Пер Вальо, Май Шьовал
Заключената стая (26)

XXVII.

Малстрьом и Мурен извършиха нападението в петък, 14 юли. Точно в три без четвърт те влязоха в банката — в оранжеви комбинезони, маски „фантомас“ и гумени ръкавици.

В ръцете си държаха своите едрокалибрени пистолети и първата работа на Мурен беше да прати в тавана един куршум. А след това, за да бъде ясно на присъствуващите за какво става дума, извика на развален шведски език:

— Обир!

Хаузер и Хоф бяха в обикновени костюми, само лицата им бяха скрити с черни капишони с прорези за очите. Хаузер беше въоръжен с автомат, Хоф — с къса ловна пушка „Марица“. Те стояха до вратата, прикривайки отстъплението към колите.

В това време Малстрьом и Мурен изпразваха методично сейфовете.

Всичко се развиваше по плана с изумителна точност.

Пет минути преди нападението, в южната част на града на паркинга край Русенлюндсгатан се взриви някаква стара карета. Веднага след взрива се чу безпорядъчна стрелба и пламна постройка в съседство с паркинга. Виновникът за тази суматоха, помощник А, излезе през съседните дворове на друга улица, седна в колата си и изчезна.

Точно една минута след взрива пред входа на полицейското управление се приближи на заден ход фургон за превоз на мебели, при това застана напреки и спря. От фургона се изсипаха картонени кашони с парцали, които бяха напоени с горивна смес и които пламнаха веднага с ярки пламъци.

С една дума, всичко вървеше като по вода. Предвидените в плана акции се изпълняваха изчерпателно и точно по разписанието.

И от гледна точка на полицията всичко се развиваше така, както беше предвидено и по отношение последователността на акциите, и на сроковете.

Ако не се смята една малка разлика.

Малстрьом и Мурен извършиха грабежа, но не в Стокхолм.

Те ограбиха една банка в Малмьо.

Пер Монсон, инспектор на криминалната полиция в Малмьо, пиеше кафе в кабинета си. Прозорецът му гледаше към двора на полицейското управление и инспекторът едва не се задави, когато пред вратата нещо тресна и се заизвиваха кълба гъст дим. В същото време Бени Скаке, надежден млад сътрудник, които, макар че полагаше всички усилия, все не успяваше да напредне повече от обикновен следовател, разтвори вратата на кабинета му и извика, че е приет сигнал за тревога. На Русенлюндсгатан е станал взрив, стреля се ожесточено, гори най-малко една къща.

Преди началството да се разпореди личният състав да се отправи към мястото на произшествието, беше атакувано самото полицейско управление и докато се осъзнаят какво е станало, оказа се, че целият тактически резерв е блокиран в двора. Така, че се наложи сътрудниците да се отправят към Русенлюндсгатан с таксита или със собствените си коли, които не бяха снабдени с радиопредаватели.

Монсон пристигна там в три часа и седем минути. Опитните пожарникари вече се бяха справили с пожара; огънят беше причинил незначителни вреди на един празен гараж. Съсредоточените в района на взрива крупни полицейски сили не откриха нищо подозрително и намериха само разрушената карета. А след осем минути един от моторизираните патрули чу в приемника си съобщение, че в деловия център на града е нападната банка.

В това време Малмстрьом и Мурен вече бяха напуснали Малмьо. Някой беше видял, че от банката се отдалечава син фиат. И понеже нямаше преследване, след няколко минути приятелите се разделиха, като всеки седна в собствената си кола.

Едва след като най-сетне полицията успя да въведе ред в собствената си къща, избавяйки се от фургона и горящите кашони, градът беше затворен. Най-добрите сили на страната бяха хвърлени в издирването на синия фиат. Намериха го след три дни в един от хангарите на източното пристанище на Малмьо; в колата лежаха комбинезоните, маските „фантомас“, гумените ръкавици, пистолетите и разни други дреболии.

Хаузер и Хоф заслужиха честно щедрия хонорар, вложен на личните сметки на техните съпруги. Те задържаха позицията пред входа на банката почти десет минути след като Малмстрьом и Мурен изчезнаха.

Въпреки всичко Хаузер успя да избяга — през Хелингсборг и Хелсингер той напусна безпрепятствено страната.

А Хоф го пипнаха — пипнаха го заради непростима грешка. В четири без пет той се качи на борда на ферибота „Малмьохюс“, облечен в сив костюм, бяла риза с връзка и… чер куклуксклановски капишон. Проклета разсеяност…

Полицаите и митничарите го пуснаха, предполагайки, че на ферибота ще има маскарад, но той предизвика подозрение в екипажа и при пристигането в Копенхаген предадоха Хоф на един възрастен датски полицай, който едва не изтърва от почуда бутилката си с бира, когато задържаният смирено постави върху масата в тясната дежурна стая два заредени пистолета, плосък нож и нещо подобно на граната.

Освен билета до Франкфурт в Хоф имаше и пари, а именно: четиридесет западногермански марки, две датски десетачки и три шведски крони и тридесет и пет ере. Така че в крайна сметка загубите на банката възлязоха на два милиона шестстотин и тридесет хиляди и четиристотин и деветдесет крони и шестдесет и пет ере.

А по това време в Стокхолм ставаха странни неща.

И най-смайващото от тях преживя Рьон.

Бяха му дали шест полицаи и сравнително скромната задача да държи под наблюдение Рюсенлундсгатан и да залови помощника А. И понеже улицата беше доста дълга, той се постара да разпредели целесъобразно силите си. Двама в колата съставиха мобилния отряд, а другите четирима заеха стратегически пунктове.

Булдозера Улсон му беше заповядал да действа спокойно, главното да не губи самообладание, каквото и да се случи.

В три без двадесет и две минути Ейнар Рьон стоеше точно срещу кафене „Бергсгрюван“. Нищо не помрачаваше настроението му, когато към него се приближиха двамина юначаги — мърляви като повечето минувачи по стокхолмските улици.

— Да запалим — рече единият от тях.

— Че аз нямам цигари — миролюбиво отвърна Рьон.

Миг и до корема му се допря наваха, а в опасна близост с главата му се залюля велосипедна верига.

— Ах ти, вмирисана треска — процеди младежът с навахата. И каза на приятеля си:

— За теб е портфейлът. За мен часовникът и пръстена. След това ще боднем дядката.

Рьон никога не беше се прочувал като майстор на джиу-джицу или карате, но все пак помнеше някои хватки.

Той ловко подкоси момъка с ножа, който удивено се приземи по гръб. Но следващата хватка Рьон приложи с по-малък успех. Той се наведе встрани, но недостатъчно бързо и веригата го удари малко над дясното ухо, така че пред очите му притъмня. Въпреки това, докато падаше, успя да повали и втория нападател.

— Ах, деденце, поръчвай си панихида — изсъска младежът с навахата.

В същия момент към мястото на произшествието спря мобилният отряд и когато пред очите на Рьон просветна, полицаите вече бяха успели да укротят с палките и пистолетите си лежащите хулигани и да ги оковат в белезници.

Пръв се опомни младежът с велосипедната верига, той се огледа наоколо, изтри кръвта от челото си и попита недоумяващ:

— Какво става?

— Стана това, че се натъкна на засада, момченце — обясни му единият от полицаите.

— Полицейска засада? Срещу нас? Какво говорите? Заради някакъв скапан дядка?

На Рьон отново му излезе цицина на главата — това беше единствената физическа щета, която понесе специалната група през този ден; психическите травми не влизат в сметката.

В сивия, обзаведен по последна дума на техниката, автобус на оперативния център Булдозера Улсон подскачаше от нетърпение, с което затрудняваше твърде много не само работата на радиста, но и ръководителя на тази операция Колберг.

В три без петнадесет напрежението достигна връхната си точка, занизаха се безкрайно дълги секунди.

В три часа банковите служители заявиха, че е време да затварят, и на съсредоточените в залата полицейски сили начело с Гюнвалд Ларсон, оставаше само да се подчинят.

Тежко чувство обхвана всички, когато Булдозера Улсон каза:

— Господа, това е временен неуспех. А може би не и неуспех. Просто Рус е усетил, че ние сме го сгащили, и е решил да протака. Той ще изпрати Малмстрьом и Мурен да свършат работата следващия петък, след седмица, Фактически той губи темпо, а не ние.

Първите тревожни сигнали пристигнаха в три и половина. При това те бяха толкова тревожни, че специалната група веднага се прибра в щаба си на Кунгсхолмсгатан, за да следи оттам за хода на събитията: телексите непрекъснато предаваха нови съобщения. Постепенно картината се изясняваше.

— Изглежда, думата „Милано“ е означавала не това, което ти мислеше — сухо каза Колберг.

— Да, не това — съгласи се Булдозера.

— Малмьо. Какво да се прави!

Удивителна работа: вече цял час той не помръдваше, а седеше тихо на мястото си.

— Кой би могъл да знае, че и в Малмьо има същата улица — измърмори Гюнвалд Ларсон.

— И че почти всички нови банки ги строят по един и същ проект — добави Колберг.

— Ние бяхме длъжни да знаем това, господа! — провикна се Булдозера. — Рус е знаел! Затова пък ние сега ще бъдем нащрек. Съвсем забравихме рационализациите. Еднаквото строителство е по-евтино. Рус ни закотви в Стокхолм. Но следващия път той няма да ни измами. Главното е да не падаме духом.

Булдозера стана; той явно вече беше се съвзел.

— А къде е сега Вернер Рус?

— В Истанбул — отговори Гюнвалд Ларсон. — Почива си там, разполага с няколко свободни дни.

— Гледай го ти — каза Колберг. — Бих искал да знам къде си почиват Малмстрьом и Мурен?

— Това няма никакво значение — Булдозера все повече се въодушевяваше. — Лесно спечелено — лесно похарчено. Скоро те пак ще бъдат тук. И тогава на нашата улица ще настане празник.

— Естествено — измърмори Колберг.

И така облаците се разнесоха окончателно. Денят си отиваше.

Малмстрьом вече беше успял да се настани в една хотелска стая в Женева, която беше запазил още преди три седмици.

Мурен се намираше в Цюрих, но на следващия ден имаше намерение да продължи по-нататък, към Южна Америка.

В гаража, където те се прехвърлиха на други коли, успяха да си разменят само няколко думи.

— Внимавай да не пръскаш спечелените с такъв тежък труд грошове за гащета и непристойни жени — поучи го Мурен.

— Страшно е само като си помисля колко пипнахме — отвърна Малмстрьом. — Какво ще правим с тях?

— Ще ги вложим в банка, какво друго — отговори Мурен.

На следващия ден в хотел „Хилтън Истанбул“, седнал в бара и отпивайки коктейл, Вернер Рус четеше „Хералд трибюн“.

За първи път този изискан печатен орган го удостояваше със своето внимание. Къса бележка, лаконично заглавие: „Ограбване на банка по шведски“.

Съобщаваха се основните факти, такива например като плячката на бандитите. Около половин милион долара.

И второстепенни подробности:

„Представител на шведската полиция заяви днес, че организаторите на обира са известни“.

Малко по-долу — още една телеграма от Швеция:

„Масово бягство. Петнадесет най-закоравели бандити са избягали днес от затвора Кумла, който се считаше за абсолютно сигурен.“

Тази новина застигна Булдозера в същата минута, когато той за пръв път от много седмици си легна да спи в съпружеското легло. Той веднага скочи и се затича из спалнята, повтаряйки упоен:

— Какви възможности! Какви приказни възможности! Е, сега войната ще тръгне не на живот, а на смърт