Омир
Илиада (13)

Тринадесета песен
Битка при корабите

Зевс щом до черните кораби пусна троянци и Хектор,

там ги остави беди и тегла да понасят без отдих.

После обърна очи лъчезарни в обратна посока,

вгледан далеч към родината на коневъдци тракийци

5 и на мизийци, прочути във бой ръкопашен, и още

на млекоядци, добри хипомолги, на честни абийци.^[156]

Той не отправяше вече очи светлозарни към Троя,

смятайки в свойта душа горделива, че никой безсмъртен

няма да тръгне да брани троянци или пък данайци.^[157]

10 Бог Посейдон земетръсец на стража внимателно бдеше

и със почуда следеше войната и битката, седнал

сам на най-горния връх на гористия Самос тракийски.^[158]

А многоизворна Ида оттам се откриваше цяла,

също градът на Приам и ахейските кораби в стана.

15 Там, от морето излязъл, приседна със жал за ахейци,

тъй от троянци притискани: силно на Зевс се разсърди.

Тутакси почна от стръмния островен връх да се спуща,

крачейки бързо; дърветата и планините високи

цели трепереха, щом Посейдон си раздвижи нозете.

20 Само три крачки направи, с четвъртата стигна до Ега,^[159]

гдето в дълбокия залив му беше дворецът преславен,

целият блеснал от злато, издигнат нетленен вовеки.

Стигнал дома, в колесницата впрегна конете си вихри,

меднокопитни, развяващи гриви златисти и буйни.

25 Той се облече във злато, взе и камшика си златен,

с дивно изкуство изплетен; па сам в колесницата скочи

и по вълните се плъзна. А морски чудовища вредом

скачаха около него, че царя си мощен познаха.

С радост морето отстъпи, конете безспирно летяха,

30 медната ос не можа да се даже намокри отдолу,

скоком конете го носеха право към стана ахейски.

Има една пещера в дълбините на морския залив,

между скалистия Тенедос и недостъпния Имброс.

Бог Посейдон земетръсец там спря си конете крилати,

35 сръчно ги двата разпрегна, амброзиев зоб им постави,

а на нозете им сложи вериги, ковани от злато,

тежки, пристегнати здраво, та там да дочакат спокойно

царя си славен, а той сред войската ахейска отиде.

Всички троянци, подобни на пламък или на вихрушка,

40 следваха Хектор Приамов със викот и грохот страхотен:

те се надяваха днес да превземат ахейския лагер

и да избият във него най-храбрите между ахейци.

Но Посейдон земедържец, велик и могъщ земетръсец,

идващ от морската бездна, подтикваше жарко аргийци;

45 уподобил се на Калхас по глас гръмовит и по външност,

първо подбуди Аякси, към бой и сами устремени:

„Вие, Аякси, сега ще спасите войската ахейска,

помнейки своята храброст, забравили срамното бягство.

Другаде аз се не плаша от яки ръце на троянци,

50 даже да могат те вкупом да минат голямата крепост:

медноколенни ахейци сами ще ги лесно отблъснат.

Ала се много страхувам, че зле ще пострадаме тука,

гдето подобно на пламък господствува бесният Хектор,

който се хвали неспирно, че син е на Зевса всесилен.

55 Някой безсмъртен дано да ви вдъхне геройство в сърцата,

твърдо сами да се биете, да насърчавате други.

Бихте отблъснали Хектор от свойте добри поврътливи

кораби, даже и сам Олимпиецът да го подбужда.“

Тъй каза бог Посейдон земедържец, могъщ земетръсец.

60 Двамата с жезъл докосна и с буйна ги сила изпълни,

леки им стори телата, нозете и още ръцете.

Както се стрелва нагоре в простора сокол бързокрилен,

литнал стремглав от висока скала, за кози недостъпна,

спуска се стръвно в полето, преследвайки някоя птица,

65 тъй Посейдон земетръсец от тях си отиде внезапно.

Пръв се досети Аякс, вихреногият син на Ойлея.

Тутакси той заговори Аякса, сина Теламонов:

„Храбри Аяксе! Един олимпиец със образ на Калхас

нам заповяда сега да се бием при нашия лагер.

70 Калхас не беше това — прорицателят птицегадател!

Аз отведнъж го открих по пищялите и по нозете,

щом се отправи назад: боговете се лесно познават.

Ето сега и у мене сърцето ми свидно в гърдите

още по-страстно ме тласка напред към разгара на боя,

75 същото искат нозете отдолу, ръцете отгоре.“

А пък Аякс Теламонов със тези слова му отвърна:

„Също за копие мойте ръце несломими копнеят,

моята сила нараства, нозете сами ме понасят,

лудо желая да вляза във единоборство опасно

80 с Хектор, сина на Приама, нападащ неспирно със устрем.“

Думи такива си казваха двамата храбри Аякси,

радостни с бойната дързост, която безсмъртен им вдъхна.

Бог Посейдон ободри пък ахейци, назад изпокрити,

свойто сърце освежаващи с отдих край кораби в стана,

85 тъй като бяха с тела изнурени от труд непосилен.

Горест безмерна обзе им сърцата, когато видяха

в гъсти тълпи враговете големия зид да прескачат.

Гледайки всичко това, те проливаха сълзи под вежди,

нямаха вече надежда от злата беда да избягат.

90 В миг Посейдон се яви и направи фалангите силни.

Първо със призив за смелост отиде при Тевкър и Леит,

после съзва Пенелея, героя Тоант, Деипира

и Мерион с Антилоха, изкусни във шумните битки.

Тях насърчавайки богът, крилати слова им продума:

95 „Срамно е, млади, юначни аргийци! На вас се надявах,

че ще запазите нашите кораби, влизайки в боя.

Ако и вие напускате вече печалната битка,

днес ще настъпи денят, в който нас ще погубят троянци.

Ужас! Наистина виждам с очите си чудо голямо,

100 страшно, което не вярвах, че някога може да стане:

тука, при нашите кораби, ето нахълтват троянци,

имащи вид неотдавна на плахи кошути, които

тичат безсилни в гората, негодни за никакви битки,

стават гощавка на алчни чакали, пантери и вълци.

105 Тъй и троянци по-рано не смееха да доизчакват

в бой ръкопашен войската и грозната сила ахейска,

днес се сражават обаче във стана, далече от Троя,

поради грешка на вожда и леност на нашите воини.

Ядно сърдити на него, войските не искат да бранят

110 бързите кораби: те се оставят да бъдат избити.

Даже да беше действително много виновен пред всички

широковластният цар Агамемнон, синът на Атрея,

дето така оскърби бързоногия син на Пелея,

нямаме право да бягаме срамно от боя, а нека

115 лек да подирим: героите имат сърца изцерими.

Вие съвсем недостойно забравяте бурната смелост,

а пък сте всички най-храбри във стана обширен ахейски.

Няма да споря със плахия, който побягва от боя,

ала от цяло сърце против вас негодувам със право.

120 О, малодушни! Със тази си леност ще сторите скоро

зло по-голямо! Спомнете си всички срама и позора!

Ето че днеска започва велика, решителна битка!

Хектор, могъщ, гръмогласен, съборил вратите и лоста

дълъг, сред нашите кораби вече сражение води.“

125 С тези слова Посейдон земедържец подбуди ахейци.

Около двамата смели Аякси се сбраха фаланги

силни. Не би ги упрекнал дори да пристигнеше Арес,

нито Атина, която подтиква войските към битки.

Тук храбреците очакваха Хектор божествен с троянци.

130 Копие беше допряно до копие, щит върху щита,

шлем редом с шлема, човек до човека, метал до метала.

Гривести шлемове плътно докосваха медни, когато

в строй се навеждаха само: тъй гъсто стояха бойците.

Движени с дръзки ръце, се кръстосваха копия остри:

135 право напред се стремяха ахейците, жадни за битка.

Тясно стълпени троянци нападнаха с Хектор начело,

който летеше подобно на камък заоблен по стръмно,

щом го откърти поройна планинска река от скалите,

след като с буйните струи основите им подкопае.

140 Скачайки, все се търкаля, гората отеква от него,

той неудръжно се носи, догдето достигне полето —

само тогава се спира недвижен, макар и засилен.

Също тъй Хектор заплашваше днес, че ще стигне морето,^[160]

минал през шатри и кораби, сеейки смърт сред ахейци.

145 Ала когато попадна на гъстите бойни фаланги,

спря се наблизо пред тях. Синовете ахейски отсреща,

удряйки с мечове тежки и копия медни двуостри,

вкуп го оттласнаха: Хектор отстъпи назад разтреперан.

После извика високо, та всички троянци да чуят:

150 „Вие, троянци, ликийци, бойци ръкопашни дарданци!

Дръжте се! Дълго не могат ахейците да ме отблъснат,

колкото плътно сега да застават във строй като кула.

Те ще отстъпят пред мене, наистина щом ме предвожда

първият сред боговете, съпруг силногръмец на Хера.“

155 Тъй каза. Сила и смелост възбуди у всеки троянец.

А Деифоб Приамид се понесе надменно пред всички;

вдигайки право пред себе си щита, всестранно закръглен,

стъпваше леко с нозете, вървеше прикриван от щита.

Но Мерион се прицели във него със копие светло:

160 никак не сбърка, улучи го в щита от бикова кожа.

Кожата той не можа да пробие, че счупи по-рано

ствола на своето копие дълго при острото жило.

Щита си биковокожен встрани Деифоб поотмести,

че се уплаши от точното копие на Мериона.

165 А Мерион се отдръпна към верни другари ядосан,

че се лиши от победа и своето копие счупи.

Тръгна да иде при шатри и кораби черни ахейски

копие друго да вземе, което в палатката беше.

Другите водеха боя и вик неугасващ ехтеше.

170 Тевкър, синът Теламонов, погуби мъж копиеборец,

Имбрий, потомък на Ментор, прочут със коне многобройни,

който живееше в град Педеон до войната с ахейци,

женен за Медесикаста, небрачна Приамова щерка.

Ала когато дойдоха данайските кораби вити,

175 Имбрий се върна във Троя, изпъкна сред всички троянци,

тачен в дома на Приама наравно със царските рожби.

Тевкър заби под ухото му своето копие дълго,

после го дръпна; раненият падна подобен на ясен,

който високо, на било планинско, отвсякъде виждан,

180 с брадва отсечен, привежда надолу листата си крехки.

Тъй рухна: медните пъстри доспехи отекнаха гръмко.

Спусна се Тевкър със устрем доспехите сам да му смъкне.

В него прицели се Хектор със своето копие светло.

Тевкър го зърна и с мъка отбягна опасния удар.

185 Хектор обаче улучи в самите гърди Амфимаха,

чедо на Ктеат, потомък на Актор, налитащ във боя.

Воинът грохна, доспехите звъннаха грозно на него.

Втурна се Хектор да грабне от смелия мъж Амфимаха

шлема му, до слепоочника плътно прилепнал на лоба.

190 А пък Аякс срещу Хектор най-бляскаво копие хвърли,

без да му тялото стигне, че целият беше запазен

с мед страховита; ахеецът, удряйки пъпа на щита,

Хектора блъсна със сила голяма; и Хектор отстъпи,

мъртви двамина оставил: прибраха ги после ахейци.

195 Стихий и вожд Менестей богоравен, атински водачи,

дръпнаха мъртвия клет Амфимах сред войската ахейска.

Имбрий прибраха Аякси, във бурния бой устремени.

Както два лъва заграбват изпод острозъбите псета

вардена зорко коза и във гъсти шубраци я носят,

200 вдигнали в челюст разпенена своята плячка високо,

тъй и двамината мощни Аякси повдигнаха Имбрий.

Те му доспехите взеха; главата от нежната шия

в миг му отсече Ойлид, разярен заради Амфимаха.

Хвърли я да се търкаля в тълпата подобно на топка.

205 Падна главата в прахта, недалеч от нозете на Хектор.

Бог Посейдон се разсърди тогава в сърцето си гордо

заради внука си, паднал убит във свирепата битка.

Тръгна припрян към ахейските шатри и кораби бързи

да насърчава данайци, беди за троянци да готви.

210 Славният с копие Идоменей му излезе насреща,

идвайки тук от приятеля, който недавна от боя

беше се върнал, ранен под коляното с копие остро.

Близки другари го бяха донесли, на лекари сръчни

той го остави, към шатрата тръгна, копнеещ за боя.

215 Бог Посейдон земетръсец тогава му пръв заговори,

уподобил се по глас на Тоант, Андремонов потомък,

който във целия ширен Плеврон, в Калидон недостъпен

властваше над етолийци — от тях като бог уважаван:

„Идоменее, съветнико критски! Заканите дръзки

220 где са, с които ахейци заплашваха нявга троянци?“

Идоменей, предводителят критски, така му отвърна:

„Днеска, Тоанте, доколкото зная, виновен ахеец

няма, че всички умеем добре с врагове да се бием.

Нито е някой обхванат напълно от страх малодушен,

225 нито пък някой напуска жестоката битка от леност.

Ала това е угодно сега на Кронида всесилен:

тука, далече от Аргос, безславно да паднат ахейци.

Драги Тоанте! Ти беше по-рано във битките храбър,

ти насърчаваше други, когато ги видеше плахи.

230 Днес не отстъпвай от боя, на всеки герой заповядвай!“

Бог Посейдон земетръсец веднага в ответ му продума:

„Идоменее! Дано се не върне от Троя във къщи,

тука дано за играчка на псетата стане боецът,

който сега доброволно напусне опасната битка.

235 Хайде вземи си доспехите медни и тръгвай с мене.

Бързай! Макар само двама, ний можем да бъдем полезни.

Дружната сила помага дори на невойнствени хора.

Ние със тебе умеем и с храбри мъже да се бием.“

Тъй рече богът и пак към борбата на смъртните тръгна.

240 Идоменей пък отиде във своята здрава палатка,

дивни доспехи облече, избра си две копия остри,

хукна подобен на мълния, сграбчена мигом от Зевса

с мощна ръка, запокитена чак от Олимп светлозарен,

вярна поличба да бъде за хората с блясък сияен;

245 тъй и медта по търчащия Идоменея искреше.

Срещна го вожд Мерион, благородният негов съратник,

тичащ до шатрата близо, та копие медно да вземе.

Силният Идоменей, предводителят критски, му каза:

„Сине на Мол, Мерионе чевръст, мой съратнико свиден!

250 Тука защо си пристигнал, далеч от жестоката битка?

Или си вече ранен, острие на стрела ли те мъчи,

или от някого пратен, ти идваш със вести за мене?

Сам не желая да чакам във стана и бързам за боя.“

А разсъдливият вожд Мерион на това отговори:

255 „Идоменее, съветнико на меднобронни критяни!

Имаш ли копие в шатрите? Идвам едно да си взема.

Моето, дето го имах, се счупи недавна във боя,

удряйки крепко по шлема на смелия, горд Деифоба.“

Идоменей, предводителят критски, така му отвърна:

260 „Копия, колкото щеш! И едно ще намериш, и двайсет

в мойта палатка, подпрени във светлия кът на стената.

Те са троянски, отнети от вече убити герои.

Казвам, че аз се сражавам отблизо с мъжете враждебни.

И затова притежавам във шатъра щитове кръгли,

265 шлемове, копия много и ризници, хвърлящи блясък.“

А разсъдливият вожд Мерион на това отговори:

„Също във моята шатра и в черния кораб аз имам

много троянски трофеи, но близо не са, да ги взема.

С право твърдя, че и аз не забравям военната доблест,

270 тъй като с първите влизам във боя, прославящ мъжете,

винаги щом се завърже разпалена битка в полето.

Някой от другите меднохитонни ахейци би могъл

мен като воин да не знае, но мисля, че ти ме познаваш.“

Идоменей, предводителят критски, така му отвърна:

275 „Твоята храброст познавам, защо ми говориш за нея?

Нека най-смелите бъдем избрани сега за засада,

тъй като там доблестта на мъжете се вижда най-ясно.

Там се открива най-лесно страхливият мъж и героят.

Често се сменя цветът на лицето у плахия воин,

280 липсва му дух издръжлив да остане спокоен в засада,

все тук и там се премества, прикляква на двата си крака,

гръмко сърцето му бие в гърдите, понеже той мисли

само за своята гибел: зъбите в устата му тракат.

Но не променя цвета на лицето си храбрият воин.

285 Той не трепери, дори да е с първите дебнещ в засада,

ала се моли да влезе веднага в суровата битка.

Твоята сила и смелост не може там никой да хули.

Ако ли тебе ранят със стрела или копие в боя,

няма да бъдеш във гръб или в тил от стрелата улучен,

290 точно пронизан ще бъдеш в гърдите или във корема,

с първите щом се нахвърлиш в кипящия спор с враговете.

Повече да не говорим, подобни на малки момчета,

спрели бездейно: сега би ни всеки упрекнал със право.

Бързай във мойта палатка и копие здраво вземи си.“

295 Тъй каза. А Мерион, на убиеца Арес подобен,

тутакси копие медно изнесе от светлата шатра,

тръгна след Идоменея, обхванат от жар да воюва.

Както и мъжегубителят Арес се хвърля във битки,

следван неспирно от Фобос, сина си могъщ и безстрашен,

300 който обръща във бягство дори неуморни герои;

двамата идват от Тракия, бурно нападат ефири

или надменни флегийци; в молбите на двата народа

те се не вслушват — със слава даряват единия само.

Също тъй Идоменей с Мериона, водачи народни,

305 в боя поеха, облечени цели във мед заблестяла.

Пръв Мерион се обърна към него със думи такива:

„Идоменее, къде ти желаеш в борбата да влезем?

В десния край на войската, във левия или в средата?

Впрочем аз смятам, че никъде другаде, както във ляво,

310 нямат тъй нужда от помощ сега дългокоси ахейци.“

Идоменей, предводителят критски, така му отвърна:

„Има и други, способни да бранят средата на стана:

двамата силни Аякси и Тевкър, от всички ахейци

пръв във стрелбата със лък, а добър и във бой ръкопашен.

315 Те до насита ще гонят врага, ненаситен на битки —

Хектора, син на Приама, макар да е много юначен.

Трудно ще бъде за него, при все че ламти да се бие,

тяхната храброст надвил и ръцете им необорими,

кораби там да подпалва, освен ако Зевс гръмовержец

320 сам върху леките кораби хвърли запалени факли.

Мощният син Теламонов не може пред мъж да отстъпи,

ако е смъртен роден и яде на Деметра храната,^[161]

ако раним е от копие медно и камъни едри.

В бой ръкопашен Аякс не отстъпва дори на Ахила,

325 който фаланги разбива: в нозете е само по-бавен.

Хайде да тръгнем наляво от стана, по-скоро да видим:

някому слава дали ще дадем, или нас ще прославят.“

Тъй каза, а Мерион с бързината на бурния Арес

мигом се втурна и стигнаха в левия край на войската.

330 Виждайки Идоменея, подобен на пламък по сила,

заедно с него другаря му — двамата в дивни доспехи,

викнаха всички троянци, нападнаха Идоменея.

Схватка всеобща започна край черните корабни кърми.

Както внезапна вихрушка се вие от съскащи вихри

335 в дните, когато по пътя най-гъст прахуляк се натрупва,

заедно с вятъра облак огромен от прах се надига,

също тъй яростно битката лумна между враговете,

алчущи да се избиват взаимно със копия медни.

Човекогубният бой се наежи от копия дълги,

340 дето телата разкъсват; очите на всички слепеше

медният блясък от шлемове светли и щитове ярки,

също от новоизлъскани брони, когато мъжете

тичаха в боя. Наистина бил би коравосърдечен,

който при гледката скръб не би сетил, а би се зарадвал.

345 С мисли различни двамината сина могъщи на Кронос

вече подготвяха горестни мъки на много герои.

Искаше Зевс да дари на троянци и Хектор победа

и да прослави Ахил, бързоногия син на Пелея,

но не желаеше там да погинат напълно ахейци:

350 славеше само Тетида и нейния син велемощен.

А Посейдон насърчаваше скришом аргийци във боя,

тайно пристигнал от морската бездна, със жал във сърцето,

че ги громяха троянци. На Зевса се сърдеше люто.

Двамата бяха наистина с общ произход и коляно,

355 ала Зевс беше по-стар на години и знаеше много.

Ето защо Посейдон не подкрепяше явно ахейци,

винаги боя разпалваше тайно, взел образ на смъртен.

Те непрестанно държеха юздите на грозната битка,

опваха ги променчиво към двата враждебни народа —

360 тежки, безкрайни юзди, подкосили нозе на мнозина.

Идоменей пък, макар и да беше с коси полубели,

дружно с данайци нападна троянци и в бяг ги обърна.

Отрионея погуби, а той от Кабеза далечна

беше наскоро пристигнал да дири прослава във боя.

365 От дъщерите Приамови първа по хубост Касандра

той си поиска без откуп и в дело велико се врече:

сам синовете ахейски далеч да отблъсне от Троя.

Старият вече Приам обеща и му кимна с главата.

Отрионей се сражаваше с вяра във царските думи.

370 Идоменей се прицели във него със копие светло

и го улучи, когато той крачеше горд и наперен.

Медната броня не спря острието, в корема то влезе.

Падна раненият с трясък, а Идоменей се похвали:

„Отрионее! От смъртните теб ще зачитам най-много,

375 ако изпълниш ти всичко, което обрече на царя,

който на теб обеща дъщеря си, прекрасна Касандра.

Ний обещаваме днеска и бихме изпълнили всичко,

бихме ти дали най-личната щерка на цар Агамемнон.

Ще я докараме тука от Аргос и теб ще оженим,

380 ако със нас ти събориш града Илион многолюден.

Следвай ме до мореходните кораби да уговорим

всичко за брака, че ние сме тъстове щедри при откуп!“

Тъй каза Идоменей и за крак го повлече сред боя.

Азий завчас се яви във защита на Отрионея;

385 пеш пред конете вървеше, които коларят му верен

винаги близо държеше да дишат в плещите му право.

С устрем към Идоменея се впусна, но той го превари

с копие. В гърлото чак до брадата медта го прониза.

Рухна героят, подобен на дъб или бяла топола,

390 или на бор, от мъже дърводелци в дъбрава отсечен

с брадви, наточени скоро, та кил да издялат за кораб.

Тъй пред конете си и колесницата Азий лежеше:

проснат простенваше, сграбил земята, окъпана в кърви.

А пък коларят му предан загуби и ума, и дума

395 и не посмя да подгони конете обратно към Троя,

за да избегне ръцете враждебни. Коравият в битки

млад Антилох го прободе със копие точно до пъпа.

Медната броня не спря острието, в корема то хлътна.

Хъркайки, от колесницата, здраво сглобена, той рухна.

400 Сам Антилох, на сърцатия Нестор потомък, подкара

бързо конете троянски към медноколенни ахейци.

Скръбен за Азий, във миг Деифоб се затича наблизо,

метна към Идоменея той своето копие светло.

Идоменей го съгледа и медното жило отбягна,

405 тъй като бе се запазил със щита, всестранно закръглен,

вещо направен от лъскава мед и от бикови кожи.

Идоменей го държеше за двете му дръжки отвътре.

Цял се скри в щита: над него летящото копие мина.

Щитът при удара глухо отекна, докоснат открая,

410 но Деифоб ненапразно замахна с ръката си тежка:

той Хипсенора Хипасов, водач на войските, улучи

под диафрагмата в черния дроб, подкоси му нозете.

Викна със глас гръмовит Деифоб и така се похвали:

„Неотмъстен не загина тук Азий! Сега заявявам:

415 той ще пътува към Хадес, суровия страж на вратите,

с радост голяма в сърцето, загдето придружник му пратих.“

Тъй каза. Мъка аргийци обзе от това самохвалство,

то развълнува най-много душата на вожд Антилоха.

Въпреки своята горест другаря си той не забрави,

420 бързо към него притича, покри го със щита огромен;

в миг Хипсенора нарамиха двама любими другари —

славният Ехиев син Мекистей и Аластор божествен;

те го понесоха в стана ахейски, той стенеше тежко.

Идоменей не смиряваше своята сила, копнеещ

425 някого между троянци със мрачната нощ да покрие

или самичък да падне, ахейци от смърт отбраняващ.

Там повали Алкатоя, герой и потомък обичан

на Есиета, отхранен от Зевса и зет на Анхиза,

за Хиподамия женен, най-старата щерка на царя,

430 и от баща, и от майка сърдечно обичана в къщи.

Тя надминаваше всичките свои връстници в страната

с хубост, с дела и със ум. Затова се ожени за нея

момък най-личен по храброст във широкодрумната Троя.

Бог Посейдон го погуби тогава чрез Идоменея,

435 с мрак му затвори очите, скова му снагата прекрасна:

вече не можеше той ни да бяга, ни сам да се брани.

Бе като стълб или високолистна топола подвижен.

Идоменей го удари със копие право в гърдите

и му разкъса от горе до долу бакърната броня,

440 пазеща вярно до днеска от гибел могъщото тяло.

Сухо тя звънна тогава, раздрана от силния удар.

С шум Алкатой се събори със копие вбито в гърдите;

тупкайки още, сърцето му караше да потреперва

края на дръжката. Силата Арес сломи му най-сетне.

445 Идоменей се провикна високо и тъй се похвали:

„Хайде кажи, Деифобе, дали е достойна отплата:

трима да паднат за воин един? Нали тъй се гордееш?

Клетнико! Сам застани срещу мене във единоборство,

за да узнаеш на дело какъв съм потомък на Зевса;

450 Зевс, който първо създаде закрилника критски цар Минос,

Минос създаде във Крит непорочния Девкалиона,

Девкалион ме роди да царувам над много народи

в Крит необятен. Със моите кораби тука пристигнах

гибел да бъда за теб, за баща ти и други троянци.“

455 Тъй рече, а Деифоб в двоумение беше все още

друг ли помощник да вземе от силните духом троянци,

като се върне веднага назад, или сам да се бие.

Тъй размишлявайки, сметна за редно Енея да викне

и го намери бездеен при крайните бойни редици;

460 често Еней се гневеше на царя Приама божествен,

дето го малко почита,^[162] макар да е смел сред мъжете.

Спря се наблизо до него и думи крилати издума:

„Драги Енее, съветник троянски! Сега се налага

зетя^[163] си да защитиш, ако своите сродници жалиш.

465 Следвай ме, за да запазим героя любим Алкатоя,

който те нявга отгледа от малък във своята къща.

Славният с копие Идоменей Алкатоя погуби.“

Тъй каза и развълнува сърцето в гръдта на Енея,

който, за битка жадуващ, към Идоменея се впусна.

470 Идоменей не побягна, подобно на юноша крехък,

чакаше, както глиган, доверил се на своята сила,

чака да дойде крещяща тълпа от мъже многобройни

в някое място самотно, гърбът му настръхва наежен,

святкат очите му страшно със огън опасен, зъбите

475 стръвно си точи, готов да налита на псета и хора.

Копиеборецът Идоменей тъй изчакваше смело

вожда Енея, нападащ. И без да отстъпва ни крачка,

тутакси с вик призова Аскалаф, Афарей с Деипира,

вожд Мерион с Антилоха, изкусни във шумните битки.

480 Тях насърчаваше гръмко и думи крилати изрече:

„Скоро, другари, елате ми в помощ! Боя се ужасно

от бързоногия воин Енея, връхлитащ към мене,

който е твърде могъщ да убива герои във боя.

Той е във младост цветуща, което е сила голяма.

485 С него връстници да бяхме при нашата смелост еднаква,

скоро един от двамината славна победа би имал.“

Тъй каза. Единодушни в сърцата си, всички се сбраха

близо край него със щитове, връз рамене наклонени.

А пък отсреща Еней поощряваше свойте другари:

490 вожд Деифоб, Агенор богоравен и Парис Приамов —

заедно с него те бяха известни троянски водачи.

После вървяха войските. Овце както следват овена

в пасбища за водопой, а овчарят се радва сърдечно,

тъй и духът на Енея в гърдите му беше възрадван,

495 щом като зърна тълпа от бойци да го следва усърдно.

Около вожд Алкатоя подхванаха бой ръкопашен

с копия дълги и гладки; медта по гърдите ехтеше,

щом си взаимно нанасяха удари тежки във боя.

Двама враждебни мъже, най-юначни сред всички водачи,

500 Идоменей и Еней, по геройство подобни на Арес,

искаха да си намушкат телата със мед безпощадна.

Първом Еней се прицели направо във Идоменея,

който го зърна навреме и медния удар отбягна,

а острието прелитна край него, заби се в земята,

505 трепкайки; хвърлено беше нахалост от мощна десница.

Идоменей нарани Ойномая в корема до пъпа,

плочка от бронята счупи, с медта му червата изкорми.

Падна в прахта Ойномай и с ръката си сграбчи земята.

Идоменей дългосенното копие мигом измъкна

510 с кръв от трупа му; не свари доспехите той да му снеме

от раменете, че бе със стрели многобройни обсипван.

Имайки устрем, той нямаше здрави нозе и колени

своята мед да догони или да избяга от чужда.

С бой ръкопашен отблъскваше само деня смъртоносен:

515 никак не можеха бързо да тичат нозете му в боя.

Както отстъпваше мудно, във миг Деифоб го замери

с копие светло, че винаги злоба таеше към него.

Но не улучи, а с удара той нарани Аскалафа,

чедо на Арес; през рамото тежкото копие мина.

520 Падна в прахта Аскалаф и с ръката си сграбчи земята.

А гласовитият яростен Арес не знаеше^[164] още,

че е загинал във жарката битка синът му обичен,

та си седеше високо в Олимп между облаци златни:

там задържан от всесилната воля на Зевса, където

525 бяха и други безсмъртни запрени далеч от войната.

Около вожд Аскалафа започнаха бой ръкопашен.

Светлия шлем Аскалафов отне Деифоб богоравен,

но се яви Мерион, на чевръстия Арес подобен,

в миг Деифоба със копие в мишцата мушна. Ръката

530 четиривръхния шлем на земята изпусна със трясък.

Пак Мерион го нападна, подобен на ястреб връхлитащ,

своето копие крепко изтегли от мишния мускул

и се отдръпна при свойте. Ранен Деифоб се полюшна.

Брат му Полит го обхвана с ръцете си яки през кръста

535 и го изведе от боя злозвучен назад при конете

бързи, които стояха встрани от полето на боя,

спрели с коларя усърден и със колесницата пъстра.

Те го понесоха право към Троя, той стенеше тежко,

страдаше много, кръвта му течеше от прясната рана.

540 Другите още се биеха, вик неугасващ ехтеше.

С копие остро завтурнат, Еней нарани във гръкляна

вожд Афарея, сина на Калетор, насочен към него,

клюмна главата му вдясно, а с нея и щитът, и шлемът —

край Афарея витаеше вече смъртта душегубна.

545 Но Антилох щом съгледа как Тоон отстъпваше гърбом,

в миг го нападна със устрем, преряза му главната жила,

дето минава през целия гръб и до шията стига.

Щом я преряза, и Тоон цял възнак в прахта се събори,

двете ръце си протегна към своите верни другари.

550 Спусна се там Антилох и озъртащ се вред, му засваля

от раменете доспехите. В кръг се събраха троянци

около него, заудряха щита му лъскав, огромен,

но не докоснаха нежното тяло със мед смъртоносна.

Беше от бог Посейдон земетръсец запазван грижливо

555 храбрият Несторов син Антилох от стрелите безбройни.

Без да напуска за миг враговете, сред тях се въртеше,

пъргав, съвсем не бездеен, размахваше копие дълго,

всеки миг годно за полет. Претегляше само в ума си

първо дали да го хвърли, или да нападне отблизо.

560 Но Адамант Азиад го съзря как се цели в тълпата,

близо към него притича, удари му щита в средата

с острото копие, но Посейдон чернокъдрав тогава

медния връх обезсили, спаси Антилоха от гибел.

Тъй половината копие в щита му вбито остана,

565 сякаш бе кол обгорен, а пък другата бе на земята.

В миг Адамант се отдръпна сред свойте, смъртта да отбегне,

а Мерион го подгони, беглеца с медта си умери

точно в корема под пъпа и малко над срамните части,

гдето за клетите смъртни е болката непоносима.

570 Там Адамант бе пронизан и грохна; до дългата дръжка

почна да рита, подобно на вол, в планините завързан

от говедари с въжета насила, а после подкаран.

Тъй смъртоносно сразен, затрепера, но твърде за кратко,

докато близо дойде Мерион и от тялото в кърви

575 своето копие дръпна; и мрак Адаманта забули.

Хелен отблизо рани в слепоочника вожд Деипира,

с меча тракийски огромен го хласна и шлема му счупи.

Шлемът отхвръкна и наземи падна. Един от ахейци

взе го, търкалящ се още в нозете на влезлите в боя;

580 нощ непрогледна затвори очите на бедния воин.

Мъка обхвана сина на Атрей, Менелай гръмогласен;

махайки копие остро, се впусна със устрем, заплаши

Хелен, героя владетел, а той пък си лъка опъна.

И едновременно: цар Менелай се засили да прати

585 копие остро, а Хелен да хвърли стрела с тетивата.

Хелен удари във плочка на бронята право в гърдите

цар Менелая, стрелата опасна отскочи далече.

Както от дълга, широка лопата във гумно голямо

шумно отскачат зърната на черния боб и на граха,

590 щом като вятърът вее и мощно замахва веячът,

тъй и от здравата броня на цар Менелая прославен

рязко отскочи стрелата опасна, далече отхвръкна.

Цар Менелай гръмогласен, синът на Атрея, прониза

Хелен в ръката, с която държеше той лъка полиран.

595 Медното копие мина през нея и спря се във лъка.

Хелен отстъпи към свойте другари, смъртта да избегне.

В немощ увисна ръката му, копие здраво от ясен

в нея забито повлякла. А вожд Агенор го издърпа,

после ръката превърза със мека превръзка от вълна,

600 дето коларят държеше за славния вожд на войските.

А пък Пизандър нападна прочутия цар Менелая:

злата съдба го поведе към тъжния край на живота,

мъртъв да падне от теб, Менелае, в горещата схватка.

Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени,

605 копие хвърли напразно Атрид, то встрани се отплесна.

Силно удари Пизандър във щита на цар Менелая,

но не можа да прекара през него медта смъртоносна,

спря в широкия щит, а във горния край се пречупи

дръжката. Той се зарадва сърдечно, очакващ победа.

610 Сребърногвоздния меч си извади синът на Атрея,

па към Пизандра се впусна, а пък той си измъкна под щита

медната, хубава брадва^[165] с маслинена, гладка и дълга

дръжка. Един срещу друг едновременно те доближиха.

Първо Пизандър го шибна по здравия шлем гъстогривест

615 чак под високия гребен, а цар Менелай го улучи

горе в носа при челото и костите ситно начупи:

в кърви очите му паднаха долу в прахта пред нозете.

Той се прегъна и рухна, Атрид на гърдите му стъпи,

па му засваля доспехите и самохвално извика:

620 „Тъй ще напускате стана на вихреноконни данайци

вие, надменни троянци, на яростен бой ненаситни!

Повече срам и обида не ще ми нанасяте нивга!

Стигат ви тия, с които ме срамихте, псета проклети!

Нямахте страх от опасния гняв на Кронид силногръмец,

625 гостоприемец! Но той ще съсипе града ви обширен.

Мойта законна съпруга и много от мойте богатства

нагло със себе си взехте, а бяхте радушно приети.

Вие заплашвате днес, че ще хвърлите гибелен огън

в бързите кораби чак, да сразите герои ахейски.

630 Някога ще прекратите войната, макар да сте алчни.

Татко наш Зевсе! Говорят, че ти превишаваш по мъдрост

хората и боговете! А всичко това е от тебе!

Как си решил да помагаш на тези надменни троянци?

Тяхната храброст е даже престъпна, понеже не могат

635 никога да се наситят на боя, всеобщо презиран.

Има насита на всичко: на сън и на ласки любовни,

също на песен приятна, на танци невинни и плавни.

Всеки такива наслади пред лютия бой предпочита;

само еднички троянци остават на бой ненаситни.“

640 Каза така Менелай благороден и смъкна от него

кървави бойни доспехи; на свойте другари ги даде.

Сам пък отново отиде сред първите бойни редици.

Скоро се спусна към него юначният син Пилеменов,

Харпалион, със баща си дошъл да се бие при Троя,

645 ала се вече не върна във своята мила родина.

Право в средата на щита Атрид го удари отблизо

с копие, но не можа да промуши медта си през него;

Харпалион се отдръпна сред свойте, смъртта да избегне,

и се озърташе вред да не бъде умерен в снагата.

650 Медна стрела Мерион във боеца отстъпващ изпрати

и го уцели отдясно във задника точно; стрелата

вънка излезе под тазните кости, пробила мехура.

Харпалион се отпусна в ръцете на свои другари,

мигом духа си издиша; подобен на червей дъждовен

655 просна се. Рукна му черната кръв и накваси земята.

А пафлагонците храбри се грижеха около него,

на колесница го сложиха, сетне към Троя поеха

тъжни. А с тях и баща му вървеше, проливайки сълзи:

нямаше да отмъсти за сина си, убит безпощадно.

660 Парис се много разсърди, че Харпалион е погубен.

Нему той беше гостувал сред много на брой пафлагонци.

Гневен за Харпалиона, изпрати стрелата си медна.

Имаше мъж Евхенор, на пророк Полиида потомък,

знатен и твърде заможен, живеещ в Коринт многодомен.

665 Знаейки своята гибелна участ, потегли със кораб.

Кроткият стар Полиид му напомняше често съдбата:

или от болест коварна в двореца си той ще издъхне,

или във стана ахейски ще падне, сразен от троянци.

Ето защо той отбягваше откупа скъп за ахейци,

670 също и грозната болест, да няма в душата си мъки.

Под челюстта до ухото го Парис прониза; изхвръкна

бързо духът му от тялото — страшният мрак го обгърна.

Тъй се сражаваха бурно, подобно на огън разпален.

Хектор, любимец на Зевса, не беше дочул и научил,

675 че са избивани вляво войските му от враговете

в стана, че може би слава голяма очаква ахейци:

бог Посейдон земетръсец подкрепяше щедро аргийци,

сам ги закриляше в боя със своята сила огромна.

Хектор стоеше там, гдето зида и вратите премина,

680 гъсти редици на рой щитоносци данайци разкъсал,

гдето изтеглени бяха на пясъчен бряг от морето

леките кораби вити на Протезилай и Аякса.^[166]

А пък стената най-ниско там бяха сградили ахейци,

гдето най-бурно войски и коне се сражаваха днеска.

685 Там беотийски дружини и дългохитонни йонийци,^[167]

още локрийци, и фтийски фаланги, и славни епейци

гонеха Хектор божествен, подобен на пламък, връхлитащ

с устрем на стана, но никак не можеха да го отблъснат.

В първите бойни редици личаха отбрани атинци.

690 Имаха те за водач Менестей, Петеосов потомък.

Заедно с него и Фидас, и Стихий, и Биас мъжествен.

А на епейци бе вожд Амфион, също Мегес и Дракий.

Медон и твърдият в битки Подаркес предвождаха фтийци.

Медон бе син незаконен на царя божествен Ойлея,

695 брат на Аякса, живеещ далеч от дома във Филака,

след като беше погубил той брата на своята млада

мащеха Ериопида, съпруга на царя Ойлея.

А пък героят Подаркес бе син на Ификла Филаков.

Двамата бяха начело на бойните фтийски дружини,

700 бранейки своите кораби заедно с куп беотийци.

Бързият син на Ойлея Аякс не остана тогава

нито на крачка назад от Аякса, сина Теламонов.

Както два вола възчерни, със сила напълно еднаква,

крепко сглобеното рало из нивата влачат усърдно;

705 с пот изобилна край корена як на рогата облени,

лъскав и гладък ярем ги разделя единствен в браздата,

дружно която прокарват до края на тучната нива —

също тъй близко стояха юначните двама Аякси.

След Теламонов Аякса вървяха мнозина герои,

710 верни другари, които му вземаха щита веднага

щом от умора и пот коленете му се подкосяха.

Ала локрийци не следваха храбрия син на Ойлея:

нито сърцето им нежно издържаше в бой ръкопашен,

нито войската им имаше шлемове медни със гриви,

715 нито пък щитове кръгли и копия дълги от ясен.

Вярващи само на лък и на прашка с пресукана вълна,

бяха с Аякса пристигнали при Илион здравостенен;

стреляйки често, разбиваха много троянски фаланги.

В първия ред саламинци, облечени в дивни доспехи,

720 водеха битка с троянци и с Хектора меднохитонен,

а пък локрийците стреляха, скрити назад; и троянци,

бойния устрем забравяйки, в смут от стрелите стояха.

Щяха с позор да отстъпят от кораби и от палатки

всички троянци към Троя, изложени на ветровете,

725 Полидамант да не беше продумал на дръзкия Хектор:

„Хекторе, ти не си склонен да слушаш разумни съвети.

Тъй като бог те дари да владееш делата военни,

искаш да бъдеш над другите даже и с мъдри съвети!

Ала ти няма да можеш сам в себе си всичко да вместиш.

730 Някому бог подарява способност в делата военни,

другиму — сръчност към танца, на трети — във цитра и песен,

а на четвърти Кронид далногръмецът влага в гърдите

ум благороден. Мнозина добиват от мъдрия полза,

често в беди ги спасява, сам себе си точно познава.

735 Аз пък това ще говоря, което за най-добро смятам.

Вредом край тебе бушува венецът горящ на войната.

Щом през стената преминаха силните духом троянци,

част се отдръпват, а част разпилени из стана се бият

с по-многоброен противник, макар че са по-малобройни.

740 Ти се върни и повикай тук всички най-храбри троянци.

После ще можем задружно и целия план да обмислим:

пак ли сега многовеслите кораби ний да нападнем,

ако поиска на нас някой бог да изпрати геройство,

или назад да отстъпим от стана съвсем невредими.

745 Страх ме е, че ще ни върнат ахейци дълга си от вчера.

В техните кораби има смелчак, ненаситен на битки;^[168]

мисля, че няма за дълго далеч да остане от боя.“

Тъй рече Полидамант и това се понрави на Хектор.

От колесницата скочи с доспехите в миг на земята,

750 па се обърна към него и думи крилати му викна:

„Полидаманте! Сега ти задържай тук всички най-храбри!

Аз ще отида напред, за да взема участие в боя.

Щом разпоредби предам, ще се върна веднага обратно.“

Тъй каза и се понесе, подобен на връх белоснежен.

755 С вик прелетя през троянски и верни съюзни дружини.

Чувайки призив от Хектор, събраха се всички нагъсто

около Полидаманта, юначния син на Пантоя.

Хектор отиде сред първите, дирейки там да намери

силния вожд Деифоб и владетеля доблестен Хелен,

760 и Адаманта, потомък на Азий, и Азий Хиртаков.

Той ги намери — едните ранени, а другите мъртви.

Мъртвите бяха прострени край корабни кърми ахейски,

вече загубили свойте души от ръце на аргийци,

живите в рани от лък и от копие — чак при стената.

765 Скоро завари на левия край на плачевната битка

Парис божествен, съпруга на хубавокоса Елена,

да насърчава войските и в бой да ги кара да влизат.

Близо до него застана и думи обидни му каза:

„Парис нещастен, на вид само хубав, женкар, прелъстител!

770 Где е сега Деифоб и владетелят доблестен Хелен?

Где Адамант е, потомък на Азий, и Азий Хиртаков?

Отрионей? Илион недостъпен се днес сгромолясва

цял от основи. И теб неизбежна погибел те чака.“

Богоподобният цар Александър така му отвърна:

775 „Хекторе! Радост изпитваш невинния да обвиняваш.

По-рано аз съм оставал далече от боя, но мойта

майка не ме е родила съвсем боязлив и безсилен.

След като битка ти почна с другари при кораби вражи,

ние оставаме тук и безспирно се бием с данайци.

780 Всички водачи, които ти дириш, са вече убити.

Зная, че сам Деифоб и владетелят доблестен Хелен

боя напуснаха скоро, и двамата тъкмо в ръцете

с копия дълги ранени, но Зевс от смъртта ги избави.

Хайде води ни натам, где духът и сърцето те карат.

785 Ние със устрем ще тръгнем веднага след тебе, аз казвам:

храброст на нас не ще липсва, доколкото имаме сили —

никой свръх своята мощ не воюва, макар и да иска.“

Рече героят така и предума сърцето на брат си.

Тръгнаха двама натам, где разпалена битка кипеше:

790 при Кебриона водача и Полидаманта почитан,

при богоравния мъж Полифета, при Фалка, Ортея,

Палма; Асканий и Морис, потомци на Хипотиона —

двамата бяха дошли от Аскания вчера за смяна:

Зевс олимпийски ги беше подтикнал да тръгнат на поход.

795 Влязоха в боя, подобни на буря от вихри свирепи,

пращана с гръм от небето в полята от татко ни Зевса.

Тя се размесва със трясък страхотен с морето, където

сред многошумната бездна клокочат вълните несчетни,

бели от пяна, гърбати, които в превара се гонят;

800 тъй и троянци в редици, едни подир други строени,

цели от мед заблестели вървяха след свойте водачи

с Хектор начело, подобен на мъжегубителя Арес,

здраво придържащ пред себе си щита, всестранно закръглен,

с медна дебела обковка над гъсто поставени кожи.

805 Над слепоочника горе се вееше шлемът му ярък.

Крачейки гордо, изпитваше вредом редиците вражи

няма ли тук да отстъпят пред него, запазен от щита,

но не смущаваше никак духа във гръдта на ахейци.

Стъпвайки с крачки големи, Аякс му извика високо:

810 „Клетнико! Близо ела! И защо тъй заплашваш аргийци?

Имаме опит и ние да водим война с враговете,

но сме сломени сега от суровия бич на Кронида.

Ти се надяваш, че нашите кораби зле ще разсипеш.

Имаме също и ние ръце да ги браним от огън.

815 Много по-рано наистина вашия град многолюден

ний ще превземем и сринем със нашите мощни десници.

Казвам, че време настъпва, когато във бягство ще молиш

татко ни Зевса и други безсмъртни да сторят по-бързи

даже от ястреби хищни конете ти хубавогриви,

820 за да те в Троя откарат, надигайки прах из полето.“

Щом като рече това, и отдясно прехвръкна високо

птица, орел поднебесен. Войската ахейска извика,

бодра от тази поличба, а светлият Хектор отвърна:

„Жалки Аяксе, бъбрив самохвалко, какво ми надума?

825 Де да бях толкова сигурен, че съм потомък на Зевса,

че съм призоваван вовеки за син на почтената Хера,

че ще ме тачат наравно с Атина и бог Аполона,

както със сигурност днеска настъпва беда за аргийци!

Заедно с тях ще загинеш, щом само посмееш да срещнеш

830 моето копие дълго, че то ще ти люто разкъса

нежното тяло. Край кораби паднал, ти сам ще наситиш

псета троянски и птици грабливи с лойта и кръвта си.“

Каза и тръгна напред, а със него и други троянци

с вик потресаващ; възкликна пронизно отзад и войската.

835 Викаха също аргийци и помнейки своята храброст,

чакаха силния удар на тези най-бойки троянци.

Общият крясък достигна ефира и блясъка Зевсов.