Хю Лофтинг
Историята на доктор Дулитъл (13)

(В която се разказва за неговия чудноват живот в родината и за удивителните му приключения в далечни и непознати страни)

Серия
Доктор Дулитъл (1)
Включено в книгата
Историята на доктор Дулитъл
В която се разказва за неговия чудноват живот в родината и за удивителните му приключения в далечни и непознати страни
Оригинално заглавие
The Story of Doctor Dolittle, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 17 гласа)

Тринадесета глава
Червени платна и сини криле

По своя път корабът на доктора трябвало да мине край бреговете на Северна Африка, наречени Варвария. Тези брегове са границата на Великата пустиня. Това е диво, пусто място — само пясъци и скали. И точно там живеели варварските пирати.

Пиратите, шайка от лоши хора, причаквали корабите да се разбият край техните скалисти брегове. А често пъти, щом забележели минаващ кораб, мятали се на своите бързи платноходи и се впускали да го преследват. Успеели ли да го стигнат, те го спирали и го ограбвали до дъно. После прехвърляли мирните моряци на своите платноходи, потапяли кораба и се връщали във Варвария весели и доволни от стореното зло, с песни на уста. Сетне карали пленниците си да пишат на роднините си за пари. Ако ли пък роднините не пожелаели да пратят желания откуп, пиратите хвърляли нещастниците в морето.

Един слънчев ден докторът и Даб-Даб се разхождали по палубата, за да се пораздвижат; приятен топъл ветрец тикал корабчето напред и всички били щастливи и доволни. Изведнъж Даб-Даб забелязала платното на някакъв кораб далече зад тях, на хоризонта.

— Това платно не ми харесва — казала Даб-Даб. — Имам чувството, че е вражески кораб. Страхувам се, че ни очакват неприятности.

В това време кучето Джип, което дремело на слънцето, започнало да ръмжи и да говори в съня си.

— Надушвам телешко печено — измърморил Джип. — Недопечено телешко, заляно с препържено масло.

— Майчице! — извикал докторът. — Какво му става на това куче? Нима то може да души и в съня си — да души и да говори?

— Предполагам, че може — отвърнала Даб-Даб. — Всички кучета могат да душат в съня си.

— Добре де, но какво надушва? — зачудил се докторът. — Никой не приготовлява телешко печено на нашия кораб.

— Не — обяснила Даб-Даб. — Сигурно ей на оня кораб си правят телешко печено.

— Но той е на десет мили оттук! — учудил се докторът. — Нима е възможно да го е надушило?

— Ами, разбира се! — казала Даб-Даб. — Питай го и ще видиш.

В същия миг Джип, все още в съня си, заръмжал отново и устните му се дръпнали нагоре, разкривайки чистите му бели зъби.

— Надушвам лоши хора — ръмжал той. — Най-лошите хора, които съм надушвал. Надушвам неприятности. Надушвам бой — шестима проклети разбойници се нахвърлят срещу един храбър човек. Искам да му помогна. Ау-ау! Ау-у-у! — После той излаял още веднъж високо и страшно, сам се стреснал от това и се събудил с много изненадано изражение на лицето.

— Гледайте! Гледайте! — извикала Даб-Даб. — Оня кораб вече ни наближава. Сега мога да преброя трите му големи платна — всичките червени. Които и да са — нас ни гонят… Кои ли може да са те?

— Това са лоши хора — отвърнал Джип — и корабът им е бързоходен. Това са сигурно пиратите от Варвария.

— Ами тогава и ние трябва да вдигнем повече платна на нашето корабче — разтревожил се докторът, — за да заплуваме по-бързо и да им се измъкнем. Тичай долу, Джип, и ми донеси всичките резервни платна.

Кучето се затичало долу и домъкнало всички платна, които могло да намери.

Но дори като вдигнали и тях на мачтите, за да уловят повече вятър, пак не заплували бързо като пиратския кораб, който идвал все по-близо и по-близо.

— Ех, че лош кораб ни даде този принц — завайкало се прасето Гъб-Гъб. — По-бавно от това не вярвам да може да се пътува. По-лесно е да се спечели надбягване със супник, отколкото да се избяга от тях с това старо корито. Я вижте колко са наблизо вече! Виждам дори мустаците на мъжете — шестима са. Ами сега какво ще правим?

Тогава докторът наредил на Даб-Даб да хвръкне нагоре и да каже на лястовиците, че пиратите ги преследват с много бърз кораб и да ги попита какво да правят.

Щом чули какво се е случило, лястовиците веднага се спуснали на кораба на доктора, казали му бързо да разплете няколко дълги въжета и да ги направи на множество тънки върви. После да завърже краищата на вървите за носа на кораба, а лястовиците заловили свободните краища с крачета и полетели напред, повличайки след себе си корабчето.

И макар лястовиците да не са кой знае колко силни, когато са по една или по няколко, съвсем друго става, когато се съберат стотици наведнъж. А там, завързани за кораба на доктора, имало хиляди връзки и всяка връзка се теглела от по две хиляди лястовици — а лястовиците са много бързи летци.

Изведнъж докторът усетил да се движат толкова бързо, че трябвало да си хване шапката с двете ръце, защото сякаш корабът сам летял през вълните, които се пенели и кипели от скоростта му.

Сега всички животни на кораба започнали да се смеят и да танцуват в забързания въздух, защото, когато погледнали назад към пиратския платноход, видели го да се смалява, вместо да расте. Червените платна останали далеч, далеч зад тях.