Пер Вальо, Май Шьовал
Заключената стая (22)

XXIII.

Ленард Колберг пристигна на Арнфелтсгатан, въоръжен с всевъзможни шперцове. Наистина нямаше да е лошо, ако освен това беше се снабдил и със заповед за обиск с подписа на прокурора Улсон. Обаче приятелите не се тревожиха никак от факта, че нарушават реда. Сметката им беше проста: ако в жилището на Мауритсон се намери нещо полезно за Булдозера, той няма да е много придирчив. А ако не намерят нищо — той не е длъжен да знае за нарушението. В това време Мауритсон щеше да е излетял от Стокхолм на юг, вярно не за Африка, но все пак достатъчно далеч, за да могат да работят, без да им се пречи.

Жилището се състоеше от три стаи, кухня, антре, баня и правеше доста прилично впечатление. Обстановката беше доста скъпа, но с известна доза безвкусица.

Влязоха в хола. В ъгъла имаше малък бар.

Като отиде до бара, Колберг отвори вратичките му. Начената бутилка „Перфе д’Амур“, остатъци от шведско десертно, неотворена бутилка с пунш и празна бутилка от джин „Би фитер“.

Прозорецът гледаше към улицата. До стената на другата стая имаше пианино, а в ъгъла радио и грамофон.

— Моля, музикален кабинет — посочи той с ръка.

— Ти можеш ли да си представиш, че тази гадина е седяла тука и слушала „Лунната соната“ — попита Гюнвалд Ларсон.

Той се приближи до инструмента, повдигна капака му и погледна вътре.

— Във всеки случай тука няма трупове.

След като завършиха общия оглед, Колберг си свали сакото и те се заеха за работата, както трябва. Започнаха със спалнята. Докато Гюнвалд Ларсон се оправяше с гардероба, Колберг проучваше чекмеджетата на писмената маса. Те работеха дълго време мълчаливо, докато Колберг най-сетне наруши тишината.

— Слушай, Гюнвалд.

В отговор от гардероба долетя някакъв неразбираем звук.

— Следенето на Рус не даде нищо — продължи Колберг, — Булдозера се разстрои здравата. Не оправда надеждите му, не го доведе до Малмстрьом и Мурен.

Пъшкайки, Гюнвалд Ларсон показа главата си и каза:

— Ако не измисляше сам разни ребуси, нямаше толкова често да се разстройва. Впрочем Булдозера няма дълго време да се измъчва.

Гюнвалд Ларсон се измъкна от гардероба и затвори вратата.

— Няма нищо. Освен ако не се смята купчината безобразни парцали — съобщи той и тръгна към банята.

В това време Колберг се зае със зелено шкафче, което служеше за нощна масичка.

В горните две чекмеджета имаше всевъзможни боклуци: книжни носни кърпички, сметки от ресторанти, химикалки, картичка от чужбина с фукльовски текст: „Водка, жени, легло — какво повече ми трябва. Стис“, счупена запалка и тъп фински нож без кания. Върху шкафчето се търкаляше криминален роман. На корицата каубой — краката широко разкрачени, във всяка ръка по един димящ револвер. „Престрелка в черната яма“…

Колберг прелисти книгата: от нея на пода падна цветна фотография, любителска снимка — на лодкарски кей седи жена в шорти и бяла блузка. На обратната страна беше написано с молив: „Мейя, 1969“. А по-надолу — със синьо мастило и друг почерк: „Монита“.

Той пъхна фотографията обратно в книгата. След това измъкна долното чекмедже — то беше по-дълбоко от другите две и повика Гюнвалд Ларсон.

— Намерих мястото, където държат точилото — каза той. — Или това съвсем не е точило, а някакво най-ново приспособление за масаж?

— Интересно за какво му е трябвало — произнесе Гюнвалд Ларсон. — Съвсем не ми прилича на любител-дърводелец. А може и да го е откраднал отнякъде? Или го е получил като възнаграждение за наркотици?

Той се върна в банята.

Накрая те огледаха кухнята, преровиха всички чекмеджета и шкафове. На кухненската врата висеше халка с два ключа.

— От тавана — рече Колберг, кимайки към ключовете.

Гюнвалд Ларсон ги огледа и добави:

— Или от мазето. Хайде да проверим.

Ключовете не станаха за тавана. Тогава се спуснаха в мазето.

Големият ключ влезе в патентованата брава на огнеупорната врата, зад която започваше къс коридор. Като отвориха дясната врата, те видяха шахтата за боклука.

Насрещната врата беше затворена; зад нея, ако се съди по надписа, се намираше общата пералня.

Късият коридор стигаше до един друг дълъг напречен коридор, от двете страни на който имаше два реда номерирани врати, по които висяха катинари от най-различен вид.

Колберг и Гюнвалд Ларсон намериха доста бързо катинара, на който прилегна по-малкият ключ. В мазето на Мауритсон имаше само два предмета — стара прахосмукачка без маркуч и един голям куфар. Гюнвалд Ларсон погледна в прахосмукачката.

— Празна — съобщи той.

— Затова пък тука не е празно, погледни — отвърна Колберг, който в това време разбиваше бравичките на куфара.

Той вдигна капака и Гюнвалд Ларсон видя четиринадесет големи бутилки петдесетградусова полска водка, четири касетофона, електрически сешоар за коса и шест електрически самобръсначки.

— Контрабанда — каза Гюнвалд Ларсон. — Или търговия на крадени вещи.

— А според мен, възнаграждение за наркотици — възрази Колберг и затвори куфара.

Те излязоха в коридора.

— Какво пък, трудът ни не отиде напразно — направи равносметката Колберг. — Наистина Булдозера няма на какво да се зарадва. Остава само да окачим ключовете на мястото им и можем да се омитаме. Няма какво да правим повече тук.

— Предпазлив мошеник е този Мауритсон — каза Гюнвалд Ларсон. — А може би има и други квартири?

Той замълча, гледайки вратата в края на коридора. Над нея с червена боя беше написано: „ПРОТИВОБОМБЕНО СКРИВАЛИЩЕ“.

— Да погледнем, ако е отворено — предложи Гюнвалд Ларсон. — Просто ей така…

Вратата беше отворена. В него имаше всякакви вехтории.

— Никога не се чувствувам добре в такива помещения — произнесе Колберг. — През войната, когато устройваха учебни тревоги, винаги си мислех какво ли ще стане, ако наистина бомбардират къщата и затрупат скривалището…

В ъгъла стоеше стар сандък с полуизтрит надпис: „ПЯСЪК“.

— Погледни — каза Колберг, — сандъкът за пясъка стои още от войната.

Той се приближи и повдигна капака.

— Дори пясъкът е останал.

— Слава богу, че не е потрябвал — забеляза Гюнвалд Ларсон. — Минахме без бомби. Какво е това?

Той гледаше предмета, който Колберг току-що беше извадил от сандъка.

Зелена американска брезентова торба, военен образец.

Ленарт Колберг отвори торбата и извади съдържанието й.

Смачкана светлосиня блузка. Руса перука. Мека синя шапка с широка периферия. Тъмни очила. И пистолет „Лама автомат“, четиридесет и пети калибър.