Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The War of the Worlds, 1898 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Сидер Флорин, 1964 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 32 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Фани
Източник: http://bezmonitor.com
Издание:
ВОЙНА НА СВЕТОВЕТЕ. 1978. Изд. Отечество, София. Биб. Фантастика, No.6. Научно-фантастичен роман. Английска / ІІ изд. (на практика VІ изд). Превод: Сидер ФЛОРИН [The War of the Worlds, Herbert WELLS (1898)]. Библиографска справка за творчеството на Хърбърт Джордж Уелс — Сидер ФЛОРИН — с. 252–254. Художник: Александър ДЕНКОВ. С ил. Формат: 70×100/32. Печатни коли: 16. Страници: 254. Цена: 0.51 лв
Редактор на издателството Люба Мутафова
Художествен редактор Светлана Йосифова
Технически редактор Петър Балавесов
Коректор Мая Халачева
A Soldiers Reader
The Heritage Press, New York
История
- — Корекция
- — Отделяне на послеслова като самостоятелно произведение
Статия
По-долу е показана статията за Война на световете от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Война на световете.
| Война на световете | |
| The War of the Worlds | |
 Корица на първото издание | |
| Автор | Хърбърт Уелс |
|---|---|
| Първо издание | 1898 г. Обединено кралство |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | научна фантастика |
| Начало | No one would have believed in the last years of the nineteenth century that this world was being watched keenly and closely by intelligences greater than man’s and yet as mortal as his own; that as men busied themselves about their various concerns they were scrutinised and studied, perhaps almost as narrowly as a man with a microscope might scrutinise the transient creatures that swarm and multiply in a drop of water. |
| Край | And strangest of all is it to hold my wife’s hand again, and to think that I have counted her, and that she has counted me, among the dead. |
бележки
| |
| Война на световете в Общомедия | |
Война на световете (на английски: The War of the Worlds) e ранен научно-фантастичен роман (1898) от Хърбърт Уелс, който описва нашествието на Земята на извънземни от Марс, използващи лазер/мазер - подобни топлинни лъчи, химически оръжия и механични трикраки бойни машини („триподи“), предтечи на танка. След преодоляване на съпротивата, Марсианците унищожават по-голямата част от източна Великобритания, включително Лондон, преди ненадейно да бъдат убити от земните болести, за които нямат имунитет.
Романът е екранизиран неколкократно, като най-значимите филми са от 1953 и 2005 година. Последната екранизация принадлежи на известния американски режисьор и продуцент Стивън Спилбърг. Действието и на двата филма е пренесено в съвремието.
Романът е залегнал в основата на рок-опера от 1978 г., автор на която е Джеф Уейн – „Jeff Wayne's Musical Version of The War of The Worlds“. Сюжета пресъздава оригиналната викторианска Англия.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Действието в романа се развива в края на 19 век. Историята е проследена през очите на анонимен разказвач, който посещава своя приятел астроном Огилви в неговата обсерватория. През телескоп двамата наблюдават серия от взривове на повърхността на Марс, вследствие на които се появяват летящи към Земята гигантски газови кълба. Скоро след това край Хорсел, в околностите на Лондон, се разбива неопределено небесно тяло. Астрономът Огилви пръв отива да огледа кратера, и в дъното му намира странен извънземен цилиндър. Впоследствие около кратера се събира голяма тълпа, част от която е и разказвачът, чийто дом е наблизо. Малко след това цилиндърът се отваря и от него излизат няколко марсианци – големи създания с пипала, които започват да сглобяват странни машини. На здрачаване сред събралите се хора се появява депутация от знаменосци, изпратени да осъществят контакт с извънземните, но те са изпепелени от невидим топлинен лъч.
След това нападение разказвачът завежда съпругата си до Ледърхед при нейните роднини, където тя би трябвало да е в безопасност. По пътя към дома си той вижда марсианските машини в цялата им мощ – огромни, трикраки, въоръжени с топлинни лъчи и т. нар. „черен пушек“ – вид химическо оръжие, силно токсичен черен газ. Триподите изпепеляват армейските части, разположени около кратера и после продължават напред към близките градове. Разказвачът среща и дезертиращ артилерист, от който научава, че още един извънземен цилиндър се е приземил по пътя между Уокинг и Ледърхед. Двамата мъже се опитват да стигнат до Уокинг, но по време на нова марсианска атака при Шепъртън се разделят.
Из южна Англия продължават да се приземяват марсиански цилиндри. Впоследствие започва масирана евакуация на Лондон. Край Шепъртън един от триподите е унищожен с артилерийски обстрел, и още два – след нападение на торпедоносеца-таран Тъндър Чайлд, който в хода на сраженията е потопен. След това обаче атаките на марсианците стават по-агресивни и всякаква организирана съпротива е смазана, а Англия и Лондон – напълно унищожени. В опустошените райони започват да растат червени бурени, които произхождат от Марс.
В крайна сметка разказвачът се озовава в полуразрушена къща заедно с един курат, откъдето двамата наблюдават как марсианските машини използват хора като храна, източвайки кръв директно от телата им. Куратът, който става психически нестабилен при вида на атаките, изпада в истерия. За да не привлича вниманието на извънземните, разказвачът се принуждава да го удари. Тялото на изпадналия в безсъзнание мъж обаче е забелязано от триподите и те го изтеглят с пипалата си от къщата. След това марсианците продължават по пътя си към други населени места и разказвачът получава възможност да избяга от полуразрушената къща и да отиде в Лондон. Там той намира марсианците и червените бурени мъртви, унищожени от земни патогенни бактерии, а по-късно среща жена си. В крайна сметка нашествениците са победени, а човечеството придобива много по-мащабен поглед върху живота и вселената.
Вижте също
Външни препратки
- „Война на световете“ на сайта
„Моята библиотека“
VI
Топлинният лъч на чобъмския път
За нас е още неразрешена загадка как могат марсианците да изтребват хората тъй бързо и безшумно. Мнозина смятат, че те умеят по някакъв начин да развиват огромна топлина в камера, съвършено лишена от топлопроводимост. Тази огромна топлина насочват с прав лъч срещу всеки забелязан от тях предмет с помощта на полирано параболично огледало с неизвестен състав, горе-долу както се насочва светлинният лъч с параболичното огледало на фара. Но никой не е доказал тези подробности по безспорен начин. Както и да го правят, положителното е, че същината се крие в топлинен лъч. Топлина, и то невидима топлина, и не видима светлина. Всичко, което може да гори, избухва в пламъци, щом бъде докоснато от лъча: оловото става течно като вода, желязото се размеква, стъклото се напуква и топи, а когато лъчът попадне върху вода, тя незабавно се превръща в пара.
Тази нощ около ямата, огрени от звездите, лежаха овъглени и обезобразени до неузнаваемост близо четиридесет души и през цялата нощ мерата от Хорсел до Мейбъри остана безлюдна, обгърната от ярки пламъци.
Вестта за масовото изтребление вероятно бе стигнала в Чобъм, Уокинг и Отършо почти по едно и също време. В Уокинг дюкяните бяха вече затворени, когато се разигра трагедията, и много хора, търговци и други, привлечени от чутите слухове, се били заточили през Хорселския мост и по пътя между живите плетове, който извежда на мерата. Можете да си представите как младежите, издокарани след трудовия ден, използували тази новина, както биха използували и всяка друга новина, като повод да поизлязат и да пофлиртуват. Можете да си представите глъчката от гласовете по пътя в падащия здрач…
До този миг, разбира се, в Уокинг малцина знаели дори, че цилиндърът се отворил, при все че нещастният Хендерсън пратил човек с велосипед на пощата да подаде специална телеграма до един вечерен вестник.
Когато наизлезли по двама и по трима на открито и видели малки купчинки хора, които развълнувано приказвали и зяпали въртящото се огледало над пясъчните кариери, без съмнение новодошлите скоро се заразили от общата възбуда.
Към осем и половина, когато бе унищожена депутацията, на това място имало тълпа от може би триста или повече души, без да се броят онези, които се бяха отбили от пътя, за да отидат по-близо до марсианците. Имало и трима полицаи-единият конен,-които правели всичко по силите си, за да изпълнят нареждането на Стент да задържат хората и да не ги оставят да се доближават до цилиндъра. Чувало се и дюдюкане — това били по-лекомислените и по-буйните, които никога не пропускат случая да покрещят и да се позакачат в тълпа. Понеже предвиждали, че са възможни известни стълкновения, щом още марсианците се показали от цилиндъра, Стент и Огилви телеграфирали в Хорселските казарми да им изпратят на помощ една рота войници, която да защити тези странни същества от насилие. След това те се върнали, за да възглавят злополучния опит за разбирателство. Описанието на смъртта им, както е била видяна от тълпата, почти не се различава от личните ми впечатления: трите кълба зелен дим, силното бучене и избухването на пламъци.
Обаче положението на тази тълпа е било много по-безизходно от моето. Спасило ги само това, че пред долната част на топлинния лъч се изпречила обрасла с храсти песъчлива могилка. Да беше параболичното огледало издигнато няколко ярда по-високо, нямаше да остане жив нито един човек, който да разкаже за случилото се. Те видели да блясват пламъци, да падат хора и сякаш някаква невидима ръка подпалвала храстите и бързо се движела към тях в здрача. Сетне със свистящ звук, който заглушил бръмченето, долитащо от ямата, лъчът се плъзнал над самите им глави — от него пламнали върхарите на двете редици букове край пътя, пукали се тухли, чупели се стъклата на прозорците, лумвали черчеветата и се сгромолясала, строшена на парчета, част от стряхата на най-близката до ъгъла къща.
Сред внезапния тътен, съсък и блясък на запалващите се дървета обзетата от ужас тълпа, изглежда, колебливо се люшкала за няколко мига насам и натам. Искри и горящи съчки се посипали на пътя, отделни листи се превръщали в огнени езици. Запалили се шапките и роклите. После от мерата се понесъл вопъл. Вдигнали се писъци и викове и изведнъж конен полицай, хванал се с ръце за главата, с крясък преминал в галоп през навалицата.
— Идат! — изпищяла една жена и тозчас всички се обърнали и заблъскали застаналите зад тях, за да си пробият път обратно към Уокинг. Трябва да са бягали слепешком, като стадо овце. Там, където пътят се стеснява и става тъмен в дълбокия дол, станало задръстване и избухнала отчаяна борба. Не всички в тълпата се отървали: трима души — две жени и едно малко момче — били смачкани и изпотъпкани и оставени да мрат сред ужасите и мрака.