Дъглас Адамс
Сбогом, и благодарим за рибките (25)

ГЛАВА XXV

Тези, които са постоянни следовници на Артър Дент, може да са получили представа за характера и навиците му, които, докато включват истината и само истината, пропадат някак си за кратко в целостта си заради цялата истина с всичките и славни аспекти.

И причините за това са очевидни. Редактиране, селекция, нуждата да се балансира това, което е интересно с това, което е уместно, и така се съкращават всички досадни случки.

Като това например: „Артър Дент отиде да си легне. Той изкачи стълбите, всичките петнадесет стъпала, отвори вратата, влезе в стаята си, събу обувките и чорапите си и после свали всички останали дрехи една по една и ги остави в спретната намачкана купчинка на пода. Той си сложи пижамата, синята пижама на райета. Изми си лицето и ръцете, изми си зъбите, отиде в клозета, разбра, че още веднъж е направил някои действия в погрешен ред, отново трябваше да си измие ръцете, и си легна. Той чете петнадесетина минути, като прекара първите десет от тях в опити да разбере къде е книгата, която беше чел предишната вечер, после загаси светлината и след около минута заспа.

Беше тъмно. Той легна на лявата си страна за по-удобно.

След малко той за момент се размърда неспокойно в съня си и после се обърна на дясната си страна. Около час след това очите му бързо примигнаха и той леко почеса носа си, обаче минаха двадесет минути, преди пак да се обърне на дясната си страна. И така, спейки, изкара нощта.

В четири часа той стана и отново отиде в клозета. Той отвори вратата и…“ — и така нататък.

Това са празни приказки, не развиват действието. Това върви по хубавите дебели книги, които много вървят на американския пазар, но всъщност няма да те доведе до никъде. Ти няма да искаш да узнаеш скоро.

Но има и други пропуски освен миенето на зъби и опита да си намериш чист чифт чорапи и някои от тези хора често изглеждат прекомерно заинтересовани.

Какви, искат да знаят те, са всички тези глупости с крилата. Артър и Фенчърч ще стигнат ли някога донякъде?

Чийто отговор е, разбира се, гледай си работата.

И какво, питат те, е правил той през всичките тези нощи на планетата Крикит? Само защото на планетата няма Фуолорниски огнени дракони или Дайър Стрейтс не означава, че всеки само си чете всяка нощ.

Или да вземем един по-специфичен пример: какво да кажем за нощта след събранието на предисторическата Земя, когато Артър се видя да стои на склона на един хълм, гледайки как луната изгрява над спокойно горящите дърва в компанията на едно хубаво младо момиче на име Мела, която съвсем скоро е избягала от живот, състоящ се в ежедневно взиране в стотици почти еднакви снимки на оскъдно осветени туби паста за зъби в отдела за изкуство на една рекламна агенция на планетата Голгафринчъм. И какво после? Какво се е случило? И отговорът е, естествено, че книгата свършва.

В следващата историята не започва отново, а от пет години след това и вие можете, ако малко претендирате, да бъдете доста сдържан. „Този Артър Дент“ — идва един вик от безкрайните предели на Галактиката, и дори сега бива намерен вписан в една мистериозно дълбока космическа изследователска мисъл, която се е зародила в една чужда галактика, намираща се на разстояние, което е прекалено голямо за съзерцание, — „какво е той, човек или мишка? Интересува ли се от нещо повече от чай; а от великите въпроси на живота? Няма ли дух? Няма ли страсти? Не трябва ли да го сложим в орехова черупка, или…?“

Този, който иска да узнае, ще трябва да чете. Другите могат да прескочат всичко и да отидат на последната глава, която е хубава и в нея участвува Марвин.