и очаквате други?

Редно за вас е да бъдете с челните бойни редици,

често да влизате храбро в разгара на лютата битка.

Двамата първи съм канил на обща, обилна гощавка,

щом като пир за старейшини ние ахейците правим.

345 Имаше печено много за ядене, също и чаши

с медено вино за пиене, колкото искахте двама.

Гледали бихте доволни сега дори десет ахейски

бойни редици пред вас да се бият със мед безпощадна.“

А Одисей хитроумен със гняв го погледна и рече:

350 „Сине Атреев, каква през зъбите ти дума излезе?

Как ти говориш, че ние отбягваме битки, когато

всички ахейци започваме бой с конеборци троянци?

Ако поискаш, и ако това ти е нужно, ще видиш

на Телемаха бащата напред срещу първите групи

355 на конеборци троянци. Напразно така ти говориш.“

Цар Агамемнон, когато видя Одисея разсърден,

взе си словата обратно, усмихна се кротко и каза:

„Сине божествен Лаертов, царю Одисей хитроумен!

Нито аз тебе ще хуля и нито съвет ще ти давам,

360 тъй като зная, че твойто сърце във гърдите ти мощни

дружески чувства питае и двамата мислим еднакво.

Тръгвай в атака! Сега ако нещо е казано лошо,

после ще видим. Дано боговете го сторят безвредно!“

Тъй рече, там ги остави, забързан към други герои.

365 Скоро видя Диомеда, прочутия син на Тидея,

спрял се смутен сред конете и сред колесниците здрави.

Близо до него стоеше и Стенел, синът Капанеев.

Щом го съзря Агамемнон Атреев, упрекна го остро.

Той му извика високо и думи крилати му каза:

370 „Тежко ми, сине на храбрия в битки Тидей конеборец!

Днеска защо ти трепериш, защо и полето оглеждаш?

Нямаше навик Тидей да се плаши и тъй да трепери,

ала се биеше той с враговете пред свойте другари.

Тъй ни разправяха тези, които го виждали в битки.

375 Аз го не помня, но казват, че другите той надминавал.

Някога сам бил пристигнал в Микена приятел-изгнаник

с вожд Полиника божествен, събирайки смели войници.

Готвели поход тогава към святата крепост на Тива,

молейки много да вземат съюзници славни в Микена.

380 Искали вече микенци да сторят, каквото ги молят,

ала Кронид ги въздържал, показвайки лоши поличби.

Щом от Микена излезли и пътя далечен поели,

стигнали чак до Азоп, с брегове във трева и тръстика,

там пък отново ахейци изпратили с вести Тидея.

385 Тръгнал веднага и срещнал не малко потомци на Кадъм,^[42]

сбрани на пир във двореца на силния цар Етеокъл.

Опитен в бой с колесници, Тидей не изпаднал в уплаха,

бидейки вече самичък сред много потомци на Кадъм.

Викал ги на състезание, лесно ги всички надвивал.

390 Толкова явно навред му помагала мъдра Атина.

Гневни били на Тидея тиванци, гонци на конете.

Хитра засада скроили, когато се връщал обратно.

Турили там петдесет най-отбрани младежи с водачи:

Меон, потомък на Хемон, подобен на бог олимпийски,

395 и Полифонт Автофонов, прославен във лютите битки.

Ала Тидей им приготвил позорна, нечувана гибел:

всички избил, а един само пуснал дома да се върне,

Меона волен отпратил, покорен на божи поличби.

Ето такъв бил Тидей етолиец! Но син е отгледал

400 в битки по-долен от него, а само на думи по-храбър.“

Тъй рече. Смелият цар Диомед не промълви му нищо,

много засрамен от силния укор на царя почитан.

Стенел, потомък на вожд Капанея, така му отвърна:

„Сине Атреев, лъжи не разправяй! Ти знаеш безспорно —

405 с право се смятаме ний от бащите си много по-храбри:

ние превзехме сами седмовратата крепост на Тива,

водейки малка войска пред стените, добре укрепени,

вярвайки в божи поличби и във помощта на Кронида.

Паднаха наште бащи поради дързостта си безумна.

410 Двамата тях не поставяй наравно със нашата слава!“

А Диомед гръмогласен със гняв го погледна и каза:

„Драги ми Стенел, мълчи и послушай ти моите думи!

Няма сега да упреквам Атрида, водач на войските,

тъй като той насърчава ахейците да се сражават.

415 Слава голяма ще има за него, когато ахейци

в битка погубят троянци и вземат свещената Троя.

Паднат ли в боя ахейците, мъка голяма ще има.

Двамата нека си спомним за нашата войнствена храброст!“

Каза и от колесницата скочи в прахта със доспехи.

420 Страшно издрънка медта на гърдите на цар Диомеда:

ужас до смърт би обхванал дори и най-смелия воин.

Както вълните, когато се удрят в брега на морето

пенести и неуморни, които Зефирът надига,

първо в морето нарастват и стават големи, опасни,

425 после, разбити в брега, зашумяват страхотно и вдигат

гребени много високи, изхвърляйки пяна солена,

тъй непрестанно прииждаха бойни данайски фаланги.

Всеки един пълководец командваше свойте войници,

всички останали крачеха тихо, дълбоко смълчани,

430 би си помислил, че тази войска да говори не може;

те се бояха от свойте водачи; доспехите пъстри

ярко блестяха, когато вървяха, строени в редици.

Както овце многобройни на твърде заможен стопанин

чакат да им издоят във кошарата бялото мляко,

435 блеят безспирно, дочувайки своите агънца малки,

тъй се разнасяше бойният вик на троянци из стана.

Ала не беше викът им еднакъв, речта бе различна:

смесени разни езици на много събрани народи.

Арес подбуди троянци, данайци — Атина Палада,

440 Ужас и Страх, и в гнева ненаситница разпра — Ерида,

родна сестра и другарка на Арес, погубващ мъжете;

малка отпърво тя тръгва, но скоро издига в небето

свойта глава, а нозете си здраво опира в земята.

Слезе тогава сред двете войски и еднаква свирепост

445 тя им внуши, умножавайки стона на всички войници.

Щом като двете войски се събраха на бойното място,

смесиха кожени щитове, копия остри и ярост

на меднобронни войници; а техните щитове кръгли

плътно се сблъскаха: шум и безредие мигом настана.

450 Там едновременно екнаха вопли на смъртно ранени

с радостен вик за победа: във кръв се окъпа земята.

Както две бурно течащи реки от планински чукари

сливат водите си силно пенливи посред долината

в грозни въртопи, понеже избликват от извори буйни,

455 техният шум се дочува дори от овчар в планината,

тъй се разнасяше крясък и боен ехтеж от войските.

Първи уби Антилох Ехепола, сина на Талисий,

храбър водач на троянци и винаги с първите в боя.

Най-напред в гъстата грива високо му шлема удари,

460 после заби във челото му своето копие медно.

Вътре в костта то проникна и мрак му забули очите.

В бурната схватка той рухна със грохот подобно на крепост.

Вожда убит улови за краката герой Елефенор,

който бе син Халкодонтов и вожд на сърцати абанти.

465 Влачеше мъртвото тяло, понеже желаеше много

той да му вземе доспехите: кратък му беше стремежът.

Щом Агенор го съгледа да мъкне трупа на героя,

в миг го удари жестоко със копие медно в ребрата,

вече от щита открити, и тъй подкоси му нозете.

470 Щом го душата напусна, борба за трупа му избухна

между троянци и много ахейци. Подобно на вълци,

те се нападаха: мъж срещу мъж се нахвърляше стръвно.

Точно тогава Аякс Теламонов уби Симоесий,

Антемионов потомък, мъж тъкмо на възраст цветуща;

475 майка му бе го родила край брегове симоентски,^[43]

слязла от Ида с родители нявга да видят стадата.

Ето защо Симоесий го бяха нарекли. Отплата

никак не даде на свойте родители мили, понеже

рано погина, убит от Аякса със копие остро.

480 Както вървеше, Аякс го прониза в гърдите отдясно;

медното копие мина направо през дясното рамо.

Падна в прахта на земята подобно на черна топола,

дето висока и стройна расте в мочурлива ливада,

а по върха й се вият красиви и кичести клони.

485 Майстор колар я отсича със своята лъскава брадва,

за да я свие във наплати на колесница прекрасна.

Дълго лежи на брега на реката, догдето изсъхне.

Тъй Симоесий лежеше, когато Аякс го съблече.

Антиф, синът на Приама, пристегнат със ризница светла,

490 хвърли в гъмжилото копие остро в Аякс Теламонов,

но не можа да улучи; рани в слабините той Левка,

храбър другар Одисеев, повлякъл трупа на героя:

падна трупът от ръцете на Левка, а той — върху него.

Цар Одисей се разсърди свирепо, че Левк е погубен.

495 В мед заискряла облечен, излезе пред челните в строя,

спря се наблизо и своето бляскаво копие метна,

след като вред се огледа. Троянци отстъпиха мигом,

щом се прицели; нахалост не прати той копие медно.

Демокоонта умери, сина незаконен Приамов,^[44]

500 който дойде от Абид, от ливадите с бързи кобили.

Гневен за своя другар, Одисей го прободе без милост

в дясното сляпо око и през лявото мина веднага

медното копие: мрак му забули очите красиви.

Шумно той рухна, доспехите звъннаха силно на него.

505 Първите в боя и светлият Хектор отстъпиха вкупом.

Викаха гръмко аргийци, измъкваха своите мъртви,

стигаха много напред. Аполон се разсърди тогава,

щом от Пергам ги съгледа, и с гняв на троянците викна:

„Смело напред, конеборци троянци! Недейте отстъпва!

510 Нямат аргийците кожа от камък или от желязо,

за да издържат на копия, дето телата разкъсват.

В боя не влиза Ахил, син на хубавокоса Тетида,

че покрай своите кораби гняв душегубен изпитва.“

Тъй им извика сърдитият бог от високата крепост.

515 Славната щерка на Зевса подбуждаше стръвно ахейци,

между войските сновейки, когато ги виждаше мудни.

Тука съдбата погуби Диора, сина Амаринков,

който бе смъртно ударен във десния крак над петата

с камък заострен, случайно там нейде в полето намерен.

520 Вождът от Енос тракийски Пирой Амбрасид го улучи.

Камъкът грозно премаза костта му и двете му жили,

падна по гръб във прахта на земята Диор Амаринков,

двете ръце си протегна към своите мили другари,

вече издишващ духа си. Към него притича пак този,

525 който го беше ударил, прониза го с копие в пъпа,

вън му червата изкара и мрак му забули очите.

Вождът Тоант етолиец в гърдите Пироя прободе

с медното копие: в белия дроб то проникна дълбоко.

Близо до него застана Тоант, от гръдта му издърпа

530 своето копие тежко; па острият меч си извади,

право в корема промуши Пироя и взе му душата.

Ала доспехите светли Тоант не можа да му смъкне:

верни тракийски другари дойдоха със копия дълги.

Едър макар и да беше, могъщ и достоен за почит,

535 те го отбиха: Тоант, разтреперан, във ужас отстъпи.

Тъй във прахта се простряха един до друг двама водачи —

вожд на тракийци единият, другият вожд на епейци.

Още и други мнозина лежаха в полето избити.

Всичко това не би дръзнал дошлият човек да похули,

540 ако без удар и рани, запазен от мед островърха,

би се намирал в средата и би го превела Атина,

взела го в миг за ръка и отбила стрелите от него,

тъй като в оня ден много троянци и много ахейци,

ничком в прахта повалени, лежаха едни върху други.