Хю Лофтинг
Историята на доктор Дулитъл (3) (В която се разказва за неговия чудноват живот в родината и за удивителните му приключения в далечни и непознати страни)

Трета глава
Пак парични затруднения

И ето — не минало време, докторът отново започнал да печели добри пари, а сестра му Сара си купила нова рокля и спряла да мърмори.

Някои от животните, които идвали да се преглеждат, били наистина много болни и често трябвало да остават в дома му по цяла седмица. А щом започнели да се подобряват, обичали да се изтягат на лежащи столове в градината.

Имало и такива обаче, които, дори и след като били вече здрави, не желаели да си отидат — толкова им харесвали докторът и неговата къщица. Докторът пък бил тъй добър, че нямал сили да им откаже, когато го помолвали да останат завинаги при него. По този начин животните му се увеличавали все повече и повече.

Една вечер, както си седял на градинската ограда и кротко пушел своята лула, край него минал един латернаджия италианец с малко маймунче на кожена каишка. Докторът веднага забелязал колко силно била стегната каишката около врата и колко мръсно и нещастно било маймунчето. Затова взел животното, а на италианеца дал един шилинг и го изпъдил. Латернаджията страшно се ядосал и заявил, че си иска маймунката. Но докторът му отвърнал, че ако не си тръгне веднага, ще му блъсне един по носа. Джон Дулитъл бил много силен, нищо, че бил дребничък на вид. Тогаз италианецът почнал да ругае, но все пак си тръгнал, а маймунчето останало при доктор Дулитъл и заживяло щастливо. Другите животни в къщата го кръстили Чи-Чи — често срещана дума в маймунския език, която на човешки означава джинджифил.

Друг един път, когато в Пудълби пристигнал циркът, крокодилът, който страдал от тежък зъбобол, избягал през нощта и довтасал в градината на Дулитъл. Докторът поговорил с него на крокодилски, прибрал го в къщата и му пломбирал зъба. Ала когато крокодилът видял колко хубава била къщата, с най-различни кътчета за различните животни, и той поискал да остане при доктора и попитал може ли да спи в езерото с рибките в дъното на градината, ако обещае да не яде рибите. А когато циркаджиите дошли да си го приберат, той тъй се разгневил и разбеснял, че те подплашено побягнали. Но към всички други в домакинството той бил винаги кротък като агне.

Добре, но сега пък стариците вече не смеели да изпращат малките си кученца при доктор Дулитъл заради крокодила, а селяните за нищо на света не вярвали, че той няма да се нахвърли върху овцете и болните телета, които водели при доктора, за да ги лекува. Ето защо докторът отишъл при крокодила и му обяснил, че трябва да се върне в своя цирк. Ала крокодилът заплакал с такива големи сълзи и тъй горещо го замолил да остане, че докторът просто нямал сърце да му откаже.

Тогава сестрата на доктора отишла при него и му заявила:

— Джон, трябва да се отървеш от това същество. Нито фермерите, нито старите дами се осмеляват да доведат животните си при теб — и то тъкмо сега, когато едва се позамогнахме. Този път напълно ще се разорим. Тази капка ще прелее чашата. Ще откажа да ти гледам домакинството, ако не изпъдиш този алигатор.

— Моля, моля, това не е никакъв алигатор — отвърнал докторът, — това е крокодил.

— Хич не ме интересува как го наричаш — отговорила сестра му, — знам само, че е нещо, което не е приятно да намериш под своя креват. Не го желая в къщата!

— Но той самият ми обеща — кротко обяснил докторът, — че няма да хапе. Циркът не му харесва, а за да го пратя в Африка, откъдето е родом, не ми стигат парите. Той не закача никого и е много възпитан… Стига си мърморила.

— Съобщавам ти, че няма да го търпя наоколо — извикала Сара. — Изпояде ми линолеума. Ако още сега не го изпъдиш, то аз — аз ще се махна оттук и ще се омъжа.

— Отлично — избухнал докторът, — махай се и се омъжвай. Не мога да те спра.

И той си взел шапката от закачалката и отишъл в градината.

А Сара Дулитъл си прибрала багажа и напуснала; тъй докторът останал сам със своето животинско семейство.

Скоро след тази случка той станал победен от всякога. Трябвало да се храни не едно гърло, да се почиства къщата, да се кърпят скъсаните дрехи, да се плаща на месаря — а пари от никъде! Но докторът не се безпокоял.

— Парите са празна работа! — повтарял той. — Колко по-добре щяхме да бъдем, ако изобщо не бяха измисляни. Какво от туй, че нямаме пари, щом и без тях сме щастливи?

Но вече и самите животни започнали да се тревожат. Една вечер, докато докторът дремел на своя стол пред кухненското огнище, животните си заговорили шепнешком. Бухалът Ту-Ту, който умеел да смята, изчислил, че им остават пари само за една седмица напред, и то ако ядат по веднъж на ден, по едно единствено ястие. Тогава папагалката казала:

— Струва ми се, че можем да се заемем с домакинската работа. Поне това бихме могли да вършим. В края на краищата заради нас хората изоставиха стареца и той обедня.

И тъй, взело се решение маймунчето Чи-Чи да готви и да кърпи; кучето да мие пода; гъската да бърше праха, и да оправя леглата; бухалът Ту-Ту да води сметките, а прасето да се занимава с градината. Назначили папагалката Полинезия за домакиня и перачка, защото била най-възрастната.

Естествено в началото всички с мъка вършели определената им работа — всички освен Чи-Чи, който имал ръце и можел да работи като човек. Ала скоро привикнали и ужасно се забавлявали да наблюдават Джип, кучето, как размахва опашка по пода с вързан на края й парцал вместо метла. Не минало много и всички дотолкова усвоили задълженията си, щото докторът казвал, че къщата му никога не е била по-спретната и чиста.

За известно време нещата се позакрепили така, но без пари все пак било много трудно.

Тогава животните изнесли една количка пред градинската врата и започнали да продават репички и рози на минувачите.

И въпреки това парите за покупките не достигали; и въпреки това докторът продължавал да не се тревожи. Когато папагалката отишла при него и му съобщила, че рибарят отказва да им дава вече риба, той отвърнал:

— Няма значение. Докато кокошките снасят яйца, а кравата дава мляко, ще се храним с омлети и сладка извара. А и градината е пълна със зеленчук. До зимата има много време. Стига сте се притеснявали де! Това й беше лошото на Сара — много мърмореше. Какво ли стана с нашата Сара — чудесна жена… в някои отношения. Да, да-а!

Ала през тази година снегът паднал по-рано от друг път; и макар че старият куц кон бил докарал цели купища дърва от близката гора, та огънят в кухненското огнище пращял непрестанно, повечето от зеленчуците в градината измръзнали, а каквото оцеляло, го покрил снегът; и повечето от животните наистина гладували.