Джордж Р. Р. Мартин
Сблъсък на крале (37)

ТИРИОН

Варис стоеше над мангала и грееше меките си длани.

— Изглежда, Ренли е убит по най-жесток начин насред огромната си армия. Гърлото му е било срязано от ухо до ухо с меч, който е преминал през стоманата и костта като през сирене.

— От чия ръка е убит? — запита Церсей.

— Хрумвало ли ви е някога, че многото отговори са равносилни на никакъв отговор? Моите осведомители не винаги са толкова високопоставени, колкото би ни се искало. Когато един крал умре, слуховете никнат като гъби на тъмно. Според един коняр Ренли бил заклан от рицар на собствената му Гвардия на дъгата. Една перачка твърди, че Станис се промъкнал в ядрото на братовата му войска с магическия си меч. Няколко войници са убедени, че жена е извършила ужасното деяние, но си противоречат за името на жената. Девица, чиято любов Ренли отхвърлил, твърди един. Лагерна повлекана, взета да му достави удоволствие в навечерието на битката, казва втори. Третият намеква, че е възможно да е самата лейди Кейтлин Старк.

Кралицата не остана доволна.

— Трябва ли да ни губиш времето с всеки слух, който глупците разправят?

— Вие ми плащате добре за тези слухове, кралице.

— Плащаме ти за истината, Варис. Запомни го, иначе този малък съвет може да стане още по-малък.

Варис се изкиска нервно.

— Както сте тръгнали, вие с вашия благороден брат скоро ще оставите Негова милост без никакъв съвет.

— Смея да кажа, че кралството би могло да преживее и с няколко съветници по-малко — каза с усмивка Кутрето.

— Скъпи ми, скъпи Петир — закима Варис, — не се ли безпокоите, че вашето име може да е следващото в списъчето на Ръката?

— Преди вас ли, Варис? Не бих могъл да мечтая за това.

— Може пък да станем братя на Вала заедно. — Варис се изкикоти.

— По-скоро, отколкото би ти харесало, евнух такъв, ако следващите ти думи не съдържат нещо полезно. — Ако се съдеше по погледа й, Церсей беше готова да кастрира Варис отново.

— Това да не е някаква уловка? — попита Кутрето.

— Ако е така, значи е изключително хитра уловка — каза Варис. — Мен определено ме хвана в клопката си.

— Джоф ще се разочарова — каза Тирион. — Толкова хубав кол пазеше за главата на Ренли. Но чието и да е деянието, трябва да приемем, че зад него стои Станис. Ясно е, че той печели. — Новината не му харесваше; беше разчитал братята Баратеон да се изтощят един друг в кървава битка. Лакътят му, където го беше фраснал онзи боздуган, пулсираше. Случваше се понякога при влажно време. Стисна го, макар и без полза, с ръка и попита: — Какво е станало с войската на Ренли?

— По-голямата част от пехотата му остава при Горчив мост. — Варис седна на масата. — Повечето лордове, които тръгнаха с лорд Ренли към Бурен край, са преминали със знамената и мечовете си на страната на Станис, с цялата си конница.

— Водени от Флорент, обзалагам се — каза Кутрето.

Варис му хвърли превзета усмивка.

— И ще спечелите, милорд. Лорд Албстер всъщност пръв е прегънал коляно. Мнозина са го последвали.

— Мнозина — натърти Тирион, — но не всички?

— Съвсем не — съгласи се евнухът. — Не и Лорас Тирел, нито Рандил Тарли, нито Матис Роуан. А и Бурен край не се е предал. Сир Кортни Пенроуз държи замъка в името на Ренли и няма да повярва, че суверенът му е мъртъв. Настоява да види тленните останки преди да отвори портите си, но изглежда, тялото на Ренли е изчезнало неясно как. Отмъкнато, най-вероятно. Една пета от рицарите на Ренли са напуснали със сир Лорас, вместо да коленичат пред Станис. Казват, че Рицарят на цветята полудял, когато видял трупа на своя крал, и посякъл трима от стражите на Ренли в гнева си, сред които Емон Квай и Робар Ройс.

„Жалко, че е спрял на тази скромна цифра“ — помисли Тирион.

— Сир Лорас най-вероятно се е отправил към Горчив мост — продължи Варис. — Сестра му е там, кралицата на Ренли, и освен това много войници, които изведнъж се оказват без крал. Чия страна ще вземат сега? Щекотлив въпрос. Много от тях служат на владетели, които останаха в Бурен край.

Тирион се наведе над масата.

— Струва ми се, че тук има шанс за нас. Спечелваме Лорас Тирел за каузата ни и лорд Мейс Тирел със знаменосците си може също да се присъедини към нас. Може да са заклели мечовете си на Станис засега, но едва ли го обичат, иначе щяха да са с него от самото начало.

— С това обичта им към нас става ли по-голяма? — запита Церсей.

— Едва ли — каза Тирион. — Ясно е, че обичаха Ренли, но Ренли е мъртъв. Сигурно можем да им предложим добри и достатъчни основания да предпочетат Джофри пред Станис… но само ако се задействаме бързо.

— Какви основания смяташ да им дадеш?

— Златни основания — веднага предложи Кутрето.

Варис цъкна с език.

— Скъпи ми Петир, вие, разбира се, не допускате, че тези горди владетели и благородни рицари могат да се купят като пилета на пазара.

— Били ли сте напоследък по пазарите ни, лорд Варис? — попита Кутрето. — Смея да твърдя, че ще ви е по-лесно да купите лорд, отколкото пиле. Разбира се, лордовете кудкудякат по-гордо от пилетата и се мусят, ако им предложиш жълтици като търговец, но рядко отхвърлят дарове… почести, земи, замъци…

— Подкупите могат да склонят част от по-дребните владетели — каза Тирион, — но в никакъв случай Планински рай.

— Вярно е — призна Кутрето. — Ключът тук е Рицарят на цветята. Мейс Тирел има двама по-големи синове, но Лорас винаги е бил любимецът му. Ако спечелите него, Планински рай е ваш.

„Да“ — помисли Тирион.

— Изглежда, трябва да се поучим от покойния лорд Ренли. Можем да спечелим съюза на Тирел, както го направи той. С женитба.

Варис схвана най-бързо.

— Смятате да ожените Джофри за Марджери Тирел.

— Да. — Младата кралица на Ренли беше на не повече от петнадесет, доколкото помнеше… по-голяма от Джофри, но две-три години не бяха нищо, толкова беше чистичко и спретнато, почти го вкусваше.

— Джофри е сгоден за Санса Старк — възрази Церсей.

— Брачните договори могат да се прекратят. Каква е ползата да женим краля за дъщерята на един мъртъв предател?

— Можете да изтъкнете на Негова милост, че домът Тирел е много по-богат от Старките и че за Марджери се говори, че е хубава… и добра в леглото освен това — каза Кутрето.

— Да — каза Тирион, — на Джоф това би трябвало да му хареса.

— Синът ми е твърде малък, за да го интересуват подобни неща.

— Така ли мислиш? — попита Тирион. — Той е на тринайсет, Церсей. На същата възраст аз се ожених.

— И посрами всички ни. Джофри е направен от по-фина тъкан.

— Толкова фина, че накара сир Борос да съдере роклята на Санса.

— Беше се ядосал на момичето.

— Ядосал се беше и предната вечер на готварчето, че разля супата, но не го съблече гол.

— Тук не ставаше въпрос за разлята супа…

„Не, тук ставаше въпрос за хубави цици.“ След онази случка в двора Тирион беше обсъдил с Варис дали не могат уредят Джофри да посети дома на Чатая. Надяваше се, че вкусът на медеца й ще подслади малко хлапака. Можеше дори благодарност да изпита, боговете да не дават дано, но Тирион нямаше нищо против малко благодарност от страна на своя суверен. Но трябваше да се уреди тайно, разбира се. Най-трудната част беше да го отделят за малко от Хрътката.

— Кучето все върви по петите му — беше изтъкнал той пред Варис, — но всички хора спят. А някои освен това играят комар, ходят по курви и навестяват кръчми.

— И Хрътката ги прави тези неща, ако това е въпросът ви.

— Не — каза Тирион. — Въпросът ми е кога.

Варис опря пръст на меката си буза и се усмихна загадъчно.

— Милорд, някой по-подозрителен от мен би си помислил, че искате да разберете кога Сандор Клегейн не пази крал Джофри, за да може по-лесно да се навреди на момчето.

— Вие, разбира се, ме познавате добре, лорд Варис — каза Тирион. — Искам само Джофри да ме заобича.

Евнухът му беше обещал да обмисли. Войната обаче си имаше свои изисквания и ритуалът с възмъжаването на Джофри трябваше да почака.

— Ти несъмнено познаваш сина си много по-добре от мен — насили се той да признае на Церсей, — но все пак има много неща да се кажат в полза на този брак с Тирел. Той може да се окаже единственото средство Джофри да преживее достатъчно дълго, за да дочака първата си брачна нощ.

Кутрето го подкрепи.

— Момичето на Старк не предлага на Джофри нищо освен тялото си, колкото и сладко да е. Марджери Тирел му носи петдесет хиляди меча и цялата мощ на Планински рай.

— Наистина. — Варис сложи меката си длан на ръкава на кралицата. — Вие притежавате майчинско сърце и аз съм убеден, че Негова милост обича сладката си годеница. Но кралете трябва да се научат да поставят нуждите на страната над личните си страсти. Казвам, че това предложение трябва да се направи.

Кралицата дръпна ръката си.

— Ако бяхте жени, нямаше да говорите така. Колкото и да ме убеждавате, господа, Джофри е твърде горд, за да се задоволи с трохите, оставени от Ренли. Никога няма да се съгласи.

Тирион сви рамене.

— Когато след три години кралят навърши пълнолетие, може да оттегли съгласието си, ако поиска. Но дотогава ти си негов регент, а аз — неговата Ръка, и той ще се ожени за тази, за която ние му кажем да се ожени. С трохи или без трохи.

Колчанът на Церсей беше празен.

— Предлагайте тогава. Но боговете да ви пощадят, ако Джоф не хареса това момиче.

— Толкова съм доволен, че се споразумяхме — каза Тирион. — Е, кой от нас да замине за Горчив мост? Трябва да се доберем до сир Лорас с предложението си преди кръвта му да е охладняла.

— Смяташ да изпратиш някой от съвета?

— Не мога да очаквам, че Рицарят на цветята ще преговаря с Брон или Шага, нали? Тирелите са горди.

Сестра му естествено побърза да извърти ситуацията в своя полза.

— Сир Джейслин Байуотър е от знатен род. Прати него.

Тирион поклати глава.

— Трябва ни някой, който да е способен на повече, вместо само да повтори думите ни и да донесе отговора. Нашият посланик трябва да говори от името на краля и съвета, и да уреди работата бързо.

— Ръката говори с гласа на краля. — Светлината от свещите блесна с диво зелено в очите на Церсей. — Ако пратим теб, Тирион, ще е все едно, че е отишъл самият Джофри. Кой по-добре би се справил? Ти боравиш с думите толкова умело, колкото Джайм с меча.

„Толкова ли бързаш да ме разкараш от града, Церсей?“

— Много си мила, сестро, но на мен ми се струва, че майката на едно момче е по-подходяща за уреждане на брака му от някой от вуйчовците му. А и ти имаш дарба да печелиш приятели, на каквато аз никога не бих могъл да се надявам.

Очите й се присвиха.

— Джоф има нужда да съм до него.

— Ваша милост, милорд Ръка — намеси се Кутрето, — кралят има нужда и от двама ви. Позволете аз да отида.

— Ти? — „Какво ли цели да спечели с това?“

— Аз съм от кралския съвет, но нямам кралска кръв, така че от мен добър заложник не става. Със сир Лорас се разбирахме добре, когато беше в двора, и не съм му давал поводи да ме мрази. Мейс Тирел също няма поводи да ме мрази, доколкото знам, а се лаская от мисълта, че не съм съвсем неопитен в преговорите.

„Хвана ни.“ Тирион не вярваше на Петир Белиш и никак не му се искаше да го изпуска от очите си, но оставаше ли му някакъв избор? Трябваше да е или Кутрето, или самият той, а той знаеше много добре, че ако напусне Кралски чертог дори за ден, всичко, което бе успял да постигне, щеше да се провали.

— Между нас и Горчив мост се водят битки — предупреди той. — И бъдете сигурен, че лорд Станис ще разпрати собствените си пастири да събират пръсналите се агънца на брат му.

— От пастири никога не съм се боял. Но овцете ме безпокоят. Все пак предполагам, че един приличен ескорт ще е достатъчен.

— Мога да заделя сто златни плаща — каза Тирион.

— Петстотин.

— Триста.

— И още четиридесет-петдесет рицари с техните скуайъри. Ако пристигна без рицарска опашка, Тирелите ще решат, че съм дребна риба.

Беше съвсем вярно.

— Съгласен.

— Ще взема с мен Ужаса и Лигльото, след това ще ги пратя на лорд баща им. Жест на добра воля. Пакстър Редвин ни трябва, той е стар приятел на Мейс Тирел и също е много могъщ.

— И изменник — заяви кралицата. — Арбор щеше да мине към Ренли с всички останали, само че Редвин знаеше много добре, че палетата му щяха да пострадат.

— Ренли е мъртъв, ваша милост — подчерта Кутрето, — а нито Станис, нито лорд Пакстър ще забравят някога как галерите на Редвин затвориха морето при обсадата на Бурен край. Върнем ли двамата близнаци, имаме шанс да спечелим обичта на Редвин.

Церсей не бе убедена.

— Другите да му вземат обичта, аз искам мечовете и платната му. Да държим здраво тези близнаци е най-добрият начин да сме сигурни, че ще ги имаме.

Тирион предложи отговора.

— Тогава да върнем сир Хобър в Арбор и да задържим сир Хорас тук. Лорд Пакстър е достатъчно умен да разгадае намека, според мен.

Предложението се прие без възражения, но Кутрето не беше свършил.

— Ще ни трябват коне. Бързи и здрави. При тези сражения ще е трудно да ги подменяме. Прилично количество злато също ще трябва, за даровете, за които споменахме.

— Вземи колкото трябва. Ако градът падне, Станис бездруго ще прибере всичко.

— Ще ми трябват писмени пълномощия. Документ, който да убеди Мейс Тирел, че имам всички права и власт да преговарям с него за този брак, както и за всички други споразумения, които може да се наложат, и да подписвам обвързващи споразумения от името на краля. Трябва да се подпише от Джофри и всички членове на съвета и да носи печатите на всички ни.

Тирион помръдна неловко в стола си.

— Готово. Това ли е всичко? Напомням ви, пътят оттук до Горчив мост ще е доста дълъг.

— Ще тръгна още призори. — Кутрето стана. — Вярвам, че когато се върна, кралят ще се погрижи да бъда подходящо възнаграден за храбрите ми усилия за неговата кауза, нали?

Варис се изкиска.

— Джофри е толкова благодарен суверен, че съм сигурен, че няма да останете недоволен, храбри милорд.

Кралицата беше по-пряма.

— Какво искаш, Петир?

Кутрето погледна Тирион с лукава усмивка.

— Ще трябва да помисля. Несъмнено ще измисля нещо. — Удостои ги с елегантния си поклон и напусна с такова безгрижие, сякаш излизаше от някой от бардаците си.

Тирион хвърли поглед през прозореца. Мъглата навън беше толкова гъста, че не можеше да се види дори стената от другата страна на двора. Само няколко смътни светлини прозираха в тази сивота. Лош ден за път. Никак не завиждаше на Петир Белиш.

— Няма да е зле да ги напишем тези документи. Лорд Варис, поръчайте да донесат пергамент и перо. И някой ще трябва да събуди Джофри.

Все още беше сиво и тъмно, когато заседанието най-после приключи. Варис заситни сам към изхода, меките му пантофи зашушнаха по пода. Двамата Ланистър се задържаха при вратата.

— Как върви веригата ти, братко? — попита кралицата, докато сир Престън закопчаваше сребристия, подплатен с катерича кожа плащ на раменете й.

— Брънка по брънка — расте. Трябва да сме благодарни на боговете, че сир Кортни Пенроуз е толкова опърничав. Станис никога няма да тръгне на север, ако Бурен край остане незавзет в тила му.

— Тирион, зная, че не винаги сме съгласни в политическите дела, но изглежда, не съм била права за теб. Не си чак толкова голям глупак, колкото си мислех. Всъщност си давам сметка, че помагаш много. За което ти благодаря. Трябва да ми простиш, ако съм ти говорила грубо в миналото.

— Нима? — Той сви рамене и се усмихна. — Мила сестрице, не си ми казвала нищо, което да изисква прошка.

— Днес, искаш да кажеш? — Двамата се засмяха… и Церсей се наведе и лепна бърза целувка на челото му.

Той онемя от изненада и му остана само да я изгледа, докато се отдалечаваше по коридора със сир Престън от лявата й страна.

— Умът ли съм си загубил, или сестра ми наистина току-що ме целуна? — попита той Брон, след като си отидоха.

— Толкова ли беше сладко?

— Беше… неочаквано. — Церсей се държеше странно напоследък и това много безпокоеше Тирион. — Мъча се да си спомня кога за последен път ме е целувала. Едва ли съм бил на повече от шест-седем. Джайм я беше накарал.

— Най-после е забелязала чара ти.

— Не — каза Тирион. — Просто мъти нещо. Гледай да разбереш какво е, Брон. Знаеш, че мразя изненадите.