Омир
Илиада (6)

Шеста песен
Среща на Хектор и Андромаха

В страшната битка останаха само троянци с ахейци.^[56]

Бой непрестанно кипеше навред из полето обширно,

копия медни летяха поройно едно срещу друго

там между двете пенливи реки Симоент и Скамандър.

5 Пръв между всички Аякс Теламонов, защита ахейска,

строя троянски разкъса, на своите вдъхна надежда,

тъй като мъртъв простря най-юначния между тракийци,

родния Евсоров син, Акаманта огромен и мощен.

Първо удари високо във гъстата грива на шлема,

10 после заби във челото му своето копие медно.

Вътре в костта то проникна и мрак му забули очите.

А Диомед гръмогласен прониза Аксила Тевтрантов,

който в доволство живя във добре изградена Арисба,

много честит, и богат, и обичан от смъртните хора:

15 всички приемаше с радост в дома си, издигнат край пътя;

никой обаче от тях пред лицето на грозната гибел

в помощ не му се притече. А вожд Диомед го погуби

заедно с верния негов приятел Калесий, подкарал

в боя конете: потънаха двамата дружно в земята.

20 В лютия бой Евриал умъртви пък Офелтий и Дресос.

А след това се отправи към Езеп и Педас, известни

рожби на Буколиона и нимфата Абарбарея.

Син беше Буколион на прочутия Лаомедонта,

най-стар по възраст във къщи, но син извънбрачен по майка.

25 Буколион край стадата си легна в любов със наяда,

нимфа, която зачена и после роди му близнаци.

А Евриал им сломи храбростта и телата красиви,

после самичък им смъкна доспехите от раменете.

Смелият в бой Полипет пък лиши от живот Астиала.

30 С копие медно срази Одисей перкосиеца Пидит.

Славният Тевкър уби богоравния Аретаона,

сам Антилох пък прониза със своето копие Аблер,

мощният цар Агамемнон изпрати при Хадес Елата,

който живееше близо до Сатниоент бързотечен

35 в стръмния Педас; а Леит погуби при бягство Филака,

сам Еврипил тесалийски свали безпощадно Мелавтий.

Цар Менелай гръмогласен тогава жив хвана Адраста;

двата му коня, подплашени, тичаха диво в полето,

в храст тамарисков се блъснаха, счупиха здравия процеп

40 на колесницата вита; сами се засилиха после

право към Троя, нагдето и други коне полетяха.

От колесницата падна Адраст във прахта на земята

край колелата наблизо. При него веднага дотича

силният цар Менелай, дългосенното копие вдигнал.

45 Хвана Адраст коленете му, почна така да го моли:

„Ти пощади ми живота, Атриде, и откуп ще вземеш!

Много съкровища има в дома на баща ми имотен:

имаме злато, и мед, и изкусно ковано желязо.^[57]

Татко ми ще ти изпрати награда и откуп несметен,

50 ако узнае, че жив съм при вашите кораби в стана.“

Рече на цар Менелая, склони му сърцето в гърдите.

Царят бе вече готов да го връчи на своя служител,

за да го в плен отведе при ахейските кораби бързи,

но Агамемнон се втурна при него и с укор му каза:

55 „Цар Менелай мекушав! Ти защо съжаляваш мъжете?

В твоята къща троянците сториха хубаво дело!

Никой троянец дано не отбегне жестоката гибел

днес от ръцете ни тежки. Дано и детето, което

майката носи във свойта утроба, смъртта не избегне!

60 Всички във Троя дано да погинат без гроб и без слава!“

Каза героят така и сърцето на брат си предума

с вярното слово. Атрид със десница отблъсна Адраста.

Мощният цар Агамемнон без жал го рани във корема.

Падна Адраст на земята: тогава синът на Атрея

65 стъпи със крак на гръдта му, забитото копие дръпна.

Конникът Нестор подтикна аргийците, викайки гръмко:

„Мили другари, данайски герои, слуги на бог Арес!

Никой сега, изостанал назад, да не бърза за плячка,

за да откара във стана най-много отмъкнати вещи.

70 Нека избиваме днеска мъжете, а после свободно

вий ще ограбвате вражите трупове тука в полето.“

Тъй рече. Сила и смелост възбуди у всеки ахеец.

Щяха тогава троянци, надвити от храбри ахейци,

поради своята слабост в града да избягат отново,

75 ако не беше продумал на Хектора и на Енея

Хелен, синът на Приама, отличният птицегадател:

„Вие, Енее и Хекторе, имате повече грижи

както от всички троянци, така и от всички ликийци,

тъй като двама сте винаги първи във бой и в съвети.

80 Тук застанете и спрете войските пред нашите порти,

с бягане да не попаднат в ръцете на свойте съпруги,

повод да станат за радост и възгласи сред враговете.

Ала когато подбудите всичките наши фаланги,

ние, оставайки тука, ще влезем във битка с данайци,

85 нищо, че страдаме много: заставя ни нужда съдбовна.

Хекторе, ти пък изтичай към Троя, кажи на Хекуба,

нашата майка любима, да свика почтени троянки

в градската крепост във храма^[58] на хубавоока Атина;

с ключ да отвори вратата на своята къща, да вземе

90 пеплоса,^[59] който тя смята най-хубав, най-дълъг в двореца,

който самата най-много от всички одежди обича,

него да сложи върху коленете на мъдра Атина,

да обещае за жертва във храма дванадесет крави,

едногодишни, невпрягани, ако пожали Палада

95 нашата крепост, жените троянки, децата невръстни,

ако отблъсне от Троя свещена сина на Тидея,

дивия копиеборец, виновник за срамното бягство.

Казвам открито, че той е най-силен от всички ахейци.

Тъй се не плашихме ний от Ахила, водач на мъжете,

100 а пък разказват, че той е роден от безсмъртна богиня.

Страшно беснее Тидид и подобен по храброст той няма.“

Тъй каза Хелен. И Хектор послуша съвета на брат си.

В миг на земята с доспехите от колесницата скочи.

Махайки копия остри, обхождайки вредом войските,

105 той ги зовеше на бой и разпалваше яростна битка.

Те се обърнаха право с лице към редиците вражи.

Мигом аргийци от боя отстъпиха, спряха клането.

Сметнаха, че е пристигнал безсмъртен от звездни простори,

за да закриля троянци, които така връхлетяха.

110 Хектор високо извика с такива слова на троянци:

„Великодушни троянци и славни съюзници наши!

Хайде бъдете мъже и спомнете си бурната сила,

докато ида във Троя и кажа на нашите старци,

мъдри в съвети, а също на нашите верни съпруги

115 те боговете да молят и да обрекат хекатомба.“

Рече така шлемовеецът Хектор Приамов и тръгна.

В шията и във нозете го удряше черната кожа,

дето обшиваше края на щита му дълъг, изпъкнал.

Главк, на Хиполох синът, и безстрашният син на Тидея,

120 жадни за битки, се втурнаха с устрем сред двете редици.

Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени,

пръв Диомед гръмогласен продума на Главк благороден:

„Кой си ти толкова храбър, герою, сред смъртните хора?

Още не съм те съзирал във боя, прославящ мъжете;

125 всички троянци сега ти надмина със своята дързост,

щом дългосенното копие мое посмя да дочакаш.

Рожби на клети бащи срещу моята сила излизат.

Ако си някой безсмъртен, дошъл от небето високо,

никога аз не бих влязъл във бой с боговете небесни.

130 Дълъг не беше животът на царя Ликурга Дриантов,

който безумно се впусна във спор с боговете небесни.

Някога той бе разгонил кърмачките на Диониса

в Ниса свещена. Те всички захвърлиха своите тирси^[60]

върху земята, преследвани с бич от Ликурга убиец.

135 Бог Дионис се изплаши и в морските бездни се гмурна,

гдето го скри разтреперан Тетида във своите скути:

толкова страх го обхвана от силния вик на героя.

Всичко това разгневи боговете, живеещи леко.

Сам всемогъщият Зевс ослепи без пощада Ликурга,

140 който наскоро умря, ненавиждан от всички безсмъртни.

Аз не желая да влизам във спор с боговете блажени.

Щом си ти някой от смъртните, хранен с плода на земята,

близо ела да намериш без бавене своята гибел.“

Светлият син на Хиполох отвърна на цар Диомеда:

145 „сине юначен Тидеев, защо за рода ми разпитваш?

Смъртните хора приличат съвсем на листата в гората:

вятърът сваля едни на земята, а други напролет

свежи покарват, когато гората отново напъпва.

Хората също: едни тук се раждат, а други умират.

150 Искаш ли нашия род ти добре да познаеш, изслушай

всичко, което мнозина от хората знаят отдавна:

има в прочута с коне Арголида град с име Ефира,

гдето живя и Сизиф, най-лукав между всичките хора,

син на Еола, а сам бе баща на известния Главка;

155 тоя пък Главк бе родител на Белерофонт непорочен,

щедро дарен от безсмъртните с хубост и сила мечтана;

Прет бе замислил за него в душата си дело коварно:

той го изгони от своята област, че беше по-властен.

Зевс подчинил бе под скиптъра Претов и Белерофонта.

160 Ала Антея, жената на Прета, копнееше лудо

в тайна любов да се свърже със Белерофонта юначен,

но не успя да предума младежа разумен и скромен.

Наклевети го тогава пред Прета, съпруга си царствен:

«Белерофонта убий или сам да загинеш ти, Прете,

165 тъй като силом поиска в любов да се свърже той с мене.»

Каза това. И нечувана ярост обхвана цар Прета.

Все пак той имаше страх и не смееше да го погуби,

но го изпрати във Ликия, даде му гибелни^[61] знаци.

Прет вписа в табличка сгъната ред смъртоносни заръки:

170 щом я покаже на тъста му, сам да погине от него

Белерофонт. Той потегли за Ликия с божия помощ.

Благополучно пристигна до Ксант бързотечен ликийски.

Царят на плодната Ликия твърде любезно го срещна:

девет го дена гощава със девет заклани говеда.

175 Ала когато изгря и десета Зора розопръста,

царят попита младежа и знака поиска да види,

който му носи от Прета, от зетя далечен и верен.

Щом като царят получи прокобните знаци на зет си,

Белерофонта изпрати да смаже химерата грозна,

180 от боговете родена, а не от преходните хора:

с лъвска глава, със опашка на дракон, с туловище козе,

яростно бълваща струя голяма от огън разпален.

Белерофонт я срази, упован на поличба небесна.^[62]

После в сражение влезе с прочутото племе солими:

185 смяташе тази си битка най-тежка от битките с хора.

В третия подвиг изби амазонките мъжеподобни.

Друго коварство понесе, когато се връщаше в къщи:

царят избра от обширната Ликия храбри младежи

и ги постави в засада, но никой дома се не върна —

190 Белерофонт благороден безмилостно всички погуби.

Вече узнал, че е храбър потомък от род на безсмъртни,

царят го там задържа, задоми го за своята щерка,

даде му той половина от царската почит и слава,

а и ликийци го щедро дариха с земя плодородна,

195 чудна земя за градини и ниви, които да сее.

Рожби три беше родила жената на Белерофонта:

първо Исандър, Хиполох, след туй Лаодамия щерка.

Зевс промислител преспа с Лаодамия, дивна девица.

Тя му роди меднобронния син Сарпедон богоравен.

200 Щом боговете безсмъртни намразиха Белерофонта,

той се заскита самотен и блед по полето Алейско,

глождейки свойта душа, надалеч от следите на хора.

Син му Исандър погина от Арес, на бой ненаситен,

в дните, когато воюва с прочутото племе солими.

205 А златоюздата, зла Артемида уби дъщеря му.^[63]

Моят баща е Хиполох, за негов син аз се признавам.

Сам ме изпрати във Троя и много поръки ми даде:

винаги пръв да съм в боя и другите да надминавам,

да не посрамя рода на дедите, които безспорно

210 бяха най-храбри в обширната Ликия и във Ефира.

Ето рода и кръвта ми, с които се хваля пред тебе.“

Тъй каза Главк. Диомед гръмогласен се много зарадва.

Своето копие остро заби във пръстта плодородна,

меденосладки слова заговори на вожда народен:

215 „Истина! Ти си ми верен другар по наследство от дядо!^[64]

Царят Ойней бе приел благородния Белерофонта

гост във двореца си древен, гощава го двадесет дена.

Те си раздадоха щедро подаръци много красиви:

дядо Ойней го дари гостолюбно със пояс от пурпур,

220 Белерофонт му поднесе изваяна чаша от злато.

Чашата в къщи оставих, когато потеглих за Троя.

Царя Тидея не помня, понеже ме малък остави

в дните, когато погина войската ахейска^[65] пред Тива.

И затова ще ти бъда любезен хазаин във Аргос,

225 ти пък — на мене във Ликия, дойда ли нявга при тебе.

Нека взаимно отбягваме нашите копия тука:

много троянци и славни съюзници има за мене,

за да повалям, когото настигна, изпратен от бога.

Много ахейци остават за тебе; убивай на воля!

230 Нека сега си сменим лъчезарните наши доспехи,

всеки да знае, че ний сме другари по старо наследство.“

Казаха двамата, слязоха от колесниците бойни,

взеха ръцете си, клетви за вярност си дадоха дружно.

Зевс олимпийски лиши предводителя Главк от разсъдък,

235 тъй че смени той със цар Диомеда доспехи от злато

с медни доспехи и даде сто вола отбрани за девет.

Щом като Хектор дойде при дъба и при Скейските порти,

вкупом се сбраха край него троянски съпруги и щерки,

за да го питат за рожби и братя, съпрузи и близки.

240 Той заповяда на всички поред боговете да молят:

мъки горчиви надвисваха вече над много троянки.

Сам след това се завърна в прекрасния дом на Приама,

който бе вредом известен с блестящите стаи с колони;^[66]

там петдесет се намираха спални от мрамор изгладен,

245 всичките бяха във близко съседство, изкусно строени:

спяха във тях синовете на царя със свойте съпруги;

точно отсреща и вътре в двореца за царските щерки

имаше спални дванадесет, също сградени от мрамор,

всичките бяха във близко съседство, изкусно строени:

250 царските зетьове спяха във тях със законни съпруги.

Хектора вътре посрещна добрата му майка Хекуба

със Лаодика, най-първа по хубост от нейните щерки.

Тя за ръката го хвана и думи такива му каза:

„Чедо, защо изостави борбата и тука пристигна?

255 Сигур ви много терзаят омразните рожби ахейски,

битка повели пред Троя, а тебе сърцето те тласка

тука да дойдеш и Зевс да помолиш от градската крепост.

Чакай да ти донеса от пресладкото медено вино,

за да възлееш на татко ни Зевса и други безсмъртни,

260 после самичък ти полза ще имаш, щом пиеш от него.

Виното връща голямата смелост на морния воин,

както си ти изнурен, защищавайки своите близки.“

А шлемовеецът, славният Хектор, така й отвърна:

„Майко почтена, недей да донасяш приятното вино,

265 слаб да не стана и сам да забравя и храброст, и сила.

Страх ме е вино да лея за Зевс със ръце неумити,

нито е редно изобщо, изцапан със прах и със кърви,

помощ да моля усърдно от облакосбореца Зевса.

В храма иди на Атина Палада, даряваща плячка,

270 свикай почтени троянки, откарай и жертви уханни;

пеплоса, който ти смяташ най-хубав, най-дълъг в двореца,

който самата най-много от всички одежди обичаш,

него върху колената на мъдра Атина да сложиш.

Ти обещай й за жертва във храма дванадесет крави,

275 едногодишни, невпрягани, ако пожали Палада

нашата крепост, жените троянки, децата невръстни,

ако отблъсне от Троя свещена сина на Тидея,

дивия копиеборец, виновник за срамното бягство.

В храма иди на Атина Палада, даряваща плячка.

280 Аз ще потърся и Парис, на бой ще го викам да тръгне,

ако поиска да чуе. Дано го погълне земята!

Париса Зевс олимпийски отгледа за мъка голяма,

мъка за Троя, за царя Приама, за царските рожби.

Ако го видя потънал в подземното царство на Хадес,

285 вярвам, че мойто сърце ще забрави горчивата болка.“

Тъй каза. Влезе Хекуба в двореца, слугините свика,

тръгнаха те из града да събират почтени троянки.

В същото време Хекуба отиде в уханната стая,

гдето си пазеше пъстрите пеплоси; тях ги тъкаха

290 сръчни сидонки,^[67] които сам Парис божествен докара

в същото време, когато преплува морето обширно

и благородна Елена по този път в Троя доведе.

Измежду тях си хареса Хекуба за дар на Атина

най-голям пеплос, най-хубав, със шарки втъкани по него;

295 както звезда той блестеше и беше поставен най-долу.

Тръгна със него Хекуба, от знатни жени придружена.

Щом приближиха в акропола храма висок на Атина,

ширно отвори там дверите хубавобуза Теана,

щерка Кисеева, вярна съпруга на цар Антенора.

300 Нея троянци избраха за жрица на мъдра Атина.

Плачейки всички, издигнаха свойте ръце към Атина.

Хубавобуза Теана получи красивия пеплос,

сложи го на коленете на къдравокоса Атина,

гласно започна да моли така дъщерята на Зевса:

305 „Градозащитнице, мощна богиньо, почтена Атино!

Медното копие на Диомеда счупи незабавно!

Нека да падне той ничком наблизо до Скейските порти,

за да получиш веднага във храма дванадесет крави,

едногодишни, невпрягани, ако пожалиш, Атино,

310 нашата крепост, жените троянки, децата невръстни.“

Тъй се помоли Теана, обаче Атина отказа.

Всички така се помолиха на дъщерята на Зевса.

Хектор, синът на Приама, пристигна в двореца на Парис,

Парис го беше издигнал самичък с мъжете зидари,

315 майстори твърде известни на времето в плодната Троя.

Те му направиха вещо двореца със двор и със спалня

горе в акропола, близо до царя Приама и Хектор.

Хектор божествен в двореца му влезе със копие дълго

до единадесет лакти, а медният връх му блестеше,

320 плътно затегнат за здравата дръжка със пръстен от злато.

В женската стая завари той Парис сред чудни доспехи:

пробваше щитове, ризници, лъкове силно извити.

Там и Елена аргийка седеше със свойте слугини:

работи дивни поръчваше на дългополи робини.

325 Хектор щом брат си съгледа, обидни му думи продума:

„Клетнико! Време намери да трупаш в душата си ярост!

Гинат войските безспирно край Троя и стръмната крепост.

Заради теб се разпали жестокият бой край града ни.

Трябваше сам да се бориш и всички край тебе да мъмриш,

330 щом ги съгледаш да бягат страхливо от тъжната битка!

Тръгвай! Дано да не пламне градът ни от вражески огън!“

Богоподобният цар Александър така му отвърна:

„Хекторе, ти ме похули със право и както заслужих.

Всичко сега ще ти кажа, а ти ме изслушай спокойно.

335 В спалнята не от омраза и гняв към троянци останах,

само желаех да бъда самичък със своята мъка.

Мойта съпруга със ласкави думи към бой ме подтиква.

Мен ми се струва сега, че това по-изгодно ще бъде:

често менява победата свойте герои любимци.

340 Хайде почакай ме тук да си сложа доспехите бойни,

или тръгни: ще побързам след тебе и сам ще те стигна.“

Тъй каза, а шлемовеецът Хектор му нищо не рече.

С ласкави думи тогава Елена на Хектор продума:

„Мили ми девере! Девер на кучка омразна, прокобна!

345 Трябваше в същото време, когато ме раждала мама,

буря свирепа да духне, във дън планина да ме скрие

или в дълбока, пенлива вълна на море многошумно,

да ме погълне водата, преди да се случат злините.

Щом боговете решиха такива беди да настъпят,

350 нежна съпруга да станех поне на герой благороден,

който да чувствува хулите хорски, обидните думи.

Днес малодушен е Парис, такъв ще остане и после,

вярвам обаче, че той ще получи за всичко отплата.

Девере, хайде сега ти ела и седни на креслото,

355 тъй като мъка ти гложди душата най-много от всички

заради мене безсрамната и за вината на Парис.

Зевс олимпийски на двама ни даде печалната участ,

за да сме после прославяни ние от бъдните хора.“^[68]

А шлемовеецът, светлият Хектор така й отвърна:

360 „Ти ме не карай, любезно Елено, да сядам: не мога.

Мойто сърце ме припира да браня неспирно троянци:

вече те много тъгуват, че аз се отлъчих от боя.

Ала подканяй ти Парис и нека той сам да побърза,

за да ме скоро настигне, догдето в града се намирам.

365 Аз у дома ще отида и своите близки ще видя:

моята мила съпруга и мойто невръстно момченце.

Никак не зная дали ще се върна отново от боя,

или с ръце на ахейци безсмъртните ще ме погубят.“

Каза така шлемовеецът Хектор Приамов и тръгна.

370 Бързо пристигна тогава във своя дворец многолюден,

но белоръка, добра Андромаха дома не намери.

Заедно с малката рожба и хубавопола слугиня

беше на кулата спряла, ридаейки, в сълзи обляна.

Щом не завари в двореца почтената своя съпруга,

375 Хектор застана на прага и тъй на прислугата рече:

„Хайде, служителки верни, веднага кажете ми точно,

где белоръка, добра Андромаха отиде от къщи —

пак ли при своите зълви и гиздавополи етърви

или във храма на мъдра Атина, където и други

380 хубавокъдри троянки смиляват богинята страшна?“

А икономката сръчна така отговори на Хектор:

„Хекторе, щом настояваш, сега ще ти кажа най-точно:

нито при своите зълви и гиздавополи етърви,

нито във храма на мъдра Атина отиде, където

385 хубавокъдри троянки смиляват богинята страшна,

но се отправи към градската кула, когато научи

колко троянците страдат, каква е ахейската сила.

Хукнала тя като луда, пристигна на градската крепост:

дойката с нея вървеше и носеше в скути детето.“

390 Тъй икономката каза, а Хектор изскочи от къщи.

Тръгна обратно по същите улици, гладко настлани.

Мина просторния град и пристигна до Скейските порти:

трябваше скоро през тях да излезе в полето широко.

Там Андромаха, жена му любима, притича към него.

395 Щерка богата^[69] тя беше на храбрия Еетиона,

който живееше дълго под Плак, планината гориста,

в Тива плакийска, царуващ над много мъже киликийци.

Бе дъщеря му съпруга на меднохитонния Хектор.

Тя го пресрещна, а с нея вървеше слугинята вярна,

400 носейки в свойте прегръдки невръстното, мъжко детенце,

чедо обично на Хектор, подобно на ярка звездица.

Хектор го с радост зовеше Скамандър, а всички троянци —

Астианакс, че единствен защитник на Троя бе Хектор.

Той се усмихна тогава, загледан безмълвно детето.

405 Близо до него се спря Андромаха, проливайки сълзи.

Тя за ръката го хвана и думи такива му рече:

„Хекторе клети! Погубва те твоята храброст. Не жалиш

свойто невръстно детенце, ни мене, злочестата майка;

скоро без теб ще остана, понеже ахейците дружно

410 скупчени теб ще нападнат и тъй ще ти грабнат живота.

По-добре щеше да бъде в земята и аз да потъна!

Няма да има за мене утеха, когато погинеш.

Мъки ме чакат, а нямам ни татко, ни майка почтена.

С копие тежко Ахил богоравен прониза баща ми,

415 високопортната Тива, цветущия град киликийски,

в пепел превърна и татка ми Еетиона погуби.

Ала не взе му доспехите — жал му обхвана душата.

Тялото сложи на клада ведно със доспехите пъстри

и му издигна могила, а горските нимфи прекрасни,

420 щерки на Зевса всесилен, сами посадиха дървета.

Имах аз братя седмина, родени в двореца ни бащин.

Всички в деня съдбоносен отидоха долу при Хадес:

всички уби безпощадно Ахил, бързоног и божествен,

между овце белорунни и тежкокопитни говеда.

425 Моята майка, царица на Плакската област гориста,

пленница тука докара, плячкосал и други богатства.

После я върна обратно, взел откуп несметен за нея,

но Артемида със лък я срази във двореца ни бащин.

Хекторе, ти си ми всичко; и татко, и майка почтена,

430 ти си ми брат и съпруг неразделен във възраст цветуща!

Хайде смили се сега, не напущай високата кула,

да не оставиш жена си вдовица, детето — сираче.

Хайде войската задръж при смокинята дива,^[70] където

Троя е най-уязвима, стената най-лесно достъпна.

435 Трижди я вече нападат най-дръзки и храбри ахейци

с двамата мощни Аякси и силния Идоменея,

с двамата братя Атриди и смелия син на Тидея.

Може би вещ прорицател умело насам ги насочва

или пък техният дух ги подтиква и тъй направлява.“

440 А шлемовеецът, славният Хектор тогава й каза:

„Мила съпруго, това и за мене е грижа голяма,

но ме е срам от троянци и от дългополи троянки,

ако избягам далече от битката като страхливец.

Мен ми не дава сърцето, понеже съм свикнал да бъда

445 винаги доблестен, пръв със троянци да влизам във боя,

за да печеля най-хубава слава за мене и татко.

Вече разбирам добре във сърцето си и във душата:

ден ще настане, когато свещената Троя ще падне,

заедно с нея Приам и народът на царя Приама.

450 Толкова мен ме не плаши троянската бъдеща мъка,

нито съдбата на майка Хекуба и царя Приама,

нито на моите братя, които, безбройни и храбри,

скоро ще бъдат свалени в прахта от мъжете враждебни,

колкото твоята участ, когато незнаен ахеец

455 плачеща ще те откара, отнел свободата ти скъпа.

В Аргос робиня ще бъдеш, платно ще тъчеш ти за друга,

от Месеида или Хиперея вода ще пренасяш

волю-неволю със болка; принуда над тебе ще тегне.

Всеки ще каже, когато те види проливаща сълзи:

460 «Ето жената на Хектора, който по храброст бе първи

от конеборци троянци, когато се биха при Троя.»

Някой така ще говори и мъката пак ще те сграбчи,

тъй като няма да имаш съпруг да ти робството снеме.

Мъртъв дано ме покрие надгробна могила в земята,

465 за да не чувам вика ти и твойта неволя не виждам!“

Рече блестящият Хектор, протегна ръце към сина си.

С плач се пригуши детето в гърдите на своята дойка,

силно смутено от външния вид на баща си обичан:

светлата, лъскава мед го уплаши и конската грива,

470 щом я видя да се вее страхотно отгоре на шлема.

Милият татко и нежната майка за миг се засмяха.

Снажният Хектор веднага свали от главата си шлема

и на земята го сложи, излъчващ сияние ярко.

После целуна любимото чедо, в ръце го подруса

475 и се обърна с молитва към Зевса и други безсмъртни:

„Зевсе и други безсмъртни! Дарете сина ми обичен,

както баща си да стане известен сред всички троянци,

тъй да е силен и храбър и Троя със мощ да владее!

Нека да казват за него, когато от битка се връща:

480 «Той и баща си по храброст надмина.» След тежка победа

кървава плячка да носи и своята майка да радва.“

Рече и сложи детето в ръцете на свойта съпруга.

Тя се усмихна през сълзи, пое го на пазви уханни.

Хектор това забеляза и жал му обхвана душата,

485 нежно с ръка я погали и думи такива й каза:

„Свидна! Недей изтезава сърцето си с толкова горест!

Мимо съдбата не може човек да ме прати при Хадес.

Смятам, че никой от хората свойта съдба не избягва:

нито героят, ни слабият, щом е роден на земята.

490 Хайде върви си във къщи и своята работа гледай —

стана и хурката. Карай слугините сръчно да вършат

тяхната работа къщна. За битката грижа ще имат

всички герои във Троя, но най-много аз ще се грижа.“

Хектор тъй каза и шлема си с конската грива наложи.

495 А пък съпругата мила си тръгна безмълвно за в къщи,

често назад се обръщаше, леейки сълзи горещи.

Щом като стигна в двореца на мъжегубителя Хектор,

вътре завари тя много от свойте покорни слугини.

Плач и ридание мигом у тях Андромаха възбуди.

500 Дружно слугините в къщи оплакваха живия Хектор:

смятаха вече, че няма от боя дома да се върне,

няма гнева и ръцете на лютия враг да избегне.

Парис се дълго не бави във своята къща висока;

след като бе си облякъл прочутите медни доспехи,

505 тръгна през Троя със устрем, уверен в нозете си бързи.

Както жребец, във обора запиран на ясли, когато

скъса въжето и тичайки, тропа с копита в полето,

гордо препуска и често се къпе в реката пенлива,

все нависоко си вдига главата и грива развява

510 върху плещите си мощни, уверен във своята хубост,

живо краката го носят в желани лъки за конете:

също тъй Парис се спусна от стръмната крепост на Троя,

радостен, святкащ във свойте доспехи, подобен на слънце.

Леко нозете му бързи го носеха право през Троя.

515 Брата си Хектора стигна, когато напускаше вече

мястото, гдето се беше простил със жена си любима.

Пръв Александър божествен така заговори на Хектор:

„Мили ми брате! Забавих те много, а бързаш да тръгнеш.

Аз не пристигнах навреме, тъй както ти беше поръчал.“

520 А шлемовеецът Хектор отвърна веднага на Парис:

„Брате мой! Никой човек справедлив сред почтените хора

твоето дело военно не хули, понеже си храбър,

но доброволно ти сам се отпускаш, отбягваш делата.

Страда сърцето ми, чуя ли укор за теб от троянци,

525 че преголеми неволи понасят те заради тебе.

Хайде сега да вървим; за това ще говорим и после,

щом като Зевс ни даде да налеем свободни в двореца

вино в препълнени кратери за боговете всевечни,

като отблъснем от Троя ахейците медноколенни.“