Хю Лофтинг
Историята на доктор Дулитъл (15) (В която се разказва за неговия чудноват живот в родината и за удивителните му приключения в далечни и непознати страни)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Доктор Дулитъл (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Story of Doctor Dolittle, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor
Източник
bezmonitor.com

Библиотека вълшебници

Хю Лофтинг

Историята на доктор Дулитъл

Преведе от английски Жени Божилова

Второ издание

Коректор Донка Попова Редактор Добринка Савова-Габровска

Художник Симеон Спиридонов Художествен редактор Йова Чолакова

Технически редактор Иван Андреев

95375 26237

Код 11 6254-18-79

Националност английска.

Литературна група VI

Дадена за набор на 29. I. 1979. Подписана за печат на 5. V. 1979.

Излязла от печат на 25. V. 1979. Формат 1/16/70/100 — Печатни коли 9.50. Издателски коли 9.50. Цена 2.40 лв.

Издателство „Отечество“, София. бул. Г. Трайков №2а. ДПК „Д. Благоев“ — София

 

Hugh Lofting

THE STORY OF DOCTOR DOLITTLE

J. B. Lippincott Co Philadelphia & New Jork

История

  1. — Корекция

Петнадесета глава
Варварският Дракон

Всичко щяло да мине мирно и тихо, ако прасето не си било простудило главата, докато се тъпчело с влажната захарна тръстика. Ето какво станало.

След като вдигнали котва съвсем безшумно и много, много внимателно вече измъквали кораба от залива, Гъб-Гъб внезапно кихнал тъй гръмогласно, че пиратите от другия кораб изтичали на палубата да разберат какъв е този шум.

Щом видели докторът да бяга, те насочили неговия стар кораб напреки на провлака, тъй че Дулитъл да не може да излезе в открито море.

Тогава предводителят на тези лоши хора (който се наричал Бен Али, Драконът) размахал заканително юмруци към доктора и се провикнал през водата:

— Ха! Ха! Пипнах ли те, приятелче! Смяташе да избягаш със собствения ми кораб, така ли? Но ти не си морякът, който ще надхитри Бен Али, Драконът на Варвария. Тая твоя гъска ни трябва, а също и прасето. Тази вечер ще си похапнем свински пържоли и печена гъска. А пък преди да те пусна тебе, твоите близки ще трябва да ми пратят цял един сандък със злато.

Бедният Гъб-Гъб ревнал да плаче, а Даб-Даб разперила криле да хвръкне, за да спаси своя живот. Но бухалът Ту-Ту прошепнал на доктора:

— Остави го, нека си говори, докторе. Дръж се мило с него. Нашето старо корито скоро ще потъне — плъховете съобщиха, че ще легне на дъното, преди да е залязло утрешното слънце — а знай, че плъховете никога не грешат. Бъди любезен с него, докато корабът потъне под краката му. Остави го да си дрънка, заговаряй го и ти.

— Ти чуваш ли се какво приказваш, чак до утре вечер! — възкликнал докторът. — Дали ще имам сили?… Добре — ще се опитам… Чакай да видим… Как да го забавлявам?

— Ами… пусни ги да дойдат тук — посъветвал го Джип. — Като нищо ще се оправим с тези мръсни разбойници. Те са само шестима. Пусни ги да дойдат. После ще се хваля на съседското пале, като се върнем в къщи, че съм захапвал истински пират! Нека да дойдат бе, докторе! Ще ги победим!

— Не виждаш ли, че имат пистолети и ножове? — казал докторът. — Не, не — това не е възможно. Трябва да го позалъжа с приказки… Я слушай, Бен Али…

Но още преди да е довършил думите си, пиратите насочили кораба към тях, обхванати от луда радост, като си подвиквали един на друг:

— Хей, я да видим кой пръв ще хване прасето?

Бедничкият Гъб-Гъб загубил ума и дума от страх; Бутни-Дръпни започнал да остри рогата си за борба, като ги търкал о корабната мачта; а Джип подскачал във въздуха, лаел разярено и ругаел Бен Али на кучешки език.

Добре, но в това време нещо особено започнало да става със страшните пирати; те спрели да се смеят и шегуват; учудване се изписало по грозните им лица; нещо, изглежда, ги накарало да се объркат.

Тогава Бен Али, поглеждайки към пода, изведнъж изревал:

— Гръм и мълния! Хора, този кораб е пробит!

Останалите пирати погледнали през борда и видели, че корабът наистина потъва все по-дълбоко и по-дълбоко. Един от тях казал на Бен Али:

— Но ако старото корито наистина потъва, щяхме да забележим, че плъховете бягат.

Джип им извикал от другия кораб:

— О, жалки некадърници, как ще ги видите, като ги няма? Два часа има вече, откакто се измъкнаха! Ха-ха! Сега ти стана за посмешище, глупако Бен Али!

Но естествено хората не разбрали нищичко от думите му.

Скоро предницата на кораба започнала да потъва все по-бързо и по-бързо, докато той забил нос във водата; а пиратите се опитвали да се катерят по бордовата ограда, по мачтите, по въжетата, вкопчвали се за всеки предмет, който би могъл да ги задържи. Но изведнъж морето се втурнало разгневено, връхлетяло през прозорците и вратите и корабът се гмурнал към дъното с един ужасен, гъргорещ шум, а шестимата злодеи останали да плуват без подпора из дълбоката вода на залива.

Някои от тях се насочили към бреговете на острова, а други приближили кораба, на който бил докторът, и се опитали да се качат на него. Но Джип се хвърлял напред да захапе носовете им и те не смеели да се катерят нагоре.

Внезапно всички изкрещели ужасени:

— Акулите! Акулите пристигат! Пусни ни горе, преди да ни захапят! Помощ, помощ! Акулите! Акулите!

И наистина докторът видял как водата на целия залив се изпълнила с гърбове на огромни риби, които бърже процепвали повърхността.

А една голяма риба приближила кораба, подала нос над водата и запитала доктора:

— Ти ли си Джон Дулитъл, прочутият животински доктор?

— Да — отвърнал доктор Дулитъл, — така се казвам.

— Чуй тогава — започнала акулата, — познаваме тези пирати, те са лоши хора — особено пък Бен Али. Ако те дразнят, ние с удоволствие ще ги изядем, за да ти услужим — и тогава ще престанат да ви нервират.

— Благодаря ви — отговорил докторът. — Много мило от ваша страна. Но, струва ми се, не е необходимо да ги ядете. Само не ги пускайте да стигнат до брега, докато не ви кажа — просто ги карайте да плуват наоколо, може ли? И, моля, пратете Бен Али насам, за да му съобщя нещо.

Акулата отишла и подгонила Бен Али към доктора.

— Слушай сега, Бен Али — извикал Джон Дулитъл, навеждайки се през борда. — Ти си водил много лош живот; научих, че си избил много хора. Тези добри акули току-що ми предложиха да те изядат, за да ми услужат — и никак няма да е лошо, ако морето веднъж завинаги се отърве от теб. Ала ако ми обещаеш да направиш онова, което аз ти кажа, ще те оставя да живееш.

— Какво искаш да направя? — попитал пиратът, поглеждайки към голямата акула, която душела крака му под водата.

— Да престанеш да избиваш невинни хора — обяснил докторът. — Да престанеш да крадеш, никога вече да не потопяваш кораб, веднъж завинаги да се откажеш от пиратския живот.

— Но тогава какво ще правя? — попитал Бен Али. — От какво ще се препитавам?

— Ти и твоите хора ще се заселите на този остров и ще сеете канарено семе — обяснил му докторът. — Трябва да произвеждате семе за канарчетата.

Драконът на Варвария побледнял от ярост.

— Да произвеждам канарено семе ли? — изревал той възмутено. — А не мога ли да си остана моряк?

— Не — казал докторът. — Не можеш. Достатъчно си бил моряк — и твърде много здрави кораби и храбри хора си изпращал на дъното на морето. Сега до края на живота си трябва да живееш като мирен селянин. Акулата чака. Не й губи времето. Решавай!

— Гръм и мълния! — промълвил Бен Али. — Канарено семе! — после погледнал във водата и видял, че рибата сега души другия му крак.

— Добре — примирено въздъхнал пиратът. — Ще станем земеделци.

— И помни — продължил докторът, — че нарушиш ли обещанието си, започнеш ли отново да убиваш и крадеш, аз веднага ще науча, защото канарчетата ще прехвръкнат и ще ми кажат. И бъди уверен: ще намеря как да те накажа. Защото, макар да съм по-лош моряк от теб, докато птиците и животните са ми приятели, не се страхувам от главатаря на пиратите — та бил той дори самият „Дракон на Варвария“! А сега — върви, стани добър земеделец и живей в мир!

После докторът се обърнал към голямата акула, помахал й с ръка и викнал:

— Всичко е наред. Пусни ги да доплуват до брега.