Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The War of the Worlds, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Фани

Източник: http://bezmonitor.com

 

Издание:

ВОЙНА НА СВЕТОВЕТЕ. 1978. Изд. Отечество, София. Биб. Фантастика, No.6. Научно-фантастичен роман. Английска / ІІ изд. (на практика VІ изд). Превод: Сидер ФЛОРИН [The War of the Worlds, Herbert WELLS (1898)]. Библиографска справка за творчеството на Хърбърт Джордж Уелс — Сидер ФЛОРИН — с. 252–254. Художник: Александър ДЕНКОВ. С ил. Формат: 70×100/32. Печатни коли: 16. Страници: 254. Цена: 0.51 лв

Редактор на издателството Люба Мутафова

Художествен редактор Светлана Йосифова

Технически редактор Петър Балавесов

Коректор Мая Халачева

 

A Soldiers Reader

The Heritage Press, New York

История

  1. — Корекция
  2. — Отделяне на послеслова като самостоятелно произведение

Статия

По-долу е показана статията за Война на световете от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Война на световете.

Война на световете
The War of the Worlds
Корица на първото издание
Корица на първото издание
АвторХърбърт Уелс
Първо издание1898 г.
Обединено кралство
Оригинален езиканглийски
Жанрнаучна фантастика
НачалоNo one would have believed in the last years of the nineteenth century that this world was being watched keenly and closely by intelligences greater than man’s and yet as mortal as his own; that as men busied themselves about their various concerns they were scrutinised and studied, perhaps almost as narrowly as a man with a microscope might scrutinise the transient creatures that swarm and multiply in a drop of water.
КрайAnd strangest of all is it to hold my wife’s hand again, and to think that I have counted her, and that she has counted me, among the dead.

бележки
Война на световете в Общомедия

Война на световете (на английски: The War of the Worlds) e ранен научно-фантастичен роман (1898) от Хърбърт Уелс, който описва нашествието на Земята на извънземни от Марс, използващи лазер/мазер - подобни топлинни лъчи, химически оръжия и механични трикраки бойни машини („триподи“), предтечи на танка. След преодоляване на съпротивата, Марсианците унищожават по-голямата част от източна Великобритания, включително Лондон, преди ненадейно да бъдат убити от земните болести, за които нямат имунитет.

Романът е екранизиран неколкократно, като най-значимите филми са от 1953 и 2005 година. Последната екранизация принадлежи на известния американски режисьор и продуцент Стивън Спилбърг. Действието и на двата филма е пренесено в съвремието.

Романът е залегнал в основата на рок-опера от 1978 г., автор на която е Джеф Уейн – „Jeff Wayne's Musical Version of The War of The Worlds“. Сюжета пресъздава оригиналната викторианска Англия.

Сюжет

Действието в романа се развива в края на 19 век. Историята е проследена през очите на анонимен разказвач, който посещава своя приятел астроном Огилви в неговата обсерватория. През телескоп двамата наблюдават серия от взривове на повърхността на Марс, вследствие на които се появяват летящи към Земята гигантски газови кълба. Скоро след това край Хорсел, в околностите на Лондон, се разбива неопределено небесно тяло. Астрономът Огилви пръв отива да огледа кратера, и в дъното му намира странен извънземен цилиндър. Впоследствие около кратера се събира голяма тълпа, част от която е и разказвачът, чийто дом е наблизо. Малко след това цилиндърът се отваря и от него излизат няколко марсианци – големи създания с пипала, които започват да сглобяват странни машини. На здрачаване сред събралите се хора се появява депутация от знаменосци, изпратени да осъществят контакт с извънземните, но те са изпепелени от невидим топлинен лъч.

Изображение на трипод във френско издание на книгата от 1906.

След това нападение разказвачът завежда съпругата си до Ледърхед при нейните роднини, където тя би трябвало да е в безопасност. По пътя към дома си той вижда марсианските машини в цялата им мощ – огромни, трикраки, въоръжени с топлинни лъчи и т. нар. „черен пушек“ – вид химическо оръжие, силно токсичен черен газ. Триподите изпепеляват армейските части, разположени около кратера и после продължават напред към близките градове. Разказвачът среща и дезертиращ артилерист, от който научава, че още един извънземен цилиндър се е приземил по пътя между Уокинг и Ледърхед. Двамата мъже се опитват да стигнат до Уокинг, но по време на нова марсианска атака при Шепъртън се разделят.

Из южна Англия продължават да се приземяват марсиански цилиндри. Впоследствие започва масирана евакуация на Лондон. Край Шепъртън един от триподите е унищожен с артилерийски обстрел, и още два – след нападение на торпедоносеца-таран Тъндър Чайлд, който в хода на сраженията е потопен. След това обаче атаките на марсианците стават по-агресивни и всякаква организирана съпротива е смазана, а Англия и Лондон – напълно унищожени. В опустошените райони започват да растат червени бурени, които произхождат от Марс.

В крайна сметка разказвачът се озовава в полуразрушена къща заедно с един курат, откъдето двамата наблюдават как марсианските машини използват хора като храна, източвайки кръв директно от телата им. Куратът, който става психически нестабилен при вида на атаките, изпада в истерия. За да не привлича вниманието на извънземните, разказвачът се принуждава да го удари. Тялото на изпадналия в безсъзнание мъж обаче е забелязано от триподите и те го изтеглят с пипалата си от къщата. След това марсианците продължават по пътя си към други населени места и разказвачът получава възможност да избяга от полуразрушената къща и да отиде в Лондон. Там той намира марсианците и червените бурени мъртви, унищожени от земни патогенни бактерии, а по-късно среща жена си. В крайна сметка нашествениците са победени, а човечеството придобива много по-мащабен поглед върху живота и вселената.

Вижте също

Външни препратки

IV
Цилиндърът се отваря

Когато се върнах на мерата, слънцето залязваше. Пръснати групи бързаха откъм Уокинг, а отделни хора се връщаха. Тълпата около ямата беше пораснала и се чернееше на лимоненожълтия фон на небето — може би към двеста души. Чуваха се повишени гласове и край дупката като че ли се водеше някаква борба. През ума ми минаваха най-чудновати догадки. Когато се приближих, чух гласа на Стент:

— Назад! Назад!

Насреща ми тичаше някакво момче.

— Мърда! — извика ми то на минаване. — Все се отвъртва и отвъртва! Не ми харесва тая работа. Отивам си у дома.

Продължих напред към тълпата. Смятам, че имаше наистина двеста или триста души и всички се бутаха и блъскаха, при което няколкото жени съвсем не бяха между най-бездейните.

— Падна човечецът в ямата! — извика един глас.

— Назад! — обадиха се неколцина други. Тълпата малко се залюля и аз си пробих път напред.

Всички изглеждаха ужасно възбудени. Чух от ямата да долита някакъв особен бръмчащ звук.

— Слушайте — каза ми Огилви, — помогнете ни да задържим тия идиоти. Нали не знаем какво има в това проклето нещо!

Видях един младеж — май че беше продавач от Уокинг — да стои върху цилиндъра и да се мъчи да се измъкне от дупката. Тълпата го беше бутнала долу.

Горният край на цилиндъра се отвинтваше отвътре. Виждаха се вече близо два фута блестящи нарези. Някой се блъсна в мен и насмалко не ме събори върху отвинтващия се капак. Аз се озърнах и в същия миг, изглежда, винтът се отви, защото капакът падна на чакълестата почва с еклив звън. Забих лакът в стоящия зад мене и пак се обърнах с лице към Нещото. За момент кръглият отвор ми се стори съвършено черен. Очите ми бяха заслепени от залязващото слънце.

Мисля, че всички очакваха да видят как изскача оттам човек — може би малко по-различен от нас, земните хора, но с всички основни белези на човека. Знам, че аз очаквах точно това. Но когато погледнах, видях нещо да мърда в тъмния отвор: сива, надигаща се на вълни маса, а след това два блестящи кръга — нещо като очи. После от тази гърчеща се маса се издигна на пръстени нещо подобно на неголяма сива змия, дебела колкото обикновен бастун, и се заизвива във въздуха към мен, сетне втора такава змия.

Изведнъж ме побиха тръпки. Зад мен силно изпищя една жена. Наполовина обърнат, с поглед все още прикован към цилиндъра, от който сега се показваха нови пипалца, започнах да си пробивам път назад от края на ямата. Видях как учудването по лицата на хората около мен се смени със страх. От всички страни чувах откъслечни викове. Всички се дърпаха назад. Видях продавача — той все още се мъчеше да се измъкне от дупката. Бях останал сам и виждах как бягат хората от отсрещния край на ямата, а между тях и Стент. Погледнах пак към цилиндъра и се сковах от непреодолим ужас. Стоях вцепенен и не можех да откъсна очи.

Голямо възсиво закръглено тяло, горе-долу колкото една мечка, бавно и мъчително се надигаше от цилиндъра. Когато се показа на ръба и се озова на светло, то заблестя като мокра кожа.

Двете големи тъмни очи ме гледаха с втренчен поглед. Масата, която ги заграждаше, главата на това нещо, беше закръглена и можеше да се каже, че имаше лице. Под очите се открояваше уста и от този потрепващ, задъхващ се и лишен от устни разрез капеха лиги. Цялото същество напрегнато се свиваше и туптеше. Един от тънките, подобни на пипалца издатъци се държеше за ръба на цилиндъра, друг се олюляваше във въздуха.

Който никога не е виждал жив марсианец, надали може да си представи колко необикновен и ужасен е външният му вид. Своеобразната, напомняща буква „V“ уста със заострен горен край, липсата на надочни дъги, липсата на брадичка под клинообразния долен край на устата, непрекъснатото трептене на тази уста, сноповете пипалца, приличащи на змиите у Горгоните, шумното дишане на белите дробове в чуждата за тях атмосфера, явната трудност и болезненост на движенията поради по-голямата сила на земното привличане, а най-вече извънредно втренченият поглед на огромните очи — всичко това беше и жизнено, и напрегнато, и нечовешко, и уродливо, и чудовищно. Имаше някаква прилика с гъба в тази маслена кафява кожа, нещо неописуемо гадно в тромавата предпазливост на забавените движения. Още тази първа среща, този първи поглед ме изпълниха с погнуса и страх.

Изведнъж чудовището изчезна. Беше се надвесило през ръба на цилиндъра и паднало в ямата с глух удар, като голям вързоп кожи. Чух от него да се изтръгва особен дрезгав вик и веднага в тъмната сянка на отвора неясно се очерта друго такова същество.

Аз се обърнах и хукнах като луд към най-близката купчинка дървета на стотина крачки пред мен, но тичах с рамото напред и се препъвах, защото не можех да откъсна очи от тези твари.

Запъхтян, спрях сред няколкото млади борчета и ниски храсти и зачаках да видя какво ще стане. Полето около пясъчните кариери беше осеяно с хора, които стояха като мене, полузамаяни от ужас, и се взираха в тези същества или по-скоро в чакъла, натрупан по края на ямата, където те лежеха. А после, обзет отново от уплаха, видях на ръба ту да се подава, ту да изчезва някакъв кръгъл черен предмет. Това беше главата на падналия в дупката продавач, но тя се открояваше като малка черна топчица на разжареното небе на запад. По едно време той успя да извади едното си рамо и едното коляно, но като че ли пак се подхлъзна, защото над ръба остана само главата. Изведнъж той се изгуби и ми се стори, че от ямата долетя слаб вик. За миг изпитах подтик да му се притека на помощ, но обзелият ме страх надделя.

След това не се виждаше вече съвсем нищо поради дълбоката дупка и купчината пясък, образувала се при падането на цилиндъра. Всеки минувач по пътя от Чобъм или Уокинг би се изненадал от тази гледка: едно оредяващо множество от стотина или повече души, пръснали се в голям неправилен кръг, в ровове, зад храсти, зад порти и живи плетове, почти без приказки, само с по някой и друг откъслечен възбуден възглас, беше облещило очи в няколко купчини пясък. Количката с джинджифиловото пиво, изоставена на произвола на съдбата, се чернееше сред пламъците на залеза, а в пясъчните кариери стоеше върволица напуснати коли с коне, които зобяха от закачени на вратовете им торби или ровеха с копита земята.