Хю Лофтинг
Историята на доктор Дулитъл (9) (В която се разказва за неговия чудноват живот в родината и за удивителните му приключения в далечни и непознати страни)

Девета глава
Съвещанието на маймуните

Чи-Чи не се отделил от вратата на доктора и не пуснал никого вътре, докато той не се събудил. Тогава Джон Дулитъл съобщил на маймуните, че ще трябва да се завърне в Пудълби.

Това ги изненадало безкрайно, защото те си мислели, че докторът завинаги ще остане при тях. И през нощта всички маймуни се събрали в джунглата, за да обсъдят съобщението.

Главатарят на шимпанзетата станал и казал:

— Защо си отива добрият човек? Нима не му е хубаво при нас?

Ала никой не могъл да му отговори. Великата Горила станала и казала:

— Аз мисля всички да идем при него и да го помолим да остане. Може би ако му построим нова къща и голямо легло, ако му обещаем много маймуни за слуги, които да работят вместо него и да облекчават живота му — може би тогава вече да реши да остане при нас.

Тогава станал Чи-Чи, а всички наоколо зашепнали:

— Шт! Гледайте! Чи-Чи, Славният пътешественик ще говори!

Ето какво казал Чи-Чи на другите маймуни:

— Приятели мои, безмислено е, струва и се, да задържате доктора. Той има да дава пари в Пудълби и трябва да се върне да се издължи.

А маймуните го запитали:

— Но какво е това пари?

Тогава Чи-Чи им обяснил, че в Страната на Белия човек не можеш да получиш нищо, ако нямаш пари; не можеш да направиш нищо, ако нямаш пари — че и да живееш дори не е възможно без пари. И някои от маймуните запитали:

— Но нима не можеш да ядеш и да пиеш, ако нямаш пари?

Чи-Чи поклатил глава. После им разказал, че дори и той, когато работел при латернаджията, бил принуден да проси от децата пари.

А Главатарят на шимпанзетата се обърнал към Най-стария Орангутан и възкликнал:

— Чуваш ли, братовчеде? Това хората били странни същества! Та кой би искал да живее в подобна страна? Ама че отвратително!

Чи-Чи продължил:

— Когато се готвехме да тръгнем насам, нямахме кораб да прекосим морето, нито пари да купим храна за из път. Тогава един човек ни зае малко бисквити и ние му обещахме да ги платим, като се върнем. Взехме кораба на един моряк, но той се разби о скалите на африканския бряг. Сега докторът нека да се върне и да намери друг кораб за моряка, защото човекът беше беден и корабът беше единственото му препитание.

Маймуните се умълчали, притихнали на земята и дълбоко се замислили.

Най-после най-големият Бабун станал и казал:

— Мисля, че не бива да позволим този добър човек да напусне страната ни, без да сме му дали един хубав подарък, от който да разбере колко сме му благодарни за всичко, което направи за нас.

Едно малко червено маймунче, седнало в клоните на близкото дърво, изпищяло:

— И аз така мисля!

Тогава всички се развикали, вдигнала се страхотна врява.

— Да, да. Да му дадем най-хубавия подарък, получаван досега от Бял човек!

Седнали да умуват и да се питат едни други какво ще е най-добре да му поднесат. Една маймуна предложила:

— Петдесет торби кокосови орехи!

Друга:

— Сто връзки банани! Поне плодове да не трябва да купува в Страната, Където плащаш, за-да-ядеш!

Ала Чи-Чи им обяснил, че всички тези неща са твърде тежки, за да ги носят толкова надалеч, а освен това ще се развалят, преди да са изяли и половината.

— Ако искате да го зарадвате — предложил Чи-Чи, — дайте му някакво животно. Бъдете уверени, че ще се отнася добре с него. Дайте му някакво рядко животно, каквото няма в техните менажерии.

Маймуните попитали:

— А какво е това менажерия?

Чи-Чи им обяснил, че менажерии — това са места в Страната на Белите хора, където животните се затварят в клетки, за да могат хората да отиват и да ги разглеждат. Маймуните се възмутили дълбоко и си казали една на друга:

— Тези Хора са като глупави деца — нямат ум и забавленията им са детински. Шт! Всъщност това, за което говори, се нарича затвор.

Попитали тогава Чи-Чи какво да бъде това рядко животно, което Бял човек не е виждал досега. Кметът на Мармозетите казал:

— Имат ли големия гущер Игуана?

А Чи-Чи отвърнал:

— Да, има един в лондонската зоологическа градина.

Друга запитала:

— Ами имат ли антилопа Окапи?

Чи-Чи пак потвърдил:

— Да. В Белгия, където ходих с моя латернаджия преди пет години, има окапи в един голям град, наречен Анверс.

А трета маймуна подхвърлила:

— Я ми кажи имат ли Бутни-Дръпни?

Тогава Чи-Чи отвърнал:

— Не. Никой Бял човек не е виждал досега Бутни-Дръпни.

— Хайде това животно да му дадем.